Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
София, 20.02.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателна
колегия, ХІІІ-ти въззивен състав, в открито заседание двадесет и осми
януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА БОРИСОВА
Членове : МИЛЕН МИХАЙЛОВ
КРИНСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при
участието на секретаря Ирен Иванова и в присъствието на прокурор Станимир
Димитров, като се запозна с докладваното от съдия Михайлов ВНОХД № 4598 по
описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на гл.ХХІ от НПК.
С Присъда от 05.06.2018г.,
постановена от СРС, НО, 7-ми състав по НОХД № 19359/ 2015г. съдът е признал
подсъдимия А.А.О. за НЕВИНОВЕН в това, че на три различни дати, неустановени по
делото, през периода от месец ноември до месец декември 2012 год., в гр. София,
ул. “********, в сграда на общежитие, където се дават за ползване под наем
отделни стаи, при условията на продължавано престъпление - с 3 (три) деяния,
които поотделно са осъществили състава на едно и също престъпление и са били
извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка, и
при еднородност на вината, при което последващото се е явило от обективна и
субективна страна продължение на предшестващото, се съвъкупил с лице от женски
пол, не навършила осемнадесет години - И.П.Й., като към момента на деянието
лицето е било на 15 (петнадесет) години, като я принудил към това със
заплашване - “че ще разпространи по Интернет нейни голи снимки ”, "ще ги
пусне в пощенската кутия на семейството и ”, „ще покаже голите и снимка из цяла
Надежда, „ ще ги разлепи из целия квартал „ ще има бум - бам “, “ще я убие ”, „
ще застреля“, като при съвкупленията я привеждал в безпомощно състояние - била
упоена, както следва:
1. Ha неустановена дата по делото,
през месец ноември 2012 год., в гр. София, ул. “********, в сграда на
общежитие, където се дават за ползване под наем отделни стаи, се съвъкупил с
лице от женски пол, не навършило осемнадесет години - И.П.Й., като към момента
на деянието лицето е било на 15 (петнадесет) години, като я принудил към това
със заплашване - “че ще разпространи по Интернет нейни голи снимки ”, “ще ги
пусне в пощенската кутия на семейството и ”, “ще има бум - бам ”, “ще я убие”,
като я привел в безпомощно състояние - била упоена.
2. На неустановена дата по делото,
през месец ноември 2012 год., в гр. София, ул. “********, в сграда на
общежитие, където се дават за ползване под наем отделни стаи, се съвъкупил с
лице от женски пол, не навършило осемнадесет години - И.П.Й., като към момента
на деянието лицето е било на 15 (петнадесет) години, като я принудил към това
със заплашване - “че ще разпространи по Интернет нейни голи снимки ”, “ще я
убие”, като я привел в безпомощно състояние - била упоена.
3. На неустановена дата по делото,
през края на месец ноември (последната седмица) или началото на месец декември
2012 год.. в гр. София, ул. “********, в сграда на общежитие, където се дават
за ползване под наем отделни стаи, се съвъкупил с лице от женски пол, не
навършило осемнадесет години — И.П.Й., като към момента на деянието лицето е
било на 15 (петнадесет) години, като я принудил към това със заплашване - “че
ще разпространи по Интернет нейни голи снимки”, “ще покаже голите им снимки из
цяла Надежда”, “ще ги разлепи из целия квартал”, “ще ги пусне в пощенската
кутия на семейството й ”, “ще я убие”, като я привел в безпомощно състояние —
била упоена, като го е ОПРАВДАЛ по обвинението за извършено престъпление по чл.
152, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 и т. 3, вр. чл. 26, ал.1 от НК.
Със същата присъда съдът е
ПРИЗНАЛ подсъдимия А.А.О. за НЕВИНОВЕН в това, че на неустановена дата през
месец септември 2012 год., в апартамент, находящ се в гр. София, ж.к. “********,
се съвъкупил с лице от женски пол, не навършила осемнадесет години - С.А.Н.,
като към момента на деянието лицето е било на петнадесет години, като я
принудил към това със заплашване “че ще даде на родители й нейни голи
снимки", “ще ги качи в порносайт”, “ще ги остави пред вратата”, като я
привел в безпомощно състояние - била упоена, като го е ОПРАВДАЛ по обвинението
за извършено престъпление по чл. 152, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 и т.
3 от НК.
Със същата присъда съдът е
ПРИЗНАЛ А.А.О. за НЕВИНОВЕН в това, че на пет различни дати, неустановени по
делото, през периода от месец ноември до месец декември 2012 год., в гр. София,
ул. “********, в сграда на общежитие, където се дават за ползване под наем
отделни стаи, както и в апартамент, находящ се в гр. София, ж.к. “********, при
условията на продължавано престъпление - с 5 (пет) деяния, които поотделно са
осъществили състава на едно и също престъпление и са били извършени през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващото се е явило от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото, се съвъкупил с лице от женски пол, не навършила
осемнадесет години - М.Ч.З. като към момента на деянието лицето е било на 16
(шестнадесет) години, като я принудил към това със заплашване - “ще пусне в
пощенската кутия на семейството и нейни голи снимки ”, “ще я убие, ако не отиде
при него ”, “ще прати негови хора, ако не се видят”, като при съвкупленията я
привеждал в безпомощно състояние - била упоена, както следва:
1. Ha неустановена дата по делото,
през месец ноември 2012 год., в гр. София, ул. “********, в сграда на
общежитие, където се дават за ползване под наем отделни стаи, се съвъкупил с
лице от женски пол, не навършило осемнадесет години - М.Ч.З., като към момента
на деянието лицето е било на 16 (шестнадесет) години, като я принудил към това
със заплашване - “че ще пусне в пощенската кутия на семейството и нейни голи
снимки”, “ще я убие, ако не отиде при него'\ като я привел в безпомощно
състояние - била упоена.
2. На неустановена дата по делото,
през края ча месец ноември (последната седмица) или началото на месец декември
2012 год., в гр. София. ул. “********, в сграда на общежитие, където се дават
за ползване под наем отделни стаи, се съвъкупил с лице от женски пол, не
навършило осемнадесет години М.Ч.З., като към момента на деянието лицето е било
на 16 (шестнадесет) години, като я принудил към това със заплашване - “че ще
пусне в пощенската кутия на семейството и нейни голи снимки”, “ще я убие, ако
не отиде при него”, като я привел в безпомощно състояние - била упоена.
3. На неустановена дата през месец
ноември 2012 год., в апартамент, находящ се в гр. ********, се съвъкупил с лице
от женски пол, не навършила осемнадесет години - М.Ч.З., като към момента на
деянието лицето е било на 16 (шестнадесет) години, като я принудил към това със
заплашване - “че ще пусне в пощенската кутия на семейството и нейни голи снимки
”, “ще я убие, ако не отиде при него,\ като я привел в безпомощно състояние -
била упоена.
4. На неустановена дата по делото, в
края на месец ноември 2012 год., в гр. София, ул. “********, в сграда на
общежитие, където се дават за ползване под наем отделни стаи, се съвъкупил с
лице от женски пол, не навършило осемнадесет години М.Ч.З. като към момента на
деянието лицето е било на 16 (шестнадесет) години, като я принудил към това със
заплашване - “че ще пусне в пощенската кутия на семейството и нейни голи
снимки”, “ще я убие, ако не отиде при него“\ като я привел в безпомощно
състояние - била упоена.
5. На неустановена дата по делото,
през края на месец ноември или началото на месец декември 2012 год., в гр.
София, ул. “********, в сграда на общежитие, където се дават за ползване под
наем отделни стаи, се съвъкупил с лице от женски пол, не навършило осемнадесет
години М.Ч.З., като към момента на деянието лицето е било на 16 (шестнадесет)
години, като я принудил към това със заплашване - “че ще пусне в пощенската
кутия на семейството и нейни голи снимки”, “ще я убие, ако не отиде при него”,
като я привел в безпомощно състояние - била упоена, като го е ОПРАВДАЛ по
обвинението за извършено престъпление по чл. 152, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 2,
пр. 2 и т. 3, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Срещу така постановената присъда
е постъпил протест от СРП в който се сочи, че присъдата на СРС е неправилна и
незаконосъобразна. Сочи, че обвинението е доказано по категоричен начин от
събраните доказателства, като в заключение се иска отмяна на присъдата,
осъждане на подсъдимия и налагане на справедливо наказание.
Постъпило е Допълнение към
протест в прави разбор на доказателствата, като сочи, че при приемането на
фактическата обстановка СРС е игнорирал фактите, относно част от сексуалните
актове за които подсъдимият си бил послужил със заплашване и с неустановено по
делото вещество, а от събраните по делото доказателства безспорно се доказвало
повдигнатото срещу подсъдимия обвинение. Сочи от правна страна, че освен
алтернативно, както е приел съда, използването на заплаха и привеждането в
безпомощно състояние могат да съществуват и кумулативно, тъй като момичетата
първо са били заплашвани, че ако не правят сексуален акт с подсъдимия ще бъдат
разпространени техни снимки, а после са били упоявани. В заключение отново се
иска отмяна на присъдата и осъждане на подсъдимия.
В съдебното заседание по делото прокурорът
поддържа протеста и прави искания по доказателствата, които СГС остави без
уважение.
Адв. П., представител на частните
обвинителки поддържа протеста и не прави искания по доказателствата и искания
за отвод.
Адв. Г., защитник на подсъдимия
оспорва изцяло протеста и допълнението към него.
В хода по същество прокурорът
счита присъдата за неправилна и незаконосъобразна, като сочи изводът на СРС за
алтернативност на двете изпълнителния деяния за неправилен и противоречащ на
константната съдебна практика. В заключение се прави искане за отмяна на
присъдата.
Адв. П. поддържа изцяло протеста
и счита присъдата на първата инстанция за неправилна и незаконосъобразна. Сочи,
че СРС е не е обсъдил доказателствата, а тези, които е обсъдил ги е обсъдил
вяло и незадълбочено, като същите не са тълкувани и преценени във връзка
помежду си. Сочи, че за да осъществи
инкриминираните сексуални актове подсъдимият си е послужил със заплахи и с
неустановено по делото вещество, което е дал и на трите пострадали момичета.
Посочените факти обаче не са били надлежно установени от СРС в нарушение на
закона. Адв. П. се позовава и на СППЕ експертиза, която сочи за посттравматично
стресово състояние у трите пострадали, отново пренебрегната от съда. В
заключение се иска отмяна на присъдата и признаване на подсъдимия за виновен.
Адв. Г. счита присъдата за
правилна и законосъобразна, като сочи, че обвинението не е доказано нито на
досъдебното производство, нито в хода на съдебното следствие пред първата
инстанция. В заключение се иска потвърждаване на присъдата.
Подсъдимият О. лично в своя
защита заявява, че поддържа казаното от неговия адвокат и че е невинен.
В последната си дума подсъдимият О.
моли да бъде признат за невиновен.
Съдът, като обсъди доводите в протеста
и допълнението към него, както и изложените в съдебно заседание от страните и
след като провери изцяло правилността на атакуваната присъда намира, че при постановяването на същата са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които дават основание
за отмяна на първоинстанционния съдебен акт, без да е необходимо произнасяне по
съществото на делото.
Съображенията на настоящата инстанция са следните :
Съдебният акт страда от сериозни
недостатъци - логическа последица от допуснати в хода на досъдебното
производство и процесуалната дейност на съда, съществени процесуални нарушения,
които не могат да бъдат отстранени чрез ревизия или оправдаване на подсъдимото
лице, поради което и мотивиращи неговата отмяна.
Обвинителният акт на СГП не
отговаря на изискванията на чл. 246 от процесуалния закон и не е съобразен с
основните положения, визирани в ТР №2/2002г. на ВКС. Процесуалните действия,
свързани с „повдигане на обвинението” са насочени към гарантиране правото на
защита на обвиняемия в досъдебната фаза на наказателния процес, поради което и
необходимите реквизити на изготвяните актове на органите на досъдебното
разследване са изчерпателно посочени в процесуалния закон. Най-съществени са
предявените изисквания към съдържанието на прокурорския акт и същите се
изразяват в необходимост от посочване престъплението, в което лицето се
обвинява, с индивидуализиращите го фактически обективни признаци /време, място,
изпълнително деяние, механизъм на извършване, предмет, пострадало лице и
вредоносни последици/, и съответните субективни измерения на същите в
съзнанието на автора на посегателството, доказателствата, подкрепящи очертаната
фактическа обстановка, и приложимия наказателен закон, чрез визиране на
правната квалификация на деянието. В конкретния казус, ръководещият досъдебното
разследване орган, не е осъществил тези си служебни задължения и не е повдигнал
изискуемото се, прецизирано обвинение срещу подсъдимия О. в съответствие с
императивните норми на НПК и съобразно константната съдебна практика на ВКС.
Конкретно, с обвинителния акт
спрямо подсъдимия О. е повдигнато обвинение за престъпления по чл. 152, ал. 2,
т. 1, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 и т. 3, вр. чл. 26, ал.1 от НК. Повдигнатото с
обвинителния акт обвинение срещу О. за посоченото по-горе престъпление се
осъществява чрез изпълнителното деяние „съвкупление”. В тази връзка въззивният
съд констатира, че в обстоятелствената част на обвинителния акт всъщност не са
описани никакви конкретни факти, чието съдържание да обосновава от обективна
страна извършването на това изпълнително деяние. В самия обвинителен акт е
посочено, че пострадалите лица са „правили секс“, и че са „правили орален,
вагинален и анален секс“, които са изпълнителни деяния по различни състави от
НК. Така в диспозитива на Обвинителния акт, макар да е посочено самото
изпълнително деяние „съвкупил“ в обстоятелствената част на същия липсва
фактическо описание на изпълнителното деяние „съвкупяване”, доколкото е
посочено единствено че пострадалите са правили „секс“, но не и фактите, които
го обосновават. Според настоящия състав е необходимо, с оглед яснотата на
обвинението срещу подсъдимия О. да бъдат описани конкретните факти и
обстоятелства, които да сочат на осъщественото претендирано изпълнително
деяние, което в случая обективно не е сторено, още повече, че в самия
Обвинителен акт се сочат и признаци на други състави от НК, за които не е
повдигнато обвинение, доколкото се твърди „орален и анален секс“.
Дерогирането на предявените от
закона процесуални изисквания, при изготвянето на обвинителния акт, обосновали
непълнота и неяснота във фактическото обвинение, съставлява неотстраним порок,
преценяван от константната практика като съществено нарушение на процесуалните
правила, неминуемо довело до ограничаване правата на подсъдимото лице. Съгласно
чл. 55 от НПК, неотменимо право на обвинения в извършване на престъпление, е да
научи в какво се обвинява и въз основа на какви доказателства. Само след
изпълнение на това изискване, той е в състояние да участва ефективно в
наказателния процес и да се защити по така повдигнатото обвинение. Поради
изложеното, обвинителната власт е длъжна да формулира тезата си относно всички
обективни и субективни елементи на престъплението в обвинителния акт, тъй като
цялото съдебно следствие е насочено именно към събиране на доказателства,
подкрепящи и оборващи обвинението, така както е отразено и лимитирано, в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Затова и процесуалният закон в
чл.246 НПК посочва задължителните реквизити на този акт и минималните
изисквания към съдържанието му. Неспазването на тези процесуални правила,
съответно липсата на достатъчна конкретизация на обвинението е съществено
нарушение на процесуалните правила, защото не дава възможност на обвиняемия да
разбере в какво се обвинява, да узнае обвинението в неговата цялост и всички
онези обстоятелства, с които са свързани възникването и претендираната спрямо
него наказателна отговорност, тъй като само тогава би имал възможност да ги
оспори изцяло или частично. /Р37/93година на 2 н.о. на ВС на РБ и Р300/92год.
на 1 н.о. на ВС на РБ/. В този смисъл е и посоченото вече ТР2/2002, според
чиито мотиви и задължителни за съда указания, чрез обвинителния акт прокурорът
развива в пълнота своята обвинителна теза пред решаващия съдебен орган, поради
което и главното му предназначение е да формулира така обвинението, че да
определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и
участието на обвиняемия в него, поставяйки основните рамки на доказателствения
процес и осъществяване на правото на защита. Именно тези изисквания в
конкретния случай според настоящия състав не са изпълнени.
В обобщение и по гореизложените
съображения СГС счита, че в обвинителния акт е налице непълнота на изложените
факти относно обективната и субективната страна на претендираното престъпление
по чл. 152, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 и т. 3, вр. чл. 26, ал.1 от НК., за което е било повдигнато обвинение на О..
Ето защо Присъдата страда от
сериозен процесуален недостатък. Съдията-докладчик не е упражнил правомощията
си да върне Обвинителният акт на СРП за отстраняване на посочените процесуални
нарушения и е внесъл за разглеждане в съдебно заседание обвинителен акт,
характеризиращ се с липса на фактически съображения, релевантни за
съставомерността на престъпното деяние по чл. 152, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т.
2, пр. 2 и т. 3, вр. чл. 26, ал.1 от НК.
Отделно от посоченото по-горе, настоящият състав констатира и други
съществени процесуални нарушения, които дават самостоятелно основание за
нейната отмяна.
При постановяване на присъдата
съдът решава точно определени въпроси – посочени в чл. 301, ал.1 от НПК, между
които : има ли извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимия,
извършено ли е виновно; съставлява ли деянието престъпление и правната му
квалификация. В мотивите на присъдата /чл.305, ал.3 от НПК/ се посочват установените обстоятелства, въз
основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за
взетото решение.
Съгласно разпоредбите на чл. 14,
ал.1, чл.107, чл. 301 и чл.305, ал.3 от НПК съдът е длъжен след като направи
внимателна проверка на всички събрани доказателства, да вземе решение по
вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на
всички обстоятелства по делото като се ръководи от закона.
Съдът е задължен да посочи в мотивите си кои обстоятелства счита
за безспорно установени и въз основа на какви доказателствени материали,
събрани и проверени посредством допустимите по НПК доказателствени средства, и
какви са правните съображения за взетото решение. Съдът следва да се мотивира
на кои доказателства дава вяра и на кои не, и поради каква причина, а при
противоречия между доказателствените материали да изложи съображения защо едни
от тях се приемат, а други се отхвърлят.
Съдът не може да игнорира едно
или друго доказателствено средство /включително показанията на свидетелката Е.К.и
на свидетелите С.К.и У.А./. Неизпълнението на това задължение на съда винаги
съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и прави мотивите
формални и декларативни, освен това може да доведе до ограничаване на
процесуалните права на страните, в частност на прокуратурата. Нарушение на
процесуалните правила е не само пълната липса на мотиви, но и липсата на такава
част от тях, която се отнася до основните въпроси, на които трябва да се
отговори с присъдата относно правнорелевантни факти, които следва да се вземат
предвид при формиране на окончателната воля на съда.
Следва да се посочи, че
първоинстанционният съд не е формулирал ясно и изчерпателно приетата от него
фактическа обстановка. Вместо това същият е възпроизвел формално показанията на
отделните свидетели, но без да посочва коя част от казаното от тези свидетели
съдът приема за установено от фактическа страна и коя част не приема.
Това, съчетано с пълната липса на
доказателствен анализ прави невъзможно за въззивния съд да разбере по какъв
начин и въз основа на какви доказателства първата инстанция е достигнала до
определени факти. Съдът е анализирал само показанията на трите пострадали лица,
като напълно е игнорирал останалите събрани гласни доказателства, като не е
обсъдил същите нито поотделно, нито в тяхната съвкупност, а показанията на св.
Емилия Кацарска, С.К.и У.А. влизат в директно противоречие с приетото от съда,
поради което и същият е дължал подробен анализ на същите. По отношение на
писмените доказателства, съдът не е извършил анализ, а бланкетно е заявил, че
ги кредитира, като е мотивирал само защо не приема заключението на СППЕ, но
отново е направил това изолирано от останалия доказателствен материал и не е
изяснил противоречията между отделните доказателства.
Необсъждането на едни
доказателства обаче и формалното изброяване на други, и несъпоставянето на
всички събрани по делото доказателства е съществено нарушение на процесуалните
правила - нарушение на разпоредбата на чл.14, ал.1 от НПК. Съдът е длъжен да
формира вътрешното си убеждение на основата на обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото. В мотивите на протестираната
присъда това не е сторено. Що се отнася до събраните по делото противоречиви
доказателства, при наличие на такива, няма пречки съдът да кредитира едни
доказателствени материали и да отхвърли други, а и е длъжен да го направи. При всяко положение обаче следва
да се мотивира така, че да позволи на горната инстанция да проследи логиката на
вътрешното му убеждение, израз на което е постановената присъда.
В мотивите към
първоинстанционната присъда реално липсва и правен анализ, като не са изложени
подробни правни аргументи относно всеки един от обективните и субективните
признаци на деянието, което не позволява на настоящия състав да разбере по
какви причини подсъдимият е признат за невиновен. Първата инстанция е изложила
пространно мотиви само относно това, защо според СРС деянията по чл.152 ал.1
т.2 пр.2 и това по чл.152 ал.1 т.З от НК са несъвместими и алтернативни и не
могат да бъдат осъществени едновременно, но от мотивите на първоинстанционния
съд не може да се установи и съдът не е анализирал, дали подсъдимият не е
осъществил от обективна и субективна страна едно от посочените две престъпни и
алтернативни според СРС деяния.
Доколкото мотивите на СРС са
бланкетни, не съдържат анализа на всички събрани доказателства по начин, който
да даде възможност на въззивния съд да анализира волята на първата инстанция, а
приетото от съда не може да бъде проверено от настоящата инстанция, поради
липса на връзка между събраните доказателства и направените от съда фактически
и правни изводи, то според настоящия състав е налице основание за отмяна на
присъдата и връщане на делото на друг състав.
Допуснатите нарушения са
отстраними, но не може да бъдат санирани от въззивната инстанция. Последицата е
отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия на разпоредителното заседание.
Водим от горното Софийски градски
съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Присъда от 05.06.2018г., постановена от СРС,
НО, 7-ми състав по НОХД № 19359/ 2015г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от
друг състав на съда от стадия на разпоредителното заседание.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.