Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.Добрич, 10.01.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ШЕСТИ
СЪСТАВ на шестнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ ДЖЕНКОВА
При секретаря: КАЛИНКА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. №2222 по описа за 2019г. и за да се произнесе съобрази следното :
Постъпила е искова молба от “Агенция за събиране на вземанията”АД, със седалище и адрес на управление: *** чрез юрисконсулт, с която срещу М.И.Д. с ЕГН ********** ***, е предявен установителен иск за постановяване на решение, по силата на което да се признае в отношенията на страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
1) 1000.00 лева (хиляда лева), представляваща дължима главница по договор за заем от дата 06.11.2017 г. (сключен между М.И.Д. и „ВИВА КРЕДИТ” ООД, което на 03.09.2018 г. е прехвърлило своето вземане на заявителя), заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението по пощата (01.04.2019 г.) до окончателното плащане;
2) 175.31 лева (сто седемдесет и пет лева и 31 стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 06.12.2017 г. – 03.08.2018 г.;
3) 424.44 лева (четиристотин двадесет и четири лева и 44 стотинки), представляваща такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит за периода от 06.12.2017 г. – 03.08.2018 г.;
4) 175.00 лева (сто седемдесет и пет лева), представляваща такса разходи за събиране на просрочени вземания;
5) 70.00 лева (седемдесет лева), представляваща такса разходи за дейност на служител;
6) 424.44 лева (четиристотин двадесет и четири лева и 44 стотинки), представляваща неустойка за периода от 06.12.2017 г. – 03.08.2018 г.;
7) 57.62 лева (петдесет и седем лева и 62 стотинки), представляваща лихва за забава за периода от 03.09.2018 г. до датата на подаването на заявлението по пощата (01.04.2019 г.);
ТВЪРДЕНИЯ В
ИСКОВАТА МОЛБА:
- На 06.11.2017г. между М.Д. и „Вива Кредит” ООД е сключен договор за паричен заем.
-С подписването на договора Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя парична сума в размер на 1000,00 лева. Съгласно клаузите на договора, страните са постигнали съгласие, че договорът за кредит има силата на разписка, видно от което заемната сума по договора е била предоставена от Заемодателя на Заемателя при подписване на договора т.е. реалното предаване на заемната сума е на датата на сключване на договора. Съставен е и разходен касов ордер№ 18/06.11.2017г.
-С договора кредитополучателят се съгласил да заплати и договорна лихва в общ размер на 175,31лв., като общото задължение за връщане на заетата сума и плащане на договорната лихва било разсрочено на 9 погасителни вноски, всяка от по 130,59лв., като падежа на последната вноска изтичал на 03.08.2018г.
-На основание сключения договор за кредит и Тарифата на „Вива кредит„ ООД, кредотополучателят се съгласил да заплаща разходи за събиране на просрочени задължения, като конкретно поради допусната забава на заемателя било начислено задължение от 175лв.
-В договора за кредит - чл.4 ал.1 било уговорено и заплащане на неустойка, ако заемателят не предостави в тридневен срок от подписване на договора за заем обезпечение на задълженията по договора чрез осигуряване на поръчител, който да е над 21 години, да има стаж при настоящия рабтодател не по-малко от 6м. и осигурителен доход не по- малко от 1000лв., през последните 5г. да няма кредитна история в ЦКР или да има кредитна история със статус не по-лош от 401 ”Редовен”, да не е поръчител по друг заем и да не е сключил договор за заем в качеството си на заемател или договор за банкова гаранция. Въз основа на тази уговорка и поради неизълнение задължението да предостави уговореното обезпечение, на заемателя била начислена неустойка в размер на 424,44лв., която страните постигнали споразумение да разсрочат в анюитетните вноски.
-Подписвайки договора за кредит, заемателят се съгласил да ползва услугата по експресно разглеждане на документите за одобрение на паричния заем, което обстоятелство декларирал в попълненото ППЗ или форма за онлайн кандидатстване или чрез средство за комуникация от разстояние. За тази допълнителна услуга заемателят допълнително дължал такса експресно разглеждане на документи в размер на 424,44лв., която също била разпределена в анюитетните вноски.
-Страните договорили, че при забава в плащането на която и да е погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 57 календарни дни, на петдесет и осмия календарен ден Заемателят дължи на Заемодателя заплащането на еднократна сума в размер на 70лв., представляваща такса разходи за дейността на служител по повод осъществяване дейности по събиране на вземането.
-На основание Закона за потребителския кредит и в съответствие със сключения договор, на длъжника е начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 03.09.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е 57,62лева.
-Длъжникът не е извършил плащане по договора за паричен заем.
- На основание Рамков договор за цесия от 22.01.2013г. и Приложение №1 към него от 03.09.2018г. „Вива Кредит” ООД продало вземането си от М.Д. на “Агенция за събиране на вземанията” ООД, сега с
-„Агенция за събиране на вземания" ЕАД, като упълномощено лице от цедентите по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД изпратила до ответника уведомително писмо с Изх. № УПЦ-П- ВИВ/5394385 от 07.09.2018г. от името на „Вива кредит" ООД за станалата продажба, както и уведомително писмо с Изх. № УПЦ-С-ВИВ/5394385 от 29.05.2019г. Пратката се върнала невръчена с отбелязване, че не е потърсена от адресата.
-Ищецът подал завление по реда на чл.410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д№ 1234/2019г. по описа на РС Добрич. Заповедният съд изцяло уважил заявлението за исковите суми. Тъй като длъжникът е уведомен за издадената заповед по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, заповедния съд указал предявяване на установителен иск за съдебно установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение.
Към исковата молба се представят копия от уведомленията за извършената цесия от страна на цедентите, чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, които да се връчат на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея в случай, че последният оспори действията във връзка с уведомяването му за станалата продажба на вземания.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, не депозира отговор на исковата молба.
Районният съд, след преценка на
събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
На 06.11.2017г. между М.Д. и „Вива Кредит” ООД е сключен договор за паричен заем№ 5394385. По силата на така сключения договор заемодателят „Вива Кредит” ООД се задължил да предостави на заемателя М.Д. парична сума в размер на 1000,00 лева- чл.2. Съгласно клаузите на договора, страните са постигнали съгласие, че договорът за кредит има силата на разписка, видно от което заемната сума по договора е била предоставена от Заемодателя на Заемателя при подписване на договора т.е. реалното предаване на заемната сума е на датата на сключване на договора. Съставен е и разходен касов ордер№ 18/06.11.2017г.
В чл.2 т.1 е уговорена погасителна вноска от 177,75лв., включваща главница, лихва и такса за експресно разглеждане. Предвиден е 9 месечен срок за издължаване, както и датите на деветте погасителни вноски. В договора е посочен лихвен процент за година -40,30% и ГПР -49,47%.
В чл.12 от Договора заемателят декларира, че е запознат и приема Тарифата на „Вива кредит„ ООД.
В договора за кредит - чл.4 ал.1 е уговорено и заплащане на неустойка, ако заемателят не предостави в тридневен срок от подписване на договора за заем обезпечение на задълженията по договора чрез осигуряване на поръчител, който да е над 21 години, да има стаж при настоящия рабтодател не по-малко от 6м. и осигурителен доход не по- малко от 1000лв., през последните 5г. да няма кредитна история в ЦКР или да има кредитна история със статус не по-лош от 401 ”Редовен”, да не е поръчител по друг заем и да не е сключил договор за заем в качеството си на заемател или договор за банкова гаранция. Въз основа на тази уговорка и поради неизълнение задължението да предостави уговореното обезпечение, на заемателя начислил неустойка в размер на 424,44лв., която страните постигнали споразумение да разсрочат в анюитетните вноски.
Подписвайки договора за кредит в чл.1 ал.2 заемателят се съгласил да ползва услугата по експресно разглеждане на документите за одобрение на паричния заем, което обстоятелство декларирал в попълненото ППЗ или форма за онлайн кандидатстване или чрез средство за комуникация от разстояние. За тази допълнителна услуга заемателят допълнително дължал такса експресно разглеждане на документи в размер на 424,44лв., която също е разпределена в анюитетните вноски.
Съгласно Тарифа на ищеца, в раздел ІІ относно договори с месечен анюитет, е предвидено, че при забава в плащането на която и да е погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 57 календарни дни, на петдесет и осмия календарен ден Заемателят дължи на Заемодателя заплащането на еднократна сума в размер на 70лв., представляваща такса разходи за дейността на служител по повод осъществяване дейности по събиране на вземането.
По делото е приложен Рамков договор за цесия от 22.01.2013г. и Приложение №1 към него от 03.09.2018г. „Вива Кредит” ООД продало вземането си от М.Д. на “Агенция за събиране на вземанията” ООД, сега „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, като упълномощено лице от цедентите по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД изпратила до ответника уведомително писмо с Изх. № УПЦ-П- ВИВ/5394385 от 07.09.2018г. от името на „Вива кредит" ООД за станалата продажба, както и уведомително писмо с Изх. № УПЦ-С-ВИВ/5394385 от 29.05.2019г. Пратката е върната невръчена с отбелязване, че не е потърсена от адресата.
Към исковата молба е представено копие от уведомлениято за извършената цесия от страна на цедентите, чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, което да се връчи на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея в случай, че последният оспори действията във връзка с уведомяването му за станалата продажба на вземания.
Ищецът подал завление по реда на чл.410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д№ 1234/2019г. по описа на РС Добрич. Заповедният съд изцяло е уважил заявлението за исковите суми. Тъй като длъжникът е уведомен за издадената заповед по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, заповедния съд указал предявяване на установителен иск за съдебно установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение.
Въз основа на установеното от фактическа страна,
районния съд прави следните правни изводи:
Искът е предявен по реда на чл.422 от ГПК и е с правно
основание чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.4 ЗПК и чл.99 ЗЗД. Отношенията
между страните почиват на договорно основание. Обвързва ги договор за кредит,
като приложими са нормите на специалния закон за потребителския кредит, както и
общите норми на Закона за задълженията и договорите, уреждащи института на
договора за заем и претенцията за реално изпълнение на договор.
ОТНОСНО
ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА: За да е допустимо производството по чл. 422 ГПК, е
необходимо да има пълно съответствие между страните, основанието и размера на
предявените искове и задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение,
доколкото в исковото производство се установява дължимостта именно на тези
вземания, за които е образувано заповедното такова и за които е издадена
заповед за изпълнение.
В настоящия случай в заповедното производство заявлението е изцяло уважено за исковите суми. Заповедта не е връчена на длъжника в заповедното производство, ответник и в настоящия исков процес. Това обстоятелство и необходимостта да запази правата си по паричните вземания са мотивирали ищеца -цесионер в законоустановения едномесечен срок да предяви установителен иск за съществуване на вземането по смисъла на чл.415, ал.1 ГПК. Той е допустим, подведомствен е на съдилищата на Република България и подсъден на Районен съд- Добрич по правилата на родовата и на местната подсъдност. Искът подлежи на разглеждане по правилата на общия исков процес.
На основание чл.154 от ГПК ищецът следва да докаже наличието на договор за кредит, валидно обвързващ ответника и „Вива кредит”ООД, размера на задълженията, произтичащи от договора, изправност на ищеца по договора, конкретно предаване на заетата сума и съобщаване условията на кредита преди подписването на договора, сключването на договор за цесия, уведомяване на ответника за извършената цесия.
С оглед служебното задължение на съда да следи за нищожни и неравноправни клаузи, съдът е уведомил страните, че служебно ще извърши такава преценка относно клаузите за такси по договора за кредит, относно формиране и посочване на ГЛП И ГПР по кредита.
Безспорно се установява по делото, че между отнетника и „Вива Кредит”ООД е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит по чл.9 и сл. ЗПК. Съгласно чл.9 ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл.10 ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно чл.11 ал.2 ЗПК общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора.
По делото следва да се приеме, че „Вива Кредит”ООД е действало като финансова институция по смисъла на чл.3 ал.2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, което определя дружеството като кредитор по смисъла на чл.9 ал.4 ЗПК.
Относно изправността на кредитора да предаде заетата сума на ответника е представен разходен касов ордер от 06.11.2017г. за сумата от 1000лева, подписан от ответника и неоспорен от него. Това доказателство безспорно установява, че кредитодателя е предоставил действително заетата сума на ответника Д..
С оглед на това, следва да се приеме за установено, че за заемателя е възникнало задължение за връщане на сумата от 1000лв. главно задължение, ведно с уговорената договорна лихва върху него, начислена за периода от 06.11.2017г. до изтичане на договора на 03.08.2018г. Размерът на претендираното на това основание задължение не е оспорен и възлиза на 175,31лв. Размерът на претендираната на това основание сума не е оспорен.
Относно търсената неустойка: В договора за кредит - чл.4 ал.1 е уговорено и заплащане на неустойка, ако заемателят не предостави в тридневен срок от подписване на договора за заем обезпечение на задълженията по договора чрез осигуряване на поръчител, който да е над 21 години, да има стаж при настоящия рабтодател не по-малко от 6м. и осигурителен доход не по- малко от 1000лв., през последните 5г. да няма кредитна история в ЦКР или да има кредитна история със статус не по-лош от 401 ”Редовен”, да не е поръчител по друг заем и да не е сключил договор за заем в качеството си на заемател или договор за банкова гаранция. Въз основа на тази уговорка и поради неизълнение задължението да предостави уговореното обезпечение, на заемателя начислил неустойка в размер на 424,44лв., която страните постигнали споразумение да разсрочат в анюитетните вноски.
Уговорената в чл.4 от договора неустойка за неизпълнение на договорно задължение, съдът намира за неравноправна и недействителна както по арг. на чл.143, т.5 ЗЗП, така и по арг. от чл.26, ал.1 ЗЗД. Неустойката обезпечава изпълнението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението без да е нужно да се доказват по размер. Със задължителна практика в ТРОСТК №1/09г., с т.3, е дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии- естеството им на парични или непарични и размерът на задълженията, на които се обезпечаван с неустойка, дали изпълнението е обезпечено с други правни способи, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, съотношение на размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди. Или, освен примерно изброените критерии, съдът може да съобрази и други наведени в производството, но при всички случаи е задължен да ги разгледа, съобразно установеното в хода на процеса като настъпили юридически факти, като едва тогава да извърши преценка за основателност на възражението, т.е.следва да съобрази всички събрани по делото доказателства и направени доводи, като ги съотнесе към разглеждания и разяснен със задължителна тълкувателна практика на ВКС, предмет по направеното възражение на ответника.
Доколкото в случая размерът на неустойката от 424,44лева е почти половината от заетата сума от 1000лева, тя се явява прекомерна и противоречи на обезщетителната и функция. Тази неустойка по своя характер е санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, но същата не зависи от вредите от това неизпълнение и по никакъв начин не кореспондира с последиците от неизпълнението. Предвидена е да се кумулира към погасителните вноски като по този начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката не е обявена по този начин на потребителя. Посоченият в размер на разходите по кредита за потребителя като ГПР от 49.47%, нараства допълнително с размера на неустойката по чл.4 от договора. Включена по този начин в погасителните вноски, тази неустойка по същество е добавък към възнаградителната лихва на търговеца – заемодател и го обогатява неоснователно доколкото именно лихвата би се явила цена на услугата по предоставения заем и в този смисъл би представлявала и печалбата на заемодателя. Следва да се отбележи, че изискване на обезпечение на задължение за всяка закъсняла вноска с поемане на поръчителство от физическо лице/или банкова гаранция в същия размер/, което да отговаря на изисквания създаващи значителни затруднения за изпълнението им, противоречи на принципа на добросъвестността и цели да създаде предпоставки за начисляване на неустойката по чл.4 от договора. Нормално, както разходите на търговеца, така и печалбата му, бе следвало да са включени в посочения в договора ГЛП от 40.30%. Именно възнаградителната договорна лихва обхваща печалбата на търговеца, но в случая съдът намира, че клаузата на чл.4 от договора въвежда още един сигурен източник на доход на икономически по-силната страна. Съгласно чл.19 от ЗПКр, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит като в него не се включват разходите, които потребителят дължи при неизпълнение на договора. От една страна, неустойката е включена като падежно вземане -обезщетение на кредитора, а от друга – същата е предвидена в размер, който не съответства на вредите от неизпълнението тъй като формира почти половината от предоставената сума по кредита. По този начин заобикаля ограничението в чл.19, ал.4 ЗПКр.
Клаузата на чл.4 от договора противоречи на добрите нрави и добрите търговски практики като илюстрира директно уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава последния при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. /чл.143, т.5 ЗЗП/. Такава разпоредба е в пряко противоречие и с добрите нрави, поради което е и нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД. За да достигне до този извод съдът прави преценка за естеството на договора за кредит /потребителски с по-слаба и уязвима страна/, съотношение на заема и неустойката, съотношение на законните лихви и неустойката както и съпоставка с вредите от неизпълнението.
Относно търсените такси от 175.00 лева - разходи за събиране на просрочени вземания и 70.00 лева - разходи за дейност на служител и 424,44лв. такса за експресно разглеждане на документи:
Съгласно
чл.10а ЗПК, действащ към датата на подписване на 
процесния
договор /считано от 23.07.2014г./, кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Съгласно ал.3 кредиторът не може
да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие.
Видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва
да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Съгласно чл.21 от ЗПК, всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна.
На първо място, след като съдът е уведомил страните за служебното си
задължение да следи за нищожни и неравноправни клаузи в процесния договор,
следва да отбележи, че такса разходи за
принудително събиране на задълженията и такса за експресно разглеждане на
искането за отпускане на кедит противоречат на закона и на добрите нрави. По
този въпрос е налице обилна съдебна практика. Относно параметрите на основанието за събиране на такса разходи- тази сума
се събира за да се покрият разходите на кредитора по провеждане на телефонни
разговори, изпращане на писмени покани и ел. съобщения до длъжника с цел
доброволно събиране на вземането. Налага се изводът, че е извършена предварителна оценка на вредите,
които биха настъпили от неизпълнение на задължението на кредитополучателя за
вреди, изразяващи се в изпращане на писмена и електронна кореспонденция, провеждане
на телефонни разговори. Налага се изводът, че процесното вземане
разкрива характеристиките на неустойка за неизпълнение. В чл. 33, ал.1 и 2 от ЗПК е предвидено, че при забава на потребителя, кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Според ал. 2 на чл. 33 от ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него
плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната
лихва. Съдът намира, че с твърденията за въведени с Договора за паричен заем
клаузи за начисляване на неустойка за неизпълнение на задължение, разходи и
такси за покани и събиране, при определени условия след настъпване на падеж на
главните задължения, по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл.33 ЗПК и въвеждане на допълнителни
плащания, чиято дължимост де факто е изцяло свързана с хипотеза на забава на
длъжника. Възстановяването на разходите по събиране на дълга от
неизправен длъжник не може да се включва в ГПР именно защото размерът им зависи
от конкретните разноски, направени поради неизпълнението.
Уговорената с договора такса
за експресно разглеждане на документи е в противоречие с понятието „добри
нрави”. Уговорения размер от 424,44лв., формиращ почти 50% от заетата сума не
дава яснота в какво се изразява насрещната престация, която получава длъжника.
В случая не се касае до дейност, която генерира особено големи разходи за
ищеца, като кредитор. Той има интерес бързо да обслужва клиента, още повече, че
предмета му на дейност е такава и предоставя бързи кредити онлайн, да го проучи
с оглед реалната конкуренция на пазара, да му предостави бърз отговор дали ще
бъде кредитиран. За това му задължение не следва да бъде товарен
кредитополучателя.
По горните съображения, следва да се
посочи, че потребителят на кредитни услуги не дължи на ищеца и такса разходи за
служител. В тарифата на кредитодателя тази такса се свързва с предвидени допълнителни плащания за
служител в хипотеза на забава на длъжника и имат за цел да се възмезди работата
на служител по извънсъдебно събиране на вземането. Практически посочените
дейности не касаят допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит, а са дейности, евентуално извършвани от кредитора във връзка със
събиране на задължението. Тези дейности нямат характеристиката „допълнителни
услуги” в полза на потребителя, а са разходи, както самият заявител ги е
характеризирал във връзка с извънсъдебното събиране на задължението,
следователно не попадат в изброените в чл.10а ал.1 от ЗПК услуги.
Ищецът доказа, че е частен правоприемник на „Вива Кредит” ООД, във възникналото кредитно правоотношение по силата на сключените договори за цесия и Приложение№1към него. Цесията е правен способ за прехвърляне на субективни права (вземания), по силата на която настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си по силата на сключен между тях договор. Договорът за цесия обвързва валидно страните, но за да породи действие и по отношение на длъжника законът предвижда условие -уведомяване от стария кредитор. Уведомяването на длъжника няма отношение към валидността на договора за цесия, а има отношение за момента, от който новия кредитор може да поиска изпълнение на вземането си като насочи претенцията си към вече уведомения длъжник. Целта на това уведомяване е да се защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, в смисъл да се защити срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Валидно съобщаване е налице както в случаите, когато това е направено лично от цедента /стария кредитор/, така и в случаите когато по пълномощие на цедента, цесионерът/новият кредитор/ извърши такова съобщаване, какъвто е настоящия случай, тъй като в случая, не се касае за лично, непрехвърлимо действие, което може да бъде извършено само и единствено от стария кредитор.
В разглеждания случай от доказателствата по делото се установява, че цесионера, по пълномощие, изпращал уведомления до заемателя чрез куриерски пратки. Действително пратките са изпратени на адреса в договора за заем, които изрично е посочен от заемателя като адрес за кореспонденция и заемателя се задължил да актуализира при всяка промяна. В конкретния случай цесионерът е представил по делото и уведомление, което да се връчи на кредитополучателя с получаване на исковата молба. Видно от разписка към съобщение изпратено до длъжника, на 14.09.2019г. М.Д. е получил искова молба и приложеното към нея уведомление за извършените цесии.
При горните доводи следва да се приеме, че ищецът, като частен правоприемник на кредитодателя е встъпил в неговите права и притежава субективното право да претендира изпълнение по договора за кредит. Както беше прието по –горе, задължението на ответника е да заплати само уговорената главница, договорна лихва и на основание чл.86 от ЗЗД- обезщетение за забава в търсения размер от 57,62лв., неоспорен от ответната страна. За тези суми исковата претенция следва да се уважи изцяло и отхвърли относно търсената неустойка и такси.
ОТНОСНО ТАКСИ И РАЗНОСКИ:
Ищецът е направил искане за присъждане на разноските по делото и юрисконсултско възнаграждение в установителното производство. Ищецът представя доказателства за заплатена държавна такса в размер на 127,25лв. С оглед изхода от спора, в тежест на ответната страна следва да се възложат разноските съразмерно на уважената част от претенциите. Така ответникът следва да заплати на ищеца разноски за държавна такса в установителното производство в размер на 67,43лв.
На осн.чл.78 ал. 8 от ГПК и с оглед направеното
искане в исковата молба, в полза на ищцовата страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
За първоначалната претенция в общ размер на 2326,81лв. минималното възнаграждение по Наредбата за заплащане на правна помощ,
към която препраща нормата на чл.78 ал.8 от ГПК се определя от съда на 200лева.
Дължимото юрисконсултско възнаграждение съразмерно уважената част от исковете
възлиза на 105,98лв.
Съгласно т.12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по тълк. д. №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния установителен иск,
предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство. Съобразно частичното отхвърлянето на иска, на
ищеца се следват разноски в заповедното производство в размер на 24,66лв. за
държавна такса и 26,49лв. юрисконсултско възнаграждение.
По гореизложените съображения, Добричкият районен съд
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.И.Д. с ЕГН ********** ***, дължи на “Агенция за събиране на вземанията” ЕАД, със седалище и адрес на управление: ****, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д№ 1234/2019г. по описа на РС Добрич:
1) 1000.00 лева (хиляда лева), представляваща дължима главница по договор за заем от дата 06.11.2017 г. (сключен между М.И.Д. и „ВИВА КРЕДИТ” ООД, което с Рамков договор за цесия от 22.01.2013г. и Приложение №1 към него от 03.09.2018г. е прехвърлено на “Агенция за събиране на вземанията” ЕАД, със седалище и адрес на управление: ***, ведно със законната лихва върху главницата, начислена от датата на подаването на заявлението 01.04.2019 г. до окончателното плащане;
2) 175.31 лева (сто седемдесет и пет лева и 31 стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 06.12.2017г. – 03.08.2018 г.;
3) 57.62 лева (петдесет и седем лева и 62 стотинки), представляваща обезщетение за забава върху главното задължение, начислена за периода от 03.09.2018 г. до датата на подаването на заявлението 01.04.2019 г.;
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “Агенция за събиране на вземанията” ЕАД, със седалище и адрес на управление: *** срещу М.И.Д. с ЕГН ********** *** иск за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д№ 1234/2019г. по описа на РС Добрич:
- 424.44 лева (четиристотин двадесет и четири лева и 44 стотинки), представляваща такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит за периода от 06.12.2017 г. – 03.08.2018 г.;
- 175.00 лева (сто седемдесет и пет лева), представляваща такса разходи за събиране на просрочени вземания;
- 70.00 лева (седемдесет лева), представляваща такса разходи за дейност на служител;
- 424.44 лева (четиристотин двадесет и четири лева и 44 стотинки), представляваща неустойка, начислена за периода от 06.12.2017г. – 03.08.2018 г.;
ОСЪЖДА М.И.Д.
с ЕГН ********** ***, да заплати на “Агенция за събиране на
вземанията” ЕАД, със седалище и адрес на управление: *** сторените разноски в
установителното производство в размер на 67,43лв.
държавна такса и 105,98лв. юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА М.И.Д. с ЕГН **********
***, да заплати на “Агенция за
събиране на вземанията” ЕАД, със седалище и адрес на управление: *** сторените
разноски в заповедното производство в размер на 24,66лв. за държавна такса и 26,49лв. юрисконсултско възнаграждение.