Р Е Ш
Е Н И Е
№260000 06.01.2023 г. гр.Димитровград
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Димитровградският районен съд .........................
колегия в публичното
заседание
на двадесет
и осми септември .........…….................................................
през
две хиляди двадесет и втора година в състав :
Районен съдия
: Андрей Андреев
Съдебни заседатели:
при секретаря
Т.Д. ............................................ и в присъствието на
прокурора …..………............................................ като разгледа
докладваното от съдия Андреев
...............….............................….............…
гр.д. № 21 по описа
за 2020
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Първоначалният иск е с правно основание
чл.109 от ЗС. Насрещните искове са с правно основание чл.109 и чл.32, ал.2 от
ЗС.
ИЩЦИТЕ
– Ж.М.В., М.Т.В. и М.С.В.,*** излагат
твърдения за това, че първият ищец Ж.В. и ответника са съсобственици на ПИ с
идентификатор 21052.1014.184 по КККР на гр.Димитровград с площ от 402 кв.м.,
като първият ищец бил собственик на 230/388 ид.ч., а ответника на 158/388
ид.ч., като втория и третия ищец при дарението на първия ответник си запазили
правото на ползване върху имота и постройките в него. Праводателят на втория и
третия ищец закупил първоначално 200/388 ид.ч. от имота, като през 1988 г.
закупил още 30/388 ид.ч. Ответникът придобил идеалната част от имота през 1998
г., като в нотариалния акт били посочени 188/388 ид.ч. от имота, но към датата
на сделката прехвърлителите притежавали право на собственост само върху 158/388
ид.ч. Сграда под № 2 и № 7 в имота били собственост на ответника, а останалите
1,3,4, 5 и 6 на ищеца. С нотариално заверен договор от 21.09.1988 г.
собствениците разпределели ползването на поземления имот – посочено, страните
установили ползването съгласно договора. В последствие ответникът поставил
павилион в съсобствения имот (сграда 7), след което разградил южната част от
имота, като достъпът до северната част от имота станал безпрепятствен за външни
хора, което наложило ищците да изградят метална ажурна ограда с врата ( между
т.1 и 2 на скицата), която разделяла северната от южната част на имота. Преди
около 2 години ответникът поставил трайно прикрепено метално пано от южната
страна от южната страна на изградената метална ажурна ограда и врата, като по
този начин трайно затворил вратата и прекъснал достъпа на ищците до входната
врата намираща се на ул. *******и до страничната врата на гаража, тяхна
собственост, натрупал бетонни строителни блокчета плътно до вратата на гаража и
сменил входната врата на имота на ул.*******с нова, от която отказвал да
предаде ключ на ищците. Молят за осъждане на ответника да премахне трайно
прикрепеното метално пано и да осигури достъп за ползване на пътеката от
бетонови плочки, както и да премахне бетонни строителни блокчета и да предаде
ключ от входната врата на имота.
ОТВЕТНИКЪТ
– А.Г. *** е подал отговор, с който е
оспорил претенциите на ищеца. Посочва, че към момента на разпределение на
ползването ищците не са притежавали гараж (сграда 6), не била налична и
ажурната ограда, което било поставена през 2018 г., с която се ограничавал
достъпа на ответника до общото ел. табло и ВиК инсталацията. Оспорва
твърденията на ищците и излага насрещни твърдения. Направили опит да бъде
извършено по взаимно съгласие ново разпределение на ползването, като бъдат
взети предвид новопостроените сгради и тяхното предназначение. Счита, че не е
извършил неоснователни действия и бездействия, с които да пречи на ищците да
упражняват правото си на собственост. Предявява против ищците насрещни искове с
правно основание чл.109 ЗС – за премахване на металната ажурна ограда и осигуряване
на достъп до северната част от терена или разпореждане за предоставяне на ключ
от вратата, да се премахне врата от южната част на къщата, сграда № 4 и тераса
на северната страна на къщата, както и насрещен иск с правно основание чл.32,
ал.2 ЗС за извършване на ново разпределение на ползването, при отчитане на
новопостроените сгради.
Предявен е насрещен иск с правно основание чл.109 от ЗС, с
който ответникът, моли за съвместно разглеждане на същия, с който да бъдат
осъдени ищците да премахнат металната оградата между т.А и т.Б на скицата и да
дадат достъп до северната част на терена или да се разпореди, да предоставят
ключ от вратата поставена на тази ограда, както и да се премахне вратата на
южната част на къщата на сграда № 4 и тераса на северната част на къщата.
Предявен
е насрещен иск с правно основание чл.32 ал.2 от ЗС, с което се твърди, че към
момента на разпределение на ползването на съсобствен имот, ищците по
първоначалния иск не са притежавали гараж с посочен идентификатор №6 и съответно
не е бил цитиран в договора. Не е била налице оградата между т.А и т.Б и е
поставена по-късно. Счита се, че е налице трайна промяна на обстоятелствата на
предишното разпределение на имота, като моли да бъде извършено ново
разпределение на ползването на терена, като бъдат взети предвид новопостроените
сгради в имота.
Ищците
са депозирали отговор на насрещните искови молби, с който по отношение на иска
по чл.109 от ЗС, оспорва същите. Счита, че не са налице предпоставките на
чл.211 от ГПК, тъй като това би утежнило производството и излага съответно
насрещни твърдения по този иск. Подават и отговор на исковата молба с правно
основание чл.32, ал.2 от ЗС, в който също намира искът за неоснователен и
посочва, че няма връзка с първоначалния, а същевременно посочва, че страни в
производството следва да бъдат всички съсобственици на дворното място, които
имат право на строеж и сгради в него. Излага и съображения по същество.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
С
нотариален акт от 24.12.1963 г. Т.М.В. е закупил 200/388 ид.ч. от дворно място
по скица от 388 кв.м. – урегулиран парцел ХХV кв.99 отреден за двора и пл. №
4171 по плана на гр.Димитровград.
На
21.09.1988 г. В.Г.и Г.Г. продават на съсобственика си Т.В. 30/388 ид.ч. от
собствените си 188/388 ид.ч. от дворно
място цялото от 388 кв.м., за който имот е отреден парцел Х пл. № 1911 кв.99 по
плана на гр.Димитровград, като купувачът се е задължил да разреши на
продавачите да се включат към водопроводната мрежа, обслужваща жилището на
купувача и отводния канал за мръсна вода.
С
нот. акт от 05.07.19 г. М.В. и М.В. са дарили на Ж.В. 230/388 ид.ч. от ПИ с идентификатор 21052.1014.184 по КККР
на гр.Димитровград, *******************целият с площ от 402 кв.м., номер по
предходен план 1139 кв.151, парцел Х, ведно с построените в имота сгради: 1.
СОС с идентификатор21052.1014.184.1.1 – жилище апартамент на първи етаж, ведно
с прилежащата част от избено помещение с вход от първия етаж и съответните
идеални части от общите части на сградата; 2. СГРАДА с идентификатор
21052.1014.184.3 – 20 кв.м. складова база, склад; 3. СГРАДА с идентификатор
21052.1014.184.5 с площ 12 кв.м., сграда за търговия/павилион/; СГРАДА с
идентификатор 21052.1014.184.6 с площ 16 кв.м., хангар, депо, гараж;
СГРАДА с идентификатор 21052.1014.4 с данъчно декларирана площ 28 кв.м., складова
база. Дарителите са си запазили правото на ползване върху имота и сградите.
Ответникът
А.Г. с нотариален акт от 01.12.1998 г. придобива от Г.Г. и В.Г.срещу гледане и
издръжка 188/388 ид.ч. от дворно място, за който имот пл. № 1139 е отреден
парцел Х в кв. 151, със съдържание на имота в парцел десети от 400 кв.м , ведно
с построените в парцела Втори етаж от двуфамилна сграда и съответните ид.ч. от
ОЧС и правото на строеж. При съставянето на акта е представен нотариален акт № 192, т.І, д. № 348/1983 г.
Преди
придобиване на имотите от страните, на 24.08.1988 г., с нотариална заверка на
подписите от 21.09.1988 г. между Т.В. и В.Г.и Г.Г. е бил сключен Договор за
разпределение на ползването на съсобствен недвижим имот – съсобствено дворно
място от 388 кв.м., за което е отреден
парцел Х пл. № 1191 кв.99 гр.Димитровград по следния начин:
Т.В.
ще използва имота от към северната част на двора в границите определени както
следва: на север – южната стена на построената в двора къща, на изток и запад –
граничи със самите граници на имота, фиксирани от построената ограда, на юг –
до южната стена на построения от
съсобствениците В.Г.и Г.Г. гараж, като общата площ на този терен
определен от посочените граници е 119,15 кв.м. плюс терена намиращ се в южната
част на имота и намиращ се срещу двете южни мазета на къщата като границите са:
север-стената на двете юни мазета, запад и юг – естествените граници на имота,
фиксирани от ограда и изток-точката която е перпендикуляр на линията почваща от
запад на изток с дължина на линията 8,3 м., като цялата площ в тези граници е
21,90 кв.м.;
В.и
Г.Г.ще използват имота в южната част на парцела както следва – терен от 61,75
кв.м. хххххххх (не се чете) на юг и изток естествените граници на имота,
фиксирани от ограда до пътеката в южната част на имота, на север по линията на
северната стена на къщата и 10,5 кв.м. площ намираща се между пътеката в южната
част на имота, източното мазе, улицата и на запад до двете южни
мазета/перпендикулярна линия разделяща южните мазета от западното мазе/ плюс 7
кв.м. от северната част на парцела, намиращи се срещу източната част на
собствения им гараж;
Намиращата се по източната дължина на къщата
пътека от бетонови плочки страните се споразумяват да ползват общо по
предназначение;
Всеки
от съсобствениците следва да ползува своята част, както намери за добре, без
обаче да си пречат един на друг;
Прехвърлянето
на така създадените облигационни права за използуване на имота мога да се
извърши заедно с прехвърлянето на имота, но всяка от страните съсобственик може
да иска ново разпределение на използуването, след като заплати подобренията,
които другият съсобственик е направил в използваната от него част.
При
продажба на съсобствена част от имота на трето лице, даденото съгласие за
продажба на имота по чл.33 ЗС се отнася и за използване на имота. При спор
между страните се прилагат разпоредбите на чл.32 ЗС.
В
хода на производството се представят и:
Акт
за узаконяване № 28/01.11.1990 г. на името на Т.Вълев – гараж, построен без
арх.проект и строително разрешение, ведно с проект за узаконяване и декларация
от останалите съсобственици В.и Г.Г.от 04.06.89 г. за съгласие съсобственика Т.В.
да държи построения в него гараж (сграда № 6);
Строително
разрешение № 184/05.10.1964 г. за лятна кухня върху 15 кв.м. на името на Т.М.В.
и Д.Ч.. (сграда № 3);
Разрешение
за строеж № 63/15.05.2004 г. на името на М.В. обект „Павилион за пакетирани
захарни изделия“ и удостоверение № 74/15.12.2004 г. за въвеждане в експлоатация
– (сграда № 5);
Разрешение за строеж V-та
категория № 21/28.03.2013 г. на Павилион за закуски със ЗП 19,98 кв.м. с
възложител А.Г. и Удостоверение № 12/28.03.2014 г. за въвеждане в експлоатация
на строежа. Представят се от ответника и Инвестиционен проект на обект Павилион
за закуски – част вертикална планировка, част електро, конструктивна,
архитектурна, ВК, както и нотариален акт от 01.09.2008 г. за учредяване на вещно право на строеж на търговски обект-
павилион за захарни изделия (Сграда № 7).
В
хода на производството ответникът А.Г. с нот. акт от 22.11.2921 г. е придобил
чрез дарение – Гараж с идентификатор 21052.1014.184.2 със застроена площ от 22
кв.м. (сграда № 2). При извършване на акта е представен Акт за узаконяване № 40
от 27.12.1990 г.
По
отношение на Сграда № 4 – складова база склад се представя декларация за
издаване на удостоверение за търпимост на строеж от 2018 г., както и
препис-извлечение от Протокол №
6/05.09.2018 г. на ЕСУТ, с което е възприето внесеното възражение от 08.08.2018
г. на А.Г. и не съгласува представения проект за изменение на ПУП на УПИ Х-1139
в кв.151, ПИ 21052.1014.184.
По
искане на ищците бяха допуснати свидетелите Д.К.-В. – съпруга на ищеца Ж.В. и Т.В.-
негов брат.
Свид.
К.-В. установява, че живее в имота от 2017 г. тогава нямало масивни огради от
изток, над сграда № 7 било разградено, имало телена ограда. В южния край до
гараж № 6 вратата съществувала. Пътеката била ***********, перпендикулярно
покрай стената на къщата. През 2017 г. влизали от съществуващата врата на изток
и ***********. След 2018 г. Г.и А. построили ограда на изток над сграда 7 до
самия край на къщата, която била съборена от общината до 1,80 м. През 2018 г.
нейния свекър М. поставил решетъчна ограда с врата с ключ от т.1 до т.2, която
не била заключена и до днес. Съображенията за поставяне на оградата били- тъй
като търговския обект имал тоалетна и в двора влизали хора, за да не влизат
външни лица. След това А. поставил пано от южния край, от тяхната страна и по
този начин затворил вратата. Сега вратата не може да бъде ползвана. Паното било
хванато за стената на къщата и една греда, трайно прикрепено. Преди това свекър
и свекърва й цял живот минавали от там за излизане на ул. ****, сега не могат.
Адресът им бил на тази улица. Имало врата на гаража от източния край, от нея се
излизало в двора, ползвали я докато не сложили катинар – през 2019 г. сега не
можели да я ползват. След това те премахнали катинара, но ответника на негово
място сложил тухли итонг и чували с пясък и пак затворили вратата. Сега още
били там. В южната част не можели да преминат по никакъв начин. Вратата на ул. *******се
заключвала от А. и Г., а те нямали ключ. От северната страна на къщата била
тяхната тераса и съседите отгоре също имали тераса, които били една над друга.
Оградата през 2018 г. била поставена на мястото на разпъната тел/телена
ограда до вратичката. В северната част
на имота имало две електрически табла,
на северната страна на сграда № 1. Ако А. премахнел паното, можел
свободно да влезе там. Паното било поставено през 2019 г. Сега влизали в имота
от сервизната улица.
Свид.
Т.В. установи, че основния вход на имота бил от ул. ****, всички влизали от
там, преминавали свободно. Жилищната сграда била с два самостоятелни входа.
Когато се построил павилиона, се сложила метална ограда, сложило се пано и вече
нямало достъп но централния вход на къщата. Павилиона бил започнат през 2017 г.
и завършен през 2019 г., а другите сгради съществували от 1986 г. Когато се
строял павилиона било разградено – оградата
съборена от изток и юг. Затова била сложена тази врата и оградата между
т.1 и т.2. Паното било поставено един месец след като била поставена оградата.
От тогава не можели да ползват общата пътека. От северната страна на имота
имало две тераси, построени една върху друга – строени допълнително 86-87 г.,
сега били мокри помещения. Основната ВиК
инсталация влизала от ул.****, между сгради 5 и 6 била тяхната инсталация,
електрическото захранване било вече отвън пред къщата. Където били стълбите
имало две табла – старите и преди там се отчитало електричеството, на входа на
първия етаж, не се ползвали. Ако бушона изключил, го включвали от външното
табло. За сгради № 5 и 6 южния достъп бил през гаража, а преди от северната
страна. Баща му поставил врата с ограда, която се заключва откакто е поставена.
Не знае дали А. и баща му имат ключ. Паното било поставено още тогава.
По
искане на ответната страна бяха разпитани свид. Г.Б. и Г.Г. – баща на ответника.
От
показанията на свид. Г.Б. се установи, че посещава имота от 2017 г., познавал
имота в частта с търговската постройка, павилион, съществувал през 2017 г. до
тогава имало само една телена ограда, която била близо до входа на самата къща.
В началото на 2018 г. телената ограда била премахната и на нейно място била
поставена ажурна ограда с метални профили, имало една бетонна колона, имало врата, които били
поставени от Ж.. Малко след това А. поставил пред оградата, пред вратата
декоративно пано. Свидетелят не бил виждал някои да минава през тази врата.
Нито А. нито, баща му не бил получавал ключ от вратата. А. влизал от южния
вход, а неговите съседи от сервизната уличка – от източната страна. Имало ел.
табло от северния край, непосредствено след оградата, с което реално се
ограничавал достъпа до ел. таблото. Ел.
таблото захранвало двата жилищни етажа, използвали се. Гаража бил в крайната
част на имота до сервизната уличка, към момента не можел да се ползва освен за
склад, тъй като точно на чупката където бил гаража имало сграда, която била
леко стърчаща и било невъзможно маневриране на автомобил. Паното било поставено
изцяло да предпазва от снега, който буквално влизал във входа на къщата. Не
знае да имало проблем с ел. таблото. В
южната част имало търговска постройка и гараж. Този гараж имал врата към частта
на А.. Няма представа дали се отваря вратата, но мисли, че има поставени
строителни материали, които по никакъв начин не възпрепятствали достъпа.
Строителните материали били поставени около 2018 г
Свид.
Г.Г. установи, че постройка № 4 излизала извън регулациите на терена и му
пречила да си вкара колата в гаража. Доколкото знае къщата била правена през
1965, гаражите били правени успоредно с къщата, а били узаконени през 1990 г. В
1988 г. когато било правено разпределението, доста от постройките на практика
ги е нямало. Двата павилиона построени след 2000 г., гаража на М. от южната
страна също не съществувал. Свидетелят живеел в имота от 2005 г, но преди това
живял в жилище в близост. Не може да посочи кога е построена постройка № 4. Когато
отишъл в имота през 2005 г., вече я е имало. Ползвал гаража, през 80те години
го ползвал, тогава постройка нямало. Електрическото табло винаги се намирало на
северната страна. На таблото имало три бушона, вкл. и за техния павилион. На
пътя имало голямо ел табло на ЕВН и той нямал достъп до него. От както
направили оградата през 2018 г. нямали достъп до таблото и това било проблем. В
началото когато започнал строежа била телена мрежа, после възстановил оградите,
той не само че премахнал тази телена ограда, направил я с метални профили и
бетонна колона буквално върху пътеката, която има врата. Нямал достъп до тази
врата. Паното било поставено от свидетеля като заслон, върху част от оградата,
а не върху цялата ограда. Строителните материали също той поставил в неговата
част от имота. Имало проблеми през 2018 г. с ВиК инсталацията. Тръбата която
влизала в мазето на ищците била ползвана от двете страни като обща тръба. Имал
проблеми с ел. инсталацията, но нямал достъп до таблото. След като веднъж му
бил отказан достъп до ВиК-то повече не искал.
На
основание чл.204 ГПК съдът извърши оглед на имота на ул. *******№ 13, като
констатациите от огледа са отразени в протокол от 25.03.2022 г.
За
изясняване на делото от фактическа страна бе назначена съдебно-техническа
експертиза. От заключението на същата се установи, че по регулационния план на
Димитровград, действащ към датата на договора от 1988 г., площта на процесния
имот 408,53 кв.м. В резултат на
приложено изменение на плана, преди одобряване на кадастралната карта,
конфигурацията на имота е променена, поради което площта му се намалява с 6,92
кв.м в североизточната му част (нанесени в Приложение № 1 към СТЕ) и става
401,61 кв.м. по кадастралната карта процесният недвижим имот е нанесен с
идентификатор 21052.1014.184 и площ от 401,61 кв.м. В поземления имот към
датата на огледа седем сгради – посочени от вещото лице под номера и площ.
Посочва се, че за сграда № 4 липсват документи, удостоверяващи построяването й
по съответния законов ред. Общата площ от 401,61 кв.м. след изваждане на
застроената площ на законно построените сгради възлиза в размер на 192,28
кв.м., като при квоти посочени от ищците 230/388 из.ч. от 192,28 кв.м. или
113,98 кв.м. за ищците и 158/388 от 192,28 кв.м. или 78,30 кв.м. за ответника
(първи вариант) и при посочени квоти от ответника 200/388 ид.ч. от 192,28 кв.м.
или 99,11 кв.м. за ищците и 188/388 ид.ч. от 192,28 кв.м. или 93,17 кв.м. за
ответника. Вещото лице в Приложение № 2 и № 3 към СТЕ е предложило два варианта за разпределение на
ползването на имота, съобразени с построените сгради за които има документи в
делото, че са изграждани по законов ред. В Приложение № 1 е онагледено
разпределението на ползването между страните така, както е по договора от 1988
г. Вещото лице посочва, че при сключване на договора от 1988 г. в ПИ са били изградени две сгради:
многофамилна двуетажна жилищна сграда- сграда „1“ по КК и гаража в
най-северната част на имота (сграда „2“ по КК). Сгради 3,4,5,6 и 7 са изградени
след 1988 г., като за сграда „4“ липсват документи в делото, удостоверяващи
законността й. Прилага скици – 3 бр.
В
съдебно заседание при доклада в.л. допълва, че от източната страна на процесният
имот, поземленият имот е общински, частна собственост, отреден за средно
застрояване. В договора от 1988 г. малко били объркани посоките. В разговор със
страните вещото лице е изяснило кой какво е ползвал и страните нямали
възражения. На юг северната страна е объркано. Към 1988 г. е имало изградени
само две сгради - 1 и 2. Лятна кухня № 3
също е била изградена, но не кореспондира по площ – склад № 3. Обектите „5“ и 6
не са съществували. Тези 7 кв.м. от северната част са дадени за ползване на
ответниците, които в последствие са отчуждени и те попадат в този общински
терен. Вещото лице не е успяло да намери в общината отчуждителна преписка.
Гараж № 2 в най-северната част е узаконен през 1990 г. По договора от 1988 г.
правото на ползване е до него.. неговата площ не участва в разпределението,
защото така са се разбрали. Гаража 2 е построен върху поземления имот. В
Приложение № 1 е с изключение от този гараж, който не е описан. В договора от
1988 г. реално не е посочено. Реално в този гараж са близо 23 кв.м., което
променя площите за разпределение. Вещото лице посочва, че преди появата на
компютърните модели на плановете, площта е била изчислявана, чрез разбиване на
контура на поземления имот на правилни фигури, като винаги се допускат грешки в
рамките на около 5 процента от общата площ. Отражение върху това дава и мащаба
на плана, като плана от 1963 г. е в мащаб 1:1000, а след 1975 г. – всички
планове на градовете са изработвани в мащаб 1:500.
Вещото
лице изготвя и допълнително заключение: по първата поставена задача с изваждане
само на пътеката за общо ползване и застроената площ на двуетажната жилищна
сграда, без да вади площите на допълващото застрояване, по втората задача – с
изваждане на площите на сгради1, 2,3,5 и 6 без сграда № 7, като по първата
задача вещото лице е приложило Вариант № 3 и 4 за разпределение ползването на
имота, а по втората задача – Вариант № 5 и Вариант № 6 за разпределение
ползването на имота.
При
така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:
Съгласно
чл.109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно
действие, което му пречи да упражнява своето право.
Основните
твърдения на ищците са за това, че първият ищец Ж.В. е съсобственик с ответника
А.Г. на ПИ с идентификатор 21052.1014.184. , при квоти в собствеността:230/388
ид.ч. за ищеца и 158/388 ид.ч. Спора между страните се концентрира на първо
място относно квотите във собствеността.
Съдът
приема, че квотите в собствеността са следните: 230/388 ид.ч. за първия ищец и
158/388 ид.ч., а не, както посочва ответника, че той бил собственик на 188/388
ид.ч.
Тава
е така защото, праводателят на ищцовата страна Т.М.В. с акта от 24.12.1963
г. е закупил от Д.Д.Ч. 200/388 ид.ч. от
урегулирания парцел, а с нотариален акт от 21.09.1988 г. Т.М.В. е закупил от
праводателите на ответника В.А. Г.ева и Г.Х. Г. още 30/388 ид.ч. Видно от нотариалния акт, Г.продават 30/388
ид.ч. от собствените си 188/388 идч. от дворното място/поземления имот от 388
кв.м. или след тази сделка В.и Г.Г.ева остават собственици на 158/388 ид.ч. от
имота. Поради това, те не биха могли да прехвърлят на сина си А.Г. с договора
за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка от
01.12.1998 г. повече от притежаваните от тях идеални части от правото на
собственост, независимо от това, че в посочения нотариален акт са визирани
188/388 ид.ч., тъй като те вече са продали
30/388 ид.ч. на праводателя на ищците. Това е видно и от представените
при съставянето на този акт документи – цитира се само н.а. № 192, т.І, д. №
348/1983 г., същият цитиран и в акта за
продажба на 30/388 ид.ч.
Интерес
в случая представлява това, че Договора за разпределение на ползването на
съсобствения имот от 1988 г. и продажбата на 30/388 ид.ч. от имота на другия
съсобственик, са от една и съща дата и са свързани, тъй като нотариалната
заверка на подписите на страните е от 21.09.1988 г., същата е датата на
сделката, като допълнително в нотариалния акт е уговорено разрешаване на
включване във водопроводната мрежа, обслужваща жилището на купувача и отводния
канал за мръсна вода.
Вещото
лице от СТЕ е изготвило скица-разпределение ползването на мота съгласно
договора от 1988 г. (Приложение № 1 към първото заключение) като е отразило
постройките в имота и пътеката за общо ползване в имота към улица ***********,
която пътека е с площ от 18,99 кв.м. Вещото коментира и несъответствията в
договора за разпределение при посочване на посоките, но е категорично, че освен
двуфамилната жилищна сграда е бил изграден и гараж № 2, който е бил собственост
на праводателите на ответника и е придобит от последния в хода на производство.
Този гараж е отразен в договора за разпределение и е посочено, че Г.ще ползват
7 кв.м. от северната част на парцела, намиращи се срещу източната част на
собствения им гараж. Представено и
строително разрешение за лятната кухня от 1964 г. – сграда № 3, която граничи с
гаража.
Категорично
се установиха всички елементи на иска по чл.109 ЗС на ищеца, тъй като същият
доказа неоснователните действия на ответника, което му пречи да упражнява
своето право.
Във
връзка с учреденото в полза на праводателите на ответника право на строеж на сграда № 7 -павилион за продажба на
закуски, е била разградена част от
оградата на имота в източната страна и част от южната страна, като достъпът до
северната част от имота е станал безпрепятствен за външни хора. Това наложило
праводателите на ищеца първоначално да поставят телена мрежа, а в последствие
през 2018 г. са изградили метална ажурна ограда
между т.1 и т. 2 на приложената скица) и врата за пътеката към ул. *******.
Непосредствено след това от ответната страна ответника/респ. свид. Г. е било
поставено върху вратата от ажурната ограда, от южния край платно метално пано –
трайно поставено и закрепено към източния края на къщата, с която се затваря възможността на ищците да
ползват тази врата и чрез нея по пътеката за общо ползване да имат достъп до
улица *******, съгласно разпределението за ползване на имота през 1988 г., като
същевременно входната врата на ул. *******
е била сменена и на ищците не са били предоставени ключове от същата. С тези действия се пречи
на ищците да упражняват своето право, съгласно договора за разпределение на
ползването.
В
тази връзка в тази част предявения иска на ищеца се явява основателен и следва
да бъде уважен като ответникът бъде осъден да извърши посочените действия.
Неоснователна
е претенцията на ищеца за задължаване на ответника да премахне бетонни
строителни блокчета плътно до страничната врата на сграда 21052.104.184.6.
действително по делото се представи строителна документация за узаконяване на
този гараж от 1990 г.- акт № 28 за
узаконяване, декларация за съгласие, и архитектурен проект, но независимо от
това, че в източния края на същия е предвидена по проект врата 80/175 см. –
изградена, за да се получи достъп до
гаража от нея от ищците, е необходимо да е налице и съгласие от ответната
страна/респективно по съгласие на страните ново разпределение на ползването,
тъй като за да получи достъп до тази врата ищцовата страна навлиза в частта от
имота, отредена за ползване от ответната страна. Безспорнно е това, че този
гараж е изграден изцяло и попада в частта от имота за ищците, съгласно договора
за разпределение на ползването.
По
отношение на предявените от ответната страна насрещни искове:
Искът
по чл.109 ЗС за осъждане на ищците да премахнат металната оградата между
т.А и т.Б на скицата и да дадат достъп до северната част на терена или да се
разпореди, да предоставят ключ от вратата поставена на тази ограда, както и да
се премахне вратата на южната част на къщата, сграда № 4 и тераса на северната
част на къщата, е неоснователен.
Безспорно се установи,
че от ищцовата страна е била изградена метална ажурна ограда с врата между т.1
и 2/т.А и т.Б, която обаче ограда по никакъв начин не се отразява на
разпределеното ползване на имота, тъй като по договора за разпределение на
ползването, северната част след пътеката за общо ползване е предоставена за
ползване на ищците. Не се установи категорична необходимост от предоставяне на
достъп/респективно ключове за тази врата поради твърдяна от ответната страна
необходимост от извършване на ел. ремонтни дейности/достъп до стар съществуващ
електрически предпазител /бушон, дублиращ наличните предпазители във вече
новоизграденото електромерно табло, изнесено пред имота. В тази връзка следва
да се отбележи, че ответната страна сама е изградила т.н. от нея метално пано пазещо от сняг и навявания, с
което е показала, че липсва каквато и да е необходимост от такъв достъп и то
през тази врата до старо ел. табло. От друга страна площите за общо ползване са
ясно определени в договора от 1988 г.
От ответника се иска и
премахване на врата от южна страна на къщата – очевидно се касае за вратата на
гаража, но същата не представлява неоснователно действия от страна на ищците,
доколкото е налична одобрена строителна документация. В тази част относно
ползването на същата по-горе се изложиха съображения.
Неоснователна е и
претенцията на ответната страна за премахване на сграда № 4 – сграда №
21052.1014.184.4 с площ от 28 кв.м. (данъчно декларирана площ по н.а.).
Въпреки посочването на
тази сграда в нотариалния акт на ищеца и нанасянето й в кадастъра, за същата не
се представят по делото строителни книжа, не са установени такива и от вещото
лице.
В този смисъл би могло
да се говори за неоснователно действие по смисъла на чл.109 ЗС когато строежът
е незаконен, но е необходимо в случая от ответната страна да се докаже, че
неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право. Ако
действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика, няма да е
налице хипотезата на чл.109 ЗС.
Дори да се приеме, че за
тази сграда липсват строителни книжа, респ.
било е подадено възражение от ответната страна в процедурата за нейното
узаконяване/търпимост, необходимо е още собственикът да докаже, че за него са
създадени пречки за упражняване на своето право. Касае се за сграда без
строителни книжа, която обаче е изградена изцяло в частта, която е отредена за
ползване от страна на ищците, съгласно договора за разпределение на ползването
и по никакъв начин не се засяга право на ответника да упражнява правото си
на собственост върху 150/388 ид.ч. от
процесното място, именно поради сключения договор за разпределение на
ползването, като към момента не може да се приеме, че за собственика са
създадени пречки (в смисъл затруднен достъп при паркиране на автомобил в
гаража, тъй като площта пред гаража е фиксирана в договора от 1988 г.
По отношение искането за премахване на тераса от северна
страна на къщата – важат изцяло предходните съображения. Установява се, че
всяка от страните е извършила преустройство – от показанията на свидетелите,
като тази тераси са преустроени в мокри помещения, и са една над друга. Т.е.
отново липсва пречка за съсобственика да упражнява своето право. Още повече, че
очевидно с премахване на тераса от северната страна на къщата, ще се засегне и
втория етаж – ползван от ответника.
Неоснователен е и
насрещния иск на ответника с правно основание чл.32, ал.2 ЗС – не е установена
трайна промяна на обстоятелствата от предишното разпределение на ползването на
имота, при което да бъде извършено ново разпределение, при отчитане на
новопостроените сгради, като ищецът да ползва югоизточната част от терена,
цялата пътека по източната стена на къщата и 15 кв.м. от северната част.
Съгласно чл.32, ал.1 ЗС общата вещ се използва и
управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от
половината от общата вещ, а съгласно ал.2 - ако не може да се образува
мнозинство или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ, районният
съд, по искане на който и да е от съсобствениците, решава въпроса, взема
необходимите мерки и ако е нужно, назначава управител на общата вещ.
Съгласно
Решение № 25/22.04.2014 г. на ВКС по гр.д. 3985/2013 г., постановено по реда на
чл.290 ГПК, допустимостта на иска по чл.32,
ал.2 ЗС е свързана с несъгласие на единия от съсобствениците с установения до
момента начин на ползване на общия имот, което обуславя необходимостта на
намеса на съда за разрешаване на възникналия спор. Въпросът дали е настъпила
промяна на обстоятелствата, при които е било извършено първоначалното
разпределение на реалното ползване, е по съществото на материално правния спор,
а не по допустимостта на иска.
Когато
е разпределено ползването на имота по съдебен ред или реалното ползване е
разпределено между съсобствениците с писмен договор, този договор ги обвързва
докато трае съсобствеността. Съдът може да преуреди разпределението, ако са се
променили съществените обстоятелства, с оглед на които е било постигнато
споразумението. Съществени са обстоятелствата, свързани с предназначението и
състоянието на съсобствената вещ /ново строителство или премахване на
съществуваща постройка, намаляване или увеличаване на площта на съсобствения
имот в резултат на регулационни изменения/или с обема на правата на всички
съсобственици, придобиване на право на собственост по давност върху идеална
част от трето лице, възстановяване на запазена част от трето лице по реда на
чл.30 ЗН, разпоредителни сделки между съсобствениците, в следствие на които се
намалява квотата на един съсобственик за сметка на друг и др. Посочено е, че
разпределението на реалното ползване не се извършва с оглед личността на
собственика, поради което прехвърлянето от един съсобственик на притежаваните
идеални части на трети лица не съставлява основание за преразпределение на
ползването.
По
делото не беше доказано промяна на съществените обстоятелства, при които е били
извършено разпределението на ползването с посочения Договор за разпределение на
ползването от 1988 г. В този връзка ответникът се позовава единствено на новоизградените
постройки в имота и поставянето на ажурна ограда и врата от ищците.
Не
се твърди от ищеца изменение на площта на имота и идеалните части на
съсобствениците. Обстоятелството, че собствениците са сменени, не се е отразило
на притежаваните идеални части и не е настъпила промяна в квотите на
съсобствениците за сметка на другите.
По
отношение на обслужващите сгради – второстепенни следва да се посочи следното:
Основните
твърдения са за това, че в имота имало построени второстепенни обслужващи
сгради – незаконни, които се ползвали от ищците – сграда № 4, както и построена
законно сграда № 7 – от ответника.
На
първо място изграждането на незаконни постройки, не се отразява на
разпределеното ползване, тъй като теренът под тях подлежи на разпределение.
Сграда № 4, както се посочи по-горе е изградена изцяло в частта разпределена за
ползване на ищците.
Същото следва да се отбележи и по отношение на
Сграда № 7, която е изградена въз основа на отстъпено право на строеж в полза
на А.Г. на павилион за захарни изделия, който е построен в съсобствения имот,
но също изцяло в частта отредена за него, като липсва изменение на идеалните
части в собствеността, не се засягат и отредените за ползване от ищците части.
Предвид
изложеното, съдът намери, че предявените насрещни искове следва да се отхвърлят
изцяло като неоснователни.
В
полза на ищците следва да се присъдят сторените деловодни разноски в размер на 1700
лева, произтекли от адвокатско възнаграждение и депозит в.л.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
А. Г. Г. ***, ЕГН ********** по иска с правно основание чл.109 ЗС на Ж.М.В.
***, ЕГН **********, М.Т.В., ЕГН ********** и М.С.В., ЕГН **********,***, да премахне трайно прикрепеното метално
пано от южната страна на изградената метална ажурна ограда (между точките 1 и 2
на скицата приложена към исковата молба) в ПИ 21052.1014.184 по КККР на
гр.Димитровград, с адрес ***********************************, с площ по КК –
402 кв.м., трайно предназначение урбанизирана, стар идентификатор- няма, номер
по предходен план 1139, кв.151, парцел 10, при съседи: 21052.1014.183,
21052.1014.177, 21052.1014.178 и да осигури достъп на ищците за ползване на
пътеката от бетонни плочки намираща се в ПИ 21052.1014.184, по източната
дължина на къщата до входната врата на имота на ул. *********** и да предаде на ищците ключ от входната
врата на имота на ***********************, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта
относно действията: да премахне бетонни строителни блокчета плътно до
страничната врата на сграда 21052.1014.184.6.
ОТХВЪРЛЯ насрещния иск на А. Г. Г. ***, ЕГН ********** против Ж.М.В.
***, ЕГН **********, М.Т.В., ЕГН ********** и М.С.В., ЕГН **********,***, с правно основание чл.109 ЗС – за
осъждане на ищците по първоначалния иск да премахнат металната оградата между
т.А и т.Б (т.1 и т.2) на скицата и да дадат достъп до северната част на терена
на ПИ 21052.1014.184 по КККР на гр.Димитровград и с разположени общи ел. табло и ел.- табло и ВиК инсталация
или за разпореждане за предоставяне на ключ от вратата, поставена върху тази
ограда, както и за разпореждане да премахнат врата от южната част от къщата,
сграда № 4 и тераса на северната страна на къщата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ насрещния иск на А.
Г. Г. ***, ЕГН ********** против Ж.М.В. ***, ЕГН **********, М.Т.В., ЕГН **********
и М.С.В., ЕГН **********,***, с правно
основание чл.32, ал.2 ЗС – за извършване на ново разпределение на ползването на терена - ПИ 21052.1014.184
по КККР на гр.Димитровград, при вземане предвид на новопостроените сгради в
имота и ищеца по насрещният иск да ползва югоизточната част от терена, цялата
пътека по източната стена на къщата и 15 кв. м. от северната част, а
ответниците по насрещния иск да ползват северната част от терена, югозападната
част от същия като се запази достъпа им до имота през гаража им – сграда № 6 и
достъпа до къщата от вътрешна улица-източната част на терена.
ОСЪЖДА А. Г. Г. ***,
ЕГН ********** да заплати на Ж.М.В. ***, ЕГН **********, М.Т.В.,
ЕГН ********** и М.С.В., ЕГН **********,***, сумата в размер на и 1700,00 (хиляда и седемстотин) лева –
деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд-Хасково в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: