МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №95/28.02.2019
г. ПО НОХД № 1773/2017 г. ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
Делото
е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура гр. Видин, с който е
повдигнато обвинение против подсъдимия Ц.Б.Ф., роден на ***г***, с постоянен и настоящ адрес:***, българин,
български гражданин, със средно образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН **********
за това, че на неустановена дата от 10.07.2013г. до 20.07.2013г., включително в
гр. Видин с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал
заблуждение у К.М.К. ***, че спешно се нуждае от пари,
които да използва за лечението на болната си майка - С.К.Ф.
от с. Владиченци, обл. Видин, които до 20 дни ще му
ги върне и с това причинил на К. имотна вреда в размер на 1 500.00лв./ хиляда и
петстотин/ лева - престъпление по чл.209, ал.1 от НК
Представителят на РП
- Видин заяви в с.з., че поддържа обвинението, така, както е внесено с
обвинителния акт.
Подсъдимият Ц.Б.Ф. не се явява в съд. заседание.
Производството е
протекло по реда на чл.269, ал.3,т.4
от НПК.
Служебният защитник на
подсъдимия твърди,
че не е осъществен състава на чл. 209, ал.1 от НК,
както от обективна, така и от субективна страна.
По делото не е предявен
граждански иск и частно обвинение.
От събраните по
делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът прие за установена следната фактическа обстановка по делото
:
Свидетелят К.К. *** и подсъдимият се познавали от години. По думите на К.
подсъдимия Ф. не еднократно
му е искал пари на заем за кратко време, като за дребните суми К. не държал да му ги връщат, но по –едрите суми Ф. винаги
връщал своевременно.
Един ден през месец
Юли 2013 г, в
периода 10.07.2013 г. до 20.07.2013 г. преди обяд К. случайно
срещнал в близост до Автоцентъра за поправка на
автомобили на площад "Ташкюприя" гр.Видин подсъдимия Ц.Б.Ф.. Двамата се спрели и заговорили. Ф. споделил
с К., че майка му е болна и за лечението й трябват 1 500.00 лева. Подсъдимият
попитал К., дали има възможност да му даде назаем въпросната сума, като до
двадесет дена ще му я върне. К. му казал, че ще му се обади по телефона, за да
му каже дали ще може да му даде парите. Същия ден, К. се
прибрал, говорил със съпругата си, свидетелката П. К.а.
Казал й, че негов познат му иска сумата от 1 500.00 лева в заем, за лечение на
майка му. Тя го попитала дали е сигурен, че човекът ще му върне парите.
Отговорът бил положителен и така взели решение да дадат от спестяванията си,
поисканата сумата от 1 500.00 лева на Ф..
Веднага след това К.
се обадил по телефона на Ф. и му казал да го чака,
пред Автоцентъра, за да му даде парите. На същото
място - до Автоцентъра за поправка на автомобили на
площад "Ташкюприя" гр.Видин
К. дал на
подсъдимия Ф. сумата от 1
500.00 лева в банкноти от по 20 лева.
Ф. му заявил , че ще му върне парите до 20
дена. След като минал един месец, от даването на парите, след 10.08.2013г, К. започнал да търси по телефона Ф.. Последния се укривал и не
отговарял на повикванията по телефона. К. отишъл и до
дома на родителите на подсъдимия, където се видял с майката на същия , но не успял да намери Ф..
От
свидетелските показания на свидетелите- К.М.К., А.Б.Ш.
и П.А.К., се установява горната фактическа обстановка.Безспорно
се установява начинът, времето ,мястото, начинът, по
който е присвоил подсъдимият движимите вещи-1500лева, без да е имал правно
основание , въвеждайки в заблуждение пострадалия, че парите му трябват за
лечение на болната му майка, както и че ще му върне същите в срок от 20 дни.
Свидетеля
К.К. подробно обяснява как е дал сумата от 1 500 лева
на подсъдимия. Заявява, че същия преди това му е обяснил, че майка му е болна и
сумата му е необходима за лечението й. Категоричен е, че е бил абсолютно
сигурен, че подсъдимия ще му върне сумата, тъй като и преди, когато му е давал
в заем по–голяма сума не е имал проблеми.
В този
смисъл са и показанията на свидетеля К.а – съпруга на К.. Същата е категорична, че съпругът й е бил
убеден, че Ф. ще им върне парите, поради което му дала 1500 лева в банкноти по 20 лева , за
да ги даде на Ф..
Показанията
на тези свидетели се допълват от показанията на свидетеля Ш. , който макар и да не е чул разговора
между К. и Ф. по безсъмнен
начин установява , че действително двамата са се видели в близост до Автоцентъра за
поправка на коли на площад "Ташкюприя" в
гр.Видин.Разговаряли са , след
което К. се върнал у дома си ,а малко по- късно отново отишъл на същото място
- до
Автоцентъра за поправка на коли на площад
"Ташкюприя" в гр.Видин ,
където пак се срещнал с подсъдимия. След това К. му
казал, че е дал пари на заем на Ф.. Твърди , че лично
е възприел обстоятелството , че К. преди да се срещне
втория път с Ф. е носел в себе си пачка с банкноти по 20 лева , но не знаел ,
каква е сумата общо.
Съдът
дава вяра и кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите са
последователни, логични, житейски обясними, не страдат от вътрешно противоречие
или такова по между си. Същите пресъздават по недвусмислен начин възприятията
си относно времето, мястото, автора на деянието и механизма на извършването му.
Обясненията
на подсъдимия са приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 279, ал.1,т.2 от НПК.
Същият не се признава за
виновен, като твърди, че описаното в ОА не отговаря на истината. Заявява, че
майка му не е била болна тази година. Отрича К. да му е давал сумата 1500 лева,
както и той да му е искал същата
Съдът намира, че обясненията на подсъдимия противоречат
на показанията на всички свидетели и на приобщените по делото писмени
доказателства. Същите не могат да бъдат годно доказателствено средство в
конкретния случай, а представляват единствено и само средство за защита, поради
което и съдът не ги кредитира.Всички събрани доказателства са в обратна насока.
На
основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал са приобщени и писмените
доказателства :характеристична справка и свидетелства за съдимост.
Видно
от представената характеристична справка подсъдимия има няколко криминалистични регистрации по чл. 209,
309 и 316 от НК.
От
справката за съдимост на подсъдимия е видно, че същият е осъждан за документни
престъпления.
Безспорно събраните
по-горе доказателства водят до единствено възможният правен извод, че именно подсъдимият Ц.Ф. е
извършител на измамата в размер на 1 500 лева.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира, че обвинението е
доказано по един несъмнен и безспорен начин, така както
го изисква нормата на
чл.303 от НПК, поради което подсъдимият ще следва да бъде признат за виновен и на основание чл.303,
ал.2 от НПК осъден за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК .
От обективна страна на деянието.
Подсъдимият Ф. на неустановена дата от 10.07.2013г. до 20.07.2013г.,
включително в гр. Видин с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и
поддържал заблуждение у К.М.К. ***, че спешно се
нуждае от пари, които да използва за лечението на болната си майка - С.К.Ф. от с. Владиченци, обл. Видин,
които до 20 дни ще му ги върне и с това причинил на К. имотна вреда в размер на
1 500.00лв./ хиляда и петстотин/ лева
От субективна страна: У
подсъдимият е била налице
специална цел, а именно да набави за себе си имотна облага, като възбудил и поддържал заблуждение у К.К., че майка
му е болна и спешно му трябват пари за лечение в размер на 1 500 лева.
Деянието е извършено при форма на вината пряк
умисъл, т.е. подсъдимият – Ф. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването на тези последици, който умисъл се извлича от конкретното
поведение и действия на дееца преди и по време на извършване на деянието.Видно
от възприетата по –горе фактическа обстановка е, че
подсъдимият в дълъг период от време със
завидна упоритост е възбудил и подържал у К. заблуждението,
че парите му трябват за лечение на болната му майка,като впоследствие е
установено от самия К. при разговор с нея, че не е била болна.
. За извършеното престъпление от
се предвижда наказание „лишаване
от свобода „ за срок от свобода от
една до шест години.
При определяне наказанието на подсъдимият Ц.Ф., съдът отчете следното :
Съдът отчете като смегчаващо
вината обстоятелство на подсъдимия- дългият период на
продължаване на наказателното производство.Изминали са близо шест години от
извършване на деянието, които сами по себе си представляват ограничаване на
правата на подсъдимия за доста дълъг период от време.Няма
данни по делото за този период от време същият да е имал нови криминални
прояви.
Отегчаващо
вината обстоятелство на подсъдимия е , че същият е осъждан .
Съдът счита, че са налице многобройни смегчаващи
вината обстоятелства, като и най-лекото предвидено в закона наказание се явява
несъразмерно тежко, поради което наказанието следва да бъде определено при
условията на чл.55, ал.1,т.1от НК.
С оглед на горното съдът намира, че за
изпълнение целите на наказанието визирани в чл. 36 от НК на Ц.Ф.
следва да бъде наложено „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, което да
бъде изтърпяно при първоначален „ОБЩ” режим на изтърпяване на наказанието.
На основание чл.68,
ал.1 от НК следва да бъде постановено подсъдимия Ц.Б.Ф. да изтърпи наказанието наложено му с присъда по НОХД №
193/2012г. по описа на Районен съд – Видин, а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за
срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, което да бъде изтърпяно при първоначален „ОБЩ” режим.
Деянието по настоящето производство
подсъдимият Ф. е извършил в изпитателния срок, определен му по горното дело.
На основание чл.25,
ал.1, във вр. с чл.23, ал.1 от НК следва да бъде
допуснато групиране на наказанията наложени на подсъдимия Ц.Б.Ф.,
наложени му по НОХД № 377/2010г., НОХД № 812/2011г. и НОХД № 193/2012г.,
всичките по описа на Районен съд – Видин, а именно: именно „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, което да бъде изтърпяно при първоначален „ОБЩ”
режим, което се явява най-тежкото измежду всички наложени му наказания.
Горните деяния са извършени от подсъдимия
Ф. преди да е имал влязла в сила присъда, за което и да е
от тях.
На основание чл.25,
ал.3 от НК следва да бъде приспаднато от определеното
общо наказание „лишаване от свобода” изтърпяното наказание „пробация”, като два
дни „пробация” се зачитат за един ден „лишаване от свобода”.
На основание чл. 59, ал.1 и ал.2 от НК
следва да бъде приспаднато времето, през
което спрямо подсъдимия е била взета
мярка за неотклонение „задържане под стража” или друго задържане по реда на
НПК, ЗМВР или друг закон, свързано с престъпленията.
Водим от горното, на основание закона и вътрешното си
убеждение Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: