Р Е Ш Е Н И Е
№ 779
гр.Пловдив, 19.04.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори
наказателен състав в публично заседание на десети април, на две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,
като разгледа докладваното от
съдията АНД № 1517 по описа за 2019 година на ПРС и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е
Наказателно постановление № 19-1030-000435 от 01.02.2019г. на Началник група
към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция” Пловдив с което на Н.А.Н. ***, ЕГН **********
на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.4, т.7, пр.първо от ЗДвП и чл.175,
ал.1, т.3 от ЗДвП са наложени административни наказания, както следва: 1. Глоба
в размер на 50 лева за нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП; 2. Глоба в размер на
200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца за нарушение по
чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП. В обжалваното НП е посочено, че на основание Наредба
№ Iз-2539 на МВР се
отнемат общо 6 точки.
Жалбоподателят
атакува наказателното постановление с
искане за неговата отмяна. В съдебно заседание се представлява от адв.Н.Б.който
поддържа искането за отмяна на НП. Не ангажира нови доказателства. В
пледоарията си направи искане към съда да бъде отменено атакуваното НП поради
фактите и мотивите изложени в жалбата на Н.А.Н..
Въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по
жалбата.
Съдът въз основа
на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
На 14.01.2019г.
около 17 часа в гр.Пловдив по бул.Дунав жалбоподателят управлявал лек автомобил
„Рено Меган” , с рег. № ** без да използва обезопасителен кола с който МПС е
оборудвано. Това било възприето от ** А.Е.Г. който спрял за проверка
жалбоподателя. При поискване от
полицейския служител на документите на водача, жалбоподателят му предал
шофьорска книжка / свидетелство за управление на МПС / и лична карта. Въпреки
че жалбоподателя е носил и контролен талон към СУМПС същия не го предал на
полицейските служители, като им заявил при повторното му поискване, че при
предишна проверка му е бил взет и после три месеца не са могли да му го
намерят. На място е бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ серия Д бланков номер 857617
против жалбоподателя, за това че на 14.01.2019г. около 17 часа в гр.Пловдив
бул.Дунав № 2 посока Запад-Изток управлява лек автомобил Рено Меган с рег. № **
собственост на Пловдив Мрамор ООД като: 1.Не ползва обезопасителен колан при
наличието на такъв; 2. Отказ да се даде поискан документ при проверката –
контролен талон към СУМПС като осуетява извършването и, с което виновно е
нарушил чл.137А, ал.1 от ЗДвП и чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП. Актът е съставен в
присъствието на жалбоподателя, който саморъчно е вписал в него имам възражения,
след запознаване със съдържанието му. Актът е подписан от посочените в него
лица, включително и от жалбоподателя. На датата на съставянето на АУАН е връчен
препис от него на жалбоподателя. На 14.01.2019г. от ** А.Г. е била съставена
докладна записка до Началника на сектор ПП при ОДМВР Пловдив, приложена по
преписката, относно съставен акт № 857617 в който е посочено, че при поискване
на документите на лицето Н.А.Н. – СУМПС и контролен талон към него, както и
СРМПС, същия представил СУМПС и СРМПС. В законоустановения срок пред
контролните органи не са били представени от жалбоподателя писмени възражения относно съставения АУАН
против него.
Въз основа констатациите
от съставения акт било издадено обжалваното НП, с което е ангажирана
административната отговорност на жалбоподателя като са наложени административни
наказания: глоба в размер на 50 лева за чл.137А, ал.1 от ЗДвП и глоба в размер
на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 5 месеца за нарушение по
чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП. Издаденото НП е било лично връчено на жалбоподателя
на 18.02.2019г. В срок пред РС Пловдив е било обжалвано издаденото НП.
Разпитан като
свидетел в съдебно заседание актосъставителят А.Г. посочи, че лично е
констатирал нарушението на жалбоподателя като водач на МПС а именно
управлението му без да ползва обезопасителен колан който автомобила е имал.
Свидетелят посочи, че бил спрян водачът при констатираното нарушение, както и
че при извършената проверка е предал само СУМПС и лична карта. Свидетелят
посочи, че жалбоподателя е носил контролен талон към СУМПС но не го е предал
защото предишния път, когато му са
писали акт, не са могли да му намерят талона три месеца. Поради не наличие на
основания за критика, съдът кредитира показанията на свидетелят като обективни,
логични и подкрепящи се от другите приети по делото доказателства.
Описаната фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени
доказателства и от гласните доказателства – показанията на актосъставителя Г.
които съдът намира за обективни, логични и депозирани от незаинтересовано от
изхода на делото лице.
При така
установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна
страна, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество същата е ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА.
За
да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността на жалбата/,
съдът съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен
характер и същественото при него е да се установи има ли извършено
административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се
отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат
обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за
доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй
като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да
докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има
административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като
нарушител. Разбира се при налагане на имуществена санкция на
Еднолични търговци или Юридически
лица се касае за обективна невиновна
отговорност и съответно в тези случаи е достатъчно доказването
на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва
въпрос за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към
деянието и резултата от него и по тази причина подобно психично отношение не може да бъде формирано от ЕТ
или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и
издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на
административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в
понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен
орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат
изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила
при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде
отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за
определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че
нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне
и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата
на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички
процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава
съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно
административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че
има извършено административно нарушение /такова, каквото е описано в акта /и че
същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде
доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не
е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното
нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената
санкция с тежестта на нарушението/ само когато размерът на административното
наказание или имуществената санкция може
да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.
Процедурата по установяването на
административно нарушение, издаването на НП и неговото обжалване е уредена в
ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл.84 от ЗАНН, препраща
към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. В производството
по обжалване на НП, наказващият орган е този, който
поддържа административнонаказателното обвинение, съответно тежестта на
доказване е за него.
Отразените в Акт за установяване на
административно нарушение фактически констатации
нямат доказателствена стойност по презумпция. Същите не се считат за
установени, както и нарушителят не се счита за такъв, до доказване на
противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.
Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени
установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП, то
издаденото НП следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно, независимо
дали има извършено административно нарушение. Следва също така да се отбележи,
че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване
на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната
отговорност.
Като прецени изложената фактическа обстановка с
оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната
служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на Пловдивски районен съд приема от правна страна следното:
Както АУАН, така
и НП са издадени от компетентни органи в кръга на функциите им. Спазени са и
сроковете съгласно разпоредбата на чл.34 от ЗАНН. Атакуваното НП е издадено в
срок. При съставянето на АУАН и при издаване на НП съдът не констатира
допуснати процесуални нарушения, съществени по своя характер, които да
определят отмяната на НП.
Относно
приложението на материалния закон при издаване на НП по пункт първи – за
нарушението по чл.137А, ал.1 от ЗДвП.
При така установената фактическа обстановка
съдът намира от правна страна относно нарушението по чл.137А, ал.1 от ЗДвП, че
по делото са налице категорични и
безспорни доказателства за извършено от жалбоподателя нарушение, както е
посочено в НП.
Правната норма на чл.137А, ал.1 от ЗДвП
създава задължение за водачите и пътниците в моторни превозни средства от
категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. От
събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е управлявал
лек автомобил без да използва обезопасителен колан. При това положение е
очевидно извършеното от него административно нарушение. С оглед извършеното
нарушение правилно е ангажирана административно наказателната отговорност на
жалбоподателя на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП. Глобата е определена във фиксиран от закона размер
а именно 50 лева, поради което и не подлежи на преоценка от съда.
Поради изложеното съдът намира, че
атакуваното НП относно нарушението по чл.137А, ал.1 от ЗДвП следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Относно
приложението на материалния закон при издаване на НП по пункт първи – за
нарушението по чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна относно нарушението по чл.175, ал.1,
т.3 от ЗДвП, че по делото не са налице
категорични и безспорни доказателства за извършено от жалбоподателя нарушение,
както е посочено в НП. От приетите по делото доказателства, включително и от
показанията на разпитания като свидетел полицейски служител А.Г. се установява
по безспорен начин, че жалбоподателя като водач на МПС е бил спрян за проверка.
В хода на проверката е била установена
самоличността на водача, на основание представени от него лична карта и СУМПС.
В изпълнение на разпореждания на полицейските служители жалбоподателя е
представил и СРМПС, както е посочено в приложената към административната
преписка докладна записка от ** А.Г.. И
в акта, и в наказателното постановление при излагането на обстоятелствата на
това административно нарушение по пункт ІІ – ри от обжалваното НП, е записано,
че се състои в това, че водачът е осуетил извършената проверка като отказал да
предаде документите си на органите за контрол или по какъвто и да е начин
осуети извършването на проверка от органите на контрол. В процесния случай
проверката спрямо жалбоподателя Н. като водач на лек автомобил индивидуализиран
по марка, модел, регистрационен номер и собственост е била извършена и след
извършването на проверката и приетото от св.Г. за осъществени административни
нарушения са били предприети действията по съставянето на акт за установяване
на административно нарушение акта - АУАН серия Д
бланков номер 857617.
С поведението си лицето не е попречило, нито е осуетило
по какъв и да е начин извършването на проверката спрямо него, като актът е бил
съставен след извършването и. При това положение съдът прие, че няма и как жалбоподателят
Н. Н. да е извършил административно нарушение по смисъла на чл.175, ал.1, т.3
от ЗДвП. Жалбоподателят не е възпрепятствал извършването на проверката, а
съдържанието на приложената докладна записка определя заключение за не носене
на контролен талон към СУМПС, а не неговото непредставяне на контролните органи
както се посочи за първи път в съдебното заседание. Липсата според съдебния
състав на извършено административно нарушение по чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП от
страна на наказания налага и отпадане на отговорността за такова.
По горните
съображения съдът прие да измени НП като го отмени в частта за нарушението по
пункт втори по чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП, и го
потвърди в останалата му част.
В съответствие с
изискванията на Наредба № Із – 2539/17.12.2012г. за определяне първоначалния
максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от
наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки
съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на
разрешение за провеждане на допълнително обучение, е било постановено от
административно – наказващият орган в наказателното постановление отнемането на
6 контролни точки за нарушението по чл.137А, ал.1 от ЗДвП.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 19-1030-000435 от 01.02.2019г. на Началник група
към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция” Пловдив В ЧАСТТА МУ с която на Н.А.Н.
***, ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.4, т.7, пр.първо от ЗДвП и чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в
размер на 50 лева за нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП;
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
19-1030-000435 от 01.02.2019г. на Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор
„Пътна полиция” Пловдив В ЧАСТТА МУ с която на Н.А.Н. ***, ЕГН ********** на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП са наложени административни
наказания Глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3
месеца за нарушение по чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП.
Решението не е
окончателно и подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на
АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.