№ 41
гр. Разград, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Д.а
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Небенур Р. Хасан
като разгледа докладваното от Рая П. Йончева Въззивно гражданско дело №
20223300500040 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №569/1.ХІ.2021 по грд №121, образувано по описа му за 2021, състав на РРС е
уважил предявените в условия на чл.422 ГПК искове като на осн.чл.124 ГПК приел за установено, че в
отношенията на ищеца –„ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД, ЕИК********* и ответника Й.Д., ЕГН**********
съществуват вземания по сключен договор за потребителски кредит, както следва: в размер на 814,85лв.-дължима
и непогасена главница; 219,13лв. дължима за периода 5.II.2020-3.II.2021г. и непогасена договорна лихва;
134,71лв. – лихва, дължима в обезщетение за забава в периода 6.XI.2019-3.II.2021г., за които в производство по
чл.410 ГПК е била издадена Заповед за изпълнение №420/25.IІІ.20219г. по чгрд №1680/2020 по опис на РРС.
С така постановеното решение като неоснователни и недоказани са отхвърлени предявените в обективно
съединяване осъдителни искове за дължимо от ответника плащане на цена за услуги Фаст и Флекси, съответно в
размер на 225,00лв. и 700,64лв. Без разглеждане като недопустимо предявена е оставена искова претенция за
установимост на вземане в размер на 26,92лв., претендирано като дължима в обезщетение лихва за забава в
периода 3.II.2021-23.III.2021
Недоволен от така постановеното решение, ответникът Й.Д. обжалва същото като неправилно,
необосновано и незаконосъобразно в частта, с която съдът е уважил предявените срещу него установителни
искове. На посочените основания моли за отмяната му и за постановяване на ново такова, с което съдът да
отхвърли предявените срещу него искове като недоказани по основание и размер. Идентично на въведените в
срока на чл.131 възражения, заявява, че претендираното до установяването му вземане за главница по ДПК не му
е била реално предоставяна; оспорил е истинност на положените под ДПК подписи; твърди нищожност на ДПК в
частта , касаеща договорените лихви и ГПР поради противоречие с добрите нрави и изискванията за валидност по
см. на чл.23 ЗПК;
При редовност в призоваването, въззивникът и процесуалният му представител не се явяват в насроченото
по същество на жалбата му с.з.
В законоустановения и предоставен й за това срок, насрещната по жалбата страна се е възползвала от
правото си на отговор, оспорвайки същата като неоснователна . Моли за потвърждаване на решението в
обжалваните му части като правилно, обосновано и законосъобразно постановен съдебен акт.
1
При редовност в призоваването, не се явява и не изпраща свой представител в насроченото по същество на
жалбата му с.з
В съответствие с правомощията си по см. на чл.267 ГПК РОС намира, че като подадена в срок, от надлежна
страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, жалбата е допустима.
При дължимата по реда на чл.269 ГПК проверка, съдът установи, че решението е валидно, а в обжалваните
си части и допустимо постановен съдебен акт. искания за събиране на допустими по см. на чл.266 ГПК
доказателства.
Разгледана по същество, жалбата неоснователна. Като постановено по същество на предявените по реда и
в сроковете на чл.42 ГПК установителни искове, решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Значимите за изхода на делото факти са установени от първоинстанционния съд с допустими по см. на ГПК
доказателствени средства, при правилно разпределена между страните тежест на доказване и в съответствие с
проявена от тях активност в тази насока. Установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка се
споделя от настоящата инстанция, пред която не са постъпвали допустими по см. на чл.266 ГПК
доказателствени искания
След проведения доказателствен анализ, събраните по свое убеждение и във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт , съдът намира за установено следното:
Между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД, въззиваемата и въззивника са установени облигационни
отношения, съгласно сключен на 10.Х.2019г. Договор за потребителски кредит № 30039906868.
В този си състав съдът приема за безспорно по делото, че в изпълнение на договорно поетите
задължения, в качеството си на кредитор въззиваемото дружество е предоставило на въззивника за усвояването
му кредит от 900,00лв. За да приеме за безспорно, че сумата по ДПК е била реално предоставена на
кредитополучателя в този си състав съдът съобрази приложеното като доказателство на л. 18 преводно
нареждане. От което е видно, че на 10.Х.2019г. - датата на която е сключен процесния ДПК, в изпълнение на
предвиденото в чл.3.7 ОУ към същия , сумата по кредита е наредена от въззиваемия в пълния размер по см/ка
на въззивника- От фактическа страна се следва за безспорно установено, че сумата по кредита е била реално
предоставена на въззивника и от доказателствата, удостоверяващи извършени от него погашения по кредита в
общ размер на 355лв. С плащанията си длъжникът е погасил част от задълженията по договора, от които в
размер на 319.39 лв. по главница и 5.61 лв. за дължима на основание т.12.1 от ОУ лихва за забава .
В качеството си на кредитополучател, въззивникът се е задължил с връщане на предоставената му в
кредит сума за срок от 24 месеца - на равни месечни вноски, всяка в размер на 55,01лв. и дата на падеж-пето
число на съответния месец при договорени: ГПР от 48.96 % ; ГЛП от 41.00 % и лихвен процент на ден -0.11 %;
в предмет на ДПК да включени и пакет услуги- Фаст и Флекси, при дължима от кредитополучателя цена от
270.00 лв. за първата и 810.00 лв. за втората. Крайният падеж на ДПК е договорен на 5.Х.2021г.
По отношение на поетите в дълг и отнесени в размер на анюитетните вноски цени за доп. услуги е налице
постановено и влязло в сила като необжалвано, Разпореждане №1001/25.III.2021г. по чгрд №634/2921 на РРС, с
което в хипотеза на чл.411, ал.2, т.2 ГПК е отказано издаване на заповед за изпълнение поради противоречие на
ДПК в тези му части с изискванията на ЗПК и ЗПП. Недължимостта на тези вземания е призната с влязъл в сила и
ползващ се със стабилитет съдебен акт. Недопустимо е въвеждането им в предмет на друго производство.
Решението, с което първоинстанционният съд се е произнесъл по същество на предявен за тези вземания
осъдителен иск е недопустимо, но е извън предмета на въззивното обжалване и компетентността на настоящия
въззивен състав.
С подписване на ЗПК кредитополучателят се е задължил в изпълнение на чл. 4 от двустранно
подписаните и приложени като доказателство ОУ, при действие на ДПК да заплати и договорената като цена на
кредита лихва.
В изрична договорна клауза - т.12.3 от ОУ към договора, страните са приели, че при просрочие на две
или повече месечни вноски в пълния им размер, кредитодателят има прав да обяви договора изцяло за
предсрочно изискуем. В случай на обявена предсрочна изискуемост, поради неизправност на
кредитополучателя, съгл. т.12.4 ОУ отговорността му е обвързана с връщане на кредита ведно с падежиралата
договорна лихва и с дължима в обезщетение за забава лихва. От доказателствата по делото се следва за
безспорно установено, че на 3.02.2021 г., с адресирано и връчено на въззивника уведомление(л.л.21-22),
въззиваемият е обявил процесния ДПК №30039906868 за предсрочно изискуем при обективирана от страна на
кредитополучателя неизправност. Уведомлението е връчено лично на длъжника и предсрочната изискуемост на
договора е обективарана преди дата на подаденото срещу него заявление по чл.410 ГПК.
В допълнение на изложеното в мотиви на обжалваното решение, в този си състав съдът приема, че
постигната между страните уговорка за предсрочната изискуемост на сключения между тях кредитен договор –
.12.3 от ОУ, урежда развалянето му от страна на кредитодателя при виновно неизпълнение на задължение от
кредитополучателя и следва да бъде тълкувана съобразно разпоредбата на чл. 87 ЗЗД единствено в смисъл, че
2
кредиторът няма да дава подходящ срок за изпълнение, а развалянето ще настъпи при условията на чл. 87, ал. 2
ЗЗД.
Съгл. чл.10 ЗПК писмената форма е предвидена като условие за валидност на договора за потребителски
кредит. Разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД дава възможност за разваляне на един двустранен договор от изправния
кредитор, но след изрично предупреждение. Когато договорът е сключен в писмена форма(както е и в случая), то
по арг. от разпоредбата на чл. 87, ал. 1, изр. второ от ЗЗД и изявлението за разваляне следва да е обективирано в
писмена форма, а също и да е достигнало до другата страна по договора. В случая, постигнатата между страните
договорка относно прекратяването на договора, както и действията по обявяването му за предсрочно изискуем, са
съобразени и съответни на предвидените в чл.64 ЗКИ изисквания.
Обобщавайки изложеното, съдът намира поддържаното от въззивника възражение за неизправност на
кредитодателя - въззиваем за неоснователно и опровергано от доказателствената съвкуност. По отношение на
възражението за недействителност на договорните клаузи, регламентиращи основание и размер на лихва за
забава, е налице позитивно произнасяне на първоинстанционния съд, което е обективирано като такова в
необжалван от въззивника диспозитив. Постановено в този смисъл, решението на РРС в тази му част следва да
бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно.
По делото се следва за безспорно, че въведеното в предмет на договора вземане е носимо. В този си
състав съдът приема, че кредитополучателят е изправна страна в установените с въззивника облигационни
правоотношения, които по правната си същност попадат под режима на ЗПК и на ЗПП. Ищецът е изпълнил точно
и в срок задълженията си по договора, като на 10.Х.19г. е превел на ответника парична сума в размер на 900лв. по
посочена от него сметка
При тези данни следва да се приеме, че изразеното в обжалваното решение становище, досежно
основателността на предявеният срещу жалбоподателя иск , е правилно, в съответствие с установените по
делото факти и с приложимия материален закон. Решението на КРС следва да бъде потвърдено при хипотезата на
чл.272 ГПК с препращане към изложените към него мотиви, които се споделят напълно от настоящата инстанция.
По изложените мотиви и в хипотеза на чл.272 ГПК, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №569/1.ХІ.2021 по грд №121/ 2021 по описа на РРС в частите, с които е прието за
установено, че в отношенията на ищеца –„ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД, ЕИК********* и ответника Й.Д.,
ЕГН********** съществуват вземания по сключен договор за потребителски кредит, както следва: в размер на
814,85лв.-дължима и непогасена главница; 219,13лв. дължима за периода 5.II.2020-3.II.2021г. и непогасена
договорна лихва; 134,71лв. – лихва, дължима в обезщетение за забава в периода 6.XI.2019-3.II.2021г., за които в
производство по чл.410 ГПК е била издадена Заповед за изпълнение №420/25.IІІ.20219г. по чгрд №1680/2020 по
опис на РРС.
В останалата си част, като необжалвано решенето на РРС е влязло в сила.
Решението на РОС е окончателно и по аргумент на чл.280, ал.3 ., г.1 ГПК не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3