№ 397
гр. Варна, 05.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на девети септември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Р. Ц. Райкова
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Р. Ц. Райкова Търговско дело №
20233100900508 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Главен Публичен
Изпълнител Р. В. Б. - С. в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – София, с адрес: гр.
София, ул. „Триадица“ No 2, срещу 1/ „Ейч –Ем Хотели“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, ул. „Княз Борис I” No 104, ет.1,
представлявано от С.Р.Н. – изпълнителен директор, и 2/ „Ал Инвест Пропъртис“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бяла, ул. “Приморска” 5, х.к. „Бяла
Бийч Ризорт“, ап.405, представлявано от Д.А. – управител, с която са предявени
кумулативно обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 216
ал.1 т.4 в условията на евентуалност т.2 от ДОПК / в приложимата редакция,
действаща към 2018г., а именно тази Редакция към ДВ, бр. 105 от 29.12.2005г./ да бъде
обявен за недействителен по отношение на Държавата договор за покупко-продажба на
недвижими имоти, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти
No 44 / 03.09.2018г. , t.I, per. No 1499, дело No 41 на Р.С. - пом.-нотариус „по заместване“ на
Н.С., рег. No 114 на НК – София, вписан в Служба по вписванията - Варна вх. peг. No
23997/03.09.2018г., дв. вх.рег. No 23849 акт No 29 т. LXI, д.No 13120/2018г., по силата на
който „Ейч –Ем Хотели“ АД, ЕИК *********, като продавач е прехвърлило възмездно на
„Ал Инвест Пропъртис“ ЕООД, ЕИК *********, като купувач, два апартамента, а именно:
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******* по кадастрална карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18- 47/18.08.2006 г. на изпълнителния
директор на АК, с адрес: гр. Бяла, „Лагерите", ет. 4, ап. 405 с площ от 131,88 кв.м. и
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****** по кадастрална карта и
кадастраоните регистри, одобрени със Заповед РД-18- 47/18.08.2006 г. на изпълнителния
1
директор на АК, с адрес: гр. Бяла, „Лагерите", ет. 4, ап. 401/4, с площ: 136.40 кв. м., ведно
със съответните прилежащи идеални части от общите части на сградата, както и съответните
идеални части от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена сградата,
като извършената сделка е с намерение да се увредят публичните взискатели, а в условията
на евентуалност възмездната сделка е такава, при която даденото значително надхвърля по
стойност полученото.
ИЩЕЦЪТ твърди, че към 31.08.2023 г. първият ответник „Ейч –Ем Хотели“ АД имал
неуредени публични задължения в общ размер на 294 424.37 лв., от които главница в размер
на: 167 022.47 лева и лихва в размер на: 127 401.90 лв.
Непогасените задължения били установени със следните актове:
1.Наказателно постановление № 03-006488/17.08.2016г., издадено от ИА „Главна
инспекция по труда" и влязло в сила на 21.02.2017г. Размерът на установеното с него
задължение е 1 500 лв. Към 03.09.2018г. цялото задължение не било погасено;
2.Наказателно постановление № 03-006489/17.08.2016г., издадено от ИА „Главна
инспекция по труда" и влязло в сила на 21.02.2017г. Размерът на установеното с него
задължение е 1 500 лв. Към 03.09.2018г. цялото задължение не било погасено;
3.Наказателно постановление № 22-003222/13.01.2017г., издадено от ИА „Главна
инспекция по труда" и влязло в сила на 30.05.2017г. Размерът на установеното с него
задължение е 300 лв. Към 03.09.2018г. цялото задължение не било погасено;
4.Справки-декларации по ЗДДС за следните периоди: м. 07.2017г. - м. 09.2017г., м.
05.2018г. - м.09.2018г., м. 02.2019г. - м. 03.2019г., м. 05.2019г., м. 09.2019 г. - установени по
реда на чл. 105 от ДОПК, съгласно която разпоредба задълженото лице чрез декларация само
определя размерът на дължимия данък на основание, произтичащо пряко от съответния
данъчен закон и понастоящем окончателно установени на основание чл. 108, ал. 2 от ДОПК;
5.СД по ЗДДС за м 03.2020 г„ установени на основание чл. 105 от ДОПК;
6. Декларация образец № 6 за периода от м. 07.2015 г. до м. 09.2017 г., установени по
реда на чл. 105 от ДОГТК, съгласно която разпоредба задълженото лице чрез декларация
само определя размерът на дължимия данък на основание, произтичащо пряко от съответния
данъчен закон и понастоящем окончателно установени на основание чл. 108, ал. 2 от ДОПК.
Декларациите за самоопределяне на данъчните задължения са описани подробно по
вид, номер, дата, размер на задължението и краен срок за погасяване в приложената като
доказателство в исковата молба Справка за общите задължения на задълженото лице към
31.08.2023г. Общият остатък на декларираните задължения към 03.09.2018г. бил в размер на
75 116.06 лв.
7.Ревизионен акт № Р-22221018002346-091-001/11.10.2018 г. не бил обжалван и влязъл
в сила на 30.10.2018г. Установените с него задължения за довнасяне били в размер общо на
43 494,99 лв. и лихвите за просрочия към тях в размер общо на 16 121,81 лв.
Въпреки наличието на непогасени публични задължения, на 03.09.2018г., с НА № 29,
2
том 61, вх. Per. № 23997 от 03.09.2018 г. при Служба по вписванията - Варна, длъжникът
„Ейч –Ем Хотели“ АД продава на „Ал Инвест Пропъртис“ ЕООД, следните свои недвижими
имоти:
-Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******* по кадастрална карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18- 47/18.08.2006 г. на изпълнителния
директор на АК, с адрес: гр. Бяла, „Лагерите", ет. 4, ап. 405, който обект, се намира в сграда
№ 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 07598.305.373, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ: 131.88 кв. м.,
представляващ апартамент № 405, ведно с прилежащите 17.33 кв. м. ид. ч. от общите части
на сградата и 0.8429 % ид. ч. от правото на строеж върху поземления имот, в който е
построена сградата, ниво 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж
07598.305.373.1.104, 07598.305.373.1.106, под обекта: 07598.305.373.1.82, 07598.305.373.1.81
и над обекта: няма, за сумата от 89 526.00 евро, без включен ДДС;
-Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****** по кадастрална карта и
кадастраоните регистри, одобрени със Заповед РД-18- 47/18.08.2006 г. на изпълнителния
директор на АК, с адрес: гр. Бяла, „Лагерите", ет. 4, ап. 401/4, който обект, се намира в
сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 07598.305.373, с предназначение
на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ: 136.40 кв. м.,
представляващ апартамент № 401/4, ведно с прилежащите 17.93 кв. м. ид. ч. от общите части
на сградата и 0.8718 % ид. ч. от правото на строеж върху поземления имот, в който е
построена сградата, ниво 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж
07598.305.373.1.110, 07598.305.373.1.183, 07598.305.373.1.102, под обекта:
07598.305.373.1.86. 07598.305.373.1.80, 07598.305.373.1.77 и над обекта: няма за сумата от 92
358.00 евро, без включен ДДС.
С отчуждаването на имуществото си „Ейч –Ем Хотели“ АД лишава кредиторите от
възможността да се удовлетворят от неговата реализация. Извършените сделки са довели до
ощетяване на държавния бюджет, което обосновава и правния интерес, който има
приходната администрация от предявяване на настоящия иск. До настоящия момент
натрупаните публични задължение не били погасени. Сочи, че задълженото лице не
разполагало с други свободни от тежести материални активи, които да обезпечат
установените и изискуеми задължения. Твърди, че намерението да се увреди публичния
взискател се доказвал от самия факт на увреждането, който се изразявал в обстоятелството,
че отчуждавайки имотите си първият ответник намалявал имуществото срещу което
Държавата, в лицето на НАП можела да насочи методите си на принудително изпълнение
или да послужи като обезпечение за погасяване на вече установените публични задължения.
Друго обстоятелство, доказващо намерението да бъде увреден публичният взискател било
факта на съзнателното подписване на декларация по реда на чл. 264 ал.1 от ДОПК с невярно
съдържание от представляващия „Ейч –Ем Хотели“ АД, че няма непогасени подлежащи на
принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни
вноски. На трето място сочи и системното непогасяване на установените публични
3
задължения. Дружеството не декларирало своевременно задълженията си, с което целяло
ощетяване на фиска и начисляване на по- малко данъчни и здравно-осигурителни вноски.
Това от своя страна очертавало една трайна тенденция по избягване на данъчното облагане
от страна на длъжника „Ейч –Ем Хотели“ АД. С цел избягване налагането на обезпечителни
мерки и извършване на принудителни действия в хода на изпълнителното дело, длъжникът
бил депозирал пред ТД на НАП София погасителен план за изплащане на задълженията си,
регистриран с вх. № 1453-00-5752/25.07.2018 г., с който се ангажира в 6-месечен срок да
изплати задълженията си към НАП. Изрично в писмото посочвал, че очаква да продаде два
свои апартамента, от чиято цена да погаси задълженията си дори в по-кратък срок. След
като в резултат на осъществената на 03.09.2018г. покупко-продажба на двата имота,
публичните задължения на дружеството не били погасени, негови представители били
поканени на официална среща с ръководството на териториалната дирекция и дирекция
„Събиране", която среща била протоколирана в Протокол с изх. № С180022-026-
0033775/31.10.2018 г. „Ейч –Ем Хотели“ АД поело ангажимент за извършване на две вноски
по 30 000 лв. и погасяване на всички нововъзникваши текущи задължения. В резултат на
поетите ангажименти по изпълнителното дело били постъпили следните доброволни
плащания: на 20.08.2018 г. - 10 000 лв„ на 20.08.2018 г. - 20 000 лв. и на 27.12.2018 г.-30 000
лв. Други доброволни плащания от страна на дружеството не били постъпили, което
показвало още веднъж тенденциозното отношение на длъжника към неизпълнение на
задълженията му.
Доколкото и посочената сделка по прехвърляне на имотите целяла да увреди
публичните взискатели и била сключена след установяването на публичното задължение, то
тя бола недействителна по отношение на Държавата.
В условията на евентуалност твърди, че съгласно НА № 29, том 61, вх. Peг. № 23997 от
03.09.2018 г. при Служба по вписванията - Варна, „Ейч –Ем Хотели“ АД продава
процесното имущество общо за сумата от 181 884.00 евро. Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ******* с площ 131.88 кв. м. е продаден за 89 526.00 евро, т. е. 678.84 лв. за
квадратен метър. Съгласно направена справка в имотните сайтове пазарната стойност на
имоти с подобни характеристики е около и над 1000 евро за квадратен метър, т. е. пазарната
стойност на имот с идентификатор ******* с площ 131.88 кв. м. е минимум 130 000 евро,
което е значително повече от продажната цена в размер на 89 526.00 евро. Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ****** с площ 136.40 кв. м. е продаден за 92 358.00 евро, т.
е. 677лв. за квадратен метър. Съгласно направена справка в имотните сайтове пазарната
стойност на имоти с подобни характеристики е около и над 1000 евро за квадратен метър, т.
е. реалната стойност на имот с идентификатор ****** с площ 136.40 кв. м. е минимум 136
000 евро, което е значително повече от продажната цена в размер на 92 358.00 евро. Общата
пазарна стойност на двата процесни имота възлиза минимум на 266 000 евро, т. е имотите са
продадени с приблизително 84 116 евро по-евтино от реалната пазарна стойност. В
процентно отношение, имотите са продадени за цена с повече от 32 % по-ниска от пазарната
им стойност. Съгласно установената съдебна практика разлика в стойността на престацията с
повече от 30 на сто /30 %/ се приема за несъразмерна престация, при която даденото
значително надхвърля по стойност полученото. С оглед на изложеното и твърди, че е
налице хипотезата на чл. 216 ал.1 т.2 от ДОПК, като заявява, че в случай, че не се установи
недействителност на първото заявено основание, то такава е налице на второто.
В срока по чл. 367 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА „Ал Инвест Пропъртис“
ЕООД е постъпил отговор на исковата молба, в който изразява становище за
4
допустимост, но неоснователност на предявените искове. Оспорва твърденията на ищеца.
Сочи, че дружеството- длъжник категорично не било намалило имуществото си с
извършената сделка, тъй като било получило насрещна престация-продажна цена и нямало
дисбаланс между стойностите на даденото и полученото. Ответникът-купувач бил платил
реално продажната цена по сделката преди сключването на договора за покупко-продажба в
нотариална форма. Цената, ведно с дължимия ДДС била платена на 10.08.2018г. по банков
път, по банкова сметка на дружеството- продавач. Договорената между дружеството-
продавач и дружестгвото-купувач продажна цена била пазарната на имотите, дори по-
висока. Твърди още, че в периода от 08.05.2018г. до 04.11.2019г. едноличният собственик на
капитала на търговско дружество „Ал Инвест Пропъртис" ЕООД, датското дружество „Ал
Инвест Холбек" АпС. регистрирано по законите на Дания, с номер 27225594 в датския
търговски регистър, било купило други шест апартамента на същия адрес-гр.Бяла, община
Бяла, област Бяла. кв.Лагерите. ул „Приморска" №5, в същата сграда, в която се намирали и
процесните два апартамента, от различни продавачи, като продажната цена на квадратен
метър по тези шест сделки на имотите била в порядъка от 270 евро до 600 евро. Процесните
два апартамента били продадени на цена от 677-678 евро без включен ДДС или 812-813 евро
с включен ДДС. Освен това цената на двата имота надвишавали стойността на ипотеката, с
която продадените имоти били обезпечавали предоставения на продавача „Ейч –Ем Хотели“
АД банков инвестиционен кредит. В молба-съгласие от 15.08.2018г, до Агенция по
вписванията с удостоверяване на подписите рег.№15416/13.08.2018г. на Д.С., нотариус в
район РС-София. per.№267 на Нотариалната камара, кредиторът „Токуда Банк" АД бил
посочил материален интерес на двата имота от 127273,81 евро. И още нещо, на 07.06.2018г.,
въпреки започналото ревизионно производство по Заповед за възлагане на ревизия от
20.04.2018г. по молба на ТД на НАП-Варна била заличена вписаната на 23.05.2018г.
възбрана върху всички, притежавани от „Ейч –Ем Хотели“ АД имоти, находящи се в гр.Бяла,
община Бяла, област Варненска, кв. "Лагерите", ул ."Приморска" №5.
Сочи, че ответното дружество-длъжник и към 2018г. и към днешна дата притежавало
имущество, което обстоятелство ищецът не отричал, напротив потвърждавал в исковата си
молба. Продадените два апартамента не били единственото имущество на длъжника,
напротив дружеството притежавало достатъчно друго недвижимо имущество, чиято
равностойност в пари да му позволяла да покрие пълния размер на публичните му
задължения. Ответното дружество-длъжник било депозирало пред ТД на НАП на
25.07.2018г. погасителен план за изплащане на задълженията, в който погасителен план било
заявило намеренията си за продажба на два апартамента. Дружеството-длъжник било
започнало и доброволни плащания, цитирани в исковата молба, които доброволни плащания
били в общ размер на 60000 лева. и били извършени на 20.08.2018г. и 27.12.2018г., т.е. след
датата на получаване на продажната цена по оспорваната сделка на двата имота, която била
платена от купувача на 10.08.2018г. Ето защо налице били и данни, че част от цената по
сделката била използвана за погасяване на някое от съществуващите към този момент
публични задължения. Неправилно ищецът квалифицирал липсата на други доброволни
плащания като намерение да се увреди публичния взискател.
5
Излага, че преди разпореждането, имуществото е било обременено с ипотека в полза
на банка „Токуда Банк" АД, както и останалото имущество след сделката и към настоящия
момент имущество било обременено с ипотека, т.е. банката би била привилегирован
взискател спрямо публичния изпълнител, а този факт не би могъл да се третира като
обосноваващ интереса на ищеца от отменителния иск, тъй като не следвало да се спекулира
дали пълната стойност на ипотекираните имоти би била употребена за удовлетворяване на
банката или щяла да остане част на разположение на хирографарните кредитори, доколкото
това обстоятелството било в зависимост от условията на пазара към конкретния момент, в
който имотите щели да се продават. Наред с това, съгласно разпоредбата на чл. 133 от ЗЗД,
цялото имущество на длъжника служело за общо обезпечение на неговите кредитори.
Следователно, при липсата на доброволно изпълнение кредиторът можел да предприеме
действия за удовлетворяване на своето вземане, упражнявайки свободно избора си по
отношение вида на имуществото, към което да насочел принудителното си изпълнение. Това
му давало право да иска запазване в патримониума на длъжника на всяко едно притежавано
от него имущество в периода на съществуване на вземането.
Твърди, че приложимата редакция на чл.216 от ДОПК била тази към датата на
извършване на процесната сделка, а към него момент законодателят предвиждал
публичните задължения да са били установени с влязъл в сила административен или съдебен
акт, но не и чрез деклариране на задълженията с данъчни декларации. Следователно,
сочените от ищеца публични задължения, които произтичали от деклариране, извършено от
„Ейч –Ем Хотели“ АД преди датата - 03.09.2018г. не биха могли да послужат, като основание
за провеждане на успешна искова защита по чл. 216, ал.1, т.4 ГПК, защото не били
установени с влязъл в сила административен или съдебен акт.
Заявява, че преди и по време на сключване на сделката, дружеството-купувач не е било
в известност за наличието на задължения към държавата от страна па дружеството-продавач,
а не е налице и свързаност между дружеството-продавач и дружеството купувач по
процесната покупко-продажба.
По заявеното в условията на евентуалност искане, поддържа, че продажната цена
напълно съответствала на пазарната цена за имотите, дори била по-висока, както уточнява в
началото на изложението по-горе. Продажната цена на всеки от имотите без включен ДДС
била по-висока повече от два пъти от данъчната им оценка, а продажната цена с включен
ДДС по-висока приблизително три пъти от данъчната им оценка. Равностойността на
престациите се преценявала към момента на сключване на сделката, а критерият
"равностойност" не можел да се тълкува като пълен идентитет между цената на даденото и
полученото по сделката. Наличието на неравностойност не съставлявало самостоятелно
основание за прогласяване на относителната недействителност, тъй като било необходимо
несъответствието да е значително. Абсолютно голословно било твърдението на ищеца, че
пазарната стойност на имоти с подобни характеристики била около и над 1000 евро на
квадратен метър, и общата продажна цена на двата имота възлизала минимум на 266000
евро.
6
Заявява, че прави възражение за погасяване по давност на правото на ищеца по чл. 216
от ДОПК, както и възражение за погасяване по давност на публичните задължения на
дружеството-длъжник по давност. В съдебно заседание уточнява твърденията си, че
вземанията по наказателните постановления са погасени по давност на 01.01.2023 г., тъй
като съгласно чл. 171 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на
петгодишен давностен срок, считано от 1-ви януари на годината, следваща годината, през
която е следвало да се плати публично задължение, т.е. ищецът е бездействал от датата на
влизане в сила на констатираните наказателни постановления, както следва: 21.02.2017 г. и
30.05.2017 г., до датата на подаване на исковата молба, като с изтичане на давностния срок
се е погасило правото му на иск и правото му на принудително събиране на задълженията.
Обобщава, че претенцията е неоснователна и на двете заявени основания и моли за
нейното отхвърляне.
В срока по чл. 367 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА „Ейч –Ем Хотели“ АД е
постъпил отговор на исковата молба, в който изразява становище за допустимост, но
неоснователност на предявения иск. Изрично заявява, че ще се ползва от доводите, изложени
в отговора на другия ответник.
В срока по чл. 372 от ГПК, ИЩЕЦЪТ не депозира допълнителна искова молба.
В съдебно заседание, за ищеца се явява процесуален представител, който поддържа
исковата молба, моли за уважаване на предявените от него искове и за присъждане на
разноски, като не представя списък. Ответникът също се представлява от процесуален
представител – адвокат, който оспорва претенцията по размер и моли за отхвърляне на
исковата претенция в размер, съобразно уговореното от страните в процесния договор.
Ответниците се представляват от процесуални представители, които оспорват исковете,
молят за отхвърлянето им. От страна на ответника „Ал Инвест Пропъртис“ ЕООД е
отправено искане за присъждане на разноски по представен списък. Ищецът е депозирал
писмена защита.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че на 03.09.2018г. „Ейч
–Ем Хотели“ АД, ЕИК *********, като продавач е прехвърлило възмездно на „Ал Инвест
Пропъртис“ ЕООД, ЕИК *********, като купувач, два апартамента, а именно:
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******* по кадастрална карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18- 47/18.08.2006 г. на изпълнителния
директор на АК, с адрес: гр. Бяла, „Лагерите", ет. 4, ап. 405 с площ от 131,88 кв.м. и
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****** по кадастрална карта и
кадастраоните регистри, одобрени със Заповед РД-18- 47/18.08.2006 г. на изпълнителния
директор на АК, с адрес: гр. Бяла, „Лагерите", ет. 4, ап. 401/4, с площ: 136.40 кв. м., ведно
със съответните прилежащи идеални части от общите части на сградата, както и съответните
идеални части от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена сградата,
7
като сделката е обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти
No 44 / 03.09.2018г., t.I, per. No 1499, дело No 41 на Р.С. - пом.-нотариус „по заместване“ на
Н.С., рег. No 114 на НК – София, вписан в Служба по вписванията - Варна вх. peг. No
23997/03.09.2018г., дв. вх.рег. No 23849 акт No 29 т. LXI, д.No 13120/2018. Сумата, за която е
осъществена продажбата на първия апартамент, както е посочена в нотариалния акт е 89526
евро без вкл. ДДС, а за втория – 92 358 евро, или общо: 181 884 евро без вкл. ДДС за двата.
От справката от Агенция по вписванията – Имотен регистър се установява, че по
отношение на двата апартамента е била учредена договорна ипотека / 17.04.2014г./ за
кредитора Токуда Банк, който я е заличил на 15.08.2018г. / частично само по отношение на
процесните имоти/. На 23.05.2018г. върху процесните имоти е била наложена и възбрана от
ТД на НАП – Варна и Силвия Пламенова Милкова, като същата е заличена на 07.06.2018г.
Видното от справките се потвърждава и от ангажираните от ответника „Ейч- Ем Хотели“
АД писмени доказателства /л.167 -171/.
На л.17 до л. 71 от делото ищецът е ангажирал Обобщена справка за задълженията на
ответника „Ейч- Ем Хотели“ АД, както и наказателни постановления, ревизионен акт,
справки-декларации по ЗДДС и справки декларации, образец 6. От същите се установява, а и
ответниците не ги оспорват /спори се единствено дали са погасени по давност/ задължения
към 31.08.2023г. в общ размер на 167 022,47 лв. – главница, 127 401,90 лв. – лихви или общо:
294 424, 37. Задълженията са натрупани за периода, както следва: По ревизионния акт от
11.10.2018г / заповедта е връчена на длъжника електронно на 04.05.2018г. /л. 97/., който е
издаден за задължения натрупани в периода: 01.01.2014- 31.12.2015г. със срок за доброволно
плащане на най-ранна дата: 14.02.2015г. По декларациите – за периода от 01.05.2016г. –
31.03.2020г. с най-ранна дата за доброволно плащане: 27.06.2016г. По наказателните
постановления, които са издадени на 17.08.2016г., и 13.01.2017г. са най-ранен срок за
доброволно плащане: 21.02.2017г. За задълженията е образувано изпълнително производство
с посочен в справката публичен изпълнител.
От ответника „Ейч- Ем Хотели“ АД пред ТД на НАП – гр. София на 25.07.2018г. е
депозиран погасителен план за изплащане на задълженията, като е посочено, че дружеството
възнамерява да изплати общо сумата от 120 000лв. в периода 25.08.2018г. до 25.01.2019г. и
изрично е уточнено, че се очаква продажбата на два апартамента от хотела, собственост на
ответника, като при тяхната продажба се надяват да погасят задълженията по-рано /л. 72/.
На 31.10.2018г. в сградата на ТД на НАП – София е проведена среща между
представител на ответника „Ейч- Ем Хотели“ АД и Агенцията, на която ответникът се е
съгласил, че задълженията му към датата на срещата възлизат на общо 233 359,15 лв., като е
образувано изпълнително дело за тяхното събиране през 2016г., има наложени
обезпечителни мерки, а до момента ответникът е изплатил само сумата от 30000 лв. на
20.08.2018г. В резултат на срещата страните са договорили, че на 30.11.2018г. и 30.12.2018г.
ответникът трябва да изплати суми не по-малки от 30 000 лв.
Ангажирани са от ищеца и доказателства за извършени от него изпълнителни действия
за събиране на публичните задължения в периода от 04.02.2017г. до 17.01.2018г. –
8
изпращане на покана за доброволно изпълнение, налагане на обезпечителни мерки – запор
на банкови сметки и разпореждане за изпълнение на запорно съобщение.
Представени са 6 броя нотариални актове /л. 175 – л.191/, от които се установява, че
друго дружество „Ал Инвест Холбек“ АпС, регистрирано в Дания, е закупило имоти-
апартаменти в процесната сграда за суми между 70 000лв. и 100 000лв. След справка в
имотния регистър и от представеното от ответника удостоверение от Датската агенция за
търговия и търговски дружества се установява, че „Ал Инвест Холбек“ АпС, е едноличен
собственик на капитала на ответника „Ал Инвест Пропъртис“ ЕООД и двете дружества се
представляват от едно и също лице.
Установява се от представената от ответника „Ейч- Ем Хотели“ АД справка от Агенция
по Вписванията – имотен регистър / за периода 01.01.1991г. – 06.11.2023г./, че дружеството
притежава имущество, върху което са наложени възбрани и от други кредитори. / л. 235- л.
272/.
Ангажирани са от ищеца и две декларации по чл. 264, ал.1 от ДОПК, попълнени от
представители на ответното дружество „Ейч- Ем Хотели“ АД / на 25.06.2018г. и
03.09.2018г./, с които се декларира, че ответникът няма непогасени подлежащи на
принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни
вноски /л.284 и л.285/.
Допуснато е изготвяне на заключение по СОЕ от вещото лице С. Г., което е изслушано
и прието в проведеното осз на 03.06.2024г. Същото сочи, че общата пазарна стойност на
процесните апартаменти към 03.09.2018г. е в размер на 381 974 лв., като на първия процесен
апартамент – 187 766 лв., а на втория процесен апартамент – 194 208 лв.
Заключението е оспорено от ответника „Ейч- Ем Хотели“ АД, като е допуснато
изготвяне на повторно заключение с поставена допълнителна задача и надлежни указания за
съобразяване на налични данни /след като е предоставена възможност на страните да
представят писмени доказателства за реално осъществени сделки за подобни на процесните
имоти обекти в района/. Вещото лице М. А. сочи, че при съобразяване на нотариални актове
за реални сделки в район малко по –далечен от процесния стойността би била съответно:
103 046 лв. и 106 578 лв., а при съобразяване на нотариалните актове за реални сделки в
самия район на процесните – 122 704 лв. и 126 909 лв. Страните не са оспорили
заключението, което съдът намира, че следва да кредитира. Същото кореспондира с
останалия доказателствен материал и е изготвена на база по-пълна и точна информация от
това, което в.л. Г. е изготвила.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
В приложимата редакция, действаща към 2018г., а именно тази Редакция към ДВ, бр.
105 от 29.12.2005г., е предвидено, че недействителни по отношение на държавата, съответно
на общините, са сключените след датата на установяване на публичното задължение,
съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията
9
са установени публични задължения:1. безвъзмездни сделки с имуществени права на
длъжника;2. възмездни сделки с имуществени права на длъжника, при които даденото
значително надхвърля по стойност полученото;3. непарични вноски на имуществени права
на длъжника;4. сделки или действия с намерение да се увредят публичните
взискатели;5. погасяване на парични задължения чрез прехвърляне на собственост, ако
връщането би довело до увеличаване на сумата, която публичните взискатели биха
получили при разпределение на осребреното имущество на длъжника;6. сделки, извършени
във вреда на публичните взискатели, по които страна е свързано с длъжника лице.
В този смисъл и с оглед на наведените твърдения от ищеца и ответниците, съдът е
разпределил доказателствената тежест, като е възложил на ищеца да установи, че преди
датата на извършване на атакуваната сделка /03.09.2018г./ по отношение на първия ответник
„Ейч –Ем Хотели“ АД са установени публични задължения с влезли в сила административни
или съдебни актове, респ. преди датата на извършване на атакуваната сделка е връчена
заповедта за възлагане на ревизия, като в резултат на същата са установени публични
задължения, както и че преди датата на извършване на сделката длъжникът е подал
декларациите за установяване на задълженията, посочени в исковата молба. Също ищецът
следва да установи твърденията си, че сделката е извършена с цел да бъде увреден
публичният взискател, а евентуално, че даденото по сделката значително надхвърля
полученото като стойност. Ответниците, от своя страна, са длъжни да докажат онези свои
твърдения, правоизключващи и правопогасяващи възражения, от които черпят изгодни за
себе си правни последици и по-конкретно: че задълженията по декларациите не следва да се
вземат предвид при съобразяване на качеството на длъжник на първия ответник; че първият
ответник разполага с достатъчно имущество, от което да се удовлетвори Държавата, както и
че всички останали задължения са погасени по давност.
По отношение на наличието на публични задължения:
Съдът намира, че се установяват такива. Следва да се отбележи, че ответниците не
оспорват, че са били налице задължения, но твърдят, че същите са погасени по давност.
Налице е задължение по влязъл в сила ревизионен акт от 11.10.2018г., като заповедта за
възлагане на ревизията е връчена на ответника „Ейч- Ем Хотели“ АД на 04.05.2018г.
/съобразно удостоверение за ел. връчване – л.97/, т.е. преди датата на процесната сделка. С
три наказателни постановления - две от 17.08.2016г. и едно от 13.01.2017г. на ответника
„Ейч- Ем Хотели“ АД са наложени имуществени санкции. Установяват се и задължения по
декларации за периода от 01.05.2016г. – 31.03.2020г.
За да се приеме, че са налице публични задължения, както предвижда старата редакция
на чл. 216 ал.1 от ДОПК са достатъчни само констатираните от съда задължения по
започналата преди датата на оспорваната сделка ревизия и задълженията по влезлите в сила
наказателни постановления. За пълнота на изложението, съдът намира, че следва да
съобразява и задълженията на ответника по подадените от него декларации по чл. 105 от
ДОПК. В този смисъл е и постановеното Решение No 109 от 15.07.2024г. по т.д. 1132 / 2023г.
на ВКС, I ТО, което приема, че „според чл. 216, ал. 1 ДОПК, и в предходната му редакция ,
10
преди изменението обн. ДВ бр. 105/11.12.2020 г., в сила от 01.01.2021 г., декларациите по
чл. 105 ДОПК, за самоопределяне на данъчна основа и размер на дължими данъци от
данъчно задължените лица, „установяват публични задължения„, по смисъла на същата
разпоредба, вкл.когато, поради несъответствия в същите и в срока, съгласно чл. 109
ДОПК, не е предприета ревизия, на основание чл. 106, ал. 3 ДОПК.“
Неоснователно е възражението за погасяване по давност на задълженията. По същото
ответникът е уточнил, че счита задълженията си по наказателните постановления за
погасени след 01.01.2023г., тъй като в периода от издаването им до посочената дата не били
предприети действия за събирането на задълженията, а исковата молба е подадена на
01.09.2023г.
На първо място следва да се отбележи, че възражението на ответника за погасяване на
задълженията е направено в отговора на исковата молба – общо. След като съдът е изискал
да бъде уточнено, ответникът поддържа само възражение за задълженията по издадените
наказателни постановления. Дори и да се приеме, че възражението е направено за всички
задължения, то не се констатира нито по отношение на задълженията по ревизионния акт,
нито по отношение на задълженията по декларациите по чл. 105 от ДОПК, в частност и по
наказателните постановления, давността да е изтекла.
Съобразно чл. 171 ал.1 от ДОПК / в приложимата към процесния случай редакция/,
публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1
януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В този смисъл и задълженията,
които са възникнали към датата на процесната сделка, с най-ранна дата са за период,
започващ от 01.01.2014г. Посочените задължения биха се погасили на 01.01.2020г.
Доколкото, обаче, са представени доказателства за прекъсване на давността, а именно
извършени от публичния взискател изпълнителни действия най-късно / преди датата на
процесната сделка/ през 2018г. на 17.01.2018г., то и давността не е изтекла към датата на
извършване на процесното разпореждане. Давността не е изтекла нито към датата на
подаване на исковата молба, нито към настоящия момент. Дори и абсолютната давност по
чл.171 ал.2 от ДОПК, не би следвало да се счита за изтекла за по-голямата част от
публичните задължения / за тези възникнали в периода 2015 – 2017/. Отделно, ангажирани са
и доказателства за извършено доброволно плащане на задълженията на 20.08.2018г., с което
също е прекъсната давността. Подписаният между ищеца и ответника протокол от
31.10.2018г., с което той е признал задълженията също представлява действие прекъсващо
давността. Налице са и данни за прекъсване на давността и с изпратени искания до Токуда
Банк за изпълнение на запорно съобщение / 21.01.2019г. и 30.03.2022г./.
Неоснователно е и възражението, че е изтекъл срокът, в който публичният всискател/
изпълнител може да предяви претенцията по чл. 216 от ДОПК. Според настоящия състав,
срокът, в който публичният взискател, респективно публичният изпълнител може да
упражни иска е обвързан с погасителната давност по основното вземане /чл. 171 ДОПК/ и
има преклузивен характер. Предвид гореизложеното по отношение на давността на
11
вземанията, като в случай, че вземем датата 31.10.2018г. /като безспорна/, като последна, в
която е прекъсната давността и от този момент нататък изчисляваме петгодишната давност,
то исковата молба /01.09.2023г/ е депозирана в рамките на този период.
По отношение на намерението за увреждане:
Константната практика на ВКС приема, че увреждащо кредитора действие е всеки
правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили
осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Така, увреждане е налице, когато
длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин
затруднява удовлетворението на кредитора, независимо дали получава вместо него
насрещно благо (увеличава актив) или погасява задължение (намалява пасив) или
разпореждането му е изцяло безвъзмездно /Решение № 639 от 6.10.2010 г. на ВКС по гр. д.
№ 754/2009 г., IV г. о., ГК/. Оттук и изводът, че е ирелевантно дали към датата на
увреждането ищецът е разполагал с възможност да се удовлетвори от имуществото,
послужило като обезпечение по договора за паричен заем, както и от друго такова. Според
обвързващото тълкуване, дадено от ВКС в решение № 407 по гр.д. № 2301/2014 г., ІV г.о., за
обезпечение вземането на кредитора служи цялото длъжниково имущество /чл. 133 ЗЗД/,
поради което право на кредитора е да избере начина, по който да се удовлетвори от това
имущество – дали с обезпеченото в негова полза имущество на длъжника или с друго
налично такова. Длъжникът не разполага с възражение, че притежава и друго имущество
извън разпореденото – той не разполага с възможност за избор срещу кое от притежаваните
от него имущества да се насочи принудителното изпълнение. / в този смисъл и Решение №
261 от 25.06.2015 г. по гр. д. № 5981 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр.
отделение/. В този смисъл и неоснователни са възраженията на ответниците в тази насока.
Освен констатираното увреждане, законът поставя условие и за неговото намерение. С
решение № 436 от 22. 12. 2011 г. по гр. д. № 308/11 г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 27 от 28.
02. 2013 г. по т.д. № 410/12 г. на ВКС, ІІ т.о. са дадени разрешенията, че намерението за
увреждане на публичния взискател-кредитор като елемент от фактическия състав на чл. 216,
ал. 1, т. 4 ДОПК не се предполага, а подлежи на доказване и доказателствената тежест е за
ищеца. Същото подлежи на установяване в производството по иска след обсъждане на
всички факти и обстоятелства при сключване на атакуваните сделки.
Също така, разпоредбата на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК се явява специална по отношение
на общата разпоредба по чл. 135 ЗЗД и не е предвидено, когато атакуваното разпоредително
действие на длъжника е възмездно, третото лице, с което длъжникът е договарял също да е
знаело за увреждането. Достатъчно да се установи само намерение за увреждане у длъжника
/ в този смисъл е и Решение № 69 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 534/2011 г., I ТО/.
Съдът намира, че ответникът „Ейч- Ем Хотели“ АД при сключване на процесната
сделка е действал с намерението за увреждане. Намерението за увреждане е мисъл и
желание да се направи нещо във вреда на кредитора, т.е. съзнание, че със съответния правен
акт се уврежда кредитора. Естеството на намерението за увреждане няма самостоятелна
изява, която да е обща за всички случаи на разпореждане в контекста на увреждащите
12
разпоредителни волеизявления, а следва да се установи след преценка на всички факти по
конкретния спор. Този факт трудно би се доказал при пряко доказване, а по-често следва
това да стане при косвено такова, на основата на предположения, произтичащи от
преценката на конкретните факти, материализиращи субективното намерение за увреждане.
/ в тази връзка Решение № 27/28.02.2013 г. по т. д. № 410/2012 г. на ВКС, II ТО/.
В настоящия случай, намерението е видно от следното поведение на представители на
ответника „Ейч- Ем Хотели“ АД: Самият ответник преди датата на извършване на сделката,
е посочил в негова молба до ищеца от 25.07.2018г., че очаква продажбата на два
апартамента, с които ще погаси задълженията си. Не само, че не е погасил задълженията с
получените от него суми, но и в декларацията по чл. 264 ал.1 от ДОПК, попълнена от
дружеството е посочено, че то няма задължения. На проведената среща на 30.10.2018г., т.е.
след получаване на сумите по процесната сделка, ответникът отново е поел ангажимент да
изплаща публичните си задължения и отново този ангажимент не е спазен. Именно и тези
факти дават основание на настоящия състав да приеме, че е налице мисъл и желание да се
направи нещо във вреда на кредитора. В случая да се отложат изпълнителните действия,
като се поемат обещания за доброволно изпълнение, които не се спазват, а пред нотариус се
декларират неверни обстоятелства.
С оглед на гореизложеното и съдът намира, че основателен се явява предявеният на
главното основание иск, като заявеното в условията на евентуалност такова не следва да се
разглежда.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат сторените от
него разноски / заплатеното от него възнаграждение на вещо лице – 851,70 лв./, както и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 150 лв. Общо
разноските, които следва да се присъдят на ищеца са в размер на 1001,70 лв.
На осн. чл. 78, ал. 6, вр. чл. 71, ал. 2 ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят дължимата държавна такса по делото, възлизаща на 1558,69 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на
ДЪРЖАВАТА, представлявана от Главен Публичен Изпълнител Р. В. Б. - С. в Дирекция
„Събиране“ при ТД на НАП – София, договор за покупко-продажба на недвижими имоти,
обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти No 44 /
03.09.2018г. , t.I, per. No 1499, дело No 41 на Р.С. - пом.-нотариус „по заместване“ на Н.С.,
рег. No 114 на НК – София, вписан в Служба по вписванията - Варна вх. peг. No
23997/03.09.2018г., дв. вх.рег. No 23849 акт No 29 т. LXI, д.No 13120/2018г., по силата на
13
който „Ейч –Ем Хотели“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н Триадица, ул. „Княз Борис I” No 104, ет.1, като продавач е прехвърлило
възмездно на „Ал Инвест Пропъртис“ ЕООД, ЕИК *********, , със седалище и адрес на
управление: гр. Бяла, ул. “Приморска” 5, х.к. „Бяла Бийч Ризорт“, ап.405, като купувач, два
апартамента, а именно: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******* по
кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18- 47/18.08.2006 г.
на изпълнителния директор на АК, с адрес: гр. Бяла, „Лагерите", ет. 4, ап. 405 с площ от
131,88 кв.м. и Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****** по кадастрална карта и
кадастраоните регистри, одобрени със Заповед РД-18- 47/18.08.2006 г. на изпълнителния
директор на АК, с адрес: гр. Бяла, „Лагерите", ет. 4, ап. 401/4, с площ: 136.40 кв. м., ведно
със съответните прилежащи идеални части от общите части на сградата, както и съответните
идеални части от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена сградата,
като извършената сделка е с намерение да се увредят публичните взискатели, на основание
чл. 216 ал.1 т.4 от ДОПК / Редакция към ДВ, бр. 105 от 29.12.2005г./.
ОСЪЖДА „Ейч –Ем Хотели“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Триадица, ул. „Княз Борис I” No 104, ет.1, и „Ал Инвест
Пропъртис“ ЕООД, ЕИК *********, , със седалище и адрес на управление: гр. Бяла, ул.
“Приморска” 5, х.к. „Бяла Бийч Ризорт“, ап.405, ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на бюджета на
Варненския окръжен съд сумата от 1558,69 лв. /хиляда петстотин петдесет и осем лева и
шестдесет и девет стотинки/, представляваща дължимата държавна такса, както и сумата от
5 лв. /пет лева/, държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист, на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК
ОСЪЖДА „Ейч –Ем Хотели“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Триадица, ул. „Княз Борис I” No 104, ет.1, и „Ал Инвест
Пропъртис“ ЕООД, ЕИК *********, , със седалище и адрес на управление: гр. Бяла, ул.
“Приморска” 5, х.к. „Бяла Бийч Ризорт“, ап.405, ДА ЗАПЛАТЯТ на НАП, чрез ТД на НАП –
София, сумата от общо 1001,70 лв. / хиляда и един лева и седемдесет стотинки/,
представляващи сторените от ищеца разноски в настоящото производство, на осн. чл. 78,
ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд Варна в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
14