Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 05.04.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на двадесет и девети март две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря В. Русева и с участие на прокурор Д. Димитров от ШОП, като разгледа
докладваното от председателя Кр. Борисова КАНД
№ 82 по описа за 2021г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на „Х.А.“ ЕООД, ***, депозирана срещу
Решение № 260028/20.11.2020г. на Районен съд – Велики Преслав, постановено по
ВНАХД № 342/2019г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено
Наказателно постановление № ЗЖ-46/06.11.2019 г., издадено от директора на
Областна дирекция по безопасност на храните – гр. Шумен, с което на „Х.А.“
ЕООД, ***, за нарушение на чл. 132, ал. 1, т. 18 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/ и на основание чл. 417, ал. 2 от ЗВМД е
наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че не са
били налице законовите основания за ангажиране на отговорността му. Поради това
отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него наказателно
постановление. В съдебно заседание дружеството се представлява от управителя Д.П..
Ответната страна, ОДБХ –
Шумен, депозира писмени отговор на касационната жалба, в който аргументира
становището за нейната неоснователност. В съдебно заседание, редовно и
своевременно призована, се представлява
от ст.юрисконсулт В.Й.. Депозира писмени бележки, с които претендира и
присъждане на съдебни разноски.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо
право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал.
1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по
същество, касационната жалба се явява неоснователна
по следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
Дружеството на
20.09.2019г. получило Заповед №РД 13-679/19.09.2019 г. на директора на ОДБХ -
Шумен за извършване на хуманно умъртвяване на кокошките, отглеждани в
животновъдния обект на жалбоподателя, поради констатирано огнище на болестта
„салмонелоза по птиците“. За датата 26.09.2019г. в 09.00 часа, когато било
планирано извършване на умъртвяването, търговецът бил уведомен с нарочно писмо.
На 26.09.2019г. в
животновъден обект №2ВG27005, находящ се в гр. Смядово, област Шумен,
стопанисван от жалбоподателя, в изпълнение на посочената по – горе заповед
пристигнали служителите на ОДБХ – Шумен - свидетелите Х.Х., Д.В.и Н.Б.. Д.П. –
управляващ и представляващ жалбоподателя, не се явил, за да осигури достъп до
животновъдния обект, нито изпратил свой представител. След проведен с него
разговор по телефона, същият заявил, че не може да осигури достъп по обективни
причини – погребение на свой роднина. За
посоченото обстоятелство, Папазов не уведомил административнонаказващия орган,
нито осигурил свой представител.
За горните обстоятелства
на място бил съставен Констативен протокол от същата дата. Търговецът бил
поканен писмено за явяване за съставяне на АУАН на 03.10.2019г. и след като не
се е явил, в негово отсъствие свидетелят Д.В.съставил АУАН за нарушение по чл.
132, ал. 1, т. 18 от ЗВМД, връчен на управителя на дружеството на 09.10.2019г.
Въз основа на АУАН било
издадено обжалваното НП, с което на юридическото лице била наложена
„имуществена санкция в размер на 2000, като при определяне на размера ѝ
АНО съобразил влезлите в сила НП № ЗЖ-38/30.09.2019г. и НП № ЗЖ-39/30.09.2019г.,
с които дружеството било вече наказвано за административни нарушения по чл.
132, ал. 1, т.18 от ЗВМД.
При тази фактическа
обстановка съдът приел, че в хода на административнонаказателното производство
не са допуснати съществени процесуални нарушения, като съдебният състав
посочил, че при изготвянето на АУАН са били спазени императивните правни норми
от ЗАНН. Наказателното Постановление въззивният съд възприел за законосъобразно
и по същество, поради което потвърдил оспорения санкционен акт.
Настоящата касационна инстанция
намира, че с решението на районния съд правилно е потвърдено наказателното
постановление. Не са налице допуснати съществени процесуални опущения при
съставянето на АУАН и на НП – същите са изготвени от компетентни лица при
съблюдаване на съответната процедура и разполагат с необходимото законово
съдържание. До аналогични правни изводи е достигнал и предходният съдебен
състав.
Споделят се и мотивите на съда
относно законосъобразността на НП и по същество. Съгласно чл. 417 от ЗВМД
собственик на селскостопански животни - юридическо, който не изпълни
задължението си по чл. 132, ал. 1, т. 18 от ЗВМД се наказва с имуществена
санкция в размер от 1000 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до
10000 лв. Контролните органи са възприели за нарушена именно повелята на чл.
132, ал. 1, т. 18 от ЗВМД. Според него, собствениците, съответно ползвателите
на животновъдни обекти със селскостопански животни осигуряват постоянен достъп
до животновъдния обект на контролните органи от БАБХ и други компетентни
органи. Следователно, за да се установи извършването на административно
нарушение по чл. 417, ал. 2 от ЗВМД следва да се установи, че дееца в качеството
си на собственик на животновъден обект със селскостопански животни не е
осигурил постоянен достъп до животновъдния обект на контролните органи от БАБХ
и други компетентни орган. Именно това е и квалифициращото деяние на посоченото
административно нарушение, което следва да бъде установено, че е извършено от
наказаното лице. От събраните по административнонаказателната преписка и по
делото доказателства това деяние е безспорно установено – от прочита на
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че на
инкриминираната дата търговецът не е осигурил достъп до животновъдния си обект
на органите на ОДБХ – Шумен, след като е бил надлежно и предварително известен
за датата и целта на тяхното посещение в обекта. По несъмнен начин е установено
също, че проверката е била насочена към животновъдния обект на търговеца, което
понятие § 1, т. 36 от ДР на ЗВМД дефинира като всяко място, където временно или
постоянно се отглеждат или настаняват животни, с изключение на ветеринарни
клиники или амбулатории. Установено е също, в този обект са отглеждани
селскостопански животни, сред които съобразно правилото на § 1, т. 24 от ДР на
ЗВМД попадат и кокошките носачки. Не е налице спор по делото, че контролните
органи не са допуснати в обекта нито от представляващия дружеството, който
поддържа становището за отсъствие по лични причини, нито от упълномощено от
него лице. С това си поведение търговецът е нарушил изискването на чл. 132, ал.
1, т. 18 от ЗВМД, при което поведението му правилно е било възприето като
такова с висока обществена опасност, изключваща приложение на института на
„маловажния случай“ на административно нарушение.
Районният съд е
достигнал до аналогични изводи, поради което постановеното от него решение следва да бъде оставено в сила.
Относно претенцията на
ответната страна за присъждане на направените разноски, съдът съобрази
следното:
Съгласно разпоредбата на
чл. 63, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН /нова, ДВ бр. 94 от 29.11.2019г./ в съдебното
производство, образувано по обжалване на наказателно постановление страните
имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на спора
ответната страна, ОДБХ – Шумен, има право на разноски по делото. Същите следва
да бъдат присъдени в размер на 80 лева, която сума представлява юрисконсултско възнаграждение,
определено въз основа на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Предвид изложеното касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на ОДБХ -
Шумен разноски по делото в размер на 80 лева.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260028/20.11.2020г.
на Районен съд – Велики Преслав, постановено по ВНАХД № 342/2019г. по описа на
съда.
ОСЪЖДА
„Х.А.“ ЕООД, *** да заплати на ОДБХ –
Шумен разноски по делото в размер на 80 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не полежи на обжалване. Влязло в сила на
05.04.2021 г.