Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

гр. Добрич, 02.01.2020г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Добричкият районен съд, петнадесети съдебен състав,

на пети ноември две хиляди и деветнадесета година

в публичното заседание, в следния състав:

 

Председател: Мариана Момчева

 

секретар Милена Александрова,

като разгледа докладваното от съдия Момчева а.н.д. № 1172 по описа на Добричкия районен съд за 2019г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г.В.С. ЕГН ********** срещу НП № 457457/15.08.2019г., издадено от Директора на офис Добрич при ТД на НАП - В., с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 50 ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 80 ал. 1 от ЗДДФЛ на основание чл. 80 ал. 1 от ЗДДФЛ е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв.

С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна, чрез пълномощника си счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление - за законосъобразно.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 7-дневен срок.

Независимо от основанията, посочени от въззивника съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен в присъствие на двама свидетели и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН, от компетентния за това административнонаказващ орган съгласно Заповед № ЗЦУ – ОПР - 17/17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН.

По същество на визираното нарушение, съдът съобрази следното:

При извършена документална проверка на 18.02.2019г. органът по приходите е констатирал следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят, като лице задължено по ЗДДФЛ не е изпълнил задължението си да подаде Годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетната 2017 година в ТД на НАП В., офис Добрич в законоустановения срок – 30.04.2018г., включително.

Получени са доходи под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, Европейския фонд за развитие на селските райони и държавния бюджет. Към момента на съставяне на АУАН – 04.04.2019г. Декларацията по чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетната 2017г. не е подадена. АУАН е съставен по реда на чл. 40 ал. 2 от ЗАНН.

На 30.04.2019г. в ТД на НАП В., офис Добрич, задълженото лице подава Годишна данъчна декларация за 2017г., с вх. № 084391900556694, в която са декларирани доходи под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, Европейския фонд за развитие на селските райони и държавния бюджет с Приложение № 6 – доходи от други източници по чл. 35 от ЗДДФЛ в размер на 476.00 лева и данък за внасяне в размер на 47.00 лева.

С посоченото жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 50 ал. 1 т. 1 от ЗДДФЛ, съобразно която местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа и с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28.

Съдът изцяло кредитира показанията на актосъставителя и свидетелите по АУАН, като последователни, логични, непротиворечиви и подкрепени от събраните по делото писмени доказателства и конкретно самата годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, видно от която същата е депозирана на 30.04.2019г. в ТД на НАП В. офис Добрич.

Законосъобразно жалбоподателят е бил санкциониран на основание на чл. 80 ал. 1 от ЗДДФЛ.

Съобразно разпоредбата на чл. 80 ал. 1 от ЗДДФЛ лице, което не подаде в срок данъчна декларация по този закон, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Без значение е това, че от нарушението не са настъпили вреди, тъй като нарушението по НП е от категорията на „формалните нарушения“, на „просто извършване“, за съставомерността на които по закон не е предвидено настъпването на други общественоопасни последици извън извършване на самото изпълнителното деяние. При тях за нарушение е определено самото застрашаване на обществените отношения и те се явяват довършени със самия факт на осъществяването на деянието. По отношение на тази категория нарушения приложението на чл. 28 от ЗАНН е допустимо също, но преценката за маловажност при тях отчита не наличието на настъпили вреди, а степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените отношения. В конкретния случай неизпълнението на законовото задължение, бездействието на задълженото лице, е продължило значително във времето – една година, поради което деянието е застрашило обществените отношения, охранявани с разпоредбата, с достатъчна интензивност и не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от този вид. С оглед на това, съдът приема, че не следва да се определи нарушението по НП като маловажен случай по чл. 28 ЗАНН, за който жалбоподателят не следва да бъде санкциониран, тъй като няма основание да се приеме с арг. от чл. 93 т. 9 НК, че случаят, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, разкрива по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.

При определяне на административните наказания следва да се имат предвид целите на административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАНН, както и изискванията на чл. 27 от ЗАНН – да се отчетат тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също така и обществената опасност на съответния вид административни нарушения.

В настоящия случай, съдът намира, че така наложеното предвидено от законодателя в нормата на чл. 80 ал. 1 от ЗДДФЛ административно наказание глоба е определено по вид и размер към минималния на предвидения в закона. При определяне размера на административното наказание, административнонаказващият орган е отчел както характера и вида на нарушението, така и вината на нарушителя, като е взел предвид всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.

Наложеното административно наказание е справедливо и съответства на извършеното нарушение.

Същото е от естеството да окаже достатъчно превъзпитателно въздействие както върху нарушителя, така и върху останалите членове на обществото, в изпълнение целите на административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАНН - да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

С оглед горното обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА НП № 457457/15.08.2019г., издадено от Директора на офис Добрич при ТД на НАП - В., с което на Г.В.С. ЕГН ********** за нарушение по чл. 50 ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 80 ал. 1 от ЗДДФЛ на основание чл. 80 ал. 1 от ЗДДФЛ е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв.

          Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд – гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

 

Председател:

/М. Момчева/