РЕШЕНИЕ
№ 379
гр. Пловдив,
12.02.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ - ХХVIII състав, в открито заседание на деветнадесети
декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
При секретаря Диана Караиванова, като разгледа Административно
дело № 530 по описа на съда за 2019г., докладвано от председателя, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 118 от КСО вр. чл.112
от ЗЗ вр. чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ
Образувано е
по жалба от А.Х.Ч., ЕГН **********, с адрес ***, против ЕР № 0924 от 157/21.11.2017
година на НЕЛК гр.София. В жалбата се посочва, че обжалваното
решение е нищожно, постановено в противоречие с влязло в сила съдебно решение №1301 от
22.06.2016г. постановено по адм. дело №418/2016г. по
описа на Административен съд гр.Пловдив, поради което се иска да бъде отменено.
В съдебно заседание е приет за съвместно разглеждане и предявен по реда на
чл.204 ал.2, вр. чл.203 ал.1 и ал.2 от АПК, вр. чл.1 ал.1 от ЗОДОВ иск от А.Ч. за обезщетение за
претърпени имуществени и неимуществени вреди, дължащи се на незаконосъобразни
действия, бездействия и административни актове в общ размер на 50000 лв. срещу
НОИ -гр.София, от които в размер на 38000лева неимуществени вреди и 12000лева
имуществени вреди, в едно с дължимите за тях законни лихви от 10.06.2015г до
окончателното им изплащане, както и такъв в общ размер на 50000 лв. срещу НЕЛК
гр.София, ведно със законната лихва върху тях. Редовно призован, в съдебно
заседание жалбоподателят се явява лично и с пълномощника си Е.Ч., които поддържат
жалбата и исковата молба. В писмена защита излага подробни и обстоятелствени
допълнителни съображения за незаконосъобразност и за основателност и доказаност на претърпените вреди. Не се претендират сторените
в процеса разноски.
Ответникът –
НЕЛК - София, редовно
призован не изпраща представител и не взима становище нито по подадената до
съда жалба, нито по отношение на предявените искове. Не претендира разноски.
Ответникът –
Национален осигурителен институт /НОИ/ - София, чрез процесуалния си
представител юрк.В. оспорва жалбата и исковите
претенции като неоснователни и недоказани. Подробни съображения относно
недопустимостта и неоснователността на исковата претенция па чл.1 ал.1 от ЗОДОВ
се излагат в писмено становище. Претендира присъждането на юрисконсултско
възнаграждение.
Контролиращата
страна, чрез участвалия по делото прокурор при Окръжна прокуратура –Пловдив,
дава заключение, че жалбата е основателна, а исковата молба за основателна по
отношение на основанието си и следва да бъде уважена, като сочи, че претендираният размер на поисканото обезщетение не е
доказан, същият е прекомерен и следва да бъде значително намален.
Заинтересованата
страна – Агенция за хората с увреждания, редовно призована, не изпраща
представител.
Заинтересованата
страна – ТП на НОИ – Пловдив, редовно призована, не изпраща представител.
Заинтересованата
страна – Регионална дирекция социално подпомагане – Пловдив, редовно призована,
не изпраща представител.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
По
жалба изх. № К-23765/10.06.2015г. /вх. № Ж-6200/15.06.2015г./ Председателя на
Медицинска комисия при ТП на НОИ - гр. Пловдив е обжалвал пред НЕЛК –София ЕР
№1124/22.05.2015г. издадено от ТЕЛК при МБАЛ „Св.Панталеймон“
ЕООД- гр. Пловдив, с което на жалбоподателят е била определена 63% намалена трудоспособност
след състояние „мозъчен инсулт с левостенна централна
хемипареза- латентна“. С Експертно решение №
0109/015/ от 01.02.2016г. на НЕЛК –София е било върнато за ново разглеждане и
освидетелстване на лицето на ТЕЛК ЕР №1124/22.05.2015г.. За да отмени ЕР №
0109/015/ от 01.02.2016г., НЕЛК е приел за установено, че в МЕД е приложена епикриза на ИЗ №59374/915 от 25.10.2011г. на Нервна клиника
при УМБАЛ ,,Св. Георги"- Пловдив за лечение в острия стадии на съдовомозъчен инцидент, приет за диагноза ,,исхемичен инсулт в БДСМА". Приложен е и амбулаторен
лист № 1584 от 19.05.2015г. от невролог, който в неврологичния статус е вписал:
,,левостранна централна спастична хемипареза
1-в степен за ръката, латентна за крака". В неврологичният статус в ЕР на
ТЕЛК не е описан пълен и точен статус, а е вписано: «левостранна
централна хемипареза- латентна». Комисията констатирала,
че са налице различия в описаните неврологични статус в единствените медицински
документи приложени в МЕД след м.03.2014г. до прегледа в ТЕЛК за неврологично
заболяване, НЕЛК нервни болести без личен преглед на лицето, поради което не
може да се произнесе по остатъчния неврологичен функционален дефицит. В МЕД са
отразени данни за умерена по степен Артериална хипертония при непостигнат
оптимален хипотензивен контрол – РР при освидетелстването
в ТЕЛК 155/95 мм. ехокардиографски критерии за левокамерна хипертрофия при горногранично
ляво предсърдие, диастолна дисфункция и съхранена ФИ и ФС. Конвенционален екографски запис в синусов ритъм, у-вълна. В епикриза от болнично лечение месец 12.13г. е описана хепатомегалия на ребрената дъга и отоци по долните
крайници, като приет синдром на
сърдечна недостатъчност от
III ФК по
НИХА. Четири дни
пред освидетелстване на лицето от ТЕЛК - на 18.05.15г. е регистриран
преглед от кардиолог в амб.лист № 001065, като е обективизирана липса на хепатомегалия
и липса на отоци по долните крайници при РР 150/90 мм. Вписана е диагноза
"Хипертонично сърце без застойна сърдечна
недостатъчност". Медицинската комисия приела, че на 22.05.15г.
ТЕЛК не е
описала пълен сърдечно-съдов статус,
няма информация за състоянието на черен дроб и долни крайници, описана е ритмична сърдечна дейност
единични екстраситоли, клинична форма на коронарна болест
на сърцето не е доказана по възможните неинвазивни способи. Ето защо комисията
е отменили и върнала ЕР на ТЕЛК с указание да се извърши подробен преглед на
лицето по отношение на сърдечно съдовата система с подробна анамнеза и
сърдечно-съдов статус, като при наличието на периферен застой да го обективизира при преглед /при приет III ФК на синдром на
сърдечна недостатъчност/. Комисията е препоръчала по възможност да се реализира
Холтер ЕКГ с оглед коментираната ритъмна
патология и с оглед оценка на състоянието на коронарното кръвообращение при контраиндикации за провеждането на работна проба, тъй като
лицето е преживяло мозъчен инсулт, което контраиндицира
провеждането и. Недоволен от това произнасяне жалбоподателят е обжалвал същото
по съдебен ред, за което се е провело съдебно производство по адм.дело №418/2016г. по описа на Административен съд
гр.Пловдив. Първоинстанционният съд приел, че основателно
е оплакването на жалбоподателя, че не е спазена разпоредбата на чл.49 ал.1 от
ПУОРОМЕРКМЕ, поставяща изискването ЕР да се постанови от специализиран състав
на НЕЛК по сърдечни болести, съобразно водещата диагноза в ЕР№ 1124/086/22.05.15г.
-„Хронична исхемична болест на сърцето", а ЕР на
НЕЛК е било издадено от специализиран състав по неврологични болести. Посочил,
че издаването на ЕР на НЕЛК от специализиран състав включващ лекари, които
нямат придобита специалност за водещата диагноза, противоречи на основния
принцип за съразмерност съгласно чл. 6, ал. 1 от АПК . В тази връзка ЕР на НЕЛК
е издадено от некомпетентен орган, непритежаващ правомощия и знания да го
издаде, което води до нищожността му. Затова с Решение №1301/22.06.2016г.
обявил за нищожно обжалваното ЕР № 0109/015 от 01.02.2016г. на НЕЛК и върнал
административната преписка за ново произнасяне съобразно мотивите на решението.
Недоволен от постановения съдебен акт, жалбоподателят инициирал касационно
производство, по което било образувано адм. дело №10654/2016г.
по опис на ВАС- Шесто отделение, който със свое Определение № 9157/11.07.2017г.
отменил дадения ход на делото по същество и оставил жалбата на А.Ч. против
Решение по адм.дело № 418/2016г. по описа на
Административен съд-Пловдив без разглеждане и прекратил производството.
Недоволен от определението на ВАС-шесто отделение, Ч., го оспорил с частна
жалба, за което било образувано адм. дело 9656/2017г.
по описа на ВАС- Петчленен състав - II колегия. С постановеното
по него окончателно Определение № 11735/05.10.2017г. било прието, че определението
на касационният съд е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.
В
изпълнение на влязлото в сила съдебно решение №1301/22.06.2016г., постановено
по адм.дело № 418/2016г. по описа на Административен
съд-Пловдив С ЕР №0924/015/21.11.2017г., първи специализиран състав по сърдечно-съдови
заболявания на НЕЛК гр.София отменя ЕР на ТЕЛК и го върнал за ново
освидетелстване в съответствие със становищата на специализираните състави по
сърдечно-съдови заболявания /ССЗ/ и по неврологични болести, като посочил, че
ТЕЛК следва да съобрази и становищата на специализираните състави по вътрешни,
очни и хирургически болести. Недоволен от това произнасяне жалбоподателят инициирал настоящото
съдебно производство. За да обоснове своите претенции същият се обосновал с
това, че е налице негово нестабилно психологично състояние, установено
съобразно психологично становище от Мария Савова – психолог в АСИМП МЦ „Кючук Париж“ гр.Пловдив, което счита, че може да доведе до
прогресиране на установеното му заболяване. Установи се в хода на
производството от заключението на проведената СМЕ с вещо лице И., че неговото
здравословно състояние е повлияно от
остатъчна неврологична патология, последици от мозъчен инсулт с код по МКБ
1693- лека степен, както и от
хипертонична болест, която не е уточнена по степен и форма, от сърдечна
недостатъчност от II ст. по НИХА, мозъчно –съдова болест
с два преживяни исхимични
инсулта с остатъчна лекостепенна спастична пемипареза и затлъстяване, възможен лек преживян тубулоинтерстициален нефрит. Същевременно липсват
документирани влошавания на А.Ч., с изключение на документиран епизод на
мозъчно- съдова болест- мозъчен инфаркт в областта на средна мозъчна артерия-
лек. Посочено е, че функционален клас на сърдечна недостатъчност III ст. отразяватежък дефицит на сърдечен резерв. По отношение на
преживените страдания от „обжалване“ на множество административни актове е
установено, че ищецът е бил силно неудовлетворен от неуспеха да защити своите претендирани права, но не може обективно да се потвърди, че
той е изпаднал в състояние на стрес/дистрес, като
липсва медицинско свидетелство в тази връзка. Ангажират се и доказателства с
приетото заключение на проведената ССчЕ, свързани с
размера на неизплатената пенсия за инвалидност поради ОЗ на лицето при
различни, направени от него хипотези. Навеждат се доказателства с него и за
определяне на евентуален размер на дължими лихви по претендираните
обезщетения в предявените искове.
Горната
фактическа обстановка се установява по несъмнен начин
от приобщените по делото писмени доказателства- Заключение на про ведените ССчЕ
и СМЕ,които съдът изцяло кредитира като обективни, научно и методологически
обосновани, като първото не е оспорено от страните, а второто е оспорено от
жалбоподателят. Възприема се и административната преписка по обжалвания
административен акт, както и материалите по адм. дело
№ 418/2016г. по опис на Административен съд-Пловдив, в едно с материалите по адм. дело № 10654/2016г. по опис на ВАС-VI отделение и адм.дело
№ 9656/2017г. по опис на ВАС-Петчленен състав-II отделение.
При така
изяснената фактическа обстановка, като съобрази релевираните
от жалбоподателя основания за оспорване на административния акт, изложени в
жалбата, събраните по делото доказателства и след извършена проверка за
законосъобразност на основание чл. 168 АПК във вр. с
чл. 146 АПК, съдът приема за установено следното от правна страна:
Жалбата е
процесуално допустима и подлежи на разглеждане, като тя е подадена в законоустановеният 14 дневен срок срещу административен
акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, от лице с правен
интерес. По отношение на допустимостта съдът отчете, че в разпоредбата на чл.
112, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ) е регламентиран редът, по който се правят
обжалванията и възраженията от страна на заинтересованите лица и органи срещу
актовете на органите на медицинската експертиза на работоспособността, като в
т. 4 от същия текст изрично е посочено, че на съдебен контрол подлежат само
решенията на НЕЛК. На основание чл. 109 от същия закон е приет Правилник за
устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и
на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ), приет с ПМС
№ 83 от 26.04.2010 г., обн., ДВ, бр. 34 от 4.05.2010
г., изм., бр. 5 от 14.01.2011 г., в сила от 14.01.2011 г., бр. 41 от 31.05.2011
г., изм. и доп., бр. 55 от 4.07.2014 година.
Правомощията на НЕЛК при произнасяне по жалби срещу експертни решения на
ТЕЛК са регламентирани в чл. 51 от ПУОРОМЕРКМЕ. Според този текст Националната
експертна лекарска комисия може: 1. да потвърди решението на ТЕЛК; 2. да го
отмени и да издаде ново решение; 3. да го отмени изцяло или отчасти и да го
върне за ново освидетелстване на лицето с указание за отстраняване на
допуснатите грешки и пропуски в решението. Никъде в цитираните в тези мотиви
законови и подзаконови специални разпоредби не е предвидено, че решенията на
НЕЛК по чл. 51, т. 3 ПУОРОМЕРКМЕ не подлежат на съдебен контрол, при условие че
са налице предпоставките на чл. 147, ал. 1 АПК, както е в конкретния случай. По
тези съображения съдът намира жалбата за допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е частично основателна.
По отношение
на оспореният административен акт – ЕР№ 0924 от заседание 157 от 21.11.2017г.
на НЕЛК гр.София, същият е постановен от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено неговото
издаване, в изискуемата от закона форма. Процесният
акт е издаден в хода на административно производство,
развило се на основание чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, свързано с изпълнение на
влязло в сила съдебно решение № 1301/22.06.2016г., постановено по адм. дело №418/2016г. по опис на Административен съд-Пловдив.
Впрочем спор по тези обстоятелства и по установените факти не се формира между
страните по делото. В настоящият случай следва да се извърши преценка на
възражението на жалбоподателят по реда на чл.177 ал.2 от АПК за съответствие на
административният акт с влязлото в сила съдебно решение. В тази връзка в
посоченото съдебно решение са изложени подробни мотиви, че издаването на ЕР на
НЕЛК от специализиран състав включващ лекари, които нямат придобита специалност
за водещата диагноза, противоречи на основния принцип за съразмерност съгласно
чл. 6, ал. 1 от АПК. От страна на съда са дадени подробни указания какво следва
да бъде извършено при новото произнасяне от административния орган. С
произнасянето с обжалвания административен акт, тези задължителни, дадени от
съда указания, не са били изпълнение. Единствено е спазено указанието, че обследването
следва да се извърши с произнасяне от специализиран състав по сърдечно-съдови
заболявания при НЕЛК гр.София. Същевременно Експертно решение № 0924/015/21.11.2017г.
дословно преповтаря мотивите на предходното такова, обявено за нищожно с
влязлото в сила съдебно решение. В тази връзка настоящият състав счита, че следв сформирането на специализирана комисия от специалисти
по сърдечно-съдови заболявания, нейното произнасяне е извършено формално, без
да бъдат обсъдени в детайли документите, касаещи установяване на действителната
водеща диагнози и придружаващите заболявания, като по този начин не е
установено действителното здравословно състояние на обследваното лице. В този
смисъл административният акт е в противоречие с изразената от съда воля. С него
не са изпълнени дадените с Решение №1301/22.06.2016г. по адм.
дело №418/2016г по опис на Административен съд-Пловдив задължителни указания на
съда по приложението на закона писмени указания за законосъобразно приложение
на закона. Ето защо по изложените съображения, предвид така установените
обстоятелства по чл.177 ал.2 от АПК, а именно, че обжалвания административен
акт- Решение № 0924 от 157/21.11.2017г. на на НЕЛК
гр.София е издаден в противоречие с влязло в сила съдебно решение № 1301/22.06.2016г.,
постановено по адм. дело №418/2016г. по опис на
Административен съд- Пловдив, същият следва да бъде прогласен за нищожен, а
преписката да бъде върната на Директора на НЕЛК за ново произнасяне при
съблюдаване на дадените с посоченото съдебно решение указания по тълкуване и
прилагането на закона.
По отношение на останалите наведени с жалбата възражения, съдът констатира,
че те са неоснователни, същите са извън предмета на делото и не касаят
конкретни обстоятелства, свързани с проведеното от негова страна обжалване. Навеждат се доводи,
които според жалбоподателя съставляват нарушение на административнопроизводствените
правила, но по своето съдържание те са аргументи за несъответствие между
действията на административните органи и възприятията на лицето.
По отношение на предявените от А.Ч. искове по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ срещу НОИ
гр.София в общ размер на 50000 лв., от които обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 38000лева и обезщетение за имуществени вреди в размер на 12000лева,
в едно с прилежащите им лихви, както и предявен иск срещу НЕЛК гр.София за
обезщетение за причинени неимуществени вреди от административна дейност в
размер на 50 000 лв., в едно със законната лихва върху тях, съдът счита следното:
Съгласно нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност. Регламентираната отговорност е специален
вид отговорност за непозволено увреждане на граждани и юридически лица от
дейността на администрацията. В случая исковете се разглеждат по реда на АПК,
като се касае за специална подсъдност, регламентирана в разпоредбата на чл.1,
ал.2 от ЗОДОВ, произтичаща от общата подведомственост на административните
съдилища по чл.128,ал.1, т.5 от АПК. В разпоредбата на чл.204 от АПК са
въведени специални предпоставки за допустимост на предявените искове по Глава
ХІ от АПК, наред с общите предпоставки за допустимост на исковете, предвидени в
ГПК. Така, съгласно разпоредбата на чл. 204, ал.1 от АПК, иск може да се
предяви след отмяната на административния акт по съответния ред. Изключение от
това правило е предвидено в разпоредбите на ал.3 и 4 от АПК, където липсва
изискване за предварително произнасяне с влязъл в сила административен акт или
съдебно решение относно нищожността на административния акт, респ.
незаконосъобразността на действието или бездействието. Така, съгласно изричното
правило на чл.204, ал.3 и 4 от АПК нищожността на акта, респ.
незаконосъобразността на действието или бездействието се установява пред съда,
пред който е предявен искът за обезщетение. Във връзка с обсъждане на въпроса
за допустимостта на исковата молба, следва да се посочи още, че наличието на
елементите от фактическия състав за ангажиране отговорност по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ имат отношение към основателността на иска, а не към неговата
допустимост. В този смисъл е и постоянната съдебна практика, изразена
последователно в Определение № 8484 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8437/2009г.- III отд.,
Определение № 14030 от 17.12.2008г. на ВАС, по адм.дело
№ 9536/2008г., ІV отд., Определение № 1492 от
4.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 579/2009 г., III отд.. В допълнение, разпоредбата на чл.205 от АПК сочи като
ответник по иска за обезщетение юридическото лице, представлявано от органа, от
чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В случая такива юридически лица са НОИ
гр.София и НЕЛК гр.София, като правилно исковете за обезщетение са предявени
спрямо юридическите лица.
За да възникне правото на иск за
обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко, кумулативно
определени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, като незаконосъобразният
акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на
административна дейност; причинена вреда - имуществена или неимуществена; пряка
и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или
бездействието, и настъпилата вреда. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ обезщетение се
дължи за всички вреди - както имуществени (претърпени загуби или са пропуснати
ползи) или неимуществени (претърпени болки и страдания, които представляват негативни емоционални
изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и
социален дискомфорт за определен период от време),
които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Цитираната правна
норма сочи, че следва да се установи наличието на причинна връзка между вредите
и незаконния административен акт като елемент от горепосочения фактически
състав, от който възниква обезщетителната отговорност
на Държавата. Тук под вредоносен резултат (вреда) следва да се разбира
отрицателната последица от увреждането, която засяга неблагоприятно
имуществените права и защитените от правото блага на увредения, а под
"пряка и непосредствена" се разбира тази вреда, която следва
закономерно от незаконосъобразния административен акт, действието или
бездействието на съответния административен орган, по силата на безусловно
необходимата връзка между тях. Причинно - следствена връзка е налице, когато
вредите са в резултат на увреждането, настъпили са по повод и във връзка с
него. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав
не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Доказателствената тежест за установяване
наличието на всички предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на
обезщетение, съобразно общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК за разпределение на доказателствената
тежест. За да бъде уважен искът за вреди, следва доказването на фактите от
хипотезата на правната норма да е пълно, съобразно общото правило на чл.154,
ал.1 от ГПК, приложим в настоящото производство във връзка с препращащата норма
на чл.144 от АПК.
По отношение на основанието, на които те се претендират, съдът съобрази
следното:
В претенцията на ищеца към ответника НОИ-София липсват отменени по надлежен
ред административни актове, които са положителна процесуална предпоставка за
разглеждане на иска. В този смисъл съдът съобрази събраните по делото
доказателства- Решение
№15029/07.12.2017г., постановено по адм. дело
№12904/2016 на ВАС-Шесто отд. с което е отхвърлена
жалбата на ищеца срещу Решение №2153-15-91/07.04.2016т на Директор на ТП
НОИ-Пловдив, с което е спряна получавана пенсия за инвалидност поради ОЗ. В
случаят не се установява да е налице незаконосъобразен административен акт, който
да служи като предпоставка за търсеното обезщетение от ищеца. Така със
заявление вх. № МП – 37889/05.06.2015 г. А.Ч. прави искане за възобновяване на
личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като представя ЕР на ТЕЛК
№1124 от 22.05.2015 г., издадено от МБАЛ „С. П.“ – Пловдив. Медицинската
комисия при ТП на НОИ – Пловдив с Решение № 08479/09.06.2015 г. обжалва това решение
на ТЕЛК. С Разпореждане № **********/17.07.2015 г. по обжалвано ЕР №
1124/22.05.2015 г., на основание чл.98 ал.7 от КСО, на лицето е определена
лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 02.05.2014
година. С Решение № 2153-15-91 от 07.04.2016 г., издадено от Директора на ТП на
НОИ - гр. Пловдив е оставена без уважение подадената по административен ред
жалба от Ч. против Разпореждане № **********, Протокол № 3108-15-8/24.02.2016
г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – гр. Пловдив, с
което считано от 15.02.2016 г. е прекратена личната му пенсия за инвалидност
поради общо заболяване. В тази връзка по жалба от А.Ч. е образувано адм. дело № 1277/2016г. по описа на Административен съд –
Пловдив, който със свое Решение № 1930/25.10.2016г. е отменил Решение №
2153-15-91 от 07.04.2016 г., издадено от Директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив и
Разпореждане № **********, Протокол № 3108-15-8/24.02.2016 г. на ръководителя
на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – гр. Пловдив. С Решение №
15029/07.12.2017г. по адм. дело 12904/2016г. по описа
на Върховен административен съд е отменено Решение № 1930/25.10.2016г. на Административен
съд – Пловдив и оспорването на А.Ч. е отхвърлено. Решението на ВАС е
окончателно. Ето защо, на основание чл.157 ал.6 от АПК жалбата, в частта ѝ, касаеща предявен иск срещу НОИ-София за обезщетение за претърпени имуществени и
неимуществени вреди в общ размер от 50000лева, поради липса на обективните
предпоставки за претендирането им, поради наличие на съдебен акт, с който е
оставено в сила разпореждането за спиране на производството, се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Липсва и прекратяване на процедурата
по обжалване на ЕР № 1124/22.05.2015г. на ТЕЛК към МБАЛ „С. П.“ ЕООД, на която
се позовава ищеца, като съдебното производство не е било приключило. Това е
станало с постановяване на Определение №11735/05.10.2017г на ВАС- петчленен
състав, с което е оставено в сила Определение №9157/11.07.2017г, постановено по
адм. дело №10654/2016г на ВАС-шесто отд.. При тези обективни предпоставки, касаещи липса на положителна
процесуална предпоставка -отменен по съответен ред административен акт, незаконосъобразни действия/бездействия
на административните органи, които да са основание за претендираните
вреди, то предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отношение основателността на искът, предявен срещу НЕЛК- София за
обезщетение за претърпени неимуществени вреди съдът съобрази, че съгласно
разпоредбата на чл.204 ал.2 от АПК искът може да се предяви заедно с
оспорването на административният акт, като нормата на чл.204 ал.3 АПК сочи, че
в случаите, когато вредите се претендират от нищожен административен акт,
незаконосъобразността на акта се установява пред съда, пред който е предявен
иска за обезщетение. По делото няма спор, че ищецът е провел няколко съдебни
производство по отмяна на индивидуални административни актове след тяхното
изпълнение, в който смисъл е налице и абсолютната положителна процесуална
предпоставка за допустимост на иска по чл.204, ал.1 от АПК. С оглед на
изложеното, налице са обективните предпоставки за предявяване на исковата
претенция, която в настоящият случай се явява основателна. Налице са вредоносни
противоправни действия, дължащи се на нищожността на
обжалваното ЕР № 0924/157/21.11.2017 година на НЕЛК-София са
настъпили и неимуществени вреди за ищеца. Съгласно изложеното от него, той е
претърпял негативни състояния, страдания и промени във психологическо и
физиологично естество. За същите се ангажираха и доказателства, касаещи
приобщената психологична справка и заключение на проведената СМЕ, което съдът
изцяло кредитира. От страна на ответника не се ангажираха доказателства съобразно
доказателствената тежест на страните, които да
оборват изложението на ответника. В този смисъл по делото се събраха
доказателства, касаещи изложението на ищеца за посочения период и настъпилите
за него неимуществени вреди, които съдът следва да определи съгласно
разпоредбата на чл.53 ЗЗД по справедливост. Настоящият съдебен състав намира,
че размера на претендираното от А.Ч. обезщетение за
неимуществени вреди по отношение на ответника НЕЛК-София следва да бъде съответно
на действителното състояние на претърпените от него страдания и болки. В този
смисъл при предпоставките на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетение
за неимуществени вреди съдът определи на 1000.00 /хиляда/ лева, което в най- пълна степен е отговаря
на изживяните промени във физиологичното и
психологично състояние на ищеца, дължащи се на нищожен административен акт. За
да определи този размер, съдът отчете и наличието на съпричиняване
от негова страна, свързано с неоснователно и неправомерно забавяне на
административното производство с неявяването му пред НЕЛК при направеното от
тяхна страна искане. Видно от приложената по делото административна преписка,
въпреки частичните опити на административните органи да се свържат с
жалбоподателя, да му връчат известия, свързани с издаване на оспореното
решение, както и да го уведомят за извършваните от тях действия, няма данни
жалбоподателя Ч. да е съдействал в пълнота за по-бързото развитие на
административното производство. Липсат представени от
негова страна доказателства на конкретно заявени предпоставки за претърпените
болки и страдание, дължащи се на нищожен административен акт. Ето защо размерът на това
обезщетение е най- съответно на преживяното от него. В останалата си част до
предявеният размер от 50000.00лева иска остава недоказан и следва да бъде
отхвърлен.
При този изход на делото, с оглед липса на искане за присъждане на разноски
от жалбоподателя/ищеца, такива не следва да му се присъждат. По отношение на
направените разноски за проведените ССчЕ и СМЕ, то
същите се дължат от ответника по сметка
на бюджета на съдебната власт в размер на 600.00 лева за изплатени
възнаграждения на вещи лица по проведените СМЕ и ССчЕ.
С оглед направеното искане за присъждане на разноски от ответника НОИ-София за юрисконсултско възнаграждение, същите му се дължат на
основание чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, като те следва да се определят съгласно нормата на
чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр.
с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на
100.00 /сто/ лв.
Така
мотивиран, на осн.
чл.172 ал.2 от АПК и чл.177 ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА по оспорване на А.Х.Ч.,
ЕГН **********, с адрес *** нищожност на Експертно
Решение № 0924/157 от 21.11.2017 година на НЕЛК гр.София поради противоречие с
Решение № 1301/22.06.2016г., постановено по адм. дело №418/2016г. по опис на
Административен съд гр.Пловдив.
ИЗПРАЩА преписката на НЕЛК
гр.София за ново произнасяне при съблюдаване на дадените с посоченото
съдебно решение указания по тълкуване и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Национална експертна
лекарска комисия -гр.София да заплати по
сметка на Административен съд- Пловдив направените в съдебното производство
разноски в размер на 600.00/шестстотин/ лева за проведените експертизи..
ОСЪЖДА Национална експертна
лекарска комисия -гр.София да заплати на
А.Х.Ч., ЕГН **********, с адрес *** сумата в размер на 1000.00 /хиляда/ лева
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, дължащи се на нищожен
административен акт- ЕР№ 0924/157 от 21.11.2017 година на НЕЛК
гр.София, като ОТХВЪРЛЯ предявеният
иск за разликата до 50000.00 лева като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.Х.Ч., ЕГН **********,*** иск срещу Национален
осигурителен институт- гр.София за обезщетение в размер на 50000.00 лева, от
които за претърпени неимуществени вреди в размер на 38000.00лева и за
имуществени вреди в размер на 12000.00лева като неоснователен.
ОСЪЖДА А.Х.Ч., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати Национален осигурителен
институт- гр.София съдебни разноски в размер на 100.00 /сто/ лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от
съобщаването на страните за неговото изготвяне пред Върховния административен
съд по реда на АПК.
СЪДИЯ: