Решение по дело №1835/2020 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 51
Дата: 11 февруари 2021 г. (в сила от 27 февруари 2021 г.)
Съдия: Елисавета Радина
Дело: 20205220201835
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 15 декември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. Пазарджик , 11.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на единадесети февруари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Х.В.
в присъствието на прокурора Величка Петрова Христова (РП-Пазарджик)
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Наказателно дело от общ
характер № 20205220201835 по описа за 2020 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия И. И. Б. - роден на ******* г. в гр.Пазарджик,
живущ в с. М., обл. Пазарджик, българин, български гражданин, разведен,
неосъждан, с ЕГН: ********** за НЕВИНЕН в това, че на 12.05.2018 г., в гр.
Пазарджик, в жилище, находящо се на бул. „*******, е причинил на Г. А. А.
от гр. Стара Загора лека телесна повреда, изразяваща се във временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, вследствие на контузия на
десния лакът, като деянието е извършено в условията на домашно насилие,
поради което ГО ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за извършено
престъпление по чл.131, ал.1, т.5а във връзка е чл.130, ал.1 от НК.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира пред Окръжен съд -
Пазарджик в 15 дневен срок от днес.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
1

Съдържание на мотивите


МОТИВИ КЪМ НОХД 1835/20

Производството е образувано въз основа на внесен обвинителен акт от
РП Пазарджик.
Обвинението е против И. И. Б. за това, че на 12.05.2018 г., в гр.
Пазарджик, в жилище, находщо се на бул. „***************, е причинил на
Г. А. А. от гр. Стара Загора лека телесна повреда, изразяваща се във временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, вследствие на контузия на
десния лакът, като деянието е извършено в условията на домашно насилие -
престъпление по чл.131, ал.1, т.5а във връзка е чл.130, ал.1 от НК.
В съдебно заседание обвинението не се поддържа от представителя на РП
Пазарджик с признание, че към инкриминираната дата то не е било
престъпление от общ характер, а не са налице процесуалните основания по
чл. 2871 ал.5 от НПК.
Защитникът на подсъдимия заема аналогична позиция.
Подсъдимият не се признава за виновен и депозира обяснения, съответни
на отречената на вината. Иска да бъде оправдан.
Районният съд, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в своята съвкупност, предвид чл. 301 от НПК, по свое вътрешно
убеждение и ръководейки се от закона, установи:
Подс. И. Б. от гр. Пазарджик и постр. Г. А. от гр. Стара Загора сключили
граждански брак на 09.02.2008 г. Двамата живели в жилище, негова
собственост в гр. Пазарджик ,бул. „ ************. От съвместното
съжителство на двамата на 16.06.2008 г. се родило детето И. И.ва Б.а, а на
06.09.2013 г. се родил и синът им П. И.в Б..
Постепенно отношенията им се влошили, като особено се изострили
началото на 2018 г. отношенията между двамата съпрузи се влошили.
По иск на пострадалата с решение от 16.04.2018 г. по гр. дело №
1112/2018 г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик бракът между тях бил
прекратен. С горепосочения съдебен акт било одобрено и постигнатото
между съпрузите споразумение, по силата на което родителските права върху
децата се предоставяли за упражняване на тяхната майка и законен
представител - постр. А.. Б. се задължил да заплаща издръжка на децата си,
като бил определен и режим на лични контакти на бащата с децата. Било
постановено още, че семейното жилище, находящо се на бул.
„***************** в гр. Пазарджик, ще се ползва от двамата съпрузи.
1
След прекратяването на брака св. А. останала да живее, заедно с децата, в
семейното жилище на горепосочения адрес, за да може децата да приключат
учебната година.
На 12.05.2018 г., вечерта, когато и двама били в жилището , между тях
възникнал поредния конфликт, при който Б. я блъснал в гърба. Тя паднала на
земята, като при падането си ударила главата и дясната ръка в пода. Станала
и веднага напуснала жилището, след което посетила Спешно отделение при
МБАЛ „Пазарджик“ АД гр. Пазарджик, където била прегледана,
консултирана и изследвана. Там й била поставена диагнозата „счупване на
короноидния процесус на дясната лакетна кост“.
На следващия ден постр. А. посетила работното си място - ОУ „Х. Б.“ в
гр. Пазарджик, където провела разговор с директора на учебното заведение -
св. Б. К.- Т.. В проведения разговор постр. А. разказала на св. Т. за случилото
се, след което била освободена, за да посети личния си лекар, който й издал
болничен лист. Още на следващия ден постр. А. си заминала за гр. Стара
Загора.
За случилото се сезирала и прокуратурата с жалба, в която описала
твърдения за извършено спрямо нея престъпление. След извършена
предварителна проверка било образувано и настоящото досъдебно
производство.
Проведеното в него съдебно-медицинско изследване установило, че
констатираната при прегледа на пострадалата контузия на десния лакът е
причинила на същата временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Преценката е за лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
Касаело се за травматично увреждане е получено в резултат на действието на
твърд, тъп предмет, чрез удар с или върху такъв, като отговаря да е получено
по начина, съобщен от пострадалата, а именно при падане на терен към
инкриминираната дата.
При така установената и възприета фактическа обстановка Б. е пердаден
на съд за престъплението по чл. 131, ал. 1, т.5а във връзка с чл. 130, ал. 1 от
НК.
Към инкриминираната дата обаче – 12.05.2018г. това деяние, по
възприетата квалификация – лека телесна повреда в условията на домашно
насилие, не е било престъпление от общ характер. Разпоредбата на т.5а на л.
131, ал.1 от НК е в сила от 26.02.2019г.
Наред с това не е налице и процесуалното основание по чл. 287, ал.5 от
НПК ( виж протокола от с.з. ) .
Разпоредбата на чл. 302, ал.1 от НПК, предвид систематиката на
поставените въпроси за обсъждане при решаване на делото, налага съдът на
2
първо място да даде отговор на въпроса дали има извършено деяние,
извършено ли е от подсъдимия и то виновно и едва тогава следва преценката
дали то съставлява престъпление и с какво точно квалификация.
Относно факта дали е имало посегателство над пострадалата от бившия й
съпруг И. Б. по делото се конфронтират от една страна- неговите обяснения, с
които той категорично отрича да е проявявал физическа агресия и от друга –
нейните, с които също така категорично твърди, че на процесната дата е била
бутната от него в гърба, паднала и вследствие на това получила
констатираните й увреждания.
Няма спор, че този конфликт между бившите съпрузи се е развил в
ситуация, в която участват само те двамата. Това директно означава, че само
техните твърдения са преки източници на информация за случая.
Противоречието е засилено от факта, че изначално отношенията им са били
напълно изострени, което предполага отстояването на противоположни тези.
Подсъдимият кратко, но ясно отрича да е блъскал пострадалата така,че тя
да е падала. Тя обаче твърди тъкмо това. Освен това именно това е споделила
на св. Л., която е била нейна колежка. Точно с нея пострадалата от преди този
инцидент споделили за семейни проблеми, които не уточнила, но които и
самата свидетелка усещала . Впоследствие пострадалата забременяла и
споделила, че отношенията със съпруга й се подобряват ,но загубила детето и
„ това сринало“ според Л.. Последната дори заявява, че тя направо се
„сринала“ , когато дошла със счупения лакът и обяснила, че Б. я блъснал и тя
паднала.
Признала, че той е причина за тази й травма и на други свои колеги – Д. и
Комсийски и това им е споделила непосредствено след като отишла на работа
„със свития лакът“, поради което дори директора св. К. – Т. я освободила да
посети лекар за издаване на болничен лист.
Още вечерта на инцидента пострадалата посетила СО при МБАЛ
Пазарджик, където след рентгенография й била поставена диагноза контузия
на лакътя. Къщата е експертно преценена – виж на л. 47, ДСП от съдебен
лекар като временно разстройство на здравето, неопасно за живота, към
каквато степен на телесното увреждане насочват и данните от ортопеда в
доклада на л- 49, с оглед възприетия възстановителен период при наложеното
обездвижване – две седмици и при липсата на данни да е продължило повече.
Горното обсъждане сочи на съпричастност на подсъдимото лице към
причиняването на това увреждане, но за него то не може да понесе
отговорност, доколкото към момента на деянието не е съставлявало
престъпление, а не е налице и процесуалната хипотеза на чл. 287, ал. 5 от
НПК.
3

По изложените мотиви Съдът постанови оправдателната си присъда.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4
Съобщи за изтекли лични данни