Присъда по дело №990/2016 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 12
Дата: 21 март 2017 г. (в сила от 8 февруари 2018 г.)
Съдия: Доротея Симеонова
Дело: 20164400200990
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 12 декември 2016 г.

Съдържание на акта

П Р И С Ъ Д А

 

 

 

№ ………….                            21.03.2017                              ГР. П Л Е В Е Н

 

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД        наказателен състав

на ДВАДЕСЕТ И ПЪРВИ МАРТ        две хиляди и седемнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРОТЕЯ СИМЕОНОВА

                       СЪД. ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. М.С.А.

                                                                           2. С.И.К.

 

Секретар:  В.П.

Прокурор:          ВИКТОР ДОЦЕВ

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

НОХД № 990 по описа за 2016 година

и на основание данните по делото и закона

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия П.Г.Ф. роден на *** ***, обл. П., ул. „***“ № ***, български гражданин, със средно образование, работи, неженен, осъждан, ЕГН********** за НЕВИНЕН в това на 09.04.2015 г. в землището на с. Г., обл. П., в съучастие като извършител с неизвестен извършител, не по законоустановения ред, регламентиран в чл.147-чл.152 от Закона за културното наследство, да е извършвал изкопни работи в охранителна зона „А“ на територията на недвижима културна ценност – античен град „***“ при с. Г., общ. Г., като при извършване на деянието да се използвали технически средства – права лопата, крива лопата и акумулаторна батерия с прикачена към нея пластина с 3 броя диодни лампи, поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по обвинението по чл.277а ал.3 предл.1 вр. ал.2 предл.2 вр. чл.20 ал.2 от НК.

На основание чл.190 от НПК направените по делото разноски в размер на 155,52 лв., направени на досъдебното производство и в размер на 180,00 лв., направени в хода на съдебното производство остават за сметка на Държавата.

На основание чл.112 ал.1 от НПК ОТНЕМА в полза на Държавата веществените доказателства по делото: 1 бр. права лопата с дървена дръжка с дължина 142 см.; 1 бр. крива лопата с дължина 138 см.; 1 бр. акумулаторна батерия, черна на цвят със захванат прекъсвач с червен бутон и метална букса за зареждане с ел. проводници в горната част на батерията, със захваната бяла пластмасова пластина с 3 бр. диодни лампи и 1 бр. мъжко яке, сиво, с бели кантове на ръкавите, яката и долната част и надпис „***“, размер XXL, които като вещи без практическа стойност, след влизане на присъдата в сила, ДА СЕ УНИЩОЖАТ.

ПРИСЪДАТА подлежи на жалба и протест пред Апелативен съд –  гр. Велико Търново в 15-дневен срок от днес.

 

 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                        СЪД. ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. …………………

 

                                                                             2. …………………

 

Съдържание на мотивите

МОТИВИ: Обвинението е против П.Г.Ф. , роден на ***г***, обл.Плевен, българин, български гражданин, със средно образование, работещ, неженен с ЕГН: **********, за това, че :

На 09.04.2015г. в землището на с.****, обл.Плевен, в съучастие като извършител с неизвестен извършител, не по законоустановения ред, регламентиран в чл.147-чл.152 от Закона за културното наследство,  извършвал изкопни работи в охранителна зона „А“ на територията на недвижима културна ценност – античен град „Улпия ескус“ при с. ****, общ. Гулянци, като при извършване на деянието  използвали технически средства – права лопата, крива лопата и акумулаторна батерия с прикачена към нея пластина с 3 броя диодни лампи- престъпление  по чл.277а, ал.3 предл.1 вр. ал.2 предл.2 вр. чл.20 ал.2 от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото  обвинение. Изразява становище, че обвинението е доказано по несъмнен начин в хода на проведеното съдебно следствие. Пледира за налагане на наказание при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, което да бъде изтърпяно ефективно, като се наложи и кумулативно предвиденото наказание – глоба в размер на 12500 лева.

Подсъдимият П.Г.Ф. не се признава за виновен. Твърди, че на посочената в обвинителния акт дата, вечерта, се намирал в къщата на дядо си в с.**** , която се намира до оградата на резервата, тръгнал си към къщи , движел се дигата на реката, видял светлина, чул шум, викове, тичащи хора, някой стрелял, след което един полицай го задържал.

Защитникът на подсъдимия – адв.К.Д. изразява становище, че обвинението не е доказано по несъмнен начин. Излага доводи, че досъдебното производство е образувано чак на 20.05.2015г., оглед на местопроизшествието е извършен на 13.08.2015г., а оглед на веществените доказателства е извършен на 24.06.2015г., като тези действия по разследването са извършени в нарушение на разпоредбите на чл.155 от НПК. Твърди, също и че от показанията на разпитаните по делото свидетели не се установява че подсъдимият е извършил престъплението.  Пледира за постановяване на оправдателна присъда.

Плевенският окръжен съд, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след преценка на становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

На 09.04.2015г. вечерта, свидетелите – полицейски служители Ц.С. и К.К. извършвали преки обходи на територията на археологически резерват „Античен град - Улпия Ескус“ в с.****. Работели като патрул по график, утвърден от началника на РПУ-гр.Гулянци. В полицейското управление бил подаден сигнал, че има вероятност точно на тази дата да се извършат незаконни изкопни дейности в района на резервата в долната част. Затова , свидетелите се приближили до резервата от посока с.**** и от там започнали обхода. Установили, че има много изкопи, но няма лица в тях. Било тъмно, в района на резервата нямало никакво осветление. Двамата се движели с изгасени фенери.  От един от изкопите видели слаба светлина и се насочили към него. Като се приближили до изкопа, полицейските служители извикали „Стой! Полиция! Останете на място!“ и включили фенерчетата си. Произвели и няколко предупредителни изстрела във въздуха. Видели в изкопа две непознати лица , които побягнали в различни посоки. Свид.К. последвал едното , което тичало към оградата на резервата и не успял да го залови. Свид.С. последвал другото лице, което носело в ръката си предмет - металотърсач. В същото това време в близост до резервата се намирал и подсъдимият П.Ф.. Същият чул суматохата и изстрелите и легнал на земята. Тогава свид.С. стигнал до него и бил задържан. Свидетелите С. и К. се върнали до изкопа и установили, че в него има лопати, следи от прясно копаене и светещо устройство – акумулаторче с диодна лампа, поставено в малка дупка в стената на изкопа. За така установеното при обхода и задържаното лице полицейските служители уведомили свидетеля В.Д. – мл.разузнавач при РУ-гр.Гулянци, който отишъл на мястото на изкопа. След проведени разговори от свид.Д. по телефона с дежурния за деня  прокурор и Началника на сектор „БОП“ било решено да не се извършва оглед на местопроизшествието, тъй като не можело да се прецени дали този изкоп се намира в територията на резервата или извън нея и на мястото не били намерени никакви архитектурни или исторически ценности. Изкопът не бил ограден, нито били взети мерки за запазване на местопроизшествието и за да не се заличат евентуално налични следи. След това полицейските служите си тръгнали от мястото, като подсъдимият бил задържан в РУ-гр.Гулянци за времето от 21,30часа на 09.04.2015г. до 11,00 часа на 10.04.2015г.

На 20.05.2015г. в ОП-Плевен било образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за извършено на 09.04.2015г. престъпление по чл.277а, ал.1 от НК.

На 24.06.2015г. бил извършен оглед на веществени доказателства – 1 бр.права лопата, 1бр.крива лопата, 1бр. акумулаторна батерия с 3 бр. диодни лампи, 1бр. яке и изготвен фотоалбум към него.

На 19.07.2015г. подсъдимият бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено на 09.04.2015г. престъпление по чл.277а, ал.3, пр.1, вр.ал.2, пр.2 вр.чл.20, ал.2 от НК.

На 13.08.2015г. бил извършен оглед на изкоп, намиращ се на територията на резерват „Античен град – Улпия Ескус“ и изготвен фотоалбум към него.

Така описаната фактическа обстановка , съдът прие за установена въз основа на свидетелските показания на Ц.С. дадени в хода на съдебното следствие и показанията му дадени на досъдебното производство и прочетени в съдебно заседание по предвидения в НПК ред, на К.К., на В. Д., на В.И., на И.К., на обясненията на подсъдимия, от събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства – докладни записки, протокол за оглед на веществени доказателства, протокол за оглед на местопроизшествие, справка от БАН – национален институт по метеорология и хидрология, справка от Министерство на културата, скици на резерват „Улпия  Ескус“,  справка от РИМ-Плевен, справка за съдимост, характеристична справка и заповед за задържане на името на подсъдимия, от събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства – ксерокопие на  нотариален акт, справка от ОС“ИН“- гр.Плевен.

От показанията на свидетеля Ц.С. – полицейски служител се установява, че заедно с колегата си – свид.К.К. на 09.04.2015г. вечерта , в тъмната част на денонощието, извършвали преки обходи на територията на резерват „Античен град –Улпия Ескус“ – с.****, когато забелязали слаба светлина от един изкоп, в който имало две непознати лица, които копаели. Установява, че след като разпоредили на лицата да останат на място, те побягнали в различни посоки, като той в последствие задържал подсъдимия Ф.. Свидетелят установява, че този случай не е единствен и изолиран и има заловени и други лица в този период, които са търсили археологически обекти или извършвали изкопни работи без съответното разрешение на територията на резервата. В същата насока са и показанията на свид.К.К.. Освен горепосочените обстоятелства, този свидетел установява, също така, че са имали предварително информация, че точно на таза дата и в точно определен район на резервата ще се извършват незаконни изкопни работи. Свидетелят установява, че на конкретното място имало много изкопи , но само в един били установени две непознати лица, че било тъмно, тъй като в резервата няма осветление, а полицейските служители се движили с изгасени фенери. Установява,  чак когато се приближи до изкоп от който се виждала слаба светлина и извикали „Стой! Полиция! Останете на място!“, включили фенерчетата си и произвели няколко предупредителни изстрела във въздуха , тогава видели в изкопа двете непознати лица , които побягнали в различни посоки. Свидетелят е категоричен също така и че скоро след този случай отново имало задържани от полицейските органи лица, които извършвали изкопни работи и търсили археологически находки в резервата. И двамата свидетели  установяват , че в същият този изкоп имало две лопати , както и следи от прясно копаене и светещо устройство – акумулаторче с диодна лампа, поставено в малка дупка в стената на изкопа. Свидетелите установяват и друго важно обстоятелство – че те не са иззели лопатите и светещото устройство от изкопа , нито са  извършвали или присъствали при извършване на оглед на местопроизшествие на 09.04.2015г. Показанията на свид.С. и  К. се подкрепят от показанията на свид.В. Д. – също полицейски служител, дежурен по утвърден график, който е бил уведомен за установения на 09.04.2015г. изкоп и задържаното лице – подсъдимия Ф. и отишъл на мястото.  Този свидетел категорично установи , че оглед на изкопа на 09.04.2015г. не е извършван, тъй като не е могло да се установи дали той се намира в или извън територията на резервата. Установи също така и че на мястото не били намерени никакви архитектурни или исторически ценности, че преди да си тръгнат изкопът не бил ограден, нито били взети мерки за запазване на местопроизшествието и за да не се  заличат евентуално налични следи. Показанията на свидетелите са и идентични със съдържанието изготвените от тях справки и докладни записки , приложени по делото за случилото се на 09.04.2015г.

Показанията на горепосочените свидетели се подкрепят от изисканата и приета по делото справка от БАН-национален институт по метеорология и хидрология от 24.11.2015г, от която е видно , че на 09.04.2015г. в периода от 21,00ч. до 23,00 ч. е имало незначителна облачност,  не е имало условия за намалена видимост –мъгла и през нощта не е имало луна. Така посочените данни потвърждават заявеното от свид.С. и К., че процесната вечер в резервата е било тъмно и не е имало добра видимост, още повече , че са се движили с изгасени фенерчета и в резервата няма осветление.

Показанията на свидетелите С., К. и Д. са ясни , конкретни, последователни, взаимно допълващи се и еднопосочни. И тримата свидетели са безпристрастни и обективни , тъй като липсват каквито и да е данни по делото да са пристрастни към някоя от страните. Предвид изложеното, съдът ги кредитира с доверие при постановяване на присъдата.

Въз основа на показанията на тези свидетели, съдът прие за несъмнено установено, че на 09.04.2015г. не са извършени никакви действия по разследване за извършено  престъпление по чл.277а,ал.1  от НК или чл.277а, ал.3 от НК в територията на резерват „Античен град – Улпия Ескус“, от разследващите органи – не е извършен оглед, не са иззети веществени доказателства, не е запазено местопроизшествието, не са взети никакви мерки за запазване на следи от престъплението. Този извод не се променя от заявеното от  свидетелите С. и К., че в изкопа са намерили две лопати, текстилно яке и акумулаторна батерия с прикачени към нея диодни лампи, което е отразено и в докладните записки приложени по делото, защото съгласно разпоредбите на чл.129 от НПК и чл.131 от НПК , за всяко действие по разследването се съставя протокол на мястото, където то е извършено и протоколите, съставени при условията и по реда на НПК са доказателствени средства за извършване на съответните действия, за реда по който са извършени  и за събраните доказателства. В настоящият случай такива протоколи няма.

В подкрепа на така установените обстоятелства и направените изводи са и показанията на свидетеля В.И. ***. Свидетелят установява, че през 2015г. няколко пъти е ходил в резерват „Античен град – Улпия Ескус“- с.**** във връзка с настоящото наказателно производство и е предоставил на разследващият полицай провеждащ досъдебното производство скица на резервата, приложена на л.31 от досъдебното производство, заедно със снимка от гугъл мапс на резервата, за да се ориентира къде е мястото с изкопът. Свидетелят установява, че първо на 02.06.2015г. посетил заедно с разследващият полицай изкоп на територията на резервата „Улпия Ескус“, в областта на имот № 256 от приложената скица, в който установил наличие на антична керамика и направил и снимки. Свидетелят установява, че на 13.08.2015г. отишъл за втори път в резервата  на същото място заедно с разследващия полицай и поемни лица, когато бил изготвен и протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум. При предявяване на фотоалбума към протокола за оглед от 13.08.2015г., приложен по делото, свидетелят категорично заяви, че на снимките е точно този изкоп на който е ходил на 02.06.2015г.  и са същите като тези направени на тази дата, като ясно се вижда и към момента , че в изкопа има антична керамика. Съдът кредитира показанията на този свидетел  като прие, че същият е безпристрастен и обективен, тъй като липсват каквито и да е данни по делото да е пристрастен към някоя от страните.

В подкрепа на изложената и възприета фактическа обстановка са и приложените по делото протокол за оглед на местопроизшествие от 13.08.2015г. и протокол за оглед на веществени доказателства от 24.06.2015г.

От протокола за оглед от 13.08.2015г. се установява единствено , че на тази дата е извършен оглед на изкоп на територията на резерват „Улпия Ескус“-с.**** и е изготвен и фотоалбум, както и че в него има антична керамика. От същия обаче не се установява, че това е  изкопа, в който са се намирали двете лица извършвали изкопни работи на 09.04.2015г. , и то не само защото огледа е извършен четири месеца след инкриминираната дата, но и защото  на 09.04.2015г. тръгвайки от резервата полицейските органи не са оградили изкопа,  в който са установили лицата, лопатите и светещото устройство, с цел да се запазят местопроизшествието и наличните следи, и за да може по-късно да се извърши оглед или друго действие по разследването. Отделно от това свидетелите С., К. и Д. са категорични , че на инкриминираната дата в изкопа не е имало никакви архитектурни или исторически ценности. В показанията си дадени на досъдебното производство на л.45-46, и прочетени  в съдебно заседание по предвидения в НПК ред, свидетеля С. категорично заявява , че на 09.04.2015г. лично е огледал изкопа и в него не е видял да има парчета от глина, дърво, монети или каквито и да е  артефакти, а свидетеля В.И. несъмнено установи, че в изкопа на който е извършен оглед на 13.08.2015г. има антична керамика. Свидетелите С., К. и Д. категорично установяват и че на инкриминираната дата в същия район е имало много други изкопи, като при предявяване в съдебно заседание  на скицата на резервата , намираща се на л.31 от досъдебното производство на свид.К., същия обясни че не може да се ориентира по нея къде се е намирал процесния изкоп, като заяви и че същия се е намирал не в самия резерват , а в зоната преди това. С оглед изложеното съдът прие, че изкопът на който на 13.08.2015г. е извършен оглед е различен от този , в който на 09.04.2015г. са били извършвани изкопни работи , поради което и изготвения протокол за оглед не установява никакви релевантни за настоящото наказателно производство факти.

По отношение на протокола за оглед на веществени доказателства от 24.06.2015г. – от нито едно от събраните по делото доказателства не се установи от къде са се появили тези веществени доказателства, както и че имат връзка точно с това престъпление. Установи се от доказателствата по делото, че на 09.04.2015г. от изкопа в територията на резервата „Улпияескус“ веществени доказателства не са били иззети. Че е имало  предмети в изкопа се установява от показанията на свидетелите, но нито един от разпитаните по делото свидетели –полицейски служители не можа да установи дали, кой и как е иззел намиращите се в изкопа лопати и светещо устройство. По делото няма и съответен протокол за изземване на веществени доказателства. Връзка на посочените в протокола от 24.06.2015г. предмети с престъплението или извършителя не се установява и от заключенията на приетите по делото техническа, съдебно- биологична и дактилоскопна  експертизи, които съдът кредитира с доверие. От заключението по техническата експертиза е видно, че представеното за изследване светещо устройство може да служи за контролирано пускана светлина с постоянна сила от светлинния модул и да се подава напрежение за прав ток към външен консуматор – т.е може да работи като осветително тяло.

От заключението по изготвената съдебно-биологична експертиза се установи, че по представеното за изследване яке не е установено наличие на кръв или човешки косми, а от заключението по дактилоскопната експертиза е видно , че по представените за изследване 1бр.права лопата, 1бр.крива лопата и 1бр.акумулаторна батерия с прикачени към нея диодни лампи няма налични годни за идентификация следи.

В хода на досъдебното производство е била извършена и съдебно –археологическа експертиза. От заключението по нея, което съдът също кредитира с доверие се установи, че изкопът на който е извършен оглед на 13.08.2015г. се намира западно от  територията на същинския резерват  Улпия-Ескус“ и попада в охранителна зона А от резервата , в която системно се извършват иманярски разкопавания, както и че всяка изкопна дейност в този район представлява вреда и щета , разрушават културните пластове и унищожават историческата и археологическа информация, която носят те.

От приложените по делото справки от РИМ-Плевен и Министерство на културата е видно, че резерват „Античен град – Улпия Ескус“-с.**** представлява недвижима културна ценност,  с категория „национална ценност“ и че  подсъдимия Ф. не е подавал заявление за издаване на разрешения за провеждане на теренни археологически проучвания и не са му издавани такива.

От показанията на свид. И.К. – приятел на подс.Ф. се установява, че на 09.04.2015г. вечерта около 19,00 часа закарал с автомобила си подсъдимия Ф. до къщата на дядо му , която се намира в с.****, в близост до ограда на резервата „Улпия-ескус“, след което отишъл да лови риба. Установява, че около половин час по-късно при него дошъл Ф. и до 21,00 часа били заедно и пили бира. След това Ф. си тръгнал, като 10-15 минути след като приятелят му си тръгнал,  чул изстрели. Установява, че към полунощ си тръгнал и на път за вкъщи потърсил Ф., но него го нямало. В последствие разбрал, че същата вечер Ф. бил задържан от полицейски служители. Показанията на този свидетел, който е приятел на подсъдимия,  не се опровергават от нито едно от доказателствата събрани по делото, ясни и конкретни са, поради което и съдът не намери основание да не ги кредитира с доверие. В същата насока са и обясненията на подсъдимия Ф., поради което съдът кредитира с доверие и тях.

При така приетата за установена фактическа обстановка, остава неизяснено на какво почива обвинението,че на  09.04.2015г. в землището на с.****, обл.Плевен, подсъдимия в съучастие като извършител с неизвестен извършител, не по законоустановения ред, регламентиран в чл.147-чл.152 от Закона за културното наследство,  извършвал изкопни работи в охранителна зона „А“ на територията на недвижима културна ценност – античен град „Улпия ескус“ при с. ****, общ. Гулянци, като при извършване на деянието използвали технически средства – права лопата, крива лопата и акумулаторна батерия с прикачена към нея пластина с 3 броя диодни лампи.

Нито едно от събраните доказателства не би могло да установи участието на подсъдимия в престъплението извършване на изкопни работи не по законоустановения ред и с използване на технически средства на територията на недвижима културна ценност  или в нейна охранителна зона. Показанията на свидетеля Ц.С., че  подсъдимият е едното от  лицата изскочили от изкопа и и побягали, и в последствие задържан от него не е достатъчно , за да обоснове връзка между подсъдимия и установените изкопни работи.

Доказателствата по делото установяват фактическа обстановка различна от описаната в обвинителния акт и не установяват никакви факти които по безспорен и категоричен начин да сочат на прекия и непосредствен извършител на престъплението.

Всичко това не позволява с необходимата несъмненост съобразно чл.303,ал.2 от НПК подсъдимият да бъде признат за виновен и да бъде осъден по внесеното срещу него обвинение за извършени на 09.04.2015г. от него изкопни работи не по законоустановения ред и с използване на технически средства на територията на недвижима културна ценност  или в нейна охранителна зона в съучастие с друго неизвестно лице.

Предвид това и на основание чл.304 от НПК единственият възможен изход от наказателното производство е оправдаването на подсъдимия П.Ф. по внесеното в съда обвинение за извършено престъпление по чл. чл.277а, ал.3 предл.1 вр. ал.2 предл.2 вр. чл.20 ал.2 от НК.

При този изход на делото и на основание чл.190 от НПК съдът постанови направените по делото разноски да останат за сметка на държавата.

На основание чл.112,ал.1 от НПК съдът постанови веществените доказателства по делото -1 бр. права лопата, 1бр.крива лопата, 1бр.яке мъжко , сиво, 1бр. акумулатолна батерия с прикачени диодни лампи след влизане в сила на присъдата да се отнемат в полза на държавата и да се унищожат като вещи без практическа стойност.

При тези съображения съдът постанови присъдата си.

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: