№ 30
гр. София, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Е, в закрито заседание на пети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Елена Андреева
Членове:Елена Маврова
Стилияна Григорова
като разгледа докладваното от Елена Андреева Въззивно гражданско дело №
20211100514706 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.436 от ГПК.
Образувано е по жалба от И. Г. М., подадена чрез пълномощника й – адв. И.И.,
против отказа на ЧСИ М.Б. с рег.№ 838 на КЧСИ с район на действие СГС да прекрати изп.
дело № 20138380406581.
В жалбата се твърди, че след образуване на изпълнителното дело не са предприемани,
нито извършвани същински изпълнителни действия, годни да прекъснат изтичането на
давността по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, като се прави искане да бъде отменен постановения
отказ.
В срока за възражение са постъпили такива от взискателя по изпълнителното дело –
„Агенция за събиране на вземания“ ООД, като жалбата се оспорва като неоснователна.
Постъпили са и мотиви на ЧСИ за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази доводите на страните и след запознаване с доказателствата по
делото, намира, че жалбата е процесуално допустима, тъй като жалбоподателката е длъжник
в изпълнителното производство и жалбата й е насочена срещу подлежащ на обжалване
отказ на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение, по аргумент от
чл.435 ал.2 т.6 от ГПК /ред.ДВ бр.86 от 2017г./, като е подадена в законоустановения срок,
доколкото съобщение изх.№ 61901/27.07.2021г., в което е обективиран постановения отказ, е
връчено на пълномощника на длъжницата на 27.07.2021г., а жалбата е подадена на
05.08.2021г.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна, по следните
съображения:
Изп.дело № 20138380406581 по описа на ЧСИ М.Б. с рег.№ 838 на КЧСИ с район на
действие СГС е образувано по молба от 23.09.2013г. на „Агенция за събиране на
вземанията“ ООД и въз основа на изпълнителен лист от 02.09.2013г., издаден във връзка със
заповед за изпълнение от 20.08.2013г. по гр.дело № 34537/2013г. по описа на СРС, 78
състав, съгласно който жалбоподателката е осъдена да заплати на дружеството сумата от
1
571,26лв. за издаден запис на заповед и законна лихва от 15.08.2013г. до изплащане на
вземането, както и 125лв. разноски по делото.
С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал на
длъжницата да бъде изпратена покана за доброволно изпълнение/ПДИ/, както и да бъде
наложен запор на трудовото й възнаграждение, което получава от „К.“ ООД, като на
основание чл.18 от ЗЧСИ взискателят е възложил на съдебния изпълнител извършването и
на други изпълнителни действия.
На 02.10.2013г. в кантората на съдебния изпълнител е връчена ПДИ с изх.№
64929/24.09.2013г. лично на длъжницата.
На 27.09.2013г. до работодателя й „К.“ ООД е изпратено запорно съобщение за
налагане на запор върху трудовото й възнаграждение, като на същата дата са изпратени
запорни съобщения и до следните банки: „Първа инвестиционна банка“ АД, „Юробанк
България“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД, „Райфайзенбанк“ ЕАД, „Обединена българска банка“ АД,
„УниКредит Булбанк“ АД за налагане на запор по банковите й сметки.
С молба вх.№ 9286/11.02.2014г. от взискателя е поискано от съдебния изпълнител да
изпрати напомнително до работодателя „К.“ ООД.
Подадена е молба вх.№ 14787/24.06.2016г. от взискателя за извършване на по-
нататъшни действия по удовлетворяване на вземането по отношение на длъжницата, като
със запорно съобщение с изх.№ 15564/11.03.2016г. е наложен запор на трудовото
възнаграждение в „К.“ ООД.
На 03.08.2016г. е подадена молба от взискателя за извършване на по-нататъшни
действия по удовлетворяване на вземането.
На 25.05.2017г. е подадена молба за извършване на справки в БНБ и НОИ.
С молба вх.№ 76055/05.10.2017г. взискателят е поискал налагане на запор на
трудовото възнаграждение на длъжницата в „К.“ ООД, а с молба от 09.03.2018г. е поискал
да бъде извършена справка за притежавани от длъжницата банкови сметки.
На 28.05.2019г. и на 04.03.2021г. са депозирани молби от взискателя за извършване
на по-нататъшни действия по удовлетворяване на вземането.
Със запорно съобщение с изх.№ 38909/28.04.2021г. е наложен запор на трудовото
възнаграждение на длъжницата в „М.п.м.“ ООД.
Съдът, като съобрази горното, намира, че не са налице предпоставките за
прекратяване на производството по изпълнителното дело, поради следното:
Съгласно разпоредбата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК изпълнителното производство се
прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
Прекратяването на изпълнителното производство поради „перемпция” настъпва по
силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти, в какъвто смисъл са задължителните указания на ВКС по прилагането на
закона, дадени с ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Началото на
срока по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК се поставя от последното изпълнително действие,
предприето от съдебния изпълнител, вкл. при овластяване реда на чл.18 от ЗЧСИ, както и с
всяко искане на взискателя за извършване на действие, което съставлява елемент от
фактическия състав на предвиден в закона способ. В т.10 на цитираното тълкувателно
решение са изброени примерно действия по принудително изпълнение, прекъсващи
давността: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
2
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети лица.
Запорът върху вземанията от трето задължено лице, съгласно Решение №
4/16.06.2017 г. по т.д. № 3129/2015 г. на ВКС, се счита наложен и има действие от деня, в
който е връчено изпратеното от съдебния изпълнител запорно съобщение на третото
задължено лице до датата на погасяване на задълженията на длъжника, реализиране на
изпълнителния способ и удовлетворяване на взискателя, респективно до отмяна на
обезпечителната мярка, замяна на обезпечителната мярка с друга, вдигане на запора или
прекратяване на изпълнителното производство.
В случая с изпращането на запорни съобщения от 27.09.2013г. за налагане на запори
върху притежаваните от длъжницата сметки в посочените по-горе банки, запорите се считат
наложени, без да е необходимо съдебният изпълнител да изпраща други запорни съобщения.
Действието на запора се разпростира, както върху наличните суми, получени от длъжника,
така и при последващи такива, изплащани от третото задължено лице. Прилагането на
способа „запор върху вземания на длъжника“ не приключва с еднократно действие по
връчване на запорно съобщение на третото лице. Този способ се осъществява
продължително във времето, като същевременно с това не е необходимо взискателят
непрекъснато да инициира нови способи на принудително изпълнение.
Предвид изложеното, се налага извода, че не е налице бездействие от страна на
взискателя за период повече от две години, за да се счете, че е настъпила „перемпция“, като
по делото са налице данни за вдигане на запорите само по отношение на получаваното от
длъжницата от „К. ООД трудово възнаграждение, както и по отношение на запора на
банкови сметки в „Първа инвестиционна банка“ АД, но няма данни другите запори да са
вдигнати, поради което и обжалвания отказ на съдебния изпълнител да прекрати делото е
законосъобразен, а депозираната срещу него частна жалба е неоснователна и като такава
следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на И. Г. М., подадена чрез пълномощник,
срещу обективирания в съобщение изх.№ 61901/27.07.2021г. отказ на ЧСИ М.Б., рег.№ 838
на КЧСИ, с район на действие СГС, да прекрати на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК
производството по изп. дело № 20138380406581.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.437 ал.4 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3