РЕШЕНИЕ
№260661/4.6.2021г.
Година 2021 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав
На
двадесет и шести април Година две хиляди
двадесет и първа
В публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар
Пламен Пламенов
като разгледа докладваното от съдията
НАХД
№ 4159 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „ К.1. “ ЕООД, представлявано от Р.Н.К. в качеството
й на управител, против Наказателно
постановление № 03-012862/ 01.07.2020г. на Директора на Дирекция "Областна
инспекция по труда" - Варна, с което на
„ К.1. ” ЕООД е наложено
административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 250
лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 415 „в“ ал.1 от КТ.
В жалбата се твърди, че в хода на
производството са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а именно че
актът за установяване на нарушението е бил съставен в отсъствието на
управителя на дружеството без да са били налице основанията на чл.40 ал.2 от ЗАНН, тъй като до него нямало изпратена изрична покана в тази насока, че при
издаване на постановлението не са били изложени мотиви защо не се прилага
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН , че самото нарушение не е посочено в протокола с
резултатите от проверката на дружеството, че не е било взето предвид , че
работничката, макар да е била поканена да се яви на работа, е отказала да го
направи, че същата , тъй като е
отклонявала всички покани от работодателя е направила невъзможно за изпълнение
задължението за заплащане на трудовото възнаграждение, поради което и в случая са налице
предпоставки за прилагането на чл.96 от ЗЗД, че нарушението не е извършено
виновно, че приетите за нарушени правни норми не са достатъчно конкретизирани,
че размера на наказанието е несправедлив и др. Поради тези и други съображения
се иска отмяна на постановлението , а в условията на алтернативност намаляване
на размера на наложеното наказание до законоустановения минимум. Направено е и
искане за присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
В съдебно заседание въззивната
страна, редовно призована, представлява
се от надлежно упълномощени процесуални
представители, които поддържат жалбата на посочените в нея основания.По
същество адв.К. отново пледира за отмяна на постановлението, като към
съображенията , изложени в жалбата, добавя това, че от доказателствата по
делото е установено, че работничката с поведението си е препятствала
възможността работодателя да й изплати възнаграждението, като е следвало тя да
отиде да си го получи, а не да бъде търсена за това на основание чл.96 от ЗЗД,
че са налице несъответствия с имената на лицата, извършили проверка на
дружеството и тези , вписани в акта като съставител и свидетел, че е налице
маловажен случай и др.Адв.Д. се присъединява към становището на адв.К. и
допълва, че работничката въпреки, че е била поканена , не се е явила на работа
при отваряне на обекта , както и че не е представила банкова сметка, ***.В
заключение отново се иска отмяна на постановлението или намаляване на размера
на наложената санкция, както и присъждане на направените по делото
разноски.
Въззиваемата
страна, редовно призована, в съдебно заседание
се явява упълномощен представител, който оспорва жалбата и моли съда да
потвърди атакуваното наказателно постановление. Ю.к Ошавкова на свой ред излага
мотивирано становище за обективната съставомерност на нарушението, за това
, че в хода на производството не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, че в КТ е предвидено
задължение за изплащане на дължимо
възнаграждение срещу подпис и в срок, което не е било изпълнено от работодателя
, че размера на наказанието е съобразен с тежестта на нарушението и др. Поради
това и пледира постановлението да бъде потвърдено изцяло и да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
След
преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 01.06.2020. , по повод постъпила
жалба от св.Г.Х.,***, една от които св. М.
Ж., извършили проверка за спазване на трудовото законодателство в пекарна „Аромат“,
намираща се в гр.Варна, ул.“Русе „ № 57 и
стопанисвана от „К.1.“ ЕООД, представлявано от управителя Р. К..Установило
се, че между дружеството и работника Г.Х. бил сключен трудов договор № 007/09.03.2020г.
В него било уговорено, че работникът ще получава основно месечно трудово
възнаграждение и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит с периодичност на изплащане наведнъж до 30-то число на
месеца, следващ месеца за който се отнася. Св.Ж. връчила призовка на управителя на дружеството, с която били
изискани необходими за приключване на проверката документи.На посочената дата в
Д“ИТ“-Варна били представени съответните документи, сред които и платежна ведомост
за м.03.2019г. , в която нямало положен подпис от св.Х.. Доколкото жалбата била
насочена именно за това, че не е получила трудово възнаграждение, св.Ж. се
свързала със св.Х. и разбрала, че такова все още не й е изплатено, но изразила
готовност да отиде при работодателя си и да го получи.За това св.Ж. осъществила
връзка и с К., като управител на дружеството.На 18.06.2020г. на св.Х. срещу
подпис било изплатено възнаграждението за м.март 2020г., за което били
представени съответните документи.Установеното при проверката св.Ж. описала в
Протокол № ПР 2013295 / 24.06.2020г., с който дала и съответните предписания.
Протоколът бил връчен на Р.К. срещу подпис.
На същата дата-24.06.2020г., св.Ж.
съставила против „ К.1. “ ЕООД
акт за установяване на нарушение за това, че в качеството си на работодател не
е изплатил в срок уговореното и начислено в разчетно-платежна
ведомост за м.март 2020г. трудово
възнаграждение за отработеното време на св.Г.Х., на длъжност „ помощник готвач“
в пекарна „Аромат“. Било прието, че нарушението е извършено на 04.05.2020г., с
оглед уговорения в трудовия договор период за изплащане на
възнаграждението. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.128 т.2 вр.
чл.270 ал.2 и ал.3 от КТ.При предявяване на акта управителя на дружеството
посочил като възражения, че трудовото възнаграждение е изплатено на лицето по
време на проверката.В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН други възражения не били
направени и депозирани.
Въз основа на съставения акт било
издадено и атакуваното наказателно постановление, с което наказващият орган
приел изцяло описаната в него фактическа обстановка и правната квалификация на
нарушението по чл.128 т.2 и
чл.270 ал.2 и ал.3 от КТ.Било прието, че
нарушението е отстранено, поради което и
на „ К.1. “ ЕООД била наложена „Имуществена санкция“ в
размер на 250лв.
В хода на съдебното производство бе
разпитана свид. М. Ж., чиито
показания съдът кредитира, като дадени безпристрастно, обективно и пълно. От
тях се установи, че нарушението е констатирано при проверка , започнала по
сигнал на работничката – св.Х., и въз
основа на представените документи. Св. Ж.
уточни,че е приела , че нарушението е извършено на 04.05.2020г. с оглед уговореното
в трудовия договор. Свидетелката посочи още, че в хода на проверката са били
представени доказателства за изплащане на дължимото възнаграждение.
По искане на процесуалните
представители на „ К.1.“ ЕООД съдът допусна до разпит св.Г.Х. и св.Мариян
Ковачев-счетоводител на дружеството, чиито показания съдът кредитира съобразно
тяхната относимост към спора и тяхната обвързаност с останалите доказателства
по делото.
Съдът приобщи представените от страните
писмени доказателства- копия от жалба, разпечатки от мобилен оператор ,
разписки за изпратени и неполучени документи и др., които също кредитира като
относими към спора.
Гореописаната фактическа обстановка се
установява от събраните по делото гласни доказателства и тези по
административно-наказателната преписка,
които преценени в тяхната съвкупност са взаимно и логически свързани и
последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът, въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и
справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима ,
депозирана в срока и от надлежна страна,
поради което и е приета за разглеждане.
Наказателното постановление № 03- 012862 /
01.07. 2020г. е издадено от компетентен орган- от Директора на Дирекция "
Инспекция по труда" гр.Варна на основание чл.416 ал.5 от КТ .В хода на
административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок.И акта, и постановлението са съобразени с нормите
на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН, като съдържат пълно описание на нарушението, датата,
мястото и обстоятелствата при неговото извършване, както и доказателствата,
които го потвърждават.Вмененото във вина на въззивника нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава.Посочени са нарушените материално правни норми, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано.Правото на защита е било
реализирано в пълнота с подаване на жалбата, поради която пък е образувано и
настоящото съдебно производство.
Съдът намира за неоснователни възраженията на
процесуалните представители на
санкционираното дружество за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. От съдържанието на приложения по преписката акт за установяване на
нарушение е видно, че същият е подписан и връчен на управителя на дружеството
лично, както и че в него е направено отбелязване, че възнаграждението е платено
по време на проверката.От това може да се направи извод, че актът не е бил
съставен при условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН, както се твърди в жалбата.
Установява се, че на датата на съставяне на акта на К. е бил връчен и
протоколът от извършената проверка . В този смисъл, след като К. се е намирала
в Д „ИТ“-Варна, то не е било необходимо да й се връчва изрична покана за явяване
за съставяне на акт.На следващо място следва
отбележи, че съдържанието на
протокола и дадените в него предписания е можело да бъдат обжалвани по реда на
АПК пред Административен съд, което не е било сторено. Доколкото обаче
административно-наказателното производство по смисъла на ЗАНН започва със
съставяне на акт за установяване на нарушение, то твърденията за нарушения при
съставяне на този протокол, за неотносими към спора. Като неоснователни съдът
преценява възраженията относно липсата
на мотиви за приложението на чл.28 от ЗАНН.След като е било издадено
наказателно постановление, то очевидно наказващият орган е приел, че случаят не
е маловажен и е наложил съответната санкция. С оглед на изложеното до тук съдът намира , че в хода на производството
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Правилно административно-наказващия
орган е приложил материалния закон, като е съотнесъл
установените фактически констатации към хипотезата на правната норма. Съгласно
чл. 128 т.2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Видно от приложения
към преписката трудов договор и
допълнително споразумение към него ,
дължимото възнаграждение на работника е следвало да се заплаща до 30-то число
на месеца, следващ месеца, в който е положен труда. В този смисъл трудовото
възнаграждение на св.Г.Х. за м.март 2020г. е следвало да бъде изплатено до
30.04.2020г., което безспорно не е било сторено.
Спорният момент в настоящият
казус са дали причините, поради които възнаграждението на св.Х. е било
изплатено едва на 18.06.2020г. , водят до отпадане на
административно-наказателната отговорност на работодателя. По делото е
установено , че св.Х. е сключила трудов договор на 10.03.2020г., като
обстоятелствата, свързани с нейните твърдения, че е работила от м.февруари в
пекарната без трудов договор, не са предмет на разглеждане в настоящото производство.
Безспорен е също така и факта, че на 13.03.2020г. с Решение на Народното
събрание в Р.България е било обявено извънредно положение, във връзка с което,
пекарната е преустановила дейността си. От показанията на св.Ж., св.Х., отчасти
от показанията на св.Ковачев, както и от съдържанието на приложената по
преписката разчетно –платежна ведомост и отчетна
форма, се установява, че от 10.03.2020г. до датата на издаване на заповедта за
прекратяване на трудовия договор, работничката е била включена в съответния
график за работа и не е ползвала нито платен, нито неплатен отпуск.
Същевременно с това, със Законът за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от
13.03.2020г., в редакцията му към 24.03.2020г., са били създадени нови
разпоредби в КТ –чл.173 „а“ и чл.267 „а“ от КТ. С нормата на чл.173 „а“ от КТ е
била дадена възможност на работодателите когато поради обявено извънредно
положение със заповед на работодателя или със заповед на държавен орган е
преустановена работата на предприятието, на част от предприятието или на
отделни работници или служители, да предоставят платения годишен отпуск на
работника или служителя без негово съгласие, включително и на работник, който
не е придобил 8 месеца трудов стаж.Съгласно чл.267 „а“ от КТ за времето на
преустановяване на работата в тези случаи, работникът има право на брутното си
трудово възнаграждение. При анализ на тези разпоредби и събраните по делото
писмени и гласни доказателства може да се направи извод, че на св.Х. се е
дължало брутното й трудово възнаграждение за съответния период, в който
дружеството е преустановило работа поради обявеното извънредно положение.
На следващо място съдът обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства за осъществени разговори и срещу между св.Х. и управителя на
дружеството. От показанията на св.Х. и отчасти от показанията на св.Ковачев
става ясно, че работничката е била поканена и се е явила в пекарната за да
получи трудовото възнаграждение и да подпише изготвената заповед за прекратяване
на трудовото правоотношение.Св.Х. сочи, че е отказала да получи предложената й
парична сума, защото я е приела за несъразмерно малка, както и е отказала да
подпише каквито и да било документи, свързани с прекратяване на трудовия й
договор.Свидетелката потвърждава, че е отказала да получи тези документи и
когато са й били изпратени до адреса с куриер на 22.04.2020г. , като сред тях,
видно от съдържанието на приложената разписка, се е съдържала и покана .Копие от нея
е приложено към жалбата и е видно, че св.Х. е била поканена да се яви в
пекарна „Аромат“ на 27.04.2020г. в периода от 11.00ч.-13.00ч., да представи
трудовата си книжка, която да бъде надлежно оформена и да получи
възнаграждението си за м.март 2020г. От анализа на тези доказателства може да
се направи извод, че от страна на работодателя са били предприети действия
както за прекратяване на трудовите правоотношения със св.Х., които обаче
доколкото не са предмет на разглеждане в настоящото производство с оглед на
неговия предмет, не следва да бъдат обсъждани, така и такива, свързани с
демонстрирано намерение за изплащане на дължимото й възнаграждение и то преди
срока, посочен в трудовия договор.В тази връзка следва да се отбележи, че
начисляването и начините на изплащане на трудово възнаграждение са
регламентирани в Кодекса на труда, поради което и исканията , свързани с
приложение на разпоредбите на ЗЗД са неоснователни. В случая от страна на „К.1.“
ЕООД не е било изпълнено именно задължението за изплащане в срок на дължимо
трудово възнаграждение на св.Х., като разногласията между страните относно
неговия размер и отказът на работника да получи документи, свързани с
прекратяване на трудовото правоотношение не водят до отпадане на отговорността
на работодателя. Доколкото св.Х. не е била представила банкова сметка, ***ието, то за работодателя е била налице възможност да
изпрати начисленото й възнаграждение например чрез пощенски запис, което не е
било сторено. Поради това съдът намира, че от всички доказателства по
делото се установява, че от страна на „К.1.“
ЕООД е допуснато нарушение на чл.128 т.2 вр. чл.270 ал.2 от КТ, тъй като
възнаграждението на св.Х. е било изплатено след изтичане на срока на
уговорената периодичност на плащане, а именно на 18.06.2020г.
Правилно и законосъобразно административно – наказващия
орган е ангажирал отговорността на
„ К.1.“ ЕООД в качеството му на работодател за нарушение
на чл. 128 т.2 и чл.270 ал.2 и ал.3 от КТ , чрез налагане на "имуществена
санкция".Това по своята правна същност е безвиновна
отговорност и представлява обективната отговорност на правния субект за
неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в конкретния случай и
се реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на
обществена опасност на дееца и т. н.В този смисъл възраженията са липса на
виновно поведение от страна на работодателя са неоснователни.
Съобразно представените доказателства, че нарушението е отстранено и при липсата на настъпили вредни последици,
съдът намира че правилно наказващият орган е приложил санкционната норма на
чл.415 „в“ ал.1 от КТ.При определяне размера на наложената санкция обаче не са
били взети предвид всички обстоятелства, свързани с извършено нарушение, както
и факта че с неговото допускане не е бил засегнат в съществена степен
установения в страната правен ред.Поради това съдът намира, че следва да намали
размера на наложената на „ К.1.“ ЕООД
„Имуществена санкция“ от 250лв. на 100лв., като счита, че това наказание е
съответно на допуснатото нарушение и в цялост ще изпълни целите на ЗАНН.
По отношение на направените и от
двете страни искания за присъждане на разноски , съдът намира следното :
Разпоредбата на
чл.63 ал.3 от ЗАНН сочи, че в съдебните производства страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК.Нормата на чл.143 от АПК пък предвижда,
че страните имат право на разноски при отмяна на обжалвания акт , при
отхвърляне на оспорването или при оттегляне на жалбата.Т.е. не е предвидена
хипотеза, при която на страните следва да се присъдят разноски при изменение на
обжалваното постановление.Поради това съдът намира, че не следва на страните да
се присъждат разноски.
Водим от горното и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
Наказателно постановление № 03-012862/ 01.07.2020г. на Директора на
Дирекция "Областна инспекция по труда" - Варна, с което на „ К.1.
” ЕООД е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в
размер на 250 лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 415
„в“ ал.1 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на
наложеното наказание "Имуществена
санкция" от 250лв. на 100 /
сто/ лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените
искания за присъждане на разноски за адвокатско и юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му пред Административен
съд-Варна по реда на АПК.
След
влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по
компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: