МОТИВИ към ПРИСЪДА №19 от 27.07.2017г.,постановена по НOХД № 141/ 2017г. по описа на KРС
Карнобатска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по обвинението на подсъдимия Т.М.В. с ЕГН **********, за това, че на 08.07.2016 год. около 23.30 часа в
община Карнобат, обл. Бургас, на третокласен път III 795+400 м. в посока от с. Драганци към
гр.Карнобат, управлява МПС-лек автомобил марка „Опел Вектра“ с рег. № А 8136АН
с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда-а именно 2.31 на хиляда
установено по надлежния ред с анализатор за алкохол-техническо средство
Алкотест Дрегер 7410+ с фабричен № ARSM 0094, след като е осъден за деяние по чл.343б, ал.1 от НК с влязло в
сила споразумение № 125/04.12.2015 год. по НОХД 434/2015 год. по описа на
Районен съд гр. Карнобат -престъпление по чл.343б, ал.2 вр.ал.1 от НК. Със същия обвинителен
акт срещу Т.В. е било повдигнато и обвинение за това, че08.07.2016 год. около 23.30 часа в
общ.Карнобат на третокласен път III 795+400
м. в посока от с. Драганци към гр.Карнобат, управлява МПС-лек автомобил марка
„Опел Вектра“ с рег. № А 8136АН,без съответно свидетелство за управление на
моторно превозно средство и в едногодишния срок от наказанието му по
административен ред с наказателно постановление № 15-0282-000436/29.11.2015
год. на Иван П.И.-***, влязло в законно сила на 15.03.2016 год., за управление
на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление- престъпление по чл.343в, ал.2 вр.ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа изложената в
обвинителния акт фактическа обстановка. Счита, че по несъмнен начин по делото е
доказано както извършването на двете деяния, така и участието на подсъдимия в тя.
Относно индивидуализацията на наказателната отговорност предлага на съда да
постанови присъда, с която да признае подсъдимия за виновен за всяко едно от
деянията, като му бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на по една година, както и глоба в размер на по
700лв. Прави се искане да се определи едно общо най-тежко наказание, което да
бъде увеличено на година и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на
800лв.
Защитникът на подсъдимия
пледира, че съдът следва да постанови присъда, с която признае подсъдимия за
невиновен, тъй като деянието не е съставомерно.
Подсъдимият не се признава
за виновен по повдигнатото му обвинение и моли съда да бъде оправдан.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл.14 и
чл.18 НПК, намира за установено следното
ПО ФАКТИТЕ :
Подсъдимият Т.М.В. с ЕГН **********, е роден на *** ***,
адрес ***. Същият е
осъждан, като със Определение №125/04.12.2015 год. по НОХД 434/2015 год. по
описа на КРС е одобрено споразумение, с което на подс. В. за извършено
престъпление по чл.343б ал.1 от НК е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от шест месеца, чието изпълнение е отложено за срок от 3 години.
На 08.07.2016 год.
около след 20 часа св. Х.Х., служител в РУ-Полиция
гр.Карнобат има за задача да
регулира движението към детелината за
включване към автомагистралата, тъй като платното за
София е затворено поради тежка тежка катастрофа. Свидетелят е със служебен автомобил на мястото, лампите на
автомобила светят,
за да се вижда, че има полиция.
Вече в тъмната част
на денонощието св. Х. забелязва в посока от с. Драганци
към гр.Карнобат да се
движе камион с ремарке и да минава бавно покрай него. Малко след като водачът на камиона се отдалечава св.Х. чува звук от спирачки, като гумите са се застопорили и „свирят“. Обръщайки се в дясно и вижда как на около 15 метра пред
него лека кола се блъска в ремаркето на камиона. Осветява
колата и вижда подсъдимия на мястото на водача. За
секунда осветява отводнителния канал пред него, за да може да го прескочи, и се отправя към
двамата водачи. Осветявайки отново автомобила вижда краката на подсъдимия, който се премества на задната
седалка. Отивайки до автомобила вижда подсъдимият да лежи на задната седалка. Опитва се да отвори
задната врата, но тя се оказва заключена. Почуква
на стъклото, при
което подсъдимият си отворя само едното око, вижда свидетеля и пак го затворя. През това време св. Х. осветява с прожектора подсъдимия и
продължава да чука по стъклото. След това отваря шофьорската врата и от там отваря и задната врата на автомобила, при което усеща силна миризма на алкохол. Св. Х. бута подс.В. и го пита какво е направил, има ли
нужда от медицинска помощ, но подсъдимият говори завалено, реакциите му са
забавени. Свидетелят извежда подсъдимия извън колата на банкета, за да не бъде
ударен от преминаваща кола и отива да провери другия водач, който също излиза
на банкета. След това свидетелят се
обажда на дежурния в управлението, за да съобщи за катастрофата и да поиска помощ от други колеги,
които да спират движението. На място пристига св. Д.-младши автоконтрольор в РУП Карнобат,
който извършва проверка за наличие на алкохол в
кръвта с Алкотест Дрегер, който отчита 2.31
промила.
При извършена проверка е
установено, че срещу подс.В. има издадено НП 15-0282-000436 от 29.11.2015 год.,
в сила от 15.03.2016 год., за управление на МПС без да притежава свидетелство
за управление на МПС.
От назначената и изслушаната
съдебно-почеркова експертиза се установява, че подписите в графата „подпис“ в
разписката в цитираното наказателно постановление са положени от подс.В..
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА :
Така
описаната фактическа обстановка се приема от съда за установена въз основа на
свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели-Х.Ш.Х. и И.Х.Д.,
заповед за задържане на лице, акт за установяване на адм. нарушение № 575856,
талон за медицинска изследване, протокол за ПТП, справка за нарушител/водач/,
справка за техническа изправност на анализатори за алкохол, акт за установяване
на адм. нарушение № 053808, наказателно постановление № 15-0282-000436, справка
за съдимост, акт за установяване на адм. нарушение № 575857, съдебно- почеркова
експертиза.
Съдът
кредитира изцяло показанията на св. Х. и св. Д., тъй като са логични,
последователни и кореспондиращи помежду си. Св. Х., който е пряк очевидец на възникналото
ПТП и е незаинтересуван от изхода на делото, е категоричен, че е възприел подс.
Великов на мястото на водача веднага след удара. Няколко секунди след това го
вижда как се прехвърля на задната седалка и се преструва на заспал. Именно
поради тези показания на св. Х. съдът не кредитира обясненията на подс.В., които
освен доказателствено средство са и средство за защита. Нещо повече св. Х.
посочва, че друг на мястото на инцидента- освен него и двамата водачи, не е
имало.
Досежно
наказаването на подсъдимия за управление на МПС без свидетелство за управление на МПС с НП
15-0282-000436 от 29.11.2015 год., в сила от 15.03.2016 год. съдът кредитира
заключението на вещото лице по СПЕ. В тази връзка съдът не споделя становището
на защитата, че заключението следва да бъде представено в степен на вероятност.
Както самото вещо лице посочи, той е изследвал подписа, положен в предоставения
му оригинал на наказателното постановление, което се съхранява в РУП Карнобат.
ПО ПРАВОТО :
I.
По обвинението за извършено престъпление по чл.
343б, ал.2 вр. 1 от НК.
Подсъдимият
Т.В. е осъществил от обективна и
субективна страна състав на престъпление по чл.343б, ал.2 от НК.
От
обективна страна подсъдимият е управлявал моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, установено по надлежния
ред, след като е осъден за
деяние по чл.343б, ал.1 от НК с влязло в сила споразумение № 125/04.12.2015 год.
по НОХД 434/2015 год. по описа на Районен съд гр. Карнобат за
управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, т.е.
налице е повторност по смисъла на чл.28 от НК – аргумент от Решение № 549 от
26.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 521/2008 г., II н. о., НК.
Установи
се, че от влизане в сила на определението (04.12.2015г.), с което е одобрено
споразумението по НОХД 434/2015 год. по
описа на Районен съд гр. Карнобат, с което на подс.В. е наложено наказание лишаване от свобода и
определен изпитателен срок до извършване на деянието по настоящото дело са
изминали по-малко от 5 години.
От
субективна страна подсъдимият е предполагал, че управлява МПС след употреба на
такова количество алкохол, чиято концентрация в кръвта му ще бъде над 0,5 на
хиляда, като това предположение е с такава степен на вероятност, че води до
неизбежност, поради което е налице пряк умисъл за управление на МПС с
концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, като В. е съзнавал, че
преди това е осъден за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта си
над 1,2 на хиляда, но въпреки това е предприел управление на автомобила.
II.
По обвинението за извършено престъпление по чл. 343в, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Престъплението
по чл. 343в, ал.2, вр. ал.1 от НК е формално, на просто извършване и за
неговата съставомерност не се изисква друг съставомерен резултат. От обективна
страна е достатъчно деецът да управлява МПС в едногодишен срок, след като е бил
наказан по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство.
Други изисквания за съставомерността на деянието законодателят не е поставил.
Затова и с факта на самото управление при изложените предпоставки деецът
осъществява признаците на престъплението. В този смисъл подсъдимият е осъществил
от обективна страна престъпния състав на чл.343в, ал.2 НК.
От
субективна страна престъплението е извършено при форма на вина пряк умисъл, тъй
като подсъдимият е съзнавал, че е наказан (наказатеното постановление му е било
връчено лично) по административен ред за управление на МПС без съответно
свидетелство за управление, и въпреки това преди да изтече една година от
влизане в сила на акта, с който му е наложено административно наказание за това
нарушение, отново управлява МПС без да притежава съответно свидетелство за
управление.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното от подсъдимия
престъпление по чл. 343б,ал.2 НК се предвижда наказание „лишаване от свобода” от една до пет години и с глоба от
петстотин до хиляда и петстотин лева.
Съдът прецени, че наказанието
следва да бъде определено при приложение на чл.54 НК, а не при приложение на
чл.55 от НК, поради следните съображения :
Обществената опасност на извършеното престъпление се обуславя от непосредствения обект на
засягане. Това са обществените отношения, свързани с безопасността на
транспорта, досежно транспортните средства и съоръжения и
здравето и живота на хората. В този смисъл управлението на МПС с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда при
хипотезата на конкретната правна норма съставлява престъпление с висока степен
на обществена опасност, която не следва да се омаловажава, само защото наред с допуснатото нарушение
не са настъпили
имуществени вреди или други вредни последици. Видно от доказателствата по
делото концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия е била значително над
0,5 на хиляда, а именно 2.31 на хиляда. Концентрация на алкохол в кръвта в
такива показатели води до забавени и дори до некооридирани реакции от страна на
водача, което значително повишава опасността за живота и здравето на останалите
участници в движението, както водачи на МПС, така и пешеходци.
Следователно не може да бъде
изведен извод, че и най-лекото предвидено в закона наказание е несъразмерно
тежко с оглед извършеното от подсъдимия. Наказание „Лишаване от свобода” за
срок от една година съдът намира за справедливо наказание, което би изиграло
поправително и превъзпитателно въздействие спрямо подсъдимия, както и
предупредително такова спрямо останалите членове на обществото да се въздържат
от управление на МПС след употреба на алкохол.
Наказанието следва да бъде
изтърпяно при първоначален „общ” режим по смисъла на чл.57,ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
По отношение на кумулативно
предвиденото наказание „глоба” съдът прецени, че справедливо се явява наказание
в размер на 500 лева, предвид конкретните параметри на деянието – изключително
високата концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия и високата степен на
обществената опасност на личността му.
За претъсплението по чл. 343в,
ал.2 НК се предвижда наказание лишаване
от свобода от една до три години и с глоба от петстотин до хиляда и двеста
лева. Досежно това
наказание съдът намери, че наказание „Лишаване от свобода” за срок от една
година би изиграло поправително и превъзпитателно въздействие спрямо
подсъдимия, както и предупредително такова спрямо останалите членове на
обществото. Наказанието следва да бъде изтърпяно при първоначален „общ” режим
по смисъла на чл.57,ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
По отношение на кумулативно
предвиденото наказание „глоба” съдът прецени, че справедливо се явява наказание
в размер на 500 лева.
Предвид факта, че двете деяния са
извършени от подс.В. да има
влязла в сила присъда за тях, то на основание чл. 23 НК следва да се определи общо най-тежко наказание измежду наказанията, наложени за тях, а
именно наказание „Лишаване от свобода” за срок от една
година и глоба в размер на 500лв. Наказанието „Лишаване от свобода“ на
основание чл.57,ал.1, т.3 от ЗИНЗС следва да бъде изтърпяно при първоначален
„общ” режим.
Предвид факта, че подс.В., макар
и осъждан, никога не е търпял ефективно наложеното му наказание лишаване от
свобода, съдът намери, че не следва да прилага разпоредбата на чл. 24 НК. В
случая привеждането на отложеното наказание по реда на чл. 68 НК ще покаже на
подсъдимия, че всяко следващо негово деяние ще има все по-тежко въздействие
спрямо него.
Съдът се занима и с приложението
на чл. 68,ал.1 НК. В тази насока съдът съобрази факта, че подс. В. е осъждан,
като със Определение №125/04.12.2015 год. по НОХД 434/2015 год. по описа на КРС
е одобрено споразумение, с което на подс. В. за извършено престъпление по
чл.343б ал.1 от НК е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест
месеца, чието изпълнение е отложено за срок от 3 години. Този срок следователно
изтича на 04.12.2018г., а деянията по настоящата присъда са извършени на
08.07.2015г. Предвид факта съдът постанови на основание чл. 68,ал.1 НК наказанието по НОХД № 434/2015г. по описа на РС- Карнобат в размер на шест месеца лишаване от свобода да се изтърпи изцяло и отделно
от наказанието по настоящата присъда.
ПО РАЗНОСКИТЕ
С оглед постановената осъдителна присъда и на основание чл. 189, ал.3 от НПК, подсъдимия Т.В. следва да заплати в полза
на държавата по сметка на КРС разноските по делото в размер на 276лв.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
Районен съдия: