Р
Е Ш Е Н И Е
№
1543
гр.
Пловдив, 28.09.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пловдив, ХХIII състав, в открито съдебно заседание на петнадесети
септември, две хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ХРИСТИНА ЮРУКОВА
2. НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при
секретаря Петя Петрова и участието на прокурора Мирослав Йосифов, като разгледа
докладваното от съдия Ингилизов к.а.н.д. дело № 1966 по описа за 2023 год. на Административен съд-
Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.348 от НПК, вр. с чл.208- чл.228 от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Т.С.Т. срещу
Решение № 1020/09.06.2023 г. по АНД 20235330202513/2022 г. по описа на РС - гр.
Пловдив за 2023 г, с което е потвърдено Наказателно постановление № 22-6207-000182/07.06.2022
г. на Началник Районно управление Труд при ОД на МВР гр. Пловдив, с което на Т.С.Т.
с ЕГН ********** *** са наложени административни наказания - глоба в размер на
200 /двеста/ лв. и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство
за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДВП /Закон за
движение по пътищата/ на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДВП, както и е
постановено да се отнемат 10 /десет/ контролни точки на основание Наредба №
1з-2539/17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на
контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки
на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на
допълнително обучение.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се
представлява се в съдебно заседание. Постъпила е молба от процесуалния
представител адв.Соколова, в която се излагат аргументи за отмяна решението на
РС Пловдив и отмяна на оспореното НП. С касационната жалба се иска отмяна на
решението на РС Пловдив и отмяна на наказателното постановление, излагат
аргументи за неизвършване на нарушението, липса на доказателства за наличие на
нарушение от субективна страна, което се
твърди да е мотивирало грешни изводи на съда. Сочи се, че са допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването на НП.
Ответната страна не се явява, не се представлява.
Прокурорът сочи в становището си, че жалбата е
неоснователна.
Пловдивски административен съд, като прецени събраните
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е, разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Районен съд Пловдив е посочил в решението си следната
фактическа обстановка :
Жалбоподателят Т.С.Т. от гр.
Бухово е правоспособен водач на моторни превозни средства от 1999 г. с
придобити категории „СЕ“, „D“, „С“, „М“, „АМ“, „В” и „ТКТ”. До м. май 2022 г.
спрямо него имало издадени шест наказателни постановления и пет фиша, с които
бил наказван за извършени нарушения на правилата за движение като водач на
пътни превозни средства.
Товарен автомобил „Рено Мидлум“ с
рег. № *** било придобито на 18.02.2022 г. от търговско дружество „ИННО ТАЙЪР
РЕСАЙЛИНГ“ ООД гр. София, но паради неизпълнение на задължението на новия
собственик „ИННО ТАЙЪР РЕСАЙЛИНГ“ ООД да регистрира превозното средство в
двумесечен срок от придобиването регистрацията на регистрираното дотогава пътно
превозно средство товарен автомобил „Рено Мидлум“ с рег. № *** била служебно
прекратена на 22.04.2022 г. на основание чл.143 ал.15 от ЗДВП, като това било
вписано в автоматизираната информационна система на МВР.
На 23.05.2022 г. жалбоподателят Т.С.Т.
управлявал товарния автомобил „Рено Мидлум“ с рег. № *** като в 11.00 ч. на път
от Републиканската пътна мрежа клас III № 3-565, в участък на км. 0+100, на
територията на община Марица той бил спрян за полицейска проверка от автопатрул
на РУ Труд при ОД на МВР гр. Пловдив, в състава на който бил свидетелят Т.Х.Г.
- младши автоконтрольор. При извършената проверка на водача Т. и по отношение
на превозното средство свидетелят Г. установил, че регистрацията на товарния
автомобил „Рено Мидлум“ с рег. № *** била служебно прекратена, като така
управлявания от Т. автомобил се явявал нерегистриран. За нарушаване на
забраната за управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано
по надлежния ред, по път отворен за обществено ползване полицейският служител Г.
съставил на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение по
чл.140 ал.1 от ЗДВП - АУАН с бл. № 04775/23.05.2022 г. При предявяване на акта
на нарушителя Т. последният вписал, че няма възражение. Възражения против АУАН
не били направени и в срока за това по чл.44 ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на АУАН и останалите
материали по административната преписка било издадено от
административно-наказващият орган в срока по чл.34 ал.3 и по чл.52 ал.1 от ЗАНН
- на 07.06.2022 г., обжалваното наказателно постановление - НП № №
22-6207-000182/07.06.2022 г.
Районният съд е приел за доказано, че жалбоподателя е
осъществил нарушението, за което е бил санкциониран. Изложени са подробни
мотиви защо се счита, че не са налице съществени процесуални нарушения, както и
защо се приема че случаят не е маловажен. Изложени са и аргументи защо
наложените наказания се считат съответни на тежестта на нарушението и се явяват
правилно и законосъобразно определени.
Наведените в касационната жалба мотиви за отмяна на
решението на РС Пловдив са неоснователни. По същество те отново навеждат
твърдение за липса на осъществено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП,
които
са били предмет на обсъждане и пред въззивната инстанция. Изложените от същата
мотиви се споделят изцяло от настоящия съдебен състав, който препраща към тях.
Изрично следва да се посочи, че нормата на чл.143, ал.15 от ЗДвП не съдържа
задължения за собственика на автомобила, а единствено въвежда такива за
компетентните служби за контрол. Изпълнението на това задължение от своя страна
води на извод, че водачът на МПС ще осъществи именно нарушение на новелата на
чл.140, ал.1 от ЗДвП, тъй като управляваното от него МПС не е регистрирано по
надлежния ред. На този извод не влияе обстоятелството дали между прекратяването
на регистрацията по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП и установяването на
нарушението са свалени от контролните органи регистрационните табели или не.
Наличието на такива върху автомобила не значи, че същият се допуска за движение
по пътищата отворени за обществено ползване, щом е налице хипотезата на чл. чл.143,
ал.15 от ЗДвП и регистрацията е служебно прекратена.
За пълнота следва да се посочи, че в случая не намира
приложение Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС
по т. д. № 3/2022 г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд,
тъй като същото касае различна хипотеза, а разпоредбите на чл.143, ал.15 от ЗДвП и чл.18б, ал.2 от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства както се посочи не изискват уведомяване на новия собственик
за прекратяването на регистрацията по служебен път. Именно с оглед на това и
доколкото новият собственик е наясно кога е придобил МПС, то следва изводът, че
при изтичането на срока за пререгистрация е наясно и със законовите последици
от това, т.е. знае че ако управлява МПС ще осъществи именно нарушение по
чл.140, ал.1 от ЗДвП.
В конкретния случай е санкционирано лице, което не е
собственик на автомобила. Районен съд гр.Пловдив е изложил подробни мотиви защо
счита, че е установено наличие на субективно отношение към извършеното
нарушение от водачът Т.Т.. Следва изрично да се посочи, че настоящата инстанция
напълно споделя тези изводи и не счита за необходимо да ги преповтаря. Изрично
следва да се отбележи, че в конкретния случай в нито един момент жалбоподателят
не е ангажирал твърдения, че не е знаел за прекратената регистрация на
управлявания товарен автомобил. Впечатление прави промяната на позицията му
относно това обстоятелство – във въззивната жалба сочи, че е бил просто
работник, впоследствие твърди, че не е имал трудов договор към дружеството, но
собственикът на провереното МПС е бил до него, а в пледоариите сочи че му е
заявено от собственика след спирането за проверка, че регистрацията е
прекратена, защото предишния собственик е прехвърлил автомобила преди повече от
два месеца. Всички тези обстоятелства водят на извод, че единствената цел на
жалбоподателят е да изложи такива твърдения, които да мотивират решаващия съд
да приеме, че липсва субективна страна на нарушението. В конкретния случай
обаче, доколкото такива твърдения /и то коренно противоречащи си/ се появяват
едва след издаване на НП, настоящата съдебна инстанция счита,че липсват
обективни данни, въз основа на които да се изгради извод за липса на съзнание у
водача Т. за настъпилото основание за дерегистрация на автомобила. Изводите
направени от въззивната инстанция в този смисъл не са произволни и не почиват
на предположения.
Предвид изложеното дотук, съдът счита че изложените в
касационната жалба аргументи са неоснователни.
При
разглеждане на делото въззивният съд не е допуснал съществени нарушения на
процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Произнесъл се
е подробно и мотивирано по всички възражения. Решението на Районен съд гр. Пловдив
ще следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна -
без уважение.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2,
предл. 1 от АПК, Административен съд
Пловдив
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1020/09.06.2023 г. по АНД
20235330202513/2022 г. по описа на РС - гр. Пловдив за 2023 г.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:......................................
ЧЛЕНОВЕ : 1........................................
2........................................