Решение по дело №1084/2022 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: 580
Дата: 14 юли 2023 г.
Съдия: Павлина Христова Господинова
Дело: 20227260701084
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 15 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е №580

14.07.2023г. гр.Хасково

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Административен съд Хасково                             в публичното заседание                                                                

на шестнадесети юни                                   две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

 

СЪДИЯ : ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА     

                                                           

Секретар Светла Иванова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията

адм.д.№1084 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс във връзка с чл.118 от Кодекс за социално осигуряване и е образувано по жалба от М.Н.В. *** против Решение №1012-26-410-3 от 20.10.2022г. на Директор ТП на НОИ Хасково, с което е отхвърлена жалба с вх.№1012-26-410/26.09.2022г. срещу Разпореждане №**********/№3/прот.№N01260/11.07.2022г. на Ръководител ПО при ТП НОИ Хасково, с което е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката. Твърди се, че с разпореждането бил намален признатия стаж при извършени проверки. Установен бил стаж само за част от периода, а за останалото време нямало съхранени ведомости. Това, че осигурителят или правоприемникът не били съхранили ведомостите в пълен обем, не следвало да се тълкува във вреда на жалбоподателката. Допълнително сочи, че имало противоречие между правното основание  на разпореждането, посочено в диспозитива и в мотивите му. Не бил издирен и установен осигурителя, осъществявал ученическото хранене преди 01.06.1983г. и така не бил получен документ за времето от 16.05.1982г. до 08.06.1983г., а и не било установено на какво се дължат празните от осигуряване периоди. Не било издирено трудовото досие и не били съпоставени данните за стаж за периода от 16.05.1982г. до 14.05.1984г. Не било посочено въз основа на кой точно документ бил зачетен стажът и била отпусната пенсията с разпореждането от 07.03.2017г. – по тр.книжка или по УП 3. Констативните протоколи не били предоставени за изразяване на становище от жалбоподателката във връзка с извършените проверки. Не било съобразено и че законодателят прави разлика между отпускане и определяне на пенсия в неправилен размер. В разпореждането били разпоредени права и задължения след 14.12.2016г. въз основа на данните, установени към 13.12.2016г. и не били съобразени данните към 19.06.2017г., към 03.01.2018г. и другите следващи промяната дати. Не били събрани никакви доказателства за недобросъвестност, а така Директор ТП НОИ не установил в пълен обем фактическата обстановка и повторил мотивите на пенсионния орган. Иска се съдът да отмени Решение №1012-26-410-3 от 20.10.2022г. на Директор ТП на НОИ Хасково и потвърденото с него разпореждане, като се претендират направените по делото разноски.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ Хасково, счита, че жалбата е неоснователна, поради което иска да бъде отхвърлена. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заявление №2113-26-2688 от 14.12.2016г. М.В. е поискала отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, към което е представила документи, доказващи осигурителен стаж и доход. С оглед представените към заявлението документи в описа на осигурителния стаж пенсионния орган е определил, че общият осигурителен стаж от трета категория труд е 39 години, 04 месеца и 13 дни. С Разпореждане №**********/№14/пр.№N01089/07.03.2017г. на ръководител ПО при ТП НОИ Хасково е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 13.12.2016г., а с последващи разпореждания пенсията е преизчислявана и осъвременявана.

При извършени контролни процедури е изискано да се потвърди достоверността на Удостоверение УП-3 №34/26.03.2004г., издадено от Мероприятие Ученическо хранене – гр.Момчилград, за периода от 16.05.1982г. до 14.05.1984г. – 2г., 00м, 14 дни. Осигурителят Обединено счетоводство Образование Момчилград издава ново Удостоверение УП-3 №161/18.05.2022г., по което на М.В. се зачита осигурителен стаж за периодите 08.06.1983г. до 10.12.1983г. – 00г, 06м, 02 дни, и от 01.01.1984г. до 01.05.1984г. – 00г, 04м, 00 дни, или общо 00г., 10м., 02 дни. Зачетен е и стаж, майчинство ІІ дете, за периода от 16.05.1982г. до 26.05.1982г. – 00г., 00м, 10 дни, по Акт за раждане №223/14.05.1981г. За проверката е съставен Констативен протокол №КП-5-08-01207491/10.10.2022г. – при Ученическо хранене ЕООД Кърджали, и Констативен протокол №КП-5-08-01208178/11.10.2022г. – при Обединено счетоводство Образование Момчилград. С оглед резултата от проверката контролният орган потвърждава осигурителния стаж, вписан в новото представено Удостоверение УП-3. Така зачетеният стаж към датата на отпускане на пенсията – 13.12.2016г., от 39г., 04м, 12 дни бил изменен на 38г., 02м., 27 дни, а разпореждането за отпускане на пенсия било изменено. В мотивите на Разпореждане №**********/№3/прот.№N01260/11.07.2022г. на Ръководител ПО при ТП НОИ Хасково и в диспозитива на акта е посочено различно правно основание – чл.99, ал.1, т.2, б.А от КСО и съответно - чл.99, ал.1, т.2, б.Д от КСО.

Недоволна от това разпореждане, М.В. го обжалва пред  Директор ТП НОИ Хасково, който с Решение №1012-26-410-3 от 20.10.2022г. е оставил без уважение жалба вх.№1012-26-410/26.09.2022г. Решаващият орган изцяло е възприел фактите, така, както са описани в оспореното разпореждане и събраните по административната преписка доказателства. Изложил е подробни доводи относно извършената проверка и резултатите от нея, потвърждаващи новото Удостоверение УП-3. В решението се посочва още и че при осигурителя Обедидено счетоводство Образование Момчилград не се съхраняват разплащателни ведомости за периода от м.05.1982г. до м.05.1983, а от представените разплащателни ведомости М.В. фигурира за периода от 08.06.1983г. до 10.12.1983г. и от 01.01.1984г. до 01.05.1984г. Крайният извод на решаващия орган е, че разпореждането от 11.07.2022г. е правилно и законосъобразно, като от събраните в хода на административното производство доказателства е установено наличието на хипотезата на чл.99, ал.1, т.2, б.Д от КСО, тъй като пенсията е отпусната при осигурителен стаж от 39г., 04м, 12 дни, а действителният установен впоследствие бил 38г., 02м., 27 дни.

Видно от изисканото в хода на съдебното производство доказателство – Постановление Отказ да се образува досъдебно производство от 29.12.2022г., РП Хасково предвид изтеклата давност за престъпление по чл.316 във вр. с чл.308 от НК отказва да образува досъдебно производство и прекратява преписката.

Оспореното Решение №1012-26-410-3 от 20.10.2022г. е връчено на 26.10.2022г., като жалбата срещу него е постъпила чрез пощата, с отбелязване на пощенското клеймо за дата на подаване – 09.11.2022г.  

При така установената фактическа обстановка, като взе предвид и разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът извърши преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, като направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна – адресат на оспорения акт, за която е налице пряк и непосредствен интерес от обжалването, в срока по чл.118, ал.1 от КСО, като отговаря на изискванията за форма и реквизити и не се установяват пречки за разглеждането ѝ. При тези съображения съдът приема, че подадената жалба е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган по смисъла на чл.117, ал.1, т.2, б.А от КСО и е обективирано в изискуемата писмена форма, като съдържа изложение на фактически и правни основания за издаването му, изложени в достатъчна степен, за да бъде ясна волята на издателя.

Не се установява при издаването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Наведените доводи за процесуално нарушение, касаещи изписването на правното основание в разпореждането от 11.07.2022г. са неоснователни, доколкото в диспозитива е изписано основанието по чл.99, ал.1, т.2, б.Д от КСО, а в мотивите са изложени аргументите, които касаят определяне на пенсията в неправилен размер и съобразно действително установен впоследствие осигурителен стаж, а няма изложение за определянето ѝ съобразно твърдения за неистински или подправен документ или пък на документ с невярно съдържание.

Няма нарушение и при приложението на материалния закон. Съгласно чл.99, ал.1, т.2, б.Д от КСО влязлото в сила разпореждане по чл.98 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, в случай, че пенсията е определена в неправилен размер. При настъпване на обстоятелствата, определени изрично в чл.99 от КСО, длъжностното лице по чл.98, ал.2 от КСО винаги може да измени, осъвремени, спре, възобнови, прекрати или възстанови пенсия. В конкретния случай, след представеното ново Удостоверение УП-3 и извършените проверки се установява различен осигурителен стаж. Налични са документи за определени периоди от време, но с различно съдържание – Удостоверение УП-3 №34/26.03.2004г., издадено от Мероприятие Ученическо хранене – гр.Момчилград, за периода от 16.05.1982г. до 14.05.1984г. – 2г., 00м, 14 дни, и ново Удостоверение УП-3 №161/18.05.2022г., по което на М.В. се зачита осигурителен стаж за периодите 08.06.1983г. до 10.12.1983г. – 00г, 06м, 02 дни, и от 01.01.1984г. до 01.05.1984г. – 00г, 04м, 00 дни, или общо 00г., 10м., 02 дни, като с оглед новия установен осигурител стаж е зачетен и стаж, майчинство ІІ дете, за периода от 16.05.1982г. до 26.05.1982г. – 00г., 00м, 10 дни, по Акт за раждане №223/14.05.1981г. Така при извършената съпоставка на събраните в хода на административното производство документи и тези, представени при подаване на молбата за пенсиониране, се установява, че през периода, извън установения с удостоверението от 18.05.2022г. М.В. не фигурира в разплащателните ведомости. В съдебното производство не са представени никакви доказателства, които да оборят констатациите на административния орган в тази насока. Неоснователно е възражението на жалбоподателката и в насока, че същата не може да носи последствията от липса на отбелязвания в разплащателните ведомости, но следва да се отчете, че тя носи отговорност за декларираните в заявлението данни и приложените към него документи. Жалбоподателката не доказа зачетения от пенсионния орган с разпореждането от 07.03.2017г. осигурителен стаж, а доказателствената тежест относно релевантните факти, послужили за отпускането на пенсията през 2017г., е именно на заявилият искането за отпускане на пенсията, докато за административния орган не съществува задължение да доказва отрицателния факт, че М.В. не фигурира през определен период във ведомостите и не е работила през определени периоди от време. Съгласно чл.40, ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, осигурителният стаж се установява с данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Според чл.40, ал.3 от Наредбата, документите по ал.1 и ал.2 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд, а според чл.40, ал.5 от същата, в случаите, когато документите по ал.3 липсват, осигурителите или техните правоприемници по изключение могат да издават удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за осигурителен доход и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж и за осигурителния доход. В случая за определени периоди от прослуженото време на В. е относима информацията от представеното Удостоверение УП-3 №161/18.05.2022г. и събрана при извършената проверка по чл.108 от КСО, още повече, че по повод установените нови данни и обстоятелства е отказано да бъде образувано досъдебно производство, но предвид изтекъл давностен срок за наказателно преследване.

При така изложените съображения оспореното решение, потвърждаващо Разпореждане №**********/№3/прот.№N01260/11.07.2022г., е издадено в съответствие с изискванията за законосъобразност, поради което подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Н.В. *** против Решение №1012-26-410-3 от 20.10.2022г. на Директор ТП на НОИ Хасково, с което е отхвърлена жалба с вх.№1012-26-410/26.09.2022г. срещу Разпореждане №**********/№3/прот.№N01260/11.07.2022г. на Ръководител ПО при ТП НОИ Хасково.

ОСЪЖДА М.Н.В., ЕГН **********,*** разноски за юрк.възнаграждение в размер на 100,00 лева.

Решението може да бъде обжалвано пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението. 

   

 

Съдия: