Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 364
гр. ВРАЦА, 21.11.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд ,гражданско отделение ,в публично
заседание на 20 ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:Рената Г.Мишонова-
Хальова
Членове:Мария Аджемова
Иван Никифорски- мл.с.
при участие на секретаря Лилия
Горчева
като разгледа докладваното от съдия Мишонова-
Хальова
въз. гр. дело N`522 по описа за 2019 год.,за да се произнесе взе предвид:
"Ленно"АД гр.София (с
предишно наименование „ТНК Кепитъл Мениджмънт“ АД) с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 2, ет. 5,представлявано от
изп. директор А.Г.Т., чрез юрисконсулт М.М.,
са подали въззивна жалба против
решение№551/17.06.2019 г по гр.д.№ 926/19 г по описа на ВРСъд, с което е
отхвърлен частично предявения против А.Н.Х. *** установителен иск за признаване
за установени вземанията срещу него присъдени със Заповед № 3191/11.12.18 г за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК и
издаден изп. лист от същата дата.
В жалбата се
навеждат доводи ,че решението в отхвърлената част на установителния иск по чл. 422 от ГПК, било незаконосъобразно
както и неправилно, тъй като било постановено в нарушение на
съдопроизводствените правила и
материалния закон.
Изложени са подробни доводи по отделни абзаци от
първоинстанционното решение като в жалбата се твърди ,че нямало изложени никакви
мотиви защо претендираната неустойка за забава е била доказана , поради което
ВРС бил оставил исковата претенция без уважение.
По делото липсвали и мотиви защо е уважена част и от главницата , като е
записано само ,че тя частично е погасена. Липсвали мотиви от решаващият съд и
относно факта защо отхвърля и претендираната неустойка за забава?
Моли се
решението в обжалваната част да бъде отменено и постановено друго, с което се
уважи изцяло паричната претенция към
ответника. С въззивната жалба не се правят нови
доказателствени искания.
Претендират се и разноски.
В срока за
отговор на въззивната жалба ответникът А.Х. *** е депозирал такъв чрез проц. си представител
Цв. М. от ВрАК с надлежно приложено пълномощно.
В отговора се посочва ,че въззивната жалба е изцяло
неоснователна, следва да се отхвърли като такава , а решението на ВРСъд да бъде
потвърдено. С отговора не се правят нови доказателствени искания.
Съд. състав
приема ,че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в
законния срок от страна с право на
обжалване ,срещу акт от категорията на
обжалваемите.Разгледана по същество
същата е н е о с н о в а т е л н а.
Пред ВРСъд настоящият жалбоподател- ищец „Ленно” АД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 2,
ет. 5, е предявил срещу А.Н.Х. с ЕГН ********** *** установетелн
иск по чл. 422 от ГПК вр. с чл. 415 от ГПК след проведено заповедно производство по ч.гр.д.№5166/18 г по описа на ВОС
и възражение по чл. 414 от ГПК на А.Х..
В исковата
молба се твърди, че между „Ленно“ АД -заемодател и солидарните длъжници А.К.К.
с ЕГН ********** и А.Н.Х. с ЕГН **********-заемополучатели бил сключен договор за заем – потребителски кредит
„ПРАЙМ” – клиентски № 4238 от 21.09.2016 г.,с главница 3000 евро, ведно с Приложение № 1-Погасителен план към него.
Договорът бил сключен писмено, с
нотариална заверка на подписите с рег. № 3306/21.09.2016 г. на нотариус П.Ц.с
рег. № 583 в Нотариалната камара.
Сочи се, че съгласно Приложение № 1 към договора
заемополучателите – солидарни дължници дължат:
- периодични
месечни погасителни вноски по заема в размер на 507,32 евро, с падеж 21-во число всеки месец, за периода от
21.10.2016 г. до 21.03.2017 г. Уговорено било дължимата сума да бъде погасявана
по банков път, чрез преводи по посочена от заемодателя банкова сметка.
***ащания от
заемополучателите, както следва: на 21.11.2016 г. сумата 536,86 евро с левова
равностойност 1 050,00 лева, с която били погасени такси и разноски в размер на
75,00 евро, неустойка за забава в размер на 13,41 евро, договорна лихва в
размер на 87,66 евро и част от падежиралата главница по вноска № 1 в размер на
360,79 евро и на 17.03.2017 г. сумата 200,00 евро с левова равностойност 391,00
лева, с която били погасени такси и разноски в размер на 166,71 евро и
неустойка за забава в размер на 33,83 евро.
На 08.11.2016 г. ищецът изпратил до ответника уведомление
с изх. № 236, че поради забава, продължила 18 дни в изплащането на падежирало
задължение по договора ищецът изменя лихвения процент на 36%, считано от
21.11.2016 г., като с оглед промяната размера на всяка месечна вноска става 547,02 евро. Поддържа се, че съгласно
уговорките в договора уведомлението се счита за връчено, независимо дали е
получено или не, тъй като е изпратено на последния посочен от ответника адрес.
Въпреки извършените частични плащания, цялата процесна сума не била погасена.
Поради
неизпълнението на солидарните длъжници-ответника и А.К.К. с ЕГН **********, на
07.12.2018 г. ищецът подал само срещу
ответника заявление по чл. 417 от ГПК за горепосочените суми, било образувано
ч. гр. дело № 5166/2018 г. на Врачански районен съд, като съдът уважил
заявлението и издал заповед № 3191 от 11.12.2018 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от
12.12.2019 г.
Искането към
съда е да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца
сумата :
-1 877,72 евро – падежирала главница от
вноска № 3 с падеж 21.12.2016 г. до вноска № 6 с падеж 21.03.2017 г.
включително, съгласно Приложение № 1-Погасителен план към договор за заем –
потребителски кредит „ПРАЙМ” – клиентски № 4238 от 21.09.2016 г. с нотариална
заверка на подписите с рег. № 3306/21.09.2016 г. на нотариус П.Ц.с рег. № 583 в
Нотариалната камара,
- сумата 154,75 евро – договорна лихва по чл.
2.3, б. (а) и (b) от договора за периода от 22.11.2016 г. до 21.03.2017 г., -сумата
2 915,00 евро – неустойка за
забава по чл. 2.3, б. (с) и (d) от договора за периода от 22.01.2017 г. до
06.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
07.12.2018 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед №
3191 от 11.12.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. дело № 5166/2018 г. на Врачански районен
съд. Претендира разноски както по исковото, така и по заповедното производство.
Ответникът А.Н.Х.,
чрез пълномощника си адв. Ц.М. от ВрАК, е подал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорва исковете
като неоснователни по следните съображения:
-исковете са
предявени въз основа на нищожен договор, сключен в противоречие с императивни
законови разпоредби: чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 33, ал. 1 и 2 и чл. 21, ал. 1 от
Закона за потребителския кредит (ЗПК);
- процесният
договор за паричен заем съдържа неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 от
Закона за защита на потребителите (ЗЗП);
-недействителността
на договора за кредит има за последица липса на правно основание за
заемополучателя да получи заемната сума, но тъй като разглежданата искова
претенция по чл. 422 от ГПК почива на договорно основание и по аргумент от т.
11б от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на
Върховния касационен съд, ОСГТК е недопустимо изменение на основанието на иска,
предявените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и
недоказани.
Пред ВРСъд са
събрани писмени доказателства. Приложен е с ИМ договора за заем – потребителски
кредит „ПРАЙМ” – клиентски № 4238 от 21.09.2016 г. с нотариална заверка на
подписите с рег. № 3306/21.09.2016 г. на нотариус П.Ц.с рег. № 583 в
Нотариалната камара, сключен между „ТНК Кепитъл Мениджмънт“ АД в качеството на
заемодател, А.Н.Х. в качеството на
заемополучател и А.К.К. в качеството на солидарен длъжник.
За обезпечаване на вземанията-предмет на договора, същият
съдържа уговорка в чл. 4.3, че заемополучателят предоставя по реда на Закона за
договорите за финансово обезпечение на заемодателя финансово обезпечение чрез
залог върху свои вземания в размер най-малко 3 600,00 евро по своя сметка №
202809, открита при Прайм Маркетс С.А. с идентификационен № 23072 IBC 2015,
като обезпечение на цялата заемна сума, както и акцесорните вземания по заема.
Приложено е Приложение1-погасителен план, според който заемополучателят
се е задължил да заплаща периодични месечни погасителни вноски по сключения
заем в размер на 507,32 евро с падеж всяко 21-во число на всеки месец, считано
от 21.10.2016 г. в продължение на 6 месеца, като последната вноска следвало да
бъде платена на 21.03.2017 г. Уговорено
е дължимата сума да бъде погасявана по банков път. Съгласно чл. 2.3, буква (а)
и (b) от договора, размерът на възнаградителната
лихва е 5% на година върху усвоената и непогасена част от главницата на
представения заем. Лихвата се начислява ежедневно за периода от деня, следващ
датата на получаване на заема, до датата на пълното изплащане на главницата по
заема, изчислява се на месечна база 1/12 част от годишния размер за месец и се
дължи в пълен размер от започване на месеца. В чл. 2.3. (с)
от договора е предвидено, че в случай, че заемополучателят не изпълни което и
да е задължение по договора на съответната дата на падеж, същият дължи
неустойка за забава, равна на законната лихва за забава по българското право,
приложима към всяка просрочена сума за периода между падежа на съответната
погасителна вноска и датата на плащане. Неустойката се дължи независимо от
издаване на счетоводни или други документи за начисляването й. В чл. 2.3. (е) от договора е
предвидено, че в случай, че заемополучателят не изпълни което и да е задължение
по договора на съответната дата на падеж, същият е длъжен в 7-дневен срок от
настъпване на неизпълнението да предостави допълнително обезпечение по кредита
– поръчителство, което да отговаря на следните условия: физическо лице с
минимален осигурителен доход в размер на 1 000,00 лв. и със статут „редовен“ в
Централния кредитен регистър към Българската народна банка, или юридическо лице
с печалба за последния отчетен период не по-малка от 12 000,00 лв. и със статут
„редовен“ в Централния кредитен регистър към Българската народна банка, или
ипотека на недвижим имот с ликвидационна цена по експертна оценка минимум в
двоен размер на цялото задължение по договора. В чл. 2.3. (f) от договора са
предвидени последиците при непредставяне на обезпечение по чл. 2.3. (е), а
именно размерът на лихвения процент, уговорен в чл. 2.3, б. (а) се изменя автоматично, без да е
необходимо изрично уведомление на 36%.
В чл. 5.1 от договора са изброени събития или случаи, представляващи
неизпълнение по смисъла на договора.
В чл. 5.2 на
договора са посочени последствията от
неизпълнение по смисъла на чл. 5.1, като в б. а) е предвидено, че при
настъпване на неизпълнение, което продължава повече от 7 дни или последиците от
него не са възстановени в срок, заемодателят има право да обяви заема за
предсрочно и незабавно изискуем и да пристъпи незабавно към принудително
изпълнение по обезпечението и/или по останалото имущество на заемополучателя,
както и да обяви за предсрочно изискуеми част или всички вземания по всеки друг
договор, сключен между заемодателя и заемополучателя. При обявяване на заема за
предсрочно и незабавно изискуем срокът за плащане, предвиден в чл. 2.4 (а) не
се прилага, а заемополучателят се задължава да изплати на заемодателя усвоената
сума по заема и всички други дължими суми по договора в срок от 7 дни от
датата, на която са станали предсрочно изискуеми.
След служебна проверка в ТР е видно ,че към датата
на сключване на договора за кредит наименованието на дружеството ищец „Ленно“
АД е било „ТНК Кепитъл Мениджмънт“ АД.
От справката за
банковите сметки на заемодателя, че
вноската с падеж 21.12.2016 г. не е била погасена изцяло до датата на
падежа, на основание чл. 2.3 (с) от
договора е била начислена неустойка за забава в размер на 13,41 евро.
Последвало е неизпълнение и по отношение на последващите вноски по договора за
заем и Приложение № 1 към него.
Общата доброволно постъпила от ответника сума в
изпълнение на договора е в размер на
736,86 евро, в какъвто смисъл са твърденията на ищеца и представените
справки.
От приложеното
уведомление до ответника, без данни да го е получил, новия погасителен план Приложение
1 вече е бил с изменен год. лихвен процент от 36%, считано
от 21.11.2016 г, както и с променени месечните
дължими вноски по заема на 547,02 евро.
С оглед горепосочена факт. обстановка се налагат следните
правни изводи:
1. Към момента на сключване на процесния договор е действал Закона за потребителския кредит (обн.
ДВ, бр. 18/05.03.2010 г., в редакцията си към ДВ, бр. бр. 57 от 28.07.2015
г.,), който урежда особени изисквания за предоставяне на потребителски кредит,
както и Закона за защита на
потребителите (обн. ДВ, бр. 99/09.12.2005 г., в редакция към ДВ, бр. 102 от
29.12.2015 г.), който урежда защита на особена категория длъжници. Процесния
договор попада в обхвата на регулация на тези два закона, поради което и всички
техни разпоредби го обвързват. Относно изискванията към съдържанието на
договора за потребителски кредит намират приложение разпоредбите на чл. 10-12 и
чл. 24 от ЗПК.
Разпоредбите на чл. 10-12 от ЗПК поставят определени
изисквания към съдържанието на договора за потребителски кредит, които са
задължителни, а когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски
кредит е недействителен, съобразно чл. 22 от ЗПК.
В чл. 19 ал.1
от ЗПК е посочено как се образува
ГПР/годишен процент на разходите/ по кредита като тази норма е действала
към момента на сключване процесния кредит. Видно от
съдържанието на договора за кредит, ГПР по него е в размер на 17,06%, а ГЛП/годишния
лихвен процент/ е 5,00%, като съгласно чл. 2.3. (f) от договора при
непредставяне на обезпечение по чл. 2.3. (е) размерът на лихвения процент,
уговорен в чл. 2.3, б. (а) се изменя автоматично, без да е необходимо изрично
уведомление на 36%. Следователно договорът урежда
само автоматичното повишаване на лихвения процент от 5% на 36% в случай на
непредставяне от страна на заемателя в 7-дневен срок допълнително обезпечение
на кредита при неизпълнение/ физ. лице- поръчител/, но не е и как се променя в
този случай ГПР, който поначало е уговорен в размер на 17,06%, като липсва и методика за изчисляване на ГЛП по смисъла на
чл. 11, ал. 1, т. 9а от ЗПК.
2. Задължението на кредитополучателя по чл 2.3/е/ за осигуряване на физическо
лице с минимален осигурителен доход в размер на 1 000,00 лв. и със статут
„редовен“ в Централния кредитен регистър към Българската народна банка, или
юридическо лице с печалба за последния отчетен период не по-малка от 12 000,00
лв. и със статут „редовен“ в Централния кредитен регистър към Българската
народна банка, или ипотека на недвижим имот с ликвидационна цена по експертна
оценка минимум в двоен размер на цялото задължение по договора, може да се
обоснове като задължение за кредитополучателя свързано със значителни затруднения. Определянето на кратък срок /седмодневен
срок/за изпълнението на тези задължения води до извод, че уговорката за
автоматично повишаване на лихвения процент повече от 7 пъти (от 5% на 36%) е неравноправна клауза, в противоречие с
добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал.1 от ЗЗД, което я прави нищожна. От друга
страна заемателят не е имал възможност да влияе на такава неравноправна клауза,
тъй като тя е сключена при
неравнопоставеност- кредитодател и кредитополучател.
С оглед изложеното налице е нищожност на едни от съществените уговорки на договора за кредит –
тези за ГЛП и ГПР, както и липса на задължително изискуема от закона методика
за определянето им при промяна. Следователно кредитното правоотношение между страните се явява недействително на
основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9а и т.10 от ЗПК и като такова не е в
състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици.
Тъй като се
касае до потребителски кредит при установяване в него на неравноправни клаузи
водещи до недействиелност, както е
посочил решаващият съдия ,съдът е длъжен
да не ги прилага, но не може да изменя съдържанието им. При тази недействителност съгласно чл. 23 от ЗПК,
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно цитираната
разпоредба той дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихвата и другите разходи
по кредита, включително неустойка.
Със заявлението
по чл. 417 от ГПК и исковата молба се претендира сумата 1 877,72 евро – падежирала главница от вноска № 3 с падеж
21.12.2016 г. до вноска № 6 с падеж 21.03.2017 г. включително, съгласно
Приложение № 1, както и установеното по делото погашение от страна на ответника
в общ размер от 736,86 евро,
предявеният иск се явява основателен и доказан само до сумата 1 140,86 евро – главница, ведно със
законната лихва от 07.12.2018 г., като за разликата до пълния предявен размер
искът за главница е неоснователен като погасен чрез плащане. Останалите
предявени искове подлежат на отхвърляне като неоснователни и недоказани.
Въз. състав
изцяло се присъединява към мотивите на
първоинстанционния съдия по обжалваното решение.
Поради съвпадение на изводите на ВОС и тези на ВРСъд и крайния
резултат по делото, решението на ВРСъд следва да бъде потвърдено.
Жалбоподателят
следва да заплати на ответника А. Н.Х. направените от него разноски пред
въззивната инстанция в размер на 700 лв, представляващи адв. възнаграждение.
При гореизложеното съд. състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 551/17.06.2019 г по гр.д.№ 926/19 г
по описа на ВРСъд.
ОСЪЖДА "Ленно"АД
гр.София (с предишно наименование „ТНК Кепитъл Мениджмънт“ АД) с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 2, ет.
5,представлявано от изп. директор А.Г.Т. да заплати на А.Н.Х. *** сумата от
700/седемстотин лева/ представляваща разноски/адв. възнаграждение/ пред въззивната инстанция .
Решението на
осн.чл. 280 ал.3 т.1 от ГПК подлежи на касационно обжалване в едномесечен
срок от съобщението до страните.
Председател
:
Членове:1/ 2/