МОТИВИ ПО НОХД БП № 2722/2015 г. по описа на Пловдивски районен съд, Х
наказателен състав
Срещу подсъдимия Д.К., ***, Районна
Прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение за това, че на 16.05.2015
г. в гр.Пловдив е направил опит да се съвкупи с лице от женски пол – Й.К.Ц. ЕГН
**********, като я принудил към това със сила, като деянието е останало
недовършено по независещи от волята на дееца причини - престъпление по чл.152, ал.1, т.2, във вр. с чл.18, ал.1 от НК.
Производството по делото е протекло по реда
на съкратеното съдебно следствие по глава 27 от НПК, по чл.371, т.1 от НПК,
с одобрено съгласие на подсъдимия и защитника му да не се разпитват всички
свидетели и вещите лица.
Представителят на Районна прокуратура –
Пловдив поддържа така повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, като моли същият
да бъде признат за виновен, да му се наложи наказание лишаване от свобода за
срок от две години, чието изтърпяване да се отложи с изпитателен срок от четири
години. Прави се искане подсъдимият да бъде осъден и за разноските по делото,
включително и тези за преводач.
Защитникът на подсъдимия, адв.М.,
излага подробно становище по същество, като моли съдът да приеме наличието на
условията на чл.55 от НК при определяне на наказание на подсъдимия.
Същевременно се прави искане за приложение и на чл.58а от НК. Моли се
наказанието лишаване от свобода да се отложи с подходящ изпитателен срок.
Подсъдимият К. заявява, че се признава
за виновен, но същевременно сочи, че не е съгласен с част от фактите, изложени
в обвинителния акт. Същият дава
обяснения по делото, многократно изразява съжаление, сочи, че се разкайва и се
извинява, моли да не му бъде определяно наказание, което предполага задържането
му.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупността им събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Подсъдимият Д.К. е роден на роден на *** ***,
Р.Т., притежава турски паспорт, живее в Т., гр. И., *** по народност, ***, с
основно образование, работещ като автомонтьор в родината си, неженен, неосъждан
в България.
Подсъдимият
К. пристигнал от Т. в гр. Пловдив като турист с цел да оглежда и закупи
авточасти във връзка с работата му. Ползвайки помощта на свой приятел, който
говорел български език, на 15.05.2015 г. около 9,30 часа подсъдимият посетил
хотел “Ц.”, находящ се на ул. “К.С.” № ***
в гр. Пловдив, за да наеме стая за времето на престоя си. По това време на
рецепцията в хотела работела свидетелката М.С.. Същата регистрирала подсъдимия Д.К.
и го настанила в стая № 104, находяща се на четвъртия последен етаж на хотела.
Хотелът бил малък и разполагал само с пет стаи. Освен подсъдимия, по същото
време в хотела бил регистриран само още
един гост на хотела, настанен в стая № 102, на втория етаж. В 20.00 часа
вечерта свидетелката С. била сменена от колежката си за нощна смяна
свидетелката Й.Ц.. Малко след като застъпила на работа, свидетелката Ц. видяла
подсъдимия К. да излиза от хотела, придружен от друг мъж. Късно вечерта,
свидетелката Ц. заключила входната врата на хотела, тъй като през нощта други
служители в хотела нямало. Около 04.30 – 05,00 часа вече на 16.05.2015 г.
подсъдимият К. се прибрал към хотела във видимо нетрезво състояние, като носел
със себе си и бутилка уиски. Преди това същият бил употребил значително
количество алкохол – уиски. Подсъдимият отново бил придружен от друг мъж, като
двамата останали за кратко пред входната врата на хотела, която междувременно
свидетелката Ц. отключила, за да допусне клиента до стаята му. След като
подсъдимият влязъл в сградата на хотела сам, свидетелката Ц., която била на
рецепцията любезно му предоставила ключа от наетата стая. Подсъдимият се качил
в стаята си, а свидетелката Ц. останала на работното си място на първия етаж.
След около половин час подсъдимият К. се върнал на рецепцията, облечен само по бельо - боксерки и тениска, и
започнал да говори на свидетелката Ц. на турски език, като същевременно с
пръстите на ръката си показвал “едно” и сочел часовника си. Свидетелката Ц. на
български и на английски се опитала да му обясни, че не разбира турски език,
като първоначално решила, че подсъдимият желае да поръча събуждане в един часа
на обяд. Подсъдимият К. с жестове поискал лист и химикал и след като
свидетелката Ц. му ги подала, подсъдимият К. написал на листчето “1 h, 1 ч, 100 LEV”. Тогава свидетелката Ц. съобразила, че
всъщност подсъдимият К. й прави предложение за сексуален контакт срещу
заплащане, при което тя веднага
недвусмислено - с жестове с ръце и с думите “Не” и “Now”, показала несъгласието си.
Въпреки, че разбрал смисъл на думите,
подсъдимият К. се пресегнал през плота на рецепцията, хванал
свидетелката за двете ръце, в областта под раменете, и я издърпал към себе си.
Свидетелката Ц. се дърпала назад, но тъй като подсъдимият К. продължавал да я
стиска силно с пръстите си, не успяла веднага да се отскубне. Когато в един
момент подсъдимият отхлабил хватката си свидетелката успяла да се отскубне и да
се дръпне максимално назад, но тогава подсъдимият й препречил пътя за излизане
от мястото зад плота на рецепцията, като навлязъл в пространството на
рецепцията и отново я хванал за ръцете, като силно я придърпал към себе си и се
опитал да я целуне няколко пъти по лицето, но не успял, тъй като свидетелката Ц.
извръщала главата си. Докато подсъдимият К. държал за ръцете свидетелката Ц.
същият започнал да я дърпа от мястото, където се намирала в посока към
стълбището на хотела. След като я издърпал до ъгъла на стълбището, подсъдимият
пуснал свидетелката, но започнал да я притиска в ъгъла с тялото си, като
същевременно се опитал да натика в ръцете й пръстени, които свалил от своите.
Въпреки, че свидетелката Ц. се опитвала да се отскубне, като се дърпала и
същевременно постоянно показвала несъгласието си с действията на подсъдимия с
думите “не”, “стоп” и “ноу”, подсъдимият не преустановил поведението си, като
също говорел нещо на свидетелката на турски език, което тя не разбирала.
Подсъдимият отново хванал свидетелката за ръцете и я задърпал по стълбите, като
успял така да я завлече до третия етаж, като по стълбите подсъдимият се спънал
и паднал, но не пуснал свидетелката. На третия етаж на хотела подсъдимият
отново се спънал, залитнал и паднал и тогава свидетелката Ц. успяла да се
отскубне от него и побягнала обратно по стълбите надолу. Вече била стигнала
почти до стаята на рецепцията, когато подсъдимият К. я настигнал, сграбчил я,
хващайки я за задните части, след което я прехвърлил през рамото си и я понесъл
по стълбите към хотелската си стая на четвъртия етаж. Свидетелката Ц. се
опитвала да се хване за парапета на стълбището, но не успяла да се отскубне от
подсъдимия и същият успял да я завлече до стаята си. В стаята подсъдимият
хвърлил свидетелката по гръб на леглото и легнал с цялото си тяло върху нея,
затискайки я. След това разкопчал якето на свидетелката Ц., както и суитшърт, с
който била облечена, вдигнал блузата й до врата над гърдите й, но не успял да
свали сутиена й. Свидетелката Ц. поставила двете си ръце пред гърдите си и се
опитала да избута подсъдимия, но тогава същият я ударил с едната си ръка по
рамото, а с другата си ръка се опитал да разкопчае копчетата на дънките, с
които била обута свидетелката Ц.. Успял да разкопчае две от трите копчета и
започнал да дърпа дънките й надолу, но не успял да ги свали. Свидетелката Ц. се
опитвала през цялото време да избута подсъдимия от себе си, но той я затиснал и
с коляното си в областта на рамото й до врата й и в това положение, вдигнал
тениската си нагоре и започнал да сваля боксерките си. В този момент
свидетелката Ц. го блъснала, при което подсъдимият К. загубил равновесие и се
отдръпнал от нея. Свидетелката Ц. успяла да стане от леглото и избягала от
стаята. Излизайки, тя заключила вратата
на стаята с ключа, който бил на нея. Тичайки надолу по стълбите свидетелката
чула, че подсъдимият започнал да блъска по вратата и да дърпа бравата. Силно
уплашена, свидетелката Ц. слязла на първия етаж и веднага се заключила в стая
до рецепцията. След известно време и след като се поуспокоила свидетелката
отишла на рецепцията и от там потърсила по телефона управителя на хотела, тъй
като така била инструктирана от него за случаи на инциденти. Последният обаче
не отговарял. В около 7.50 часа междувременно на работа в хотела дошла
свидетелката С. и заварила Ц. уплашена и в шок. Свидетелката Ц. й споделила
набързо за случилото се през нощта. Двете отново се опитали да се свържат с
управителя на хотела, което се осъществило едва в около 9.30 часа. На
управителя по телефона свидетелката Ц., в присъствието на С., обяснила какво се
е случило, като била посъветвана да се обади на охранителната фирма на хотела.
От охранителната фирма “Алфа СОТ” на място пристигнал свидетелят Я.Й., който
възприел свидетелката Ц. като притеснена и уплашена. Когато същата му разказала
какво се е случило, свидетелят подал сигнал в ІV РУП- Пловдив. На място в
хотела пристигнали полицейски служители, един от които свидетелят С.В..
Последният разбрал от разказа на свидетелката Ц. какво й се е случило през
нощта и с предоставения му от нея ключ отключил лично стая № 104, където бил
заварен подсъдимият К. да спи гол на леглото. Подсъдимият бил поканен да се
облече и отведен в РУП, където бил задържан със заповед за 24 часа.
Така изложената
фактическа обстановка съдът намира за категорично установена от събраните по
делото в хода на съдебното и досъдебното производство доказателства. Съответни
са помежду си, логични и последователни показанията от досъдебното
производство, приобщени по реда на чл.283, вр. с чл.373, ал.1 от НПК на
свидетелите Ц., С., В. и Й., от които, предвид характера на проведената
процедура, съдът се ползва пряко при постановяване на присъдата си. Показанията
на свидетелката Ц. в тази насока се явяват според съда достоверни, доколкото е
видно, че са съответни не само на гласните, но и на останалите доказателства,
като обективните находки на съдебно-медицинската експертиза, данните от
протокола за оглед на местопроизшествие, събраното веществено доказателство по
делото. Описаното от свидетелите С., Й. и В. относно това какво е споделила
първоначално пред тях пострадалата свидетелка е еднопосочно и съвпада с
дадените и от нея показания по делото за действително разигралите се събития.
Състоянието на свидетелката Ц., което свидетелства също за преживяното от нея
престъпно посегателство против личността й също е било възприето пряко и
описано от свидетелите Й. и С.. Това състояние на стрес и силна уплаха е
станало причина и свидетелката да не сигнализира веднага за случая, като става
ясно, че същата, макар да е заключила подсъдимия в стаята му, сама се е
заключила в друга стая, за да се защити. Видно е от показанията на свидетелката
Ц., че същата е била отскоро на тази работа, като е реагирала съобразно с разпореденото
й от управителя на хотела. От показанията и на свидетелката С. става ясно, че
за свидетелката Ц. не е било известно дали в хотела има СОТ и коя е
охранителната фирма, което, заедно с преживяната силна уплаха, обяснява и
липсата на подобна реакция по търсене на помощ от свидетелката Ц. веднага,
преди това да й бъде указано по телефона от управителя на хотела.
Що се касае до
обясненията на подсъдимия, които същият е дал непосредствено пред съда, то
същите се кредитират от съдебния състав, но само отчасти и то само доколкото са
съответни на останалите иначе еднопосочни доказателства по делото. Така при
оценката на обясненията съдебният състав взема предвид факта, че подсъдимият
едновременно отрича и заявява, че не помни последните си действия, които същият
е осъществил в хотелската си стая в присъствие на пострадалата Ц. и са били насочени срещу нея и които на
практика очертават най-сериозната и интензивна част от престъпното му
поведение. В тази насока и съдът разглежда обясненията на подсъдимия в
посочената им част критично, като взема предвид и характера им и на средство за
защита. Впрочем, тези му обяснения се явяват в противоречие с иначе заявеното
от него признание на вината, а също и са напълно дискредитирани от показанията
на пострадалата, които, както се посочи вече, са подкрепени категорично от
всички останали доказателства по делото.
Отразената
фактическа обстановка намира опора в събраните писмени доказателства и
доказателствени средства, каквито са протоколът за оглед на местопроизшествие
със снимков материал, протокол за доброволно предаване, справка за съдимост от
ЦБ Съдимост към МП, заповед за задържане на лице, а също и предаденото с
описания протокол за доброволно предаване веществено доказателство – квадратно
бяло листче, ръкописно изписано от подсъдимия К., съгласно и собствените му
признания в тази насока.
Съгласно
приложената и приобщена по надлежния ред чрез прочитането й в процедурата по
съкратено съдебно следствие съдебно-медицинска експертиза на пострадалата, при
личния преглед на същата е било установено кръвонасядане около левия устен
ъгъл, охлузване по гърба, овални и петнисти кръвонасядания по горните крайници,
кръвонасядания по дланите на двете ръце, кръвонасядания по лявата седалищна
област, кръвонасядане на дясното бедро, охлузване по дясното ходило. Отразено
е, че описаните травматични увреждания са получени по механизма на удар или
притискане с или върху твърд тъп предмет или неговото тангенциално действие и
добре отговарят да са получени така, както е отразено в предварителните
сведения по случая. Изрично е записано в експертизата, че установените овални
кръвонасядания по горните крайници са характерни и добре отговарят да са
получени при стискане с пръсти.
Съдът кредитира заключението на
съдебно-медицинската експертиза като обективно и професионално изготвено.
От
приложената по досъдебното производство съдебно-психиатрична експертиза на
подсъдимия К. става ясно, че същият не страда от психично заболяване, разбирал е
свойството и значението на извършеното към инкриминираната дата и е могъл да
ръководи постъпките си. Съдът приема и заключението на тази експертиза, като
преценява същата като изключително подробна, професионално и задълбочено
изготвена.
При тези доказателства по делото съдът
приема, че с деятелността си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна състава на вмененото му престъпление по чл.152, ал.1, т.2, във връзка с
чл.18, ал.1 от НК, като са налице всички квалифициращи белези на деянието.
От обективна страна се установява, че действията на
подсъдимия К., последователно и еднозначно са били насочени именно към
осъществяване на престъпно съвкупление с пострадалата свидетелка. В тази насока
още първоначалното му поведение по появата му полугол – само по бельо - на
рецепцията на хотела, отправеното с жестове и изяснено с изписаните на листчето цифри и думи
предложение към пострадалата, което същата недвусмислено е разбрала, че касае
предложение за сексуален контакт, съпроводено с хващането на свидетелката,
допиране на подсъдимия до тялото й, опити да я целуне по лицето, говори за очевидно и целенасочено желание същият да
има със свидетелката интимен контакт. Последвалите действия по завличане на
свидетелката Ц. в хотелската му стая, факта, че подсъдимият я е хвърлил на
леглото, легнал е върху нея, започнал е в това положение да я разголва, като
съблича дрехите й, а и самият той е започнал да се съблича и най-вече е
започнал да сваля долното си бельо, категорично свидетелстват за конкретните му
намерения и желание да осъществи с Ц. полов акт. В тази насока изложеното от
подсъдимия относно това, че е искал само да целуне свидетелката, че не е имал
сексуални намерения спрямо нея, звучи изключително недостоверно, като се има
предвид, че дори и само действията му, преди да достигне със свидетелката Ц. в
хотелската си стая, които подсъдимият признава да е извършил, говорят твърде
ясно за действителните му желания и намерения спрямо пострадалата.
Налице са и другите основни характеристики от
обективната страна на деянието по чл.152, ал.1, т.2 от НК, а именно употребата
на физическа сила от страна на подсъдимия К., насочена към сломяване на
оказваната от свидетелката Ц. съпротива. В тази насока описаното от нея
физическо поведение на подсъдимия за отвеждането й в хотелската стая и
последвалите действия по опит на подсъдимия да се съвкупи с пострадалата, както
и нейното собствено поведение, насочено към бурно изразяване на несъгласие
и оказване на съпротива, съпоставено с
изводите на медицинската експертиза, се определя от съда като достоверно.
Установява се на практика, че подсъдимият е пристъпил към осъществяване на
двуактното престъпление по т.2 на чл.152, ал.1 от НК, като е осъществил принуда
спрямо пострадалата, насочена именно към осъществяването на съвкупление,
използвайки сила, за да сломи съпротивата й, но на практика, предвид нейното
активно поведение, довело до възможността й да се отскубне и избяга от
подсъдимия, деянието е останало недовършено, като причините за това са извън
волята на подсъдимия К.. Ето защо и тъй като на практика не е бил осъществен
актът на съвкупление с пострадалата от страна на подсъдимия, правилно деянието
е било квалифицирано във връзка с чл.18, ал.1 от НК, а именно да е останало във
фазата на недовършения опит, като подсъдимият е осъществил единият от двата
акта на двуактното престъпление – принудата, която е била упражнена обаче с
конкретната престъпна цел – да се извърши съвкупление, когато поради външни за
подсъдимия обстоятелства този физиологичен акт не е бил осъществена на практика.
От субективна страна деянието подсъдимият Д.К. е извършил при наличието на пряк умисъл, като е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е последиците му и е целял
настъпването им. За този си извод съдът взема предвид самите обяснения на
подсъдимия, от които личи, че същият напълно съзнава същността на действията
си, както и заключението на съдебно-психиатричната експертиза на подсъдимия. От
заключението става ясно, че подсъдимият и при освидетелстването му, а такова
поведение същият има и в съдебно заседание, се опитва да омаловажи случая,
което се интерпретира като себезащитна психологическа реакция, в резултат от
неудобство от извършеното и притеснение от последиците. Установява се от
доказателствата, включително и от обясненията на К., че същият е съзнавал
несъгласието на пострадалата да има сексуален контакт с него, както и
принудителния характер на употребеното от него насилие, с което е целял и в значителна степен успял да
сломи съпротивата й с цел да осъществи полов акт. За това говори цялостното му
целенасочено и неотстъпчиво поведение, въпреки осъзнатия отказ на свидетелката
и действията й по съпротивляване.
С оглед на всичко гореизложено съдът
намери, че подсъдимият Д.К. е осъществил от обективна и субективна страна
престъплението по чл.152, ал.1, т.2, вр. с чл.18, ал.1 от НК в пълния обем на
обвинението, което му е повдигнато от прокуратурата, поради което и го призна
за виновен в извършване на същото.
При
наличието на така установеното от обективна и субективна страна престъпление,
съдът намери, че следва да определи и наложи
наказание на подсъдимия К., съобразно с предвиденото такова в закона, а
именно лишаване от свобода. При преценка на условията, при които следва да се
наложи наказанието, съдът отчете наличието на многобройни смекчаващи вината
обстоятелства и поради това приложи разпоредбата на чл.55, ал.1 от НК. Като
такива съдът определи чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите му характеристични
данни до момента на осъществяване на престъпното посегателство, свързани с
трудовата му заетост, изразеното неколкократно съжаление за извършеното
престъпление, както и поднесените извинения, оказаното съдействие на
разследването с дадените обяснения от подсъдимия, добросъвестното му
процесуално поведение и частичното признание на вината.
Като отегчаващо вината обстоятелство,
съдът намира самия механизъм на извършване на опита за изнасилване, при който
на пострадалата са били причинени телесни увреждания, както и времето и мястото
на осъществяване на посегателството, когато пострадалата е била сама и без
възможност за защита отвън, което е довело до изживяване от жертвата на силен
страх и стрес. Ето защо съдът счете, че на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК
следва да определи и наложи наказание лишаване от свобода под предвидения
минимум от две години, като за справедливо и съответно на личността на
подсъдимия и на тежестта на престъплението, което е извършил, съдебният състав
счете наказанието от осем месеца лишаване от свобода. Такова по размер
наказание съдебният състав отчете, че ще
е в състояние да изпълни целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и
по-специално ще се въздейства поправително върху подсъдимия, а също така и предупредително спрямо другите членове на
обществото.
Съдът само ще посочи, че поисканото от
защитата приложение на нормата на чл.58а от НК при налагане на наказанието би
се явило незаконосъобразно, доколкото задължителното прилагане на тази
разпоредба е във връзка само с проведено съкратено съдебно следствие при
условията на чл.371, т.2 от НПК, а именно като своеобразна бонификация на
подсъдимия при пълно признаване на фактите и обстоятелствата по обвинението и е
предопределено от разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, а в случая е налице
проведено съкратено съдебно следствие с изразено и одобрено съгласие по чл.371,
т.1 от НПК, което е процедура, необвързана с императивното прилагане на чл.58а
от НК.
Независимо
от това, че подсъдимият не е осъждан до момента, както и че наказанието му
лишаване от свобода е определено от съда за срок от осем месеца, съдебният
състав намери, че в случая, независимо от наличието на формалните предпоставки
за приложението на чл.66, ал.1 от НК, това приложение би се явило несъобразено
с посочените по-горе цели на наказанието и по-специално с изискването за
поправяне на подсъдимия. В случая следва да се има предвид, че подсъдимият К. е
осъществил в една значителна степен престъпното деяние, като единствена причина
престъплението да остане недовършено е поведението на самата пострадала. Видно
е от доказателствата по делото, че престъплението е започнало с един значителен
интензитет, като на практика е довело, с оглед своя особен характер, до
изживяване от жертвата на престъплението на изключително неблагоприятни
неимуществени последици. Употребата на алкохол от подсъдимия, което е
съдействало за отпадане на задръжките му и което е неколкократно изтъквано от
него като причина за поведението му в тази насока не е извинително и смекчаващо
обстоятелство, доколкото подсъдимият сам се е привел в състояние на алкохолно
опиване. Това поведение свидетелства за личността на подсъдимия, като същият е
пристъпил към осъществяване на особено общественоопасно престъпление, насочено
към половата неприкосновеност. В тази връзка и с оглед тежестта на самото
деяние, съдът намери, че превъзпитателната функция на наказанието ще се изпълни,
ако подсъдимият К. изтърпи същото реално и това ще е съобразено с личността на
дееца.
Ето защо и съдът не прие предложението
на прокурора и защитата за отлагане изпълнението на наказанието с изпитателен
срок и съобразно с нормите на чл.61, т.3 и чл.59, ал.1 от ЗИНЗС определи
подсъдимият да изтърпи наказанието лишаване от свобода за срок от осем месеца
при общ първоначален режим в затворническо общежитие от открит тип.
Предвид
данните за предварителното задържане на подсъдимия по реда на ЗМВР и с постановление
на РП - Пловдив по реда на НПК, с присъдата на основание чл.59, ал.2, вр. с
ал.1 от НК се приспадна от наказанието лишаване от свобода срокът на
предварителното задържане, считано от 16.05.2015 г. до постановяване на
присъдата.
Относно
вещественото доказателство по делото – приложеното листче, изписано от
подсъдимия, съдът постанови, че същото следва да се унищожи след влизане на
присъдата в законна сила, предвид това, че се явява вещ без стойност.
Поради
признаването на подсъдимия за виновен в извършване на престъплението, съдът на
основание чл.189, ал.3 от НПК го осъди с присъдата си да заплати направените
разноски за експертизи от общо 90 лева по сметката на органа, който ги е
направил, а именно ОД на МВР Пловдив.
Всички
направени разноски в досъдебното и съдебно производство за осъществения превод
на основание чл.189, ал.2 от НПК съдът постанови да останат за сметка на
органите, които са ги направили – ОД на МВР Пловдив за сумата от 450 лева,
Районна прокуратура Пловдив – относно сумата от 162 лева и Районният съд - за
сумата от 50 лева. В тази насока разрешението на чл.189, ал.2 от НПК е
съобразено с ЕКЗПЧОС / чл.6, т.3 б.“е“/, поради което и искането на прокурора
за осъждане на подсъдимия за разноските за преводач се явява
незаконосъобразно.
Като
причини за извършване на престъплението съдът откроява незачитането на половата
неприкосновеност и морал, както и добрите нрави в обществото.
По
изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: /П/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! П.К.