Р Е Ш Е Н И Е
Номер 224 12.02.2021 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– БУРГАС, първи състав, в открито заседание на тринадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Д. Гальов
Секретар: К. Линова
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1913 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.156 и сл. ДОПК.
Образувано е по жалба от „Виктория СС-2009” ЕООД, ЕИК ********, представлявано от управителя И.И.С., чрез упълномощен процесуален представител, против ревизионен акт № Р-02000219007752-091-001/05.05.2020г. (РА), издаден от В.Х.Р.- „началник на сектор“ в ТД на НАП Бургас, възложил ревизията и Г.Р.П- „главен инспектор по приходите” в ТД на НАП Бургас, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 139 от 23.07.2020 г. на директор на дирекция ОДОП – Бургас при ЦУ на НАП. С РА на дружеството са установени задължения за ДДС, за периоди:
от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г.;
от 01.01.2016 г. до 31.08.2016 г.;
от 01.03.2017 г. до 31.12.2017 г.;
от 01.01.2018 г. до 31.10.2018 г.
в общ размер на 25 608.34 лева, ведно с дължимите лихви 9125.02 лева
Жалбоподателят изразява несъгласие с фактическите и правни изводи на ревизиращия екип. Смята, че РА е издаден в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби и е необоснован. Излага съображения, според които органите по приходите неправилно приели, че двата автомобила Mercedes-Benz S 350 с регистрационен номер SHA-D 3333 и лек автомобил Mercedes-Benz S500 4М с регистрационен номер S-NK 8888 били използвани за лични нужди от управителя на дружеството. В РД и РА не били конкретизирани личните нужди, за които били ползвани автомобилите, нито кога били ползвани. В хода на ревизията не били събрани доказателства за лицата, които са ползвали и управлявали автомобилите. През процесните периоди управителят на дружеството имал регистрирани на свое име други автомобили, поради което процесните не били ползвани за лични нужди. Излагат се подробни съображения за неправилност на оспорения РА. Иска се съдът да отмени РА № Р-02000219007752-091-001/05.05.2020г., потвърден с решение № 139 от 23.07.2020 г. на директор на дирекция ОДОП – Бургас при ЦУ на НАП.
В съдебно заседание, дружеството жалбоподател, се представлява от упълномощен представител. Поддържа жалбата и иска РА да бъде отменен. Претендира присъждане разноски – платена държавна такса.
Ответникът по жалбата – директорът на дирекция „ОДОП” –гр.Бургас при ЦУ НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна. Моли, съдът да постанови решение, с което да я отхвърли, респективно да се присъди в полза на ответника дължимото юрисконсултско възнаграждение. Представя по делото административната преписка по издаване на оспорения акт.
Административен съд – Бургас, като взе предвид доводите и становищата на страните, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, намира следното:
Решение № 139/23.07.2020 г. на директора на дирекция ОДОП – Бургас при ЦУ на НАП, било връчено на дружеството жалбоподател на 25.08.2020 г. (л.19, стр.2). Жалбата срещу РА е депозирана чрез административния орган. Същата била изпратена на 04.09.2020 г. (л.11), поради което съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, пред надлежна инстанция, от лице, което е адресат на акта и има правен интерес от оспорване. Жалбата съдържа изискуемите по закон форма и реквизити, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.
Със заповед за възлагане на ревизия № Р-02000219007752-020-001/02.12.2019 г. (л.341) било възложено извършване на ревизия на „Виктория СС-2009“ ЕООД с обхват задължения за корпоративен данък за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г. и задължения за ДДС за периода 01.01.2018 г. – 31.10.2019 г., със срок на ревизията два месеца от връчване на заповедта (л.342). Впоследствие тази заповед била изменяна със заповеди № Р-02000219007752-020-002/28.01.2020 г. (л.105), с която бил удължен срокът за извършване на ревизията и № Р-02000219007752-020-003/07.02.2020 г. (л.101), с която обхватът на ревизията бил изменен:
корпоративен данък за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г.
задължения за ДДС за периода 01.01.2015 г. – 31.08.2016 г.
задължения за ДДС за периода 01.03.2017 г. – 31.12.2017 г.
задължения за ДДС за периода 01.01.2018 г. – 31.10.2019 г.
За констатациите от извършената ревизия бил изготвен ревизионен доклад (РД) № Р-02000219007752-092-001 от 16.03.2020 г. (л.39-63) в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК.
Ревизиращите посочили, че „Виктория СС-2009“ ЕООД било учредено на 08.06.2010 г., с едноличен собственик на капитала В. Г. Станкова и управител Н.С. Станков. На 03.05.2019 г., с решение на едноличния собственик на капитала, Н.С. бил освободен като управител и бала назначена И.И.С.. Според проверяващите, през ревизирания период 2015 г. - 2018 г., дружеството не извършвало дейност, което било видно от ПП за регистрирани ЕКАФП, където нямало регистрирани ЕКАФП. Самият управител писмено заявил, че през 2015, 2016, 2017 и 2018 г., дружеството не упражнявало дейност и за тези периоди не били осчетоводени приходи от продажби. Считано от 02.12.2014 г. дружеството било регистрирано по ЗДДС.
Дейността на дружеството се финансирала със средства, предоставени от В. Г. Станкова. Тези средства били осчетоводени по сметка 499 „Други Кредитори“. През 2016 г. били предоставени общо 70 000 лв. През 2017 г. били предоставени 72 000 лв. И върнати 44 984,90 лв. През 2018 г. били предоставени още 26 500 лв. Към 31.12.2018 г. салдото на сметка 499 „Други кредитори“ било в размер на 123 515,91 лв. Във връзка с произхода на средствата бил представен НА от 27.02.2008 г., съгласно който Венета Станкова и съпругът й Станко Станков продали недвижими имот, находящ се в землището на с.Твърдица, с площ от 14,701 дка., за сумата 147 010 евро. Част от сумата в размер на 75 000 евро била предоставени на Н.С., като била приложена вносна банкова бележка от 27.02.2008 г. В проверявания период, други привлечени средства, не били установени.
Относно процесните периоди по ЗДДС ревизията установила следното:
1. Извършвани доставки през ревизирания период: В периода 01.01.2015 – 31.05.2019 г. „Виктория СС-2009“ ЕООД не е осъществявало дейност. Такава била осъществявана в периода от 02.06.2019 г. до 23.07.2019 г. в магазин за пакетирани стоки, находящ се в гр. Китен, ул. „Атлиман“ 56. В ревизирания период по ЗДДС дружеството не извършвало вътреобщностни доставки на стоки по чл.7 от ЗДДС. Извършено било облагаемо вътреобщностно придобиване на стоки, при условията на чл.13, ал.3 от ЗДДС. Проверяващите изследвали получените доставки – техния предмет, реалност и дата на данъчно събитие. Изискали всички първични документи, доказващи получените доставки. Извършена била справка от информационна система VAT 11, модул Търсене по ЕГН/Булстат в дневниците за покупки и продажби на други ЗЛ за периода 01.01.2015 – 31.10.2019 г.
2. Констатации относно извършените доставки и начисления ДДС:
През 2015 и 2016 г. били извършени разходи за наем на автомобил Mercedes-Benz S 350 bt 4Matic, с рег.№ SHA-D 3333, съгласно Договор за наем на МПС от 17.12.2014 г. (л.74), сключен между Eurolink e.K. - Швебиш Хал, Германия и „Виктория СС-2009“ ЕООД. Договореният месечен наем бил в размер на 1 760 евро, в левова равностойност 3 442,26 лв. Годишният наем бил в размер на 41 307,12 лв. На ревизиращите били представени всички фактури за наем, издадени от Eurolink e.K. Била извършена проверка в системата VIES, при която се установило, че от наемодателя Eurolink e.K. били декларирани обороти от услуги към българското дружество. Ревизираното лице било издало протоколи по чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС, които включило в дневниците на покупки и продажби, като резултатът по справки-декларации бил винаги нулев.
Проверяващите приели, че наетото МПС не било използвано за дейността на дружеството, тъй като в този период не били отчетени приходи от продажби. Плащането на месечния наем се извършвал от лична сметка в евро на Н.С. Станков в ОББ.
На 24.03.2017 г. „Виктория СС-2009“ ЕООД и Eurolink e.K. - Швебиш Хал, Германия подписали договор (л.191) за наем на лек автомобил Mercedes-Benz S500 4M с регистрационен номер S-NK 8888. Договорът е сключен за срок от 1 година. Въз основа на този договор, през 2017 и 2018 г., ревизираното дружество извършило разходи за наем на автомобила. От Eurolink e.K. били издадени фактури в периода март 2017 г. до ноември 2018 г. Била извършена проверка в системата VIES, при която се установило, че от наемодателя Eurolink e.K. били декларирани обороти от услуги към българския търговец. Дружеството жалбоподател издало протоколи по чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС, които включило в дневниците на покупки и продажби, като резултатът по справки-декларации бил винаги нулев.
Проверяващите приели, че наетото МПС не било използвано за дейността на дружеството, тъй като в този период не били отчетени приходи от продажби. Плащането на месечния наем е било извършвано от лична еврова сметка на Н.С. Станков в ОББ.
На следващо място ревизията установила, че в подписания през март 2017 г. договор за наем на Mercedes - BenzS 500 4M с рег. номер S-NK 8888 е вписана гаранционна сума в размер на 23 000 евро, която наемателят трябва да заплати на наемодателя. В резултат на вписания депозит, българският търговец декларирал ВОД, за което през март 2017 г. издал протокол по чл.117 от ЗДДС, в който посочил ДО – 44 984,09 лв. и начислен ДДС – 8 996,82 лв. За тази сума Eurolink e.K. не издал фактура, а само документ посочващ стойността на депозита. На екипа била представена вносна бележка за внесените по банкова сметка ***. Немското дружество не декларирало извършен ВОД. Това довело до несъответствие на сумите в системата VIES. Проверяващите извършили проверка и установили, че тъй като договорената гаранция е освободена доставка по чл.46, ал.1, т.2 от ЗДДС, не следва да бъде декларирана като получена доставка на услуга. Издаденият от дружеството протокол по чл.117 от ЗДДС бил включен в дневника на покупките и продажбите, което не променило нулевия резултат по СД по отношение на тази доставка.
3. Констатации по данъчни периоди:
Проверяващите установили, че чрез включването на издадените протоколи по чл.117 от ЗДДС в дневника на покупките, дружеството ползвало данъчен кредит за наем на леки автомобили, по издадени протоколи, през ревизирания период, както следва:
№ 3/16.01.2015 г. данъчна основа 3 442,26 лв., ДДС 688,45 лв.;
№ 4/17.02.2015 г. данъчна основа 3 442,26 лв., ДДС 688,45 лв.;
№ 5/17.03.2015 г. данъчна основа 3 442,26 лв., ДДС 688,45 лв.;
№ 6/17.04.2015 г. данъчна основа 3 442,26 лв., ДДС 688,45 лв.;
№ 7/18.05.2015 г. данъчна основа 3 442,26 лв., ДДС 688,45 лв.;
№ 8/17.06.2015 г. данъчна основа 3 442,26 лв., ДДС 688,45 лв.;
№ 9/17.07.2015 г. данъчна основа 3 442,26 лв., ДДС 688,45 лв.;
№ 10/17.08.2015 г. данъчна основа 3 442,26 лв., ДДС 688,45 лв.;
№ 11/17.09.2015 г. данъчна основа 3 442,26 лв., ДДС 688,45 лв.;
№ 12/16.10.2015 г. данъчна основа 3 442,26 лв., ДДС 688,45 лв.;
№ 13/17.11.2015 г. данъчна основа 3 442,26 лв., ДДС 688,45 лв.;
№ 15/17.12.2015 г. данъчна основа 3 442,26 лв., ДДС 688,45 лв.;
№ 16/18.01.2016 г. данъчна основа 3 442,26 лв., ДДС 688,45 лв.;
№ 17/01.02.2016 г. данъчна основа 107,57 лв., ДДС 21,51 лв.;
№ 18/11.02.2016 г. данъчна основа 4 732,13 лв., ДДС 946,43 лв.;
№ 19/17.02.2016 г. данъчна основа 3 442,26 лв., ДДС 688,45 лв.;
№ 20/17.03.2016 г. данъчна основа 3 442,26 лв., ДДС 688,45 лв.;
№ 21/18.04.2016 г. данъчна основа 3 442,26 лв., ДДС 688,45 лв.;
№ 22/17.05.2016 г. данъчна основа 3 442,26 лв., ДДС 688,45 лв.;
№ 23/17.06.2016 г. данъчна основа 3 442,26 лв., ДДС 688,45 лв.;
№ 24/18.07.2016 г. данъчна основа 3 442,26 лв., ДДС 688,45 лв.;
№ 25/17.08.2016 г. данъчна основа 3 442,26 лв., ДДС 688,45 лв.;
№ 27/24.03.2017 г. данъчна основа 2 640,37 лв., ДДС 528,07 лв.;
№ 28/24.04.2017 г. данъчна основа 2 640,37 лв., ДДС 528,07 лв.;
№ 29/23.05.2017 г. данъчна основа 2 640,37 лв., ДДС 528,07 лв.;
№ 30/22.06.2017 г. данъчна основа 1 549,99 лв., ДДС 310 лв.;
№ 31/23.06.2017 г. данъчна основа 2 640,37 лв., ДДС 528,07 лв.;
№ 32/24.07.2017 г. данъчна основа 2 640,37 лв., ДДС 528,07 лв.;
№ 33/24.08.2017 г. данъчна основа 2 640,37 лв., ДДС 528,07 лв.;
№ 34/25.09.2017 г. данъчна основа 2 640,37 лв., ДДС 528,07 лв.;
№ 35/24.10.2017 г. данъчна основа 2 640,37 лв., ДДС 528,07 лв.;
№ 36/24.11.2017 г. данъчна основа 2 640,37 лв., ДДС 528,07 лв.;
№ 37/22.12.2017 г. данъчна основа 2 640,37 лв., ДДС 528,07 лв.;
№ 38/02.01.2018 г. данъчна основа 2 640,37 лв., ДДС 528,07 лв.;
№ 40/24.01.2018 г. данъчна основа 2 640,37 лв., ДДС 528,07 лв.;
№ 39/24.01.2018 г. данъчна основа -2 640,37 лв., ДДС -528,07 лв.;
№ 42/23.02.2018 г. данъчна основа -2 640,37 лв., ДДС -528,07 лв.;
№ 43/23.02.2018 г. данъчна основа 2 640,37 лв., ДДС 528,07 лв.;
№ 41/23.02.2018 г. данъчна основа 2 640,37 лв., ДДС 528,07 лв.;
№ 46/22.03.2018 г. данъчна основа 2 640,37 лв., ДДС 528,07 лв.;
№ 45/23.03.2018 г. данъчна основа -2 640,37 лв., ДДС -528,07 лв.;
№ 44/23.03.2018 г. данъчна основа 2 640,37 лв., ДДС 528,07 лв.;
№ 47/24.04.2018 г. данъчна основа 2 640,37 лв., ДДС 528,07 лв.;
№ 48/24.05.2018 г. данъчна основа 2 640,37 лв., ДДС 528,07 лв.;
№ 49/25.06.2018 г. данъчна основа 2 640,37 лв., ДДС 528,07 лв.;
№ 50/24.07.2018 г. данъчна основа 2 640,37 лв., ДДС 528,07 лв.;
№ 51/24.08.2018 г. данъчна основа 2 640,37 лв., ДДС 528,07 лв.;
№ 52/25.09.2018 г. данъчна основа 2 640,37 лв., ДДС 528,07 лв.;
№ 53/23.10.2018 г. данъчна основа 2 640,37 лв., ДДС 528,07 лв.;
Органите по приходите посочили, че съгласно чл.3, ал.2 от ЗДДС понятието независима икономическа дейност включва административните и управленските дейности на едно данъчно задължено лице. На основание чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС данъкът за услугата „отдаване под наем“ бил изискуем от получателя. Според проверяващите наетите МПС не се използвали за дейността на дружеството, тъй като в процесните периоди не били отчетени приходи от продажби. Ползването на автомобилите било за лични нужди, а не за управленски цели. По тази причина била налице безвъзмездна доставка на услуга по чл.9, ал.3, т.2 от ЗДДС, тъй като за услугата наем на лек автомобил е упражнено право на данъчен кредит. Ревизията приела, че в такива ситуации данъчното събитие настъпва в края на последния ден от месеца, през който е предоставена услугата по ползване на автомобила. Данъчната основа се формирала на база преките разходи за извършването на услугата, като се изхожда само от направени разходи, за които е ползвано право на данъчен кредит. Посочено е още, че при стопанското потребление на фирмени автомобили се изготвяли пътни книжки (листове), разходни оправдателни документи за изразходвано гориво, поддържане на дневни или седмични отчети за изминато разстояние и маршрути или продължителност на ползването. Когато не била налице независима икономическа дейност и липсвали пътна книжка (пътни листа), следвало да се приеме, че автомобилът е ползван изцяло за лични (нестопански) нужди. В това положение, данъчната основа е равна на сумата от всички разходи, правени през месеца във връзка с автомобила, за които е ползвано право на данъчен кредит.
Според ревизията, съгласно чл.86, ал.1 от ЗДДС, РЕ начислява данък за данъчните периоди, през които данъкът е станал изискуем за безвъзмездните доставки на услуга по чл.9, ал.3, т.2 от ЗДДС, за които е упражнено право на данъчен кредит.
С тези доводи са определени задължения по периоди, както следва:
януари 2015 г. данъчна основа 3 442,26 лв., ДДС 688,45 лв.;
февруари 2015 г. данъчна основа 3 442,26 лв., ДДС 688,45 лв.;
март 2015 г. данъчна основа 3 442,26 лв., ДДС 688,45 лв.;
април 2015 г. данъчна основа 3 442,26 лв., ДДС 688,45 лв.;
май 2015 г. данъчна основа 3 442,26 лв., ДДС 688,45 лв.;
юни 2015 г. данъчна основа 3 442,26 лв., ДДС 688,45 лв.;
юли 2015 г. данъчна основа 3 442,26 лв., ДДС 688,45 лв.;
август 2015 г. данъчна основа 3 442,26 лв., ДДС 688,45 лв.;
септември 2015 г. данъчна основа 3 442,26 лв., ДДС 688,45 лв.;
октомври 2015 г. данъчна основа 3 442,26 лв., ДДС 688,45 лв.;
ноември 2015 г. данъчна основа 3 442,26 лв., ДДС 688,45 лв.;
декември 2015 г. данъчна основа 3 442,26 лв., ДДС 688,45 лв.;
всичко за 2015 г.: данъчна основа – 41 307,12 лв.; ДДС – 8 261,42 лв.
януари 2016 г. данъчна основа 3 442,26 лв., ДДС 688,45 лв.;
февруари 2016 г. данъчна основа 8 281,96 лв., ДДС 1 656,39 лв.;
март 2016 г. данъчна основаоснова 3 442,26 лв., ДДС 688,45 лв.;
април 2016 г. данъчна основа 3 442,26 лв., ДДС 688,45 лв.;
май 2016 г. данъчна основа 3 442,26 лв., ДДС 688,45 лв.;
юни 2016 г. данъчна основа 3 442,26 лв., ДДС 688,45 лв.;
юли 2016 г. данъчна основа 3 442,26 лв., ДДС 688,45 лв.;
август 2016 г. данъчна основа 3 442,26 лв., ДДС 688,45 лв.;
всичко за 2016 г.: данъчна основа – 32 377,78 лв.; ДДС – 6 475,56 лв.
март 2017 г. данъчна основа 2 640,37 лв., ДДС 528,07 лв.;
април 2017 г. данъчна основа 2 640,37 лв., ДДС 528,07 лв.;
май 2017 г. данъчна основа 2 640,37 лв., ДДС 528,07 лв.;
юни 2017 г. данъчна основа 4 190,36 лв., ДДС 838,07 лв.;
юли 2017 г. данъчна основа 2 640,37 лв., ДДС 528,07 лв.;
август 2017 г. данъчна основа 2 640,37 лв., ДДС 528,07 лв.;
септември 2017 г. данъчна основа 2 640,37 лв., ДДС 528,07 лв.;
октомври 2017 г. данъчна основа 2 640,37 лв., ДДС 528,07 лв.;
ноември 2017 г. данъчна основа 2 640,37 лв., ДДС 528,07 лв.;
декември 2017 г. данъчна основа 2 640,37 лв., ДДС 528,07 лв.;
всичко за 2017 г.: данъчна основа – 27 953,69 лв.; ДДС – 5 590,74 лв.
януари 2018 г. данъчна основа 2 640,37 лв., ДДС 528,07 лв.;
февруари 2018 г. данъчна основа 2 640,37 лв., ДДС 528,07 лв.;.;
март 2018 г. данъчна основа 2 640,37 лв., ДДС 528,07 лв.;
април 2018 г. данъчна основа 2 640,37 лв., ДДС 528,07 лв.;
май 2018 г. данъчна основа 2 640,37 лв., ДДС 528,07 лв.;
юни 2018 г. данъчна основа 2 640,37 лв., ДДС 528,07 лв.;
юли 2018 г. данъчна основа 2 640,37 лв., ДДС 528,07 лв.;
август 2018 г. данъчна основа 2 640,37 лв., ДДС 528,07 лв.;
септември 2018 г. данъчна основа 2 640,37 лв., ДДС 528,07 лв.;
октомври 2018 г. данъчна основа 2 640,37 лв., ДДС 528,07 лв.;
всичко за 2018 г.: данъчна основа – 26 403,70 лв.; ДДС – 5 280,74 лв.
Според разписка за извършено връчване по електронен път (л.63) задълженият субект бил уведомен за ревизионния доклад на 25.03.2020 г. Не се установява да е подадено възражение срещу Ревизионния доклад.
Въз основа на ревизионния доклад бил издаден процесният РА № Р-02000219007752-091-001/05.05.2020 г. (л.26-35), от компетентен орган по чл.119, ал.2 от ДОПК. В ревизионния акт са възприети мотивите, изложени в РД и били установени задължения за ДДС, както са предложени в РД.
Общият размер на установените задължения е 34 733,36 лв., от които ДДС – 25 608,34 лв. и лихви за забава – 9 125,02 лв.
РА бил връчен електронно на 14.05.2020 г. (л.35, стр.2) и обжалван (л.25) пред директора на дирекция „ОДОП“ – Бургас при ЦУ на НАП. Дружеството изразило несъгласие с изводите на органите по приходите, като посочило вписаният в Търговския регистър предмет на дейност е: хотелиерство и ресторантьорство, основни и допълнителни туристически услуги, семейно хотелиерство и др. Действително били сключени двата договора за наем на автомобилите, но същите били предназначени изцяло за търговски цели. Необоснована била констатацията, че през процесните периоди автомобилите се ползвали за лични нужди. Установената в ревизията липса на отчетени приходи от продажби, липса на пътни книжки/пътни листи била обяснена с това, че автомобилите били ползвани за достъп до обекти, до търговски партньори, както и до различни институции за служебни цели, респективно за нуждите на основната икономическа дейност, при които „е възможно да не са съставяни документи“.
С решение № 139 от 23.07.2020 г. директорът на дирекция ОДОП– Бургас при ЦУ на НАП намерил възраженията за неоснователни и потвърдил РА изцяло. В мотивите решаващият орган изложил, че от събраните в ревизионното производство доказателства безспорно било установено, че проверяваното дружество ползва под наем процесните автомобили, във връзка с което било упражнено право на приспадане на пълен данъчен кредит. Фактът, че договорите за наем били сключени от „Виктория СС-2009” ЕООД показвал, че намерението на търговеца били двете МПС да бъдат използвани за икономическата дейност на дружеството. Това обаче не се потвърдило, тъй като в хода на ревизията не се представили пътни документи, от които да е видно на коя дата колко километра е изминал автомобила, по какъв маршрут се е движил и кой го е управлявал. Не се представили справки за изминати километри, писмени обяснения, както и разработен механизъм за разпределение на разходите, свързани с експлоатацията на автомобилите. Документи, доказващи че автомобилите се използват за целите на икономическата дейност на дружеството не били представени и в производството по административно обжалване на РА. По тази причина решаващият орган приел, че твърденията на жалбоподателя за недоказани. На следващо място фактите, че дължимият наем бил заплащан от личната сметка на управителя, както и и липсата на отчетени други покупки и продажби освен наема на автомобила, били тълкувани в подкрепа на извода за правилност на оспорения РА.
Решението било връчено на дружеството жалбоподател на 25.08.2020 г. (л.19, стр.2).
Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Съобразно разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на обжалвания акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби при издаването му. С оглед приетите писмени доказателства, съдът приема, че процесният ревизионен акт е издаден от компетентни органи по приходите по смисъла на чл.119, ал.2 от ДОПК. РА е в изискуемата от закона писмена форма, като в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Относно приложението на материалния закон и неговите цели:
Спорът в настоящото съдебно производство е относно приложението на чл.9, ал.3, т.2 от ЗДДС, съгласно който за възмездна доставка на услуга се смята и безвъзмездното предоставяне на услуга за лични нужди на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на работниците и служителите или по-общо за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице.
Вярно е, че ревизионното производство не е проведено по реда на чл.122 и сл. от ДОПК и процесният ревизионен акт не се ползва с презумтивна доказателствена сила по чл.124, ал.2 от ДОПК, поради което в тежест на органите по приходите е да обосноват всички фактически констатации от които произтичат определените допълнителни задължения за ревизирания субект. От една страна, органите по приходите следва да докажат, че е било налице твърдяното от тях ползване на автомобилите от управителя на дружеството единствено за лични цели. От друга страна, както бе указано на страните с Определение № 1794 от 14.09.2020г. /л.345 от делото- том Втори/, на основание чл.154, ал.1 от ГПК, която норма е субсидиарно приложима в процеса, всяка от тях следва да установи и фактите, на които основава своите искания или възражения, а обстоятелствата, от които дружеството черпи благоприятни последици, т.е. за опровергаване констатациите на ревизиращите, следва да се ангажират доказателства именно от оспорващата страна. За да бъде прието, че ползването е било за лични нужди по смисъла на чл.9, ал.3, т.2 от ЗДДС, следва да бъде установено с категоричност, че това ползване е било за цели различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице.
При определяне на спорните задължения органите по приходите приели, че управителят използвал наетите от дружеството автомобили изцяло за лични нужди, а не за стопанската дейност на дружеството. Този извод е мотивиран с твърдения в следните насоки:
- липса на каквито ида било пътни документи, каквито следвало да бъдат съставяни, при ползване на превозните средства за стопанска дейност;
- липса на отчетени продажби от търговеца през ревизирания период/липса на осъществявана дейност;
- независимо, че в дружеството били отчетени получени от собственика средства (по кредитна сметка 499), наемът бил плащан от личната банкова сметка ***;
- липсвали разходни оправдателни документи за изразходваното гориво;
- липсвали дневни или седмични отчети за изминатото разстояние и маршрути или продължителност на ползването.
От своя страна дружеството жалбоподател оспорва този извод, като сочи, че:
- през същия период на името на
управителя имало регистрирани лични превозни средства, които същият използвал
за лични цели, а наетите автомобили били ползвани за достъп до обекти, до търговски
партньори, както и до различни институции за служебни цели, респективно за
нуждите на основната икономическа дейност, при които „е възможно да не са съставяни документи“.
В подкрепа на твърденията си, дружеството представя:
- справка от ОД МВР – Бургас (л.388), в която са описани всички МПС (в т.ч. 4 бр. леки автомобил и 1 бр. Мотоциклет) притежавани от управителя на дружеството в периода 01.01.2013 г. - 31.12.2018 г., а именно: - л.а. Ауди А6 2,5 ТДИ Олроуд куатро; - л.а. Фолксваген Голф; - л.а. БМВ 530 Д Хдрайв; - мотоциклет Пиаджио М45; - л.а. Ланчия У;
- справка от ОД МВР – Бургас (л.395-396), в която са описани всички задгранични пътувания на лицето Н.С. (управител на Виктория СС-2009 ЕООД в ревизирания период) за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2018 г. В справката са посочени 29 преминавания на границата (влизане или излизане), от които 6 са реализирани със самолет. В останалите 23 случая пътуванията /излизане или влизане/ са извършени с наземни моторни превозни средства, с които е осъществявано преминаването. Видно от тази справка, 5 бр. преминавания на границата, през различни КПП са осъществени с процесния автомобил – Mercedes, с регистрационен номер SHA-D 3333 и 3 бр. преминавания, с другия процесен автомобил- Mercedes, с регистрационен номер S-NK 8888.
Между страните няма спор, че дружеството – жалбоподател, по силата на сключени договори за наем, през процесните периоди е декларирало ползване на двата леки автомобила, за които са извършвани разходи за наем, като е ползвало изцяло и съответния данъчен кредит. Няма спор, че автомобилите са били управлявани от Н.С., а същият е имал качеството на законен представител на дружеството, спорът е относно обстоятелството дали това ползване е било само за лични нужди или за независимата икономическа дейност на фирмата, както твърди жалбоподателя.
Според чл.3, ал.2 от ЗДДС, независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
От доказателствата по делото се установява, че считано от
30.06.2010 г. регистрираният в търговския регистър предмет на дейност на дружеството е бил „хотелиерство и ресторантьорство, основни и допълнителни услуги, семейно хотелиерство, експлоатация на заведения за хранене и развлечения, туристическа агентска дейност, търговска дейност в страната и чужбина, сделки с недвижими имоти, търговско представителство, посредничество и агентсво на местни и чуждестранни лица, комисионни сделки, както и всички други дейности и сделки незабранени със закон“, а от
18.07.2017 г. предметът на дейност бил променен – „хотелиерство и ресторантьорство, основни и допълнителни туристически услуги, семейно хотелиерство, експлоатация на заведения за хранене и развлечения, туристическа агентска дейност, отдаване под наем на автомобили, рент-а-кар, търговска дейност в страната и чужбина, сделки с недвижими имоти, търговско представителство, посредничество и агентство на местни и чуждестранни лица, комисионни сделки, както и всички други дейности и сделки незабранени със закон“.
Обосновано може да се приеме, че описаната икономическа дейност налага необходимостта от пътувания на управителя и/или служители на дружеството до стопанисваните търговски обекти, до клиенти или до други лица, които имат отношение към търговската дейност. В конкретният случай обаче, по делото е безспорно установено, а и писмено потвърдено от управителя, че през ревизирания период дейност не била извършвана, но наетите от дружеството автомобили били ползвани именно от управителя. Това изрично е отбелязано от органите по приходите в мотивите на ревизионния доклад. Установено е, а и не се оспорва от дружеството, че не са налични никакви документални данни относно служебното движение на автомобила – напр. регистър на пътните листи; платежни документи за разходи – гориво, поддръжка, винетни такси, такси за паркиране и др. Липсват и каквито и да е данни за отношения с клиенти, до които да се налагало пътуване, както твърди в защитната си теза дружеството. Нито едно от доказателства по делото не съдържа, каквито и да е данни, които да обосновават извод или дори само индиция, че автомобилите били ползвани по някакъв конкретен начин за осъществяване на търговската дейност на дружеството – например обслужване на туристически обекти, извършване на туристически услуги и изобщо обезпечаване на някой от елементите от посочения предмет на дейност. Напротив, неопровергана е констатацията, че наемът на автомобилите не се обслужва от търговеца, а лично от управителя, чрез плащане на наема от лична еврова, банкова сметка. ***, както и липсата на счетоводни документи за разходи ясно сочат, че ползването не е било свързано с дейността на дружеството, а е било ползване, извън рамките на тази дейност. В противен случай, при използването на двете превозни средства за извършване на независима икономическа дейност несъмнено следва да бъдат отчетени разходите, свързани с ползването на автомобилите, както и съпътстващата ги документация, с оглед нейното счетоводно отразяване. Такива доказателства не са налице. Тези факти са отрицателни и не могат бъдат доказвани с други средства, както заявява жалбоподателя. Именно при наличие на ползване, т.е за положителния факт, че автомобилите се ползват във връзка с дейността на фирмата, следва да бъдат ангажирани необходимите доказателства. Несъстоятелно е да се твърди, че органите по приходите не доказали по несъмнен начин твърдяните от тях факти относно субектът, който ползва автомобилите. Както вече бе отбелязано, при произнасянето си, същите са съобразили в пълнота установените в хода на ревизията факти и установяващите ги доказателства, а изводът за липса на доказателства, че двете процесни МПС са ползвани за независимата икономическа дейност на дружеството е обективен и напълно обоснован. Самият факт, че законният представител е платил от личната си сметка наемната цена за ползване на двата автомобила, именно той е управлявал двата наети автомобила, както и липсата на каквито и да било доказателствени източници за осъществена търговска дейност на проверяваното дружество, по повод на която е използван конкретен автомобил, е достатъчен да обоснове извода за лично ползване на превозното средство.
На следващо място, следва да се отбележи, че доказаната собственост на управителя върху няколко други автомобила, ведно с факта, че същият ползвал регистрираните на свое име и наетите от дружеството автомобили за задгранични пътувания не опровергават извода, че процесните автомобили са ползвани от управителя в лично качество. Това е така, именно поради липсата на каквито и да е доказателства за служебно ползване, при което за разлика от личното ползване неизбежно се съставят редица документи.
Липсват и всякакви други индиции, че е ангажиран конкретен автомобил за служебно пътуване, при липсата не само на пътни листи и разходни документи за гориво и други консумативи, но и на командировъчна заповед на представител на фирмата, с посочени конкретни задачи, свързани с дейността на дружеството, напр. дейност в стопанисван обект или среща с клиент в определено населено място, пътуване до доставчик и други подобни. Такива командировъчни заповеди не са били ангажирани в хода на ревизионното производство. Нещо повече, през ревизирания период в дружеството няма назначен персонал и не се стопанисват никакви търговски обекти.
Всички данни, установени в хода
на ревизионното производство сочат, че автомобилите са били ползвани единствено
от управителя, но при липсата на удостоверена такава дейност, съпътствана от
изискуемите счетоводни документи, тезата на дружеството-жалбоподател относно,
че с тези превозни средства е обслужвана търговската дейност на „Виктория
СС-2009“ ЕООД, е необоснована. Липсват доказателства друго лице освен
управителя да е ползвал двата автомобила, в каквато насока е и справката за
задгранични пътувания, а липсват твърдения, че двата автомобила са ползвани от
други лица, още повече, че дружеството акцентира на забранителната клауза на
наемния договор, според която наемателят няма право да предоставя автомобилите
на трети лица. След като е установен факта, че автомобилите са ползвани именно от
управителя в срока на наемането им, а не са ангажирани доказателства за
експлоатирането им във връзка с осъществена конкретна търговска дейност на
дружеството, няма как да се приеме извършване на превоз във връзка с
независимата икономическа дейност на фирмата.
Крайният извод при това положение е, че е
налице основание да се приеме, че са осъществени облагаеми доставки по смисъла
на чл.9,
ал.3, т.2
от ЗДДС, т.е. безвъзмездна доставка от дружеството към
управителя, която е приравнена на възмездна на соченото основание. Правилно,
ревизиращите органи се позовават на разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗДДС, а
именно сумата на направените преки разходи свързани с извършването й. В
случаят, такива преки разходи са платените наемни вноски, при положение, че
действително липсват доказателства за поддръжка и експлоатация, които също да
се калкулират в тази основа. Законосъобразно, в основана не е включена
посочената в договора гаранционна сума, която сама по себе си е освободена
доставка, на основание чл.46, ал.1, т.2 от ЗДДС.
Вярно е, че нормата на чл.25,
ал.3, т.7 от ЗДДС е в сила от 01.01.2016г., както сочи и жалбоподателя, но при
липсата на специална норма на закона, по отношение на част от ревизирания период,
а именно от 01.01.2015г. до 31.12.2015г. са приложими общите разпоредби на
ЗДДС. В останалата част на ревизирания период, при влизане в сила на новата
разпоредба, настъпването на данъчното събитие е съобразено с указаното в чл.25,
ал.3, т.7 от закона.
Нормата на чл.27, ал.2 от ЗДДС
/ред. ДВ, бр.101 от 2013г., в сила от 01.01.2014г./ определя формиране на
данъчната основа, която правилно е посочена от органите по приходите. Доколкото
до 01.01.2016г. няма специална норма за определяне на датата на възникване на
данъчното събитие за безвъзмездна, приравнена на възмездна доставка на услуга
по чл.9,
ал.3, т.2 от ЗДДС, са приложими общите разпоредби на ЗДДС. По силата на чл.25,
ал.4 от ЗДДС при доставка с периодично, поетапно или непрекъснато
изпълнение, с изключение на доставките по чл.6, ал.2, всеки период или етап, за
който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за
нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо. Доколкото
договора за първия автомобил „Мерцедес“, с рег. № SHA-D
3333, сключен на 17.12.2014г. е със срок от една година, а и ревизираният
период до законовата промяна от 01.01.2016г. не надхвърля една календарна
година, т.е. обхваща времето от
01.01.2015г. до 01.01.2016г., не е приложимо изключението по чл.25, ал.5
от ЗДДС, според която хипотеза данъчното събитие настъпва в края на всяка
календарна година. В случаят, наемният договор ясно сочи, че е уговорена
„месечна наемна цена“ за ползването на автомобила /раздел 3, точка 2 от
договора- л.74 от делото, том Първи/, а договорената сума следва да се плати на
наемодателя до 27-мо число на съответния месец. В този смисъл, с изтичането на
всеки месечен период възниква данъчно събитие, свързано със задължението по
наемния договор за заплащане на уговорената цена. Поради това настъпва
изискуемостта на данъка, респективно задължението на дружеството, като
регистрирано по ЗДДС лице, да го начисли. Материалноправната норма за
определяне на данъчната основа е чл.82, ал.1 и чл.86 от ЗДДС, както се сочи и в
РА и в решението на горестоящия административен орган.
В резултат на платените наемни вноски от получателя на услугата „отдаване под наем“, по силата на писмения договор от декември 2014г., ревизираното дружество е издало протоколи по чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС, които според констатациите на ревизията са включени в дневниците за покупки и продажби, а резултатът по справките-декларации винаги е нулев. С включването на издадените протоколи по чл.117 от ЗДДС в дневника за покупките, дружеството е ползвало данъчен кредит за наем на леки автомобили, съгласно протоколите. След като услугата за ползване на автомобила е предоставена през целият месечен период, данъчното събитие следва да настъпи в края на последния ден на съответния месец, поради което ревизионният акт е съобразен изцяло с приложимите норми на материалния закон и неговите цели, вкл. и за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2015г. При тези констатации жалбата следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора и предвид своевременно направеното искане, съдът намира, че на основание чл.161 от ДОПК, в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно в размер на 1 572 лв.
Мотивиран от горното, Административен съд – Бургас, първи състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Виктория СС-2009” ЕООД, ЕИК ********, представлявано от управителя И.И.С., против ревизионен акт № Р-02000219007752-091-001/05.05.2020г., издаден от В.Х.Р.- „началник на сектор“ в ТД на НАП –гр.Бургас, възложил ревизията и Г.Р.П- „главен инспектор по приходите” в ТД на НАП –гр.Бургас, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 139 от 23.07.2020 г. на Директора на дирекция „ОДОП“ – Бургас при ЦУ на НАП, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА „Виктория
СС-2009” ЕООД, ЕИК ********, представля-вано от управителя И.И.С., да
заплати на Националната агенция по приходите /НАП/ юрисконсултско
възнаграждение в размер на 1572 /хиляда петстотин седемдесет и два/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14 – дневен срок от съобщаването.
СЪДИЯ: