Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 51/25.04.2019 г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД гр.
ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 10.04.2019 год. в състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА
ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА
ДОНЧЕВА
РОСИЦА
СТАНЧЕВА
при секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 100/2019 по описа
на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :
Подадена е въззивна жалба от Е.В.Д. с ЕГН ********** чрез
процесуалния му представител адв. Р.Н. от АК Варна срещу решение № 4/10.01.2019
год. по гр.д. № 97/2018 год. на Окръжен съд -Силистра в частта, с която е отхвърлен искът му срещу В.И.Г. с правно осн.
чл. 45 от ЗЗД за разликата над 1200 лв. до претендираните
40 000 лв. като обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, в
резултат от причинена от ответника средна телесна повреда – счупване на долните
фронтални резци, обуславящо трайно затруднение на храненето и говора –
престъпление по чл. 129 ал.1 от НК, установено по НОХД № 21/2017 год на Районен
съд Силистра, приключило със споразумение по реда на глава двадесет и девета от
НК. По съображения за незаконосъобразност на решението, а именно –
несъобразяването му с критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, въззивникът
моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде
уважен в пълен размер. Излага оплаквания за непълно и неточно интерпретиране на
събраните доказателства, което е довело до необоснованост на решението. Претендира
за присъждане на направените съдебни и деловодни разноски.
В постъпилия отговор от В.И.Г. чрез процесуалния му
представител адв. М.П. е изразено становище за неоснователност на жалбата и за
потвърждаване на решението. Изтъква се наличието на съпричиняване като
основание за намаляване на отговорността. Претендира присъждане на разноски.
Съставът
на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Разглеждайки
я по същество, съдът намира следното:
Предмет
на делото е осъдителна претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди – болки и страдания, причинени умишлено от ответника, за което последният
се е признал за виновен по приключилото със споразумение НОХД № 21/2017 год. На
осн. чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда и приравненото на нея споразумение,
е задължително при разглеждане на гражданско-правните последици от деянието
относно факта на извършването му, противоправността и вината на дееца. В този
смисъл следва да се приеме за установено, че на 17.08.2016 год ответникът чрез
нанасяне на удар с глава в областта на лицето, причинил на ищеца счупване на
долните фронтални резци, обусловило трайно затруднение на храненето и говора,
представляващо средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 ал.1 от НК.
При
разглеждане на гражданския спор подлежат на установяване фактите, свързани с
вида и размера на причинените неимуществени вреди, тяхната продължителност и
интензитет, както и евентуалното съпричиняване, каквито са възраженията на
ответника. За целта по делото са събрани гласни и писмени доказателства, както
и заключение на съдебно-медицинска експертиза, от които се установява следното:
Ищецът
и ответникът са се занимавали професионално с риболов по река Дунав. На
17.08.2016 год. сутринта ищецът, заедно със свидетелката М. отишъл да почисти лодката си, когато бил нападнат в
гръб от ответника и след нанесени удари по лицето получил счупване на долните
фронтални резци, както и на горен ляв латерален резец и разклащане на горен
десен латерален резец, а така също и множество кръвонасядания и отоци по лицето
и тялото. Тези обстоятелства са установени от проведения на следващия ден
преглед в Съдебна медицина Силистра, и издаденото съдебно-медицинско
удостоверение № 1719/2016 год. В резултат от тези наранявания, съгласно
показанията на свидетелката М., с която ищецът
живее на семейни начала, и свидетелката Д.
– негова дъщеря, ищецът е изпитвал затруднения при хранене в продължение на
около месец. Това състояние е било придружено и от силни болки не само в
областта на устата и зъбите, а и по цялото тяло, по което имало синини
вследствие на ударите. Дълго време след инцидента отбягвал контакти с други
хора заради неудобство от външния си вид. Преустановил професионалните си
занимания с риболов, но няма данни това да е в причинна връзка със случилото
се.
От
заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че ищецът е
страдал от парддонтално заболяване, което без съмнение се е задълбочило след
избиването на долните резци и горните странични резци. Поради липсата на
достатъчно достоверни данни за здравословното състояние на ищеца преди
инцидента, експертизата не е могла да се произнесе с категоричност относно
стадия на развитие на пародонтозата, нейната давност и динамика. Това, което е
ясно обаче е, че увреждането на пародонта на зъбите води до прогресивна загуба
на тяхната устойчивост и ги прави по-уязвими при удар. Въпреки това, те са
относително стабилни и напълно функционално годни. Според експертизата около
месец след инцидента ищецът е страдал от последиците на острите травми –
натъртвания, ожулвания, избиване на пет зъба, тежка луксация на един зъб. Това
е причинило затруднения както в храненето, така и в говора, а в последващия
период от около две години е допринесло за цялостно влошаване на оралния статус
на пациента.
Наличието
на съществуващо хронично заболяване на зъбите обаче не може да се преценява
като основание за ограничаване на отговорността на ответника, както е приел
първоинстанционният съд. Съгласно чл. 51 ал.2 от ГПК обезщетението може да се
намали само тогава, когато пострадалият е допринесъл за настъпването на
вредите. За да е налице съпричиняване е необходимо самият пострадал с
поведението си да е създал предпоставки за настъпване на вредите, или за
увеличаване на техния обхват. В случаите, когато съпричиняването е изразено
чрез бездействие, то може да послужи за намаляване на отговорността само ако
пострадалият е пренебрегнал нормативно установено задължение да действа по
определен начин. Полагането на грижи за личната хигиена е пожелателно, а не
нормативно установено предписание, поради което неспазването му няма значението
на съпричинителство чрез бездействие по смисъла на чл. 51 ал.2 от ЗЗД. Освен
това вещото лице е посочило в заключението си, че то е само една измежду
причините, които могат да доведат до пародонтоза, а връзката му с увредата може
само да се предполага, без да е доказана.
Възражението
за съпричиняване е неоснователно и в частта, с която се твърди, че ответникът е
бил предизвикан от пострадалия. От събраните по делото гласни доказателства не
може да се направи такъв извод. Единствено свидетелката М. е била очевидец на случилото се, защото се е намирала
в непосредствена близост до ищеца, когато е бил нападнат. Въпреки близките й
отношения с него, показанията й са последователни и изчерпателни, поради което
може да им се даде вяра. Останалите двама свидетели – И.И. и М.Ж., макар да са се намирали на мястото на инцидента, не
са имали пряка видимост, защото самият побой е станал зад рибарските бараки
извън тяхното полезрение. Изявлението на свидетеля Ж.,
че ищецът е конфликтна личност е изолирано на фона на останалите доказателства
и не намира опора в нито едно от тях. То изразява преценка на свидетеля за
личността на ищеца, а не конкретни факти, свързани със случая. Поради това
върху него не може да се градят изводи за наличие на съпричиняване.
При
определяне на размера на дължимото обезщетение следва да се съобразят
обстоятелствата, при които са нанесени вредите – ищецът е бил нападнат
ненадейно в гръб, без да може да се защити или да избегне ударите. От
нанесените телесни увреждания се вижда, че те са били многобройни – освен в
областта на лицето, ищецът е получил травми и по тялото, които са му причинили
болки и страдания за повече от месец. Наред със затрудненията при хранене и
говорене, той е изпитвал неудобство от срещи с други хора поради обезобразения
си външен вид. Поради това настоящият състав намира, че обезщетение в размер на
7000 лв ще съответства на критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. С оглед на това първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
отхвърлителната му част за разликата над 1500 лв до 7000 лв, а искът до този
размер – уважен, ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното му изплащане.
Съдът
неправилно е разпределил задълженията за разноски, като е извършил компенсация
с по-малкото от тях. Правото на разноски е уредено в чл. 78 от ГПК
самостоятелно за всяка от страните съразмерно с уважената, респ. отхвърлена
част от иска. Поради това първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
частта за разноските, като същите се определят с настоящото решение общо за
двете инстанции.
Ищецът
е освободен от заплащане на държавна такса по силата на закона – чл. 83 ал.1
т.4 от ГПК, но не и от разноски. В първоинстанционното производство той е
представил доказателства за заплатен адвокатски хонорар в размер на 2000 лв. В
настоящото производство такива не са представени. Съразмерно с уважената част
от иска в негова полза следва да се присъдят разноски в размер на 350 лв.
Ответникът
също има право на разноски в зависимост от отхвърлената част от иска. Разноските,
които той е направил в първоинстанционното производство са в размер на 3000 лв,
от които 200 лв за изготвяне на експертизата и 2800 лв адвокатско
възнаграждение, а във въззивното производство – 2800 лв за адвокатско
възнаграждение, което не е оспорено за прекомерност. Съразмерно с отхвърлената
част от иска в негова полза следва да се присъдят разноски в общ размер 4784
лв, от които 2475 лв за първата инстанция и 2309 – за въззивната.
В
производството по чл. 45 ЗЗД, когато се претендират вреди от престъпление,
ищецът е освободен от заплащане на д.т. Ответникът, обаче не е освободен от
заплащането на такава, когато претенциите бъдат уважени и той дължи д.т. в
размер на 4% от присъдените суми, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК за
първоинстанционното разглеждане на спора, съответно – 2% във въззивното
производство. Поради това ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на Апелативен съд Варна, сумата 396 лв
– държавна такса за двете инстанции.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № 4/10.01.2019 год по гр.д. № 97/2018 год на Окръжен съд
Силистра в частта, с която е отхвърлен искът с правно осн. чл. 45 от ЗЗД,
предявен от Е.В.Д. ЕГН ********** срещу В.И.Г. ЕГН ********** за разликата над
1200 лв до 7000 лв, като вместо него
П О С
Т А Н О В И:
ОСЪЖДА В.И.Г. ЕГН ********** да заплати на Е.В.Д. ЕГН ********** сума в
размер на още 5800 лв, представляваща разликата над присъдените 1200 лв до пълния
размер от 7000 лв – обезщетение за неимуществени вреди, причинени на 17.08.2016
год в района на пристанище с.Малък Преславен, обл. Силистра, изразяваща се в
счупване на долни фронтални резци, с което е осъществено престъпление по чл.
129 ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането –
17.08.2016 год до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в отхвърлителната му част за разликата над 7000 лв до
пълния претендиран размер от 40 000 лв.
ОСЪЖДА В.И.Г. ЕГН ********** да заплати на Е.В.Д. ЕГН ********** разноски
по делото съразмерно с уважената част от иска в размер на 350 лв за двете
инстанции.
ОСЪЖДА Е.В.Д. ЕГН ********** да заплати на В.И.Г. ЕГН ********** сумата 4784 лв - разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от иска за двете
инстанции.
ОСЪЖДА В.И.Г. ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Апелативен съд Варна държавна такса върху уважената част от
иска в размер на 396 лв за двете инстанции, на осн. чл. 78, ал.6 от ГПК.
В осъдителната част до размер на 1200 лв решението не е обжалвано и е
влязло в сила.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1)
2)