Р Е Ш Е Н И Е

№

 

18.02.2021г., град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Плевенски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на двадесет и пети януари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         АСЕН ДАСКАЛОВ

 

Секретар: ТИНКА ГЮРЕЦОВА

като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №2485 по описа за 2020 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

 

С Наказателно постановление №663 „А“/05.10.2020 г. на *** на РУ – ДОЛНИ ДЪБНИК при ОДМВР - ПЛЕВЕН, на Л.Й.Б. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.45 ал.3 от Закона за закрила на детето – глоба в размер на 300 /триста/ лева, за извършено нарушение по чл.8 ал.4 ЗЗД.

Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД  - ПЛЕВЕН. Не оспорва приетата в хода на административнонаказателното производство фактическа обстановка, но отбелязва, че в действителност, на процесната дата, непълнолетният му син, заедно с други лица на същата възраст са се подготвяли за отпътуване за Международен фестивал Е.Р. 2020г., както и че пълнолетното лице, осигурено да придружава групата непълнолетни – Л.П.Б., междувременно е извозвала багажа на същата група. В тази връзка счита, че следва да бъдат насърчавани непълнолетните да участват в мероприятия като споменатото, а наложената по делото глоба – следва да бъде отменена.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

За ответната страна – ОДМВР – ПЛЕВЕН – представител не се явява.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След щателно обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 663а/06.09.2020г. от страна на А.В.М. ***, в присъствието на свидетеля М.Г.И., както и на нарушителя – Л.Й.Б.. Съставен е за това, че на 06.09.2020г., около 05:00 часа в гр.ДОЛНИ ДЪБНИК, УЛ. *** като родител на К.Л. Б. ЕГН: **********, не е придружил и не е осигурил пълнолетно дееспособно лице за придружител на споменатото лице, навършило 14 години, но ненавършило 18 години, след 22:00 часа - нарушение по чл.8 ал.4 от Закона за закрила на детето. Нарушителят не е направил възражения при съставяне на АУАН; не е представил възражения и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.

Административнонаказващият орган изцяло възприел изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на Л.Й.Б. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.45 ал.3 от Закона за закрила на детето – глоба в размер на 300 /триста/ лева, за извършено нарушение по чл.8 ал.4 ЗЗД.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.14, л.32 - 33 от делото/. Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от въззивната инстанция не установява допуснати в хода на административнонаказателното производство, нарушения на процесуалните правила.

Поради това Съдът приема, че издаденото Наказателно постановление е формално законосъобразно. По неговата правилност се събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите А.В.М. и М.Г.И., както и писмени доказателства /л.6 – 8, л.10, л.38 – 39 от делото/. Съдът преценява като непредубедени и добросъвестни показанията на свидетелите А.В.М. и М.Г.И.. Същите са относително подробни, взаимно се потвърждават, от една страна, а от друга – потвърждават изнесената в АУАН и в НП фактическа обстановка. Липсват каквито и да било разумни юридически причини показанията на двамата свидетели да бъдат преценени като необективни или тенденциозни – напротив, същите оставят убеждението за добросъвестност и обективност. Ето защо, Съдът приема за достоверни и кредитира изцяло показанията на свидетелите М. и И.. Именно от показанията на същите свидетели, както и от приетата по делото Разписка за предадено на родители дете, доведено в поделение на Националната полиция, изложената в АУАН и НП фактическа обстановка се установява по несъмнен начин, Съдът я приема за доказана и няма да я преповтаря. Следва обаче да бъде допълнено, че от представените в хода на съдебното следствие гласни доказателствени средства се установява, че при описаните по-горе време, място и обстановка, непълнолетният К.Л. Б. ЕГН: ********** не само не е бил придружаван от пълнолетно лице, а се е намирал в централната част на гр.ДОЛНИ ДЪБНИК в компания на други непълнолетни, които видимо са били употребили алкохол, биели са се помежду си, обръщали са кофи за смет и са вдигали са в непосредствена близост до полицейското управление в града.

Следва да бъде напомнено, че съобразно чл. 8 ал.4 ЗЗД, „Ако родителите, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, не могат да го придружат, те са длъжни да осигурят пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на обществени места след 22,00 ч., ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст.“. Налице е изводимо задължение за действие в случаите, когато родител/попечител/друго лице, полагащо грижите за дете навършило 14, но ненавършило 18 години, не е в състояние лично да го придружи след 22:00 часа на обществени места – следва да осигури пълнолетно дееспособно лице за негов придружител. При положение, че жалбоподателят не е съобразил поведението си с това задължение за действие, а при установените време, място и обстановка, неговият 15-годишен син е установен в централната част на гр.ДОЛНИ ДЪБНИК, без съответен придружител, при това – да извършва действия по нарушаване на обществения ред - следователно е извършил нарушение именно на посочената законова разпоредба и подлежи на административно наказание на основание чл.45 ал.3 ЗЗД.

Не могат да бъдат възприети съображенията на жалбоподателя, свеждащи се до своеобразен призив да бъдат насърчавани творческите и артистични прояви на децата, като в тази връзка се изтъква, че на процесната дата, непълнолетният му син, заедно с други лица на същата възраст, в качеството на танцова група, са се подготвяли за отпътуване за Международен фестивал Е.Р. 2020г., както и че пълнолетното лице, осигурено да придружава групата непълнолетни – Л.П.Б., междувременно е извозвала багажа на същата група. Действително, в подкрепа на твърдяното отпътуване на споменатата танцова група са представени Писмо от Председателя на НЧ „***“ – ДОЛНИ ДЪБНИК, Списък на пътуващи лица от СК „***“ – ДОЛНИ ДБНИК, заверен препис на билет за железопътен транспорт, от които наред с другото се установява, че танцовата група, в която участва непълнолетният К.Б. е следвало да отпътува с влак в 06:16 часа, с начална спирка ДОЛНИ ДЪБНИК и крайна спирка – гр.ВАРНА. Съдът намира за наложително да отбележи, че подобни творчески прояви на децата, извън всяко съмнение следва да се насърчават, тъй като са достойни за уважение и похвала. Нито достойни за уважение, нито – за похвала, а още по-малко – за насърчаване обаче, са прояви на лицата /в т.ч. непълнолетни/ по нарушаване на обществения ред, в тъмната част на денонощието. Следва да бъде напомнено, че от приетите по делото доказателства се установява, че групата непълнолетни лица, намерена от полицейските служители, не е била придружавана от пълнолетно дееспособно лице, а и не е била намерена в района на ЖП-гарата на населеното място. Напротив, непълнолетните са заловени при нарушаване на обществения ред /викове, обръщане на контейнери за смет, сбиване/, в централната част на гр.ДОЛНИ ДЪБНИК, без съответен придружител. На следващо място, ирелевантно е дали формално е бил определен придружител на коментираната група непълнолетни, но фактически – не ги е придружавал, тъй като междувременно е бил зает с извозването на багаж; предназначението на придружителя е именно да бъде в близост до и в помощ на лицето, което придружава – което в случая, очевидно не е така. Следователно, съображенията на жалбоподателя няма как да бъдат възприети, а и същите по никакъв начин не опровергават извършеното от негова страна административно нарушение по чл.8 ал.4 ЗЗД.

Ето защо Съдът приема за доказано по убедителен начин и за правилно квалифицирано нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на Л.Й.Б.. Също така правилно, административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на административно наказание на основание чл.45 ал.3 от Закона за закрила на детето – глоба в размер от 300 до 500 лева. Видът и размерът на административното наказаниея не следва да бъде обсъждан, тъй като глобата, справедливо е отмерена в минимума, предвиден в посочената административнонаказателна разпоредба. Нарушението не представлява „маловажен“ случай, тъй като по обществената си опасност е типично на обикновения случай на нарушение по чл.8 ал.4 ЗЗД.

 Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е както законосъобразно, така и правилно - поради което, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63  ал.1 ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №663 „А“/05.10.2020 г. на *** на РУ – ДОЛНИ ДЪБНИК при ОДМВР - ПЛЕВЕН, с което на Л.Й.Б. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.45 ал.3 от Закона за закрила на детето – глоба в размер на 300 /триста/ лева, за извършено нарушение по чл.8 ал.4 ЗЗД.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: