Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1869
гр. Пловдив, 15.05.2019 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I граждански
състав, в публично заседание на осми май
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен
съдия: АНЕТА ТРАЙКОВА
при
участието на секретаря Цвета Тошева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 5954 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на
„Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, бул. "В. Левски“ № 114, против С.С.И., ЕГН **********.
Ищецът твърди, че между ответника и
„Изи Асет Мениджмънт“ АД бил сключен Договор за
паричен заем № *** от 01.12.2016 г., по силата на който на ответника бил
отпуснат паричен заем в размер 600 лв. Параметрите и условията на договора били
описани в стандартен европейски формуляр. С подписване на договора ответникът
приел общите условия на заемателя. Бил подписан погасителен план, неразделна
част от договора, с посочен брой, размер и падеж на всяка вноска. Договорена
била лихва, като главницата, ведно с лихвата били в общ размер 671,94 лв., погасими на 6 месечни погасителни вноски
в срок до 30.05.2017 г.
Страните уговорили и предоставянето
обезпечение /поръчителство на две физически лица/ като поради непредставянето
на уговореното обезпечение в тридневен срок от подписването на договора била
начислена неустойка за неизпълнение на договорно задължение за представяне на
обезпечение в размер на 424,08лв. разсрочена на 6 месечни вноски, всяка в
размер на 70,86 лв. На длъжника било начислено и обезщетение за забава в размер
на действащата зак. лихва в размер на 17,50 лева, като лихвата се изчислявала
върху всяка просрочена погасителна вноска, съвкупност от главница и договорна
лихва. Начислена е и такса разходи за събиране на просрочени вземания в размер
на 45 лева, която се начислява за всеки следващ 30 дневен период, през който
има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 кал. дни, като
всички начислени разходи за събиране на
просрочените погасителни вноски не може да наджвърлят 45 лева.
Излага, че с приложение № 1 от 01.06.2017г.
към рамков договор за прехвърляне на вземания от 30.01.2017 г. кредиторът „Изи
Асет Мениджмънт“ АД цедирал вземанията си срещу ответника на ищеца, за което
длъжникът бил уведомен с уведомление. При евентуалност се моли длъжникът да се
уведоми за цесията с връчването на приложенията към исковата молба.
По договора ответникът не е извършил
плащания. Претендират се главница в размер на 600 лв.; договорна лихва в размер
на 71,94 лв. за периода 31.12.2016 г. – 30.05.2017г., 424,08 лв. неустойка за
неизпълнение на договорно задължение и такса разходи за събиране на просрочени
вземания в размер на 45 лева. По отношение на иска за лихвата за забава
производството е прекратено с влязло в сила определение на съда от 21.05.2018г.
Ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК
срещу ответника, по което било образувано ч. гр. д. № 11535/2017г. на ПРС, като
на ищеца били дадени указания за предявяване на иск, за което са предявени
настоящите установителни искове за съществуване на вземанията. Иска да се
признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 11535/2017г. на ПРС. Претендират се законна лихва върху главницата
от 26.07.2017 г. до окончателното изплащане и разноски за заповедното и
исковото производство.
В законоустановения срок по чл. 131,
ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
особения представител на ответника адв. Д.А.. Оспорва исковете като
неоснователни. Оспорва валидността на сключения договор за паричен заем, като
неподписан от ответника и оспорва извършената цесия и уведомяването на длъжника
за нея. Прави възражение за нищожност на клаузите за неустойка и такса разходи.
Пловдивски
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от правна и
фактическа страна следното:
Правната
квалификация на така предявените обективно кумулативно съединени искове е: -
чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. чл. 9 ЗПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД,
във вр. с чл. 99 ЗЗД, чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД и
чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с чл. 92 ЗЗД.
Приложено
е ч. гр. д. № 11535/2017г. на ПРС, от
което се установява, че по заявление на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
длъжника С.С.И., ЕГН **********
за вземанията, предмет на настоящия иск. Изпратено е
съобщение до заявителя с указанията по чл. 415 ГПК. Искът е предявен в срока по
чл. 415 от ГПК. Изложеното сочи, че за ищеца е налице правен интерес от
предявения установителен иск по чл. 422 ГПК и същият е процесуално допустим.
Между
„Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника е подписан
договор за паричен заем № *** от 01.1.2016
г., по силата на който на ответника бил отпуснат паричен заем в размер 600 лв. Месечната
погасителна вноска била 111,99 лв., годишният процент на разходите 49,05 %, а
годишният фиксиран лихвен процент 40.00 %. Погасителните вноски били 6 на брой,
а крайният срок на договора – 30.05.2017 г. По силата на сключения договор за
заем на ответника е била предоставена посочената парична сума в размер на 600
лева. Ответникът е оспорил подписа си в договора, като проведеното от него
оспорване е неуспешно, доколкото от приетото и изслушано заключение на вещото
лице С. се установява договорът да е бил подписан от ответника.
Относно легитимацията на кредитора:
Вземанията
по процесния договор са цедирани от „Изи
Асет Мениджмънт“ АД на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с
приложение № 1 от 01.10.2015 г. по рамков договор за цесия от 16.11.2010г. Под
№ 1888 от приложението е посочен номер на договора, датата на договора и името
и ЕГН-то на кредитополучателя /виж л. 69 от делото/. Т. е. посочен е номерът на
процесния договор и е индивидуализиран кредитополучателят. В договора за цесия
е посочено, че приложенията са неразделна част от договора, а с общите условия
към договора за кредит заемополучателят се е съгласил, че заемодателят може по
всяко време да прехвърля правата си по договора на трети лица. Към приложенията на исковата молба е
представено уведомително писмо с изх. № *** от 12.06.2018г. по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цесионера до длъжника. Уведомлението, приложено към исковата молба на
цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на
цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за
спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин
уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК
при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника /виж решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т.
о./. Следователно от датата на връчване исковата молба и приложенията на
ответника е изпълнена разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и извършеното прехвърляне
на вземането е съобщено на длъжника.
Предвид
изложеното съдът намира, че по производството се установява, наличието на
валидно облигационно правоотношение по договор за паричен заем, както и договор
за цесия сключен между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“
АД, по който е цедирано вземането произтичащо от процесния
договор за заем, за което прехвърляне ответникът е надлежно уведомен в хода на
процеса с връчването на препис от исковата молба и приложенията към нея.
Относно главницата:
Претендира
се неплатена главница в размер на 600 лева.
От неоспорената ССчЕ се установява, че размерът на непогасената главница
по договора за посочения период е 600 лева, като крайният срок на договора е
изтекъл на 30.05.2017г. В тежест на ответника е да докаже плащане на
претендираната сума. Подобни твърдения и не са ангажирани от ответника, поради
което искът за главница е основателен в пълния си размер от 600 лева. Като
законна последица ще се присъди и законна лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане.
По иска за договорна лихва:
Уговореният
по договора ГПР е 49.04 %, а фиксираният годишен лихвен процент е 40.00 %.
Договорът е сключен за 6 месеца, като общият размер на договорната лихва е 71,94
лева, като няма пречка страните да уговорят договорна надбавка в размер
по-голям от законната лихва. Ето защо съдът намира, че така уговореният ГЛП не противоречи
на добрите нрави.
Ето защо претенцията за възнаградителна лихва като основателна, ще се уважи
изцяло.
По иска за неустойка:
Настоящият
съдебен състав намира, че предвидената в договора клауза за неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение противоречи на добрите нрави.
Критериите
дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се
съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т.
д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки
конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на естеството и размера
на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други,
различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на
неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на
неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението.
В
случая страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да
осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на
договора, като при неизпълнение са предвидели неустойка във фиксиран размер от 424,08
лв. Така предвидения размер е 71% от цялата заета сума. Така предвидената
клауза за неустойка поради неизпълнение на договорно задължение за представяне
на обезпечение противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на
закона, е нищожна. Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143,
т. 5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока.
Съдът
намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за
представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението
му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не
води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени
възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата на
сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на
договорните условия. Така уговорена неустойката би довела до неоснователно
обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, поради увеличаване на
подлежаща на връщане сума допълнително с
още 71 % от предоставената главница.
Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и
добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в
конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно
разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо
не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за
възникване на задължение за неустойка по договора.
Претенциите за неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за предоставяне на обезпечение ще се отхвърли изцяло, поради
противоречието й с добрите нрави.
Относно таксата за извънсъдебно събиране.
Ищецът не е
доказал извършването на такива разходи, представляващи такси
и разноски за напомнителни писма, ел. съобщения, телефонни разговори и
посещения на адреси, ето защо искът като недоказан, ще се отхвърли.
Вследствие на изложеното, съдът намира, че исковата
претенция е основателна и следва да бъде уважена за претендираната главница и
договорна лихва, а претенциите за неустойка и такса за извънсъдебно събиране -
отхвърлена.
По разноските:
По исковото производство са представени доказателства за
направата на разноските за ДТ в размер на 175 лв., внесен депозит за особен
представител от 160 лева, за депозит за ССчЕ в размер на 120 лв., депозит за
СГрЕ в размер на 80 лева, както и се претендира се юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лв., съобразно чл. 78, ал.
8 ГПК /в сила от 28.01.2017 г./, във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 23, т. 2
НЗПП. Общият размер на направените в исковото производство разноски от ищеца е 635
лв., от които по съразмерност на ищеца ще се присъдят 401,90 лв., като в тежест на ответника ще се
присъдят изцяло разноските за СГрЕ.
От присъдените в заповедното, ищецът претендира по списък
25 лв. за държавна такса и 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение, като в
заповедното са присъдени само 50 лева юрк. възнаграждение. От тях по
съразмерност на ищеца ще се присъдят 43,50 лв.
От ответника по настоящото производство не са направени
разходи.
Така мотивиран, съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявените от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. "В.
Левски“ № 114, срещу С.С.И., ЕГН **********
установителни искове, че С.С.И., ЕГН ********** дължи
на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД, следните суми, произтичащи от по договор за паричен заем № *** от 01.12.2016г., сключен от длъжника с
„Изи Асет Мениджмънт“ АД, вземанията по който са прехвърлени на 01.06.2017
г. с Приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 30.01.2017 г. на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД с
ЕИК ********* следните суми: 600 лева,
представляваща дължима главница, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на постъпването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 26.07.2017 г. до
окончателното изплащане; 71,94 лева договорна лихва за периода
31.12.2016г.-30.05.2017г., ведно със зак. лихва върху тези суми, считано от
26.07.2017г. до окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 11535 /2017г. по
описа на ПРС, V гр. с-в.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. "В.
Левски“ № 114 установителни искове, срещу С.С.И., ЕГН ********** за признаването
за установено, че С.С.И., ЕГН ********** дължи
на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, следните суми,
произтичащи от договор за паричен заем № *** от 01.12.2016г., сключен от
длъжника с „Изи Асет Мениджмънт“
АД, вземанията по
който са прехвърлени на 01.06.2017г. с Приложение № 1 към рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.01.2017 г. на „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ООД, а именно: сумата от 424,08 лв., представляваща неустойка за
непредставяне на обезпечение и разходи за извънсъделно събиране на задължението
в размер на 45 лева, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 9848 /2017г. по
описа на ПРС, XІV гр. с-в., като неоснователни.
ОСЪЖДА
С.С.И., ЕГН ********** да заплати на Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в гр. София, бул. "В. Левски“ № 114, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
401,90 лв. – разноски по съразмерност в исковото производство, както и
сумата от 43,50 лв. – разноски в производството по ч. гр. д. № 11535 /2017г. по
описа на ПРС, V гр. с-в.
На особения представител на ответника - адв. Д. А. се
издаде РКО за сумата от 160 лева за адв. възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: /п/
Вярно с оригинала.
ЛШ