Р Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 22.03.2019 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми
състав
На двадесет и девети
януари година 2019
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева
секретар:
Ирена Апостолова
като разгледа
докладваното от съдията гр.дело №20753 по
описа за 2014 год.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предмет на производството
е пряк иск с правно основание чл. 226,
ал. 1 от КЗ /отм./, във вр. с чл. 189,
ал.1 от Закона за здравето (ЗЗдр).
По изложените в искова молба, ДИМ и
уточняваща молба от 24.05.2015г. Д.А.Д. ***, е предявил срещу „А.Б.” АД,
с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление ***, като застраховател на професионалната отговорност на
медицинския персонал на МБАЛ „Христо Ботев” АД – Враца, частичен иск за
осъждане на ответното дружество да заплати следните суми: сумата от 25 001 лв., представляваща част от общата сума
от 200 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от
ищеца неимуществени вреди в резултат на неуспешна хирургична операция,
проведена в застрахованото лечебно заведение на 23.09.2013 г., ведно със законната лихва върху сумата за периода от
датата на операцията до окончателно плащане.
Твърди
се, че на 06. 08.2013г. ищецът Д. е постъпил за лечение в хирургично отделение
на МБАЛ „Христо Ботев” АД – Враца, в
увредено общо състояние с диагноза „Обтурационен
илеус” в увредено общо състояние с подуване на корема
придружено с болки от няколко дни. Твърди се,
че на 15.08.2013г. ищецът е опериран по спешност, поради чревната
непроходимост, като при извършената операция
е открит туморен процес на прехода ректум – сигма,
стенозиращ лемуна на
червото. Направена била пристенна колосотома
на участъка като временно решение. На 24.08.2013г. ищецът Д.А.Д. бил изписан.
Твърди се, че на 16.09.2013г. ищецът отново постъпил
в МБАЛ „Христо Ботев” АД – Враца за
оперативно планово отстраняване на тумора на дебелото черво. Сочи се, че
на 23.09.2013 г. е извършена планова
операция за отстраняване на тумора на дебелото черво. Твърди се, че след
извършената операция вместо да се подобри състоянието на ищеца се влошило. На
29.09.2013г. бил установен балониран корем без
перисталтика. На следващия ден била извършена операция, при която се установил
тежък перитонит – усложнение от предходната операция следствие изпускане шевовете на чревни бримки
и изливане на стомашно съдържимо в чревната кухина. На 11.11.2013г. ищецът бил
изписан от лечебното заведение.
Твърди се, че вместо да започне възстановяване, ищецът се влошавал.
Оплакванията продължавали. Поради загубеното доверие в МБАЛ „Христо Ботев” АД – Враца, ищецът
по-късно постъпил на лечение в МБАЛ Мездра. На 29.05.2014г. било направено фирбоколоноскопско изследване, при което бил взет материал
за биопсия. Сочи се, че резултатът бил категоричен – карцинома ректи. Сякаш злокачественото образувание не било махано при
извършената операция в МБАЛ – Враца, а
си стояло там, дори с уголемени размери от
6 см.
Предвид изложеното ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди,
в резултат на неуспешна оперативна
интервенция , проведена на 23.09.2013 г., като поддържа, че при
посочената операция туморът на дебелото черво на доверителя ми не е
отстранен. Алтернативно поддържа, че не
е отстранен изцяло или че са останали неотстранени регионални лимфни възли.
Твърди се в исковата молба, че следствие на тази операция ищецът е търпял неимуществени вреди, изразяващи се в
преживени физически болки. страдания, подложен е на последващи
операции - първата за овладяване на тежък перитонит /на 30.09.2013
г. /, получен като усложнение след
операцията от 23.09.2013 г., а втората на
04.08.2014 г. , при която от дебелото му черво е отстранен тумор. Твърди се, че настъпилия остър перитонит е
вследствие на немарливо извършената оперативна интервенция и непоставянето на
съответните медицински консумативи, което е предизвикало изпускането на
чревните бримки и излив на стомашно и чревно
съдържимо в коремната кухина. Освен това ищецът бил подложен и на лъчетерапия
за намаляване размерите на дебелочревния тумор преди
операцията от 04.08.2014 г., проведена в МБАЛ Мездра. Твърди се, че при
операцията в МБАЛ Мездра, образуванието
вече с размери от 3 см. било отстранено, а после било проведено консервативно
лечение. Твърди се че тумора вече е отстранен.
Поддържа се, че МБАЛ „Христо Ботев” АД – Враца, като възложител на
работа, носи отговорност по реда на чл.49 от ЗЗД, за обезщетяване на вредите
причинени на Д.Д., за периода в който е бил
хоспитализиран в лечебното заведение. Твърди се, че ответното „А.Б.” АД, е застраховател на
професионалната отговорност на медицинския персонал на МБАЛ „Христо Ботев” АД –
Враца, по силата на застр. договор сключен с полица
№1313013060000001 със срок на действие от 30.05.2013г. до 29.05.2014г., поради
което е пасивно легитимирано да отговоря по заявена претенция.
В срока по чл.367 от ГПК, ответното
застрахователно дружество „А.Б.” АД, е
подало писмен отговор, като оспорва изцяло предявените искове. Не оспорва наличието на действало към датата
на застрахователното събитие застрахователно правоотношение с посоченото
лечебно заведение, но твърди, че лицата
оперирали Д.А.Д., не са в списъка приложение към застрахователна полица №1313013060000001
със срок на действие от 30.05.2013г. до 29.05.2014г., за застраховка
„Професионална отговорност на лица упражняващи медицинска професия”. Твърди се
в отговора, че не са налице и основания за ангажирането на отговорността на З.
„А.Б.", в качеството си на застраховател по застраховка „Професионална
отговорност на лица, упражняващи медицинска професия", като се твърди, че
не е налице виновно и противоправно поведение на
длъжностни лица и служители от МБАЛ „Христо Ботев" АД - град Враца,
които да са в причинна връзка с настъпилите за ищеца вреди. Въвежда твърдение,
че няма как при операцията, при която карцинома е открит да бъде и премахнат.
При евентуалност твърди, че при процесната операция
карцинома на ищеца е отстранен, но в последствие е имал рецидив, който е
отстранен в МБАЛ Мездра ЕООД. Оспорени са твърденията, че ищецът не е получил
адекватно и правилно лечение.
Ответникът прави искане за конституиране на МБАЛ „Христо Ботев”
АД – Враца, като трето лице – помагач.
С определение от з.с.з. 30.04.2015г. на основание
чл.219 ГПК, е допуснато привличане на МБАЛ „Христо Ботев” АД с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, като трето лице-помагач на ответника „А.Б.”
АД в производството по делото.
В хода на процеса ищецът Д.А.Д. ЕГН **********,
е починал /на 07.06.2016г./, като по реда на чл.227 от ГПК, като правоприемници
на ищеца са конституирани неговите
наследници В.Т. Д. ЕГН ********** и А.Д.А.
ЕГН **********. /Удостоверение за
наследници изх.№205 /23.06.2016г. на Община
Бяла Слатина, на л.173 от делото/
В съдебно
заседание правоприемниците на ищеца чрез пълномощника си адв.О.К. от САК-поддържа
предявените искове. Представя списък на
разноски и писмена защита.
В съдебно заседание ответника чрез адв. Ч.– САК, оспорва предявените искове. Представя списък
на разноски.
Трето лице-помагач МБАЛ „Христо Ботев”
гр.Враца, редовно уведомено не
взема становище по предявения иск.
Съдът обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 и ал.3 ГПК,
след което приема за установено от фактическа
страна следното:
Не е спорно между страните, че на 06.08.2014
г. ищецът Д.А.Д. на 71г. е постъпил в МБАЛ „Христо Ботев” АД гр.Враца,
във връзка с оплаквания от болки в корема, подуване. Видно от приетата Епикриза по ИЗ № 10865,
в периода 06.08.13г. -
24.08.13г., ищецът е бил хоспитализиран
в Хирургично отделение при МБАЛ „Христо Ботев" АД Враца с окончателна диагноза:
Илеус Обтурационен
. Карцином на сигмата. (механична
чревна непроходимост, карцином на сигма - част от
низходящата част на дебелото черво). /л.8 от делото/ Отразено
е, че Д. е постъпил в увредено общо състояние, както и проведено консервативно
лечение със спазмолитици и клизми, като илеусното сътояние персистирало, което е наложило оперативно лечение. В извадка
от оперативния протокол е отбелязано: „...Намери се нисък Ту процес на прехода
ректум - сегма стенозирщ
лумена на червото. Палпаторно не се установиха
увеличени ЛВ (лимфни възли) парааортално и мета в
черния дроб. Направи се пристенна колостома
на десерозирания участък от сигмата....".
В постоперативен статус е отразено : „Стомата е
отворена на следващия ден. Оперативната рана е зарастнала
първично.
Не се спори, че ищецът е повторно
хоспитализиран, което е видно и от Епикриза по ИЗ № 12652/2013г. в периода 16.09.2013г. - 11.11.2013г. от
Хирургично отделение при МБАЛ „Христо Ботев" АД Враца с окончателна диагноза: Са (карцинома) сигма - ренти./л.9-л.10
от делото/
В част анамнеза на цитираната епикриза е отбелязано,
че ищецът е бил опериран по повод обтурационен илеус от ТУ на ректум-сигма и е
изведено колостома. Отразено е още, че пациентът
постъпва за планово оперативно лечение. Според неоспорената епикриза,
на 23.09.2013г. е извършена
операция: лапаротомия, дебридмант,
сутура илеи, резекцио ректи антериор. В
оперативния протокол е отбелязано: „...Отвори се корема. Установиха се тежки адхезии в корема. При дебридмента
(отстраняване на срастванията) се десерозираха на две
места тънко черво, което се надши. Намери се участък от булото прираснало към предна коремна стена заедно с част от тънко
черво. На мястото се установи формация с плътна консистенция
и белезникав цвят. Резецира се и се взе биопсия. Резецира се участъка от тънкото черво т.к. имаше
прирастване на формацията към него. Ликвидира се колостомата
и се направи предна резекция на ректума т.к. се
установи карцином на прехода ректум-сигма. Пасажа се
възстанови с термино- терминална анастомоза...".
В Епикриза по ИЗ № 12652/2013г. е отразено, че на 30.09.2013г. с картината на илеус-перитонит ищецът отново е опериран. На 02.10.13г. и 04.10.13г. е извършен
планиран перитонеален лаваж.
На
07.10.2013г. е извършена
операция по Хартман, а на 09.10.2013г. е отразена
оперативна интервенция пластика париетис абдоминис. Д.Д. е изписан от МБАЛ
„Христо Ботев" АД Враца на 11.11.2013г., с отразен статус : „З.оволително
общо състояние”.
Не е спорно, че лечението на ищеца
след 11.11.2013г. е продължило, но в други лечебни заведения.
Видно от приетата Епикриза по История на заболяването № 2458, Д.Д. на 72г., е
хоспитализиран в периода 26.05.2014г. - 30.05.2014г. във Вътрешно
отделение при МБАЛ - Мездра ООД с окончателна диагноза: Хроничен обострен пиелонефрит и придружаващи заболявания: Състояние след операции по повод
карцином на ректум и коремна кухина. Хемороиди./л.11
от делото/ В МБАЛ - Мездра
ООД, на ищеца е извършено
изследване ФКС (фиброколоноскопия), като е поставена диагноза: Карцинома ректи. Вътрешни
и външни хемороиди. Състояние след операция по повод карцинома на ректум и
коремна кухина.
/л.12
от делото/
В приетия резултат от
Хистологично изследване от 09.06.2014г. на биопсия №913-915 и дълга серия на В-914 взети е отразено-
в В914 - аденокарцином с некрози;
в останалите - повърхностен материал, касае се за рецидив. /л.13 от делото/
По отношение на ищеца Д.Д. е проведена лъчетерапия в „Комплексен онкологичен център
- Враца”, видно от приета Епикриза по ИЗ №
3644/2014г. в периода 21.07.2014г. до 25.07.2014г./л.15 от делото/
Приета е неоспорена Епикриза
по История на заболяването № 3458, в която е отразено, че Д.Д.
на 72г. е хоспитализиран в периода 29.07.2014г. - 15.08.2014г. в Хирургично
отделение при МБАЛ - Мездра ООД с окончателна диагноза: Карцинома ректи. Състояние след ТГТh. В епикризата от болничното заведение в гр.Мездра е отразено,
че след
съответната подготовка, на 04.08.14г.
пациента Д. е опериран. В оперативния протокол с №377/04.08.14г. е
отбелязано: „... Намериха се много тежки сраствания в корема...достигна се до
ректума. Намери се плътен ректален чукан след резекция по Хартман....и след
отделяне на адхезиите се резецира
с Ту. При оглед се намери Ту с размери 3 см., заемащ 1/2 от лумена на червото.
Средната 1/3 на ректума се затвори с единични шевове....". Следоперативния
период е бил гладък под антибиотична защита,
вливания, анти коагулант, кръвопреливане и плазмопреливане. Изписан на 15.08.204г. при спокойна
оперативна рана ./л.16-л.19 от делото/
От приетото ЕР на ТЕЛК №33 / 08.01.2014г. при МБАЛ –
Козлодуй ЕООД, се установява, че на Д.А.Д. ЕГН **********, след преглед и
освидетелстване е определена степен на увреждане 98 % т.н.р. без чужда помощ, с
водеща диагноза: „злокачествено новообразувание на ректосигмадиалната област”./л.79 от делото/
Не е спорно
между страните, че е сключен договор застраховка „Професионална отговорност на лица
упражняващи медицинска професия” между
ответното ЗАД „А.Б.” АД и лечебното заведение МБАЛ „Христо Ботев” АД, със застрахователна полица №1313013060000001 със период
на покритие от 30.05.2013г. до 29.05.2014г. В представената застрахователна полица №1313013060000001 е
отразено, че застрахованите лица са съгласно приложен списък./л.45 от делото/ В полицата е посочен лимит на застрахователната отговорност е 50 000 лв. за всяко едно събитие.
Представен е попълнен от застрахованото лечебно заведение
въпросник –приложение и списък на застраховани лица упражняващи медицинска
професия с посочени пет имена, без уточнени специалности и болнични отделния./л.48-л.49
от делото/
Съгласно
заключението на изслушаната съдебно комплексна медицинска експертиза с вещи
лица д-р Юлиян Й. –специалист хирург и д-р М.Ц. – специалист онколог,
неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при
постановяване на съдебния акт се установява, че причината за извършване на
операцията на Д.Д. на 15.08.2013г. е наличието на обтурационен илеус (механична
чревна непроходимост), който не е бил преодолян с консервативни средства, както
и наличието на тумор на прехода ректум/сигма. Установява
се, че операцията извършена на Д.Д. на 23.09.2013г.
е за отстраняване на тумора на прехода ректум/сигма,
ликвидиране на колостомата и извършване на предна резекция на ректума. Пояснено е,
че колостомата представлява
оперативно отделена част от дебелото черво изведена на предната коремна стена
след операция в долната част на дебелото черво. Необходима е за отделяне от
тялото на отпадъчни продукти в случаите, когато е необходимо да се заобиколят ректума след операцията за тумори, травма и
някои възпалителни заболявания на дебелото черво (болест на Крон, язвен колит).
От проверената медицинска
документация вещите лица са констатирали, че при ищеца е открит корцином
още при пролежаването му в МБАЛ „Христо
Ботев" в гр.Враца през месец 08.2013г,, но за съжаление хистологичния
резултат В2440- дава заключение за фиброзна тъкан със
таза в съдовете. Вещите лица сочат, че карцинома е вид злокачествен тумор. В
случая при оперативната интервенция не е описана големината на тумора, не е
дадена TNM
класификация. Пояснено е, че лечението
на карцинома на дебелото черво е оперативно,
чрез химиотерапия, лъчетерапия в зависимост
от стадии, диагноза и придружаващи
заболявания.
В отговора на
въпрос 11, вещите лица обосновават, че лечението
на Д.Д. в МБАЛ „Христо Ботев" АД е извършено по
утвърдените медицински стандарти и добрата медицинска практика, макар, че има данни за
пропуски, доколкото още при първото пролежаване на ищеца в периода 06.08.2013г.
– 24.08.2018г. е могло да включи операция и да се рецезира
тумора. Сочи се, че при пролежаването на Д.Д. през
периода 16.09. 2013г. – 11.11.2013г., правилно е извършено оперативно лечение
–предна резекция и термино
– терминална анастемоза. Правилно инсуфициеция
на анастемозата правилно се е наложила реоперация. Извеждането на цекостома
е било правилно предприето, за да може чревния пасаж да бъде прекъснат и по
този начин анастемозата
и допълнително наложената сутура на сигмата да могат да зараснат. Тъй като това явно не се е
случило, е преценено и на 07.10.2013г. е извършена операция по Хартман. При проведено
оперативно лечение на 04.08.2014г. е отбелязано, че в ректалния чукан е намерена Ту формация размери 3 см. Сочи
се, че в оперативния протокол от 23.09.2013г. е отбелязано, че е извършена резекция на Ту формация и предна резекция
на ректума, заедно с резекция на част от тънките
черва - като описанието съответства на премахване на Ту формация, но тъй като
се касае за пациент с множествена полипоза е напълно
възможно да се получи рецидив на карзинома.
При изслушване на заключението на комплексната
съдебно-медицинска експертиза вещото лице хирург – д-р Ю. Й. е заявило, че оперативната
намеса при ищеца Д. се е налагала.
Вещото лице обосновава, че случая или се касае за рецидив на тумора или се
касае за нововъзникнал тумор в остатъка от правото
черво – това е крайната част на дебелото черво, така че тази операция е била
наложителна, за да се отстрани тумора. Вещото лице онколог д-р Ц., сочи в
обясненията си, че пациента е провел предоперативна
лъчетерапия, като идеята е тумора да
стане възможен за операция, тъй като туморът е бил с около 6 см голям, след
проведената лъчетерапия, той става 3 см, като това е според правилата за добра
медицинска практика. Първо е лъчелечението, за да се
намали обема на тумора и технически да е по-лесно при самата оперативна намеса.
Съдът напълно възприема становището и на двете вещи
лица, изготвили компелексната съдебно-медицински
експертизи като обосновани и компетентни. Заключенията се базират на наличната
медицинска документация и съдържат отговор на поставените от страните въпроси.
Предвид приетата СМЕ, съдът намира, че поведение на
лице от състава на хирургичния екип по провеждане на интервенцията от 23.09.2013г.,
което да е в отклонение от медицинските стандарти и правилата на добрата
медицинска практика не се установява.
При
тази фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта:
Предявения
иск е с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ вр. чл. 249, т. 3 от КЗ (отм.) вр. чл. 189 от Закона за здравето (ЗЗ) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е процесуално допустим, предвид
поддържаните твърдения за вреди причинени при лечение в болнично лечебно
заведение и валидна застраховка професионална отговорност между лечебното
заведение и ответника застраховател, през относимия
период, като правото на иск е надлежно упражнено.
По
същество:
Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 вр. чл. 249, т. 3 от КЗ (отм.) вр.
чл. 189 от Закона за здравето (ЗЗ) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и при условията на
евентуалност иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45
от ЗЗД.
За ангажиране
на отговорността на ответното застрахователно дружество, в тежест на ищеца беше
да докаже, че е настъпило застрахователно събитие, представляващо
застрахователен риск, покрит от договора за застраховка "Професионална
отговорност", резултат от определено деяние (действие или бездействие) на
застрахованото лице, причинило за ищеца вредни правни последици.
Съгласно
установената съдебна практика (ППВС 7/1958 г.; ППВС 7/1959 г.; ППВС 9/1966 г.;/
отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, гаранционна и възниква за възложителят
на определена работа (вкл. юридическо лице), ако изпълнителите на работата -
физически лица, са извършили виновно противоправно
деяние (чл. 45 ЗЗД).
В конкретния
случай отговорността на МБАЛ „Христо Ботев” гр.Враца се претендира, в качеството
на работодател на медицински специалисти, извършили оперативна интервенция на
ищеца и допуснали противоправно деяние, чрез
бездействие в етапа на следоперативния период при престоя на ищеца в болничното
заведение.
Релевантните
факти обосноваващи основателност на иска са противоправно
деяние-/действие или бездействие/, настъпили вреди, причинна връзка между
деянието и вредите, характера на същите, възлагане на определена работа при или
по повод на която е настъпил вредоносния резултат.
Това са правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши
от ищеца при условията на пълно и главно доказване.
По претенцията
срещу застрахователя в тежест на ищеца е да установи валидно възникнало
застрахователно правоотношение по застраховка "Професионална отговорност
на лекари и медицински персонал", със срок на действие към датата на
соченото събитие, застрахователно събитие, представляващо покрит
застрахователен риск- извършено деяние, противоправност
на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното
деяние и вредоносния резултат и вина.
Съгласно
разпоредбата на чл. 45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината
на делинквента се предполага до доказване на
противното.
По вредите,
съдът намира, че ищецът безспорно е претъпял значителни интензивни болки и
страдания, поради диагностицираното
туморно заболяване и прогресивния му ход, въпреки приложените оперативно
лечения, лъчетерапия и медикаментозна терапия.
Не се доказа
обаче да е налице противоправно действие от страна на
служители на застрахованото при ответника лечебно заведение при предприемане
лечение след постъпване на пациента с
т.нар. чревна непроходимост в тежко, увредено общо състояние.
За да е налице
противоправно деяние осъществено от служители на ТЛП е
необходимо да бъде установено нормативно задължение, неизпълнението на което да
ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на работодателя.
С оглед
нормата на чл. 80 от Закона за здравето качеството на медицинската помощ се
основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона
за лечебните заведения, и Правилата за добра медицинска практика, приети и
утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на
лекарите и лекарите по дентална медицина.
Съгласно чл.
154, ал. 1 от ГПК, в тежест на страната, която твърди благоприятни за себе си
факти е да ги установи с допустимите и относими по
делото доказателства.
Според
разпоредбите на чл. 79 от ЗЗ медицинската помощ в Република България се
осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи
и технологии. Качеството на медицинската помощ се основава на медицински
стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и
Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т.
4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина (чл. 80 от ЗЗ). В чл. 81, ал. 2 от ЗЗ са
установени основните принципи на правото на медицинска помощ - своевременност,
достатъчност и качество на медицинска помощ.
Поради това, противоправно е поведение на лекар, което се намира в
противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии,
с медицинските стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ и Правилата
за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от
ЗСОЛЛДМ с основните принципи на правото на медицинска помощ - своевременност,
достатъчност и качество на медицинската помощ.
По делото е
представена медицинска документация, използвана от вещите лица при изготвяне на
допусната и изслушана по делото съдебно-медицинска експертиза. От заключението
на СМЕ се установи, че лечението
на Д.Д. в МБАЛ „Христо Ботев" АД е извършено по
утвърдените медицински стандарти и добрата
медицинска практика.
В
постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 77/30.05.2017 г. по гр.д. №
2956/2016 г. на ВКС, ІV г.о. е прието, че задължение на решаващия съдебен
състав е да обоснове изводите си за причинна връзка между настъпила вреда и противоправно поведение на дееца въз основа на факти,
доказани по безсъмнен начин. При вреда, настъпила при и по повод оказана
здравна помощ от медицинско заведение следва да се посочи в какво се изразява
нарушението утвърдените медицински стандарти и правилата за добрите медицински
практики. В случая такава причинно-следствена връзка между поведението на лекарите
– специалисти хирурзи осъществили
оперативна интервенция на 23.09.2013г. и
настъпилия вредоносен резултат не е налице.
Следва да се
отбележи, че последователността от действия по овладяване на състоянието
на ищеца Д.А.Д. са в съответствие с утвърдения стандарт и
консенсуса по оперативна хирургия при рак на дебелото черво./обясненията
на в.л. д-р Й. в о.з./
При установена
по делото липса на елементи от състава на непозволеното увреждане - противоправно поведение на лекар, което да се намира в
причинна връзка с настъпилите вреди, предявения иск се явява недоказан.
Отговорността
на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования.
В случая не е налице деяние (действие или бездействие) по несвоевременно или неправилно
диагностициране и лечение на Д.Д.
от страна на лекари в МБАЛ "Христо Ботев” АД гр.Враца.
Този извод води до отхвърляне на главния и акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По
разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответното
дружество следва да се присъдят разноски в размер на 1424 лв., от които 400 лв. депозити за СМЕ, 1024лв.
адвокатско възнаграждение.
На основание
изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от
В.Т. Д. ЕГН ********** и А.Д.А. ЕГН **********, като правоприемници на ищеца Д.А.Д. ЕГН ********** /починал на
07.06.2016г. в хода на процеса/, срещу „А.Б.” АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление ***, иск с правно
основание чл. 226, ал. 1 вр. чл. 249, т. 3 от КЗ
(отм.) вр. чл. 189 от ЗЗдр.
за осъждането му да заплати сумата от сумата от 25 001 лв., представляваща част от глобалната
сума от 200 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
от ищеца неимуществени вреди в резултат на неуспешна операция, извършена в „МБАЛ
Христо Ботев” АД гр.Враца на 23.09.2013 г., ведно със законната лихва върху сумата за периода от
датата на операцията до окончателно плащане, като недоказан.
ОСЪЖДА.
В.Т. Д. ЕГН ********** и А.Д.А. ЕГН **********,
да заплатят на
А.Б.” АД, с ЕИК
******,
сумата 1424 лв. - съдебно -
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението е постановено
при участие на МБАЛ „Христо Ботев” АД – Враца, като трето лице – помагач на
ответника.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: