Присъда по дело №936/2021 на Районен съд - Шумен

Номер на акта:	10
Дата:	23 юни 2021 г.
Съдия:	Надежда Димитрова Кирилова

Дело:	20213630200936
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	4 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРИСЪДА
№ 10
гр. Шумен , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XVII-И СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Надежда Д. Кирилова
Съдебни заседатели:М.И.Д.

М.С.Т.
при участието на секретаря Т. Б. Д.
и прокурора Миглена Славчева Петрова
като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Наказателно дело от
общ характер № 20213630200936 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Ю. С. а.., ЕГН **********, роден на ****0 г. в гр. н.п.,
обл. Шумен, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан, с
постоянен адрес: гр. к., обл. Шумен, ул. „****“ № 4, понастоящем в *** - гр. **** ЗА
ВИНОВЕН В ТОВА, че за времето от 22.00 ч. на 15.05.2021 г. до 05.50 ч. на 16.05.2021 г., в
гр. Шумен, при условията на опасен рецидив, отнел от владението на Р. СТ. Р. от гр. Шумен,
без негово съгласие, чужди движими вещи – парична сума от 307.00 лв., собственост на ЕТ
„Р.Р.“ – гр. Шумен, мъжко яке на стойност 62.00 лв., собственост на Р. СТ. Р. и парична
сума от 400 лв., собственост на Р. СТ. Р., всичко на обща стойност 769.00 лв., с намерение
противозаконно да ги присвои, като за извършване на кражбата използвал техническо
средство /ключ/, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, предл. 1 от НК, във вр.
чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 2 от НК, във вр. чл. 194, ал. 1 от НК, във вр. чл. 29, ал. 1, б.“а“
от НК и чл. 55, ал. 1, т., т. 1 от НК ГО ОСЪЖДА НА 1 /една/ година “лишаване от
свобода”.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. “б“ от ЗИНЗС определя първоначален „строг“
режим на изтърпяване на наказанието.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК и чл. 59, ал. 2 от НК, във вр. чл. 59, ал. 1 от НК
зачита времето, през което спрямо подсъдимия е била взета мярка за неотклонение
1

“Задържане под стража”, считано от 19.05.2021 г. и времето, през което е бил задържан за
срок от 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и за срок от 72 часа на основание чл.
64, ал. от НПК, считано от 18.05.2021 г.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъжда подсъдимия Ю. С. а.., ЕГН **********
да заплати в полза на държавата направените деловодни разноски в размер на 448.55 лева
/четиристотин четиридесет и осем лева и петдесет и пет стотинки/, които следва да бъдат
заплатени по сметка на ОД на МВР - Шумен и 5 /пет/ лева такса за издаване на
изпълнителен лист, които следва да бъдат заплатени по сметка на ШРС.
На основание чл. 301, ал. 1, т. 9 от НПК, във вр. чл. 53 от НК отнема в полза на
държавата веществените доказателства по делото – 1 брой пластмасова чаша, иззета с
протокол за оглед на местопроизшествие от 16.05.2021 г., като същата следва да бъде
унищожена.
На основание чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК, във вр. чл. 111 от НПК веществените
доказателства – 1 брой суитшърт, иззет с протокол за претърсване и изземване от 17.05.2021
г., следва да бъдат върнати на собственика – подсъдимия Ю. С. а...
На основание чл. 301, ал. 1, т. 9 от НПК, във вр. чл. 112, ал. 4 от НК веществените
доказателства по делото – 1 брой флаш – памет с надпис „АЛКОМЕТ“, съдържащ запис от
охранителните камери, монтирани на обект с наименование Стаи за гости „С. – Р.“, находящ
се на адрес: гр. Шумен, ул. „***“ № 15, следва да бъде оставена по делото.

Присъдата подлежи на обжалване или протестиране в 15-дневен срок от днес пред
Шуменски окръжен съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите

От Шуменска районна прокуратура е внесен в Районен съд - Шумен обвинителен акт
по досъдебно производство № 414/2021 г. по описа на РУ - Шумен, по който е образувано
производство пред първа инстанция срещу подсъдимия ю. С. А., ЕГН **********, роден на
**** г. в гр. *****, обл. Шумен, български гражданин, с основно образование, неженен,
безработен, осъждан, с постоянен адрес: гр. К., обл. Шумен, ул. „***“ № 4, понастоящем в
***** - гр. Л. за извършено от него престъпление от общ характер по чл. 196, ал. 1, т. 2,
предл. 1 от НК, във вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 2 от НК, във вр. чл. 194, ал. 1 от НК, във вр.
чл. 29, ал. 1, б. “а“ от НК.
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че за времето от 22.00 ч. на
15.05.2021 г. до 05.50 ч. на 16.05.2021 г., в гр. Шумен, при условията на опасен рецидив,
отнел от владението на Р. СТ. Р. от гр. Шумен, без негово съгласие, чужди движими вещи –
парична сума от 307.00 лв., собственост на ЕТ „Р.Р.“ – гр. Шумен, мъжко яке на стойност
62.00 лв., собственост на Р. СТ. Р. и парична сума от 400 лв., собственост на Р. СТ. Р.,
всичко на обща стойност 769.00 лв., с намерение противозаконно да ги присвои, като за
извършване на кражбата използвал техническо средство /ключ/.
В съдебно заседание подсъдимият Ю.А. преди даване ход на делото изяви желание да
се възползва от диференцираните процедури по НПК и на основание чл. 371, т. 2 от НПК
призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласи да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът, като съобрази, че
самопризнанието на подсъдимият по чл. 371, т. 2 от НПК се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства с определение от 23.06.2021 г. обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимият, без да събира
повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение и предлага
на съда да наложи на подсъдимия наказание при приложение разпоредбата на чл. 55 от НК,
а именно – наказание в размер на 1 /една/ година и 4 /четири/ месеца „лишаване от свобода”,
което да изтърпи ефективно при първоначален „строг“ режим на изтърпяване на
наказанието.
В хода на съдебното следствие подсъдимият Ю.А. заявява, че разбира в какво е
обвинен, признава се за виновен в извършването на посоченото в обвинителния акт деяние,
заявява, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен
с тях. Изказва съжаление и разкаяние за стореното. Защитникът на подсъдимия моли съда
предвид наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства да му бъде определено
наказание “лишаване от свобода” в размер на 11 /единадесет/ месеца, което да изтърпи
ефективно при първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установени от фактическа страна изложените в
обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно:
Подсъдимият ю. С. А. произхожда от многодетно и социално слабо семейство, като
до пълнолетието си живеел в различни институции, работещи с деца, лишени от родителски
грижи. След като навършил пълнолетие, А. живеел заедно с майка си С. А.а и нейният
съпруг в гр. К., обл. Шумен, като често нямали парични средства дори за храна.
Подсъдимият А. бил криминално проявен и многократно осъждан за престъпления против
собствеността, като последно излязъл от ***** – гр. Л. на 06.04.2021 г., където изтърпял
общо увеличено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години и 6 /шест/
месеца, наложено му с Определение № 260 033/19.01.2021 г., постановено по ЧНД №
21591/2020 г. по описа на Районен съд – Шумен, влязло в законна сила на 04.02.2021 г., за
престъпления, извършени преди извършване на деянието, за което му е повдигнато
обвинение с настоящия обвинителен акт. След като напуснал *****, той заживял в дома на
своята майка, находящ се на ул. „***“ № 4 в гр. К., обл. Шумен. През инкриминирания
период А. бил безработен, като инцидентно работил на частно без трудов договор като общ
1

работник на строителни обекти.
На 15.05.2021 г., след 21.00 часа подсъдимият Ю.А. пристигнал в гр. Шумен и с
негови приятели консумирал алкохол в Градската градина. Около 23.30 часа – 24.00 часа,
подсъдимият тръгнал към известният му хотел „С.“ в града с първоначалната идея да види
вуйчо си, за който мислел, че е отседнал в хотела. Въпросният хотел бил регистриран като
обект с наименование Стаи за гости „С. – Р.“, находящ се на ул. „Марица“ № 15 в гр. Шумен
и се стопанисвал от Р. СТ. Р. в качеството му на ЕТ „Р.Р.“ гр. Шумен. В двора на
посоченият адрес се намирал и дома на свидетеля Р.Р.. Отивайки до хотела, подсъдимият А.
установил, че вратата на рецепцията била заключена. Тогава решил да потърси Р., който да
му отвори и затова, познавайки отпреди обстановката и мястото, се насочил към дома на
пострадалия Р..Тъй като вратата на имота била отключена, подсъдимият А. влязъл в
коридора на жилището и там видял едно мъжко яке /от плат, тип шуба, но с тънка подплата,
бяло на цвят/, закачено на фитнес уред, което било собственост на пострадалия Р.. У него
възникнало намерението да открадне пари, като за целта преровил джобовете на якето и
успял да намери в тях паричната сума от 400 лева в банкноти, които взел. От единият джоб
той взел и връзка с ключове, сред които имало и ключ за вратата на рецепцията.
Подсъдимият А. взел якето, заедно с паричната сума от 400 лева и ключовете и се насочил
обратно към рецепцията на хотела. Чрез единият ключ той отключил вратата на рецепцията
и влязъл вътре в помещението. Там отворил чекмеджето на бюрото и от една пластмасова
кутийка взел няколко банкноти с номинал 20 лева и монети, а от една тетрадка взел още
няколко банкноти с номинал 10 лева, като общата сума, отнета от рецепцията на хотела била
307 лева. След това подсъдимият оставил ключовете на една маса в помещението и си
тръгнал с общата парична сума от 707 лева и якето на пострадалия Р.Р.. След деянието
подсъдимият А. изхвърлил якето в един от контейнерите на пазара и се придвижил до жп
гарата в града, като се качил на влак за гр. К.. Впоследствие похарчил откраднатите пари за
храна, почерпки с приятели и залагане в казино.
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на:
самопризнанието на подсъдимият ю. С. А., направено в хода на съкратеното съдебно
следствие, който в съдебно заседание на основание разпоредбата на чл. 371, т. 2 от НПК
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласи да не се събират повече доказателства за тези факти. Освен това съдът счита, че
самопризнанието на подсъдимият се подкрепя от събраните в досъдебното производство по
съответния процесуален ред гласни доказателства – свидетелските показания на Р. СТ. Р.,
В.Т.В. и С.В.С., както и писмени такива – 1 бр. протокол от 16.05.2021 г. за оглед на
местопроизшествие, ведно с фотоалбум /л. 2 - л. 7 от досъдебното производство/, 1 бр.
протокол от 16.05.2021 г. за доброволно предаване /л. 19 от досъдебното производство/,1 бр.
протокол от 17.05.2021 г. за претърсване и изземване, ведно с фотоалбум /л. 26 от
досъдебното производство/, както и от назначената и изготвена в досъдебното производство
по съответния процесуален ред съдебно-икономическа експертиза /л. 34 от досъдебното
производство/ и комплексна видео-техническа и лицево идентификационна експертиза /л. 39
от досъдебното производство/, които са приобщени по реда на чл. 283 от НПК, както и от
събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Изложената по-горе фактическа
обстановка се доказва от изготвената в досъдебното производство съдебно-икономическа
експертиза, която дава заключение, че стойността на отнетите от Р. СТ. Р. вещ /мъжко яке/ е
62 лева. Изложената по-горе фактическа обстановка се доказва и от изготвената в
досъдебното производство комплексна видео-техническа и лицево идентификационна
експертиза от заключението на която е видно, че на предоставените записи от
охранителните видеокамери, монтирани на обект с наименование Стаи за гости „С. – Р.“,
находящ се на адрес: гр. Шумен, ул. „Марица“ № 15, е заснет подсъдимиятю. С. А.. Също
така вещото лице посочва, че не се установява манипулация на записите.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото
2

са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод,
непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават
решението му в следния смисъл:
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл. 14 от
НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, приема че с горното деяние подсъдимият ю. С. А. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер,
наказуемо по чл. 196, ал. 1, т. 2, предл. 1 от НК, във вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 2 от НК,
във вр. чл. 194, ал. 1 от НК, във вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, поради следното:
Обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалните
условия за упражняване правото на собственост и правото на владение и държане върху
движими вещи.
Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо физическо лице, което е могло да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Подсъдимият не е притежавал фактическа власт върху предмета на престъплението и не е
бил техен собственик.
От обективна страна предмет на престъплението са чужди движими вещи, които не
са нито собствени, нито във владение на подсъдимият и за отнемането им е липсвало
съгласие от страна на владелеца. Изпълнителното деяние за престъплението на подсъдимия
е отнемането на вещите чрез действие, което се изразява в прекратяване на фактическата
власт върху тях от страна на собственика и установяване на фактическа власт от
подсъдимия.
От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк
умисъл по отношение на подсъдимия, тъй като е съзнавал, че лишава от фактическа власт
собственика на чуждите движими вещи, предвиждал е преминаването им в своя фактическа
власт и е целял да установи тази власт върху предмета на престъплението, като е имал
намерение противозаконно да ги присвои, т. е. съзнавал е обществено-опасния характер на
деянието и е целел настъпването на обществено-опасните последици.
Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи ниската
правна култура и несъобразяването и незачитането на защитеното от закона право на
собственост.
При определяне на квалификацията на деянието, извършено от подсъдимия, съдът
съобрази обстоятелството, че е извършил престъплението, чрез използване на техническо
средство – ключ, поради което деянието по отношение подсъдимия следва да бъде
квалифицирано по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 2 от НК.
Квалификацията на престъплението при условията на чл.196 от НК се определя от
обстоятелството, че процесното деяние се явява опасен рецидив, който се определя във вр. с
чл.29, ал.1, б.”а” от НК, тъй като подсъдимият е извършил деянието, след като е бил
осъждан на “лишаване от свобода” за тежко умишлено престъпление от общ характер, като
изпълнението на наказанието не е било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК. Деянието
на подсъдимият А. е извършено при условията „опасен рецидив“ по смисъла чл.29, ал.1,
б.”а” от НК, поради осъждането мус Присъда № 10/02.05.2019 г., постановена по НОХД №
132/2019 г. по описа на Окръжен съд – Шумен, влязла в законна сила на 09.01.2020 г., с
която му е наложено общо наказание „лишаване от свобода“ в размер на 2 /две/ години и 6
/шест/ месеца при първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието, за
извършени тежки умишлени престъпления, а именно такова по чл. 249, ал. 1 от НК, във вр.
чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК, във вр. чл. 194, ал. 1 от НК, във вр. чл. 28,
ал. 1 от НК и със Споразумение № 260 038/26.11.2020 г., постановено по НОХД №
2113/2020 г. по описа на Районен съд – Шумен, влязло в законна сила на 26.11.2020 г., с
което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 11 /единадесет/ месеца
при първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието, за извършено тежко
умишлено престъпление, а именно такова по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК. Също така
3

наложените ефективни наказания са били кумулирани в общо наказание „лишаване от
свобода“ в размер на 2 /две/ години и 6 /шест/ месеца с увеличаване по чл. 24 от НК при
първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието, определено му по ЧНД №
2159/2020 г. по описа на ШРС. От момента на изтърпяване на наказанията по посочените
по-горе присъдите до реализиране на деянието, предмет на настоящото дело не са изминали
пет години, тъй като посоченото общо наказание е изтърпяно на 06.04.2021 г.
При определяне на наказанието на подсъдимият ю. С. А. за извършеното от него
престъпление съдът прецени: Степента на обществена опасност на конкретното деяние,
което преценява като като висока - касае се за отнемане на чужди движими вещи на
сравнително висока стойност чрез използване на техническо средство - ключ. Степента на
обществена опасност на подсъдимият, която съдът преценява с оглед данните за личността
му:
При обсъждане степента на обществена опасност на подсъдимия А., съдът прецени
като отегчаващо вината обстоятелство съдът възприема наличието на множество предишни
осъждания – 10 /десет/ пъти предимно за престъпления против собствеността на гражданите
и обстоятелство, че процесното деяние е извършено малко повече от месец след като
подсъдимият е излязъл от *****. Като смекчаващи вината обстоятелства неговата младежка
възраст – 20 години, тежкото му материално и семейно положение, което се доказва от
материалите по делото и от изявлението на подсъдимия, както и подбудите за извършване
на престъплението, които се крият в тежкото му материално положение на семейство му и
липсата на средства дори за прехраната им. От дадените от него обяснения става ясно, че е
използвал част от получените от престъплението средства за прехрана. Подсъдимият работи
без трудов договор на частно като общ работник в строителството, като по този начин
изкарва средства, необходими за прехраната му. Съдът не отчита като смекчаващо
отговорността обстоятелство направеното самопризнание, доколкото същото е отчетено от
законодателя и е задължително условие за разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от
НПК. В същото време обаче съдът намира, че като смекчаващо вината обстоятелство следва
да бъде отчетено оказаното от страна на подсъдимия съдействие в хода на досъдебното
производство, което в значителна степен е допринесло за разкриване на престъплението.
Като смекчаващо вината обстоятелство съдът възприема и декларираното от страна на
подсъдимия желаниеда продължи живота си по един правомерен начин. Гореизложените
обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието, посочени в чл. 36 от
НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия ю. С. А., като наказанието бъде
определено при наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства с приложение
разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Съдът, намира, че справедливо и съответно на
извършеното от подсъдимия ще бъде налагане на наказание „лишаване от свобода“ в размер
под минималния предвиден в разпоредбата на чл. 196, ал. 1, т. 2, предл. 1 от НК, във вр. чл.
195, ал. 1, т. 4, предл. 2 от НК, във вр. чл. 194, ал. 1 от НК, а именно - 1 /една/ година
“лишаване от свобода”.
При определяне размера на наказанието съдът взе предвид изложените по-горе
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и по-конкретно обстоятелството, че
подсъдимият е съдействал и за разкриване на друго изключително тежко умишлено
престъпление от общ характер, както и ниската младежка възраст на подсъдимия,
изказаното от негова страна съжаление за стореното и желанието му да започне живота си
по един правомерен начин, както и подбудите за извършване на престъплението, които се
крият в тежкото му материално положение на израснал в различни институции, работещи с
деца, лишени от родителски грижи до пълнолетието му, а след навършване на пълнолетие -
живущ, където намери и липсата на средства дори за прехраната му.
По отношение на така определеното наказание “лишаване от свобода”, съдът като взе
в предвид предишните осъждания на дееца, както и обстоятелството, че деянието по
настоящото дело е извършено малко повече от месец след излизането му от *****, счита че
4

за да бъдат постигнати целите на наказанието, посочени в чл. 36 от НК се налага неговото
ефективно изтърпяване. Отделно от това е невъзможно условното осъждане на дееца при
условията на чл. 66, ал. 1 от НК, а и такова дори да е възможно не би могло да даде
необходимия и целен положителен резултат. Условното осъждане в процесния случай
противоречи на изискванията на обща и лична превенция. Законът изисква съчетаване на
двете цели на наказанието. Независимо, че дава приоритет на личната превенция, във всички
случаи съдът, за да приложи чл. 66, ал. 1 от НК, следва да направи констатация, че и с
условното наказание “лишаване от свобода” може да се въздейства възпитателно и
предупредително и върху другите членове на обществото. В настоящия случай подобен
извод не би могъл да бъде направен. Подсъдимият следва да понесе по – сериозна
отговорност за извършеното. Съдът прецени по-горе високата обществена опасност на
дееца, както и с оглед на обществена опасност на деянието намира, че не е възможно
постигане целите на генералната и специална превенция на наказанието, визирани в чл. 36
от НК, без ефективно изтърпяване на наказанието. В този смисъл е и константната практика
на ВКС /Решение № 401/2002 г. на ВКС, Решение № 528/1993 г. на ВКС, Решение №
386/1973 г. на ВКС и др./.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. “б“ от ЗИНЗС съдът определи първоначален
„строг“ режим на изтърпяване на наказанието.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК и чл. 59, ал. 2 от НК, във вр. чл. 59, ал. 1 от НК съдът
приспадна времето, през което спрямо подсъдимия е била взета мярка за неотклонение
“Задържане под стража”, считано от 19.05.2021 г. и времето, през което е бил задържан за
срок от 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и за срок от 72 часа на основание чл.
64, ал. от НПК, считано от 18.05.2021 г.
Съдът счита така определеното наказание за справедливо и съответстващо на
тежеста, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящо да
повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от
страна на осъдения. Освен това, съдът намира, че така определеното наказание ще
въздейства предупредително върху подсъдимият А. и ще му се отнеме възможността да
върши и други престъпления, а освен това ще окаже възпитателно и предупредително
влияние и върху другите членове на обществото, като по този начин ще бъдат постигнати
целите на генералната и специална превенция, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия А. да заплати в полза
на държавата направените деловодни разноски в размер на 448.55 лева /четиристотин
четиридесет и осем лева и петдесет и пет стотинки/, като постанови, че посочената сума,
направена като разноски по досъдебното производство да заплати на ОД на МВР – гр.
Шумен, както и такса от 5 /пет/ лева за издаване на изпълнителен лист – по сметка на ШРС.
На основание чл. 301, ал. 1, т. 9 от НПК, във вр. чл. 53 от НК съдът постанови
вещественото доказателство по делото - 1 брой пластмасова чаша, иззета с протокол за оглед
на местопроизшествие от 16.05.2021 г. да се отнеме в полза на държавата, като същата
следва да бъде унищожена като вещ без стойност.
На основание чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК, във вр. чл. 111 от НПК съдът постанови
вещественото доказателство по делото - 1 брой суитшърт, иззет с протокол за претърсване и
изземване от 17.05.2021 г., да бъде върнат на собственика – подсъдимия ю. С. А..
На основание чл. 301, ал. 1, т. 9 от НПК, във вр. чл. 112, ал. 4 от НК съдът постанови
вещественото доказателство по делото – 1 брой флаш – памет с надпис „АЛКОМЕТ“,
съдържащ запис от охранителните камери, монтирани на обект с наименование Стаи за
гости „С. – Р.“, находящ се на адрес: гр. Шумен,ул. „Марица“ № 15, да бъде оставена по
делото.

Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

5