Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260040 03.12.2020
г. град
Чирпан
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ЧИРПАН ПЪРВИ СЪСТАВ
На десети ноември две хиляди
и двадесета година
В открито заседание в следния състав:
Председател: Атанас Динков
Секретар: Донка Василева
като разгледа докладваното от съдия Атанас
Динков АНД № 394 по описа за 2020 г. и за да се произнесе съобрази:
Производство по чл.
59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Съдът е сезиран с
жалба от М.С.О., ЕГН **********, против Електронен фиш, Серия К, № 3908476,
за налагане
на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР - Стара Загора (EФ), с който на основание чл. 189,
ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП)
за нарушение по чл. 21, ал. 2, във вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 600 лева.
Жалбоподателят
моли електронния фиш да бъде отменен.
Въззиваемата
страна моли обжалвания електронен фиш да бъде потвърден.
Съдът,
като прецени събраните доказателства, намери за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е допустима
като подадена в законоустановения срок от надлежна страна – санкционирано лице,
което има правен интерес от оспорването и е срещу акт подлежащ на съдебен
контрол.
С обжалвания ЕФ,
жалбоподателят М.С.О., ЕГН ********** е санкциониран на основание чл. 189, ал.
4 от ЗДвП ("При нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител
за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение..."), във
връзка с чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП ("Водач, който превиши разрешената
скорост извън населено място, се наказва, както следва: за превишаване над 50
km/h - с глоба 600 лв., за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП ("Когато
стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от
посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак"), изразяващо се в
това, че на 08.08.2020 г. в 17.06 часа в обл. Стара Загора, АМ Тракия, км. 180,
в посока към гр. Бургас, при ограничение на скоростта 90 км/ч, въведено с пътен
знак В-26 ("Забранено е движението със скорост, по-висока от
означената"), е управлявал лек автомобил „**“,
с регистрационен номер **, със скорост 141 км/ч при отчетен километров толеранс
от - 3 %, като нарушението (превишаване на разрешената скорост с 51 км/ч) е
било установено и заснето с мобилна радарна система (автоматизирано техническо
средство) № ТFR1-М 572.
В съдебното производство по обжалване на наказателно
постановление, респ. на електронен фиш за налагане на глоба, наказващият орган
е длъжен да установи и докаже наличието на всички релевантни за
съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които
обуславят административнонаказателната отговорност. В процесния случай,
предмета на това доказване включва и представянето на доказателства за валидно
въведено с пътен знак В26, ограничение на скоростта на 90 км/ч при движение по
участъка от АМ Тракия, на км. 180, в посока към гр. Бургас, към датата на
извършване на санкционираното нарушение.
В
изпълнение на принципа за служебното начало, съдът е изискал от санкциониращия
орган да представи доказателства за датата на реалното въвеждане на
ограничението на скоростта на движение на 90 км/ч, на АМ Тракия, в участъка на
км. 180, в платното за движение към гр. Бургас. Представена е Заповед №
РД-11-251/26.03.2020 г. относно: Временна организация и безопасност на движение
/ВОБД/ за обект: „Въвеждане на ограничение на скоростта в участък от км. 168 +
000 до км. 208 + 100 ляво и дясно платно на АМ Тракия“ на Председателя на УС на
АПИ (л. 26 и л. 29 – 30), в т. 2 на която е посочено, че ограничението следва да
се въведе след като са налице всички условия за ВОБД, а именно: стриктно
изпълнение на място сигнализация, в съответствие със съгласуван проект за ВОБД
и при спазени изискванията от Наредба № 3/16.08.2010 г., приемането и вдигането
на ВОБД с Протокол от комисия с представители на „Автомагистрали“ ЕАД, ОПУ -
Стара Загора и Сектор „ПП“ при ОД на МВР гр. Стара Загора. Доказателства, че
тези условия са били налице, към момента на деянието не са представени по
делото.
Доколкото
твърдяното нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП се свързва с неспазване на
въведено съгласно посочената заповед на АПИ ограничение на скоростния режим,
очевидно е, че именно санкциониращият орган следва да установи и докаже както
влизането в сила на заповедта, съобразно предвидените в нея условия за
въвеждането на ограничението, така и датата, считано от която действа това
ограничение. От обвързването на въвеждането на ограничението на скоростта със
Заповед № РД-11-251/26.03.2020 г. на АПИ, следва извода, че извършването на
твърдяното нарушение е обусловено от изпълнението на посочените в заповедта
като условия за влизането й в сила. В случая, представените доказателства не
установяват релевантните за съставомерността на деянието факти и обстоятелства.
Съответно непредставянето на доказателства в посочения по-горе смисъл има за
последица недоказаност извършването на санкционираното с електронния фиш
нарушение (В този смисъл е постоянната практика на касационната инстанция,
обективирана в Решение № 399 от 28.11.2019 г. по КАН дело № 408 по описа за
2019 г., Решение № 472 от 10.01.2020 г. по КАН дело № 455 по описа за 2019 г.,
Решение № 153 от 30.06.2020 г. по КАН дело № 120 по описа за 2020 г. всички на
Административен съд – Стара Загора, и др.).
В тази
връзка следва да се посочи също така, че не се представиха доказателства, че
процедурата по ограничението на скоростта на АМ Тракия в процесния участък е
била проведена по законоустановения ред - чл. 79, вр. с Приложение 16 към чл.
79, ал. 2 от Наредба 18/23.07.2001 г. за сигнализиране на пътищата с пътни
знаци (редакция от 15.05.2015 г.), действаща към датата на твърдяното нарушение
- 08.08.2020 г., съгласно който „Когато скоростта се ограничава с повече от 20
km/h, тя неколкократно се намалява с 20 km/h, като пътен знак В26 се поставя на
разстояния съгласно приложение № 16“. Въведено ограничение е необосновано, тъй
като не се представиха доказателства от санкциониращия орган, че водачите са
били уведомени с допълнителна указваща табела за причината за въвеждане на
ограничение от 90 км/ч на автомагистралата (ремонт на пътния участък, заради
лоши метеорологични условия в участъка, неравности, концентрация на ПТП или
други предвидени в ЗДВП).
На
следващо място, от служебно изисканата в хода на съдебното следствие справки от
„ТИНЕЛ Електроникс“ ООД, производител на мобилната система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение ТFR1-М (л. 24 от делото) се установява, че
точката с координати ЕL: 25.36474° и NL: 42.23490° се намира се намира в края
на паркинга на км. 180 от АМ Тракия за МПС-та движещи се по направление София –
Бургас, на 2 – 3 метра от най-дясната лента на платното София – Бургас. От тази
точка е абсолютно възможно, нормално и безпроблемно точно измерване на
скоростта на МПС-та движещи се в която и да е от лентите на платното София –
Бургас. Това се отнася както за АТСС ТFR1-М 572, така и за всички останали
АТСС ТFR1-М.
Цитираните
координати, обозначават местоположението на мобилна радарна система (автоматизирано
техническо средство) и са посочени в приложения по
административно-наказателната преписка снимков материал от клип (л. 8 от
делото), който представлява веществено доказателствено средство, по смисъла на
чл. 189, ал. 15 от ЗДвП и служи за доказване на извършването на съставомерно
деяние по чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 6, във вр. с чл. 21, ал.
2, във вр. ал. 1 от ЗДвП (В този смисъл Решение № 229 от 27.06.2018 г. по КАН
дело № 219 по описа за 2018 г. на
Административен съд - Стара Загора).
В
приложения по административно-наказателната преписка снимков материал от клип
(л. 8 от делото) обаче, не са посочени вида на мобилната радарна
система (автоматизирано техническо средство), както и номера на мобилната
радарна система (автоматизирано техническо средство) от паметта на която е
извлечен снимковия материал.
В
случая не е спазен чл. 16, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата, съобразно който данните за
нарушенията се съхраняват до приключване на административнонаказателната
преписка във формата и вида, изготвен от АТСС и при необходимост същите могат
да се отпечатват. Не е спазен също така чл. 16, ал. 3
от
Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, съобразно което информацията по ал. 1 се предоставя като
отпечатано статично изображение във вид на снимков материал с уникален
идентификационен номер по искане на органи на съдебната власт и на лица,
участващи в административния процес.
Установените факти водят до правен извод, че процесното нарушение е недоказано, тъй като възниква съмнение дали с АТСС № TRF-1М, № 572, посочено в обжалвания ЕФ е било заснето процесното нарушение, съответно това ли е информацията за запаметените от уреда данни, съхранена в паметта на цитираното АТСС, кореспондираща с попълнения протокол за използване на мобилно АТСС, съобразно чл. 9, чл. 10 и чл. 16 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Тези данни не могат да бъдат извличани от съда по тълкувателен път, още повече, че и доказателствата за тях не са посочени в съпроводителното писмо по чл. 189, ал. 8, изречение второ от ЗДвП, с което преписката по случая е постъпила в съда.
Такива
доказателства не са представени и в хода на съдебното следствие от наказващия
орган, в чиято тежест е да установи и докаже при условията на пълно главно
доказване наличието на всички релевантни за съставомерността и
индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят
административнонаказателната отговорност.
По
изложените съображения, обжалвания електронен фиш е незаконосъобразен и като
такъв следва да бъде отменен.
На
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Жалбоподателят не иска и не представя доказателства за сторени съдебни
и деловодни разходи, поради което такива не му се дължат.
Водим
от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯВА
Електронен фиш, Серия К, № 3908476, за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР -
Стара Загора.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението,
че е изготвено, пред Административен съд - Стара Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: