№ 12980
гр. София, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Г К
при участието на секретаря М С
като разгледа докладваното от Г К Гражданско дело № 20231110149032 по
описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД от М. Д.
С.,ЕГН **********,с адрес гр.С,с пълномощник адв.Г. Д.,с адрес гр.С,против
„И Ф“ЕООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от Б Н,с искане за осъждане на ответника да заплати
сумата от 168,53 лева,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди,че страните са сключили договор за
потребителски заем на 13.07.2018 г. с уговорена заемна сума от 500
лева,която е получена от ищеца чрез „И“,а по договора за заем ищецът е
извършил плащания в периода 30.08.2018 г. до 21.12.2018 г. Ищецът С.
сочи,че е заплатил сума в размер на 168,53 лева като неустойка поради
непредставяне на обезпечение,което плащане счита за недължимо извършено.
Твърди се,че липсва съгласие за възникване на договорното
правоотношение,тъй като договорът не е подписан от ищеца С.,твърди се,че
уговорката за дължимост на неустойка поради непредставяне на обезпечение
е недействителна,тази неустойка не отговаря на типичните за неустойката
функции. Ищецът моли съда да постанови решение,с което да уважи исковата
претенция.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от ответника
„И Ф“ЕООД с изразено становище,че исковата претенция е
недопустима,защото не е предявен иск за прогласяване недействителност на
договорното правоотношение,ако искът бъде възприет като допустим
формулирано е възражение за настъпила погасителна давност. Ответното
дружество моли съда да постанови решение,с което да отхвърли исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
1
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Представено е приложение № 2 към чл.5,ал.2 от Закона за
потребителския кредит,както и общи условия на „И Ф“ЕООД към договорите
за предоставяне на кредит.
Приета е разписка от 13.07.2018 г. относно изплатена сума в размер от
500 лева по нареждане на „И Ф“ЕООД в полза на М. Д. С..
Видно от разписки с наредител М. Д. С. и получател „И
Ф“ЕООД,заплатени са парични суми,както следва – 88 лева на 30.08.2018
г.,6,22 лева на 30.08.2018 г.,33,30 лева на 01.10.2018 г.,60 лева на 09.10.2018
г.,92,39 лева на 29.10.2018 г.,91,47 лева на 05.12.2018 г.,448,40 лева на
21.12.2018 г.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Уважаването на иск с правно основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД е
обусловено от доказване реализирано плащане без основание като
страната,която предявява иска твърди,че към момента на плащане паричната
сума е заплатена недължимо. Съобразявайки правилото за разпределение на
доказателствената тежест ищецът следва да установи факта на плащане на
паричната сума,а в тежест на ответната страна е възложено доказването,че
има основание да получи плащането. В хипотезата,когато плащането е
реализирано въз основа на договорна клауза,която се явява
недействителна,тази договорна клауза не би могла валидно да породи правни
последници за страните,респективно ако е осъществено плащане въз основа
на тази договорна клауза плащането е извършено без основание. Това
означава,че от значение за преценка основателността на иска по
чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД е дали клаузата за неустойка е действителна при
съобразяване,че ищецът твърди,че е заплатил сумата от 168,53 лева като
неустойка. Съдът намира за недоказано твърдението на ищеца С.,че
договорно правоотношение не е възникнало,в която насока съдът взе
предвид,че от представените от ищеца доказателства се установява,че
договорът е сключен чрез кредитен посредник – посочен в т.7 на
приложението № 2,при което при съобразяване приложимите правила при
сключване на договор в такава хипотеза съгласно чл.2 от раздел трети на
общите условия,както и като отчете,че са представени доказателства,че
паричната сума от 500 лева е предадена от ответното дружество на
ищеца,съдът намира,че е реализиран фактическият състав на заемното
правоотношение. Отделно от това,наличието на реализирани плащания от
страна на ищеца С. с посочване в същите,че представляват погасяване на
парична сума по мини заем,представлява признание на ищеца,че заемното
правоотношение е възникнало и му е предадена заемната парична сума. Така
мотивиран,съдът счита,че е доказано,че е възникнало заемно правоотношение
и от съществено значение за разрешаване на правния спор по предявения иск
с правно основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД е дали клаузата за неустойка,по
която е заплатена парична сума в размер от 168,53 лева е действителна или
недействителна. Принципно неустойката е договорен способ,съгласно който
страните постигат съгласие по какъв начин ще бъде обезвредена едната
страна по договора за допуснато неизпълнение на договорно задължение на
2
другата страна по договора като при постигнато съгласие за начина на
определяне на неустойката тази страна може да претендира неустойката,без
да доказва вредите си,а само ако претендира вреди в по-висок размер е
длъжна да установи настъпването на такива вреди и техният обхват. Според
приетото Тълкувателно решение на ОСТК на ВКС по тълк.дело № 3/2009 г.
неустойката следва да отговаря на присъщите за неустойката
обезпечителна,обезщетителна и санкционна функции,а ако не отговаря на
същите клаузата за неустойка е нищожна. Софийският районен съд,отчитайки
представеното приложение № 2,което съдържа погасителен план при два
варианта – при осигурено обезпечение и без осигурено обезпечение,в който
случай се начислява неустойка,както и като съобрази размера на извършените
от ищеца С. и приети от ответника плащания,приема,че е доказано,че
съгласно сключения доовор е уговорена неустойка при непредставяне на
обезпечение – съгласно част втора от приложение № 2 и при отчитане
погасителния план при непредставяне на обезпечение. Софийският районен
съд намира,че уговарянето дължимост на неустойка заради непредставяне на
обезпечение,която е в размер от 449,10 лева,т.е. в размер,близък до размера
на заемната парична сума – 500 лева обосновава извод,че договорната клауза
за неустойка се явява недействителна. Уговарянето дължимост на неустойка в
размер,който е близо 90 % от размера на главницата не съответства на
типичните на неустойката функции,а представлява форма на реализиране на
скрита печалба,тъй като значително завишава общия размер на задължението
по договора за заем,а и същевременно такава неустойка се начислява
незавсимо дали заемополучателят изпълнява или не изпълнява задълженията
си по погасяване на главницата и договорната лихва. В подкрепа на извода,че
клаузата за неустойка не би могла валидно да породи правни последици е и
разпоредбата на чл.16 от Закона за потребителския кредит ( ЗПК ),която
поражда задължение за кредитора да прецени кредитоспособността на
кандидатстващия за паричен заем преди сключването на договора.
Съобразявайки цитираната законова разпоредба,съдът намира,че за
заемодателя е налице задължение да прецени при какви условия да
предостави заемната парична сума,в това число да прецени какъв е рискът,ако
предостави кредитът необезпечен,но не се явява допустимо начисляване на
неустойка поради непредставяне на обезпечение при това в
размер,представляващ около 90 % от размера на заемната парична сума.
Допълнителен аргумент,че чрез начисляване на неустойка в подобен размер
се достига до нарушаване на императивни правни норми е и противоречието с
чл.19,ал.4 от ЗПК,която разпоредба регламентира максимума,до който може
да достигне ГПР,а в конкретния случай чрез начисляване на неустойката се
достига до дължимост от страна на заемополучателя на парични суми в
нарушение на законоустановения максимум. Изложените съображения
мотивираха съда да счете,че исковата претенция по чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД
е доказана по основание,а и същата се явява доказана по размер съгласно
чл.162 от ГПК – при отчитане реализираните плащания и погасяване на
сумата преди крайния срок по договора,както и като отчете,че ответникът не
релевира възражения относно размера на паричната сума,представляваща
погасена неустойка,съдът приема,че искът следва да бъде уважен изцяло.
Изводът на съда за основателност на иска налагат да бъде разгледано
своевременно формулираното в писмения отговор възражение за настъпила
3
погасителна давност. Погасителната давност е уредена в полза на
длъжника,който може да се позове на настъпила давност,ако е изминал
определен период от време,в рамките на който кредиторът е бездействал. С
исковата молба ищецът С. претендира парични суми,представляващи платени
без основание парични суми,което означава,че е приложима общата
петгодишна давност,която тече от датата на плащане. Предвид
обстоятелството,че най-рано реализираното плащане е от 30.08.2018 г.,а
същевременно пощенското клеймо на подаване на исковата молба е от дата
30.08.2023 г.,съдът счита,че възражението за давност е неоснователно,в която
насока съдът взе предвид,че при изчисляване на давностен срок съдът е
длъжен да отчете датата на подаване на исковата молба чрез пощенска или
куриерска услуга предвид чл.72,ал.4 от ЗЗД и чл.62,ал.2 от ГПК. Развитите
съображения мотивираха съда да приеме,че следва да бъде уважена исковата
претенция.
При този изход на делото и при съобразяване разпоредбата на чл.81 от
ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК съдът намира,че в полза на ищеца следва да бъде
присъдена сумата от 50 лева държавна такса,както и сумата от 300 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение,като съдът приема,че възражението на
ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение в частта за
разликата над 300 лева до претендирания размер от 400 лева е основателно
при съобразяване цената на иска,фактическата и правна сложност на
казуса,разглеждането му в едно съдебно заседание,а при съобразяване
постановеното решение на СЕС по дело № 438/2022 г.,според което съдът не
би могъл да бъде обвързан от минимален размер на адвокатското
възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „И Ф“ЕООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от Б Н да заплати на основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД
на М. Д. С.,ЕГН **********,с адрес гр.С сумата от 168,53 лева ( сто
шестдесет и осем лева петдесет и три стотинки ) – платена без основание
неустойка,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
предявяване на иска – на 01.09.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА „И Ф“ЕООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от Б Н да заплати на основание чл.81 от
ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на М. Д. С.,ЕГН **********,с адрес гр.С сумата от
350 ( триста и петдесет ) лева сторени съдебноделоводни разноски и
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4