Решение по дело №606/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

С Решение № 284 от 05.07.2024г. по АНД № 92/2024г. по описа на Районен съд Велико Търново е отменено Наказателно постановление №002368/22.11.2023г. на директора на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ [населено място], с което на Д. С. С. от [населено място], на основание чл. 179, ал. 3а от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 800,00 лв., както и Агенция „Пътна инфраструктура“ [населено място] е осъдена да заплати на Д. С. С. сумата 500лв. – разноски за платено адвокатско възнаграждение.

В законния срок срещу решението е подадена касационна жалба от директора на Национално ТОЛ управление - специализирано звено към Агенция „Пътна инфраструктура“ [населено място], чрез юрисконсулт С. И., с която въззивното решение се обжалва по касационен ред като неправилно – постановено при нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Касаторът твърди, че АУАН и НП съдържат всички необходими реквизити по чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН, включително и посочване на разпоредбата на чл.179, ал.3а от ЗДвП, която освен санкционна се явява и материалноправна. Оспорва изводите на въззивния съд за недоказаност на авторството на деянието, като се позовава на липсата на направени от С. възражения в този смисъл в съставения АУАН, както и липсата на депозирани възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Посочва, че в случая нарушението е безспорно установено, доколкото към инкриминираната дата за процесното ППС не са били изпълнени задълженията за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа съобразно категорията на товарния автомобил, като неизпълнението на тези задължения закономерно е довело до ангажиране на отговорността на водача по реда на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. По тези съображения моли решението да бъде отменено и да се постанови друго, с което НП да се потвърди. В съдебно заседание, касаторът, чрез процесуалния си представител юк И., поддържа жалбата по изложените в същата съображения. Моли за отмяна на решението и за потвърждаване на НП. Претендира присъждане на разноски, като при условие на евентуалност на съдебното решение прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

 

Ответникът по касация – Д. С. С., чрез ***М., в представен по делото отговор на касационна жалба оспорва жалбата като неоснователна и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно. Претендира присъждане на разноски.

 

Представителят на ВТОП дава становище за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на ВТРС за правилно като краен резултат, но не по изложените в него съображения за отмяна на НП. Не споделя доводите на съда за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при съставяне на АУАН и при издаване на НП, състоящо се в неправилна правна [жк], тъй като и в АУАН, и в НП е посочена нарушената материалноправна разпоредба. Счита обаче, че административнонаказващият орган не е събрал никакви доказателства относно авторството на деянието, поради което е налице недоказаност на нарушението. С оглед на това предлага решението да бъде оставено в сила.

 

Настоящият касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид събраните по делото доказателства от ВТРС и наведените от касатора възражения намира за установено от правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

 

Въззивният съд правилно е установил следната фактическата обстановка по делото:

На 07.08.2023г., в 10:50 часа, след сигнализиране от Агенция „Митници“, на граничен пункт Силистра била извършена проверка на пристигналото на Г. М. с рег. № Р 36 97 ВН, вид: влекач, марка и модел Скания Р ***ЛА, 4Х2 [НА], с обща техническа допустима максимална маса над 12 тона, собственост на „ВКС – Транс“ ЕООД с Булстат *********, управлявано от жалбоподателя. При извършената проверка от инспектори в сектор „Контрол и правоприлагане“ – Русе в НТУ, е било установено, че за посоченото ППС е засечено движение на дата 01.08.2023 г., в 13:35 часа, по път II-55, км. 5+140, включен в обхвата на платената пътна мрежа. Движението на посочените дата и час е установено чрез техническо устройство № 20981, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на посочения пътен участък. За същото е генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система, с номер на нарушението 002368. Констатирано е, че за движението на ППС „Скания Р 440 ЛА“ с peг. № *** на 01.08.2023 г., в 13:35 часа по посочения пътен участък, не била заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. При така констатираното от участвал в проверката инспектор в сектор „Контрол и правоприлагане – КП – Русе“, на водача Д. С. С. е съставен АУАН № 002368/07.08.2023г., за извършено на дата 01.08.2023 г., в 13:35 часа, нарушение чл. 139, ал.7 от ЗДвП. Актът е връчен на нарушителя на датата на съставянето му, като последният е не е вписал възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу акта не са подадени писмени възражения. Въз основа на констатациите в АУАН, от директора на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ е издадено и обжалваното пред районния съд Наказателно постановление №002368/22.11.2023г., с което на Д. С. С. на основание чл. 179, ал. 3а от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 800 лв.

С обжалваното решение въззивният съд е отменил наказателното постановление като незаконосъобразно, тъй като е намерил, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуални правила. Приел е, че в АУАН и НП неправилно е посочена нарушената материално правна норма, с което е нарушена императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, а словесното описание на нарушението поражда неяснота коя от хипотезите на чл. 179, ал. За от ЗДвП е приета за установена. В този смисъл е посочил, че доколкото от страна на жалбоподателя е направено възражение относно техническата изправност или на рамката, през която е преминало ППС, или на бордовото устройство, то приложима е била едната хипотеза, предвидена в състава на нарушението. Изтъкнал е обаче, че извършената от контролните органи проверка в този смисъл е била повърхностна и е приключила до установяване на нарушението, без да е установен нарушителя – водача, собственика или ползвателя на ППС и то към датата на твърдяното за извършено нарушение – 01.08.2023г. В този смисъл е заключил, че липсват категорични доказателства относно основния факт – извършителя /автора/ на нарушението към сочената дата, който въпрос е бил от изключителна важност, за да обоснове извод освен за авторството, то и за наличие на нарушение. Така мотивиран, районният съд е отменил обжалваното пред него наказателно постановление.

 

Настоящият касационен състав намира така постановеното решение на Великотърновския районен съд за правилно като краен резултат, но не споделя част от изложените в него мотиви.

Не се споделя изводът на въззивният съд, че при издаването на АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като като нарушена е посочена разпоредбата на чл.179, ал.3а от ЗДвП, която е санкционна. Видно от съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП е, че в същите ясно е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл.139, ал.7 от ЗДвП. Посочената разпоредба вменява задължение за водачите на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупят маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползват, или да изпълнят съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. Съответно в чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е предвидена санкция за лицата, които управляват ППС, без да са изпълнили тези задължения. В случая и в АУАН, и в НП се съдържа посочване както на приетата за нарушена разпоредба на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, така и санкционната такава - 179, ал. 3а от ЗДвП, поради което, противно на приетото от въззивния съд, са спазени изискванията на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН.

Независимо от това, решаващият състав на Административен съд – Велико Търново се солидаризира със становището на предходната инстанция, че по делото не е доказано авторството на нарушението. Съгласно посочената в АУАН и НП санкционна норма на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП субект на нарушението е водача, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на ЗП, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство. В случая не е спорно, че на 07.08.2023г., в 10:50 часа ответник-жалба е управлявал посоченото в АУАН и Н. М. с рег. № Р 36 97 ВН, влекач, марка и модел Скания Р 440 ЛА, 4Х2 [НА], с обща техническа допустима максимална маса над 12 тона, когато на граничен пункт Силистра е спрян за проверка и е установено, че на 01.08.2023г., в 13:35 часа МПС е управлявано по II-55, км. 5+140, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е била заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. Обстоятелството, че ответникът по касация е спрян на излизане от територията на страната със същия товарен автомобил на 07.08.2023 г. на граничен пункт Силистра, не означава непременно, че именно той е извършил твърдяното нарушение и на 01.08.2023 г. Липсват данни на 01.08.2023 г. товарният автомобил да е спиран за проверка от контролните органи на АПИ или установяването по друг начин на водача на автомобила на тази дата. Наказващият орган, чиято е доказателствената тежест, не е ангажирал категорични доказателства, установяващи по необходимия несъмнен начин, че именно ответникът е управлявал ППС на инкриминираната дата. Обстоятелството, че пред актосъставителя в последващ датата на извършване на нарушението момент, ответникът не е оспорил твърдението, че е управлявал ППС на 01.08.2023г., е недостатъчно да бъде установено авторството на извършеното на тази дата нарушение. Отразяването на конкретни писмени възражения в акта, съответно възможността за депозирането им в последващ етап, е проявление на правото на защита на лицето и отсъствието им само по себе си не налага извод за доказаност на авторството на деянието. Да се възприеме противното би имало за резултат нарушение на основополагащия принцип, заложен в чл. 116 от НПК.

При така изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото разноски в полза на касатора не следва да бъдат присъждани. Основателно е искането на ответника за присъждане на разноските, направени в настоящото производство, до размер на 480,00 лв. /минимума по чл. 7, ал. 2, т. 2, вр. с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г./, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, съгласно Договор за правна помощ от 07.08.2024 година. При своевременно направеното от касатора възражение, съдът намира, че заплатеното от ответника по касационната жалба адвокатско възнаграждение над посочения размер не съответства на фактическата и правна сложност на делото и извършените от пълномощника на ответника процесуални действия.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В С. Решение № 284 от 05.07.2024г. по АНД № 92/2024г. по описа на Районен съд Велико Търново.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ [населено място] да заплати на Д. С. С., [ЕГН], от [населено място] разноски по делото в размер на 480 (четиристотин и осемдесет) лв.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.