№ 46988
гр. София, 12.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20251110129552 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „У.“ АД срещу А. Д. Р.-Г., с която са
предявени обективно установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 3074,35 лв.,
представляваща дължима главница по Договор за кредитна карта за бизнес клиенти № ***
от 26.10.2018 г., ведно със законната лихва от 29.08.2024 г. до изплащане на вземането,
сумата от 111,12, представляващи договорна лихва за периода от 30.09.2022 г. до 30.09.2022
г., сумата от 404,59 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 30.09.2022 г. до
28.08.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК от 21.10.2024 г. по ч.гр.д. № 52541/2024 г. по описа на
СРС, 61 състав.
Ищецът твърди, че на 26.10.2018 г. между „У.“ АД и „К.“ Е., от една страна, и „К.“ Е.
(кредитополучател), А. Г.-Р. и М. (солидарни длъжници), от друга е сключен Договор за
кредитна карта за бизнес клиенти № *** от 26.10.2018 г. Твърди се, че по силата на
посочения договор за кредит кредиторът е открил банкова сметка на името на
кредитополучателя и е издал кредитна карта на името на оправомощен картодържател,
посочен в искането – М., с която карта е уговорено, че ще се усвоява предоставен от
кредитодателя паричен заем с разрешен кредитен лимит от 4000 лв. под формата на
кредитна линия по посочената банкова сметка, като е уговорено, че кредитополучателят има
право, в рамките на уговорения срок и лимит по кредита многократно да усвоява и погасява
суми за главница, като погасените суми могат отново да се теглят до лимита, който е
напълно усвоен. Посочва, че съгласно чл. 4.4. във връзка с чл. 12.2 (краен срок) от договора
срокът на ползване на кредитния лимит е 30.09.2022 г. Кредитополучателят и солидарните
длъжници са се задължили да погасяват кредита чрез внасяне на минимална месечна вноска
с включена в нея главница, възнаградителна лихва и такси по кредита. Посочва, че към
1
крайният срок на кредита длъжникът е усвоил главница, като е останал непогасен размер от
3074,35 лв., като на посочената дата на основание чл. 3 от Договора за кредит е начислена
договорна възнаградителна лихва от 111,22 лв., а също така е начислена и мораторна лихва
върху просрочената главница в размер на 404,59 лв. за периода от 30.09.2022 г. до 28.08.2024
г. Твърди се, че длъжниците са преустановил плащането на задълженията по процесния
договор, поради което ищецът е изпратил чрез . С. покана за доброволно изпълнение. В
дадения срок за доброволно изпълнение длъжниците не са платили просрочените си
задължения по договора, поради което банката е депозирала заявление по чл. 417 ГПК, въз
основа на което било образувано ч.гр.д. № 52541/2024 г. по описа на СРС, по което била
издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист. Моли за
уважаване на предявените искове и присъждане на разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника А. Д. Р.-
Г., с която оспорва предявения иск по основание и размер. Излага твърдения, че не оспорва
сключения договор за кредитна карта за бизнес клиенти, по който ответницата е солидарен
длъжник, заедно с М. и че ищецът е предоставил паричен заем в размер на 4000 лв. срещи
насрещно задължение на кредитополучателя да плаща минимална месечна погасителна
вноска, платима до 15-то число на всеки календарен месец. Оспорва, че срокът за погасяване
на кредита е до 30.09.2022 г., което обосновава с твърденията, че договорът е сключен за 2-
годишен срок с крайна дата до 30.09.2020 г. и към датата на изтичане на договора не са били
налице условията по чл. 12.2 от договора за еднократно автоматично продължаване на срока
на договора за нов 2-годишен период. Оспорва издадената кредитна карта на името на М.,
чрез която е усвояван договора за кредит, да е позволявала извършване на тегления и
плащания на парични суми след 30.09.2020 г. – дата на валидност на кредитната карта, като
посочва, че кредитодателят не е доказал издаване на нова кредитна карта за периода
30.09.2020 – 30.09.2022 г. Оспорва също така твърденията, че преди предявяване на заповед
за изпълнение кредиторът е поканил ответника да изпълни доброволно задълженията си по
издадената заповед за изпълнение.Твърди, че към датата на подписване на процесния
договор за кредитна карта от 26.10.2018 г. ответницата е била управител на
кредитополучателя „К.“ Е. и в това си качество се е задължила да отговаря солидарно за
задължението на дружеството. Твърди, че считано от 04.12.2018 г., А. Р. – Г. е освободена
като управител и е прекратила участието си като съдружник в „К.“ Е.“, а съгласно чл. 4, изр.
второ от Договора за продажба на дружествени дялове от 23.11.2018 г с нотариална заверка
на подписи и съдържание по описа на нотариус peг. № *** на Нотариалната камара, нейната
имуществена отговорност е ограничена до задължения на дружеството към трети физически
и юридически лица, държавни и общински органи, банки и финансови институции,
възникнали до датата на подписване на договора за покупко-продажба на дяловете,
следователно след тази дата тя не носи отговорност за натрупани от дружеството нови
задължения. Посочва, че въз основа на издадения в заповедното производство изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 52541/2024 г., СРС, 61 състав е образувано изп. дело 4563/2024 г. по описа
на . С., рег. № *** на К., по което след запори на банкови сметки и трудово възнаграждение
от ответницата е събрана принудително сумата от 5988,37 лв. Релевира възражение за
2
изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на предявените искове.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
430, ал. 1 ТЗ, вр. с чл. 121 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на: валидно
облигационно отношение между „У.“ АД и ответника по Договор за кредитна карта за
бизнес клиенти, по силата на което кредиторът е отпуснал на кредитополучателя „К.“ Е.
заем в размера, посочен в исковата молба, както и че ответникът се е задължил като
солидарен длъжник по посочения договор за кредит; размерът на непогасеното задължение
за главница; настъпване на изискуемостта на процесното вземане.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ, в тежест на
ищеца е да установи наличието на: валидно облигационно отношение между „У.“ АД и
ответника по Договор за кредитна карта за бизнес клиенти, по силата на което кредиторът е
отпуснал на кредитополучателя „К.“ Е. заем в размера, посочен в исковата молба, наличието
на валидна уговорка за договорна възнаградителна лихва в договора за кредит и нейния
размер и че ответникът се е съгласила да отговаря като солидарен длъжник;.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. в тежест на
ищеца е да установи наличието на главен дълг и изпадане на ответника в забава, както и
размера на задължението.
При доказване на горните факти в тежест на ответника е да докаже положителния
факт на погасяването на дълга.
По наведеното в отговора, възражение за погасяване на вземанията по давност, в
тежест на ищеца е да установи настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране
и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в
настоящото производство вземания.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване следва да бъдат отделени следните обстоятелства: 1/ между
„У.” АД, и „К.“ Е., в качеството му на кредитополучател, е бил сключен Договор № *** от
26.10.2018 г. за кредитна карта за бизнес клиенти, с кредитен лимит от 4000 лева, както и че
кредитната карта е била издадена на името на физическото лице М. - оправомощен
картодържател и солидарен длъжник; 2/ солидарни длъжници по договора от 26.10.2018 г. са
М. и ответницата А. Р. - Г.; 3/ по силата на договора от 26.10.2018 г. ищецът е предоставил
паричен заем на „К.“ Е. в размер на 4000 лева, срещу насрещно задължение на
кредитополучателя за заплащане на минимална погасителна месечна вноска, формирана
съгласно условията на договора (т. 4.2.2.) и от такси за администриране и годишно
обслужване, платима в срок до 15-то число на всеки календарен месец.
По искането за привличане на трети лица-помагачи:
С отговора на исковата молба ответната страна прави искане за привличане като
трети лица-помагачи на солидарните длъжници по кредита, за които е издаден изпълнителен
лист по ч.гр.д.52541/2024 г., СРС, 61 с-в, а именно „К.“ Е. и М., като обосновава правният си
интерес с оглед възможността за предявяване на обратен иск срещу тях в случай, че
3
ответницата бъде осъдена по настоящото дело и с цел обвързваща сила на мотивите по чл.
223, ал. 2 ГПК между ответната страна и посочените лица.
Искането е основателно - направено е в срока по чл. 219, ал. 1 ГПК и е налице правен
интерес от привличането на „К.“ Е. и М. като трети лица помагачи на страната на ответника.
По доказателствените искания:
Представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства
са допустими и относими към предмета на доказване по делото и следва да се приемат.
Следва да се допусне исканата съдебно-счетоводна експертиза по задачи, поставени в
исковата молба и с отговора на исковата молба.
Доказателственото искане по чл. 190 ГПК да бъде задължен ищеца да представи
поканите до ответника преди образуване на изпълнителното дело, следва да се остави без
уважение. По ч.гр.д. №5241/2024 г. по описа на СРС, 61 състав е приложена покана за
доброволно изпълнение по и.д. №2024***0404563 по описа на . С. до ответницата.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА по делото като трети лица помагачи на страната на ответника „К.“
Е. и М..
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ответницата по чл. 190
ГПК.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, поставени в
исковата молба и отговора на исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице П.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение за вещото лице в размер на 500 лв., вносим
от страните, както следва: 300 лв. от ищеца и 100 лв. от ответника по сметка на СРС в 1 -
седмичен срок от връчването на определението.
Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесен депозит.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.02.2026 г. от
14:30 часа, за която дата и час да се призоват страните – с препис от определението, като на
ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.
4
Третите лица помагачи да се уведомят за конституирането им по делото с препис от
настоящото определение и за датата на съдебното заседание. Да им се изпрати и препис от
от отговора и приложенията.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им УКАЗВА, че
медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно
решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от съда и има силата
на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва да се обърнат към
действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби и медиация.
УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба, същата
има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове, а и на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца,
като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска,
по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ако ищецът не се яви в
първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е
поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване
на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу
ищеца. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят
независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.
92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от настоящото
определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото, а на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба, като страните могат да вземат становище по доклада и дадените
в него указания най-късно в първото по делото съдебно заседание.
Определението, в частта, с която е оставено без уважение искането за конституиране
на трети лица – помагачи, подлежи на обжалване от ответника в едноседмичен срок от
съобщението, а в останалата му част определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5