Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 281 03.07.2020г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, ІІІ състав, в публично
съдебно заседание на тридесети юни през две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при секретар Минка
Петкова
и с участието на прокурор
като разгледа
докладваното
от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 614 по описа за 2019г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. вр. с чл. 16 от
НАРЕДБА № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214
"Агроекологични плащания" от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредбата/.
Образувано е по жалба на
В.А.Ч. *** против Уведомително писмо с изх. № 02-240-6500/2012 от 06.08.2019г.
за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични
плащания” („АЕП”) от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007 –
2013г. ., издадено от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие” гр. София.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорения акт, като по същество съображенията са за
постановяването му в противоречие и при неправилно приложение на материалния
закон. Той не бил уведомен за извършената проверка на място от техническия
инспекторат. В контролния лист от извършената проверка трябвало да бъдат
посочени конкретно неспазените изисквания за
управление, който той не бил спазил за парцела. Той бил засадил орехите върху
точно определени площи и ги стопанисвал. Не му ставало ясно защо през 2016
година е санкциониран за подпомаган при положение, че през 2015 година му е
изплатена сумата от 1211,91 лева. Направено е искане за отмяна на
оспореното Уведомително писмо с изх.
02-240-6500/2012 от 06.08.2019г. на Заместник изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие”.
Ответникът
– заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/,
действащ чрез упълномощения процесуален представител, оспорва жалбата като
неоснователна и недоказана. Счита, че оспореният акт е издаден при стриктно
спазване на административнопроизводствените правила.
Съдържа фактически и правни основания. Отказаното подпомагане е поради
неспазване на базови изисквания и в частност надвишаване на минималния период
на преход за отглеждане на орехи, който е три години, съгласно чл. 36, § 1,
чл. 37
и чл. 38 от
Регламент на Комисията № 889/2008 г. Защото жалбоподателят заявява
културата от орехи за 4-та поредна година, което е видно от представени
разпечатки от МЗХ от Системата за въвеждане на данни от външни институции/СВДВИ.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
Не се спорно, между страните, че
жалбоподателят в настоящото производство – В.А.Ч. е земеделски стопанин по смисъла на §1, т.23
от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) във вр. с чл.4, параграф 1, б. ”а” от Регламент (ЕС) №1307/
2013, регистриран с УРН 234707, с право да кандидатства за подпомагане по мярка
214 „АЕП” от ПРСР 2007г. – 2013г., за извършване на агроекологични
дейности, съгл. чл.19, ал.1 от Наредба № 11/ 06.04.2009г.
След извършените по
заявлението административни проверки в регистър ИСАК и на място на
декларираните БЗС, с Уведомително писмо изх. № 01-6500/ 9657 от 12.09.2013г. на
Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” /л 49 и сл. по делото/, В.А.Ч. е
уведомен, че по подаденото Заявление за подпомагане с УИН 2/020413/76047 е
одобрен за участие по направление „Биологично растениевъдство” от мярка 214 „Агроекологични
плащания”. Одобреният за участие по мярка 214 „АЕП”, направление „Биологично растениевъдство”,
за който кандидатът поема 5 - годишен ангажимент за извършване на агроекологични
дейности е парцел с № 70202-230-1-4 с
площ 0,85 ха и култура – орехи.
По
делото е приложен договор за контрол и сертификация на биологичното производство,
преработка, търговия с биологични продукти № 1449/29.11.2010 г., сключен между
„ Балкан Биосепт” ЕООД и В.Ч. по силата на който
дружеството се е задължило да осъществява контрол и издаде сертификат за
биологичното отглеждане на орехите. С анекс от 23.03.2013 година срокът на
действие на договора е изменен на пет години. В точка 2 от този анекс „Балкан Биосепт” в качеството на контролиращ орган е потвърдила, че
към датата на подписването на анекса, стопанството за отглеждане на орехи в с.
Сулица е в процес на биологична сертификация за съответствие с регламенти ЕО
834/2007 и 889/2007 г. за следните земи и култури за 2013 г.: орехи, парцел
70202-230-1-4 с площ 085 ха със статут на парцела в преход.
На 04.05.2017г. Ч. е подал общо Заявление за
подпомагане за кампания 2016г. с УИН *********/95771 /л. 60 и сл./ с Приложение
за кандидатстване по мярка 214 „Агроекологични
плащания”, направление „Биологично растениевъдство” с таблица за ползваните от
него парцели през 2015 година. На 04.05.2016 година е подал заявление за подпомагане
с приложение таблицата за ползваните от него парцели през 2016 година, ведно с
приложението за кандидатстване по мярка 214” АЕП”/ лист 72 и сл. от делото/. Видно
от таблицата са ползваните от него парцели през 2016 година срещу парцелите са
посочени и кодовете на дейности, които той ще развива. За парцел в с.
Сулица е посочен АЕП код „ АП08”.
С оспореното в
настоящото съдебно производство Уведомително писмо с изх. № 02-240-6500/ 2012
от 06.08.2019г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка
„ Агроекологични плащания” от Програмата за развитие
за селските райони 2007-2013 г. за кампания 2016 година е отказано финансово
подпомагане за парцел 70202-230-1-4 поради констатирани несъответствия с изискванията па подпомагане в допустимите
площи. От фактическа страна е прието, че за парцела не са спазени базови изисквания А именно неспазване
на изискванията на чл.13,ал.3 от Наредба № 11от 006.04.209.Посочено е , че в
съответствие с т.ІV” Изчисляване и налагане на намаления”, втори абзац от „ Методиката
за намаляване и отказване на годишните агроекологични
плащания по мярка АЕП от ПССР 2007.2013 г., утвърдена със заповед № РД-09243 от
17.03.2017 година на Министъра на земеделието и праните след изтичане на
минималните периоди за преход към биологично производство съгласно чл..36 , чл.
37 и чл. 38 от Регламент на комисията № 889/2008 за определяне на подробни
правила за прилагане на регламент № 834/ 07г. на съвета относно биологичното производство
и етикетиране на биологични продукти по отношение на биологичното производство
, етикетирането и контрола не се предоставя финансово подпомагане за площите и пчелните семейства, заявени за
подпомагане по дейност за преминаване към биологично земеделие / периода на
преход/, като установения размер се изключва от избираемия за подпомагане.
От назначената
по делото съдебно-техническа експертиза се установи че лицето е кандидатствало
с едни референтен парцел 70202-230-1-4 През 2016 година този парцел е заявен с
код АП08 в системата за възвеждане на данни от външни институции е установено, че „ Балкан Биосепт”
е въвело следните данни: в преход, установена култура – орехи. Според експерта
началния момент, в който парцелът е определен
за преход е 23.03.2013 година. Според вещото лице максималният период за преход е три години за тази култура
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения акт на основание чл. 168, ал.1 във
връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспореното Уведомително писмо с изх. № 02-240-6500/2012
от 06.08.2019г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични
плащания” („АЕП”) от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007 –
2013гс за кампания 2016г., издадено от Заместник изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие” гр. София обективиращо
волеизявление за отказ на финансова помощ по мярка 214 „АЕП”, направление„Биологично
растениевъдство” от ПРСР 2007г. – 2013г.,
засяга неблагоприятно правната сфера /правата и интересите/ на жалбоподателя.
По своята правна същност и с оглед съдържанието на разпоредените
правни последици, обжалваното писмо, издадено от административен орган след
прилагане на нормативно регламентирана административна процедура, представлява
индивидуален административен акт по см. на чл.21, ал.1 от АПК. С оглед на което
съдът приема че оспорването, като направено от активно легитимирано лице с
правен интерес – адресат на Уведомително писмо. № 02-240-6500/2012 от
06.10.2019г в законово установения преклузивен срок
/считано от датата на получаване на писмото –21.08.2019г./ и против
административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Съгласно
разпоредбата на §1, т.13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателната Агенция е
специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на
условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за
прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски
продукти, по правилата на Европейския съюз. По силата на чл.11а от ЗПЗП,
Държавен фонд „Земеделие” е акредитиран за единствена Разплащателна агенция за РБългария за прилагане на Общата селскостопанска политика
на Европейския съюз. В чл. 20а, ал.1 и ал.2, т.2 от ЗПЗП е регламентирано, че
Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие”, е Изпълнителен директор
на Разплащателната агенция и я представлява. По силата на чл.20а, ал.4 от ЗПЗП,
Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” може да делегира със заповед
правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното
законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления
за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за
финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени
заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на
директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им
компетентност. В този смисъл е и чл. 11, ал.2 от Устройствения правилник на
Държавен фонд "Земеделие”. По делото е представена и приета като
доказателство Заповед № 03-РД/ 2891 от 23.07.2019 г. .2019г., с която /по т. 1,
т.2 и т.7 от заповедта/, Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” е
делегирал на Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” П.Д.С. правомощията
да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни
плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане до
кандидатите за финансово подпомагане, съгласно чл.1 от Наредба № 5 от
27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за
директни плащания; да издава и подписва уведомителни писма за одобрените и
неодобрените за участие парцели, животни или пчелни семейства, както и за
неизпълнени ангажименти по мярка 214 „Агроекологични плащания“
и да издава и подписва актове за прекратяване на агроекологичния
ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания”. В
случая оспореният акт за отказ на финансова помощ за кампания 2016г.
Следователно обжалваното Уведомително писмо. е издадено от материално
компетентен орган, при упражняване и в рамките на надлежно делегираните му със
Заповед № 03-РД/ 2891 от 23.07.2019г. на Изпълнителния директор на Държавен
фонд „Земеделие” административни правомощия.
Във
връзка с горното се налага изводът за компетентност на АО по материя, т. к.
съгласно чл. 16 от
Наредба № 11/2009 г., когато при проверка на място или
административни проверки се установи, че за съответните парцели, животни или
пчелни семейства не са спазени базовите изисквания по чл. 26, ал. 1 и 2 или
изискванията по управление, агроекологичните плащания
се отказват или намаляват съгласно методика, утвърдена от министъра на
земеделието и храните.
Съдът намира, че УП е постановено в
нарушение на чл. 59,ал.2т.4 от АПК. Съгласно тази правна норма административният акт следва да съдържа
фактическите и правни основания за издаването му, от което следва, че
императивно изискване на закона е административният акт да е мотивиран.
Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и
правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на
акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата
и интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания
контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и
представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен
акт.
Фактическите
и правни основания за издаване на акта, относно отказа за финансово
подпомагане, съставляващи мотиви на административния орган се съдържат в
табличен вид в оспореното уведомително писмо, включително и разясненията по
колони на самите таблици. Видно от съдържанието на уведомителното писмо,
административният орган е мотивирал крайния си извод да откаже финансово
подпомагане изцяло, с данните в колона 7 – неспазване на базови и други
изисквания от таблицата на страница 2 от уведомителното писмо. Тези данни
касаят установени неспазени базови изисквания. Поясненията към тези колони,
цитирани по-горе, по съществото си представляват мотивите за постановяване на
отказа.
В
конкретния случай административният орган е посочил, че е констатирано
неспазване на базови изисквания, съгласно раздел V "Намаления при
неспазване на базови и изисквания за дейностите по мярка 214 от ПРСР 2007 -
2013 г. от Методика за
намаляване и отказване на годишните агроекологични
плащания по м. 214 Агроекологични плащания",
утвърдена със Заповед № РД 09-243/17.03.2017 г., издадена от министъра на
земеделието и храните, на основание чл. 16 от
Наредба № 11 от 06.04.2009 г., която по силата на заповедта за
утвърждаването й се прилага за заявления, подадени през кампания 2016 г. Раздел
V от тази методика
касае намаления при неспазване на базови и изисквания за дейностите по мярка
214 от ПРСР 2007 - 2013 г., като в т. 1 са посочени общите условия, според
които при неспазване на базови изисквания на конкретен парцел, намалението се
прилага към установената площ на парцела, извън специфичните случаи за
конкретни дейности, описани в т. 2 от същия раздел. Когато е констатирано
неспазване на поне едно базово изискване, установената площ на парцела се счита
неизбираема за подпомагане и се изключва от общата избираема площ като тази
площ не се счита за наддекларирана, а се отчита като площ,
за която земеделския стопанин не е спазил ангажимент, свързан с предоставянето
на помощта, различен от тези, които засягат декларирания размер на площта.
Отделно в т. 2 са определени специфични условия, като за дейностите по
направление "Биологично растениевъдство" е посочено, че размерът на
финансовата помощ може да бъде намален със сумата, изчислена за установената
площ на парцела, без тя да е наддекларирана, когато:
биологичната дейност за даден земеделски парцел се различава от заявената
дейност от земеделския стопанин за същия парцел - бенефициентът декларира, че
даден парцел е в преход, а контролиращото лице предостави информация, че е
биологичен или в обратния случай; установената земеделска култура на
контролирания парцел се различава от заявената култура в заявлението за
подпомагане.
Видно
е, че самата методика не съдържа определяне на базовите изисквания, на които
следва да отговарят заявените за подпомагане по мярка 214 парцели и това следва
от изричния текст на чл. 16 от
Наредба № 11/2009 г., в който са посочени базовите изисквания по чл. 26, ал.
1, т. 2.
В
настоящия случай макар данните от таблиците на стр. 2 и стр. 4 от
уведомителното писмо да касаят неспазени базови изисквания, нито в поясненията
към съответните колони, нито другаде в административния акт, както и в
административната преписка се посочват кои точно от базовите изисквания не са
спазени от кандидата.
Отделно
в УП са изложени съображения, че в съответствие с т. IV "Изчисляване и
налагане на намаленията", втори абзац от Методиката за
намаляване и отказване на годишните агроекологични
плащания по м. 214 "Агроекологични
плащания", утвърдена със Заповед № РД 09-243/17.03.2017 г.,
издадена от министъра на земеделието и храните, след изтичане на минималните
периоди на преход към биологично производство, съгласно чл. 36
и чл. 38 от
Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни
правила за прилагане на Регламент
(ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и
етикирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство,
етикирането и контрола не се предоставя
финансово подпомагане за площите и пчелните семейства, заявени за подпомагане
по дейност за преминаване към биологично земеделие (период на преход), като
установения размер се изключва от избираемия за подпомагане.
Като
неспазено конкретно в УП е посочено изискването на чл. 13, ал. 3
от наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на
мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007 - 2013 г. установено, чрез извършването
на административна проверка. Според цитираната разпоредба, агроекологичните
плащания за периодите на преход по ал. 1, т. 1, 3, 5, 7, 9 и 10 се предоставят
на подпомаганите лица за срок, който не надвишава периодите на преход към
биологичното производство, съгласно чл. 36,
чл. 37, § 2
и чл. 38, § 3
на Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни
правила за прилагане на Регламент
(ЕО) № 834/2007 на Съвета, относно биологичното производство и
етикирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство,
етикирането и контрола ( EO, L 250 от 18.09.2008 г.) Декларативното посочване
от страна на административния орган на разпоредбата на чл. 13, ал. 3
от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. в оспореното уведомително писмо,
без да са посочени конкретни фактически съображения, относно постановения
отказ, го прави материално незаконосъобразен.
Цитираната
в УП методика, че при установено различие между биологичната дейност за даден
земеделски производител и заявената от земеделския производител дейност за
същия парцел, се намалява финансовото подпомагане, не квалифицирала това
обстоятелство като базово изискване по смисъла на наредба № 11/2009 г., за
което министърът на земеделието, храните и горите разполага с правомощие да
определи реда, начина и размера на намаляването на финансовото подпомагане по
мярка 214 чрез издаването на методика.
Липсата
на съвпадение в данните за състоянието на заявените за подпомагане парцели - в
преход и биологични, представлява неизпълнено базово изискване, поради което
неправилно органа се е позовал от правна страна на утвърдената Методика на
министъра на земеделието, храните и горите, уреждаща намалението и отказването
на финансово подпомагане именно в случаите на неспазени базови изисквания и
изисквания за управление.
Следва
да се отбележи, че Методиката, на която се е позовал административния орган,
има характер на подзаконов нормативен акт, съгласно легалната дефиниция на чл. 75, ал. 1
от АПК. Съгласно чл. 14, ал. 1
от ЗНА обратна сила на нормативен акт може да се придаде само по
изключение, а в случай, че актът е издаден въз основа на друг нормативен акт,
обратна сила може да се даде само ако такава сила има актът, въз основа на
който е издаден – чл. 14, ал. 2
от ЗНА. В нарушение на тези императивни законови норми е придадено
обратно действие на Методиката,
като е прието, че е приложима и по отношение на подадени заявления за предходната
година - 2016 г.
В
оспореното уведомително писмо е налице пълно несъответствие между посочените
фактически и правни основания. В уведомителното писмо е посочено като
фактическо основание за постановения отказ "неспазване на базови
изисквания", а посоченото от административния орган правно основание е относимо към изискванията за управление на земеделското
стопанство – надвишаване на минималните периоди на преход за заявения за
подпомагане парцел с орехови насаждения.
Това обуславя и материална незаконосъобразност на административния акт.
Липсата
на ясно и точно посочени фактически основания и съответните на тях изводи,
нарушава правото на защита на засегнатото от издадения акт лице и поставя
същото в невъзможност да формира конкретните си възражения срещу
неблагоприятния за него краен резултат, съответно изключва възможността за
осъществяване на реален съдебен контрол и проверка относно фактическите и
правни основания за постановяване на оспорения акт.
Предвид изложеното съдът приема, че Уведомително писмо с изх. №
02-240-6500/2012 от 06.08.2019г. за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания” („АЕП”) от Програмата за развитие
на селските райони (ПРСР) 2007 – 2013г. , с което на В.Ч. е отказана финансова
помощ за кампания 2016г. по мярка 214 „АЕП”, направление „ Биологично
растениевъдство” е незаконосъобразно - издадено е от компетентен
административен орган но е постановено
при правилно приложение на материалния закон, и следва да бъде отменено
.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба В.А.Ч. *** Уведомително писмо с изх. № 02-240-6500/2012
от 06.08.2019г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични
плащания” („АЕП”) от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007 – 2013г.,
издадено от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” гр.
София, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.