Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Ихтиман, 03.08.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, пети състав, в открито заседание на 23.06.2020 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ

при участието на секретаря Н.Б. като разгледа докладваното от съдията НАХД № 88 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на А.Х.Т. против Наказателно постановление № . г. на началник група към ОДМВР – С., сектор „Пътна полиция“ – И.П.Г., с което за нарушение на:

·        чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, .пр. 1 и пр. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на 10 лв.;

·        чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, .пр. 3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на 10 лв.;

·        чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца;

В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление при изложени съображения.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от процесуално легитимирана страна срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване.

Разгледана по същество е частично основателна.

От фактическа страна:

На … г. около … часа в община К. по автомагистрала „Т.“, …-ти километър, с посока на движение към гр. С., при проверка на А.Х.Т. в качеството му на водач на лек автомобил марка „П.“, модел „.“ с рег. № …., осъществена от свид. А.А. в качеството на младши автоконтрольор при ОДМВР – С., в присъствието на свид. Р. А. – полицейски служител, било установено, че жалбоподателят не носи свидетелство за управление на моторното превозно средство и контролния талон към него, не носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява и управлявания от него автомобил е с прекратена регистрация.

Жалбоподателят Т. не знаел за прекратената регистрация на автомобила, който взел по-рано през деня от своя зет – свид. Й.Й.. Последният също не знаел, че автомобилът е с прекратена регистрация.

За тази констатация А.А. в качеството на младши автоконтрольор при ОДМВР – С., в присъствието на свид. Р. А., съставил срещу жалбоподателя АУАН за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Административнонаказателната преписка е изпратена на РП-И. с оглед преценката за осъществяване на състав на престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 НК като с постановление от … г. по пр. пр. № … г по описа на РП - Ихтиман е отказано образуването на наказателно производство.

След получаване на постановлението на РП-Ихтиман е било издадено обжалваното Наказателно постановление № …. г. от началник група към ОДМВР – С., сектор „Пътна полиция“ – И.П.Г., с което за нарушение на:

•        чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, .пр. 1 и пр. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на 10 лв.;

•        чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, .пр. 3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на 10 лв.;

•        чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца;

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни доказателства, обективирани в обясненията на жалбоподателя, показанията на свидетелите А., А., Й. и от писмените доказателства – прокурорско постановление, писмо на началника на РУ на МВР – И., извлечение от система на КАТ относно собствеността на лекия автомобил и АУАН, който съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП има доказателствена стойност.

От тях се установяват всички обстоятелства около процесната проверка и фактическите обстоятелства, отразени в АУАН и НП. Доколкото всички изброени доказателствени източници са логични, непротиворечиви, еднопосочни и взаимно допълващи се е безпредметно да бъдат по-подробно анализирани с оглед разпоредбата на чл. 84 ЗАНН вр. чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 вр. чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Издадените АУАН и НП не страдат от формалните пороци по чл. 42, съотв. 57 от ЗАНН. АУАН е съставен от компетентен актосъставител, спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН, подписан е и е връчен надлежно на нарушителя. Описани са съставомерните признаци от обективна страна на извършеното деяние. Компетентността на актосъставителя и АНО се доказва от приложената заповед. При съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 40, ал. 1 ЗАНН. АНО е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 ЗАНН, като изводите му от фактическа страна напълно се потвърждават и споделят от настоящия състав. По делото не са установени изключващи отговорността и/или вината обстоятелства. Съдът споделя частично и правните изводи на АНО.

Жалбоподателят законосъобразно е наказан на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, .пр. 1 и пр. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

От обективна страна на …. г. около … часа в община К. по автомагистрала „Т.“, ..-ти километър, с посока на движение към гр. С., жалбоподателят А.Х.Т. управлявал лек автомобил марка „П.“, модел „.“ с рег. № … без да не носи свидетелство за управление на моторното превозно средство и контролния талон към него.

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл. Жалбоподателят съзнавал, че предприема управление на МПС без да вземе свидетелството за управление на МПС и контролния талон към него и пряко целял това. Изводът за пряк умисъл следва както от обективните действия на жалбоподателя, от които се извежда умисълът, така и от неговите обяснения.

Жалб. А.Х.Т. законосъобразно е наказан на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, .пр. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

От обективна страна на … г. около 22.40 часа в община К. по автомагистрала „Т.“, .-ти километър, с посока на движение към гр. С., жалбоподателят А.Х.Т. управлявал лек автомобил марка „П.“, модел „…“ с рег. № …..без да не носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява.

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл. Жалбоподателят съзнавал, че предприема управление на МПС без да не носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява и пряко целял това. Изводът за пряк умисъл следва както от обективните действия на жалбоподателя, от които се извежда умисълът, така и от неговите обяснения.

Неправилно жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В тази част при издаване на АУАН и НП е допуснато неправилно приложение на материалния закон, тъй като не може да бъде направен извод, че деянието е осъществено от субективна страна. В хода на съдебното производство не бе установено, че жалбоподателят е знаел за осъщественото служебно прекратяване на регистрацията на автомобила, което означава, че той не е съзнавал, че управлява нерегистрирано по надлежния ред МПС. Доказа се, че автомобилът е собственост на свид. Йорданов, зет на жалбоподателя, който към момента, когато е предоставил автомобила също не е знаел, че последният е с прекратена регистрация.

Като не е изпълнил задължението си да регистрира автомобила в двумесечен срок от придобиването на собствеността собственикът Й.Й. е следвало да бъде санкциониран на основание чл. 180, ал. 2, т. 1 ЗДвП, предвиждащ наказание глоба от 20 до 150 лева за приобретателя на регистрирано пътно превозно средство, който в определения срок не съобщи по местоживеене на службата за регистрация за придобитата собственост. Водачът на лекия автомобил обаче не е следвало да бъде санкциониран по реда на чл. 175, ал. 3 ЗДвП за управление на нерегистрирано МПС, освен ако не се докаже, да е знаел, че регистрацията му е била прекратена. По делото, както неколкократно беше посочено, знанието на водача не е доказано, което прави извършеното несъставомерно, тъй като за да представлява едно деяние административно нарушение същото следва да бъде извършено умишлено, а само в предвидените от закона случаи да бъде извършено по непредпазливост – чл. 7 ЗАНН. Вмененото нарушение може да бъде извършено само умишлено и при несъзнаване от дееца за служебната дерегистрация на автомобила, не съставлява административно нарушение.

За пълнота е необходимо да се отбележи, че отсъствието на субективна страна при извършване на престъпление, какъвто е изводът на Районна прокуратура – И. при отказа за образуване на наказателно производство, означава, че и административното нарушение не е съставомерно от субективна страна. В тези случаи административнонаказващият орган на основание чл. 54 ЗАНН следва да прекрати преписката с мотивирана резолюция, а не да издава наказателно постановление.

По вида и размера на наказанието:

Жалбоподателят законосъобразно е наказан на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, .пр. 1 и пр. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП с наказанието, предвидено в същата разпоредба – „глоба“ съобразно абсолютно определения размер от 10 лв.

Жалбоподателят законосъобразно е наказан на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, .пр. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП с наказанието, предвидено в същата разпоредба – „глоба“ съобразно абсолютно определения размер от 10 лв.

Мотивиран от изложеното, съдът основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № .. г. на началник група към ОДМВР – С., сектор „Пътна полиция“ – И.П.Г., в частта, с която за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на А.Х.Т., ЕГН ********** е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца;

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № .. г. на началник група към ОДМВР – С., сектор „Пътна полиция“ – И.П.Г. в останалата част.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

        

РАЙОНЕН СЪДИЯ: