№ 182
гр. С.З., 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на четиринадесети юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева
като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Търговско дело №
20215500901505 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 432 от КЗ и чл.45 и чл. 52 от ЗЗД.
Образувано по искова молба от СТ. П. М., с ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. С.З.** против ЗД „Б.И.“ АД, с ЕИК ***. със седалище и
адрес на управление: област С. (столица), община *** с правно основание: чл.
432 във връзка е чл. 429 от КЗ, във пръчка с чл. 45 от ЗЗД и цена на
предявените искове - 50 000.00 лв. - неимуществени вреди и 602,07 лева -
имуществени вреди
В исковата молба са изложени обстоятелства, че нa 14.05.2021 г., около
20,00 часа в гр. С.З., ищцата СТ. П. М. пресича улица „***“, движейки се в
посока изток - запад по продължението на тротоарната площ. В същия
момент, лек автомобил „Фолксваген“ модел „Кади“, с peг. № ***, управляван
от Д.А.Д., е ЕГН: **********, движейки се в посока запад - изток по бул.
„С.“, извършва непозволена маневра „завой наляво“ към ул. „***“ и удря
ищцата с предната дясна част на автомобила. В резултат на сблъсъка с
автомобила, ищцата получава контузия на поясната област, счупване на
тялото на III поясен прешлен, счупване на опашната кост.
Посочено е, че в деня па катастрофата, ищцата е приета за лечение в
клиника по неврохирургия при УМБАЛ „**“ АД - С.З..
Сочи се, че по този начин водачът на лекия автомобил Д.А.Д. е нарушил
1
правилата за движение по ЗДвП, с което по непредпазливост е причинил
средна телесна повреда на СТ. П. М., изразяваща се в счупване на тялото на
III - ти поясен прешлен; счупване на опашната кост, които увреждания са
причинили трайно затруднение на движението на снагата, както и
разстройство на здравето, временно опасно за живота - престъпление по чл.
343, ал. 1, б. „б“, вр. е чл. 342, ар. 1 от НК.
За причинената на ищцата средна телесна повреда е образувано
досъдебно производство № 1228зм-123/2021 год. по описа на сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР С.З. /преписка № 4352/2021 год. по описа на РП -
С.З./. Наказателното производство по делото е прекратено с Постановление на
РП С.З. от 01.11.202 1г., на осн. чл. 199 и чл. 243 ал. 1 т. 1 във връзка с чл. 24,
ал. 1 т.9 от НПК във вр. с чл. 343, ал. 2 от НК поради искане на пострадалата,
обвиняемият Д.А.Д. да не носи наказателна отговорност.
Изложено е, че в резултат на противоправното си деяние, водачът
Д.А.Д. е причинил на СТ. П. М. неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания в следствие на причинените й телесни
увреждания.
В деня на катастрофата, ищцата е била приета и лекувана по спешност в
клиника по неврохирургия при УМБАЛ „**“ АД - С.З., където постъпва със
силна болезненост в кръста и опашната кост, съпроводена от изтръпване и
ограничена подвижност на крайниците, под силен емоционален стрес, в
шоково състояние, в невъзможност да комуникира с околните. С образно
изследване е установена фрактура на тялото на L 3 и опашната кост.
Приложена е медикаментозна терапия. Ищцата е изписана от болницата на
18.05.2021 год., като й е предписано носене на тораколумбален корсет за
период от 6 месеца, антикоагуланти и болкоуспокоителни препарати.
Препоръчан й е постелен режим, с оглед преодоляване на счупването.
Сочи се, че след изписването си от болницата, ищцата е неподвижна, на
легло. Изпитва много силни болки в областта на кръста, опашката, чувства
изтръпване и слабост в десния крайник. Нуждае се от постоянни грижи, тъй
като не може да с тава от леглото. Обслужват я нейната майка и децата й при
осъществяване на елементарни действия, свързани с ежедневието - хранене,
обличане, тоалет, къпане и др. Месец и половина е на постелен режим, не
излиза от къщи. След като прави опити да става от леглото, се придвижва с
2
чужда помощ, изпитва големи трудности при извършване на каквито и да
било движения, тъй като има много силни болки в областта на кръста,
седалището, гърба, гръбначния стълб, чувства изтръпване и слабост в десния
крайник. Поради ограничените движения и съпровождащите болезнени
усещания се налага ищцата да бъде подпомагана от близките си в ежедневни
те дейности продължителен период от време.
Посочено е, че състоянието на С.М. не се подобрява след два месеца и
половина. Продължава да изпитва много силни болки в областта на кръста,
гърба, седалището и крайника, което налага извършване на преглед от лекар
специалист - невролог. Предписани са й допълнителни медикаменти, които
продължава да приема и до сега. На 30.08.2021 год., на ищцата е извършено
образно изследване на увредените части на тялото, от което се установява, че
няма подобрение на състоянието й, фрактурата на поясния прешлен не е
заздравяла.
Наведени са твърдения, че освен горепосочените травматични
увреждания, причинени й от ПТП, ищцата изпитва в следствие на болките и
страданията от същите и ред неудобства, изразяващи се в невъзможност да
става от леглото, да се обслужва сама, да излиза от къщи продължителен
период от време. Сочи се, че от датата на произшествието, до настоящия
момент, СТ. П. М. страда от безсъние, чувства напрежение, безпокойство,
несигурност, има усещане за непълноценност. Твърди се, че в резултат па
автопроизшествието, ищцата преживява силен емоционален стрес и
психически дискомфорт, затваря се в себе си, избягва контакти с приятели и
познати, трудно комуникира с близките си. Изпитва огромен страх при
пресичане на улици от деня на катастрофата до сега. Автопроизшествието се
отразява изключително неблагоприятно на живота на пострадалата, води до
множество негативни и неблагоприятни последици за нея. Причинява й не
само тежки травматични увреждания, но и силен емоционален стрес,
допринася за нанасяне на тежка психическа травма от преживяното.
Посочено е, че ПТП уврежда не само физическото здраве на ищцата, но води
и до психическа нестабилност и несигурност у нея.
Твърди се, че вече повече от седем месеца, СТ. П. М. е подложена на
болки и страдания, в резултат на описаното ПТП, макар че изпълнява
стриктно предписанията па лекарите - спазва определения й постелем режим,
3
носи тераколумбалния корсет за период от 6 месеца, приема всички
предписани медикаменти, провежда множество консултации и прегледи.
Сочи се, че към настоящия момент все още изпитва болки в кръста, гърба,
седалището, изтръпване и слабост в областта на десния крайник, има
ограничени движения в поясната и седалищна част, не може да стои права
повече от 10 - 15 минути, чувства се функционално и психически
непълноценна, изпитва страх при пресичане на улици.
Заявено е, че за управляваното от виновния водач Д.А.Д., с ЕГН:
********** МПС - лек автомобил „Фолксваген“ модел „Кади“, с peг. № ***,
към датата на ПТП – 14.05.2021 г. е била налице валидно сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното З. ЗД
„Б.И.“ АД, по застрахователна полица № BG/02/120003548840, издадена със
срок па валидност за периода от 30.12.2020 год. до 29.12.2021 год.
Застрахователното дружество е уведомено за настъпилото
застрахователно събитие на 03.06.2021 год. по реда на чл. 430, ал. 1 т. 2 КЗ,
съгласно уведомително писмо с вх. № ОИ - 329477/03.06.2021г. Посочва се,
че в последствие е предявена и застрахователна претенция от ищцата за
изплащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди.
Сочи се, че по образуваната щета № ********** - ПТП от дата 14.05.2021
год. ответното дружество не се е произнесло.
Ищцата СТ. П. М. оценява претърпените от нея неимуществени вреди -
болки и страдания от непозволено увреждане на сумата от 50 000 лева, като
сочи, че е претърпяла и имуществени такива, в размер на 602,07 лв.,
съставляващи заплатените от нея разходи за: 1. фиксиращ колан Дорзо Фикс
Lр - р на стойност 260 лева. съгласно Фактура № 36290/18.05.2021г.; 2.
лекарства на стойност 69.41. съгласно Фактура № **********/18.05.2021 г.; 3.
запис на RO изследване на CD в размер па 10 лева, съгласно фактура №
**********/18.05.2021гд 4. потребителска такса за болничен престой в
размер па 23,20 лева. съгласно фактура № **********/18.05.2021 г.; 5.
антикоагуланти на стойност 82,39 лева. съгласно фактура №
**********/19.05.20211; 6. лумбостат корсет па стойност 119.90 лева.
съгласно фактура № **********/27.05.2021г.; 7. лекарства на стойност 37.17
лв. съгласно фактура № **********/ 28.07.2021 г.
Ищцата моли, съда да постанови решение, с което да осъди ЗД „Б.И.“
4
АД да й заплати сумата от 50 000 лева /петдесет хиляди лева/ - обезщетение
за претърпени неимуществени вреди болки и страдания от непозволено
увреждане на 14.05.2021 год., представляващо ПТП, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 03.06.2021 год. - датата на уведомяване на
ответника, до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 602,07
лв. /шестстотин и два лева и седем стотинки/ - обезщетение за претърпени
имуществени вреди /заплатените от ищцата разходи за възстановяването й от
травмите от ПТП/ от непозволено увреждане на 14.05.2021 год.,
представляващо ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
03.06.2021 год. - датата на уведомяване на ответника, до окончателното
изплащане на сумата.
Моли, да се осъди ответното дружество да заплати на направените по
делото разноски, в това число възнаграждение за едни адвокат.
На основание чл.127, ал. 4 ГПК посочва банкова сметка за плащане.
В законния срок е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответникът взема следното становище:
Оспорва изцяло ищцовата претенция, както по основание, така и по
размер, както и изложените в исковата молба твърдения и наведени
обстоятелства.
Намира, че предявеният иск е неоснователен, необоснован и недоказан,
прекомерно завишен по размер, поради следните съображения:
Счита, че предявения иск е неоснователен, тъй като отговорността на
ответника като застраховател по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите" е функционално обусловена от
отговорността на водача, чийто риск носи. Твърди, че в процесния случай
няма данни водачът на лек автомобил „Фолксваген Кади", с peг. № ** -
Д.А.Д. да има вина за настъпване на процесното ПТП и вредоносните
последици от него по отношение на ищцата. В тази връзка, оспорва
изключителната вина на водача. Заявено е, че с исковата молба, не са
представени доказателства, установяващи виновността на някой от
участващите в ПТП от 14.05.2021год. лица, още повече на водач на МПС,
застраховано в ответното дружество.
Оспорва твърдения в исковата молба механизъм на пътно - транспортно
5
произшествие, като оспорва и твърдението транспортният инцидент да се е
осъществил изключително по причина (вина) от действията на водача на лек
автомобил „Фолксваген Кади", с peг. № **.
Счита, че в представения като писмено доказателство към исковата
молба Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 177 от
14.05.2020год., не се съдържат подробности от значение за изясняване на
механизма на ПТП. Сочи се, че от посочения документ не може по несъмнен
и безспорен начин да се установи механизма на настъпване на процесното
ПТП, понеже липсва ясно посочен механизъм на ПТП, както и липсват
каквито и да било данни и доказателства, посочени в исковата молба в тази
връзка.
Заявява, че оспорва наличието на причинно - следствена връзка между
настъпилото ПТП и причинените и претендирани от ищцата неимуществени
вреди. Посочва, че липсва твърдение, че са налице всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
Оспорва твърденията за настъпили в причинно - следствена връзка с
механизма на транспортния инцидент неимуществени вреди, техния
интензитет и проявление, твърденията за периода, през който са търпени, като
оспорва и твърдението за настъпване на такива вреди, които да обосновават
размера на исковата претенция. Оспорва твърденията, че в резултат на
осъществяване механизма на пътно - транспортно произшествие на ищцата са
причинени описаните в исковата молба травматични увреждания и са
възникнали заявените от нея неимуществени и имуществени вреди.
Оспорва претенцията за неимуществени вреди и по размер.
Оспорва размерът на предявения иск за неимуществени вреди, като
счита същия за недължим, респ. за прекомерен и в противоречие с принципа
за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД.
Оспорва и твърдените с исковата молба травми, получени от ищцата
като вид и характер, като оспорва и твърденията за тяхната продължителност
- представените медицински документи не обосновават нито твърдените
неимуществени вреди, нито искания размер на обезщетение за тях. Твърди се,
че не са налице медицински документи, обвързани с проследяване на
6
възстановителния процес, които да сочат на усложнено здравословно
състояние и възстановяване повече от обичайното при подобни травматични
увреждания. Сочи се, че от представената като писмено доказателство по
делото Епикриза ИЗ 8787 става ясно, ме ищцата е имала съвсем кратък
престой в клиниката по неврохирургия - 4 дни. Проведено е консервативно -
медикаментозно лечение, след което е изписана с подобрение предписано е
носене на корсет за шест месеца Твърди, че ищцата се е възстановила по -
бързо от нормалното при такива травми, без усложнения и без да се е
налагало провеждането на допълнителни прегледи и лечение. Сочи се, че от
представените с исковата молба амбулаторни листи се вижда, че терапия е
изписана единствено с първия № 573 от 28.07.2021год., като трябва да се
обърне внимание, че ищцата е отказала да бъде диспансеризирана. При
другите прегледи терапия (лекарствена или рехабилитационна) не е
назначавана, поради което ответникът твърди, че състоянието на ищцата
бързо се е подобрило и същата е възстановена от уврежданията си за кратък
период.
Твърди, че болките, които ищцата е изпитвала в областта на
уврежданията от пътния инцидент, обективирани в Амбулаторен лист № 3648
от 21.12.2021год., включително и болките в същата област, които изпитва и
към момента, ако такива са налице, се дължат на дегенеративни костно -
ставни и мекотъканни изменения, изразяващи се в артроза на лумбосакралния
отдел на гръбначния стълб, получени преди датата на ПТП - 14.05.2021год.
Ето защо твърди, че болките, при положение, че подобни са налице, които
ищцата изпитва в момента в поясната област и областта на опашната кост не
се намират в пряка причинно - следствена връзка с ПТП от 14.05.2021год.
Оспорва твърдението в исковата молба, че ищцата е изживяла силен
емоционален стрес. Отбелязва, че по делото не са представени доказателства,
както и не са налице обективни данни ищцата да е получила каквито и да
било душевни болки и страдания, които да се намират в пряка причинно -
следствена връзка с претърпяното ПТП от 14.05.2021год. - да е посещавала
специалист за емоционална и/или психическа травма, както и да са й
предписвани и да е приемала лекарства за лечение и облекчаване на влошено
душевно здраве или състояние.
В случай, че се приеме, че предявения иск за заплащане на обезщетение
7
за причинени неимуществени вреди е доказан по своето основание, то
заявява, че прави и възражение за прекомерност на претенцията.
При евентуална доказаност на исковата претенция за неимуществени
вреди, ответникът счита, че претендираното обезщетение за неимуществени
вреди не отговаря на действително и реално претърпените от ищцата болки и
страдания от причинените й вследствие на процесното ПТП травматични
увреждания, на заложения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост и не е
съобразено, както със съдебната практика по сходни казуси, така и с
наличието на съпричиняване от страна на пострадалата.
Прави и възражение за съпричиняване на вредите от страна на
пострадалата при осъществяване механизма на ПТП, като в тази връзка
оспорва твърденията, че заявените с исковата молба травми и съответно -
неимуществени вреди са възникнали единствено поради виновните действия
на водача на лекия автомобил.
Твърди съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата
СТ. П. М., като поддържа, че причина за настъпване на претендираните вреди
са извършени от нея нарушения на разпоредбите на Закона за движение по
пътищата, изразяващи се в пресичане на уличното платно извън пешеходна
пътека, без да възприеме цялостната пътна ситуация, т.е. при неупражнен
визуален контрол към посоката на движение, от която са идвали автомобили.
Твърди, че принос за настъпване на ПТП има и пострадалата, която в
нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП, както и на чл. 114, т. 1 от
ЗДвП при предприетото пресичане на пътното платно не е съобразила
разстоянието до приближаващото превозно средство и неговата скорост на
движение, пътната обстановка, а също така и ненужно е удължила времето си
за пресичане. Наред с това твърди, че С.М. е навлязла внезапно на платното
за движение и го е пресякла на нерегламентирано в този участък от пътя.
Ответникът счита, че с това си поведение, нарушавайки разпоредбата на чл.
113, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП, както и на чл. 114, т. 1 от ЗДвП ищцата сама се е
поставила в превишен риск спрямо нормалния и е създала предпоставките за
осъществяване механизма на произшествието.
Счита, че ако пострадалата е спазила правилата на чл. 113, ал. 1 т. 1 и т.
2 от ЗДвП, както и на чл. 114, т. 1 от ЗДвП, не би се стигнало до настъпване
на вредоносния резултат. В тази връзка, поддържа, че травмите на СТ. П. М.
8
са настъпили като резултат и от нейното собствено виновно поведение,
осъществено в нарушение на посочените императивни правни норми.
Изложени са съображения и е посочена съдебна практика.
Счита, че са налице основания за намаляване на обезщетението на
пострадалата поради съпричиняване на настъпилите вредни последици, като
обезщетение следва да бъде определено при условията на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Намира предявеният иск за имуществени вреди за неоснователен, респ.
недължим.
Оспорва иска за присъждане на лихва по претенцията за неимуществени
вреди - като неоснователен.
Оспорва иска за присъждане на лихва по претенцията за имуществени
вреди - като неоснователен.
На самостоятелно основание оспорва началния момент, от който се
претендира лихвата - от 03.06.2020год. - датата, на която според ищцата е
уведомила застрахователното дружество.
Намира искането за неоснователно.
Посочва, че когато увреденият, не е изпълнил задължението си да
уведоми застрахователя за причинените вреди и не е потърсил по
извънсъдебен ред доброволно уреждане на спора, изпада в забава в
качеството си на кредитор, което от своя страна освобождава длъжника
(застрахователя) от последиците от неговата забава.
Заявява, че в конкретния случай дружеството е било сезирано с искане
за изплащане на застрахователно обезщетение с писмена застрахователна
претенция. Отбелязва, че тъй като същата не е била придружена от всички
документи, имащи значение за установяване на основателността на
претенциите, с писмо изх. № НЩ 7891/23.11.2021год. от ищцата е било
изискано да представи допълнителни документи - влязъл в сила акт, доказващ
виновността на водача, управлявал МПС, застраховано в З. „Б.И.“ АД,
автотехническа и медицинска експертизи, протокол за оглед, медицински
документи, разходни документи обосноваващи претенцията за претърпени
имуществени вреди. Твърди, че такива обаче документи не са били
представени. Заявява, че непредставянето на горепосочените документи е
попречило на застрахователя да определи и изплати застрахователно
9
обезщетение. Ето защо счита, че при евентуална основателност на исковата
претенция, лихва би могла да се претендира от датата на завеждане на
исковата молба пред съда.
Моли, съда да се произнесе с решение, с което да отхвърли изцяло
предявените от СТ. П. М. искове за присъждане на обезщетение за причинени
неимуществени и имуществени вреди, като неоснователни и недоказани.
Моли, в случай, че съдът счете за основателни исковите претенции на
ищцата, то да намали размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди, тъй като претендираният размер не кореспондира с
принципа на справедливостта и установената съдебна практика и не се
доказват твърдените за претърпени в исковата молба травми от ищцата.
Моли, да се определи размера на дължимото обезщетение като се
съобрази принципа на съразмерност и справедливост заложен в чл. 52 ЗЗД,
както и с разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и се вземе предвид и отчете
съпричиняването от страна на ищцата.
Моли, да се осъди СТ. П. М. да заплати на ответника всички съдебни и
деловодни разноски, в това число и адвокатски хонорар свързани с
настоящото исково производство.
Моли, в случай, че частично се уважи исковата претенция, да му се
присъдят съдебни и деловодни разноски, в това число и адвокатски хонорар
съразмерно на отхвърлената част от иска.
По делото е постъпила допълнителна искова молба, с която ищцата
изцяло поддържа всички обстоятелства, изложени в исковата молба, ведно с
всички доказателствени искания.
Оспорва всички фактически твърдения и възражения в отговора, като
взема следното становище:
Сочи, че ответникът въвежда твърдения, касаещи разпределението на
тежестта на доказване на вината, като елемент от фактическия състав на
непозволеното увреждане, сочейки, че ищцата не е представила
доказателства, установяващи вината на водача Д.А.Д. за настъпване на
процесното ПТП.
Излагат се аргументи, че законът урежда в чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината при
деликтната отговорност с оборима презумпция и се сочи, че оборимите
10
законни предположения водят до разместване на тежестта за доказване.
Отбелязва се, че пострадалата няма нужда да доказва вината на причинителя
на вредата – тя се счита за установена. Според ищцата, в тежест на ответника
е оборване на презумпцията на чл.45, ал.2 ЗЗД. Счита, че формалното
оспорване на вината на водача в ОИМ от застрахователя не означава
въвеждане на задължение за ищцата да доказва нейното наличие, предвид
законовата презумпция.
Моли, да се има предвид, че от представените с ИМ констативен
протокол с пострадали лица от 14.05.2021 г. с план - схема, протокол за оглед
на ПТП от 14.05.2021г., постановление на РП - С.З. и др. се установява
извършване на деяние от страна на застрахования в ответното дружество
водач на лек автомобил „Фолксваген“ модел „Кади“, с peг. № **, както и
противоправността на това негово деяние, съгласно чл.6, т.1, чл. 116 от ЗДвП,
чл. 65, т. 6 от ППЗДвП. Посочва се, че автомобилът е извършвал забранена
маневра „завой наляво“, по време на която е ударил ищцата и е причинил на
същата посочените в ИМ увреждания.
Сочи се, че ответникът оспорва механизма на ПТП от 14.05.2021г., но
не излага обосновани доводи за това, а прави опит да анализира представения
с ИМ Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и да интерпретира
съдържанието му по начин, обслужващ неговата защитна теза.
Моли, да се има предвид, че констативният протокол за ПТП с
пострадали лица, представлява официален свидетелстващ документ по
смисъла на чл.179 ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална
доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства.
Посочено е, че с оглед изясняване механизма на ПТП са представени и други
документи, както и са направени доказателствени искания с ИМ, които
поддържа.
В този смисъл заявява, че твърденията на ответника са неоснователни и
необосновани.
За необосновано и несъстоятелно намира оспорването на ответника на
наличието на причинно - следствена връзка между настъпилото ПТП и
причинените и претендирани от ищцата неимуществени вреди.
Твърди, че всички причинени на ищцата вреди от ПТП, възникнало на
14.05.2021г., са в пряка причинно - следствена връзка с виновното и
11
противоправно поведение на Д.А.Д. и са настъпили именно в резултат на това
поведение. Посочва, че това се установява от всички представени към ИМ
писмени доказателства, включително от тези, съдържащи се в наказателното
производство. Поддържа изцяло твърдяното в ИМ относно вида, обема,
характера, интензитета, продължителността на претърпените от ищцата болки
и страдания от ПТП.
Отбелязва, че исковата претенция не е завишена по размер и е
съобразена с принципите на чл.52 от ЗЗД. Сочи се, че повече от десет месеца,
ищцата търпи болки и страдания в резултат на причинените й травми от ПТП.
Счита, че са неверни и голословни твърденията на ответника, че ищцата
се е възстановила по - бързо от нормалното, без усложнения и без
допълнителни прегледи и лечение. Твърди се, че въпреки извършената
рехабилитация и продължаващото медикаментозно лечение, ищцата все още
не се е възстановила от нанесените травми, продължава да търпи болки в
областта на уврежданията, има ограничени движения и изтръпвания в кръста,
гърба, десния долен крайник. Заявява, че периодът на болничен престой е
неотносим към характера, вида, интензитета и продължителността на
претърпените от ищцата болки и страдания. Заявено е, че медикаментозното
лечение продължава и до сега, а за покупката на предписаните й
медикаменти, ищцата ползва вече издадените й рецепти и няма нужда от
нови такива. Сочи се, че дали ищцата е отказала диспансеризация или не, е
неотносимо към спора обстоятелство, което не се намира в причинна връзка с
вида, характера, интензитета и продължителността на претърпените болки и
страдания.
Намира за неверни и абсолютно произволни твърденията в ОИМ, че
болките и страданията, изпитвани от ищцата, отразени в Амбулаторен лист
3648/21.12.21г., както и болките, които изпитва към момента, се дължат на
артроза на лумбосакралния отдел на гръбначния стълб, получена преди датата
на ПТП. Сочи се, че е очевидно, че на 21.12.21г., ищцата е потърсила
медицинска помощ поради силно изразен болков синдром, породен от
получената фрактура на L - 3 при ПТП и това е посочено в цитирания
документ. Твърди се, че счупването на кръстния прешлен е причинило
обостряне на болките на ищцата в поясната област и опашната кост, а не
друго предходно заболяване, както твърди ответникът. Посочено е, че именно
12
фрактурите от процесното ПТП могат да доведат до задълбочаване и
усложнения на евентуални начални артрозни процеси в интервертебралните
стави /ако има такива процеси/, а не обратното, както се опитва да изопачи
фактите ответникът.
Поддържа се твърдението в ИМ, че вследствие претърпяното ПТП на
14.05.2021г., ищцата е преживяла силен емоционален стрес и психически
дискомфорт, като се посочва, че с оглед установяване на тези твърдения са
направени доказателствени искания, които поддържа.
Оспорва направеното от ответника възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата СТ. П. М.. Счита, че
възражението на ответника е неоснователно, необосновано и не е подкрепено
от доказателства.
Намира за невярно твърдението, че ищцата е пресичала платното за
движение извън пешеходната пътека.
Посочва се, че по данните от ДП, ударът между пешеходката и лекия
автомобил е настъпил по продължението на северния тротоар на бул. „С.“ на
кръстовището с ул. „***“, т. е. пострадалата се е движила по северния
тротоар на бул. С., върху предназначено за пешеходци място, а не извън
пешеходната пътека, както твърди ответникът. Излага аргументи, че съгласно
§ 6, т.54 от ЗДвП „пешеходна пътека“ е част от платното за движение,
очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци,
предназначена за преминаване на пешеходци. Отбелязано е, че на
кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и
банкетите върху платното за движение.
Според ищцата, ответникът не е взел предвид задълженията на
пешеходците след изменението на разпоредбата на чл. 113, ал.1, т. 1 от ЗДвП
с ДВ бр. 9/2017г., а именно, че нямат задължение да се съобразяват нито с
разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства, нито с тяхната
скорост на движение.
Отделно от това се посочва, че пострадалата не е била длъжна да
предвиди, че водачът на МПС ще предприеме извършване на забранена
маневра - завой наляво /от бул. С. към ул. ***/ и ще пренебрегне пътната
маркировка по чл. 65, т. 6 от ППЗДвП „коси успоредни линии“ - М 15.
13
Намира за неверни и голословни твърденията на ответника, че ищцата е
удължила ненужно пътя и времето си за пресичане, както и че е навлязла
внезапно на платното за движение. Посочва се, че от данните в ДП се
установява, че пострадалата преди да предприеме пресичане на платното за
движение се е огледала в двете посоки, движила се е с нормален ход, без да
удължава пътя и времето си за пресичане, без да навлиза внезапно и
неочаквано на платното за движение. Заявява се, че в случая, поведението на
водача на автомобила може да се квалифицира като внезапно и изненадващо
за пешеходката, тъй като тя не е била длъжна да предвиди неговото
неправомерно действие - предприемане на забранителна маневра „завой
наляво“.
Изложено е, че цитираните в ОИМ разпоредби от ЗДвП /чл. 113 ал.1, т.
1 и т. 2 и чл. 114 т. 1 от ЗДвП/ са неотносими и неприложими спрямо
механизма на настъпване на ПТП и поведението на пешеходката. Твърди се,
че към момента на предприемане маневрата - пресичане на платното за
движение от С.М., не е било налице „ приближаващо се пътно транспортно
средство“; не е установено действие и/или бездействие, с което ищцата да е
„удължила ненужно пътя и времето за пресичане“, както и няма никакви
данни ищцата да е навлязла „ внезапно “ на платното за движение.
Моли, да се приеме, че не налице съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата пешеходка СТ. П. М..
Намира за неоснователни и необосновани възраженията на ответника по
отношение претенцията за лихва.
Заявено е, че както е посочено в ИМ, застрахователят е уведомен за
настъпилото застрахователно събитие на 03.06.2021г. с уведомление вх. №
0И-329477 по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ, а в последствие е предявена и
претенция от ищцата. Изложени са аргументи по чл.429, ал.3, изр. 2-ро КЗ вр.
чл.493, ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2 КЗ и се счита, че началният момент от
който дружеството дължи на ищцата законна лихва върху претендираните
обезщетения е 03.06.2021г.
Счита за, неоснователни и незаконосъобразни твърденията на
ответника, че поради непредставяне на всички релевантни за случая
документи, пострадалата е изпаднала в забава, която от своя страна е
освободила застрахователя от последиците на неговата забава.
14
Посочва се, че ищцата е представила на застрахователното дружество
Констативния протокол за ПТП с пострадали лица от 14.05.2021г и епикриза
ИЗ 8787/18.05.2021 още на 03.06.2021г. с уведомление, а със
застрахователната претенция са приложени освен цитираните и други
документи относими към процесното ПТП и последиците от него.
Аргументира се с разпоредбата на чл. 496, ал. 3 КЗ и се заявява, че
непредставянето от пострадалата на документ, който единствено и само
ответникът счита за необходим и относим към процесното ПТП, няма
последиците на забава на кредитора по отношение на плащането на законна
лихва върху претендираните обезщетения. В този смисъл, ответникът не се е
освободил от това свое задължение и дължи лихва върху претенциите,
считано от 03.06.2021г.
По делото е постъпил отговор на допълнителната искова молба, с
който ответникът изцяло поддържа възраженията, твърденията и
доказателствените искания, всички подробно изложени в отговора на
исковата молба.
Поддържа цялостното оспорване на ищцовата претенция, както по
основание, така и по размер, както и изложените в исковата молба твърдения
и наведени обстоятелства по съображения, подробно изложени в отговора на
исковата молба.
Намира, че предявения иск е неоснователен, необоснован и недоказан,
прекомерно завишен по размер.
Изцяло поддържа оспорването на твърдения в исковата молба
механизъм на пътнотранспортно произшествие от 14.05.2021год., като
поддържа и оспорването относно твърдението транспортният инцидент да се
е осъществил изключително по причина от действията на водача на лек
автомобил „Фолксваген Кади", с peг. № ** - Д.А.Д..
Счита, че в исковата молба е направено съвсем кратко описание на
механизма на настъпилото пътнотранспортно произшествие, като е изложена
единствено гледната точка на ищеца.
Твърди, че причина на настъпване на пътният инцидент, като част от
механизма на произшествието, е и поведението на пострадалата пешеходка -
ищцата СТ. П. М., което поведение е в нарушение на правилата за движение,
15
разписани в ЗДвП. Заявява, че действията на пешеходецът, намиращи се в
разрез със Закона са движението от пътищата се обективират на първо място
с факта, че М. не е упражнила пълен или поне достатъчен визуален към
посоката на движение, от която са идвали автомобили, което обстоятелство
безспорно й е попречило да възприеме възникването на евентуална опасност
на пътното платно, чието пресичане е предприела. В тази връзка, ответникът
твърди, че лекият автомобил „Фолксваген Кади", с peг. № ** е бил видим за
ищцата и същата е можела да се предпази, като не предприеме пресичане на
платното за движение на автомобили, а остане на място, като не навлиза на
улицата докато не се убеди, че е безопасно да осъществи намеренията си, т.е.
да пропусне преминаващият автомобил.
Поддържа възраженията, че пострадалата с поведението си е
допринесла за настъпване на вредоносният резултат при предприетото
пресичане на пътното платно като не е съобразила разстоянието до
приближаващото превозно средство и неговата скорост на движение, пътната
обстановка, а също така и ненужно е удължила времето си за пресичане.
Наред с това твърди, че С.М. е навлязла внезапно на платното за движение и
го е пресякла на нерегламентирано в този участък от пътя.
Противопоставя се на позоваването на ищцата на факти и обстоятелства
установени в хода на досъдебното производство, най - малко поради
причината, че същото не е приключило със съдебен акт касаещ изводи
досежно вината на водач на МПС причинил процесното ПТП, но не само.
Посочва се, че всички действия по разследването на досъдебно производство
№1228 ЗМ 123 по описа на сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР С.З. за
2021год. са извършени в наказателно производство, различно от настоящото
и при липса на произнасяне на наказателният съд, върху ищцата, в условията
на пълно и главно доказване стои възможността да установи твърденията си в
исковата молба за виновен за ПТП водач, механизма на настъпване на
произшествието, причините увреждания и други релевентни факти.
Поддържа оспорването на твърденията за настъпили в причинно -
следствена връзка с механизма на транспортния инцидент неимуществени
вреди, техния интензитет и проявление, твърденията за периода, през който са
търпени, като оспорваме и твърдението за настъпване на такива вреди, които
да обосновават размера на исковата претенция за неимуществени вреди.
16
Оспорва твърденията, че в резултат на осъществяване механизма на
пътно - транспортно произшествие, доколкото в исковата молба има
подробно описан такъв, са причинени описаните в исковата молба
травматични увреждания и са възникнали заявените от ищцата
неимуществени вреди.
Оспорва твърдението, че в резултат от настъпилото пътно -
транспортно произшествие ищцата е изпитвала болки и страдания от
психологически характер, като поддържа изложените в отговора на исковата
молба съображения в тази насока.
Поддържа оспорването досежно размера на предявения иск за
неимуществени вреди, като счита същия за недължим, респ. за прекомерен и
в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД по
съображенията, изложени в отговора на исковата молба.
Поддържа направеното възражение за съпричиняване на вредите от
страна на пострадалата СТ. П. М. при осъществяване механизма на ПТП, като
в тази връзка оспорва твърденията, че заявените с исковата молба травми и
съответно - неимуществени вреди са възникнали единствено поради
виновните действия на водачът на лек автомобил „Фолксваген Кади", с peг.
№ **.
Твърди съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата,
като поддържа, че причина за настъпване на претендираните вреди са и
извършени от нея нарушения на разпоредбите на Закона за движение по
пътищата, като доводите в тази посока са изцяло наведени в отговора на
исковата молба.
Твърди съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата
С.М., като поддържа, че причина за настъпване на претендираните вреди са
извършени от нея нарушения на разпоредбите на Закона за движение по
пътищата, изразяващи се в пресичане на уличното платно извън пешеходна
пътека, минавайки между спрели автомобили, без да възприеме цялостната
пътна ситуация, т.е. при неупражнен визуален контрол към посоката на
движение, от която са идвали автомобили. Твърди се, че принос за
настъпване на ПТП има и ищцата, която в нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 1 и т.
2 от ЗДвП, както и на чл. 114, т. 1 от ЗДвП при предприетото пресичане на
пътното платно не е съобразила разстоянието до приближаващото превозно
17
средство и неговата скорост на движение, пътната обстановка, а също така и
ненужно е удължила времето си за пресичане. Наред с това ищцата е навлязла
внезапно на платното за движение и го е пресякла на нерегламентирано за
това участък от пътя. С това си поведение, нарушавайки разпоредбата на чл.
113, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП, както и на чл. 114, т. 1 от ЗДвП ищцата сама се е
поставила в превишен риск спрямо нормалния и е създала предпоставките за
осъществяване механизма на произшествието. Сочи се, че при положение, че
ищцата е спазила посочените по - горе правила, съответно представляващи и
нейни задължения не би се стигнало до настъпване на вредоносния резултат.
В тази връзка, ответникът поддържа, че травмите на ищцата са настъпили
като резултат и от нейното собствено виновно поведение, осъществено в
нарушение на посочените императивни правни норми. Твърди се, че
съпричиняването от страна на ищцата е в пряка причинно - следствена връзка
с тежестта на получените от нея увреждания. Според ответника, спазването на
горепосочените правни норми би осуетило изцяло или поне значително би
ограничило тежестта на твърдяните от ищцата претърпени телесни
увреждания.
По тези съображения, ответникът заявява, че не е съгласен с позицията
на ищцата, застъпена в допълнителната искова молба, че никой от
участниците в движението не е длъжен да очаква и предвижда неправомерно
поведение от други участници в движението в нарушение на ЗДвП и
ППЗДвП. Посочва, че това е така дотолкова, доколкото всеки един от
участниците в движението дължи правомерно поведение както към себе си, в
своите действия, така и към останалите участници. Освен това, реципрочно на
твърденията в допълнителната искова молба, е нужно да се каже, че
вредоносният резултат не би настъпил и ако пострадалата пешеходка е
спазила изискванията на закона и да пресече уличното платно без да
нарушава правилата за движение.
Счита, че обезщетението следва да бъде определено при условията на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Намира предявеният иск за имуществени вреди за неоснователен, респ.
недължим.
Оспорва иска за присъждане на лихва по претенцията за неимуществени
вреди - като неоснователен, по съображенията за неоснователност на главния
18
иск.
Оспорва иска за присъждане на лихва по претенцията за имуществени
вреди - като неоснователен, по съображенията за неоснователност на главния
иск.
Поддържа оспорването въведено с отговора на исковата молба относно
началния момент, от който се претендира лихвата - от 03.06.2020год. -
датата, на която според ищцата е уведомено застрахователното дружество.
Поддържа основното искане, с което моли съда, да се произнесе с
решение, с което да отхвърли изцяло предявените от СТ. П. М. искове за
претърпени неимуществени и имуществени вреди, като неоснователни и
недоказани. Алтернативно моли, в случай, че се счетат за основателни
исковите претенции, то да се намали размера на претендираното обезщетение
за неимуществени вреди, тъй като претендираният размер не кореспондира с
принципа на справедливостта и установената съдебна практика и не се
доказват твърдените за претърпени в исковата молба травми от ищцата. Ако
все пак настоящия съдебен състав, намери за установено наличието на
твърдените неимуществени вреди, моли, да се определи размера на
дължимото обезщетение като се съобразите с принципа на съразмерност и
справедливост заложен в чл. 52 ЗЗД, както и с разпоредбата на чл. 51, ал. 2
ЗЗД и се вземе предвид съпричиняването на вредоносния резултат от страна
на пострадалия ищцата СТ. П. М..
Претендира присъждане на всички съдебни и деловодни разноски, в
това число и адвокатски хонорар, свързани с настоящото исково
производство.
Моли, в случай, че частично се уважат исковите претенции, да се
присъдят съдебни и деловодни разноски, в това число и адвокатски хонорар
съразмерно на отхвърлената част от иска.
Претендира направените разноски по делото, включително и за
адвокатско възнаграждение.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Към настоящето дело е приложено ДП № 1228 зм 123/2021 год. по
описа на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - С.З. и преписка №
19
4352/2021 год. по описа на Районна Прокуратура - С.З.. Със влязло в сила
постановление № 4352/01.11.2021 г. по описа на РП С.З. е прекратено ДП №
1228 зм 123/2021 год. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР -
С.З..
Между страните не се спори, относно наличие на застрахователна
полица за валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ за моторно превозно средство - лек автомобил „Фолксваген“
модел „Кади“, с peг. № ***, към датата на ПТП - 14.05.2021 год.
По делото са представени и приети Фактура № 36290/18.05.2021 г.;
Фактура № **********/18.05.2021 г.; фактура № **********/18,05.2021 г.;
фактура № **********/18.05.2021 г.; фактура № **********/19.05.2021г;
фактура N9 **********/27.05.2021 г.; фактура № ********** /28.07.2021 год.,
относно предявения иск за имуществени вреди.
От заключението на СМЕ се установява, че ищцата е получила при ПТП
на 14.05.21 г. следните увреждания: контузия на кръста;
фрактура/счупване/на 3 лоясен прешлен; фрактура на опашната кост.
Лечението което е проведено на ищцата е: в стационара на нхклин.- 4 дни;
медикаментозна терапия; имобилизация: поставен тораколумбален корсет за 6
месеца. В дома-медикаментозна; Физиотерапия.
При правилно протичаща осификация на фрактурираните костни
структури и без наличието на придружаващи заболявания на опорно
двигателният апарат, оздравителният период е от 6 до 8 месеца. В случая
оздравителният процес ще се елонгира и ще е повече от 12 месеца. Ищцата е
претърпяла болки и страдания в началото значителни по сила до края на 4
месец, след което интензитета им намалява на базата на осификацията,
медикаментите, имобилизацията с корсет. Осификацията на нарушената
цялост на прешлените е намалила оплакванията,/повлияни от
медикаментозната терапия и имобилизацията на зоната с корсет/, но
наличните придружаващи заболявания на опорно двигателният апарат
значително удължават периода на тяхното отзвучаване. Оплакванията след
преминаване на 6 месец са значително по малко интензивни и се смесват с
оплакванията от наличните - диабетна полиневропатия, установени от
неврологичните консултации; наличие на множество остеофнтни промени по
предна повърхност на всички прешлени установени при КАТ на структорите.
Субхондрална остеосклероза на всички нива установени при кат на
структорите/. Субхондрална остеосклероза на дискалните повърхности и
ръбова остеофитоза, артроза на интервертебралните стави, различностепенни
предимно десностранни дискови протрузии със стенози на невралните
канали/. Диагнози установени от първичният и контролен кат на гръбначният
стълб в лумбален отдел. Оплакванията в голямата си степен сега биха били
20
отнесени към хронично протичащите заболявания и зависят от тяхното
активно лечение. Извършените разходи в размер на 602,10 лв. съставляващи
заплатени суми за фиксиращ колан дорзофикс lp-p на стойност 260 лева,
съгласно фактура № 36290/18.05.2021 г.; 2. лекарства на стойност 69,41 лв.,
съгласно фактура № **********/18.05.2021 г.: 3. запис на RО изследване на
cd в размер на 10 лева, съгласно фактура № **********/18,05.2021 г.; 4.
потребителска такса за болничен престой в размер на 23.20 лева, съгласно
фактура № **********/18.05.2021 г.; 5. анти коагуланти на стойност 82,39
лева, съгласно фактура № **********/19.05.2021 г; 6. лумбостат корсет на
стойност 119.90 лева. съгласно фактура n9 **********/27.05.2021 г.; 7.
лекарства на стойност 37,17 лв., съгласно фактура № ********** /28.07.2021
год. Всички медикаменти изброени в посочените фактури и помощни
средства, които са закупени в посочените периоди са в пряка връзка с
увредите получени при процесното ПТП и отговарят на нуждите във времето
от тях. Ново появилите се увреди и тези, които са до момента на травмата са
взаимно симптоматично обвързани в клиничните си прояви. Тези до травмата
са хронифицирали и са с бавен темп на влошаване. Травмите получени от
ПТП -то биха довели до дублиране на оплакванията, усилване на интензитета
на болка в острата фаза. Хроничните заболявания са най-често от нарушена
обмена на веществата и не са с генеза травма ,каквито са остро настъпилите
травми. острата травма единствено би създала проблеми с
рехабилитационните мероприятия по поддържането на функционалността на
структурите засегнати от хроничното заболяване. ищцата е получила при
ПТП на 14.05.21г следните увреждания: контузия на кръста ,което се явява
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. фрактура /счупване/
на 3 поясен прешлен осъществява медикобиологичния квалифициращ
признак трайно затруднение на движенията на снагата. Фрактура на опашната
кост, което се явява временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Описаните травматични увреждания отговарят да са причинени по начин и
време, описани в исковата молба. Описаните травматични увреждания са от
действието на твърди тъпи предмети и отговаря да са получени при
описаното в материалите на делото ПТП - блъскане на пешеходец от лек
автомобил и последващо падане на пострадалата върху терена. След края на
4 месец от травмата интензивността на болките започва да намалява.
предходните на ПТП заболявания съчетани с прясно получените увреди могат
да провокират ново появилите се заболявания, но без задължителна
категоричност.
От заключението на съдебно автотехническа експертиза се установява, че мястото на
удара се намира по дължина на ул. „**“ е на около 3,3 м. северно от „01“, а по широчина на
около 1,8 м източно от западния край на асфалтовото покритие на ул. „**“. По делото няма
данни за наличие на ограничена или намалена видима за водача на лекия автомобил зона.
Следователно, водача на лекия автомобил е имал техническата възможност да възприеме
пострадалата при навлизането и на ул. „**“. По делото няма данни за наличие на ограничена
или намалена видима за водача на лекия автомобил зона. Водачът на автомобила има
техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП, като реагира чрез
21
предприемане на аварийно спиране към момента на навлизане на пострадалата на платното
за движение при движение на последната с бавен и спокоен ход. Технически причини за
настъпване на ПТП при движение на пострадалата с бавен и спокоен ход е закъсняла
реакция на водача на лекия автомобил. При реакция на водача към момента на навлизане на
пострадалата на платното за движение на ул. „**“ няма да настъпи ПТП. Лекият автомобил
ще спре преди мястото на удара. Механизмът на ПТП е следния: На 14.05.2021 г, около
19:50 ч в гр. С.З. по бул. „С.“ от запад на изток се е движел л.а. „Фолксваген Кади“ с рег.№
***, управляван от Д.Д.. При достигане на кръстовището с ул. „**“, водача на автомобила
предприема завой наляво спрямо посоката си на движение със скорост от около 16 км/ч. В
същото това време от изток на запад пешеходката С.М. на 64г предприема пресичане на ул.
„**“. При движение на пострадалата със спокоен ход, към момента на навлизането й на ул.
„**“, лекият автомобил се е намирал на около 8,2 м преди мястото на удара, при опасна зона
за спиране на автомобила около 6,6 м. Настъпва удар между лекия автомобил и
пешеходката, като вследствие на удара М. получава травматични увреждания. В зоната на
пресичане на пострадалата няма маркирана пешеходна пътека. Пострадалата е пресичала
платното за движение по продължението на северния тротоар на бул. „С.“. По делото няма
данни за наличие на пътен знак за ограничение на скоростта на движение. Следователно
ограничената скорост на движение за МПС е 50 км/ч. Скоростта на движение на лекия
автомобил преди настъпване на ПТП е била около 16 км/ч. Скоростта на движение на лекия
автомобил към момента на удара с пострадалата е била или тази преди настъпване на ПТП,
или по-ниска от нея. Водачът на автомобила има техническата възможност да предотврати
настъпването на ПТП, като реагира чрез предприемане на аварийно спиране към момента на
навлизане на пострадалата на платното за движение при движение на последната с бавен и
спокоен ход. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че в заключението е приел, че
пострадалата е била на 54 години. Данните по делото сочат, че пострадалата е била на 64
години, което ще промени обстоятелството, че ако се приеме, че пострадалата се е движила
освен с бавен спокоен ход и при движение с бърз ход, при тази възрастова граница и при
средна скорост за съответния ход, водачът ще има техническа възможност да предотврати
произшествието. Технически правилно в конкретната ситуация съгласно Закона за движение
по пътищата, продължението на тротоара е пешеходна пътека, поради което ищцата е
пресичала е на пешеходна пътека. Пешеходката е изминала повече от половината разстояние
от улицата преди настъпване на ПТП. Маркираната на бул. „С.“ зона с коси бели линии,
както и извършената маневра, от техническа гледна точка не би следвало лекият автомобил
да пресича тази маркировка и да извършва тази маневра. Тази маркировка е забранителна за
движение на превозни средства, както и е забранително завиването на лекия автомобил към
посоката на ул.“***“.
Видно от наказателно постановление от 12.05.2022г., на ОД на МВР
С.З., с-р Пътна полиция, се установява, че във връзка с постановление за
прекратяване на наказателно производство№ 4352/01.11.2021 г. по описа на
РП С.З. и ДП № 1228 зм 123/2021 год. по описа на сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР - С.З. на деликвента Д.А.Д. е наложено наказание глоба за
процесното ПТП.
От събраните по делото гласни доказателства се установява следното:
Свидетелката П.П.М., дъщеря на ищцата установява, че миналата
година на 14.05. около 20.00 часа, майка й претърпяла инцидент на ул. „С.“ и
ул. „***“. Тя й се обадила, че я блъснала кола. Хванала такси и веднага
22
отишла на мястото на инцидента. Майка й била много уплашена, вече я били
качили в линейката, след което я откарали в Спешния център. Там направили
рентген, скенер и установили, че има счупен трети поясен прешлен и
опашката. Оставили я за лечение в болницата, сложили корсети да я
обездвижат, не трябвало да става. Сложили й системи, инжекции и
болкоуспокояващи. В болницата не можела сама да се обслужва, санитарките
я обслужвали. Било Ковид и се чували по телефона. Тя лежала постоянно.
Изписали я от болницата след 4-5 дни, като свършила здравната пътека. В
къщи не можела да се движи, била с корсет, трябвало само да лежи на легло.
Обслужвали я с бабата на свидетелката. В началото била с памперси, не
можела да става, да сяда, надигали я на възглавници. Брат й също помагал,
ходел да пазари. Установява, че ищцата била в лошо състояние, не се
чувствала добре, постоянно се оплаквала, че е в тежест, било голям шок. Била
с корсетът 6 месеца. Вечер много я боляло и била на успокоителни. След три
месеца брат й я завел на скенер, при което установили, че не е зараснал
прешлена и изписали още 20 инжекции и хапчета. Чак след шест месеца
започнала малко да се подобрява, да намалят болките. Твърди, че и към
момента не може да стои изправена повече от 10-15 минути. Преди инцидента
имала социални контактни, гледала малкото дете на свидетелката, ходели на
разходки в парковете, сега постоянно я търсила да излизат заедно, защото има
страх да излиза. Спряла да поддържа контакти с нейните приятелки, защото
изпаднала в депресия. Свидетелства, че майка й е едра жена, по-пълна и
обикновено върви бавно, защото е едра.
Свидетеля Д.А.Д., установява, че е бил участник в ПТП в качеството на
водач на МПС-то, с което блъснал една жена и в последствие разбирал, че се
казва С.. Прибирал се към къщи от работа по ул. „С.“ от запад на изток точно
преди кръстовището на ул.“**“, защото там живее. Улицата е „***“ и
понякога спира на тази улица да паркира и прави ляв завой на ул. „***“. Този
завой не е забранен, защото преди кръстовището няма знак забранено
завиване на ляво, но завоя е забранен, защото има маркировка. Сочи, че има
маркировка, пресякъл маркировката и понеже правил ляв завой се съобразил с
насрещното движение и предприел маневрата, и в последния момент видял
две жени, които пресичали. Установява, че вървели нормално, не са бягали. В
последния момент ги видял, натиснал спирачката, но за съжаление леко
бутнал едната от тях. Жената паднала на земята. Слезнал да види какво е
23
станало, притекло се едно момче, обадило се на 112. Понеже се забавила
линейката предложил на жената да я закара, но имала болки и предпочела да
чака линейката. Твърди, че инцидентът се дължи на неговото невнимание и
другото, че карал отскоро служебния автомобил, но не е толкова това,
колкото невнимание. Свидетелства, че има наказание за това ПТП. Като му
било връчено наказателното постановление, веднага го платил. Не обжалвал.
Съдът кредитира показанията на разпитания по делото свидетел
установяващ претърпените от ищеца болки и страдания. Свидетелката и
ищеца са най - близки роднини и е била в непрекъснати контакти с нея, така
че показанията й могат да установят физическото и психическо състояние на
ищеца след катастрофата, претърпените от нея болки и страдания, причинени
от процесното ПТП, които показания се подкрепят и от заключението на
СМЕ.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
В случая между страните не е спорно наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП –
14.05.2021 г., по силата на което ответникът по делото е поел задължение да
обезщети увредените при използването на застрахования автомобил трети
лица.
При така приетата фактическа обстановка, установена от събрания по
делото доказателствен материал, съдът намира, че са налице условията за
ангажиране отговорността на ответното дружество по предявения срещу
него с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, с която норма е регламентирано
Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да
иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" за заплащане на обезщетение.
Съгласно изискванията на чл. 432, вр. с чл. 380 КЗ на 03.06.2021 г.
24
застрахователят е уведомен за настъпилото събитие. По образуваната щета
застрахователят не се е произнесъл. Поради това съдът намира, че предявения
иск е
допустим.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
При прекратяване на наказателното производство, доколкото няма
постановена присъда, която да е задължителна за гражданския съд на
основание чл. 300 от ГПК, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца, тези предпоставки следва
да бъдат установени с доказателства в хода на настоящото производство.
От назначената по делото съдебно автотехническа експертиза се
установява механизма на процесното ПТП: на 14.05.2021 г, около 19:50 ч в гр.
С.З. по бул. „С.“ от запад на изток се е движел л.а. „Фолксваген Кади“ с рег.№
***, управляван от свидетеля Д.Д.. При достигане на кръстовището с ул. „**“,
водача на автомобила предприема завой наляво спрямо посоката си на
движение със скорост от около 16 км/ч. В същото това време от изток на
запад пешеходката С.М. на 64 г. предприема пресичане на ул. „**“. При
движение на пострадалата със спокоен ход, към момента на навлизането й на
ул. „**“, лекият автомобил се е намирал на около 8,2 м преди мястото на
удара, при опасна зона за спиране на автомобила около 6,6 м. Настъпва удар
между лекия автомобил и пешеходката, като вследствие на удара М. получава
травматични увреждания.
От което се налага извода, че вина за настъпилото ПТП е изцяло на
водача на лекия автомобил „Фолксваген“ модел „Кади“, причинил
процесното ПТП, както сам установи в съдебно заседание поради
невнимание. Освен това вещото лице по назначената САТЕ е дало
заключение, че маркираната на бул. „С.“ зона с коси бели линии, както и
извършената маневра, от техническа гледна точка не би следвало лекият
автомобил да пресича тази маркировка и да извършва тази маневра.
Налице е и последният признак за уважаване на предявените искове –
причинно следствена връзка между процесното ПТП и получените от ищцата
вреди. Вещото лице по СМЕ установява, че описаните травматични
увреждания са от действието на твърди тъпи предмети и отговаря да са
получени при описаното в материалите на делото ПТП - блъскане на
пешеходец от лек автомобил и последващо падане на пострадалата върху
25
терена.
Поради това съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил
осъществява всички признаци /обективни и субективен/ на деликтния състав
по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана, като предявените искове за
неимуществени и имуществени вреди се явяват доказани по основание.
Обезщетението за неимуществени вреди, съгл. чл. 52 от ЗЗД, се
определя от съда, като съобрази обществения критерий за справедливост и
действително претърпените от ищеца неимуществени вреди от настъпилото
ПТП, като се съобрази, че болките и страданията и другите нематериални
последици в житейски аспект обикновено не се ограничават само до
изживените в момента на самото ПТП такива, а продължават и след това.
От изслушаната по делото съдебно медицинската експертиза се
установява, че ищцата е получила: контузия на кръста ,което се явява
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. фрактура /счупване/
на 3 поясен прешлен осъществява медикобиологичния квалифициращ
признак трайно затруднение на движенията на снагата. Фрактура на опашната
кост, което се явява временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
За да определи размера на дължимото обезщетение, настоящият съдебен
състав съобрази, че на ищцата са причинени две средни и една лека телесни
повреди. Това се установява както от СМЕ, така и от свидетелските
показания. Възстановителния период е бил много бавен. Не можела да сяда
месеци наред и е била с корсет. При подобен вид травми е била необходима
24-часова грижа най - малко в първите няколко месеца след травмата, тъй
като е било налице невъзможност пострадалата сама да се обслужва. Към
настоящия момент съгласно показанията на свидетелите, ищцата все още
изпитва болки и страда от ограничения от физиологично естество и в личния
и социалния си живот. Следва да се отбележи освен това, че в случая
оздравителният процес, който по принцип е в рамките на 6 до 8 месеца,
поради хронични заболявания на ищцата е продължил около 12 месеца.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
следва да бъде отчетена преживяната от ищцата остра стресова реакция,
която е довело до негативна промяна в психо – емоционалното й
състояние. Процесното ПТП се е отразило негативно върху психичното
26
състояние, негативни емоционални преживявания вследствие на описаният в
делото инцидент. Свидетелските показания установяват, че преди инцидента
ищцата имала социални контактни, гледала малкото дете на дъщеря си,
ходели на разходки в парковете, а след ПТП не искала излиза сама, защото
има страх да излиза. Спряла да поддържа контакти с нейните приятелки,
защото изпаднала в депресия.
Съдът, като отчете вида и характера на вредите, интензитета на
претърпените болки и страдания и тяхната продължителност, както и
възрастта на пострадалата намира, че предявения иск за неимуществени
вреди следва да бъде уважен в пълния претендиран размер от 50 000 лв..
По иска за имуществени вреди, съдът намира същия за основателен
доказан, тъй като съгласно заключението на СМЕ, направените разходи за
които са представени съответните документи, са именно във връзка с
лечението на ищцата вследствие претръпнете от нея вреди от процесното
ПТП. Ето защо следва да се осъди ответника да заплати на ищцата сумата от
602,07 лева, представляваща обезщетение на имуществени вреди.
Съдът намира, че следва да вземе становище по направеното
възражение от проц. представител на ответника, че ищцата с поведението си е
допринесла за настъпване на повечето по вид и по-тежките по степен
увреждания в резултат на ПТП изразяващо се в пресичане на уличното
платно извън пешеходна пътека, без да съобрази разстоянието до
приближаващото превозно средство и неговата скорост на движение, пътната
обстановка, а също така и ненужно е удължила времето си за пресичане. За да
бъде намалено обезщетението за вреди съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, увреденият
трябва да е допринесъл за тяхното настъпване, като от значение е наличието
на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия
вредоносен резултат, без да е необходимо пострадалият да има вина.
Необходимо е приносът на увреденото лице да е конкретен, т. е. да се
изразява в извършването на определени действия или въздържането от такива
действия от страна на увреденото лице. Принос по смисъла на посочения
законов текст е налице винаги, когато пострадалият с поведението си е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите
вреди. Следователно съпричиняване на вредоносния резултат ще е налице,
ако поведението на увредения е станало причина или е повлияло по някакъв
начин върху действията на причинителя на вредата.
27
В конкретния случай такъв принос ответникът не доказа по никакъв
начин. Съдът намира, че ищцата не е нарушила правила за движение по
пътищата. Тя е била пешеходец, който е пресичал пътното платно по
продължението на тротоара, което съгласно ЗДвП се явява пешеходна пътека.
Такъв извод е направил и вещото лице в последното по делото съдебно
заседание.
Причините за настъпване на пътния инцидент касаят неправилното
поведение на водача на автомобила, който за същото, при неговия
свидетелски разпит сам признава вината си и, че инцидента се дължи на
неговото невнимание. Ищцата като пешеходец е имала възможност да
предотврати настъпването на ПТП, като възприеме автомобила и го пропусне
да мине, но тя вече е пресичала улицата, когато е блъсната от автомобила. Пак
от разпитания като свидетел деликвент се установи, че ищцата се е движела
нормално, нито бързо, нито бавно, така че от нейна страна
няма съпричиняване на вредоносния резултат. Задължение на водача на
автомобила е да спре на пешеходна пътека и пропусне да премине
пресичащия пешеходец, а не обратното.
Заявена е и претенция за присъждане на обезщетение за забава, считано от датата на
уведомяване на застрахователя ответник - 03.06.2021 год.. Съгласно КЗ отговорността на
застрахователя за лихви, дължими от застрахования на увреденото лице е ограничена и това
задължение е за периода след датата, на която застрахователя е бил уведомен за настъпване
на застрахователното събитие било от застрахования, било от увреденото лице. При това
разпоредбата на чл. 498 от действащия КЗ предвижда задължение на увреденото лице при
настъпване на застрахователното събитие да предяви претенцията си първо пред
застрахователя и едва, ако същия не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение, то може да предяви прекия иск по чл. 432 от КЗ срещу
застрахователя. В конкретния случай на 03.06.2021 год. ищцата е депозирала уведомление
вх. № 0И-329477/03.06.2021 г., поради което следва да се приеме, че застрахователят е
уведомен за процесното ПТП именно на тази дата и от тази дата за него настъпва
задължението да заплаща лихва за забава по чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3 от КЗ. Предвид на
това лихва за забава върху горепосоченото обезщетение се дължи както е поискано в ИМ от
03.06.2021 год., до датата на окончателното плащане.
По разноските:
Ищцата е освободена от заплащане на държавна такса, поради което
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на СтОС държавна такса
върху уважената част от исковете в размер на 2024,11 лева, както и сумата
910,20 лв., възнаграждение за вещи лица.
При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на
28
адв. Е.Ж., адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, с ЕИК ***. със седалище и адрес на
управление: област С. (столица), община ***, да заплати на СТ. П. М., с ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. С.З.**, сумата от 50 000 лв. (петдесет
хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
преживени душевни болки и страдания - стрес, страх и негативни емоции, в
резултат на претърпяното от ищцата ПТП на 14.05.2021 г., ведно със
законната лихва върху обезщетението, считано от 03.06.2021 год., до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, с ЕИК ***. със седалище и адрес на
управление: област С. (столица), община ***, да заплати на СТ. П. М., с ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. С.З.**, сумата от 602,07 лв. (шестстотин и
два лева и 07 ст.), представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в направените от ищцата разходи за лечение, които са в пряка
причинно-следствена връзка с получените от нея травматични увреждания в
резултат на претърпяното ПТП на 14.05.2021 г., ведно със законната лихва
върху обезщетението, считано от 03.06.2021 год., до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, с ЕИК ***. със седалище и адрес на
управление: област С. (столица), община ***, да заплати на адв. ЕМ. ИВ. Ж. -
АК С.З., сумата 2330 лв./две хиляди триста и тридесет лева/, адв.
възнаграждение по чл. 38 от ЗА.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, с ЕИК ***. със седалище и адрес на
управление: област С. (столица), община ***, да заплати сумата от 2934,31
лв. /две хиляди тридесет и четири лева и 31 ст./, представляваща държавна
такса и възнаграждение за вещи лица по сметка на ОС С.З..
29
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщението, чрез ОС С.З. пред П. апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
30