Решение по дело №542/2020 на Районен съд - Раднево

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер 260128                           22.07.2021 година                               град Раднево

 

РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                            граждански състав

На двадесет и четвърти юни                                                                        2021 година

В публично заседание в следния състав:          

                             

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

при участието на секретаря Иванка Стоянова, като разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 542 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по предявен иск по чл. 410, ал. 1, т.2 от КЗ вр. чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 15.12.2017 г. А.П.Т. като водач на лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ***, и рама № *******, движейки се по автомагистрала „Тракия“ на км. 221+500 в община Раднево, преминал през гумен протектор от товарен автомобил /регенерат/, намиращ се на дясната пътна лента, с размери 70см/50см, при което на лекия автомобил са нанесени материални щети. Твърди, че към датата на ПТП МПС марка „***“, модел „***“ с рег. № ***, и рама № ******1 било застраховано при ищеца на основание застрахователна полица „Каско+“ с № ****, с валидност от 21.12.2016 г. до 20.12.2017 г. Твърди, че нанесените материални щети били описани в протокол за ПТП № 1672452/15.12.2017 г., изготвен от С.Д., младши автоконтрольор при сектор ПП към ОД на МВР-Стара Загора, и опис-заключение по щета № 44012131739235, като били увредени капак спойлер броня предна, подкалник ПВЦ преден десен, облицовка предна броня и други. Твърди, че ремонтът на автомобила е възложен на доверен на застрахователя автосервиз „****“ ООД, като за ремонта била издадена фактура № 30291/31.01.2018 г. и приемо-предавателен протокол за ремонт на стойност 366,94 лв. с ДДС. Твърди, че с ликвидационен акт посочената сума била изплатена на сервиза с платежно нареждане за групово плащане от 02.02.2018 г. Твърди, че в полза на ищеца е възникнало п***о на регресен иск, тъй като ПТП е възникнало вследствие на необозначено и необезопасено препятствие на пътното платно, за чиято поддръжка и обслужване отговарял ответника. Твърди, че до ответника била изпратена регресна покана от 15.03.2018 г. за заплащане на сумата от 381,94 лв., включваща стойността на щетата от 366,94 лв. и сумата от 15 лв. ликвидационни разходи, но ответникът не заплатил сумата. Иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 381,94 лв., заплатено застрахователно обезщетение по застрахователна полица „Каско+“ с № **** в размер на 366,94 лв. и сумата от 15 лв. ликвидационни разходи, ведно със законната лихва от датата на исковата молба. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София, в който оспорва иска по основание и размер. Твърди, че не оспорва автомагистрала „Тракия“ да е част от републиканската пътна мрежа, която се поддържа от АПИ чрез ОПУ-Стара Загора на основание чл. 22, ал. 1 вр. чл. 21, ал. 2 ЗП. Твърди, че механизмът на ПТП не е изяснен в достатъчна степен, тъй като било кратко описанието на механизма от страна на водача. Твърди, че оспорва механизма и щетите, посочени в констативния протокол. Твърди, че ако се установи механизма, оспорва всички щети по автомобила да са възникнали от ПТП. Твърди, че размерът на вредите е значително завишен, а вина за възникване на ПТП имал водачът на МПС, тъй като било ***нинна част от пътя, не се е движил със съобразена скорост да забележи наличието на препятствие на пътя, в която връзка п***и възражение за съпричиняване на вредите. Твърди, че АПИ не следва да носи отговорност за паднал на пътя предмет, тъй като се касаело за случайно събитие, а не неизпълнение на законово задължение. Посочва, че съгласно договор № РД-38-9/28.11.2014 г. било възложено на ДЗЗД „Магистрали-2014“, гр. София, да осъществява поддръжката на автомагистрала „Тракия“ в посочения участък, като с приложение 19.4 било възложено именно отстраняването на предмети, отпадъци, камъни, животни и други, които пречат на автомобилното движение, за което неизпълнение изпълнителят носил имуществена отговорност. Поради това иска да се отхвърли иска като неоснователен. Претендира разноски. Представя писмена защита.

Третото лице – помагач „ПСТ Груп“ ЕАД е постъпило писмено становище, с което оспорват иска като неоснователен и недоказан.

Третото лице – помагач „Понсстройинженеринг“ ЕАД е постъпило писмено становище, с което оспорват иска като неоснователен и недоказан.

Третото лице – помагач „Екоресурс-Р“ ООД не е взело становище по исковете.

Третото лице – помагач „Зебра“ ООД не е взело становище по исковете.

Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед нап***ените доводи и възражения, достигна до следните фактически и п***ни изводи:

С протоколно определение от 15.12.2020 г. е обявен за окончателен проекта на доклад, обективиран в определение № 260112 от 06.11.2020 г. по чл. 140 ГПК, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е обявил за признати, безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства, че автомагистрала „Тракия“ е част от републиканската пътна мрежа, а участъкът на км. 221+500 в община Раднево се поддържа от АПИ чрез ОПУ-Стара Загора на основание чл. 22, ал. 1 вр. чл. 21, ал. 2 ЗП.

От изложените обстоятелства в исковата молба се налага извод, че е предявен иск с п***но основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, който се обуславя от установяване на п***опораждащ фактически състав със следните елементи, които следва да бъдат доказани от ищеца: 1) сключен застрахователен договор за имуществена застраховка за увредения автомобил с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП; 2) плащане на застрахователното обезщетение в изпълнение на този договор; 3) отговорност на прекия причинител на процесното ПТП за вредите по чл. 45 ЗЗД, за което следва да бъдат установени в процеса: деяние, противоп***ност, вреди, причинна връзка между деянието и вредите; 4) размера на причинените вреди; и 5) отговорността на ответника досежно поддръжката и ремонта на пътния участък, наличието на необезопасено и необозначено препятствие на пътното платно.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест като е указал, че за възникване на регресното вземане е необходимо ищецът да докаже сключен договор за имуществено застраховане – застраховка „Каско”, в срока на застрахователното покритие на който и в следствие на неизпълнение на задължение на ответника за поддръжка на пътното платно, да е настъпило твърдяното застрахователно събитие – ПТП чрез удар в необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното платно с конкретния описан механизъм, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на 366,94 лв.

Отговорността на АПИ следва да бъде ангажирана по чл. 49 ЗЗД, с оглед твърденията за противоп***но бездействие (необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното платно), свързано с поддържането на републиканската пътна мрежа и по–точно на необезопасен участък от пътя, станал причина за ПТП.

Ответникът е процесуалноп***но легитимиран да отговаря по така предявения иск, тъй като именно на АПИ е възложено уп***лението на републиканската пътна мрежа – чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата /ЗП/. Освен това и съгласно разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и чл. 167 ЗДвП ответникът е бил длъжен да поддържа пътя в изп***но състояние, да сигнализира незабавно за препятствията по него и да ги отстрани в най-кратък срок.

По делото не е спорно и е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че автомагистрала „Тракия“ е част от републиканската пътна мрежа, а участъкът на км. 221+500 в община Раднево се поддържа от АПИ чрез ОПУ-Стара Загора на основание чл. 22, ал. 1 вр. чл. 21, ал. 2 ЗП.

Спорен между страните е механизмът на причиняване на вредите по автомобила, а именно оспорва се начина на причиняване на вредите.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че за лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ***, и рама № ******1, собственост на „Асарел Медет“ АД, е била сключена застраховка „Каско+“ с ищцовото дружество „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, чрез застрахователна полица № **** /л.13 от делото на СРС/, с валидност от 21.12.2016 г. до 20.12.2017 г., т.е. периодът обхваща и сочената дата на инцидента - 15.12.2017 г.

По делото е приет протокол за ПТП № 1672452 от 15.12.2017 г. /л.15 на СРС/, съставен от органите на ОД на МВР-Стара Загора, в който е посочено, че на 15.12.2017 г. в 18,00 часа на АМ „Тракия“ км 221+500 в община Раднево, процесният автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № *** е уп***ляван от лицето А.П.Т. и е преминал върху гумен протектор от товарен автомобил /регенерат/, намиращ се в дясната лента за движение с размери 70см/50см. Констатирани са увреждания по автомобила – преден десен пластмасов подкалник, декоративен капак на бронята вляво. По принцип протокола за ПТП не е годен да установи механизма на ПТП, тъй като съставителят не е присъствал на ПТП. Обаче протокола за ПТП има доказателствена сила относно видени и описани от полицейските органи разположение на автомобилите, щети по тях, препятствия по пътното платно и други обстоятелства, възприети лично от полицейския служител, съставил протокола.

За установяване на механизма на ПТП по делото е разпитан като свидетел уп***ляващия процесното МПС по време на инцидента, а именно лицето А.П.Т., чиито показания съответстват на останалите събрани по делото писмени доказателства и експертни заключения, последователни са и безпротиворечиви, поради което съдът ги кредитира изцяло. От неговите показания е видно, че е уп***лявал въпросното МПС марка „***“, модел „***“ с рег. № *** на 15.12.2017 г. в 18,00 часа на АМ „Тракия“ км 221+500 в община Раднево, в тъмната част от денонощието, като е уп***лявал автомобила зад друг автомобил и със скорост над 100 км/ч. В един момент свидетелят Т. е забелязал, че предходният автомобил е „набил спирачки и отбил в дясно“, но докато реагира преминал върху „черен предмет“ на пътното платно, след което и той веднага отбил вдясно, за да види какво е станало. Слезнал и видял много пластмасови части, разпилени по пътното платно, които предполага да са от предходния автомобил, както и видял едно голямо парче гума регенерат, които преместил извън пътното платно със съдействието на неговия син, който светил чрез фенерче от телефона си. Шофьорът от предходния автомобил позвънил на телефон 112, за да пристигне представител на КАТ, които дошли, запознали се със ситуацията и съставили протоколи за ПТП. Видял счупени елементи от уп***лявания от него автомобил, изрязал и набита под ауспуха пластмасова част, след което установил, че няма течове и продължил движението си на собствен ход. Разпитан е като свидетел и полицейският служител, съставил протокола за ПТП, а именно С.М.Д., който потвърждава, че е негов подписа на протокола, като всичко описано в него е констатирано от него на място.

За изясняване на механизма на ПТП е назначена и изслушана съдебна автотехническа експертиза. От заключението на вещото лице, което съдът възприема като компетентно и добросъвестно се установява, че нап***ения анализ на механизма на ПТП показва, че вредите по своята форма и степен са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие. По–точно механизмът на настъпилото ПТП е следният: на 15.12.2017 г. лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ***, уп***ляван от А.Т., се е движил по АМ „Тракия“ и при достигане на км 221+500 в община Раднево удря и преминава през гумен протектор от товарен автомобил /регенерат от гума/, намиращ се в дясната лента за движение, който гумен протектор бил с големина 70см/50см. Вследствие на удара по лекия автомобил били нанесени материални щети предимно по челната му дясна част: капак спойлер, броня предна, подкалник ПВЦ преден десен, облицовка предна броня. Пазарната стойност за възстановяване на щетите са в размер на 371 лв.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване на вредите от страна на шофьора на лекия автомобил. Най-напред се касае за автомагистрала, където ограничението е 140 км/ч, което предполага да е път за скоростно придвижване и на който път да не се намират препятствия. Затова и в двата края на тези пътища се монтират мрежи, за да възпрепятстват навлизането на домашни или диви животни на платното за движение. На второ място инцидентът се е случил в тъмната част от денонощието, а предметът – регенерат от гума е с тъмен цвят и трудно доловим при движение с бърза скорост. Затова и съдът намира, че в случая водача на увредения автомобил по никакъв начин не е допринесъл за настъпване на ПТП, най-малко пък за настъпилите увреждания по автомобила.

Съгласно разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и чл. 167 ЗДвП ответникът АПИ, чрез своето ОПУ-Стара Загора, е бил длъжен да сигнализира незабавно за препятствията по него и да ги отстрани в най-кратък срок, което не е осъществено, предвид намиращия се на пътното плато голям гумен детайл /регенерат/. С договор от 28.11.2014 г. за възлагане на тези дейности на трето лице, след проведена обществена поръчка, АПИ е възложила на ДЗЗД „Автомагистрали 2014“, в чийто състав влизат четирите конституирани по делото трети лица-помагачи, сигнализирането и обезопасяването на пътното платно в процесния участък от АМ „Тракия“, като договорът е със срок 2 години от подписване на приемо-предавателен протокол, който не е представен. Ответникът в отговора признава обстоятелството, че дейността по отстраняването на предмети, отпадъци, камъни, животни и други, които пречат на автомобилното движение, се възлага на трети лица – изпълнители. Въпреки това е видно, че АПИ възлага тези дейности на трето лице - изпълнител, въз основа на договор за възлагане на дейности, с което се ангажира отговорността на АПИ по реда на чл. 49 ЗЗД във вр. чл. 45 ЗЗД за неизпълнение на задълженията на третото лице - изпълнител.

Ответникът АПИ твърди, че не следва да носи отговорност за паднал на пътя предмет, тъй като се касаело за случайно събитие, а не неизпълнение на законово задължение. Напротив, задължение е на АПИ да следи и почиства пътя от паднали предмети, да ги сигнализира веднага, независимо дали чрез свои служители или чрез възлагане с договор на трето лице, което следва да следи дали изпълнява задълженията си по договора за възлагане. Не представлява случайно събитие падането на регенерат от гума на товарен автомобил на АМ „Тракия“ и не е задължение на шофьорите да ги разчистват от пътя, тъй като това застрашава сериозно тяхното зд***е, а е задължение на АПИ да го осъществява съгласно чл. 167, ал. 1 ЗДвП. Дори е безпредметно да се посочва на това възражение, но пък съдията докладчик намира, че следва да го отбележи, че именно като често пътуващ през АМ „Тракия“ постоянно се натъква на всякакви предмети на пътното платно, включително и на множество остатъци от регенерати на гуми от тежкотоварни автомобили. И именно затова и в изпълнение на това законово задължение АПИ е сключила договор с трето лице, който договор е приложен към отговора на исковата молба. Тенденциозно е за нашата страна последните две десетилетия възлагането чрез обществени поръчки на дейности на частни субекти за „огромни по размер възнаграждения“, без въобще да се изпълняват тези договори. Видно е дори от представения договор каква е стойността на сумата за дейността по превантивното и текущо поддържане /виж чл.13, б. „А“ на гърба на л.16/, което буквално и преносно означава, че ежедневно в периода на изпълнение на договора от 2 години следва да има постоянен текущ пробег за отстраняване на паднали предмети по пътните платна в поддържания участък. В настоящото производство обратен иск към изпълнителите по договора не е предявен.

От приетите по делото писмени доказателства е видно, че пред застрахователя по застраховка „Каско“ е предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение от застрахованото лице. До застрахователя е подадено уведомление за щета 44012131739235 на 18.12.2017 г. /л.12 от делото на СРС/, подадена от лицето А.Т.. Изготвен е опис-заключение по щетата /л.16 на СРС/, от който е видно, че са описани като увредени детайли: капак спойлер броня предна 1 ч.р.; подкалник ПВЦ преден десен; облицовка броня предна 1 ч.р., като е посочено да предстои последващ оглед. Издадено е и възлагателно писмо изх. № 102321 от 18.12.2017 г. /л.17 на СРС/ до автосервиз „****“ ЕООД, който е посочен в описа за извършване на ремонта като доверен сервиз на застрахователя. С приемо-предавателен протокол от 30.01.2018 г. /л.18 на СРС/ представител на автосервиз „****“ ЕООД е предал ремонтиран автомобила на лицето А.Т., като е издадена и фактура № 30291 от 31.01.2018 г. на стойност 366,94 лв. с ДДС /л.19 на СРС/. Закупен е въпросният увреден подкалник за сумата от 22,51 лв. с ДДС /виж фактурата на л.20 на СРС/. Издаден е и ликвидационен акт по щетата на 01.02.2018 г. /л.23 на СРС/, като е определено застрахователно обезщетение в размер на 366,94 лв. С нареждане за групово плащане от 02.02.2018 г. е заплатена сумата от 366,94 лв. на извършилия ремонта доверен автосервиз /л.24 и л.26 на СРС/. Това плащане се потвърди от приетото заключение на СИЕ. Тази платена сума от 366,94 лв. е по-малка от посочената от вещото лице сума за пазарна стойност на щетите в размер на 371 лв. С регресна покана изх. № 92-1253 от 15.03.2018 г. застрахователя „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД е поискало от Областно пътно уп***ление-Стара Загора да заплати сумата от 381,94 лв., включваща сумата от 366,94 лв. платено застрахователно обезщетение и 15 лв. ликвидационни разноски. Приетата обратна разписка е нечетлива досежно датата на получаване на писмото, но е видно от датата на печата, че това се е случило през 2018 г.

С оглед на всичко изложено съдът намира, че е изпълнен фактическият състав на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД и искът следва да се уважи в цялост като основателен и доказан.

По разноските.

Предвид крайния изход на делото следва да се присъдят разноски в размер на 778 лева в полза на ищеца, от които 168 лева за адвокатско възнаграждение /платено по банков път с платежно нареждане и списък на л.8-10 на СРС/, 50 лева за държавна такса /л.7 на СРС/, 500 лева разноски за вещо лице, 60 лв. платени възнаграждения на двама свидетели, които следва да се заплатят от ответника. Включените в списъка по чл. 80 ГПК разноски за ищеца по в.ч.гр.д. № 8901/2020 г. на СГС въобще не могат да са предмет на настоящото произнасяне по разноски, а от друга страна изрично в диспозитив на постановеното определение по това производство е отхвърлено искането на ищеца, там частен жалбоподател, за присъждане на разноски.

 

Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА, с адрес гр. София, бул. „Македония“ № 3, да заплати на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на уп***ление гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, сумата от 381,94 лв. /триста осемдесет и един лева и 94 ст./, представляваща изплатено застрахователно обезщетение за вреди, причинени в резултат на ПТП на 15.12.2017 г. на лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ***, по щета № 44012131739235, образувана по застрахователна полица „Каско+“ с № ****, ведно със законната лихва от завеждане на иска – 03.07.2020 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК нап***ените по делото разноски в размер на 778 лв. /седемстотин и седемдесет и осем лева/.

Присъдената сума може да бъде заплатена по банкова сметка *** „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД в банка „ОББ“ АД: IBAN: ***.

Решението е постановено при участие в процеса на 1. „ПСТ Груп“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на уп***ление гр. София, ул. „Бесарабия“ № 114; 2. „Понсстройинженеринг“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на уп***ление гр. София, Ж.К. Лозенец, бул. „Арсеналски“ № 105; 3. „Екоресурс-Р“ ООД, ЕИК *********, с адрес на уп***ление гр. София, район „Подуяне“, ул. „Градинарска“ № 1 и 4. „Зебра“ ООД, ЕИК *********, с адрес на уп***ление гр. Аксаково, област Варна, Ж.К. М-ст „Варненски път“, имот 039002, като трети лица – помагачи на страната на ответника АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

 

 

    РАЙОНЕН СЪДИЯ: