Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260624 22.12.2020г. град
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен
съд, наказателно отделение, XII-ти
състав
На двадесет и седми
ноември година 2020
В публично
заседание в следния състав:
Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА
Съдебни заседатели:
Секретар: Камелия
Славейкова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Бушандрова
НАХД № 4164 по описа на съда за 2020 година
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 ЗДвП, вр. чл. 59-63 ЗАНН и е
образувано по повод жалбата на Н.Н.Д., ЕГН: **********, с адрес: *** против електронен фиш Серия К № 2652969, издаден от ОД МВР гр. Бургас,
с който за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, на основание
чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т.3 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено
административно наказание «глоба», в размер на 100 лева.
С
жалбата се моли за отмяна на електронния фиш, като се посочват доводи за
неправилност и незаконосъобразност и се оспорва правилността на налагането на
санкцията с електронен фиш.
В съдебно заседание,
жалбоподателят не се явява и не изпраща представител. Не изразява становище. Не сочи доказателства. Прави искане за разноски.
За ответника по жалбата - сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР
гр. Бургас, редовно призовани, представител не се яви в съдебно заседание пред
настоящия съд. Не изразяват становище. Не сочат доказателства. Не правят искане
за разноски.
Жалбата е допустима, като
подадена от легитимирана страна и с оглед липсата на доказателства, настоящият
състав приема, че същата е в законоустановения срок против
акт, подлежащ на обжалване пред РС съгласно чл.189, ал.8 от ЗДвП.
Съдът, като взе предвид
разпоредбите на закона и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На
30.06.2016 г. в 14:45 часа в гр. Бургас, бул. «Тодор Александров»,
в посоки пътен възел «Юг», към кръстовище с ул. «Спортна», до бензиностанция «Лукойл» Ф 563, при въведено
ограничение на скоростта с пътен знак В-26 за движение в населено място до 80 км/ч, с автоматизирано
техническо средство № 003059049644, бил заснет лек автомобил «****» ****, регистрационен
номер № *****, който се движел със
скорост 105 km/h.
Въз основа на тези данни от техническото средство и след проверка за
собственост, при която бил установен неговият собственик - жалбоподателят, бил издаден електронен фиш
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, издаден от ОД МВР - гр. Бургас,
с който за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, на основание
чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т.3 от ЗДвП, на
жалбоподателя е наложено административно наказание «глоба», в размер на 100
лева..
Изложената фактическа обстановка
се установява от събраните по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства.
При така установените факти съдът
намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
При издаването на обжалвания
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство, съдът не констатира допуснати нарушения. От формална страна, електронният фиш съдържа всички изискуеми съгласно
чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, а именно съдържа данни за териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното
средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.
Съдът намира за неоснователни
възраженията, направени в жалбата, че електронният фиш не съдържа, предвидените
в ЗДвП реквизити.
В ЗДвП, не е предвидено
електрония фиш да има дата на издаване, посочване на физическо лице - издател и негов подпис. Той представлява електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно - информационна система,
въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства, т.е. не е документ и не е необходимо да има име и подпис
на физическо лице - издател.
След преценка на цялата
доказателствена съвкупност, съдът намира, че от обективна и субективна страна
се установява извършеното нарушение и авторството на деянието, доколкото
собственика на МПС не е посочил друго лице, управлявало го, има основание да се
ангажира отговорността на жалбоподателя.
С тълкувателно постановление № 1
от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС се приема, че е недопустимо административните
нарушения да се установяват и санкционират след неопределен период от време,
тъй като по този начин би се създала трайна несигурност в правния мир, като
освен това, извършителите на деяния със значително по-ниска степен
на обществена опасност, каквито са административните нарушения, биха
били поставени в по-тежко материално правно положение от извършителите на
деяния с най-висока степен на обществена опасност,
каквито са например престъпленията против личността. В този
смисъл институтите на давността в двете ѝ разновидности – давност за
преследване, след изтичането на която се погасява възможността на компетентният
орган да реализира правомощията си по административнонаказателното
правоотношение и давност за изпълнение на наложено наказание, с изтичането на
която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването
на вече наложената административна санкция, намират приложение и в
административнонаказателния процес, независимо дали имат изрична уредба
в ЗАНН. От принципите, че извършителите на административни
нарушения не могат да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение от
извършителите на престъпления и от принципа за субсидиарно приложение на НК за
случаите, които нямат изрична уредба в административнонаказателния процес - чл.
11 от ЗАНН следва, че нормите на давността уредени в НК ще намерят съответно
приложение и в административнонаказателния процес във всеки един случай,
когато в ЗАНН няма изрична уредба.
Трайно установено положение е, че
погасителната давност ограничава във времево отношение възможността на
държавата чрез съответния компетентен орган да реализира с влязъл в сила акт
наказателната/административнонаказателната отговорност на дадено лице. Погасителната давност в общия случай, започва от деня, в който е
довършено престъплението/нарушението - чл. 80, ал. 3 от НК и тече до
реализиране на наказателната/административнонаказателната отговорност на дееца,
с влязъл в сила акт.
Погасителната давност бива два
вида - обикновена и абсолютна. Обикновената давност се
прекъсва с всяко действие на надлежните органи,
предприето за преследване и то само спрямо лицето, срещу което е насочено
преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността,
започва да тече нова давност - чл. 81, ал. 2 от НК. Абсолютната давност, изключва
наказателното/административнонаказателното преследване, независимо от спирането
и прекъсването на обикновената давност - чл. 81, ал. 3 от НК.
В чл. 34 от ЗАНН, са изрично
регламентирани две действия, които прекъсват обикновената погасителна давност -
издаването на АУАН и издаването на НП. Предвидени са и специални давностни
срокове за извършване на тези конкретни действия - три месечен, съответно
едногодишен за издаване на АУАН и шест месечен за издаване на
НП. С издаването на АУАН и НП обаче, не се изчерпват необходимите действия на
държавата по реализиране на административно
наказателната отговорност на дееца. След издаването на НП, същото следва да
бъде връчено на наказаното лице, като предпоставка за влизането му в сила. Доколкото електронният фиш подлежи на обжалване като
НП и може да влезе в сила,
след което му се придава значението на влязло в сила НП, то следва спрямо него
да се приложат и разпоредбите, касаещи наказателните постановления. Тъй като за действието по връчване на електронните фишове в ЗАНН и
ЗДвП, не е предвиден специален давностен срок, то следва субсидиарно да се
приложи чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и да се приеме, че за връчване на електронния
фиш тече обикновена погасителна давност, в размер на 3 години.
В случая, не може да намери
приложение двугодишния срок по чл. 82 от ЗАНН, доколкото приложението му би довело до смесване между двата основни вида давност –
преследвателна и изпълнителна. Както бе посочено
по-горе, преследвателната давност, тече от извършване на нарушението до реализиране на отговорността
на дееца с влязъл в сила акт. Изпълнителната давност по чл. 82 от ЗАНН,
започва да тече от влизане в сила на съответния акт, с който отговорността на дееца е ангажирана. Тоест, за да е приложим срока по чл.
82 от ЗАНН, електронният фиш следва да е влязъл в
сила. Предпоставка за влизане в сила
на електронния фиш е надлежното му връчване. Преди връчването и съответно влизане в сила, не тече изпълнителната давност по чл. 82 от ЗАНН, а общата
преследвателна давност по НК.
С оглед
гореизложеното, следва да се приеме, че по силата на препращащата норма на чл.
11 от ЗАНН, за връчването на електронния фиш следва да тече обикновена
тригодишна давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.
В процесния случай електронният
фиш е издаден на 30.06.2016 г., от която дата е започнала да тече обикновената
тригодишна давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК за връчване на електронния фиш.
От административнонаказващия орган не са изложени твърдения
за наличие на действия, водещи до прекъсване на течащата обикновена давност за
връчването му, а същият е връчен на нарушителя през
2020г, по делото не са приложени данни от АНО, за датата на връчване на електронния фиш, но датата на входиране на жалбата до БРС е
07.10.2020г, т.е. повече от 4 години след издаването му. Не са и представени доказателства за извършване на
действия, водещи до прекъсване
на давността.
От гореизложеното следва, че
обикновената тригодишна давност като непрекъсната е изтекла на 30.06.2019 г.
Електронният фиш е връчен през 2020г., т.е. след
изтичане на давностния срок за това действие. По посочените съображения следва
да се приеме, че административно наказателната отговорност на дееца е погасена
по давност и електронният фиш като незаконосъобразен
следва да се отмени.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните
производства страните имат право на присъждане на разноски. В
настоящия случай, НП е отменено, поради което, в полза на жалбоподателя, следва
да бъдат присъдени разноски, които Съдът определи в размер на 300 /триста/
лева, според приложения договор за правна помощ, които следва да бъдат
заплатени от сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Бургас на жалбоподателя.
Воден от гореизложеното и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Бургаският районен
съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ електронен фиш Серия К № 2652969,
издаден от ОД МВР гр. Бургас против Н.Н.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, на основание чл.
189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т.3 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено
административно наказание «глоба», в размер на 100 лева.
ОСЪЖДА Сектор
Пътна полиция към ОДМВР гр. Бургас, да заплати на Н.Н.Д., ЕГН: **********, сумата от 300 /триста/
лева, за направени
по делото разноски.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ:
/П/
Вярно с оригинала:З.К.