№ 566
гр. Пазарджик, 14.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Венцислав Г. Петров
като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Гражданско дело №
20235200100236 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 140 от ГПК.
Образувано е по предявена искова молба вх. № 3700/19.04.2023 г. от Д.
А. П., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. ***, чрез адв. Р. В. от АК -
Пазарджик, против „Обединени Българска Банка“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“
№ 89Б.
С исковата молба ищецът е направил искане за приемане на писмени
доказателства (като е описал уведомление по чл. 75 от НПК за образуване на
досъдебно производство, но същото не е приложено към исковата молба), за
изискване от ответника на договора за откриване и обслужване на
разплащателна сметка, сключен с ищеца, както и общите условия към него,
както и за допускане на съдебнотехническа експретиза, при която вещото
лице, след като се запознае с приложените писмени доказателства, както и
след предоставяне от ответника на достъп до пълните технически
характеристики на извършените преводи от страна на банката и от страна на
ищеца по личното му онлайн банкиране, да отговори на следните въпроси:
1. Отразени ли са в системата на банката по индивидуалната
партида на ищеца процесните два броя транзакции – на кои дати и за какви
суми?
2. От кой IP адрес е извършено нареждането за плащане на сумите и
как е осъществено потвърждението/авторизацията на операциите от
страна на банката?
3. Има ли извършени на телефона на ищеца множество обаждания в
същия времеви период, в който са извършени потвържденията на
операциите и от телефони с какъв код /на държава, град/?
4. При анализа на информацията откриват ли се явни признаци за
извършено проникване от трети лица в профила на ищеца и използване на
1
незаконно придобитите по този начин данни за извършване на двата
процесни превода от неговата банкова сметка?
В отговора на исковата молба са представени писмени доказателства за
приемане, както и са поставени допълнителни въпроси към поисканата от
ищеца СТЕ, а именно:
1. Дали процесните транзакции са точно регистрирани, осчетоводени
и дали са били засегнати от техническа повреда или друг недостатък?
2. Може ли да се установи в случая от кое устройство са извършени
двете транзакции и съответно – дали същото се е намирало в жилището
или офиса на ищеца, и използвано ли е предходно за достъпване на онлайн
банкирането?
3. Възможно ли е на един телефонен номер едновременно да са
активни повече от 1 брой SIM-карти? Ако това е възможно, изпратените
SMS съобщения до конкретен телефонен номер биха ли могли да се
получават на повече от 1 брой SIM-карти?
4. В процесния случай, към дата 31.10.2022 г. имало ли е активна
повече от една SIM-карта на телефонен номер +***?
5. След кражбата на телефона на ищеца на 14.07.2022 г., била ли е
блокирана откраднатата SIM-карта, намираща се в апарата?
Иска се въпросите, касаещи SIM картата да бъдат изпратени на
мобилния оператор, който да даде необходимата във връзка с тях информация
и която да послужи на вещото лице за формиране на неговото становище.
Моли се да бъдат изискани преписи от посоченото досъдебно производство.
По допустимостта на производството:
Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца.
Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 и 6 от ГПК.
По доказателствата:
Съдът намира, че следва да се приемат представените от страните копия
на документи, заверени по реда на чл. 183 от ГПК, като писмени
доказателства по делото.
Относно искането за изискване на основание чл. 190 от ГПК от
ответника „ОББ“ АД на договора за откриване на разплащателна сметка №
IBAN ***, към която ищецът ползва активно онлайн банкиране, сключен с
ищеца, както и общите условия към него, следва да се отбележи, че по
въпроса за наличие на валидна облигационна връзка между страните не се
спори, поради което съдът приема това обстоятелство за безспорно, на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК (обратно - в случай, че се спори,
страните ще наведат своите възражения по доклада в откритото съдебно
заседание), респ. представените от ищеца Общи условия към договора не са
оспорени от ответника, поради което съдът ще цени именно тях при
разглеждане на спора по същество.
2
Искането за допускане на СТЕ е основателно.
Неоснователно е искането за изискване на досъдебно производство, тъй
като към момента няма данни за образувано такова. В тази връзка съдът
следва да даде указания към ищеца по чл. 146, ал. 2 от ГПК.
Формулираното от ответника „ОББ“ АД искане за изпращане на част от
въпросите, допуснати по СТЕ до мобилния оператор представлява искане по
чл. 192, ал. 1 от ГПК, която страната следва да представи в писмен вид, за да
може да се изпрати на третото неучастващо по делото лице, на основание чл.
192, ал. 2 от ГПК с определяне на срок за представянето. Третото лице следва
да бъде ясно индивидуализирано.
На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК производството по делото следва да
бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на
страните, на които да се връчи препис от настоящото определение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ искове от Д. А. П., ЕГН **********, с
адрес: гр. В., ул. ***, чрез адв. В. от АК - Пазарджик, против „Обединени
Българска Банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 89Б, като с Определение №
327/23.06.2023 г. по настоящото дело е
ПРИЕЛ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ обратен иск от „Обединени Българска
Банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 89Б, против К. А. В., ЕГН **********, с
адрес: гр. С., ж. к. ***, за заплащане на сумата от 28 661.85 лева (сбор от
27 300 лева и 1 361.85 лева), с която ответникът неоснователно се е обогатил
за сметка на банката, в случай, че последната бъде осъдена да заплати същата
по настоящото дело, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.
ОБЯВЯВА на страните следния ПРОЕКТ за УСТЕН ДОКЛАД:
Предявени са искове от Д. А. П., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул.
***, чрез адв. В. от АК - Пазарджик, против „Обединени Българска Банка“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Триадица“, бул. „Витоша“ № 89Б, за възстановяване на сумата в общ размер
от 27 300 лева, представляваща стойност на неразрешени платежни операция
от 31.10.2022 г. (за 7 800 лв. и 19 500 лв.), на основание чл. 79, ал. 1 от Закона
за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане, както и сумата от 1 361.85 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 02.11.2022 г. до датата на подаване на исковата
молба - 19.04.2023 г., на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Претендират се
направените съдебно-деловодни разноски.
3
Предявените искове се основават на следните фактически твърдения:
Между ищеца и „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, ЕИК *********,
впоследствие преименувана като „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, а към
настоящия момент вляла се в „ОББ“ АД, ЕИК *********, е сключен договор
за разплащателна сметка с IBAN ***. В тази сметка ищецът държал своите
спестявания от болнични и пенсия. Към същата е предоставено активно
онлайн банкиране. На 31.10.2022 г., малко преди пет часа следобяд, по
телефона му се обадил служител от офиса на „КВС Банк“ в гр. Велинград,
който го попитал дали същия ден е правил електронни преводи от сметката
си. Ищецът не бил правил такива и останал крайно изненадан. Същият
служител го информирал, че са направени два превода онлайн за 19 500 лева
и 7 800 лева. На следващия работен ден - 01.11.2022 г. ищецът посетил офис
на клона КВС Банк в гр. Велинград, като попълнил формуляр за оспорване на
транзакциите, извършени от неговата сметка. След това подал и жалба в РПУ
- Велинград. От банката получил информация, че двете суми били
прехвърлени на К. А. В. в ОББ АД чрез системата Рингс. Твърди, че съгласно
чл. 79 от ЗПУПС сумата, наредена без негова съгласие, е следвало да му бъде
възстановена от банката още до края на следващия работен ден. На 02.02.2023
г., във връзка с отправена от него покана, „Кей Би Си Банк България“ ЕАД го
уведомява, че приема направените преводи за извършени от титуляра и да се
обърне към получателя на сумите за връщането им. Излага, че съгласно чл.
78, ал. 1 от ЗПУПС банката носи доказателствената тежест за установяване
автентичността на платежната операция. Моли за уважаване на исковете с
присъждане на направените разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Обединени Българска
Банка“ АД е депозирал отговор, уточнен с молба вх. № 6760/24.07.2023 г.
Излага становище за допустимост на иска, но го оспорва по основателност.
Потвърждава се, че ищецът е попълнил формуляр за рекламация на
неразпознати/измамни транзакции, като същият е потвърдил, че е получил
кодове за потвърждение на преводите и които видял едва след извършените
преводи, както и че в деня на извършване на неразпознатите транзакции, към
телефонния му номер започнала „телефонна атака“ с множество входящи
обаждания от непознати чуждестранни номера. В същия формуляр сочи, че
на 14.07.2022 г. телефонът му бил откраднат и понеже не бил намерен,
мобилният оператор му издал нова SIM карта на същия телефонен номер,
като онлайн банкиране използвал само от личния си лаптоп и не е имал
инсталирано приложение за банкиране на откраднатия апарат. До дата на
извършване на процесните транзакции не е получавал съмнителни телефонни
обаждания и съмнения за неоторизирани тегления от сметката си. Поддържа
се, че процесните преводи са извършени след успешен вход в системата за
онлайн банкиране чрез приложение на елемента „знание“ (коректно
въвеждане на потребителско име и парола), така и елемента „притежание“ -
телефонен номер (принадлежащ към съответната SIM карта), на който се
изпраща SMS съобщение с индивидуално генериран код за потвърждаване на
4
преводите. Твърди се, че в SMS съобщението освен кода, се изписва
банковата сметка на получателя, сумата на превода и основанието на превода.
Подчертава се, че потребителското име и парола за достъп до онлайн
банкирането са достояние единствено на клиента. Излага се, че ответникът е
изпратил SWIFT до банката на получателя с искане за възстановяване на
сумите, поради получен сигнал за измама, но в отговор бил уведомен, че
сумите не са по сметка на получателя и нямат връзка със същия, респ. не са
възстановени. Излага се доводи, че следва искът да е насочен към получателя
на сумите. Аргументира се, че ответникът е положил дължимата грижа и е
изпълнил задължението си да опази авоарите на клиента си, реагирала е
своевременно и адекватно. Поддържа се, че за да бъде компрометиран един
паричен превод е необходимо всички елементи да бъдат компрометирани.
Твърди, че съгласно чл. 195 от Общите условия (ОУ) клиентът е длъжен да
пази персонализираните си средства за сигурност. Излага се също така, че в
чл. 197 от ОУ изрично са изброени случаите на груба небрежност, сред които
са случаите, в които неоторизирано от клиента интернет плащане е
извършено от устройство, намиращо се под контрола на потребителя, така и
когато неоторизираното от него плащане е авторизирано чрез потребителско
име и парола, токен, еднократен код, изпратен от банката чрез SMS, или КЕП.
Прави се уточнението, че по смисъла на чл. 197.2 използването на устройство,
намиращо се под контрола на клиента представлява груба небрежност
единствено в случаите, в които клиентът сочи, че не той е извършил
плащането, но съответно е допуснал друг да ползва персонализираното му
средство за сигурност, т. е. не е опазил съответното устройство. Като
обобщение се твърди, че банката е изпълнила своите задължения по ЗПУПС,
като е действала с грижа на добрия търговец, осигурила е необходимите
системи и процедури за сигурност, които да опазват средствата на клиентите
от измами. От друга страна, ако ищецът е допуснал трети лица да се сдобият с
персонализираните му средства за сигурност, вкл. потребителско име и
парола за онлайн банкиране, както и с индивидуално генерирания код,
изпратен чрез SMS съобщение до декларирания от ищеца телефонен номер,
ищецът допринася съществено за причинените вреди, като на основание чл.
80, ал. 3, предл. последно вр. чл. 75, т. 3 от ЗПУПС именно той следва да
понесе всички загуби, свързани с неразрешените платежни операции.
Предявен е обратен иск от „Обединени Българска Банка“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Триадица“,
бул. „Витоша“ № 89Б, срещу К. А. В., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к.
***, за заплащане на сумата от 28 661.85 лева (сбор от 27 300 лева и
1 361.85 лева), с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на
банката, в случай, че последната бъде осъдена да заплати същата по
настоящото дело, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. Предявеният иск,
доколкото е обратен такъв, е винаги под условие, а именно, ако съдът осъди
банката да заплати претендираните суми в полза на ищеца, в който случай се
иска съдът да осъди подпомагащото лице - ответник по обратния иск за
5
същите суми. Искът се основава на твърдението, че К. В. се е обогатил
неоснователно и без основание за сметка на банката, която е обедняла, тъй
като последната му е заплатила процесната сума от 27 300 лева, считайки, че
същата е оторизирано наредена чрез онлайн банкиране от титуляра на
сметката Д. А. П..
В срока за отговор по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът по обратния иск
К. А. В., чрез адв. И. К. от АК – Пловдив (упълномощено е адвокатското
дружество “Б. и К.“ и доколкото същото не е еднолично по арг. от чл. 71, ал. 1
in fine, съгл. чл. 71, ал. 1, изр. 2 от ЗАдв. управителят адв. К. следва да
преупълномощи един или няколко съдружници) излага становище за
неоснователност на обратния иск. Признава се, че към дата 31.10.2022 г. К. В.
е бил титуляр на банкова сметка ***, като за същата е разполагал с онлайн
банкиране. Излага, че същият не е бил уведомяван, че по неговата сметка са
постъпили суми, наредени от сметката на ищеца Д. П.. Отделно от това се
твърди, че сумите са наредени с последващ превод от неговата сметка към
друга банкова сметка, за което той също не е давал съгласие. В тази връзка,
поддържа, че не е получавал кодове за потвърждение на платежни
нареждания, нито е бил уведомяван от банката, че такива преводи са
извършени от неговата сметка. Тези суми са били преведени без неговото
знание и съгласие, т. е. налице е неразрешена платежна операция по смисъла
на чл. 79 от ЗПУПС и отговорността е на доставчика на платежните услуги –
„ОББ“ АД, която има задължението да възстанови стойността на
неразрешената платежна операция. Обобщава, че дори да бъдат уважени
главните искове на ищеца, не следва да се уважава обратния иск на банката,
тъй като липсва елементът обогатяване понеже имуществото на К. В. не се е
увеличило, а това е така, тъй като дори сумата да е постъпила по неговата
банкова сметка, същата вследствие на неразрешената платежна операция е
излязла от неговия патримониум, отговорността за което е на банката.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК, съдът приема за
БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ от доказване обстоятелствата, че
между ищеца и „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, ЕИК *********,
впоследствие преименувана като „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, а към
настоящия момент вляла се в „ОББ“ АД, ЕИК *********, е сключен договор
за разплащателна сметка с IBAN ***, към която е предоставена услугата
онлайн банкиране с активни права по всички сметки и деклариран телефонен
номер за SMS авторизация: +***, както и че процесните суми в общ размер
от 27 300 лева са постъпили по банковата сметка на ответника К. В..
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ в процеса се разпределя
съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК, като всяка страна в процеса
носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които черпи
изгодни за себе си правни последици и на които основава исканията и
възраженията си.
Повдигнатият правен спор по чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС възлага в тежест
6
на ответника /банката/ да докаже автентичността на платежната операция,
нейното точно регистриране, осчетоводяването, както и че операцията не е
засегната от техническа повреда или друг недостатък в услугата, както и че
ищецът - платец е действал чрез измама или че умишлено или при груба
небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл. 75 от ЗПУПС.
Повдигнатият правен спор по обратния иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД
възлага в тежест на ищеца по него /банката/ да доказва имуществено
разместване в патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което
ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; връзка между обедняването на
ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от общи факти,
породили обедняването и обогатяването; липса на правно основание за
имущественото разместване и липса на друго основание за защита на правата
на обеднелия.
При доказване, че процесните суми са постъпили по сметка на
ответника В., по твърдението му, че не е разрешавал изпълнението на
платежна операция от неговата сметка към друга банкова сметка,
доказателствената тежест да докаже автентичността на така извършената
платежна операция, нейното точно регистриране, осчетоводяването, както и
че операцията не е засегната от техническа повреда или друг недостатък в
услугата, е върху ищеца /банката/.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените от страните надлежно заверени
по реда на чл. 183 от ГПК копия на документи като писмени доказателства по
делото.
УКАЗВА на ответника К. В. в срок до откритото съдебно заседание да
потвърди извършените от адв. И. К. действия без представителна власт, респ.
представи преупълномощаване по чл. 71, ал. 1, изр. 2 от ЗАдв от дата,
предхождаща датата на подаване на отговора на исковата молба, като
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ съдът ще приеме, че отговор на исковата
молба (по обратния иск) не е подаван – чл. 101, ал. 3 от ГПК.
УКАЗВА на ищеца Д. П. на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, че не
сочи доказателства за твърдението, че е бил уведомен за образуваното
досъдебно производство, както и срещу кого е образувано и за какво деяние.
УКАЗВА на ответника „ОББ“ АД на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК,
че не сочи доказателства за твърдението, че ищецът П. е попълнил формуляр,
в който посочил, че на 14.07.2022 г. телефонът му бил откраднат и другите
посочени обстоятелства в него.
УКАЗВА на ответника К. В. на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, че не
сочи доказателства за твърдението, че процесните суми, получени по
неговата банкова сметка са преведени по друга банкова сметка.
УКАЗВА на ответника „ОББ“ АД в тридневен срок от съобщението да
представи молба по чл. 192, ал. 1 от ГПК, която да се изпрати на третото
неучастващо по делото лице, като индивидуализира същото (съответния
7
мобилен оператор) за получаване на информацията, която желае да послужи
на вещото лице за формиране на неговото становище.
ДОПУСКА съдебнотехническа експертиза, по която вещото лице след
запознаване с материалите по настоящото дело, провери където счете за
необходимо, респ. съобрази становището на мобилния оператор, изискано по
реда на чл. 192 от ГПК, да отговори на следните въпроси:
1. Отразени ли са в системата на банката по индивидуалната
партида на ищеца процесните два броя транзакции – на кои дати и за какви
суми?
2. От кой IP адрес е извършено нареждането за плащане на сумите и
как е осъществено потвърждението/авторизацията на операциите от
страна на банката?
3. Има ли извършени на телефона на ищеца множество обаждания в
същия времеви период, в който са извършени потвържденията на
операциите и от телефони с какъв код /на държава, град/?
4. При анализа на информацията откриват ли се явни признаци за
извършено проникване от трети лица в профила на ищеца и използване на
незаконно придобитите по този начин данни за извършване на двата
процесни превода от неговата банкова сметка?
5. Дали процесните транзакции са точно регистрирани, осчетоводени
и дали са били засегнати от техническа повреда или друг недостатък?
6. Може ли да се установи в случая от кое устройство са извършени
двете транзакции и съответно – дали същото се е намирало в жилището
или офиса на ищеца, и използвано ли е предходно за достъпване на онлайн
банкирането?
7. Възможно ли е на един телефонен номер едновременно да са
активни повече от 1 брой SIM карти? Ако това е възможно, изпратените
SMS съобщения до конкретен телефонен номер биха ли могли да се
получават на повече от 1 брой SIM карти?
8. В процесния случай, към дата 31.10.2022 г. имало ли е активна
повече от една SIM карта на телефонен номер +***?
9. След кражбата на телефона на ищеца на 14.07.2022 г., била ли е
блокирана откраднатата SIM карта, намираща се в апарата?
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение и разноски на вещото лице в
размер на 400 лева, вносими от страните по равно в едноседмичен срок от
съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице инж. А. К. К., което да се уведоми за
задачата след внасяне на депозита от страните, на осн. чл. 160, ал. 2 ГПК и
постъпване на информация от мобилния оператор.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 190 от ГПК на ищеца за
изискване от ответника на договора за разплащателна сметка и ОУ към него.
8
НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание на
15.12.2023 г. от 9.30 ч., за която дата и час се призоват страните, ведно с
препис от настоящото определение, като на ищеца се връчи препис от
отговора на ИМ от „ОББ“ АД, а на банката се връчи препис от отговора на
исковата молба от К. В..
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
9