Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………../……….11.2020 г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV-Г въззивен състав, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ
ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.с. ИРИНА
СТОЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генжова
ч.гр.дело №11582 по описа за 2020 година, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435-438 от ГПК
Образувано е по
частна жалба на Й.Б.Я. – длъжник по изпълнително дело №20201110401267 по описа
на СИС при СРС, срещу разпореждане за приети по делото разноски, с което
съдебният изпълнител след направено възражение отказва да намали приетите
разноски за адвокатски хонорар на взискателя до размер
на сумата от 100 лева. Жалбоподателката излага
доводи, не е станала причина за образуване на изпълнителното производство,
както и, че по същото не са извършвани никакви действия, освен образуването му.
Поради това счита, че възнаграждение за водене на изпълнително дело в случая не
се дължи, тъй като единственото предприето действие от пълномощника на взискателя по изпълнителното дело е подаване на молба за
образуването му. Съобразно изложеното е направено искане постановлението на
съдебния изпълнител да бъде отменено като незаконосъобразно, и адвокатското
възнаграждение на взискателя да бъде намалено до
размер от 100 лв.
Взискателят и ответник по жалбата – В.Н.М., чрез пълномощника адв. Д.Р., е депозирал писмени възражения по реда на чл.
436, ал. 2 ГПК, в които се излагат доводи за неоснователност на
депозираната частна жалба. Поддържа, че договореното възнаграждение не е само
за образуване на изпълнителното дело, но и за неговото водене, както и, че по
делото са изготвени от пълномощника на взискателя
становище по молба на длъжника с доказателства, както и възражението срещу
жалбата на длъжника относно разноските. Поради изложеното поддържа, че
заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно.
Представени са
мотиви на съдебния изпълнител, с които е заявено становище за неоснователност
на жалбата.
Софийски градски съд, като разгледа жалбата, становището
на взискателя, мотивите на съдебния изпълнител, и се запозна с приложения препис от изп.дело №20201110401267, намира следното:
Жалбата срещу
разпореждането на съдебния изпълнител, с което е оставено без уважение искането
на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя,
е подадена в двуседмичния срок по чл.
436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на
обжалване акт на съдебния изпълнител – постановление за разноските по
изпълнението ( чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК), поради което е
процесуално допустима.
От представения
препис от изп.дело №20201110401267 по описа на СИС
при СРС, се установява, че същото е образувано по молба на В.Н.М., чрез
пълномощника адв. Д.Р., въз основа на изпълнителен
лист от 19.11.2018г., издаден по гр.д. №8693/2018г. по описа на СРС, 86 състав,
за изпълнение на задължение за предаване на дете. Искане за присъждане на
разноски е заявено от взискателя с молбата за
образуване на изпълнителното производство. Представен е договор за правна
защита и съдействие, от който е видно, че взискателят
В.Н.М. е заплатил на пълномощника си адвокатско възнаграждение в размер на 300
лева за процесуално представителство в изпълнителното производство.
Изпратена е
покана за доброволно изпълнение до длъжника, връчена на 03.08.2020г., в която е
посочено, че същият дължи разноски по изпълнителното дело, както следва: 24
лева – държавна такса за образуване на изпълнителното дело, и 300 лева –
адвокатски хонорар. Постъпила е на 05.08.2020г. молба от длъжника, с която се
прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на взискателя.
Съдебният изпълнител е отказал да уважи молбата с разпореждане, инкорпорирано в
съобщение до длъжника, връчено на 09.09.2020г.
В т. 2 ТР №
3/2015 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че постановлението за разноските
представлява всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по
задължението на длъжника за разноски по изпълнението. Това важи и за
разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение. В тази си част
поканата съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са
удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз основа на него
изпълнителен лист. Това произнасяне може да бъде оспорвано от длъжника по реда
на чл.
435, ал. 2 ГПК, като това оспорване обаче не го лишава от възможността да
изпълни задължението си по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение.
Разпоредбата на чл.
78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат, съдът може да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36
от Закона за адвокатурата. В случая в законовия срок е направено искането
по чл.
78, ал. 5 ГПК за намаляване на размера на претендираното
адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство. Съобразно утвърдената съдебна практика разпоредбата на чл.
78, ал. 5 ГПК е приложима не само в съдебните
производства, но и в изпълнителните - определение
№ 403/01.12.2008 г. по ч.гр.д. № 1762/2008 г. на ВКС, V ГО. Съгласно
задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР № 6/2012 г. по т.дело № 6/2012
на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.
78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от
предвиденото в §
2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба
минимален размер. По процесното
изпълнително дело взискателят
претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, което
е прието за събиране от съдебния изпълнител.
При направено възражение по чл.
78, ал. 5 ГПК съдът следва да извърши преценка за съответствие между
размера на адвокатското възнаграждение, което е заплатено от страната на
упълномощения от нея процесуален представител, и фактическата и правна сложност
на делото, като съобрази и размерите, определени като минимални такива за
съответния вид работа в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, под които адвокатското възнаграждение не може да
бъде намалено. В случаите на осъществена защита по изпълнителното производство,
какъвто е настоящият, това са размерите, определени в чл. 10 същата. С чл.
10, т.1 и т. 4 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
(в относимата й за спора редакция към датата на
сключване на договора за правна защита и съдействие - 25.06.2020 г.), за защита
по изпълнително дело е предвидено, че минималният размер на адвокатското
възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 100 лв., а за процесуално
представителство, защита и съдействие в случая е приложим размерът, установен в
разпоредбата на чл.10, т.4 от Наредбата, а именно 200 лева.
Настоящият съдебен състав приема, че
сложността на делото не предполага възлагане в тежест на длъжника на разноски
на взискателя за адвокат над минималния размер по
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. В случая процесуалният представител на взискателя
е подал молба за образуване на изпълнителното производство и по същото не са
извършвани действия по принудително изпълнение. Поради това следва да се
приеме, че е налице основание за начисляване на адвокатско възнаграждение само
за образуване на изпълнително дело по т.
1 на чл. 10 НМРАВ, а не и по т. 4
на същата разпоредба, каквото би могло да бъде начислено при евентуално
извършване от процесуалния представител на взискателя
на процесуално представителство в изпълнителното производство при извършване на
действия по принудително изпълнение. Ето защо, съдът приема, че съдебният
изпълнител неправилно е постановил отказ за намаляване на размера на
адвокатското възнаграждение на сумата от 100 лева.
По изложените мотиви, Софийски
градски съд, ІV-г състав
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по жалба от длъжника Й.Б.Я., разпореждане, съгласно
съобщение изх. №32010/24.08.2020г., постановено по изп.
дело № 20201110401267 по описа на СИС при СРС, с което е оставено без уважение
възражение на длъжника за намаляване на приетите за събиране разноски за
възнаграждение за процесуално представителство на В.Н.М. за размера над сумата
от 100 лева, като вместо това постановява:
НАМАЛЯВА разноските, поставени в тежест на длъжника Й.Б.Я. за
процесуално представителство на взискателя В.Н.М. от 300
лева на 100 лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.