МОТИВИ от 02.11.2015
г. към Решение №175 от 19.10.2015 г. по НАХД № 390/2015 г. по описа на АРС
Производството е по реда на чл.375 и сл. от НПК и е
образувано по повод постановление на Районна прокуратура А. - за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на чл.78а от НК на обвиняемите А.М.С., с ЕГН ********** и Е.С.Д.
с ЕГН **********, за извършено престъпление по чл.191, ал.1 вр. с чл.20, ал.2
вр. ал.1 от НК.
От
събраните в хода на досъдебното производство доказателства се установява
следната от фактическа и правна страна:
Досъдебното производство е
образувано след като на 15.11.2014 г. в Отдел „Закрила на детето” при Дирекция
„Социално подпомагане” Р. е получен сигнал, депозиран от страна на Основно
училище „Петър Берон” с. В., обл. Б. за това, че непълнолетната К. Х. Асенова,
записана редовно обучение за учебната 2014 г. в осми клас е преустановила
учебните занятия на 10.10.2014 г., като предпоставка за това се явявало
обстоятелството, че лицето е заживяло съпружески с Р. А.М. *** с адресна
регистрация на ул. „***” № 27
Свидетелите
Р. А.М. и К. Х. А. се запознали през лятото на 2014 г., срещайки се на сватба
на общ познат в с.В., обл. Б.. И двамата били непълнолетни по това време –
свидетелят Р. М. е роден на *** г., а свидетелката К. А. е родена на *** г.
Разменили си телефоните и започнали да си говорят, а след това и да се срещат.
Обвиняемите
А.С. и Е.Д. са родители на Р. М.. Двамат знаели за познанството на децата, като
на няколко пъти неуспешно искали съгласието на Х.Д., родител на К. А., децата да
заживеят заедно на съпружески начала. На 16.10.2014 г. свидетелят Р. М. ***,
където се срещнал с непълнолетната К. А.. На същия ден двамата пристигнали в
гр. А., обл. Б., като целта им е била да се поразходят и да пият кафе. За
времето, за което двамата са били в гр. А. решили, че желаят да заживеят заедно
като съпруг и съпруга. Вечерта двамата не се прибрали по домовете си, а отишли заедно
в с. П., обл. Б., където нощували на стадиона на селото. На сутринта вече на
17.10.2014 г. свидетелят Р. М. тръгнал в посока към центъра на селото с
намерение да закупи закуски за себе си и за К.. По пътя срещнал своя баща А.С.,
който ги издирвал от предния ден. След като разбрал за случилото се обвиняемият
веднага прибрал Р. и К. в с.Р. в дома си на горепосочения адрес, като се обадил
на свидетеля Х.Д., за да му съобщи, че децата са намерени и са у тях. Поискал
неговото съгласие непълнолетната К. А. да остане у тях и да заживее със сина му
Р.. Свидетелят Х.Д. потвърждава, че след случилото се с децата и тяхното
бягство дал съгласие, като от този момент - 17.10.2014 г. К. и Р. заживели в
дома на А.С.. Впоследствие по традиция е бил направен и годеж в с.Р., като
родителите на Р. предоставили на
непълнолетните стая, в която последните заживели заедно като семейство.
Изложената
фактическа обстановка се потвърждава както от самопризнанията на обвиняемите,
направени на досъдебното производство, така и от събраните гласни доказателства
чрез разпит на свидетелите Р. М., К. А., Х.Д. и С.К., които съдът кредитира
изцяло като логични и последователни. Анализът на доказателствата сочи
котегоричен извод, че двамата непълнолетни заживели съпружески в дома на
родителите на обвиняемия в с. Р., обл. Б.. За да се случи това, двамата
непълнолетни били улеснени от родителите на Р. М. – обвиняемите А.С. и Е.Д..
Улесняването се изразявало в това, че въпреки законовата забрана за това им
осигурили възможност да заживеят заедно, давайки съгласие за съвместното им
съжителстване и искайки такова от бащата на момичето, предоставяйки им за
ползване стая в собственото им жилище в с. Р., обл. Б., а впоследствие и
извършвайки годеж на същите. Обвиняемите съзнавали, че синът им Р. няма
навършени 18 години, а свидетелката К. А. няма навършени 16 години, като за
последното обстоятелство били уведомени от нейния баща.
При така
установената по делото фактическа обстановка, съдът приема, че обвиняемите са
осъществили от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.191,
ал.2 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК – за това, че на 17.10.2014 г. в с. Р., обл.
Б., като пълнолетни лица в условията на съучастие като извършители, са улеснили
непълнолетното лице от мъжки пол – Р. А.М., ЕГН ********** и лице от женски пол
– К. Х. А., ЕГН **********, която към този момент не е навършила 16-годишна
възраст, да заживеят съпружески, без да са сключили брак, като въпреки
законовата забрана за това им осигурили възможност да заживеят заедно, давайки
съгласие за съвместното им съжителстване и искайки такова от бащата на
момичето, предоставяйки им за ползване стая в собственото им жилище в с. Р.,
обл. Б., а впоследствие и извършвайки годеж на същите.
От обективна
страна обвиняемите като пълнолетни лица в условията на съучастие като
извършители улеснили непълнолетното лице от мъжки пол Р. А.М., ЕГН ********** и
лицето от женски пол К. Х. А., ЕГН **********, ненавършила 16-годишна възраст
към този момент, да заживеят съпружески, без да са сключили брак, като въпреки
законовата забрана за това им осигурили възможност да заживеят заедно, давайки
съгласие за съвместното им съжителстване и искайки такова от бащата на
момичето, предоставяйки им за ползване стая в собственото им жилище в с. Р.,
обл. Б., а впоследствие и извършвайки годеж на същите.
От субективна
страна деянието е извършено при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК,
тъй като обвиняемите са съзнавали общественоопасния характер на деянието си,
предвиждали са настъпването на общественоопасните последици от извършването му
и са ги целяли – същите са съзнавали, че предоставяйки дома си на
непълнолетните, улесняват лицето Р. А. Малки да съжителства съпружески с
ненавършилата 16-годишна възраст К. Х. А..
Предвид изложеното, съдът следва да признае
обвиняемите за виновни по предявеното им обвинение по чл.191 ал.2 вр. чл.20
ал.2 вр. ал.1 от НК. За така извършеното престъпление законът предвижда
наказание лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено
порицание. Видно от приложената справка за съдимост на обвиняемите последните
не са осъждани и не са освобождавани от наказателна отговорност по реда на
глава VIII, раздел IV НК,
от престъплението няма съставомерни имуществени вреди. Ето защо, съдът намира,
че са налице всички предпоставки за освобождаване на обвиняемите от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание на основание чл.78а от НК –
глоба от 1000 до 5000 лева. При определяне размера на глобата следва да се
вземе предвид тежестта на деянието и смекчаващите отговорността обстоятелства -
чистото съдебно минало на обвиняемите, направените от тях самопризнания, както
и факта, че са безработни, т.е. не реализират доходи от трудова дейност. При
превес на смекчаващите обстоятелства, наказанието следва да бъде определено на
глоба в минималния размер от 1000 лева, предвиден в чл.78а, ал.1 от НК. Така
определеното наказание ще изиграе необходимата предупредителна и
превъзпитателна цел, поради което се явява в съответствие с целите, предвидени
в чл.36 от НК.
Мотивиран от горното и въз
основа на изложените съображения, съдът постанови решението си.
Районен съдия.................................