РЕШЕНИЕ
№ 246
09.07.2019г, град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд в открито съдебно заседание на 18.06. 2019г., при участие на секретаря Златка Стоянова в следния
състав :
Председател
: Методи Величков
Членове : Димитър Ковачев
Роман Николов
като разгледа докладваното от съдия Ковачев въззивно
гражданско дело № 301 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивни жалби от Б.Г. чрез
пълномощника му адвокат Б. срещу Решение 64/21.01.2019г. по гр.д. 7044/2017г.
по описа на ПРС и Решение от 28.02.2019г. постановено по реда на чл. 247 и чл.
248 ГПК по същото дело.
Обжалваните решения са постановени във втора фаза на
делбено производство.
Жалбата срещу
първото решение е частична - обжалва се решението в частта по претенциите по
чл. 346 ГПК, с която жалбоподателя е
осъден да заплаща на другите съделители сума от 1584,00 лева за подобрения в имота
довели до увеличаване на общата му стойност и сума от 1393 лева за геодезическо
заснемане на сградата в поземления имот, чиято делба е извършена.
Второто решение, с което е отказана поправка на
очевидна фактическа грешка в решенията по двете фази на делбата и изменение на
решението от втората фаза в частта по разноските се обжалва изцяло.
С жалбите се моли решенията да бъдат отменени в
обжалваните части, като постановени при съществени процесуални нарушения в
противоречие със задължителна практика на ВКС (ТР 6/2012г. на ОСГТК) и
нарушения на материалния закон и да се отхвърлят претенциите на другите съделители
по чл. 346 ГПК и се допусне исканата поправка на очевидна фактическа грешка в
описанието на границите и графичната площ на имота в решенията по двете фази,
както и да се измени решението по втора фаза в частта по разноските.
В жалбата срещу решението по исковете за сметки се
излагат оплаквания за липса на доказателства за разходите и за това, че направените
подобрения остават в дял на тези които са ги направили и се ползвани и се
ползват само от тях, поради което не им се дължи нищо, както и че част от
сумите всъщност са разноски за скици изготвени и представени в хода на делото и
не попадат в полето на чл. 346 ГПК.
В жалбата срещу решението по чл. 247 ГПК се посочва,
че с уточнителна молба от 04.12.2017г. не е било правено изменение на иска, а
само се уточнява обстоятелствената част и петитума на исковата молба относно
границите и площта на имотите по действащият план от 1976 г. Посочва, че съдът
бил длъжен да съобразява действащият статут на имотите по действащ план, а не
описанието им в нотариалните актове от предходен момент. Посочва, че и в мотивите
ПРС е приел, че описаните в нотариалните актове имоти са статут на УПИ-та и с
граници други УПИ-та, посочени в уточнителната молба, а поправка на ЯФГ е
винаги възможна без оглед влизането на решението в сила. Изложени са
съображения и относно разноските по делото.
Постъпил е отговор на жалбата по основното решение от
втора фаза, с който тя се оспорва. Посочва се, че имота е бил съсобствен към
момента на подобренията и се дължи от жалбоподателя съответната част от
увеличената стойност. Посочва относно процедурата по заснемане, че нямало
оспорване на провеждането на такава при предявяване на претенцията и затова са
представени само разходни документи.
При проверка
на по чл. 269 ГПК Пернишки окръжен съд констатира, че обжалваните решения са
валидни и допустими в обжалваната им част. По отношение на тяхната правилност
ПОС е ограничен до оплакванията в жалбите и императивните материални норми.
След преценка на твърденията и възраженията на
страните направени в хода на делото с оглед на събраните писмени и гласни
доказателства и изслушаните експертизи ПОС намира, че и двете обжалвани решения
( от 21.01.2019г. и 28.02.2019г.) са частично неправилни по следните
съображения:
1. Относно
основното решение от 21.01.2019г. в обжалваните му части:
С това решение ПРС е присъдил на двете съделителки П.
и И. Г. сума от 1383,00 лева за процедура по заснемане на делбен имот и
сградата в него. Изводите на ПРС за дължимост на сумата са базирани на наличие
според ПРС на „…писмени документи за сторени разноски за геоложко и
геодезическо заснемане…“.
ПОС намира изводите за необосновани. По делото няма
никакви документи за действително извършени разходи за такава процедура. Представените фактури на л. 144 от делото
на ПРС не доказват плащане. Към тях няма представени фискални
бонове, нито документ за плащане по банкова сметка- за което има и възражение в
жалбата. Двете разписки на л. 145 от делото не съдържат описание на имота, за който са платени сумите по тях от 15,00 и 30,00
лева и също не могат да се присъдят. Сумата от 18,00 лева по сметката от
нотариус на л. 147 от делото на ПРС също не ясно дали има връзка с процедурата
по заснемане-таксите са били за заверка на декларации, но не ясно какви
декларации и дали са във връзка с имота. Всички други документи по претенцията
са за строителни материали и няма как да касаят процедурата по заснемане.
Посочените документи на 144, 145 и 147 обаче освен това са на стойност 1283,00
лева, а не 1383,00. При положение обаче че няма реално доказващи разхода
документи или такива доказващи връзката на финансовия документ с процедура по
заснемането му, даже да се приеме, че процедурата е била извършена, то сумите не
могат да бъдат присъдени по реда на чл. 346, защото всички претенции по чл. 346
всъщност са израз на принципа за недопустимост на неоснователното разместване
на блага, а не се ли докаже реално такова разместване и връзката му с делбения
имот не може да се уважи претенцията.
В тази си част решението е неправилно и следва да се
отмени, а претенцията да се отхвърли.
В частта, с която са присъдени на П. и И. Г.
1584 лева – съответната част на Б. Г. от увеличената стойност вследствие на
подобренията от тях решението е
правилно. По възражението в
жалбата на адв. Б., че сумата не се
дължи, защото частта от имота, която е подобрена остава в дял за П. и И. Г. ВКС
вече се е произнесъл в Решение 3/25.04.2019г. по гр.д. 768/2018г. на I Г.О. на ВКС. Разходите за подобрения увеличават стойността на
целия делбен имот и от там и стойността на делът на Б. Г. и същият дължи
заплащане на част от увеличената стойност съответна на дела му, поради което
решението е правилно в тази си част и ще следва да се потвърди.
2.
Относно решението от 28.02.2019г. по чл. 247 и
248 ГПК. В частта му по чл. 247 ГПК, касаеща решенията за допускане и за извършване на делбата това решение е
неправилно.
В исковата
молба е имало неточност относно
границите на двата имота заявени за делба, изразяваща се в посочването
на еднакви граници за двете самостоятелни УПИ-та, което не е възможно. Тази нередовност е отстранена с молбата от
04.12.2017г. с която изрично се заявява, че се уточнява исковата молба, а от
съдържанието ѝ е видно, че са заявени различни от първоначално посочените
площи и граници към молбата са приложени и заверени преписи от скици на двата
имота, издадени на 16.11.2017г. от Община перник (л.21 и л. 22 от делото на
ПРС). Следователно съгласно чл. 101 ГПК исковата молба и в обстоятелствената
част и в петитума по отношение на границите и площта на имотите се счита
изначално депозирана със съдържанието по молбата от 04.12.2017г.. Нещо повече –
в самата искова молба е направено искане да се даде възможност за конкретизация
на границите и на площта след снабдяване със скици, за което ПРС е издал
удостоверения. Следователно няма защо да се коментира дали има или не изменение
на иска както е направил ПРС за да отхвърли искането по чл. 247 ГПК. Страната
изначално е посочила, че даденото описание и площи ще бъдат доуточнени.
Основателен е и аргумента на жалбоподателя, че имотите следва да бъдат описани
според действащият план на селото.
В мотивите и на решението за допускане на делбата и на
решението за нейното извършване ПРС също е приел, че делбените имоти по
действащият план са с граници и площи такива каквито са посочени в молбата от
04.12.2017г.
При това положение ПОС намира, че е налице ОФГ и в
двете решения която следва да се поправи. Налице е и практика на ВКС по
аналогичен казус (Решение № 199 от 15.06.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 153/2012 г., II г. о., ГК) с грешка произтекла от техническа
грешка в скица-тоест не от действията на съда или страните. ВКС е приел, че и
тогава е налице ЯФГ. На още по-силно основание и в конкретния случай, в който в
първоначалната искова молба е допусната грешка в границите (при описването на
всеки имот са посочени съседите и на двата имота), която обаче първо е
отстранена с нарочна молба и второ е видна и от представените скици, но в
диспозитива си съдът е възпроизвел сгрешеното съдържание е налице ОФГ.
Поправката на ОФГ е допустима безсрочно дори решението да е влязло в сила.
В частта му
по чл. 248 ГПК, Решението от 28.02.2019г. е частично неправилно.
ПОС споделя изложеното от ПРС във връзка с искането за
присъждане на адвокатски хонорар за втора фаза на делото съобразно отхвърлената
част от претенциите по сметки. В договора за правна помощ на л. 165 от делото
на ПРС и в представения от адв. Б. на л. 205 от делото на ПРС списък по чл. 80 ГПК са уговорени съответно поискани разноски само за защита за делба „втора
фаза“. Следователно уговорения и платен
хонорар касае само иска за делба и нейното извършване-няма посочване да е
уговарян и платен хонорар във връзка със защита по исковете по чл. 346 ГПК.
Според трайната практика адвокатските хонорари по исковете за делба, когато тя
е допусната и извършена остават за сметка на страните както те са ги направили.
Неоснователно е оплакването, че хонорара не можел да се разделя. Претенциите по
сметки са самостоятелни искове и за тях важи специалното правило на чл. 335,
изр. 2 от ГПК, което налага и ако по тях е уговорен отделен хонорар това да се
посочва изрично.
Неправилно обаче не е присъден хонорар за
производството по първата фаза на делбата. В това производство съдът е допуснал
до делба само един от двата заявени с исковата молба имота. По отношение на УПИ
VII-1249 искът за делба е отхвърлен. В този случай не
намира приложение чл. 355 ГПК, а общите правила по чл. 78 ГПК и ответника по
този иск има право на разноски (Определение № 78 от
27.04.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1521/2018 г., I г. о., ГК, и др. ).
Доколкото обаче видно от договора за правна помощ на
л. 33 от делото на ПРС не е посочено колко е уговорено и платено за всеки от
двата иска за делба поотделно следва да се приеме, че сумата от 600,00 лева е
платена поравно за исковете за делбата на двата имота или по 300,00 лева. И
следователно на Б. Г. се дължат 300,00 лева заплатен адвокатски хонорар по
отхвърления иск за делба на УПИ VII -1249. По
отношение претенцията за хонорара и първата фаза по отношение УПИ VI-1249 важи казаното по-горе и хонорар не се дължи.
По разноските за настоящото въззивно производство:
Във въззивна инстанция чл. 355 ГПК не се прилага.
Същевременно за обжалването на решението от 28.02.2019г. в частта му по чл. 248 ГПК отделни разноски не се дължат и ПОС не взима предвид изхода по тази част на
обжалването при определяне на разноските за въззивното производство (определение
№ 259 от 19.06.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1768/2018 г., определение № 265 от
17.07.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1586/2017 г. и др..) . Такива не се дължат
и относно обжалването на решението в частта му по чл. 247 ГПК-насрещната страна
не е давала повод за жалбата. Пред ПРС тя е изразила становище за основателност
на молбата по чл. 247 ГПК и не е отговорила на жалбата срещу това решение. Следователно
не е дала повод за въззивното производство в тази му част. Грешката на съда при
липса на оспорващо поведение не може да ѝ се възложи в тежест.
С оглед на обжалваемия интерес по претенциите по чл.
346 ГПК минималния хонорар по наредба 1/2004г. е в размер 437,69 лева. С оглед
на изхода на въззивното дело адв. Б. има право при условията на чл. 38 от ЗА на
адвокатски хонорар в размер 205,71 лева съобразно
уважената част (47 %) от жалбата срещу решението по исковете по чл. 346 ГПК.
Б. Г. има право на 11,75 лева за държавна такса по
жалбата срещу решението от 21.01.2019г. по претенциите по чл. 346 ГПК.
П. и И. Г. имат право на разноски за адвокатски
хонорар за въззивното дело съобразно отхвърлената част от жалбата срещу
решението от 21.01.2019г. по претенциите по чл. 346 ГПК, която е 53 %. Двете са
платили общо 500,00 лева за адвокат, от които имат право на 265,00 лева.
Водим от гореизложеното ПОС
РЕШИ :
ОТМЕНЯ
Решение 64/21.01.2019г. по гр.д.
7044/2017г. по описа на Пернишки районен съд В ЧАСТТА, с която Б.Й.Г. е осъден да
заплати на П.Ч.Г. и И.А.Г. сумата от 1383,00 лева разноски за геодезическо и
геоложко заснемане КАТО ВМЕСТО ТОВА
ОТХВЪРЛЯ ИСКА за тази сума.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
64/21.01.2019г. по гр.д. 7044/2017г. по описа на Пернишки районен съд В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА П.Ч.Г. с ЕГН ********** и И.А.Г. с ЕГН ********** и
двете с адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ на основание чл. 38, ал. 2 от закона за адвокатурата на
адвокат К.Б. от Пернишка адвокатска колегия със служебен адрес в *** адвокатско
възнаграждение за въззивното производство в размер на 205,71 лева.
ОСЪЖДА Б.Й.Г. с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ НА П.Ч.Г. с ЕГН ********** и
И.А.Г. с ЕГН ********** сумата от 265,00
лева – заплатен адвокатски хонорар за въззивното производство.
ОТМЕНЯ Решение
от 28.02.2019г. по гр.д. 7044/2017г.
по описа на Пернишки районен съд, постановено по реда на чл. 247 и чл. 248 ГПК В ЧАСТТА, с която са оставени без уважение исканията на
Б.Г. чрез адвокат Б. за поправки на явна фактическа грешка в Решение 247/06.03.2018г.
по същото дело и Решение
64/21.01.2019г. по същото дело, КАКТО И
В ЧАСТТА, с която е оставено без уважение искането на Б.Г. за изменение на Решение
64/21.01.2019г. в частта по разноските за първата фаза на делбата до размер от
300,00 лева за адвокатски хонорар КАТО
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА
ПОПРАВКА на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение
247/06.03.2018г. по гр.д.
7044/2017г. на ПРС в следния смисъл:
На страница
3 /трета/ от решението в диспозитива след израза: „УПИ VI-1249 в кв.
114 по плана на с. ***, община Перник“ И ВМЕСТО ИЗРАЗА: „… е площ от
645 кв.м. при граници:улица, Б,С., Д.Т., М.Т., А.Л., А.Т., К. и С.Е. и Д.Т.…“ ДА СЕ ЧЕТЕ: „… с площ по скица от
669,00 кв.м. при граници:улица, УПИ V-498,
УПИ IV-464, УПИ VII-1249…“.
На страница
4 /четвърта/ от решението в диспозитива след израза: „ ОТХВЪРЛЯ иска за допускане до делба на УПИ VII-1249 в кв. 114 по плана на с. ***, община
Перник“ И ВМЕСТО ИЗРАЗА:
„… с площ по нотариален акт от 510 кв.м. при граници:улица, Б,С., Д.Т., М.Т., А.Л.,
А.Т., К. и С.Е. и Д.Т.…“ ДА СЕ ЧЕТЕ:
„… с площ по скица от 524,00 кв.м. при граници:улица, УПИ VI-1249, УПИ IV-464, УПИ III-463, УПИ II-462, УПИ XII-461, УПИ VIII-465…“.
ДОПУСКА
ПОПРАВКА на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение 64/21.01.2019г. по гр.д.
7044/2017г. на ПРС в следния смисъл:
На страница
4 /четвърта/ от решението в диспозитива след израза: „ПОСТАВЯ В ДЯЛ на основание чл. 353 от ГПК на П.Ч.Г.
с ЕГН ********** и И.А.Г. с ЕГН ********** ***, 2-ри етаж и тавански етаж на
двуетажна масивна жилищна сграда с площ върху 64 кв.м., построена в УПИ VI-1249 кв. 114 по плана на с. ***, общ. Перник“ И ВМЕСТО ИЗРАЗА: „… с площ от
645 кв.м. при граници:улица, Б,С., Д.Т., М.Т., А.Л., А.Т., К. и С.Е. и Д.Т.…“ ДА СЕ ЧЕТЕ: „… с площ по скица
от 669,00 кв.м. при граници:улица, УПИ V-498, УПИ IV-464,
УПИ VII-1249…“.
На страница
4 /четвърта/ от решението в диспозитива след израза: „ПОСТАВЯ В ДЯЛ на основание чл. 353 от ГПК на Б.Й.Г.
с ЕГН ********** с адрес: ***, сутерен и първи етаж в масивна сграда с площ 23
кв.м. долепена към двуетажната масивна сграда-лятна кухня на двуетажна масивна
жилищна сграда с площ върху 64 кв.м., построена в УПИ VI-1249 кв. 114 по плана на с. ***, общ. Перник…“ И ВМЕСТО ИЗРАЗА: „… с площ от
645 кв.м. при граници:улица, Б,С., Д.Т., М.Т., А.Л., А.Т., К. и С.Е. и Д.Т.…“ ДА СЕ ЧЕТЕ: „… с площ по скица
от 669,00 кв.м. при граници:улица, УПИ V-498, УПИ IV-464,
УПИ VII-1249…“.
Навсякъде
на страница 4 /четвърта/ от решението в диспозитива след израза: „….Дворното място УПИ VI-1249 кв. 114 по плана на с. ***, общ. Перник…“ И ВМЕСТО ИЗРАЗА: „…с площ от 645
кв.м…“ ДА СЕ ЧЕТЕ: „… с площ
по скица от 669,00 кв.м….“.
ОСЪЖДА П.Ч.Г. с ЕГН ********** и И.А.Г. с ЕГН ********** и
двете с адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ НА Б.Й.Г.
с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 300,00 лева разноски за адвокатски
хонорар за отхвърления иск за делба на УПИ VII-1249.
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 28.02.2019г. по гр.д. 7044/2017г. в останалата обжалвана част.
Настоящото въззивно решение подлежи на обжалване пред
Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател : Членове : 1. 2.