РЕШЕНИЕ
№ 857/29.12.2020г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и пети ноември
през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Павлина Господинова
Антоанета
Митрушева
при секретаря Ивелина Въжарска.………………...……….........................… в присъствието на
прокурора Цвета Пазаитова…………….............……................………………………………... като
разгледа докладваното от Председателя АНД
(К) №916 по описа
за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Д.И.Д. с
посочен съдебен адрес:***, подадена чрез пълномощник, против Решение №144 от 10.08.2020г.,
постановено по АНД №350/2020г. по описа на Районен съд – Свиленград.
В касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно,
неправилно и необосновано, а наказанията, потвърдени от съда, са прекомерни и
несъразмерни на извършеното деяние. Съдът не извършил по-адекватна оценка на
допустимата доказателствена съвкупност, а от там не забелязал и в цялост
валидността и законосъобразността на обжалваното НП. Съдебният състав не отчел
факта, че същото не отговаря на изискването за минимално изискуемо съдържание.
В НП липсвала прецизна и ясна фактическа и юридическа формулировка на
твърдяното за извършено нарушение. Обстоятелствата, описани в съдържанието му,
не отговаряли на действителността. Деянието не било прецизирано по време, място
и начин на извършване, а наложените наказания и едновременно с това отнемане,
представлявали свръхрепресия, недопустима от общностното право. Съдът не
забелязал и липсата на прецизно описание на нарушението от фактическа страна,
което да съвпада със сочения за нарушен закон. Отделно от изложеното, съдебният
състав изобщо не се занимал с въпроса относно приложимостта и съразмерността на
санкцията. Неправилно и необосновано присъдил разноски на противната страна.
Моли се за отмяна на постановеното решение.
В допълнително подадена от процесуален
представител молба се поддържа подадената касационна жалба и искането за отмяна
на оспорения съдебен акт. Възразява се срещу присъждане на „разноски“ за
юрисконсултско възнаграждение в производство, което е с характер на наказателно
и в което на последващ съдебен контрол подлежи акт, издаден от административен
орган, но с правораздавателен характер.
Ответникът, ТД „Южна морска“ към Агенция „Митници“,
чрез процесуален представител моли да бъде оставено в сила решението на Районен
съд – Свиленград като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на Агенция „Митници“.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита,
че касационната жалба е неоснователна. Пледира за оставяне в сила на решението
на районния съд.
Административен съд – Хасково, след проверка на
оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок и е
процесуално допустима.
С обжалваното Решение №144 от 10.08.2020г.,
постановено по АНД №350 по описа за 2020 година на Районен съд – Свиленград, е потвърдено
Наказателно постановление №169/2020 от 08.06.2020г., издадено от Заместник - директор на Териториална Дирекция Южна морска,
с което се отнемат в полза на Държавата от Д.И.Д., на основание чл.233, ал.6,
във връзка с чл.233, ал.3 от Закон за митниците (ЗМ) цигари „Karelia slims” – 174 кутии, с продажна цена 904,80 лева (пункт I от НП) и му се налага на основание чл.233, ал.3 и чл.233, ал.1 от ЗМ,
административно наказание глоба в размер на 1809,60 лева, представляваща 200 %
от продажната цена на стоките по т. I на НП (пункт II от НП) . С решението, на
основание чл.63, ал.3 от ЗАНН Д.И.Д. е осъден да заплати на Агенция „Митници“
сумата от 80 лв., представляваща направените разноски по производството за
юрисконсултско възнаграждение.
За да постанови решението си, районният съд е
приел, че при провеждане на административно-наказателната процедура не са
допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на наказателното
постановление. Приел е за установено, че Д.И.Д. е извършил описаното в АУАН и
НП нарушение, поради което правилно била ангажирана
административно-наказателната му отговорност на посоченото в НП основание.
Наред с това, съдът е посочил, че процесното административно нарушение не
разкрива характеристиките на маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН и не
представлява такъв. Приел е, че наложеното административно наказание по пункт
II от НП е правилно и законосъобразно определено. Изложил е и съображения, че
НП е законосъобразно и правилно и в частта на постановеното отнемане в полза на
Държавата на стоките – предмет на нарушението (пункт I от
НП).
Настоящата инстанция намира, че
решението на районния съд е постановено при напълно изяснена фактическа
обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими
доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите
изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото
доказателства.
В случая, видно от представените
по делото доказателства, е спазена процедурата по съставяне на АУАН и издаване
на обжалваното НП, в каквато насока са и изводите на районния съд. Актът, както
и наказателното постановление, са съставени в съответната форма и съдържат
необходимите по ЗАНН реквизити. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя,
като на лицето е осигурена възможност да се запознае със съдържанието му, както
и да направи възражения по него. Както в АУАН, така и в НП е направено
достатъчно подробно и ясно описание на коментираното нарушение и фактическите обстоятелства, при които е извършено, поради което липсва неяснота относно вмененото на касатора противоправно деяние, съответно не е нарушено по никакъв начин правото му да организира и
осъществи защитата си в пълен обем. Налице е и пълно съответствие между
описанието на нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби, които
са били нарушени, а приложената от административно- наказващия орган санкционна
норма съответства на установеното нарушение. В тази връзка, неоснователни са наведените в
касационната жалба възражения, че НП не отговаря на изискването за минимално
изискуемо съдържание, както и че липсва прецизно описание на нарушението.
Наред с
горното, правилен и съответстващ на установените по делото факти и събраните доказателства е
изводът на съда, че жалбоподателят е извършил описаното в акта и в НП нарушение.
Районният съд е изяснил пълно и всестранно фактическата обстановка по случая,
като след обстоен анализ на същата и на събраните по делото доказателства е
достигнал до правилния и обоснован извод за авторството на нарушението и
виновното му извършване от жалбоподателя.
Съгласно
чл.233, ал.1 от ЗМ, който пренесе или превози стоки през държавната граница или
направи опит за това без знанието и разрешението на митническите органи,
доколкото извършеното не представлява престъпление, се наказва за митническа
контрабанда с глоба от 100 до 200 на сто върху митническата стойност на
стоките, или при износ – стойността на стоките, като в ал.3 е предвидено, че когато
за извършване на нарушението по ал. 1 е използвано превозно или преносно
средство с тайник или когато предмет на митническа контрабанда са акцизни стоки
или забранени за внос или износ стоки, глобата е от 200 до 250 на сто върху
митническата стойност на стоките при внос или стойността на стоките при износ,
а в случаите на контрабанда на тютюневи изделия - от 200 до 250 на сто от
продажната им цена.
За да е
осъществен съставът на това административно /митническо/ нарушение, е
необходимо да се пренася или превозва стока през държавната граница, да няма
разрешение на митническите органи – т. е. да е забранено пренасянето или
превозването на такава стока или да няма знание на митническите органи, т. е.
стоката да не е представена, декларирана или обявена пред митническите органи.
От
доказателствата по делото е безспорно, че на посочените в акта и в НП дата и място административно наказаното лице
е осъществило виновно фактическия състав на нарушението. Съставомерността на
извършеното деяние и вината на нарушителя са били правилно установени от съда,
който е обсъдил твърденията на жалбоподателя и аргументирано ги е приел за
неоснователни.
Неоснователни са наведените в касационната
жалба възражения, че съдебният състав не се занимал с въпроса относно
приложимостта и съразмерността на санкцията, както и че наложените наказания и
едновременно с това отнемане, представляват свръхрепресия. Настоящата
инстанция споделя извода на районния съд, че размерът на наказанието е правилно
определен. В случая наложената глоба е в минималния предвиден в чл.233, ал.3 от ЗМ размер.
Правилно е приложен от наказващия орган и чл.233, ал.6 от ЗМ с отнемане на
процесните стоки в полза на Държавата, предвид осъщественото нарушение.
Предвид гореизложеното, правилно районният съд
е приел, че административнонаказателната отговорност на касатора е
законосъобразно ангажирана. При този
резултат правилно е присъдил и разноски в полза на ответника.
Касационните оплаквания не намират опора в
доказателствата по делото и са неоснователни. Решението на районния съд е
валидно, допустимо, постановено при липса на съществени процесуални нарушения и
в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в
сила.
При този изход на производството, основателна е претенцията на касационния ответник за
присъждане на юрисконсултско възнагрждение, което съдът определя в размер
на 80 лева за настоящата инстанция, съобразно
разпоредбата на чл. 37 от
Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ. Същото
следва да се присъди в полза на Агенция „Митници“ в качеството й на
юридическо лице съгласно чл. 3, ал. 1
от Устройствения правилник на Агенция "Митници", в чиято структура се намира издателят
на потвърденото с оспореното решение наказателно
постановление.
Водим от гореизложеното и
на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№144/10.08.2020 г., постановено по АНД №350 по описа на Районен съд - Свиленград за 2020 година.
ОСЪЖДА Д.И.Д. с ЕГН ********** и с посочен съдебен адрес:***, да заплати на Агенция „Митници“ юрисконсултско възнаграждение в размер
80.00 (осемдесет) лева.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.