Определение по дело №3871/2014 на Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е    №

 

гр. С.,     07  април  2014 г.

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,  I гражданско отделение, I-16 състав, в закрито съдебно заседание на седми    април през две хиляди четиринадесета година, в състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА

                                                                         

                       ЧЛЕНОВЕ:1.АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ                                  

          2.ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Петя Георгиева ч.гр. дело № 3871 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

           

Производството е по реда на чл.274 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

С частна жалба с вх.№ 3142352 от 11.12.2013 г.  ”А.И.” ООД с ЕИК ********, представлявано от Л.П., чрез адвокат В.В. - гр. С., ул. „А.” №**, вх.*, ет.* обжалва Разпореждане от 18.11.2013 г. по ч.гр.дело №18327/2013г на СРС, 68-ми  състав, с което е спряно  производството по молбата  по чл.420, ал.2 от ГПК до приключване на въззивното производство  по частна жалба  по чл. 419 от ГПК,  по арг. от чл.229, ал.1, т.4 от ГПК. Жалбоподателят поддържа, че в обжалваното разпореждане, неправилно и незаконосъобразно е прието, че производството по спиране на изпълнението по реда на чл.420 от ГПК и производството по отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение не могат и не следва да се развиват едновременно. Поддържа, че правомощията на съда в едностранното производство по чл.420 от ГПК се свеждат до това дали са налице предпоставките за спиране, предвидени в тази законова разпоредба, извършва се независимо  и - съгласно утвърдената съдебна практика, предхожда разглеждането на частната жалба по чл.419, ал.1 от ГПК. 

ИСКА съдът да  о т м е н и  Разпореждане от 18.11.2013 г. по ч.гр.дело №18327/2013г на СРС, ГО, 68 състав и молбата за спиране на принудителното изпълнение да бъде уважена, като обосновава основателността на искането за спиране с това,  че е представено обезпечение по реда на чл.180-181 от ЗЗД ипотека върху недвижими имоти в полза на банката- заявител.

С частна жалба с вх.№ 3135230 от 18.10.2013 г., жалбоподателят обжалва  Разпореждане за незабавно изпълнение по ч.гр.дело №18327/2013 г. на СРС, 68 състав, като поддържа, че е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено, тъй като не са налице основанията за  издаването на заповедта, а именно: наличност на редовен от външна страна  документ  по чл.417, т.2 от ГПК и той да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Твърди, че липсват данни  за движението  на погасяването на кредита, както и дата на обявяване на изискуемостта и липсва документ, който да удостоверява ликвидността му. Твърди, че в извлечението от счетоводните книги не се съдържат основните реквизити и че не е получавал уведомление или покана от заявителя за дължимост на суми. ИСКА  съдът да отмени Разпореждане за незабавно изпълнение по ч.гр.дело №18327/2013 г. и да обезсили издадения изпълнителен лист. Прави възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение, с оглед естеството и сложността на спора, обема  на изготвените книжа и факта, че страната не е участвала в нито едно открито съдебно заседание.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК, с писмения си отговор по жалбата срещу Разпореждане  от 18.11.2013 г. за спиране на производството по молбата по чл.420 от ГПК, адвокат Д.М., като пълномощник на ответника „Ю.Б.”АД моли тя да бъде оставена без разглеждане, тъй като се правят опити за заобикаляне на закона и в нея се излагат допълнителни доводи, липсващи в молбата за спиране на изпълнителното производство. Поддържа, че ипотеката в полза на банката не е обезпечение пред съд, както и че към момента на подаване на молбата  изпълнителното дело не е било образувано и нямало какво да се спира.

С писмения си отговор срещу  частна жалба срещу Разпореждане за незабавно изпълнение по ч.гр.дело №18327/2013г на СРС, ответникът моли да бъде оставена  без уважение, тъй като реквизитите, за които се твърди, че липсват в извлечението от счетоводните книги съществуват и жалбоподателят не следвало да смесва два различни документа-извлечение от сметки и движение по сметки, а датата на предсрочната изискуемост била посочена в извлечението. Сочи, че към извлечението е приложена  и покана, с която длъжникът бил поканен да заплати доброволно просрочените суми и бил предупреден,  че при неплащане кредита ще бъде обявено за предсрочно изискуем. Счита за несъстоятелни възраженията за прекомерност  на адвокатското възнаграждение,  което е в рамките на еднократния размер на възнаграждението, предвиден в Наредба №1/2004 г.

Софийски градски съд, за да се произнесе съобрази следното:

Частните жалби са подадени в срок и от легитимирана страна-длъжник в заповедното производство, против подлежащи на обжалване съдебни актове и са допустими.

С Разпореждане от 28.08.2013 г. по гр.д.№18327 /2013 г. СРС, ГО, 68 състав е  уважил заявлението на “Ю.Б.” АД против “А.И.” ООД  и  е издал заповед за незабавно изпълнение  на 28.08.2013 г. и изпълнителен лист на  28.08.2013 г.  за  вземания по банков кредит  за  сума от  440 982, 86 лв. от които: 371 476, 22 лв. представляващи главница, 66 306, 35 лв. представляващи договорна лихва по договора за кредит за периода от 21.10.2011 г. до 24.04.2013 г. и 3 200, 29 лв. представляващи такси  за периода от 21.10.2011 г. до 24.04.2013 г., заедно  със законна лихва  върху главницата, считано от предявяването на заявлението до окончателното изплащане, както и сумата от 14 651, 46 лв. представляващи направените разноски по делото. Разпореждането  е издадено въз основа на документ по чл.417, т. 2, предл. 2 от ГПК преценено с оглед предпоставките по чл. 418, ал.1, ал.2 и ал.3 от ГПК. Длъжникът “А.И.” ООД е предявил чрез пълномощника си  адвокат В.В. на 18.10.2013 г. едновременно: възражение по чл.414, ал.1 от ГПК срещу заповед за изпълнение; частна жалба по чл.419, ал.1 от ГПК срещу разпореждане за незабавно изпълнение; молба по чл.420 от ГПК за спиране на незабавното изпълнение. С молбата си за спиране е изложил твърдения, че в случая е предоставено обезпечение по см. на чл.180 и чл.181 от ЗЗД, а именно ипотека върху недвижимия имот в полза на банката- кредитор, която обезпечава вземането и се е позовал на съдебна практика относно приложението и на двете хипотези за спиране на изпълнителното производство от съда, издал заповедта за изпълнение. В случая молбата следва да се квалифицира като такава по чл.420, ал.1 от ГПК, тъй като молителят е поискал от съда да спре изпълнението, при наличието на обезпечение на процесното вземане (чл.180 и чл.181 от ЗЗД). С допълнителна молба от 04.11.2013 г. длъжникът е представил удостоверение от ЧСИ, от което е видно че поканата за доброволно изпълнение по изп.дело №20138580401150 и заповедта за изпълнение са връчени на длъжника на 04.10.2013 г. и срока по чл.414, ал.1, чл.419, ал.1, чл.420, ал.2 от ГПК е спазен.  

С обжалваното разпореждане от 18.11.2013 г. СРС, ГО, 68 състав е спрял “производството по молбата по чл.420, ал.2 от ГПК до приключване на въззивното производство по частната жалба по чл.419 ГПК”, с мотиви че производството за  спиране по реда на чл.420 от ГПК и производството по отмяна на разпореждане за незабавно изпълнение  по чл.419 от ГПК не могат и не следва да се развиват едновременно. Посочил е още, че производствата следва да се развиват последователно като производството по реда на чл.419 от ГПК трябва да предшества производството по чл.420 от ГПК.

При тези данни по делото, от правна страна съдът прие следното: С възражението си жалбоподателят има възможност да поиска спиране на незабавното изпълнение по чл.420 от ГПК, когато искането е подкрепено с убедителни писмени доказателства, разколебаващи удостоверителната доказателствена сила на изпълнителното основание, или представи надлежно обезпечение за кредитора, по реда на чл.180 и чл.181 от ЗЗД. Софийският районен съд в разпореждането си  от 18.11.2013 г. е приел, че производството по чл.420, ал.2 от ГПК следва да бъде съобразено с евентуалната отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение от въззивният съд при произнасянето по частната жалба по чл.419, ал.1 от ГПК и постановил спиране на производството по чл.420, ал.2, по аргумент чл.229, ал.1, т.4 от ГПК. Това разпореждане е незаконосъобразно и следва да се отмени, по следните съображения:

Заповедното производство е регламентирано в част V на ГПК “Изпълнително производство”, Глава 37 и е част от изпълнителния процес. Спрямо него са приложими общите основания за спиране на изпълнението по чл.423 от ГПК (които важат за всяко принудително изпълнение, независимо от това какъв акт се изпълнява), в които е посочено и се препраща само към основанията по чл.229, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК, не и към останалите хипотези, както и в т. 5 към други случаи предвидени със закон. Към тях се отнасят и специалните основания по чл.420 от ГПК за спиране на незабавното изпълнението по заповед, издадена въз основа на документ по чл.420 от ГПК, които  са разделени в две групи: основания за спиране по силата на закона (ex lege) - подаването в срок на възражение срещу заповедта за изпълнение въз основа на менителничен ефект (чл.417, т.9) и учредяването на обезпечение пред съд по чл.180 и чл.181 от ЗЗД, и второ -  основания за спиране по разпореждане на съда, въз основа на убедителни писмени доказателства. Ако искането за такова спиране е подаден в срок, съдът преценява убедителността на представените писмени доказателства и със своя акт той спира принудителното изпълнение. Настоящият съдебен състав намира, че спрямо молбата за спиране на принудително изпълнение, възоснова на основанията по чл.420 от ГПК, не могат да се приложат правила за спиране на общото исково производство по чл.229 от ГПК, каквато аналогия е направена от районният съд с разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК. Съгласно нея, производството по гражданско дело се спира, ако в същия или в друг съд се разглежда дело, решаването на което ще има значение за правилното решаване на спора. Съдът, пред който е образувано съдебното производство постановява спиране, ако между делата е налице обусловеност на разглежданото дело от друго дело с преюдициалния характер спрямо производството, което следва да бъде спряно и предопределя решаването му по същество. Разпоредбата е приложима в исковото производство, което се развива и е насочено към разрешаването на правния спор с решение. Производството по чл.420 от ГПК за спиране на изпълнението е отделно производство, което се развива във функционална връзка със заповедното производство и изпълнителното производство, то защитава отделен правен интерес, а именно да не се претърпи материалноправно незаконосъобразно изпълнение, въпреки липсата на вземане (вж. “Българско гражданско процесуално право”, IX преработено и допълнено издание, Издателство “Сиела Норма” АД, С., 2012 година, стр.900). Спиране на  изпълнителното производство, образувано възоснова на заповед за изпълнение е специално производство, уредено с разпоредбата на чл.420 от ГПК, при специална компетентност на съда – съдът издал заповедта за незабавно изпълнение, и при специални основания за това. Районният съд разглежда молбата за спиране по чл.420 от ГПК в закрито заседание, без да връчва препис от нея на взискателя, също както издава заповедта за изпълнение без да връчва препис от заявлението на длъжника. По този ред се разглежда всяка молба за спиране - както тези по чл.420, ал.2 от ГПК, така и тази по чл.420, ал.2 от ГПК. На взискателя се връчва препис от определението за спиране (чл.7, ал.2 от ГПК) и той може да го обжалва с частна жалба на основание чл.274, ал.1 от ГПК, която районният съд администрира според правилата на  чл.275 и чл.276 от ГПК (вж.Определение № 454 от 29.12.2008 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2260/2008 г., III г. о., ГК).

В разглежданият казус, районният съд незаконосъобразно е спрял  развитието на това специално производство, до разрешаването на друго самостоятелно производство, което защитава съвсем различен  правен интерес – това по чл.419, ал.1 от ГПК. Освен това основанията за отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение са свързани само с редовността на документа по чл.417 от ГПК и наличието на изпълняемо право и се основава само по съображения, извлечени от документа, възоснова на който се издава заповедта, а в производството за спиране по чл.420 от ГПК – основания са наличието на надлежно обезпечение на вземането, което да гарантира взискателя до разглеждането по същество на направеното възражение по чл.414, ал.1 от ГПК относно съществуването на вземането. Помежду им липсва преюдициална връзка.

Софийският районен  съд е следвало да се произнесе по същество по молбата, с която е сезиран и да постанови или откаже спиране на изпълнението с определение, подлежащо на съдебен контрол по реда на чл.420 от ГПК. Такъв съдебен акт не е постановен. Той не може да се постанови за пръв път от въззивния съд, по повод на обжалване на постановеното разпореждане на СРС, ГО 68 състав с което “производството по молбата по чл.420 от ГПК“  е спряно, което налага връщането на делото на първинстанционния съд с указания за извършване на следващите се съдопроизводствени действия.

Разгледана по същество втората частна жалба вх.№ 3135230 от 18.10.2013 г е НЕОСНОВАТЕЛНА.

            Със заповед от 28.08.2013 г. по ч.гр.д.№ 18327/2013 г. на СРС, ГО, 68 състав е уважено заявлението за издаване на заповед по чл.417 от ГПК възоснова на документ – извлечение от счетоводните книги на банката – заявител. С нарочно разпореждане от същата дата – постановено незабавното й изпълнение, на основание чл.418, ал.1 от ГПК. Със заявлението са представени извлечение от счетоводни книги към дата 24.04.2013 г. В документа и в заповедта за изпълнение е посочено, че вземането е възникнало от Договор за банков кредит, ведно с Анекс № 1 от 02.10.2009 г. и те са приложени към заявлението. Съгласно чл. 24 , раздел VIII  от Договора, да обяви заи изискуем преди срока цялото кредитно задължение при услоивята посочени в б.”а” до “г”, а съгласно анекса  от 02.10.2009 г. тази клауза е предоговорена и чл.8 б.А/ предвижда, че тази изискуемост настъпва без да е необходимо каквото и да било уведомяване или волеизявление на кредитополучателя. Съгласно чл.419, ал.2 от ГПК, частните жалби против разпореждането за незабавно изпълнение могат да се основават само на съображения, извлечени от актовете по чл.417 от ГПК. Предпоставките, обуславящи постановяване на незабавното изпълнение и издаване на изпълнителен лист са редовност от външна страна на представения документ и съдържащо се в него подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, които в случая са налице. При извършване на проверката на формалната доказателствена сила на документа, съдът проверява само дали той е редовен от външна страна  и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска издаване на заповед за изпълнение (чл.418, ал.2, изр. І-во от ГПК). Съгласно разпоредбата на чл.60, ал.2 от ЗКИ, когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем, поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита, възниква правото на банката да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.418 от ГПК, въз основа на извлечение от счетоводните си книги. В настоящия случай представените към заявлението документи са сред изчерпателно изброените в чл.417, ал.1, т.2 във вр. с чл.60, ал.2 от ЗКИ, и удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, спрямо което се иска издаване на изпълнителен лист. Представените документи са документи по чл.60, ал.2 ЗКИ във връзка с чл.417, т.2 ГПК, изходящи от банката, изготвени от оторизирани нейни длъжностни лица, въз основа на които следва да се издаде заповед за незабавно изпълнение. При извършване на проверката, съдът е съобразил данните за договора за кредит - дата на сключване, размер, данни за движението на погасяването му,  размерът на просроченото задължение по главницата, договорните и наказателните лихви, които се удостоверят с извлечението от счетоводните книги. Установено е и второто основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение, а именно- подлежащото на изпълнение вземане.

С оглед на изложеното, съдът приема  че извлечението от счетоводните книги представлява редовен документ по смисъла на чл. 417, т. 2 ГПК  и удостоверява ликвидността и изискуемостта на заявеното от заявителя вземане, поради което са били налице предпоставките на чл.418 от ГПК за постановяване на незабавното изпълнение на заповедта и районният съд е постановил законосъобразно разпореждане.

По частната жалба  по чл.413, ал.1 от ГПК - Съгласно чл.78, ал.3 от ГПК, приложим в заповедното производство като правило с общ характер, заплатените от ищеца такси и разноски се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от искането, а в полза на юридически лица, защитавани от юрисконсулт, се присъжда адвокатско възнаграждение. Видно от тези  разпоредби предпоставките за присъждане на разноски са две - искането да е уважено и да са заплатени такси и разноски, респективно да е осъществявана адвокатска защита в полза на заявителя. В настоящият случай тези предпоставки са налице и райониният съд е присъдил разноски за адвокатско възнаграждение на адвокат Манчев, който е представлявал заявителя в това си качество и по силата на пълномощно ( л.9 и 10 от делото на СРС). Размерът на присъденото възнаграждение е съобразен с разпоредбата на чл.7, ал.5 във вр. с ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като не надвишава значително предвидения минимален такъв.

ВОДИМ от горното, съдът

 

            О П Р Е Д Е Л И :

 

            ОТМЕНЯ Разпореждане от 18.11.2013 г. по ч.гр.дело №18327/2013 г. на СРС, ГО, 68  състав , с което е спряно  “производството по молба  по чл.420, ал.2 от ГПК” до приключване на въззивното производство по частна жалба  по чл. 419, ал.1 от ГПК.

            ОСТАВЯ без УВАЖЕНИЕ  частна жалба с вх.№ 3142352 от 11.12.2013 г. на”А.И.” ООД с ЕИК ********, представлявано от Л.П., чрез адвокат В.В. с адрес  гр. С. , ул. „А.” №** , вх.*, ет.* против  Разпореждане от 18.11.2013 г. по ч.гр.дело №18327/2013г на СРС, ГО, 68 състав за незабавно изпълнение на Заповед от 28.08.2013 г. за изпълнение на парично задължение, възоснова на документ.

ОСТАВЯ без УВАЖЕНИЕ  частната жалба на ”А.И.” ООД с ЕИК ********, представлявано от Л.П., чрез адвокат В.В. с адрес  гр. С. , ул. „А.” №** , вх.*, ет.*  против Заповед от 28.08.2013 г. за незабавно изпълнение на парично задължение възоснова на документ по ч.гр.дело №18327/2013г на СРС, ГО, 68 състав, в частта за разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 5 831, 80 лв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

            Връща делото на СРС, ГО, 68 състав за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по искането за спиране на изпълнението с молба с вх. № 3135228 от 18.10.2013 г.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

   

      ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                               2.