МОТИВИ
към
Присъда № 260018 от 03.12.2020 г.,
постановено
по НЧХД № 237/2020 г. по описа на РС – Харманли
Производството
по делото е образувано по частна тъжба, подадена от Б.Ю.П., с която на А.А.И. са повдигнати обвинения, за това, че:
-
на
31.10.2019 г. пред заведение „Ф.” в гр. Симеоновград, ул. ***, й е причинил
лека телесна повреда, изразяваща се в контузия в областта на главата и шията,
довела до причиняване на страдание без разстройство на здравето, представляващо
престъпление по чл. 130, ал. 2 НК;
-
на
31.10.2019 г. пред заведение „Ф.” в гр. Симеоновград, ул. ***, публично й е
нанесъл обида, като е извършил нещо унизително за честта и достойнството й в
нейно присъствие чрез нанасяне на удари в областта на главата и шията –
престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК;
-
на
31.10.2019 г. в гр. Симеоновград, ул. ***, противозаконно е повредил чужда
движима вещ – лек автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“ с рег. № ****, нейна
собственост, като причинените вреди
са в размер на 502 лв. и деянието представлява маловажен случай – престъпление
по чл. 216, ал. 4, вр. ал. 1 от НК.
По делото са приети за съвместно разглеждане
граждански искове, предявени от частния тъжител Б.Ю.П. срещу подсъдимия А.А.И., както следва: за сумата от 3000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК; за сумата в размер от 2000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението
по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК, както и сумата в размер на
502 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от
престъплението по чл. 216, ал. 4 вр. ал. 1 от НК, ведно със законната лихва,
считана от датата на увреждането 31.10.2019 г. до окончателното изплащане на
сумите.
В съдебно заседание повереникът на частния тъжител и
граждански ищец - адв. Г.З. поддържа повдигнатите с частната тъжба обвинения.
Излага съображения, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства се
установявало, че подсъдимият е извършил престъпленията, в които е обвинен.
Пледира за постановяване на осъдителна присъда, с която на подсъдимия се наложи
справедливо наказание в рамките на предвиденото от закона. Моли за уважаване на
предявените граждански претенции и за присъждане на направените по делото
разноски.
Частният тъжител и граждански ищец Б.Ю.П., редовно
призована, не се явява в съдебно заседание и не взема становище по повдигнатото
обвинение.
В пледоарията си защитникът на подсъдимия - адв. А.П.,
излага анализ на наличната по делото доказателствена съвкупност, като
обосновава извод за недоказаност на повдигнатото обвинение и несъставомерност на описаните в тъжбата деяния. Моли за постановяване на оправдателна присъда и отхвърляне на гражданските
искове. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Подсъдимият А.А.И. дава обяснения по обвиненията, в които отрича да е извършил вменените му
деяния. В последната си дума подсъдимият моли да бъде оправдан.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият
А.А.И., ЕГН **********, е роден на *** г. в гр. Свиленград, с адрес за призоваване гр. Симеоновград, ул. ***. Същият е българин, с българско
гражданство. Завършил е средно образование, работи в чужбина, неженен и
неосъждан.
На 31.10.2019 г. вечерта частният
тъжител Б.Ю.П. заедно със съпруга си - свидетелят М.И.П. и сина си - свидетелят
И.М.П. посетили тържество по повод местните избори, провеждащо се в заведение „Ф.” в
гр. Симеоновград, ул. ***, със собственик Ф.Г.И.. В заведението присъствал и
подсъдимият А.А.И. заедно със свидетеля А.И.Д..
Подсъдимият познавал семейството на тъжителя, защото живеели в един квартал,
като преди били добри приятели със свидетеля И.П.,
но впоследствие отношенията им се влошили.
Около 21:00 часа тъжителят и
семейството й решили да се прибират и излезли от заведението. След тях тръгнали
подсъдимият А.И. и свидетелят А.Д.. Подсъдимият се запътил към свидетеля И.П. и
започнал да се заяжда с него по повод тяхна стара вражда. Впоследствие двамата
започнали да се дърпат и бутат, при което частният тъжител Б.П. се намесила и
се опитала да ги разтърве. Тя застанала от дясната страна на сина си -
свидетелят И.П., който се намирал лице в лице с подсъдимия А.И.. Докато тя се
опитвала да предотврати побоя, подсъдимият замахнал с
юмрук, като ударът попаднал в нея, в областта на главата, отстрани на шията. В
този момент всички присъстващи пред заведението се втурнали да ги разтърват.
Вследствие на удара на частния тъжител й прилошало, поради което свидетелите И.П.
и М.П. ***, където изкачали известно време, но не
получили медицинска помощ, тъй като лекарският екип бил изпратен на друг
сигнал, поради което си тръгнали.
Междувременно за случилото се узнал
свидетелят А.А.А. - син на подсъдимия, който в гнева
си към семейство Пашови взел дървен кол и се насочил към дома им. Там бил
паркиран лек
автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“ с рег. № ****, собственост на тъжителя Б.П..
Свидетелят А. започнал да нанася удари по автомобила с носения от него дървен
кол, в резултат на което се счупили предното панорамно стъкло, двете стъкла на
задната врата и двете странични леви стъкла. След него тръгнал подсъдимият А.И.
и техни роднини, като успели да го спрат. В същото време от дома на семейство
Пашови излезнала свидетелката Б.С.И., която живеела
на семейни начала със свидетеля И.П.. Нейното внимание било привлечено от
вдигащия се шум, заради който започнали да излизат хора и от съседните къщи.
Впоследствие подсъдимият и свидетеля А. заедно с техните роднини си тръгнали, а
на мястото пристигнало семейството на частния тъжител, които заварили
паркирания автомобил с потрошени стъкла. На следващия ден тъжителят Б.П.
посетила съдебен лекар и след извършен
преглед й било издадено съдебномедицинско удостоверение № 462/19.
По случая било образувано досъдебно
производство № 570/2019 г. по описа на РУ - Харманли, което се водело за
престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК. С постановление от 19.05.2020 г. прокурор
при РП - Харманли спрял наказателното производство и на основание чл. 50 от НПК
уведомил пострадалото лице Б.Ю.П., че след извършената проверка установил
наличие на две престъпления от частен характер - чл. 130, ал. 2 от НК и чл.
216, ал. 4, вр. ал. 1 от НК, като й указал, че разполага с 6-месечен срок за
подаване на тъжба до РС - Харманли.
В хода на производството по делото е
назначена съдебно медицинска експертиза, от чието заключение, изготвено въз
основа на представеното по делото СМЕ № 462/19, се установява, че тъжителят Б.Ю.П.
е получила контузия в областта на шията и главата, проявена с болки. Вещото
лице е посочило, че уврежданията са причинени по механизъм на действие на твърд
тъп предмет и могат да се получат така, както е заявено от пострадалото лице.
Констатирано е, че е причинено страдание без разстройство на здравето, със срок
за отзвучаване на уврежданията от 10-14 дни.
От заключението на назначената
съдебно оценъчна експертиза се установява, че стойността на нанесените щети на лек автомобил
марка „Форд“, модел „Транзит“ с рег. № ****, определена по средни пазарни цени
към 31.10.2019 г., възлиза на 502 лева.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните по делото гласни доказателства - обясненията
на подсъдимият А.А.И., показанията на свидетелите Б.С.И.,
В.З.Д., М.И.П., Т.М.С., А.А.А., А.И.Д., Ф.Г.И. и И.М.П.,
от заключенията на назначените съдебно медицинска и съдебно оценъчна
експертизи, както и от писмени доказателства, приобщените по реда на чл. 283 от НПК.
В посочения доказателствен материал са налице редица
противоречия относно протичането на събитията на инкриминираната дата, което
изисква подлагането им на внимателен анализ за установяване на обективната
истина. Събраните доказателства могат да бъдат условно разделени на две групи:
първата, касаеща възникналият конфликт пред заведение „Ф.“ в гр. Симеоновград и
втората - последвалият развой на вечерта пред дома на тъжителя.
Първата група включва основно показанията на свидетелите В.Д.,
М.П., И.П. и Ф.И.. От тези гласни доказателствени средства се изяснява, че
конфликтът е възникнал между подсъдимия и свидетеля И.П., като причината е
съществувала помежду им стара вражда. Започнал първоначално като словесен
сблъсък, той бързо ескалирал във физическа саморазправа с взаимно дърпане и
бутане. Първите трима от посочените свидетели са преки очевидци на случилото
се, като еднопосочно заявяват, че участието на тъжителя Б.П. се е изразило в
намеса с цел предотвратяване на конфликта. Показанията им са категорични, че
именно в този момент тя е била ударена с юмрук от подсъдимия А.И.. Тук обаче се
откроява противоречие в показанията на свидетелите относно броя и мястото на
нанасяне на ударите. От една страна свидетелите В.Д. и И.П. твърдят 2-3 удара в
областта на лицето, докато от друга страна свидетелят М.П. говори за един удар
в областта на главата, отстрани на шията. За преодоляване на това противоречие
следва да се вземат предвид всички конкретни обстоятелства, касаещи развитието
на конфликта, сред които причините за възникването му, местоположението на
тъжителя - от дясната страна на свидетеля И.П., който се
намирал срещу подсъдимия А.И., както и траекторията на удар от подсъдимия със свита в юмрук дясна ръка. От изложеното
може да се направи извод, че ударът е бил един, предназначен за свидетеля И.П.,
но попаднал в тъжителя. При това положение съдът намира за най-достоверни и
дава вяра на показанията на свидетеля М.П.. Наред с това наличието на нанесен удар се потвърждава и от
приетото по делото съдебномедицинско удостоверение и заключението на
назначената съдебномедицинска експертиза. Съдът кредитира заключението на експертизата
като компетентно изготвено, с необходимите знания и умения, и съответстващо на
останалите събрани по делото доказателства.
В обсъдената група доказателствени източници попадат също
обясненията на подсъдимия А.И., както и свидетелските показания на А.Д. и Т.С.,
които обаче съдът не кредитира в цялост. В преобладаващата си част обясненията на подсъдимия са съсредоточени
върху защитната позиция да отрича авторството на деянието чрез изграждане на
алиби относно местонахождението си по време на деянието. В тази насока
подсъдимият поддържа, че още в началото на конфликта е бил заключен в
заведението, като не е взел участие в развилия се побой, което се потвърждава
от свидетелите А.Д. и Т.С.. Така изложената версия обаче не кореспондира с
вече обсъдените доказателствени източници, установяващи съпричастността на
подсъдимия към инкриминираното деяние. По тази причина настоящият съдебен
състав преценява, че не следва да кредитира показанията на свидетеля Д., чиято
единствената цел е да бъде оневинен подсъдимия. На следващо място, не следва да
се приемат с доверие и показанията на свидетелката С., които имат производен
характер, доколкото тя не е била очевидец на процесните събития, а изцяло
пресъздава версията на подсъдимия. Предвид изложените съображения съдът намира
защитната позиция на подсъдимия за опровергана от събраната по делото
доказателствена съвкупност, поради което не обоснова своите фактически изводи
на тази част от неговите обяснения, с която осъществява конституционно
признатото си право на защита.
Втората група доказателствени
източници, свързани с развитието на събитията пред дома на тъжителя, обхваща
показанията на свидетелите Б.И. и А.А., както и обясненията на подсъдимия А.И.. От същите с
категоричност се установява извършеното посегателство върху автомобила,
собственост на тъжителя Б.П.. Назначената по делото съдебно оценъчна експертиза
потвърждава наличието на нанесени материални щети, изразяващи се в счупване на предно панорамно стъкло, два броя стъкла на задна
врата и два броя странични леви стъкла, всичко на средна пазарна стойност от
502 лева. Съдът приема заключението на експертизата като изготвено
безпристрастно и обективно, съответно на поставената задача и кореспондиращо с останалите събрани по делото
доказателства.
Основното
разминаване в обсъжданата група доказателства касае авторството на така
осъщественото повреждане. В тази насока свидетелката И. сочи като извършител
подсъдимия, като не отрича да е възприела присъствието и на свидетеля А..
Последният от своя страна направи своеобразно признание в показанията си, че
именно той е автор на посегателството, което недвусмислено се потвърди и от
подсъдимия. Съобразно техните твърдения, подтикнат от гнева си, породен от конфликта
между баща му - подсъдимия и семейството на тъжителя, свидетелят А. нанесъл
удари с дървен кол по автомобила, потрошавайки стъклата му. Така изложената
версия е до голяма степен правдоподобна и логически издържана, поради което не
е изключена възможността да е напълно достоверна. Предвид очертаното съществено
противоречие относно авторството, съдът не може да приеме за доказана
съпричастността на подсъдимия при извършването на обсъжданото деяние.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
По
отношение на престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК:
При така установената фактическа обстановка и
изложения доказателствен анализ съдът намери, че подсъдимият А.А.И. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на посоченото престъпление.
От обективна страна - на 31.10.2019 г.
пред заведение „Ф.” в гр. Симеоновград, ул. ***, подсъдимият А.А.И. е причинил на тъжителя Б.Ю.П. лека телесна повреда,
изразяваща се в контузия в областта на главата и шията, довела до причиняване
на страдание без разстройство на здравето.
В своята съвкупност събраните по
делото доказателства по категоричен начин установяват, че подсъдимият И. е
нанесъл удар с юмрук в областта на главата, отстрани в шията на тъжителя П..
Вследствие на осъщественото от подсъдимия деяние, пострадалата е получила
контузия в областта на главата и шията, проявена с болка, което е причинило
страдание без разстройство на здравето. Касае се за продължителен процес на
болка, представляваща неприятно физическо усещане, предизвикан от посегателството
върху телесната неприкосновеност на пострадалата /в този смисъл
Постановление № 3 от 27.09.1979 г. на Пленума на ВС/. Посоченият резултат
се квалифицира като лека телесна повреда с причиняване на страдание без
разстройство на здравето по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК.
От субективна страна -
деянието е извършено при форма на вината евентуален умисъл по смисъла на чл.
11, ал. 2, пр. 2 от НК. Подсъдимият И. е съзнавал обществената опасност на
деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е допускал тяхното
настъпване. Той е възприемал местоположението на тъжителя Б.П. - вдясно на
намиращия се срещу него свидетел И.П., като е съзнавал, че при посегателство
спрямо последния може да засегне и нея. В същото време стремейки се към
основната си цел - да нанесе удар на свидетеля П., въпреки че е допускал
възможността същият да попадне другаде, се е съгласил с настъпването на
престъпния резултат - причиняване на телесна повреда на тъжителя.
По отношение на
престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК:
В разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от НК
е регламентирана наказателна отговорност за лице, което каже или извърши нещо
унизително за честта и достойнството на другиго в негово присъствие. Обект на защита са обществените
отношения, осигуряващи неприкосновеността на личното чувство за достойнство,
самооценката на човека и положителната оценка, която всеки има за собствената
си личност.
Съгласно трайно утвърденото разбиране както в теорията,
така и в практиката при обидата деецът дава своя негативна оценка или мнение за
личността на пострадалия в словесна форма чрез епитети, квалификации, сравнения
и/или несловно - при заплюване, плесница, символичен жест с ръка, изготвяне на
унизително изображение, които по своето съдържание засягат честта и
достойнството на адресата и се обективират с такава
цел. От субективна страна деецът следва да съзнава тази негативна оценка, с
която са натоварени неговите думи или действия, че те ще бъдат възприети от
адресата, както и че по този начин те ще засегнат неговата чест и достойнство и
пряко да цели това.
В настоящия случай повдигнатото с тъжбата обвинение е за
това, че с действията си, чрез които е причинил на тъжителя Б.П. лека телесна
повреда, подсъдимият А.И. публично и в нейно присъствие й е нанесъл обида -
престъпление по чл. 148,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че подсъдимият е
нанесъл удар с юмрук в областта на главата, отстрани в шията на тъжителя, с
което й е причинил страдание, без разстройство на здравето. При преценка на
конкретните данни по делото съдът намери, че поведението на подсъдимия И. не е
било израз на унизяване честта и достойнството на тъжителя П.. Този извод
следва най-напред от вече обсъденото обстоятелство, че действията на подсъдимия
не са били насочени пряко и персонално към пострадалата. Наред с това тези
действия не отразяват негово негативно отношение към нейните лични качества и
достойнство. По тази причина съдът прие, че подсъдимият А.И. не е осъществил от обективна състава на вмененото му престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146,
ал. 1 от НК.
Субективна несъставомерност
на деянието се извежда от обстоятелството, че целта на подсъдимия И. не е била
да унижи честта и достойнството. Тук отново следва да се посочи, че с
предприетия от подсъдимия удар със свита в ръка юмрук, той е целял да извърши
посегателство спрямо свидетеля И.П.. При това положение с попадането на удара
върху тъжителя, подсъдимият не е имал намерение да демонстрира своя отрицателна
оценка за нея.
По изложените съображения и на
основание чл. 304 от НПК съдът намери за невинен и оправда подсъдимия А.А.И. по повдигнатото му обвинение за престъплението по чл. 148,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК.
По отношение на
престъплението по чл. 216, ал. 4, вр. ал. 1 от НК:
Разпоредбата на чл. 216, ал. 1 от НК криминализира противозаконното
унищожаване или повреждане на чужда движима или недвижима вещ, а в ал. 4 е
регламентирана наказуемостта на маловажните случаи на престъплението.
В настоящия случай от събраните по
делото доказателства безспорно се установи, че е налице повреждане на чужда движима
вещ – лек автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“ с рег. № ****, собственост на тъжителя Б.Ю.П.. Осъщественото върху тази вещ
въздействие, чрез нанасяне на удари с дървен кол, е довело до такова изменение
в структурата й, което я е направило временно негодна за употреба по
предназначение. От заключението на назначената по делото съдебно оценъчна експертиза
се установи, че причинените материални щети се изразяват в счупване на предно панорамно
стъкло, два броя стъкла на задна врата и два броя странични леви стъкла, като
стойността им по средни пазарни цени към 31.10.2019 г. възлиза на 502 лева.
От
друга страна не са налице категорични данни за авторство на деянието от страна
на подсъдимия А.А.И.. Доказателствата по делото
позволяват да се направи извод, че извършител е неговият син - свидетелят А.А.А..
Съобразно разпоредбата на чл. 304 от НПК съдът
признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено,
че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато
деянието не съставлява престъпление.
В контекста на изложеното съдът призна подсъдимия А.А.И. за невинен и го оправда по обвинението за извършване
на престъпление по чл. 216, ал. 4, вр. ал. 1 от НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО
За извършеното престъпление по чл.
130, ал. 2 от НК
законът предвижда наказание лишаване до шест месеца или пробация, или глоба
от сто до триста лева.
Съдът констатира, че са налице предпоставките за освобождаване на подсъдимия
А.А.И. от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. Преди всичко предвиденото наказание за извършеното
от подсъдимия престъпление отговаря на критериите, заложени в чл. 78а, ал. 1,
б. „а” от НК. От приложената по делото
справка за съдимост е видно, че подсъдимият И.
не е осъждан, както и че не е освобождаван от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК. С престъплението не са причинени имуществени
вреди. Липсват и отрицателните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл.
78а, ал. 7 от НК, които изключват приложението на обсъждания институт. В контекста на
изложеното и предвид императивния характер на разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК настоящия съдебен състав освободи подсъдимия А.А.И.
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба”.
При индивидуализиране размера на
наказанието съдът съобрази
вида и характера на засегнатите обществени отношения, охраняващи здравето и
телесната неприкосновеност. Съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства чистото съдебно минало, семейното положение и трудовата
ангажираност на подсъдимия. Отегчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства съдът не констатира.
С
оглед изложеното настоящият съдебен състав намери, че наказанието на подсъдимия А.А.И. следва да бъде определено при превес
на смекчаващите обстоятелства в минимално предвидения в закона размер от 1000
лв. Индивидуализирано по този начин наказанието се явява адекватна на
извършеното санкция, която ще способства в пълнота за изпълнение на целите по
чл. 36 от НК.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА
ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ
Съдът
намери, че предявеният от пострадалата Б.Ю.П. граждански
иск за обезщетяване
на неимуществени вреди, причинени от престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК е основателен и доказан по своето правно основание, поради
което са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране на гражданската
отговорност на подсъдимия за извършения от него деликт. Деянието на подсъдимия
е противоправно и виновно. На пострадалия са причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в страдания, като тези вреди са в пряка причинна връзка с
извършеното от подсъдимия деяние.
При
определяне на размера на дължимото обезщетение съдът съобрази разясненията, дадени в Постановление
№ 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС, като прецени конкретните в случая
обективно съществуващи обстоятелства. Такива са характера на увреждането,
причинило страдание без разстройство на здравето, изразяващо се в контузия в областта на главата и шията, периодът на възстановяване около
10-14 дни, последиците от нараняването. При съвкупна преценка на изложените
обстоятелства съдът намери, че обезщетение в размер на 500 лева се явява
справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД и ще репарира в достатъчна степен
претърпените от тъжителя неимуществени вреди вследствие на извършеното от
подсъдимия деяние. В този
смисъл претендираното обезщетение от 3000 лева е в завишен размер, който не е
съответен на релевантните по делото обстоятелства. При това положение съдът
уважи така предявения граждански иск за сумата от 500 лева, като за разликата
до пълния претендиран размер от 3000 лева го отхвърли като неоснователен.
По отношение на другите граждански искове, предявени
от частния тъжител Б.Ю.П. срещу подсъдимия А.А.И. за сумата в
размер от 2000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди
от престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК, както и
сумата в размер на 502 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди от престъплението по чл. 216, ал. 4 вр. ал. 1 от НК, ведно със законната
лихва, считана от датата на увреждането 31.10.2019 г. до окончателното изплащане
на сумите. За уважаване на гражданскоправната претенция е необходимо да се
установи, че вследствие на виновни и противоправни действия от страна на
подсъдимия, на гражданския ищец е причинена вреда, както и нейният размер. В
конкретния случай и при двете посочени престъпления липсва елемент от
фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно – противоправно
извършено от подсъдимия деяние. Доколкото подсъдимият А.А.И.
беше оправдан по обвинението да е извършил тези престъпления, то гражданските
искове за обезщетяване на твърдените вреди от тези деяния бяха отхвърлени.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: