РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VII - ми
състав, в публично заседание на 26 септември, през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
СЪДИЯ: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при
секретаря МАРИЯ
СТАНЧЕВА като
разгледа докладваното от съдия АГУШ
административно дело № 299 по описа за 2022 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 211 от ЗМВР, във връзка с чл. 145
и сл. от АПК.
Постъпила е жалба от Т.Л.Р. ***, депозирана чрез
адв.-пълномощник В. П., против Заповед № 8121к-5927 от 28.06.2022 г. на
Министъра на вътрешните работи, с която за нарушение на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, във връзка с т. т. 15, 19, 20 и 28, б. „а“ и „в“ от Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в МВР, и на основание чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 6
от ЗМВР, във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР на жалбоподателя е наложено
дисциплинарно наказание „Уволнение” и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР
е прекратено служебното му правоотношение в МВР.
В жалбата се навеждат доводи, че заповедта е
постановена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта
на закона.
Претендира се отмяна на оспорения административен акт,
както и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Министърът на вътрешните
работи не изразява становище по жалбата.
Съдът, като съобрази становищата на
страните, събраните по делото доказателства, които обсъди в тяхната съвкупност,
както и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален
административен акт на основание чл. 168 от АПК, приема за установени следните
релевантни за спора факти:
Дисциплинарното производство е образувано по чл. 207, ал. 1,
т. 1 от ЗМВР спрямо жалбоподателя по повод
наличието на предварителни данни, съдържащи се в Предложение № 336р-951 от 11.01.2022
г. от ВПД Директора на ОД на МВР - Русе (л. л. 1 – 3 от преписката) за извършено от ст. инсп. Т.Л.Р. - Началник
на участък (КП) - Средна кула към 01 РУ - Русе при ОД на МВР - Русе нарушение на служебната дисциплина по смисъла
на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР -
„неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители
в МВР“, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР - „деяния, несъвместими с етичните правила за
поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата“ се
налага дисциплинарно наказание „Уволнение", изразяващи се в следното:
На 09.01.2022 г.,
около 00:53 ч., в гр. Русе, на кръстовище на ул. „Захари С.“***, ст. инсп. Т.Р.,
при управление на л.а. „Мазда", peг. № Р 3111 КН, не е спрял на подаден сигнал със стоп-палка от служители в Група
„Охрана на обществения ред“ на Сектор „Охранителна полиция“ към 02 РУ - Русе.
Полицейският наряд последвал автомобила с включен светлинен и звуков сигнал и
го спрял по продължението на същата улица, до бл. „Фридрих Енгелс“. При
проверката служителите установили, че водачът е във видимо нетрезво състояние и
отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за наличие на
алкохол в издишания въздух. За описаните нарушения на ЗДвП на Р. били съставени
два АУАН - серия АД, бланков № 042202 от 09.01.2022 г. и серия АД, бланков №
155138 от 09.01.2022 г. и му е бил връчен талон за медицинско изследване, като жалбоподателят
не е изпълнил това предписание. В качеството си на
участник в пътното движение служителят е нарушил нормативно определените
правила в чл. 103 и чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като не е спрял при подаден сигнал
и не е изпълнил разпорежданията на контролните органи за проверка с техническо
средство за установяване на управлението на моторно превозно средство след
употреба на алкохол или на друго упойващо вещество, не се е явил и за
медицинско изследване.
В предложението до
ДНО е посочено, че с така описаните действия ст. инсп. Р. не е спазил правилата
в т. т. 15, 19. 20 и 28, б. „а" и „в" от Етичен кодекс за поведение
на държавните служители в МВР (Обн. ДВ, бр. 67 от 12.08.2014 г., изм. ДВ, бр. 47
от 21.06.2016 г., изм. ДВ, бр. 5 от 17.01.2017 г.). Поведението му е станало
достояние на контролните органи, на които е отказал извършване на проверка с
техническото средство, с което е уронил престижа на службата - тежко нарушение
на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР „неспазване на правилата на Етичния кодекс
за поведение на държавните служители в МВР“ (т. т. 15, 19, 20 и 28, б. „а"
и „в" от Етичен кодекс), съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР „деяния, несъвместими с етичните правила за
поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата",
за което е предвидено наказание „Уволнение".
Със Заповед № 8121к-313 от 20.01.2022 г. на Министъра на вътрешните работи
(л. л. 33 – 35 от преписката), издадена на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР,
е образувано дисциплинарно производство срещу служителя. Заповедта съответства
на законово установените изисквания за форма и съдържание на административния акт.
С нея е определен и съставът на дисциплинарноразследващия орган (ДРО), който да
проведе дисциплинарното производство. Определен е срок за приключване на
работата на ДРО. Заповед № 8121к-313 от 20.01.2022 г.
е връчена на жалбоподателя на 24.01.2022 г. в 11:35 часа лично срещу подпис.
Той е бил запознат с правото си да участва в производството и да се защитава. Запознат
е по същия ред и със Заповед № 8121к-3213 от 01.04.2022г. за изменение на
заповедта за образуване на дисциплинарно производство като с тази заповед ДНО
определя друго лице за председател на ДРО (л. 23 от преписката), както и със
Заповед № 8121к-4136 от 17.05.2022 г. на дисциплинарнонаказващия орган за
събиране на допълнителни доказателства (л. л.19 и 20 от преписката). Изразил е
желание да бъде подпомаган в защитата си от адв. В.П. от САК.
До жалбоподателя надлежно и своевременно са
отправяни покани за даване на пояснения и обяснения по случая и за запознаване
със съставените в хода на проверката документи.
В хода на дисциплинарното производство служителят е представил
писмено обяснение № 336р-2932 от 31.01.2022 г., в което е посочил, че на
08.01.2022 г., около 23:00 ч. тръгнал да си купи цигари от денонощен магазин на
ул. „Чипровци". Докато се движел видял на огледалото за обратно виждане
светлинен сигнал от полицейски автомобил. Подал десен мигач и отбил в дясно на
пътното платно. Тогава един от служителите го попитал защо не спира на стоп-палка. Р. му
обяснил, че имало мъгла и не бил забелязал сигнала. Продължил движението си без
да ускорява и да се опитва да възпрепятства проверката. Твърди, че не е
употребявал алкохол на 08.01.2022 г. Обяснява неадекватното си поведение със
загубата на баща си и двама негови приятели, които били починали от
„Ковид". Заявил е, че от година пиел лекарства за кръвно налягане, а от
около един месец пиел и „Ксанакс" за депресия, които му дала майка му.
Отказал да даде проба на техническо средство с довода, че той и цялото му
семейство изкарали тежко заболяването от „Ковид" и не бил сигурен в
стерилността на техническото средство и накрайника. По тази причина поискал
талон за кръвно изследване. След като приключила проверката тръгнал пеша до
болницата, но в себе си нямал телефон и достатъчно парични средства. Стигайки
до болницата установил, че личната му карта и портмонето са останали в
автомобила, а СУМПС му било взето от служителите на „Пътна полиция".
Тръгнал обратно за личната си карта, но предвид забавянето му, срокът за даване
на кръвната проба изтекъл. По тази причина не успял да даде кръв за изследване
(л. л. 170 и 171 от преписката).
След връчена Покана
№ 336р-11562 от 20.04.2022 г. (л. л. 164 и 165 от преписката), на 27.04.2022 г.
Р. е запознат с обобщената справка и всички материали от разследването
(удостоверено със саморъчно полагане на три имена, дата и час) и му е
предоставена възможност да даде допълнителни обяснения или възражения.
По негово искане,
УРИ ЗЗбр-11687 от 21.04.2022 г. ДРО му е предоставил заверени копия от всички
материали от дисциплинарното производство (Протокол УРИ 336р-12004 от 27.04.2022
г.) – л. л. 280 и 281 от преписката.
В указания срок
служителят е дал възражение УРИ 336р-12036 от 27.04.2022г., в което е заявил,
че не е съгласен с констатациите в обобщената справка и е посочил, че поддържа
обясненията си от 31.01.2022 г. Отново е изложил твърдения, че на 09.01.2022
г., когато бил спрян за проверка от служители на 02 РУ - Русе не е употребявал
алкохол и не е извършил дисциплинарно нарушение (л. 172 от преписката).
След събиране на допълнителни доказателства, съгласно Заповед № 8121К- 4136
от 17.05.2022 г. на ДНО, ДРО е изготвил нова обобщена справка № 336р-14595 от 25.05.2022
г.
След покана от ДРО № 336р-14637 от 25.05.2022 г. (л. л. 21 и 22 от
преписката), на 26.05.2022 г., служителят се е запознал с обобщена справка №
336р-14595 от 25.05.2022 г. и събраните допълнителни материали, което е
удостоверил със собственоръчно полагане на имена, дата и подпис върху нея (л.
100 от преписката). Въпреки предоставената му възможност за даване на
допълнително обяснение или възражение в указания 24-часов срок Р. не е дал писмени
обяснения или възражения.
Спазено е изискването на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР и дисциплинарнонаказващият
орган е приел писмените обяснения на служителя преди да вземе решение за
налагане на дисциплинарното наказание. За извършването на това действие до
служителя е отправена покана за даване на писмени обяснения по повод
установеното нарушение на служебната дисциплина № 8121р-11649 от 10.06.2022 г. от дисциплинарнонаказващия орган (л. 14 от
преписката). След връчването й инсп. Р. е представил обяснение № 336р-16962 от 14.06.2022
г. (л. 173 от преписката), в което не е представил допълнителни факти и обстоятелства
по установената фактическа обстановка. Заявил е, че потвърждава изложеното от
него в обяснението си от 27.04.2022 г. Направил е възражение срещу
констатациите в обобщената справка с довода, че не е извършил вмененото му
дисциплинарно нарушение, без да представя доказателства за това.
Заповед № 8121к-5927 е издадена от Министъра на
вътрешните работи на 28.06.2022 г., като с нея за нарушение на чл. 194, ал. 2,
т. 4 от ЗМВР, във връзка с т. т. 15, 19, 20 и 28, б. „а“ и „в“ от Етичния кодекс за поведение
на държавните служители в МВР, и на основание чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, във връзка с
чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР на жалбоподателя ст. инсп. Т.Л.Р. - Началник на
участък (КП) - Средна кула към 01 РУ - Русе при ОД на МВР - Русе е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение” и на
основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му
правоотношение в МВР (л. л. 17 - 26 от делото).
Съгласно
мотивите на оспорената заповед ДНО приел за установени следните
релевантни факти и обстоятелства:
На 09.01.2022 г.,
около 00:45 ч., в гр. Русе, на кръстовището на ул. „Захари С.“***, полицейски
служители от автопатрул на 02 РУ - Русе в състав: В.П., В.Д. и Т. Г.,
забелязали да криволичи движещ се лек автомобил по пътното платно на ул.
„Захари С.". Ст. полицай Добрев подал сигнал (със стоп-палка) на водача на автомобила, на осветен участък, за
спиране, а с фенер му посочил мястото където да спре. Водачът на автомобила,
марка „Мазда", модел 3, сив на цвят. с peг. № Р 3111 КН, продължил движението си, като завил по
ул. „Байкал“, в посока магазин „ЛИДЛ“. Служителите го последвали и с включен
светлинен и звуков сигнал го спрели на ул. „Чипровци“ № 28. Установили, че
автомобилът е управляван от Т.Л.Р. ***, който бил във видимо нетрезво
състояние, движенията му били некоординирани, говорел завалено, провлачено и
лъхал на алкохол. Служителите докладвали на дежурния в ОДЧ на ОД на МВР - Русе
и поискали съдействие от екип на сектор ПП. Р., след като разбрал, че ще трябва
да бъде тестван за алкохол, отказал да даде проба и им заявил, че е началник на
участък „Средна кула“ към 01 РУ - Русе.
На място
пристигнал и екип на сектор „Пътна полиция“ в състав: мл. автоконтрольор С.И. и
мл. автоконтрольор Д.В., изпълняващ дейност по контрол на пътното движение. Р.
споделил на Иванов и Велев, че е употребил алкохол и отказал да бъде изпробван
с техническо средство за установяване на употреба на алкохол („Алкотест
7510" № ARNJ-0088). Полицейските
служители му съставили АУАН № 042202 от 09.01.2022 г. за нарушение на чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП и му издали талон за медицинско изследване № 115038. В талона е
вписано началото на проверката – 00:50 ч. на 09.01.2022 г. и е отбелязано, че Р.
лично е избрал да бъде изследван за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта чрез медицинско и химическо изследване, което е удостоверил с подпис.
Уведомен е писмено, че следва да се яви в УМБАЛ „Канев“ гр. Русе до 45 минути
от връчване на талона (същият му е връчен в 01:40 ч. на 09.01.2022 г.).
От събраните
доказателства ДНО е установил, че Т.Р. не се е явил в болничното заведение за
медицинско и химическо изследване и не е регистриран в амбулаторните журнали на
Многопрофилно спешно отделение към УМБАЛ „Канев“ АД.
ДНО посочва, че
инсп. Венцислав Василев, в снетото от ДРО сведение, сочи, че на 08.01.2022 г. е
бил оперативен дежурен в ОДЧ при ОД на МВР - Русе, съгласно утвърден график №
58/04.01.2022 г. Потвърдил е описаната фактическа обстановка, като допълнително
е посочил, че при проверката на ст. инсп. Р. лично е провеждал разговорите с
полицейските служители от АП при 02 РУ - Русе и сектор „Пътна полиция“. Заявил
е, че малко след като Р. е бил спрян за проверка, същият му звъннал по телефона
в ОДЧ и със силно „завален“ тон, „фъфлейки“, му казал (по памет) „Здрасти! Р. съм. Спряха ме. Сгреших“. Василев
му отговорил, че е необходимо да изчака пристигането на наряда от сектор „Пътна
полиция“, за да му извършат проверка, при което Р. му казал, че ще изчака и
приключили разговора.
ДНО посочил, че установената от него фактическа
обстановка се потвърждава от сведенията на полицейските служители В.П., В.Д., Т.
Г., С.И. и Д.В.. Неправомерното поведение на ст. инсп. Р. по време на
проверката се подкрепяло и от съдържанието на данните на МЦМ на ОДЧ на ОДМВР -
Русе за проведените телефонни разговори от телефон 82400, за времето от 23:00
ч. на 08.01.2022 г. до 03:00 на 09.02.2022 г.
При така
установената фактическа обстановка ДНО е приел, че жалбоподателят не е изпълнил
нормативно определените правила в чл. 103 и чл.174, ал. 3 от ЗДвП, като не е
спрял при подаден сигнал за спиране и не е изпълнил разпорежданията на
контролните органи за проверка с техническо средство за установяване на
управлението на моторно превозно средство след употреба на алкохол или на друго
упойващо вещество и не е изпълнил предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози.
ДНО е приел, че с описаните неправомерни действия ст. инсп. Т.Л.Р. е
допуснал нарушение на правилата от Етичния кодекс за поведение на държавните
служители в МВР, утвърден с МЗ № 8121з - 348/25.07.2014 г., (обн. ДВ, бр. 67 от
12.08.2014 г.,
изм.
ДВ, бр. 47 от 21.06.2016 г., изм. ДВ, бр. 5 от 17.01.2017 г.)., посочени в:
-
т. 15 „Държавният служител съобразява законността
на действията, които възнамерява да предприеме“ - допуснал е нарушение
на чл. 103 и чл. 174, ал.3 от ЗДвП, за което са му съставени два АУАН.
Служителят не е съобразил своето поведение и с правилата за поведение в Етичния
кодекс, които ЗМВР го задължава да спазва;
-
т. 19 „Държавният служител пази доброто име на институцията,
която представлява“ – ст. инсп. Т.Р., в качеството си на
ръководен служител, е трябвало да дава пример на останалите държавни служители
в МВР със своето поведение и действия по време на управление на МПС, при
спирането и проверката е следвало да изпълни разпорежданията на контролните
полицейски органи за установяване на нарушения. С отказа да бъде проверен с
техническо средство и с неявяването в срок за даване на кръвна проба за
химически анализ, служителят е уронил името на МВР, като е създал впечатление в
служителите от ОД на МВР - Русе, че като водачи на МПС ръководните служители на
МВР могат да не спазват регламентираните в ЗДвП правила за поведение и да
откажат да изпълнят полицейски разпореждания. В случая служителят е извършил
деяние, с което е възпрепятствал установяване на действителната концентрация на
алкохол в кръвта му, което формира впечатление в служителите на ОД на МВР - Русе,
че се намира в привилегировано положение спрямо останалите граждани, при което
служители на МВР могат да управляват безнаказано МПС, като отказват да бъдат
проверени за алкохол, в нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
-
т. 20 „Държавният служител насърчава
хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си“ - с поведението си служителят е дал лош
пример, че отказът да бъде извършена проверка за употреба на алкохол или
наркотични вещества, въпреки наличието на признаци за такава употреба, е
приемлив начин да се избегне наказателна и административнонаказателна
отговорност. С демонстративното нарушаване на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП Р. е
повлиял негативно върху служителите на ОД на МВР - Русе, участвали в
проверката, да не спазват нормативно определените правила на ЗДвП, като при
наличие на ясни критерии и разбирания, за това кое е дължимото поведение на
държавен служител от ОД на МВР - Русе към обществото, то в този случай фактическото
поведение на ст. инсп. Р. може да бъде дефинирано и като морално укоримо.
-
т. 28 „Държавният служител, независимо от заеманата длъжност, в качеството
си на участник в пътното движение се подчинява: а) на нормативно определените правила за
движение по пътищата в Република България и в) на разпорежданията на
контролните органи относно установяване на управлението на моторно превозно
средство след употреба на алкохол или друго упойващо вещество - въпреки заеманата ръководна длъжност, служителят е следвало да спре
автомобила при първоначално подадения му сигнал за спиране и да изпълни
разпорежданията на полицейските органи за извършване на проверка с техническо
средство за употреба на алкохол.
Гореописаните
етични правила са приложими спрямо държавните служители за техните действия и
поведение в работно и в извън работно време, изискват определено поведение от
служителя не само във връзка с изпълнение на неговите служебни задължения, но и
в обществения му живот.
Служителят е бил запознат със съдържанието на
Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните
работи и неговите изменения, както и със заповед на министъра на вътрешните работи относно недопускане
нарушения на служебната дисциплина от служители на МВР, свързани с
употребата на алкохол, наркотични или други упойващи вещества.
ДНО е изложил и
подробни мотиви защо счита, че при така установената фактическа обстановка и
нарушени правила и норми на ЕК, са налице двете
материално правни предпоставки - деяние, несъвместимо с етичните правила за
поведение на служителите на МВР, с което се уронва престижа на службата, сочещи
на съставомерно от обективна и субективна страна неправомерно поведение,
квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина и основание за
налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „Уволнение“, съгласно чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР „деяния, несъвместими с етичните правила за
поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа
на службата“.
При така установената фактическа
обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане – подадена е от лице с надлежна
процесуална легитимация – адресат на издадената заповед. Спазен е преклузивният
14-дневен срок за обжалване по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 211 от ЗМВР - заповедта е
връчена лично на адресата на 04.07.2022 г. (л.289, гръб от преписката), а
жалбата срещу нея е депозирана пред АдмС – Русе на 14.07.2022 г. (л. 2 от
делото). Оспорва се индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен
контрол.
По същество, жалбата е неоснователна.
В случая е оспорена заповед на министъра на вътрешните
работи за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР
на служител на длъжност Началник
на участък (КП) - Средна кула към 01 РУ - Русе при ОД на МВР - Русе.
Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 204, т. 1 от ЗМВР,
съгласно която разпоредба,
наказанията се налагат със
заповеди от министъра
на вътрешните работи или определено от него длъжностно лице от състава на министерството
– за всички наказания по чл. 197 за държавните
служители на висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности и за
стажантите за постъпване на изпълнителски длъжности, без наказанието
„Уволнение“ за главния секретар на МВР.
Заповедта е издадена
в установената в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР форма и съдържа всички посочени в тази
норма елементи: извършителя; мястото, времето и обстоятелствата, при които е
извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени; доказателствата, въз
основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се
налага; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Извършено е
пълно и детайлно описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е
извършено.
При издаване на
оспорената заповед не са допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила.
В хода на дисциплинарното производство са
спазени всички законови изисквания, които гарантират правото на служителя на
пълно, обективно и всестранно разследване в рамките на дисциплинарното
производство, съгласно изискването на т. 100 от Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи (Обн. ДВ, бр. 67 от
12.08.2014 г.; изм., бр. 47 от 21.06.2016 г.; изм., бр. 5 от 17.01.2017 г.;
доп., бр. 64 от 03.08.2018 г., утвърден със Заповед № 8121з-348 от 25.07.2014
г. на министъра на вътрешните работи, ЕКПДСМВР), в т.ч. и правото на защита.
В хода на проведеното дисциплинарно производство на служителя е
предоставена възможност да дава своите обяснения, да прави възражения, да
представя доказателства и да посочва доказателства, които желае да бъдат
събрани. Дадените от него обяснения в отговор на отправените покани, както и
възраженията му по съставените обобщени справки, са обсъдени, както от ДРО в
хода на извършването на проверката, така и от дисциплинарнонаказващия орган
преди да наложи наказанието.
Дисциплинарното производство е проведено и в съответствие
с изискванията на Глава осма от ЗМВР „Дисциплинарна отговорност“ и Инструкция №
8121з-877
от 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на
вътрешните работи, като не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
Дисциплинарното
производство е образувано със заповед на министъра на вътрешните работи
съобразно разпоредбата на чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
Служителят е
запознат със заповедта за образуване на дисциплинарното производство от
20.01.2022 г., и със заповед от 01.04.2022 г. за изменение на заповедта за
образуване на дисциплинарно производство, с която се определя друго лице за
председател на ДРО и със заповед от 17.05.2022 г. за събиране на допълнителни
доказателства. На Р. е дадена възможност да участва в проведеното дисциплинарно
производство самостоятелно или да бъде подпомаган в защитата си от посочен от
него служител на МВР, той е изразил желание да бъде подпомаган в защитата си от адв. В.П.
от САК,
да се запознава с материали по производството и да прави необходимите
извлечения, да представя доказателства, да прави искания, бележки и възражения,
да дава или да откаже да дава обяснения, включително да даде допълнителни
обяснения или възражения след запознаването си с обобщени справки УРИ 336-11559
от 20.04.2022 г. и УРИ 336-14595 от 25.05.2022 г.
В проведеното
производство по чл. 207 от ЗМВР, с оглед данните за извършено тежко нарушение
на служебната дисциплина по смисъла на чл. 207, ал.1, във вр. с чл. 203, ал. 1,
т. 13 от ЗМВР, обобщение на установените факти и обстоятелства в това
производство е направено съгласно чл. 207, ал. 7 от ЗМВР в цитираните обобщени
справки.
На Т.Р. на основание
чл. 207, ал. 11 от ЗМВР са връчени покани за запознаване с обобщените справки и
даване на допълнителни обяснения или възражения, с посочени в справките срок за
даване на допълнителни сведения или възражения пред ДНО.
На основание чл.
206, ал. 1 от ЗМВР, ДНО е поканил служителя да даде писмени обяснения /покана
от 10.06.2022 г./. Служителят се е възползвал от правото си на
обяснения/възражения, вкл. и по обобщените справки, като е депозирал писмени обяснения
вх. № 336р-2932 от 31.01.2022
г., УРИ 336р-12036 от 27.04.2022г. и 336р-16962 от 14.06.2022 г., поради което следва
да се приеме, че разпоредбите на чл. 207, ал. 7 и ал. 8 от ЗМВР, както и на чл.
206, ал. 1 от ЗМВР, във вр. с чл. 207, ал. 10 и ал. 11 от с.з. са спазени.
Неоснователно
жалбоподателят твърди, че заповедта е издадена извън сроковете по чл. 195 от ЗМВР, конкретно след като е изтекъл срокът по чл. 205, ал. 6 от ЗМВР.
Съдът намира за необходимо да посочи, че процесуалният
представител на жалбоподателя неправилно смесва двумесечния срок по чл. 195,
ал. 2 от ЗМВР за налагане на дисциплинарно наказание с четиримесечния срок, в
който следва да приключи дисциплинарното производство съгласно чл. 205, ал. 6
от ЗМВР. Последният започва да тече от образуването му, като следва да се има
предвид, че ДРО приключва дисциплинарното производство в определения му срок
като изготвя становище до органа за наличието на основание за реализиране на
дисциплинарна отговорност (чл. 207, ал. 12 от ЗМВР).
Лишено
от основание е релевираното от процесуалния представител на жалбоподателя
възражение за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради неспазване на
срока за приключване на дисциплинарното производство по чл. 205, ал. 6 от ЗМВР.
В тази правна норма е регламентирано, че дисциплинарното производство приключва
в срок до 4 месеца от образуването му, а по дисциплинарни производства
представляващи фактическа и правна сложност, този срок може да бъде продължаван
до два месеца със заповед на органа по чл. 204.
Началото на
дисциплинарното производство е поставено със Заповед № 8121к-313 от 20.01.2022
г. на министъра на вътрешните работи, с която е образувано дисциплинарно
производство по чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР срещу държавен служител в МВР. ДРО
е изготвил становище до органа на 04.05.2022 г. за наличие на основание за реализиране на
дисциплинарната отговорност на служителя. След което ДНО е упражнил
правомощието си да извърши преценка на събраните от ДРО доказателства и ако
прецени, че е необходимо да разпореди събирането на допълнителни такива (чл.
57, т. 5 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021
г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните
работи). В случаите на чл. 57, т. 4 и т. 5 /какъвто е и настоящият/ дисциплинарноразследващият орган следва да извършва
всички действия по чл. 44, ал. 4 и ал. 5 и чл. чл. 47 – 55 (чл. 58 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021
г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните
работи).
На 31.05.2022 г. ДРО, след като е изпълнил указанията на ДНО и е събрал и
анализирал съответните допълнителни доказателства, е депозирал ново становище,
в което отново е изложил мнение, че са налице основания за реализиране на
дисциплинарната отговорност на служителя. Действително дисциплинарното
производство е приключило след изтичане на 4-месечния срок, като не са налице
данни за удължаването му по надлежния ред (с нарочна заповед на ДНО по
предложение на ДРО).
Неспазването
на срока по чл. 205, ал. 6 от ЗМВР обаче не представлява съществено процесуално
нарушение, което да обоснове отмяна на заповедта на самостоятелно основание. Този
срок е с процесуален характер – регламентира период от време, в който следва да
бъде извършено определено процесуално действие – в случая срокът за приключване
на дисциплинарното производство. Съдебната практика и правната доктрина
разграничават два вида процесуални срокове – преклузивни и инструктивни. С
изтичането на първите се заличават самите права, за които те се отнасят, т. е.
прекратява се възможността за упражняване на това право – напр. право на жалба,
право да се образува определено производство и т. н. За разлика от тях,
инструктивните срокове както показва и самото им наименование, нямат
задължителен характер и неспазването им не влече незаконосъобразност на
настъпилите след изтичането им юридически факти. Именно инструктивен е срокът
по чл. 205, ал. 6 от ЗМВР, като неспазването му не
представлява съществено процесуално нарушение, тъй като не води до различно
приложение на материалния закон.
Срокът
по чл. 205, ал. 6 от ЗМВР не засяга сроковете за издаване на заповед за
налагане на дисциплинарно наказание, които текат след постъпване на становището
по реда на чл. 207, ал. 12 при ДНО за наличието на основание за реализиране на
дисциплинарна отговорност на служителя, съответно от датата на нарушението.
Сроковете по чл. 195 от ЗМВР имат за предмет
времевия отрязък, в който следва да бъде ангажирана дисциплинарната отговорност,
т.е. това е времето, в което ДНО може да упражни правомощието си да наложи
дисциплинарно наказание за конкретно дисциплинарно нарушение и след тяхното
изтичане се погасява възникналото основание, т.е. самата дисциплинарна отговорност.
С оглед
гореизложеното няма пречка да се наложи дисциплинарно наказание, дори да не е
спазен срокът по чл. 205, ал. 6 от ЗМВР, ако правомощието се упражнява в
рамките на чл. 195, ал. 2 от ЗМВР.
Противно на доводите на жалбоподателя, съдът констатира,
че сроковете по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР са спазени.
Деянието, за което жалбоподателят е наказан дисциплинарно,
е осъществено на 09.01.2022 г., поради което от неговото извършване до датата
на връчване на оспорената заповед – 04.07.2022 г., не е изтекъл двугодишният
срок по посочената разпоредба.
Не е изтекъл и двумесечният срок, който тече от
откриване на нарушението.
Според чл. 196, ал. 1 от ЗМВР то се смята за открито,
когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил
извършеното нарушение и самоличността на извършителя. А според ал. 2, дисциплинарното
нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство
постъпят при компетентния дисциплинарнонаказващ орган.
В случая ДНО е установил дисциплинарното нарушение
след като се е запознал с всички материали по дисциплинарното производство,
вкл. със събраните допълнително доказателства след постъпване при него на становище УРИ 336-
15189 от 31.05.2022 г., ведно с всички материали, видно от поставената върху посочения документ
резолюция, но не е ясно на коя дата е поставена тази резолюция, затова като
най-ранна дата на запознаване следва да се приеме именно тази 31.05.2022 г.
Следователно двумесечният срок изтича на 31.07.2022 г., а оспорената заповед е
издадена преди това – на 28.06.2022 г. и връчена на жалбоподателя на 04.07.2022
г. Дори да се приеме, че ДНО се е запознал с обективните и субективни признаци
на дисциплинарното нарушение, извършено от жалбоподателя още със запознаване
със становище УРИ 336-12621 от 04.05.2022 г., то и в този случай не е изтекъл
двумесечния срок по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР.
При тези данни заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание се явява издадена в двумесечния срок по чл. 195, ал.
2 от ЗМВР.
Оспорената заповед е
издадена при правилно приложение на материалния закон. Възприетата от дисциплинарнонаказващия орган
фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от доказателствата,
събрани в хода на дисциплинарното производство, които са достатъчни, за да
обосноват ангажирането на дисциплинарната му отговорност на посоченото в
заповедта правно основание.
Според чл. 206, ал. 3 от ЗМВР, за разкриване на
обективната истина могат да се използват всички начини и средства, допустими от
закон. Доколкото подробни правила относно вида на доказателствата и тяхното
допускане и събиране в дисциплинарното производство не се съдържат нито в Глава
осма „Дисциплинарна отговорност“ от ЗМВР, нито в Инструкция №
8121з-877/06.07.2021 г., то следва да се приеме, че в това производство ще са
допустими и доказателства, събрани в други производства (наказателни,
административнонаказателни и административни), стига да са спазени
процесуалните правила за съответното производство. Аргумент в подкрепа на това
тълкуване може да се търси и в чл. 39, ал. 2 от АПК, който текст предвижда, че
не се допускат доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при
условията и по реда, предвидени в този кодекс, или по реда, предвиден в
специалните закони.
Съдът не констатира при събиране на
доказателствата да са допуснати процесуални нарушения на НПК, поради което и на
основание чл. 206, ал. 3 от ЗМВР, чл. 39, ал. 2 и чл. 171, ал. 1, изр. първо от АПК тези доказателства могат и следва да бъдат използвани и в настоящото
съдебно производство.
Вмененото на Р. дисциплинарно
нарушение е с правна квалификация по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, във връзка с
чл. 203, ал. 1, т. 13 (деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на
държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата). Действията,
нарушаващи Етичния кодекс на държавните служите в МВР са обстоятелствено
описани, както в самата заповед, така и в другите документи, предхождащи
издаването й (становища, обобщени справки). Въз основа на всички събрани по
делото писмени доказателства същите могат да бъдат обобщени по следния начин: на 09.01.2022 г. в
гр. Русе, на кръстовището на ул. „Захари С.“***, не е спрял при подаден сигнал
за спиране, не е изпълнил разпорежданията на контролните органи за проверка с
техническо средство за установяване на управлението на моторно превозно
средство след употреба на алкохол или на друго упойващо вещество и не се е явил
за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози.
По отношение на твърдението,
че за отказ на лице от проверка на съдържанието на алкохол в кръвта с
техническо средство не може да му бъде налагано наказание, защото това е негово
право, следва да се посочи следното. Действително право на водач е да откаже
проба с техническо средство, но тогава следва да се съобразят разпоредбите на
чл. 3, ал. 1 и чл. За от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози, които предвиждат, че при извършване на проверка на място от
контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с
техническо средство, а употребата на наркотични вещества и техни аналози - с
тест. Установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен
анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища
(доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно
изследване, а на употребата на наркотични вещества и техни аналози - с
медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: лицето
откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; лицето не приема
показанията на техническото средство или теста; физическото състояние на лицето
не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест. Т.е. първата
разпоредба предвижда използване на техническо средство за установяване на употребата
на алкохол „на място“ при извършване на проверката. Втората цитирана разпоредба
предвижда изследване на концентрацията на алкохол в кръвта чрез доказателствен
анализатор или медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване при
три отделни случая. Анализът на цитираните разпоредби води на
извод, че целта е лицето да бъде проверено във всички
случаи, а не при определени обстоятелства проверката да бъде осуетявана.
Отказът от извършване на проверка с техническо средство, какъвто е случаят с
жалбоподателя, поражда необходимостта от проверка с доказателствен анализатор
или посредством кръвна проба (в случая избрания от Р. начин).
По делото безспорно
се установява, че Т.Р., в качеството на водач на МПС, отказва да бъде изпробван
на място с техническо средство за установяване употребата на алкохол, след като
полицейски служители лично са възприели управлението му на пътното платно,
подали са сигнал със стоп-палка, за да го спрат за проверка, той е продължил
движението си, което наложило полицейският автомобил да го последва. Безспорно
е и че впоследствие не се е явил да даде проба за кръвно изследване /избрания
от него начин за установяването на концентрацията на алкохол в кръвта/. Тези деяния са възприети от
дисциплинарнонаказващия орган като фактическо основание за издаване на
оспорената заповед, квалифицирани са като нарушение на служебната дисциплина по
смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР - неспазване на правилата на ЕКПДСМВР,
а именно: на т. т. 15, 19, 20 и 28, б. „а“ и „в“.
От данните по делото несъмнено
се налага извод, че Р. умишлено е нарушил разпоредбата на т. 28, б. „в“ от
Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, задължаваща го да
изпълни разпореждането на контролните органи относно установяването на
управлението на моторно превозно средство след употреба на алкохол или на друго
упойващо вещество, като е отказал проба с техническо средство и не се е явил за
даване на кръвна проба за химическо лабораторно изследване. Поведението на
служителя правилно е квалифицирано от ДНО като виновно нарушение на съответните
разпоредби от ЕКПДСМВР, при което служителят е осъществил състава на
дисциплинарното нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4, вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13
от ЗМВР – извършил е виновно деяние, несъвместимо с етичните правила за
поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата.
Съдът счита, че изцяло израз
на защитната теза на служителя се явяват твърденията му, че не е спрял на подаден сигнал за спиране със стоп-палка от униформен полицай
поради мъгла и е отказал да даде проба с техническо средство, тъй като той и
цялото му семейство изкарали тежко заболяването от „Ковид" и не бил
сигурен в стерилността на техническото средство и накрайника. Тези негови
твърдения, както правилно и напълно обосновано е посочил и ДНО, не се подкрепят
от останалите доказателства и се опровергават от съдържанието на съставените му
двата акта за установяване на административни нарушения - АУАН серия АД №
155138 от 09.01.2022 г. и АУАН серия АД № 042202 от 09.01.2022 г., в които
служителят не е направил възражения и не е вписал описаните от него причини за
отказ.
На следващо място неявяването
на Р. в болничното заведение в дадения му срок, за да даде кръвна проба по
описаните от него причини (пристигайки на място установил, че е забравил в
автомобила личната си карта и портфейла си), не се дължи на обективни,
независещи от него обстоятелства, а напротив.
При постановяване на оспорената
заповед са спазени материалноправните предпоставки, предвидени в закона за
налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание.
При описаните по-горе факти и обстоятелства в
конкретния случай, в условията на кумулативност са налице двете
материалноправни предпоставки - деяние, несъвместимо с етичните правила за
поведение на служителите на МВР, с което се уронва престижа на службата.
Под деяние, несъвместимо с етичните правила на
поведение, с което се уронва престижа на службата, следва да се разбира и да се
установи такова поведение на държавния служител, с което не се опазва доброто
име на институцията, към която служителят се числи, каквото поведение безспорно
е установено в хода на дисциплинарното производство.
По отношение на понятието „деяние, уронващо престижа
на службата” следва се има предвид и възприетото в Тълкувателно постановление №
3/07.06.2007 г. по т. д. № 4/2007 г. на ВАС становище, че това деяние трябва да
е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на
доверието от страна на обществото в полицейската институция, като не е
задължително престижът да е вече уронен, задължително е действията да са
станали или да е възможно да станат достояние и на други лица, което би се
отразило негативно върху авторитета на Министерството на вътрешните работи.
В случая въз основа на събраните по делото писмени
доказателства действията на жалбоподателя са станали достояние на служители при
ОД на МВР – Русе (от 02 РУ при ОД на МВР – Русе и от сектор ПП при ОД на МВР –
Русе), извършили проверката на Р. на процесната дата, както и на оперативен
дежурен в ОДЧ при ОД на МВР - Русе, като от данните по дисциплинарната преписка
става ясно, че при проверката в разговор с полицейските служители и с
оперативния дежурен Р. е заявил, че е техен колега - Началник на участък
(КП) - Средна кула към 01 РУ - Русе при ОД на МВР – Русе, с което несъмнено се уронва престижа на
институцията, която Р. представлява.
В съответствие с установените факти
и доказателствата за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 13
от ЗМВР дисциплинарнонаказващият орган законосъобразно е наложил на извършителя
на такова деяние предвиденото в чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР наказание „Уволнение”,
обосновало прекратяване и на служебното правоотношение.
При издаването на заповедта дисциплинарнонаказващият
орган е съобразил, приложил и мотивирал прилагането на елементите по чл. 206,
ал. 2 от ЗМВР - взета е предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него
последици, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, формата на
вината и цялостното поведение на служителя по време на службата му.
В този смисъл е и
утвърдената съдебна практика на ВАС, намерила отражение например в Решение № 11821 от 19.11.2021 г. на ВАС по адм. д. №
7789/2021 г., V о.
Поради гореизложеното оспорената заповед е
законосъобразна и оспорването срещу нея следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 5
от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Т.Л.Р. *** против
Заповед № 8121к-5927 от 28.06.2022 г. на Министъра на вътрешните работи, с
която за нарушение на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, във връзка с т. т. 15, 19,
20 и 28, б. „а“ и „в“ от Етичния
кодекс за поведение на държавните служители в МВР, и на основание чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 6
от ЗМВР, във връзка с чл. 203, ал. 1, т.13 от ЗМВР на старши инспектор Т.Л.Р.
- Началник на участък - Средна кула към 01 РУ - Русе при ОД на МВР - Русе е наложено дисциплинарно наказание
„Уволнение” и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното
му правоотношение в МВР.
Решението може да се обжалва пред ВАС на РБ в
14-дневен срок от съобщаването и изпращането му на страните.
СЪДИЯ: