Решение по дело №458/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 260103
Дата: 1 декември 2020 г.
Съдия: Емил Любомиров Митев
Дело: 20205001000458
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 19 август 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Номер  260 103, 01.12.2020    година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

           Пловдивски апелативен съд -търговско отделение,  Трети  търговски състав                                        

                                                        Председател: Красимир  Коларов

                                                               Членове   Георги  Чамбов

                                                                                Емил Митев

 

 Секретар:  Нели Богданова

открито съдебно заседание на     4.11. 2020 г.

разгледа докладваното от Емил Митев

 въззивно търг. дело  номер № 458 / 2020 г. на ПАС

 

Производството е  въззивно по реда на чл. 258 и сл.  ГПК. 

         Образувано е по въззивната  жалба  на ЗАД    Д. Б.: Ж. и З.“АД, ЕИК ...,представлявано от изпълнителните директори  чрез пълномощника юрисконсулт И.В. против Решение № 87 от 05.03.2020 г.,постановено от Старозагорският окръжен съд по  търг.дело № 217/2019 г.

         Във  въззивната жалба се поддържа оплакването, че решението е постановено в нарушение на чл.52 от ЗЗД и определеното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева е завишено.  Претендира се за постановяване на въззивно  решение по съществото на спора, по силата на което да се  намали размера на присъденото обезщетение, без  жалбоподателят да  ангажира становище относно размера на намалението. Решението се обжалва и в частта му относно началния момент от който се дължи законна лихва за забава, като становището на жалбоподателя е, че такава може да се претендира, считано от датата на исковата молба.

Ответника  по въззивната жалба С.Ж.К. чрез процесуалния си представител адвокат Ж. З. от АК – град Стара Загора поддържа  мотивиран  писмен отговор на въззивната жалба , съгласно който същата е неоснователна.

          Пловдивският апелативен съд  след преценка на изложените във въззивната жалба  оплаквания  и доводи, приема за установено следното:

         Предявени са обективно съединени искове, от които главният иск е по чл.432,ал.1 от КЗ във връзка с чл.45 ЗЗД, както и акцесорен иск по  чл.86 от ЗЗД.

         Във въззивната жалба се поддържа  оплакването, че съдът е присъдил „прекомерно висок размер на застрахователното обезщетение“, който не е съобразен със събраните по делото доказателства. Така  формулирано оплакването означава, че жалбоподателят не оспорва основанието на  предявения главен иск,а само неговия размер, който счита за силно завишен.

          Само за пълнота на  изложението следва да се отбележи, че ответника  в отговора на исковата молба  е поддържал становището, че не е налице основание за ангажиране на деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД.  Липсва основният обективен елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно –противоправното поведение.  Не се установява и наличието на причинно-следствена връзка между поведението на водача на автомобила М. Д. и настъпилите  травматични увреждания на ищцата С.К..

       Следва да се отбележи, че  ответника смесва нещата , тъй като противоправното поведение  следва да се установи по отношение на прекия причинител на увреждането,а не на пострадалите лица .Това е лицето М. Д., която поради движение с несъобразена скорост е загубила управление над автомобила, преминала е през лентата за насрещно движение, напуснала е платното за движение и е последвал удар в отводнителния канал. В резултат на този удар лекия автомобил се  е преобърнал  в крайпътна нива.

         Ответното застрахователно дружество е направило възражение  за съпричиняване  от страна на пострадалата по чл.51ал.2 ЗЗД. То се изразява в това, че  ищцата, която е майка на виновния водач е пътувала без поставен обезопасителен колан.

         Възражението  е неоснователно и първия съд в мотивите на обжалваното решение  правилно се е позовал на заключението на назначената САТЕ, която е установила, че  травматичните увреждания   и конкретно счупването на тялото на  Х11 ти гръден прешлен  най-вероятно се дължи на силата ,породена от преобръщането на автомобила.   Тази сила  е действала с посока по хода на гръбначния стълб на тялото на  ищцата при седнало положение на задната седалка.   От заключението на вещото лице автоексперт  се установя, че ищцата е била с поставен предпазен колан. Това се потвърждава и от показанията на св.М. Д.,която е установила, че след преобръщането на лекия автомобил е видяла майка си, която е била с приведена напред глава и отпусната. Свидетелката е махнала колана , за да може да положи майка си в легнало положение.

        Съдът приема, че пострадалата е била  предпазен колан на задната седалка, поради което спазвайки това изискване с поведението си по никакъв начин не е  повлияла  върху действията на дъщеря си, която  е  управлявала лекия автомобил с превишена скорост.  Не е налице съпричиняване  от страна на пострадалата по смисъла на чл.51,ал.2 ЗЗД, както правилно е приел и първия съд.

         Основното оплакване във въззивната жалба е, че присъденото застрахователно обезщетение в размер на 30 000 лева е завишено и не съответства на събраните по делото доказателства.

         ПАС не споделя  това  оплакване на жалбоподателя по следните съображения:

          От приетата,без да бъде оспорена  съдебно-медицинска експертиза,изготвена от вещото лице д-р  Е. Б.  не  установява, че ищцата е претърпяла следните травматични увреждания: счупване на тялото на Х11 ти  гръден прешлен, което е причинило трайно затрудняване на движението на  снагата за повече  от 30 дни пи смисъла на чл.129 НК.  Възстановяването трае около 12 месеца. Спукване на едно  ребро е  причинило разстройство на  здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК.  Наред с това е налице контузия на белия дроб, която е причинило разстройство на здравето,временно опасно за живота по смисъла на чл.129  НК.  При тази контузия възстановяването трае около един месец. Налице е пряка причинно следствена връзка между злополучното преобръщане на лекия автомобил и последвалия удар при падането му и посочените по-горе   травматични увреждания.  Най-тежкото  травматично увреждане , а именно:  счупването на тялото  на Х11ти  гръден прешлен е в резултат от  динамично натоварване в посока  по хода на  гръбначния стълб.  Това условие е налице при  преобръщането на автомобила.

      От заключението на СМЕ се установява, че  в резултат на удара при пострадалата  е налице  подчертано изгърбване в гръдния отдел на гръбнака с изкривяване надясно,правилна форма на телата на прешлените  - това е  състояние след счупване на тялото на Х11-ти  гръден прешлен,ошипяване на предния и задния ръб на тялото на 11 ли и Х11 ти гръдни прешлени. Следва да се подчертае, че дегенеративните промени/ заболяванията на опорно-двигателния апарат/ се задълбочават в резултат от счупването на прешлена.  Вещото лице е подчертало, че най-често съчетанието между  счупването на прешлените и  дегенеративните изменения води до инвалидизиране на болния.  На този етап обаче – не  са налице данни за това. Свидетелите установяват, че пострадалата се оплаква от главоболие и световъртеж,една от възможните причини би могла да бъде  стеснение на съдовете на шията.

      Най- непосредствени впечатления за състоянието на пострадалата непосредствено след инцидента безсъмнено има нейната дъщеря М. Д. Разпитана като свидетел същата е установила, че поради влошеното състояние на майка й с е наложило лекар да идва на место в къщи , за да й поставя банки  със системи  и инжекции.  Препоръката на лекуващия лекар е била пострадала  да носи яка три месеца и корсет ,който да носи шест месеца. Св.Д. е установила, че майка й е носила торако-лумбален  корсет в продължение на една година след инцидента, т.е. шест месеца повече от препоръченото.

        В този смисъл са показанията и на втората свидетелка Н. Д., която за първи път е видяла пострадалата  около седмица след прибирането й в къщи. Гледката не била никак приятна – пострадалата била с яка ,с дренажи, бледа и с жълт цвят на лицето и без каквото и да е желание да разговаря.

        Наред със описаните сериозни  травматични увреждания в резултат на инцидента пострадалата е  изпитала силен страх,ужас, чувство за безпомощност. След контузиите е изпитвала силна тревожност, страдала е от безсъние , имала е 

мускулно напрежение , повишено кръвното налягане, бързо се е уморявала.  Пострадалата към момента на инцидента е  била на 53 години,била е дейна и енергична натура. След  претърпяната злополука свидетелката  М. Д. установява, че в продължение на около месец и половина майка й е била с поставен катетър. 

         Не е могла да се обслужва сама за себе си, като през този период е  била обслужвана от  съпруга си.  Била е прекалено разтревожена и  това е било постоянното й състояние през продължителен период от време.

          За причинените  травматични увреждания, от които двете представляват средни телесни повреди по смисъла на чл.129 НК  съдът е определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева. От събраните по делото доказателства –писмени и гласни  няма как да се  приеме, че този размер е  прекомерно висок. Точно обратното: съдът е определил адекватен размер на претърпените от ищцата болки и страдания, като само първото травматично увреждане,а именно счупването на тялото на Х11 ти гръден  прешлен е причинило трайно  затрудняване движението на снагата за повече от 30 дни.  Възстановителния период трае около  12 месеца,но най-мъчителните дни за ищцата е времето, през което е била с поставен катетър и практически е била в невъзможност да се обслужва сама.

          В този смисъл определеното обезщетение  за неимуществени вреди е  справедливо отмерено и ПАС не намира  аргументи същото да бъде намалено.

        По отношение на направеното доказателствено искане пред въззивната инстанция – искането е за СМЕ да даде заключение за отговор на въпроса каква е медико-биологичната характеристика на получената от ищцата травма „контузионни промени в белите дробове“. По този въпрос вещото лице д –р Е.Б. е дал своите  подробни пояснения в съдебното заседание от 28.01.2020 г. Пояснил е конкретно, че при  контузия на  белия дроб оздравителния процес минава през остър стадий,продължаващ 2 до 3 седмици. След това организма изхвърля поразената тъкан и на нейно място се явява вече новата  оздравителна тъкан. Това е в случая , че не се стигне до пневмония,но в конкретния случай такава не е установена.  В заключение вещото лице е посочило , че  за около един месец контузията на белия дроб отзвучава.

       Тези подробни  пояснения на вещото лице очевидно са били напълно ясни и за процесуалния представител на ответника-юрисконсулт В., който е нямал възражение по приетото  заключение и не го е оспорил.  Поради това и въззивният съд счита, че  правото  да се  иска  допускане на повторна или допълнителна експертиза е  вече  преклудирано.

         Третото и последно оплакване във въззивната жалба е относно началния момент ,от който се присъжда законна лихва за забава. Жалбоподателят счита ,че такава се дължи, считано от датата на завеждането на исковата молба.

        Това виждане  се разминават изцяло с разпоредбата на чл.429,ал.3 от КЗ,съгласно която от  застрахователят се заплащат само  лихвите за  забава ,дължими от застрахования,считано от датата на уведомяването от застрахования  за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430,ал.1 т.2 от КЗ.  Липсват данни по делото за по-ранна дата,при което положение отговорността на застрахователя е възникнала, считано от датата на уведомяването му.  Няма спор, че това е дата 08.02.2019 г.

         Правилно съдът е приел, че  това е най-ранната дата, след която е обективирана забавата на застрахователя ,отговорността на който възниква в един по-късен момент от момента на  деликта.

         Следва да се потвърди обжалваното решение ,при постановяването на което съдът е приложил точно  материалния закон –  разпоредбите на  чл.51,ал.2 ЗЗД и чл.52  ЗЗД.

        В полза на въззиваемата страна следва да се присъдят съдебните разноски пред въззивната инстанция, които са документално установени в размер на 1500 лева.

        По тези съображения Пловдивският апелативен съд

 

                                  Р    Е   Ш   И :

 

        ПОТВЪРЖДАВА Решение№ 87/ 05.03.2020 г, постановено от Старозагорският окръжен съд  по търг.дело № 217/2019 г. 

       ОСЪЖДА ЗАД„ Д.Б.:Ж. и З.“АД – град С., ЕИК ... да заплати на  С.Ж.К. с ЕГН:********** сумата 1500 лева, представляваща съдебни разноски, направени от ищцата пред въззивната инстанция.

        Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му.

 

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:             ЧЛЕНОВЕ:1.            2.