РЕШЕНИЕ
№ 14
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на двадесет и първи
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Румен Ат. Стойнов
при участието на секретаря Мария Н. Т.а Кръстанова
като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Административно
наказателно дело № 20241880200091 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63д от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 189, ал. 14 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по жалба подадена
от Р. С. В. от с. И., общ. С., мах. „...“ № , ЕГН **********, против Наказателно
постановление № 24-0353-000100 от 29.05.2024 г., издадено от началник група
в ОДМВР София, РУ Своге, упълномощен със Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, само в частта му, с
която на жалбоподателя са наложени административни наказания по чл. 175,
ал. 1, т. 4 ЗДвП – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 6 месеца.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление (НП) е издадено
при неизяснена фактическа обстановка, същото противоречи на
материалноправните разпоредби и в производството са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Иска се неговата отмяна от съда, в
обжалваната част, като в открито съдебно заседание защитникът подробно
аргументира съображенията изложени в жалбата.
Административнонаказващият орган (АНО) не изразява становище по
редовността, допустимостта и основателността на жалбата. Не се явява и не се
представлява в проведеното открито съдебно заседание.
Към делото е приобщена административната преписка по обжалваното
наказателно постановление, приети са писмени доказателства и са разпитани
трима свидетели.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства и
1
доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност,
съдът прие за установено следното от фактическа страна :
На 13.05.2024 г. разпитаните от съда свидетели – очевидци : П. Н. и Я. Б.
(служители на РУ – С.), изпълнявали задълженията си по контрол на
автомобилния транспорт на ул. „Република“ в гр. Своге. Около 11,40 ч. те
забелязали лек автомобил марка „Сеат“, модел „Леон“, с рег. № ....,
управляван от жалбоподателя. Свидетелят Б. му подал знак с ръка да спре,
като същевременно устно му разпоредил да върне назад и да спре превозното
средство на паркинга пред ДГС Своге. Изрично в този смисъл са и
показанията на непосредствения очевидец на случилото се – свидетелката Т. –
С.. Прозорецът на автомобила е бил отворен и водачът не само е видял
действията на полицейския служител, но е и чул разпореждането му. Въпреки
това, вместо да спре колата на указаното му място, В. отказал да изпълни
нареждането на органите за контрол и регулиране на движението, предприел
маневра „обратен завой“ и се насочил с автомобила си в посока, различна от
указаната му. Виждайки, че веднага е последван от полицейския автомобил
жалбоподателят спрял управляваното от него превозно средство на ул.
„Виктор Юго“. На място бил съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) съдържащ всички реквизити посочени в
чл. 42 ЗАНН и при спазване на изискванията на чл. 40 и чл. 41 ЗАНН. Актът е
подписан от актосъставителя, нарушителя и свидетеля при установяване на
нарушението. Р. В. се запознал със съдържанието на акта и е заявил, че има
възражения. Уведомен е за правото в 7-дневен срок да направи допълнителни
обяснения или възражения, което е удостоверено с подписа му. Не се е
възползвал от предоставената му възможност. На 29.05.2024 г. е издадено
обжалваното наказателно постановление, което съдържа всички необходими
елементи по чл. 57 ЗАНН. То е редовно връчено на 15.07.2024 г., а жалбата е
подадена в РУ Своге на 29.07.2024 г.
Въз основа на установеното по делото съдът приема, че актът и
наказателното постановление са съставени, съгласно изискванията на ЗАНН.
Фактическите констатации, отразени в тях, не се опровергават от събраните и
относими по делото доказателства. Свидетелските показания изцяло
кореспондират със събраните други доказателства и установени факти,
поради което съдът ги кредитира. Редовно съставените актове по Закона за
движението по пътищата имат доказателствена сила до доказване на
противното – чл. 189, ал. 2 ЗДвП, а по делото не беше установено друго.
При така описаната фактическа обстановка, съдът приема, че подадената
жалба е редовна и допустима, а разгледана по същество е частично
основателна. Съображенията са следните :
Разпоредбата на чл. 103 ЗДвП предвижда, че при подаден сигнал за
спиране от контролни органи водач на пътно превозно средство е длъжен да
спре плавно в най – дясната част на платното за движение или на посоченото
от представителят на службата за контрол място и да изпълнява неговите
указания. В случая водачът не само е видял, но е и чул разпореждането на
полицейския служител. Няма съмнение и, че е разбрал какво трябва да
направи, тъй като първоначално се е насочил да спре на указаното му място. С
последващото си поведения обаче, В. ясно е демонстрирал намерението си да
2
не се подчини на разпореждането на свидетеля Б.. Следователно е осъществен
съставът на нарушението по чл. 103 ЗДвП. Това е така, тъй жалбоподателят е
възприел своевременно подадения ясен сигнал за спиране от страна
контролния орган, разбрал е, че е предназначен именно за него, но въпреки
това не е спрял на посочено от представителя на службата за контрол място и
е отказал да изпълни неговото разпореждане.
Относно размера на наложените наказания, съдът счита, че с оглед на
установеното по делото, той е неправилно индивидуализиран. Р. В. е млад
водач и не е системен нарушител на ЗДвП, като в този смисъл според съда
справедливо би било наказанията да са в минималния предвиден от закона
размер : 50 лева за глобата и 1 месец за лишаването от право да се управлява
моторно превозно средство.
Жалбоподателят претендира присъждането на разноски по договор за
правна защита и съдействие за сумата от 800 лева. От страна на наказващия
орган е направено възражение за прекомерност на договореното от
насрещната страна адвокатско възнаграждение. Съдът счита същото за
основателно, тъй като е налице несъответствие между размера на
възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните
права, както и с обема на извършената работа. Поради така установената
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 800
лева, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът намалява разноските до размер от 600 лева. При изменение на НП е
приложима нормата на чл. 78, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс, като
разноските следва да се присъдят съразмерно на изхода от спора, което в
случая прави 475 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 7, т. 2 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
Изменя Наказателно постановление № 24-0353-000100 от 29.05.2024 г.,
издадено от началник група в ОДМВР София, РУ Своге, в частта му, в която
на Р. С. В. от с. И., общ. С., мах. „...“ № , ЕГН **********, са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от
право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 месеца, като
намалява техния размер на 50 лева за наказанието „глоба“ и на 1 месец за
наказанието „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“. В
останалата си част, относно наложените 3 административни наказания
„глоба”, всяка от тях в размер на 10 лева, наказателното постановление
като необжалвано е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
– София, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Гео Милев” №
71, ЕИК *********, представлявана от директора, да заплати на Р. С. В. от с.
И., общ. С., мах. „...“ № , ЕГН **********, направените по делото разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 475 лева, като същото е
намалено на основание чл. 63д, ал. 2 ЗАНН и е присъдено съразмерно на
3
изхода от делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните. Жалбата се подава чрез Районен съд Своге.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
4