№
_________
гр.
Варна _____________2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, VІІІ-ми състав, в публичното заседание на единадесети
октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен
съдия: ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря Калинка Ковачева, като разгледа докладваното от съдията
Искрена Димитрова адм. дело № 2018 на Административен съд – Варна
по описа
за 2022 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Образувано
е по жалбата на „Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ РОЗИМЕД
- Д-р Р.Н.“ ЕООД, ЕИК ****, с.З., общ.Варна, ул.А. №**, представлявано от Р.Т.Н.,
против Заповед № 167-ФК/29.08.2022г. на н-ка на отдел „Оперативни дейности“
Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, оправомощен със Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г.,
изменена със Заповед № ЗЦУ - 1157/27.08.2022г., с която за нарушение на чл.25,
ал.1, вр.чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ и на основание чл.186,
ал.1, т.1, буква „а“ от ЗДДС, спрямо дружеството е наложена принудителна административна
мярка „запечатване на търговски обект“ – лекарски кабинет № **, находящ се в гр.Варна, бул.****, * ДКЦ, стопанисван
от „АИППМП Розимед – д-р Р.Н..“ ЕООД и забрана достъпа до него за срок от 14 дни.
С жалбата се твърди незаконосъобразност на обжалваната заповед по
съображения, че пациентите ще бъдат лишени от лекарска грижа и обслужване,
което за някои може да има фатален край. Прави се искане за отмяна на
заповедта, както и на разпореждането за нейното предварително изпълнение.
Разпореждането е отменено с Определение № 2551/02.09.2022г.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.Б. С., която
поддържа жалбата. Навежда твърдения за допуснати в хода на проверката
процесуални нарушения, както и за нецелесъобразност на наложената ПАМ.
Конкретно твърди, че контролната покупка следва във всеки случай да бъде извършена
в рамките на самата проверка по чл.110, ал.2 от ДОПК, а в случая проверката е
започнала след извършване на покупката. Не оспорва факта на извършеното
нарушение – неиздаването на фискален бон, но твърди, че срокът на запечатване
на обекта по никакъв начин не е обоснован и не е съобразен с вида на обекта и
извършваната в него дейност – лекарски кабинет, което е в нарушение на чл.6 от АПК. Твърди, че в заповедта липсват мотиви, защо затваряйки лекарския кабинет,
ще се защити голям държавен и обществен интерес. Моли за отмяна на обжалваната
заповед и претендира присъждане на разноски съгласно представен списък по чл.80
от ГПК.
Ответната страна – н-ка на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, чрез юрк. Н., оспорва жалбата по съображения в писмено
становище С.д. № 14768/04.10.2022г. Сочи, че заповедта за налагане на ПАМ е
издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма и
административнопроизводствените правила, постановена е в съответствие с
материалния закон и неговата цел. Счита, че от събраните доказателства
безспорно се установява извършено нарушение на чл.25, ал.1, вр.чл.3, ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2016г., в който случай разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1,
буква „а“ от ЗДДС предвижда независимо от предвидените за нарушението санкции,
прилагането на принудителна административна мярка „запечатване на търговски
обект за срок до един месец“. Твърди, че доколкото административният орган действа
в условията на обвързана компетентност, същият при наличие на констатирано
нарушение, за което в чл.186, ал.1 ЗДДС е предвидено прилагането на ПАМ, е
длъжен да я наложи чрез издаването на заповед. В случая, с оглед постигане
целите на закона, а именно лишаване на задълженото лице от възможността за
определен срок да извършва в обекта нарушения, административният орган е приел,
че това може да бъде постигнато чрез срок на мярката 14 дни. По изложените
съображения моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай че жалбата бъде уважена,
прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
Съдът, при преценка на събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На
26.08.2022г. в 13,10 часа инспектори по приходите в отдел „Оперативни дейности“
Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, извършили проверка на търговски
обект – лекарски кабинет № **, находящ се в гр.Варна, бул.****, * ДКЦ,
стопанисван от АИППМП Розимед – д-р Р.Н. ЕООД. При проверката било установено,
че за извършената в 13,00 часа на 26.08.2022г. (преди легитимация, на контролна
покупка от орган по приходите М Д) услуга, с предмет издаване на медицинско
свидетелство (карта), на стойност 30,00лв., заплатени в брой с банкнота от
50,00лв. на лицето К Х – Д – лекар, върнато ресто 20,00лв., не бил издаден
фискален касов бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално
устройство – Т ИН на ФУ № ****, ИН на ФП № ***, рег.№ ***/23.05.2019г.
Проверката била
документирана с Протокол № ****/26.08.2022г., към който са приобщени междинен
отчет от ФУ, опис на наличните парични средства, отчет за периода
01.01.2022/26.08.2022г., медицинско свидетелство. При проверка на паричните
средства в касата били установени наличности, както следва: по ФУ – 0,00лв.;
фактическа наличност – 155,00лв.; разлика - +155,00лв. Видно от съкратения отчет
на фискална памет, последната отчетена продажба за периода била на 25.08.2022г.
в 17:12:50 часа.
Предвид резултатите от
извършената проверка, със Заповед № 167-ФК/29.08.2022г. на н-ка на отдел
„Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, за нарушение
на чл.25, ал.1, т.1, вр.чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., вр.чл.118,
ал.4 от ЗДДС и на основание чл.186, ал.1, т.1, буква „а“ от ЗДДС, на
„Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ РОЗИМЕД -
Д-р Р.Н.“ ЕООД, ЕИК **** е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект:
лекарски кабинет № **, находящ се в гр.Варна, бул.****, * ДКЦ и забрана за достъп до него за срок от 14
дни.
За така установеното нарушение срещу
дружеството е съставен АУАН
№ ****/31.08.2022г.,
като към момента няма данни за издадено въз основа на акта наказателно
постановление (С Определение № 2552/02.09.2022г. съдът е указал на
ответника, в случай че в хода на производството бъде издадено наказателно
постановление по акта, да представи същото своевременно).
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна
страна – адресата на процесната ПАМ, в законоустановения 14-дневен срок и е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Видно от Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г.
на изпълнителния директор на НАП, изменена /поправена/ със Заповед №
ЗЦУ-1157/27.08.2020г., на основание чл.10, ал.1, т.1 от Закона за Националната
агенция за приходите и чл.186, ал.3 и ал.4 от ЗДДС, началниците на отдели
„Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, са
оправомощени да издават заповеди за налагане на принудителни административни
мерки „запечатване на обект“ по чл.186 от ЗДДС, поради което обжалваната
заповед е издадена от компетентен орган и не страда от пороци, влечащи нейната
нищожност.
В хода на административното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Всички действия
на органите по приходите по извършване на проверката и установяване на
нарушението, са документирани по надлежния ред – с Протокол
№ ****/26.08.2022г., съставен в присъствието на представляващия д-р Р.Н., в
протокола са посочени извършените действия, вкл. тези по осъществяване на
контролна покупка преди легитимацията на органа по приходите, проверените
документи и събраните при проверката доказателства.
Съдът споделя възражението на
процесуалния представител на жалбоподателя за това, че всички действия на
органите по приходите – в случая по извършване на контролна покупка, следва да
се извършени в рамките на проверката, т.е. след нейния начален час. Протоколът
за проверка по чл.50, ал.1 от ДОПК е официален удостоверителен документ и в
случаите, в които е съставен по установения ред и форма от орган по приходите
или служител при изпълнение на правомощията му, е доказателство за извършените
от и пред него действия и изявления, и установените факти и обстоятелства.
Извършването на контролни покупки – от или под наблюдението на орган по
приходите, е регламентирано с разпоредбата на чл.31, ал.5 от Наредба №
Н-18/2006. В контекста на регламентацията по чл.50, ал.1 и ал.2 от ДОПК
настоящият съдебен състав преценява, че макар да се извършва преди легитимация
на органите по приходите, контролната покупка във всички случаи следва да бъде
извършена в рамките на извършваната проверка по чл.110, ал.4 от ДОПК. Само в
този случай съставеният за резултатите от проверката протокол може да се ползва
с обвързваща доказателствена сила досежно относимите към контролната покупка
факти – час на извършване, орган по приходите, извършил покупката, лицето,
приело плащането и т.н. В случая предвид посочения час на започване на проверката
– 13,10 часа, съставеният протокол № ****/26.08.2022г. се явява доказателство
за извършените от и пред проверяващите действия, само в интервала от 13,10ч. до
14,30 часа, когато е отразено, че проверката е приключила. Действията по
извършване на контролната покупка, според вписания в протокола час на
извършването ѝ – 13,00 часа, не попадат в обхвата на проверката и за тях
съставеният протокол не се ползва с обвързваща доказателствена сила.
Това обстоятелство обаче не
опорочава заповедта до степен, налагаща нейната отмяна, а има отношение към
доказването на нарушението, респ. към наличието на основание за прилагане на
ПАМ.
Независимо от формално спазената
процедура, настоящият състав преценява, че заповедта за налагане на ПАМ е
незаконосъобразна, издадена при неправилно приложение на материалния закон и в
несъответствие с преследваната от него легитимна цел.
Съображенията на съда са следните:
Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон
лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство
(фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон),
независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., всяко лице е
длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги
във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на
пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или
наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла
на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Съгласно чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/2006г., независимо от
документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална
касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата
по чл.3, ал.1 – за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се
извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод,
директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по
чл.3, ал.1.
За неизпълнение на
горепосочените задължения разпоредбата на чл.185, ал.1 от ЗДДС предвижда
налагането на глоба или имуществена санкция. Отделно от налагането на глобата
или имуществената санкция, разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС предвижда и
налагането на принудителна административна мярка – „запечатване на обект за
срок до 30 дни“, като в конкретния случай е установена хипотезата на чл.186,
ал.1, т.1, буква „а“ от ЗДДС – не е спазен редът или начинът за издаване на
съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.
Така дадената правна квалификация на нарушението, съответства на посочената в
издадения АУАН № ****/31.08.2022г., с който е констатирано нарушение на чл.25, ал.1, т.1, вр.
чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г., вр.чл.118 от ЗДДС а именно: неиздаване на
фискална касова бележка.
Принудителната
административна мярка е израз на административната държавна принуда, поради
което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че
да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща
от преследваната от закона цел. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на
закона следва да се извършва в съответствие с характера ѝ във всяка една
от хипотезите на чл.186, ал.1 от ЗДДС. По отношение хипотезата в чл.186, ал.1,
буква „а“ от ЗДДС, мярката запечатване на търговски обект има превантивно
действие, а именно да се предотврати извършването на друго противоправно
поведение от страна на нарушителя.
Следва да се има
предвид, че във всички случаи изводът, че съществува такава възможност трябва
да е мотивиран и фактически обоснован от конкретни обективни данни, от които
може да се изведе обоснован извод, че нарушителят може да извърши друго
административно нарушение. Това е така, тъй като заповедта за налагане на ПАМ е
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и като такъв
следва да отговаря на изискванията за форма установени с АПК.
Съгласно разпоредбата на
чл.59, ал.2, т.4 от АПК, в акта следва да се съдържат фактическите и правните
основания за издаване на акта. Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС мярката се налага
с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице,
което означава, че заповедта, в качеството ѝ на индивидуален
административен акт, следва да отговаря на всички законови изисквания. По
аргумент от цитираните разпоредби в тежест на административният орган е да
установи всички фактически основания, породили необходимостта от налагане на
ПАМ, при това именно за определения в заповедта срок.
В случая нарушението, за което е
приложена обжалваната ПАМ, се установява по безспорен начин от събраните по
делото доказателства – междинен отчет от ФУ в обекта, отчет за периода
01.01.2022г. - 26.08.2022г., медицинско свидетелство, опис на паричните
средства в касата. Отделно, самият жалбоподател не оспорва факта на неиздаване
на фискална касова бележка за извършената услуга по издаване на медицинско
свидетелство.
Независимо от изложеното, в частта
относно продължителността на мярката – определеният срок на запечатване, в
заповедна липсват мотиви, каквото е изискването на чл.59, ал.2 от АПК.
За да определи срок на ПАМ 14 дни,
административният орган е посочил, че е съобразил тежестта на нарушението,
последиците от същото, както и необходимостта да се осигури защитата на
обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови
нарушения. Съобразено е и че с нарушението се засяга утвърдения ред на данъчна
дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършените продажби и тяхната
регистрация, както и че констатираното нарушение показва поведение на лицето,
насочено срещу установената фискална дисциплина, показва организация в
търговския обект, която цели неспазване на данъчното законодателство, като ако
не се наложи ПАМ, съществува възможност от извършване на ново нарушение. В контекста
на изискването за съразмерност на мярката, административният орган е посочил,
че срокът на нейното действие е съобразен с целената превенция за
преустановяване на незаконосъобразни практики в обекта и има за цел промяна в
начина на извършване на дейността в конкретния обект.
Нито едно от посочените
обстоятелства не е подкрепено с конкретни доказателства. Изложените в заповедта
„мотиви“ относно срока на ПАМ всъщност са само общо формулирани формални
изявления, които нямат характера на същински мотиви като правни и фактически
основания относно целите на ПАМ в конкретния случай – за значимостта на
охраняваните обществени отношения, тежестта на нарушението, последиците от него
и необходимостта от осигуряване защита на обществения интерес и предотвратяване
възможността за извършване на ново нарушение. Необходима е конкретика по
отношение на фактическите установявания, която следва да способства преценката
относно тежестта на нарушението, целта за която мярката се налага и принципа на
съразмерност по чл.6, ал.2 АПК.
В случая по никакъв начин не става
ясно как е определен срока измежду 30 нормативни възможности, кои обстоятелства
са приети за релевантни и каква е тяхната тежест. Административният орган е
издал индивидуален административен акт без да извърши преценка за наличието на
баланс между личните и обществени интереси, а само за наличието на бланкетно и
общо формулиран обществен интерес от налагането ѝ. При издаване на ЗПАМ
следва императивно да се спазва принципът на съразмерност по смисъла на чл.6 от АПК като правилото е, че административните органи следва да се въздържат от
актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с
преследваната цел.
Тази преценка без съмнение следва да
обхваща и вида на извършваната в обекта дейност, в т.ч. дали същата рефлектира
и по какъв начин, върху правата на трети лица, на други обществени отношения и
легитимни цели, които са противопоставими на интереса на фиска. Такава преценка
в случая не е извършена. Касае се за лекарски кабинет, в който се осъществява
медицинско обслужване на пациенти. При този вид дейност, при определяне на
срока на мярката по чл.186, ал.1, т.1 от ЗДДС органът по приходите следва да
изложи допълнителни съображения във връзка с необходимостта от оказване на
медицински услуги в обекта с цел опазване живота и здравето на пациентите,
обслужвани от „АИППМП Д-р Р.Н.“ ЕООД. В случая определеният 14-дневен срок на
мярката не е съобразен с осъществяваната медицинска дейност в кабинета. При
определянето му, това обстоятелство изобщо не е обсъждано от органа по
приходите.
Административният орган е издал
индивидуален административен акт без да извърши преценка за наличието на баланс
между личните и обществени интереси, а само за наличието на бланкетно и общо
формулиран обществен интерес от налагането ѝ. В този смисъл е и съдебната
практика на съставите на ВАС - Решение №
2640/22.03.2022г. по адм.д. №**152/2021г., Решение №**16/03.02.2022г. по адм.д.
№ 6698/2021г., Решение № 1432/16.02.2022г. по адм.д. № 8664/2021г., Решение №**911/28.10.2021г.
по адм.д. № 3781/2021г., Решение № 2323/14.03.2022г. по адм.д. № 6520/2021г.,
Решение № 1755/23.02.2022 г. по адм. д. № 5974/2021г., Решение № 9560/23.09.2021г.
на ВАС по адм.д. № 2219/2021г., Решение № 9544/21.09.2021г. по адм.д. № 2679/2021г.,
Решение № 8627/15.07.2021г. по адм. д. № 1695/2021г., Решение №**412/14.10.2021г.
по адм. д. № 3782/2021г., Решение №**393/13.10.2021г. по адм.д. № 11248/2020г. и
др., която е единна в разбирането, че ЗПАМ следва да е надлежно мотивирана
относно продължителността на срока, за който се налага ПАМ (които мотиви следва
да са конкретни спрямо всеки отделен случай, а не бланкетни и общи и неотчитащи
конкретните факти по делото), който от друга страна следва да е съобразен с
принципа на съразмерност, дефиниран в чл.6 от АПК,
а и на целите на формулирани в чл.22 от ЗАНН, като условие за
законосъобразността ѝ.
При този изход на правния спор на
основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
сторените по делото разноски, които съгласно представен списък по чл.80 от ГПК
се претендират общо в размер на 600,00лв., от които 50,00лв. за държавна такса
и 550,00лв. адвокатско възнаграждение, което видно от договор за правна защита
и съдействие от 12.09.2022г. е изплатено изцяло в брой.
Възражението на ответната страна за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, т.к. същото е
определено в близък до минималния размер по чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, Варненският
административен съд, VІІІ-ми състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед № 167-ФК/29.08.2022г. на н-ка на отдел „Оперативни дейности“ Варна
в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, оправомощен със Заповед №
ЗЦУ-1148/25.08.2020г., изменена със Заповед № ЗЦУ - 1157/27.08.2022г., с която
за нарушение на чл.25, ал.1, вр.чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ
и на основание чл.186, ал.1, т.1, буква „а“ от ЗДДС, по
отношение на „Амбулатория за индивидуална практика за първична
медицинска помощ РОЗИМЕД - Д-р Р.Н.“ ЕООД, ЕИК ****, с.З., общ.Варна, ул.А. №**,
представлявано от Р.Т.Н., е наложена принудителна административна мярка
„запечатване на търговски обект“ –лекарски кабинет № **, находящ се в
гр.Варна, бул.****, * ДКЦ, стопанисван от „АИППМП Розимед – д-р Р.Н..“
ЕООД и забрана достъпа до него за срок от 14 дни.
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите да заплати на „Амбулатория за
индивидуална практика за първична медицинска помощ РОЗИМЕД - Д-р Р.Н.“ ЕООД,
ЕИК ****, с.З., общ.Варна, ул.А. №**, представлявано от Р.Т.Н., разноски за
производството в размер на 600 (шестстотин) лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: