Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3232 31.07.2019 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на втори юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 9340 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ.
Ищецът Д.И.П., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника си адв. Д.Д., е предявил против Прокуратура на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие на поддържане на незаконно обвинение за извършено престъпление по чл. 339 ал. 1 от НК, сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие на поддържане на незаконно обвинение за извършено престъпление по чл. 270 ал. 1 от НК и противозаконно задържане на лек автомобил, както и сумата от общо 1 300 лева- обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение за защита срещу незаконните обвинения, ведно със законната лихва върху сумите, до окончателно им изплащане.
В исковата молба е посочено, че на 29.01.2016 г. в Районна прокуратура- К. било образувано производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 237 ал. 1 от НК, като с постановление от 04.04.2016 г. на Военно- окръжна прокуратура Пловдив срещу него било образувано ДП за престъпление по чл. 339 ал. 1 от НК, а на 03.05.2016 г. му било повдигнато и обвинение, включително и за престъпление по чл. 338 ал. 1 от НК. През м. юни 2016 г. бил внесен обвинителен акт и с постановена по н. о. х. дело № 184/ 2016 г. присъда на Военен съд- Пловдив той бил осъден и по двете обвинения. В последствие с присъда на Военно- апелативен съд по В. н. о. х. дело № 83/ 2016 г. присъдата в частта за осъждането по обвинението по чл. 339 ал. 1 от НК била отменена и лицето- оправдано, а за обвинението по чл. 338 ал. 1 от НК- изменена, като вместо наказание „лишаване от свобода“ се наложила глоба. За адвокатска защита в това производство ищецът заплатил сумата от 800 лева. На 30.06.2016 г. в Районна прокуратура- К. било образувано производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 237 ал. 1 от НК, като на 21.11.2016 г. на лицето било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 270 ал. 1 от НК, като на 06.12.2016 г. ВОП- Пловдив внесла обвинителен акт и по делото като веществено доказателство бил приложен личният му автомобил „Нисан Терано 2“, рег. № ****. С постановена по н. о. х. дело № 296/ 2016 г. на Военен съд- Пловдив ищецът бил осъден, но след обжалване тази присъда била отменена и наказателното производство било прекратено, защото за това деяние вече му било наложено административно наказание. Личният му автомобил обаче въпреки това не бил върнат от военния съд, като едва след обжалване на това определение, на 30.10.2017 г. той си го получил обратно. За защита по това обвинение заплатил адвокатски хонорар в размер на 500 лева. В резултат на образуваните две ДП ищецът напуснал службата си като военнослужещ и бил принуден да се върне на село, защото вече нямал право на ведомствено жилище, а нямал и доходи за квартира в гр. К., където живели детето му с майка си. Противозаконното задържане на автомобила му причинило неудобство в придвижването му, синът му постоянно го питал къде е джипът, а ищецът бил принуден да лъже, че е на ремонт, като раздялата им довела до разпадане на семейството. Водените дела дали отражение върху личния му и обществен живот, като изпращаните призовки в селото му станали достояние на съселяните му и това предизвикало душевен дискомфорт и безспокойство. Претендира присъждане на парично обезщетение за претърпените неимуществени вреди за незаконните обвинения, съответно- в размер на 10 000 лева и на 15 000 лева, ведно със законна лихва, както и за обезщетение за имуществени вреди- платен адвокатски хонорар в размер на общо 1 300 лева. Претендират се и разноски. В съдебно заседание лично и чрез пълномощника си поддържа иска. Представя и писмена защита.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Посочва, че ищецът не бил представил доказателства за претърпени неимуществени вреди, които да били в причинна връзка с действията на ответника, като ангажираните доказателства не установявали действително претърпени вреди, които да са пряк резултат от воденото наказателно производство. Твърди се още, че размерът на претенцията бил прекомерно завишен и исканото обезщетение не било съобразено с вредите, конкретния казус, икономическия стандарт в страната и съдебната практика. Оспорва се и искът за имуществени вреди, като се твърди, че липсвали доказателства за платен хонорар и за обема на извършената защита. По отношение на второто обвинение и прекратеното производство се излагат твърдения за това, че ЗОДОВ не предоставяло право на обезщетение в случай на прекратяване на основание чл. 24 ал. 1 т. 6 от НПК, която хипотеза не била предвидена в специалния закон. Посочва се, че двете наказателни производства били приключили почти паралелно, което следвало да се отчете при определяне размера на обезщетенията, а и ищецът не посочвал от кое от двете обвинения били настъпили конкретните неимуществени вреди. Не бил уточнен и началният момент на законната лихва. В съдебно заседание чрез представителя си моли за отхвърляне на иска. Също представя писмена защита.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е приложено н. о. х. дело № 184/ 2016 г. по описа на Военен съд- Пловдив, по което с присъда № 48/ 25.10.2016 г. ищецът е признат за виновен по повдигнатите му две обвинения, съответно по чл. 338 ал. 1, предложение първо от НК и по чл. 339 ал. 1, предложение второ от НК. В последствие след постъпили протест и жалба, по образуваното н. о. х. дело № 83/ 2016 г. по описа на Военно- апелативен съд, с присъда № 2/ 18.01.2017 г. ищецът е оправдан за обвинението по чл. 339 ал. 1, предложение второ от НК и присъдата в тази част е била отменена. За другото обвинение присъдата е изменена в частта досежно наложеното наказание- глоба, вместо условно осъждане. С решение № 83/ 04.07.2017 г., постановено по к. н. о. х. дело № 242/ 2017 г. на ВКС, Трето н.о., присъдата на въззивната инстанция е окончателно потвърдена.
Приложено е и н. о. х. дело № 296/ 2016 г. по описа на Военен съд- Пловдив, по което с присъда № 4/ 07.02.2017 г. ищецът е признат за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 270 ал. 1, предложение първо от НК. След подадена жалба, по образуваното н. о. х. дело № 12/ 2017 г. по описа на Военно- апелативен съд, с решение № 26/ 14.07.2017 г. присъдата е отменена и наказателното производство е прекратено на основание чл. 24 ал. 1 т. 6 от НК.
Видно от удостоверение за раждане, ищецът има син- Д.Д.П., роден на *** г. в гр. ***. За момчето е представена и служебна бележка от училище, че редовно е посещавал учебните занятия.
За периода 14.03.2016 г.- 21.05.2017 г. ищецът е регистриран като безработен в ДБТ- П., след което е сключил два последователни трудови договора, съответно от 15.06.2017 г. и от 29.06.2017 г.
Представени са справки за промени в постоянните адреси на детето и съжителката на ищеца от с.*********, в град С. и последствие в гр. К. За съжителката на ищеца е представена и служебна бележка от работодател.
Събрани са и гласни доказателства- чрез разпит на двама свидетели, ангажирани от ищеца (протокол от с.з. от 02.07.2019 г.). Св. Е.Д.С.- *** на ищеца, посочва, че след обвиненията той бил принуден да напусне работа като военнослужещ, защото договорът му не бил продължен. Така трябвало да напусне ведомственото жилище в гр. К. и да се прибере в село Д.. Семейството останало разделено, като жената и детето останали на квартира, защото тя работела, а то било ученик. Отнели им семейния автомобил, не им го връщали, което създало много неудобства и затруднения с придвижването между двете населени места без организиран обществен транспорт. Делата се отразили зле на ищеца, хората говорели против него, присмивали му се, имало подигравателни подхвърляния, дори и пред детето, от което му ставало неудобно. На село се прибрал, за да гледа болната си майка, а баща му вече бил починал. Отношенията в семейството се влошили поради разделеността им. По време на делата ползвал адвокат, на когото заплатили възнаграждение. Св. И.Н.П.- приятел на ищеца, заявява, че го познавал от много години, но най- тежкия му период бил, когато му отнели автомобила, който го ползвал както за нужди на семейството, така и за земеделие. Около две години колата била задържана в полицията и през това време приятели му услужвали своите автомобили. Обвинението му се отразило тежко, напуснал работа, хората говорели по негов адрес, но повечето неверни неща.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Според нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ
Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето
или, че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по
давност или деянието е амнистирано.
Предвид горната законова постановка и специалния закон за търсене на отговорност на Държавата за вреди поради незаконно обвинение, разширително тълкуване на предвидените хипотези, при които е допустимо ангажирането на отговорността на Държавата по реда на ЗОДОВ, е недопустимо. В настоящия случай няма спор, че за повдигнатото обвинение на ищеца за престъпление по чл. 270 ал. 1, предложение първо от НК, постановената първоинстанционна осъдителна присъда е била отменена, а наказателното производство е било прекратено на основание чл. 24 ал. 1 т. 6 от НК- поради това, че за същото деяние вече е имало влязъл в сила съдебен акт по приключило административно- наказателно производство, без въобще въззивната инстанция да е обсъждала въпроса за законността на обвинението. Тази хипотеза на прекратяване на наказателното производство обаче не предвидена в нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, поради което с оглед ограниченото приложно поле на специалния закон, подобен случай не следва да се разглежда в настоящото производство. За страната съществува друг път на защита- по общия исков ред да претендира обезщетение за вреди от деликт, ако счита, че такива са настъпили от прекратеното наказателно производство на съответното правно основание. В тази връзка в мотивите на настоящото решение не следва да се излагат съображения досежно въпросното обвинение на ищеца по чл. 270 ал. 1, предложение първо от НК и твърдените от страната неимуществени вреди, настъпили в следствие на него, като в тази част искът подлежи на отхвърляне изцяло.
При това положение, в настоящия случай от събраните доказателства безспорно се установява, че срещу ищеца са били повдигнати две обвинения- съответно за престъпления по чл. 338 ал. 1, предложение първо от НК и по чл. 339 ал. 1, предложение второ от НК. За обвинението по чл. 339 ал. 1, предложение второ от НК лицето е било оправдано, поради което по този начин е осъществен фактическият състав на отговорността на Държавата за дейността на правозащитните й органи. Оттук- следва да бъде ангажирана отговорността й, в лицето на неин орган- Прокуратура на Република България, като тази отговорност има обективен характер и се носи независимо дали са били налице предпоставките за образуване на наказателно производство (законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление), дали процесуално- следствените действия са били извършени в съответствие с изискванията на НПК и дали са налице виновно причинени вреди от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган.
За да бъде присъдено обезщетение по реда на ЗОДОВ обаче, е необходимо освен осъществяване на предвидените в закона хипотези, да са налице и някои от елементите на общата деликтна отговорност, а именно- претърпени вреди (имуществени или неимуществени), както и пряка причинна връзка между тях и незаконосъобразните действия на лица от съответните правозащитни органи. Принципно винаги едно висящо наказателно производство води до негативни преживявания, свързани със стрес, притеснения и неудобства за съответното обвинено лице, които са пряко свързани с повдигнатото спрямо него обвинение. В този смисъл претенцията се явява основателна, като отделен е въпросът за това до какъв размер същата следва да бъде уважена, за което вече е необходимо да се анализират събраните по делото доказателства- гласни и писмени.
По делото са разпитани двама свидетели- съответно фактическият съжител и приятел на ищеца, като и двамата описват емоционалното му състояние във връзка с обвинението- притеснение, безпокойство, нервност, неудобства. Показанията на св. С. обаче следва да се преценяват с оглед нормата на чл. 172 от ГПК, доколкото лицето в качеството си на близък на страната, се явява заинтересовано в определена степен от изхода на спора, но независимо от това, те не могат да не се кредитират или пък изцяло да се изключат, защото потвърждават изложеното в исковата молба за изживени негативни емоции, притеснения, неспокойство, душевен дискомфорт, семейни проблеми. В случая обаче е необходимо да се докаже, че това състояние на лицето е следствие именно на повдигнатото срещу него обвинение и то единствено е мотивирало тези му притеснения. От една страна обаче, както вече се отбеляза, срещу ищеца е имало едновременно повдигнати две обвинения, по едното от които той е бил осъден с влязла в сила присъда. При това положение няма как да се приеме безусловно, че всички неблагоприятни последици за него са настъпили именно от обвинението, за което той е бил оправдан, доколкото наказателното производство по двете обвинения е едно, като в последствие и съдебното производство е било едно, а не две отделни и двете обвинения са били за държане за ловни пушки, т.е. налице са припокриващи се последици от деянията, още повече, че дори и в исковата молба не е изрично разграничено кои от негативните последици от кое обвинение са причинени. Наред с това, разпитаните свидетели изрично посочват, че всички проблеми на ищеца били свързани с обвинението му, че не спрял на стоп- палка, което пък касае обвинението за престъпление по чл. 270 ал. 1, предложение първо от НК, по отношение на което обаче вече се отбеляза, че не следва да се излагат съображения в настоящото дело. От друга страна, задължително следва да се отбележи и това, че последиците от едно незаконно обвинение трябва да бъдат преценени и от гледна точка на действията на ищеца и неговия свободен избор на поведение, защото дори у същия да са възникнали проблеми (лични, семейни, в обществото), за това отговорност не могат да носят органите на прокуратурата, доколкото самото лице избира начина си на държание и общуване с околните. В тази връзка не за всичко онова, което реално се е случило след повдигане на обвинението може да се търси отговорност от разследващите, тъй като причинната връзка се опосредява чрез свободния избор на личността. За неимуществените вреди действително има значение начинът, по който предприетото наказателно преследване се е отразило върху живота на лицето (семейство, приятели, обществен отзвук), но гласните доказателства установяват единствено твърденията, че околните се присмивали и подигравали на ищеца за станалото. Тук обаче от една страна следва да се отбележи, че тези приказки са били по повод отнетия му автомобил и неспирането на патрула, което е предмет на другото обвинение, т.е. те нямат отношение по въпроса за обвинението за неправилното съхранение на ловната пушка. От друга страна, св. П. в разпита си изрично заявява, че неговите съселяни правели „от мухата- слон“ и говорели „неверни неща“, т.е. тези приказки по адрес на ищеца не са били приемани сериозно от него. Липсват и доказателства за случаи на проблеми с общуването му с другите хора, които да са избягвали контакти или съзнателно да са го изолирали само, защото той е бил обвиняем. Отделно от това, органите на разследването са били длъжни да образуват производство във връзка с подадените по тях сигнали за бракониерство, както и да установяват има ли виновно лице, като те не могат да носят отговорност за създадения отзвук от случая, ако е имало негативен такъв сред професионалните среди на ищеца, защото няма как да предвиди каква би била обществената реакция по повод едно образувано наказателно дело. По отношение на твърденията за изгубена работа и прибирането на село в следствие на обвиненията, следва да се посочи, че от разпита на съжителката на ищеца се установява, че той не е уволнен поради разследването спрямо него, а срочният му договор не е бил продължен, което обстоятелство по никакъв начин няма отношение към отговорността на ответника. Досежно оплакванията за проблемите в семейството в следствие на разделеността на неговите членове също следва да се посочи, че това е било избор на ищеца, останал без работа- да се върне да гледа майка си на село и там да се занимава със земеделие, а жена му и детето да останат в град К., където тя работи, а момчето е ученик. Както вече се посочи по- горе, причинната връзка между обвинението и тези последици е опосредена от действията на ищеца, а не се явява пряка и непосредствена последица от поведението на разследващите органи, за което те да носят отговорност по реда на ЗОДОВ.
Настоящият съдебен състав, приема, че образуването на всяко едно наказателно производство е естествено да предизвика състояние на стрес, притеснения и тревожност, но в процеса не се доказаха толкова силни отрицателни изживявания, явяващи се следствие от действията на органите на прокуратурата, извън нормално обичайните психически страдания при повдигане на обвинение за подобно престъпление. Изложеното обаче обосновава единствено по- нисък размер на търсеното парично обезщетение, преценявано с оглед критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, но не и въобще изключване на възможността за присъждане на такъв, доколкото искът принципно е основателен с оглед формалните предпоставки за деликтната отговорност на Държавата, поддържала чрез своите органи едно незаконно обвинение.
Също така пряко относими към размера на обезщетението обстоятелства се явяват продължителността на воденото наказателно производство, извършените процесуално- следствени действия, както и наложените мерки за неотклонение. Ищецът е привлечен като обвиняем с постановление от 03.05.2016 г., обвинителният акт е внесен в съда на 27.06.2016 г., първата присъда е постановена на 25.10.2016 г., въззивната инстанция се е произнесла на 18.01.2017 г., а касационната- на 04.07.2017 г. На ищеца не е била взета мярка за неотклонение, нито пък каквато и да е друга мярка за процесуална принуда. Разглеждането на делото в досъдебната и съдебна фаза е приключило в сравнително кратки и съвсем разумни срокове, като продължителността на процеса се е дължала на изцяло на обективни причини, свързани със събиране на доказателства. Обвинението не е било повдигнато за тежко умишлено престъпление, а и не се установява конкретният случай да е придобил масов отзвук (чрез публикации в пресата например), от който ищецът да е бил публично компрометиран или дискредитиран.
Същевременно по делото не се доказа, че е налице съпричиняване на ищеца по смисъла на чл. 5 от ЗОДОВ, защото
не се установява поведение на пострадалия, което да е в причинно- следствена
връзка с настъпилия вредоносен резултат от незаконосъобразните действия на
държавните органи, за да се освободят те от отговорност. От материалите по
досъдебното и съдебно производство не може да се направи извод за наличието на
виновно или противоправно поведение на обвиняемия/ подсъдимия, което да е в
причинна връзка с действията на прокуратурата или да е възпрепятствало хода на
разследването (укриване от властите, неявяване на разпити, отказ от даване на
показания). Оттук следва, че не може да се приеме, че по какъвто и да е начин
той е допринесъл за настъпване на вредите, за да се мотивира намаляване на
обезщетението само на това основание.
Изложеното дотук обосновава тезата за това, че претендираният размер на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди е прекомерно завишен, защото не се установява лицето да е претърпяло значителни или изключително тежки вредни последици, които да са извън обичайните за подобни случаи. Безспорно изпитаните и следващите се емоционални страдания- негативни чувства от факта на обвинението, преживените стрес, притеснения и неудобства трябва да бъдат овъзмездени. Същото обаче следва да бъде преценено според общоприетия критерий за справедливост, икономическите условия на живот и на база анализа на събраните доказателства- недоказани отрицателни последици за незаконното обвинение, кратък срок на продължителност на делото и паралелно постановена осъдителна присъда, съдът намира, че обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди следва да се определи на 1 500 лева, като искът до пълния предявен размер от 10 000 лева следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Сумата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва, която се дължи от момента, в който е влязла в сила оправдателната присъда (в този смисъл и т. 4 от ТР № 3/ 2004 г. на ОСГК на ВКС), защото по- рано обвинението спрямо ищеца още е било висящо, а и тогава не са били налице предпоставките за предявяване на претенцията по реда на ЗОДОВ. При това положение началният момент на лихвата за забава върху присъдената главница за неимуществени вреди от 1 500 лева следва да е от 20.04.2017 г. до окончателното й изплащане.
Досежно другата претенция- за присъждане на имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на разходи за адвокатско възнаграждение за защита срещу незаконното обвинение в досъдебната фаза по двете наказателни дела, следва да се отбележи, че тези разноски не могат да се търсят в рамките на наказателното производство, по което са направени (аргумент от нормите на чл. 189 ал. 4 и чл. 190 ал. 1 от НПК), поради което те са останали за сметка на оправдания подсъдим. Доколкото обаче същите са в следствие именно на незаконните обвинения, срещу които се е защитавал ищецът, ползвайки квалифицирана адвокатска помощ пред разследващите органи, няма пречка тези разноски да бъдат присъдени в настоящия процес, защото са предизвикани от действията на служители на ответника, като бъдат възложени в негова тежест, след като незаконното обвинение е поддържано именно от прокуратурата. По военно ДП № 27/ 2016 г. по описа на РС „Военна полиция“- Пловдив (лист 24) е наличен договор за правна защита и съдействие, според който е упълномощен *** Д.Д. да защитава обвиняемия П. по наказателното дело, при договорено и заплатено възнаграждение от 800 лева. При положение, че въпросната сума е била реално направена за защита на обвиняемия, тя следва да се присъди в негова полза в пълен размер. По другото ДП № 66- Рп/ 2016 г. по описа на РС „Военна полиция“- Пловдив обаче, с оглед основанието за прекратяване на наказателното производство обезщетение за имуществени вреди от заплатен адвокатски хонорар от 500 лева не следва да се присъжда в настоящото дело.
С оглед изхода на делото, а именно- частичното
уважаване на едната искова претенция за неимуществени вреди, отхвърлянето на
другата и частичното уважаване на иска за имуществени вреди, на ищеца се дължат
разноски, предвид нормата на чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ, като същите изрично се
претендират и за тях е представен списък по чл. 80 от ГПК. Внесената сума от 20
лева за държавна такса по частично уважените искове следва да му се присъди
изцяло (в останалата си част тя остава в тежест за страната- за изцяло
отхвърления иск и за този, по отношение на който е направено оттегляне още пред
ПОС), като принципно разноските за адвокатско възнаграждение на пълномощника
му, възлизащи в размер на 1 200 лева (лист 9 от делото на ПОС), се дължат по
съразмерност, с оглед отхвърлената част от претенцията, поради което на ищеца
следва да се присъди за адвокатско възнаграждение само сумата от 104, 94 лева,
която да се възложи в тежест на ответника.
Поради изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул. „Витоша” № 2, да заплати на Д.И.П., ЕГН: **********,***, сумата от 1 500 (хиляда и петстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл. 339 ал. 1, предложение второ от НК, по което е била постановена оправдателна присъда по В. н. о. х. дело № 83/ 2016 г. по описа на Военно- апелативен съд, ведно със законната лихва върху нея, считано от 20.04.2017 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на сумата за неимуществени вреди за разликата над 1 500 лева до пълния предявен размер от 10 000 лева и ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за присъждане на обезщетение в размер на 15 000 (петнадесет хиляди) лева, считано от 29.01.2016 г. до окончателното й изплащане, за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл. 270 ал. 1, предложение първо от НК и противозаконно задържане на лек автомобил „Нисан Терано 2“, рег. № ****, както и ОСЪЖДА ответника да заплати на ищеца сумата от 800 (осемстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди- разноски за осъществена защита по ДП № 27/ 2016 г. по описа на РС „Военна полиция“- Пловдив, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба- 15.03.2019 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за имуществени вреди разликата над уважения му размер до пълния предявен такъв от 1 300 лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул. „Витоша” № 2, да заплати на Д.И.П., ЕГН: **********,***, направените по разноски по делото, както следва: сумата от 20 (двадесет) лева- за внесена държавна такса и сумата от 104, 94 (сто и четири лева и деветдесет и четири стотинки) лева- за адвокатско възнаграждение, изчислено по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала.
АД