ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 373
гр. Велико Търново, 12.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание
на дванадесети септември две хиляди и
двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: Евтим Банев
изслуша докладвано от съдия Банев Адм.
д. № 419 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във вр. с чл. 144 от АПК.
Постъпила
е молба вх. № 4045/ 30.08.2023 г. /подадена като електронен документ/ от *** Х.К.,
като пълномощник на Н.С.К. с ЕГН **********, адрес *** – жалбоподател по адм.
дело № 419/ 2023 г. по описа на АСВТ. В жалбата се сочи, че издаденото от
директора на ТД на НАП – Велико Търново, решение по жалба срещу АУЗД № 100/
14.06.2023 г. е било обжалвано в неговата цялост, за което е заплатено
адвокатско възнаграждение. След постъпването й в АСВТ по жалбата са били
образувани две дела с № 419/ 2023 г. и № 435/ 2023 г. по описа на АСВТ, по
които са заплатени дължимите държавни такси. По адм. дело № 419/ 2023 г. на
АСВТ от съда е издадено Определение № 353/ 16.08.2023 г., с което преписката е
върната на горестоящия административен орган за произнасяне по същество, като
няма произнасяне по дължимите разноски. Счита, че макар да не са претендирани с
жалбата, разноските са сторени и няма пречка да бъдат претендирани до
приключване на делото. Твърди, че липсата на претенция за разноски в жалбата се
дължи на неточно указания с решението на горестоящия орган срок за обжалването
му и депозирането на жалбата в последния ден от срока по чл. 147, ал. 3 от ДОПК. Иска се да бъде отменено Определение № 353/ 16.08.2023 г. по адм. дело №
419/ 2023 г. на АСВТ и спорът да бъде разгледан в открито съдебно заседание, с
оглед претенция за направени от оспорващото лице разноски. Алтернативно се иска
допълване на посоченото определение, като на жалбоподателя бъдат присъдени
заплатените разноски в размер на 510 лв. /500,00 лв. адвокатски хонорар и 10,00
лв. държавна такса/, съгласно представен списък. Към молбата е приложен и
Договор за правна защита и съдействие от 06.07.2023 г. между Н.С.К. и *** Х.К.,
с предмет „обжалване пред АСВТ на решение по жалба срещу АУЗД № 100/ 14.06.2023
г. на директора на ТД на НАП – Велико Търново“.
Препис от молбата е изпратен на директора на ТД на НАП – Велико Търново, който в писмено становище с вх. № 4100/ 05.09.2023 г., чрез пълномощника си ***И.К., заема становище за недопустимост на исканията. Излага подробни доводи в тази насока. Алтернативно прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
При наличните в делото доказателства, от фактическа страна се установява следното:
На Н.С.К. с ЕГН **********
е издаден АУЗД № ПО-04000422096989-91- 001/ 02.11.2022 г. от орган по приходите
в ТД на НАП – Велико Търново, с който на основание чл. 106, ал. 1 от ДОПК, е
коригирана подадената от К. ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2021 г. и в резултат са
му определени допълнителни задължения за данък върху годишна данъчна основа по
чл. 17 от ЗДДФЛ, в размер на 1 350,00 лв. и лихви за забава в размер на
68,03 лева. С жалба пред директора на ТД на НАП – Велико Търново, задълженото
лице е оспорило АУЗД по административен ред с искания за неговата отмяна като
незаконосъобразен, алтернативно за обявяване на нищожността му. С Решение №
100/ 14.06.2023 г. горестоящият орган е оставил без разглеждане като
просрочена, жалбата на Н.К. срещу акта за установяване на задължения по
декларация и е отхвърлил искането същият да бъде обявен за нищожен. С жалба,
подадена пред АСВТ чрез пълномощника си *** К., К. е поискал обявяване
нищожността на АУЗД, алтернативно отмяната на Решение № 100/ 14.06.2023 г. на
директора на ТД на НАП – Велико Търново, в частта му с която е оставена без
разглеждане жалбата по административен ред, извън възраженията за нищожност на
АУЗД и връщане преписката на административния орган, за произнасяне по
същество.
С определение от
18.07.2023 г. по адм. д. № 419/ 2023 г. на АСВТ, производството по жалбата с
искане за обявяване нищожността на АУЗД е отделено, като за разглеждането й е
образувано адм. дело № 435/ 2023 г. по описа на АСВТ. Със същото определение на
жалбоподателя е указано да внесе държавна такса за разглеждането на адм. д. №
419/ 2023 г. на АСВТ. Определението е връчено на Н.К. лично и чрез пълномощника
му, на дата 20.07.2023 г., с молба вх. № 3711/ 25.07.2023 г. е представен
документ за внесената държавна такса.
С Определение №
353/ 16.08.2023 г. по адм. д. № 419/ 2023 г. на АСВТ е отменено Решение № 100/
14.06.2023 г. на директора на ТД на НАП – Велико Търново, в частта му, с която
е оставена без разглеждане като просрочена, жалбата срещу АУЗД №
ПО-04000422096989-91-001/ 02.11.2022 г., издаден от орган по приходите в ТД на
НАП – Велико Търново и преписката е върната за разглеждане по същество на
жалбата срещу законосъобразността на АУЗД, след произнасяне на съда по искането
за обявяване на неговата нищожност. Определението, като необжалваемо /чл. 88,
ал. 3 от АПК, вр. с § 2 от ДР към ДОПК и чл. 147, ал. 3 от ДОПК/, е влязло в
сила на датата на постановяването му. Същото е съобщено на жалбоподателя, чрез
пълномощника му, на дата 22.08.2023 година.
Съдът, като взе предвид изложените по-горе обстоятелства, намира следното.
Първото от формулираните в молбата искания е за отмяна от съда на негово Определение № 353/ 16.08.2023 г. по адм. дело № 419/ 2023 г. на АСВТ, с което на основание чл. 147, ал. 3 от ДОПК е разрешен спорът за законосъобразността на отказът на горестоящия орган да разгледа подадената пред него жалба за незаконосъобразност на АУЗД № 100/ 14.06.2023 г. на ТД на НАП – Велико Търново. Въпросното определение представлява съдебен акт, приключващ производството по частна жалба, срещу акт на горестоящ административен орган за прекратяване на производството по административно обжалване, при това необжалваем, съгласно формираната константна съдебна практика при прилагането на посочените по-горе текстове на чл. 88, ал. 3 от АПК и чл. 147, ал. 3 от ДОПК. Този вид съдебни актове не са такива по движението на дело, а слагат край на производството и се характеризират със стабилитет на правните последици, вкл. неоттегляемост по смисъла на чл. 253 от ГПК. След влизането им в сила същите не могат да бъдат изменяни или отменяни от съда, който ги е постановил, вследствие изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск, вкл. по отношение на процесуалния ред, по който е проведено производството. Поради това отправеното от жалбоподателя искане за отмяна на приключващото делото определение е недопустимо и като такова, следва да бъда оставено без разглеждане.
За пълнота следва да се отбележи, че в случаи от вида на процесния не е въведено изискване разглеждането на частната жалба да се извърши в открито заседание с участието на страните. Обратно, предвид характера на обжалвания акт /по допустимост на административно обжалване/ и по аргумент от чл. 160, ал. 2 от АПК, в този вид производства правилото е да не се провеждат открити заседания, освен ако съдът не прецени друго. В случая провеждането на открито заседание не е било мотивирано с необходимост от събиране на допълнителни доказателства, извън тези, които са представени с административната преписка, поради което съдът е преценил, че жалбата следва да бъда разгледана в закрито заседание.
По отношение второто искане, формулирано като такова за допълване на Определение № 353/ 16.08.2023 г. по адм. д. № 419/ 2023 г. на АСВТ, в частта за разноските. Същото е направено в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК и от надлежна страна, поради което искането е допустимо за разглеждане по същество. Разгледано по същество, искането е неоснователно.
В конкретния случай, с жалбата пред съда, насочена както срещу АУЗД № ПО-04000422096989-91-001/ 02.11.2022 г., така и срещу Решение № 100/ 14.06.2023 г. на директора на ТД на НАП – Велико Търново, в частта му, с която е оставена без разглеждане административната жалба срещу АУЗД, от Н.К. не е поискано присъждане на разноски. Този факт не се отрича от жалбоподателя, обратно – в молбата са сочат причините за този пропуск. Претенция за присъждане на разноски по адм. д. № 419/ 2023 г. на АСВТ няма формулирана и в молбата с вх. № 3711/ 25.07.2023 г., с която К. е представил документ за внесената държавна такса, в изпълнение на указанията, дадени с определението от 18.07.2023 г. по посоченото дело. Такова искане не е правено и до произнасянето на съда с приключващото делото определение от 16.08.2023 г., съответно с посоченото определение съдът не се е произнесъл по въпроса за разноските.
Безспорно, съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, при отмяна на обжалвания административен акт, подателят на жалбата има право на направените разноски, вкл. за възнаграждението за един адвокат, като посочената норма е приложима и в производствата по чл. 88, ал. 3 от АПК. За да упражни това свое право обаче, той следва да е поискал присъждане на разноските и то най-късно до съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото. След приключване на това заседание страните не могат да предявяват процесуално валидно искания за присъждане на разноски, нито да представят доказателства за сторените такива, вкл. за техния размер. В този смисъл е и задължителното за съдилищата разрешение, дадено в т. 11 от Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/ 2012 г. на ВКС, ОСГТК. Съобразно спецификата на конкретното производство това означава, че подателят на жалбата срещу Решение № 100/ 14.06.2023 г. на директора на ТД на НАП – Велико Търново, е следвало да заяви претенцията си за присъждане на разноските по делото и да представи доказателствата за направените такива, най-късно до произнасянето на определението, приключващо производството по адм. д. № 419/ 2023 г. на АСВТ.
В случая липсва своевременно заявено от Н.К.
такова искане, като необходимо условие за присъждането на разноските, вкл. тези
за адвокатско възнаграждение. Без значение е соченото от жалбоподателя
обстоятелство, че в решението на директора на ТД на НАП – Велико Търново е
посочен погрешен срок за обжалването му, което е наложило спешност при
подаването на жалбата. Независимо от неправилното /или по-точно непълното по
отношение на определени части от решението/, посочване на срока за обжалване от
административния орган, оспорващото лице е депозирало относително подробна и
аргументирана жалба в срока по чл. 147, ал. 3 от ДОПК, т.е. обективно е било в състояние да заяви в нея и
искането си за разноски. Дори да се приеме, че първоначално оспорващият е бил в
очакване жалбите му срещу двата акта да бъдат разгледани в едно производство, с
определението от 18.07.2023 г. той е бил уведомен за обратното, както и че
жалбата срещу Решение № 100/ 14.06.2023 г. на директора
на ТД на НАП – Велико Търново подлежи
на разглеждане в закрито заседание. Съобразно това и датата на постановяване на
Определение № 353/ 16.08.2023 г. по адм. д. № 419/ 2023
г. на АСВТ, Н.К. е разполагал с
достатъчно време да отправи искането си за присъждане на разноските по делото.
Както се отбеляза, такова искане не е било направено и на практика то е заявено за пръв път едва в молбата по чл. 248 от ГПК, което е
недопустимо по аргумент от чл. 80 от ГПК.
При така
изложеното, настоящият състав намира, че липсва своевременно заявено надлежно
искане от жалбоподателя да му бъдат
присъдени дължимите
разноски по делото, като основание
съдът да присъди такива. Този е и крайният резултат, постановен
с определението, чието изменение се иска. Съобразно това искането на Н.С.К.
за допълване на Определение № 353/ 16.08.2023 г. по
адм. д. № 419/ 2023 г. на АСВТ, в частта му за присъдените разноски, е
неоснователно и следва да се отхвърли.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя без
разглеждане искането на Н.С.К. с ЕГН **********, адрес ***,
за отмяна по реда на чл. 253 от ГРК, на Определение № 353/ 16.08.2023 г., постановено по адм. д. № 419/ 2023 г. на АСВТ по
описа на Административен съд – В. Търново и насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
Отхвърля искането на Н.С.К. с ЕГН **********, адрес ***, за допълване на Определение № 353/ 16.08.2023 г., постановено по адм. д. № 419/ 2023 г. на АСВТ по описа на Административен съд – В. Търново, в частта за присъдените разноски.
Определението не подлежи
на обжалване по аргумент от чл. 248, ал. 3 от ГПК и чл. 88, ал. 3 от АПК.
Определението да
се съобщи на страните, чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен съдия: