Р
Е Ш Е
Н И Е
№__125_____/ 27.10.2016 год. ,гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ окръжен съд ТЪРГОВСКО отделение
На двадесет и девети
септември 2016 год.
В открито заседание в
следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: АДРИАНА ПАНАЙОТОВА
Секретар:Н.Б.
като разгледа
докладваното от съдията Адриана Панайотова
търговско дело
№ 253 по описа
за 2015 год.
за да се произнесе
съобрази следното:
Търговско дело № 253/2015
г. по описа на Добрички окръжен съд е образувано въз основа на искова молба от «А. * ЕООД ЕИК
**** ,гр.С. срещу О. Ш.,с която са предявени иск за осъждане на ответника за сумата от 39 200 лв. главница,7 840
лв. ДДС незаплатена част от цената по
договор за услуга от 07.06.2012 г. и сумата от 10 747,91 лв. обезщетение
за забавено плащане на главницата за периода 12.04.2013 г. до датата на
завеждане на исковата молба 22.12.2015 г.,ведно със законните лихви върху
сумите.
В срока по чл.367 ГПК, ответната О. Ш.
е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва иска по основание и размер.Оспорва изискуемостта на плащането.Възразява ,че
същото е дължимо при кумулативното наличие на:прието изпълнение,при подписан от
възложителя приемателен протокол;сключен между О. Ш. и МОСВ договор за
безвъзмездна помощ или получено друго финансиране;получено авансово плащане
между О. Ш. и МОСВ и представяне на фактура от изпълнителя/ищеца/за размера на
дължимото окончателно плащане.
Сочи ,че след осъществения
подробен преглед на представената документация,Управляващият орган е
установил,че представените документи и идейният проект,не отговарят на
изискванията за качество на проектната документация,съгласно указанията към
бенефициентите,ката констатираните пропуски и несъответствия са били изрично
посочени в писмо изх.№08-00-2527/18.09.2012 г. на УД на ОПОС.
Възразява ,че поради изпълнение,страдащо
от конкретни недостатъци,не е постигната основната цел,поради която е подписан
процесния договор,а именно финансиране на проекта.
В условията на евентуалност,прави
възражение за прихващане,със стойността на договорената неустойка за забавено
изпълнение по чл.9,ал.1 от Договора,но не повече от стойността на цената на
договора,считано от изтичане на срока за изпълнение 07.07.2012 г. до датата на
съставяне на ППП на 11.04.2013 г. в размер на 2 940 лв.,както и за сумата
от 5 880 лв. ,представляваща неустойка за лошо и некачествено изпълнение в
размер на 10 % по силата на чл.10 от Договора.
След получаване отговора на исковата молба
ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която изразява становище по повод направените от
ответника възражения по основателността за исковата претенция.
Възразява,че
изготвения проект имал пропуски и несъответствия.Сочи, че всички
представени от общините проектни предложения в МОСВ са били връщани без
изключения,с цел търсене на по-оптимални варианти за намаляване на
себестойността им.
Възразява
срещу твърдението на ответника,че дължимото възнаграждение по договора не е
заплатено поради липсата на финансиране,с мотиви,че по програмите на ЕС
бенефициента първоначално участва със собствени средства при подготовката на
проекта.
Възразява,че
не се дължи плащане,тъй като дължимото възнаграждение било договорено под
отлагателно условие.
Ответната
Община е подала допълнителен отговор на допълнителната искова молба,с който
оспорва твърденията в допълнителна искова молба .В условията на
евентуалност,прави възражение за пълно неизпълнение,като основание за разваляне
на договора.
В
подкрепа на твърдението си,че вземането по окончателното плащане на
възнаграждението не е изискуемо сочи,че плащането става изискуемо след покана-представяне
на фактура,каквато ищецът не е издал.Липсвала и покана.При липсата на нарочни
уговорки за срока на плащане,длъжникът изпадал в забава при получаването на
фактура или друга покана за плащане.
При
положение,че съдът намери главния иск за допустим и основателен,прави
възражение по отношение на предявения размер,че договореното възнаграждение е
без ДДС.В този случай,на основание чл.67,ал.2 от ЗДДС данъкът се дължи отделно
и за да възникне основание за плащането му от възложителя,изпълнителят следва
да издаде първичен счетоводен документ/ данъчна фактура/,с която доказва
доставката.При възникване на данъчното събитие по смисъла на чл.25 от ЗДДС,ищецът като доставчик на облагаема стока или услуга,не е начислил ДДС,не е
издал първичен счетоводен документ,без съставянето на който от ищеца,за
възложителя не е възникнало изискуемо задължение за плащане на ДДС/вж.цит
опр.лист 121 от делото/.
Добрички окръжен съд,като обсъди
събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено
от фактическа страна следното:
Установява се,че на
07.06.2012 г. между страните е бил подписан Договор ,по силата на който ищецът
се задължил да изработи «Идеен проект за
ВИК мрежа,довеждащ колектор,заустване и Пречиствателна станция за отпъдъчни
води на гр.Шабла»,по Оперативна програма Околна среда 2007-2013 г.ВG161PO 00511/1.12/02/25 „Подобряване и развитие на
инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в агломерации между 2000 и
10 000 е.ж.““,включващ следните части:“1.Техническо задание:Канализационна
и водопроводна мрежа на гр.Шабла“ и 2.Техническо задание:“Пречиствателна
станция за отпадъчни води на гр.Шабла“,като уговореният срок за изпълнение е 30
календарни дни,т.е. до 07.07.2012 г.
Съгласно чл.5,ал.1,т.1 от Договора, идейният проект следва
да отговаря на изискванията на Оперативна програма“Околна среда 2007-2013 г.“
Цената на договорената
услуга в размер на 49 000 лв. без
ДДС.Съгласно чл.5 от Договора,
уговореното плащане е разделено на две части, като първото е сума от 11 760 .00 лева с вкл. ДДС, представляваща авансово плащане
на 20% от цената на договора. След издаване на приложената
данъчна фактура № **********/12.06.2012 г. , плащането е осъществено
на 09.07.2012 г.
В чл.4 от Договора,страните са
предвидили,че окончателното плащане на останалата част от договора,ще се
извърши след приемане на работата,с подписване на двустранен протокол и след
сключване на договора за финансиране с Министерството на околната среда и
получаване на ансовото плащане по него,както и след представяне на фактура.
Видно от съдържанието на чл.2 от
Договора,целта на договора е използуване
на идейният проект за кандидатстване по Оперативна програма
Околна среда 2007-2013 г.
В чл.9,ал.1 от Договора е
предвидена неустойка от 0,05% от договорената цена за всеки ден просрочие,но не
повече от 5 %,която изпълнителят дължи на възложителя,при забавено
изпълнение.При забава в плащането,съгласно чл.9,ал.2 от Договора възложителят
дължи същата неустойка.Съгласно чл.10 от Договора,при пълно,частично или лошо
изпълнение,изпълнителят дължи на възложителя неустойка в размер на 10 % от
договорената цена.
На 11.04.2013 г. или след
посочения в договора срок, е съставен приемно-предавателен протокол за
предаване на изработени идейни проекти на „Канализационната мрежа на гр.Шабла,включително
Довеждащ колектор,Канална помпена станция и тласкател“ в три варианта,както и
„Водопроводна мрежа на гр.Шабла“ в два варианта,който протокол ищецът
представя като обективиращ приемане и
одобряване на изпълнението по договора.
Изработеният проект е бил
използуван в проектно предложение,подадено от О. Ш. за кандидатстване в
процедура по избор на проекти към МОСВ по Оперативна програма Околна
среда/ОПОС/ през 2013 г.
След извършеният преглед на
представената от О. Ш. документация по проект с наименование „ Интегриран проект за воден цикъл на
гр. Шабла”, от страна
Управляващия орган/УО/ на ОПОС/Оперативна програма „Околна среда“/ е
установено, че представените документи, и в частност идейният проект,
представляващ основна част от подаденото за финансиране проектно предложение,
не отговарят на изискванията за качеството на проектната документация съгласно
“Указания към
бенефициентите по проекти за приоритизирани. агломерации по процедура
ВС161Р0005/11/1.12/02/25 Подобряване и развитие на инфраструктурата за
отпадъчни води в агломерации между 2 000 и 10 000 е.ж, ” и .,Изискванията към подготовката на инвестиционни проекти
в агломерации между 2 000 и 10 000 е.ж. “
По отношение на ВиК мрежите са констатирани
следните основни пропуски и несъответствия:“1.Несъответствие
между ПИП и ИП в схемата на
мрежата е с
отрицателни последствия върху
икономическите показатели.;2Направени са
хидравлически изчисления само за
половината от мрежата.3.Довеждащия
тласкател до ПСОВ е решен неикономично, а отвеждащия от ПСОВ е решен в противоречие с НПКС“.
Цитираните по-горе несъответствия
са отразени в представеното писмо изх. №08-00-2527/18.09.2012 г. на
Ръководителя на УО на ОПОС. В Приложение, неразделна
част към същото, са описани изчерпателно всички негативни
констатации/забележки/ към представеният идеен проект в 8 точки за част „ПСОВ“
и 26 точки за част „Водопроводна и канализационна мрежа“ . За всяка от
негативните констатации от страна УО са изложени конкретни препоръки за
отстраняване на констатираните слабости и поради установеното несъответствие с изискванията към качеството на проектната документация за проектът на О. Ш. с наименование ,, Интегриран проект за воден цикъл на гр.
Шабла ”, не е
издадено становище,като е посочено че последващ преглед
на документацията в рамките на тази процедура, няма да бъде извършван.
По делото бе назначена техническа
експертиза.Съгласно заключението на вещото лице,по приетата и неоспорена
експертиза, по т.2 от заключението,посочените недостатъци на идейния проект в
писмо №.
№08-00-2527/18.09.2012 г. на УО на ОПОС,са дадени като причина,да не се
издаде становище за съгласуване на проектното предложение,което е задължителен
документ от пакета документи и липсата на който автоматически води до
невъзможност за финансиране по програмата.
В т.3 от заключението на вещото
лице подробно са описани всички констатирани от вещото лице недостатъци на
проекта.При разпита му в съдебно заседание,вещото лице посочи,че всички
констатирани в писмото на УО на ОПОС
недостатъци на проекта,са били съществуващи при подаване на
документацията.
Установява се от заключението на
вещото лице,че след разменената кореспонденция между О. Ш. и Министъра на МОСВ
и ръководителя на УО на ОПОС през 2013 г. ,ищецът е извършил преработка на проекта,в резултат на
което са отстранени преобладаващата част от забележките.
Не са представени
доказателства,че възложителят е правил пред изпълнителя възражения за
неправилно изпълнение.
По делото бе приета,като
неоспорена и счетоводна експертиза,която изчисли размера на дължимото обезщетение за забавено
плащане,както и дължимата неустойка.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Договорът за изработка по чл.258 и сл. от ЗЗД изисква от изпълнителя да
осъществи фактически действия по постигането на овеществен резултат,съгласно поръчката на възложителя, а последният - да
заплати възнаграждение. Изпълнителят е длъжен
да изпълни работата така, че тя да бъде годна за обикновеното или
предвидено в договора предназначение – чл. 261 ал.1/ ЗЗД.
И тъй като не е налице разваляне или
прекратяване на сключения договор,сме изправени пред хипотезата на работа с недостатъци.
Съгласно чл. 265, ал. 1 ЗЗД /приложим по силата на чл. 288 ТЗ/ наличието на недостатъци е основание за възникване и
упражняване на някои от предвидените в тази разпоредба права на
възложителя.
Съгласно чл. 265, ал. 1 ЗЗД, ако
изпълнената работа има недостатъци, то възложителят разполага със следните възможности:
1/ претенция към изпълнителя да поправи
работата в даден от възложителя подходящ срок; 2/
заплащане на разходите, необходими за поправката; 3/ намаление на възнаграждението. Предвидените
възможности са алтернативно дадени, т. е. възложителят разполага с
потестативното право да избере една от тях,в предвидените от закона срокове.
Установи
се от събраните по делото доказателства,че първоначално предадената работа е
била негодна за целите на договора,но след преработването на проекта,работа е
била приета.
За приетата работа възложителят дължи възнаграждението, което е
уговорено.
Имайки
предвид горните разяснения на закона, настоящия съдебен състав приема, че
ищецът е доказал правнорелевантните за уважаване на иска факти, а
именно: изработил е договорените идейни проекти, предмет на договора от 07.06.2012 год.; независимо,че при
първоначалното му предаване проекта,не е бил изпълнен така, че да е годен за предвиденото в договора предназначение - участие в процедура
по финансиране по програма „Околна среда“,е бил предаден на ответника и
използван от него в процедурата;а след коригирането му,независимо,че е
продължил да страда от недостатъци,на 12.04.2013 г. е бил приет с протокол от
възложителя.
Следователно от този момент вземането му за остатъка от договоренато възнаграждение е станало изискуемо.
Ответникът
не е представил доказателства, да е направил възражения за неправилно
изпълнение на проекта,нито е развалил договора,независимо от
данните за неправилно изпълнение.Напротив,приел е с протокол поправената
работа,независимо че същата вече не може да му послужи за първоначалните цели
на договора и независимо,че същата страда от недостатъци, поради което той дължи плащане
на договорената цена на приетите от него работи.
Неоснователно е възражението на ответника,че
дължимото окончателно плащане на договореното възнаграждение,не е изискуемо,с
оглед на договорените предпоставки- след сключване на договора за финансиране с
Министерството на околната среда и получаване на авансово плащане по него.Ако
на тази клауза от договора се придаде правно значение,същата е нищожна, поради противоречие със
закона, съобразно чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД. Това е така, защото според
императивната норма на чл. 266, ал. 1 ЗЗД, поръчващият трябва да заплати
възнаграждението за приетата работа. От друга страна, в чл. 81, ал.
2 от ЗЗД е предвидено, че липсата на парични средства не освобождава длъжника
от отговорността за неизпълнение, като това е основен принцип в облигационното
право и има императивен характер. Договореност, в смисъл, че заплащането на възнаграждението
за извършената и приета работа ще стане след настъпване на определено събитие, буквално не игнорира този
принцип, тъй като не се говори за освобождаване на длъжника от отговорност при
липсата на пари, а плащането се обвързва от настъпване на едно бъдещо
несигурно събитие. Това, съобразено и с изискването на чл. 9 от ЗЗД, налага да
се извърши преценка дали тази договореност не противоречи на добрите нрави. По
този повод е нужно уточнението, че договорът за изработка е каузален по своя
характер, като при него едната страна поема задължение да изработи нещо срещу
възнаграждение. Обвързване пораждането на една от престациите с настъпването на
едно бъдещо несигурно събитие, зависещо от волята на трето лице сочи, че е
налице вариант тя никога да не се изпълни , т.е. да съществува в правния мир
договор без основание, което е недопустимо и противоречи на добрите нрави. На
тази база и с оглед разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД договорът е нищожен в тази му част, от
което следва, че съдът следва да
замести подобна нищожна клауза с общите разпоредби на ЗЗД /чл. 266/ и при наличие на изпълнена
от изпълнителя и приета без възражение от възложителя работа, последният да дължи
заплащане на възнаграждение.
Неоснователно е възражението на ответника,че
дължимото окончателно плащане на договореното възнаграждение,не е изискуемо,с
оглед на договорените предпоставки-представяне на фактура,относно частта от
дължимото възнаграждение без ДДС.
Вярно е ,че изпълнението на изработката съставлява
облагаема доставка по смисъла на ЗДДС. ДДС се включва в цената на стоките и услугите, поради
което негов носител е винаги крайния потребител – получател по
доставката. Ищецът /доставчик на процесната услуга/ е
юридическият платец на данъка, който е длъжен да го администрира – да го
начисли и да го събере чрез включването му в цената. Крайният потребител
/ответникът - възложител/ е фактическият платец на данъка, който понася
данъчната тежест.
Няма спор, че за доставчика на услуги изискуемостта на данъчното задължение възниква от настъпването на данъчното събитие, което по арг. от чл. 25, ал.2 ЗДДС съвпада с момента, в който услугата е извършена. Считано от този момент лицето, за което ДДС е станал изискуем е длъжен да го начисли и отрази в данъчна фактура, вкл. да включи размера на данъка в справката-декларация по ЗДДС и да посочи издадения данъчен документ в дневника за продажбите за съответния данъчен период.Данъчната фактура се издава от доставчика не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а на основание чл. 125, ал.5 вр. чл. 89 ЗДДС данъкът е изискуем на 15-то число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася. Неизпълнението на посочените императивни текстове обаче е свързан с изрично предвидени последици – данъчно задълженото лице носи административно наказателна отговорност по чл.180 ЗДДС, ведно с отговорност за акцесорните последици от забавата. Късното издаване на данъчна фактура от доставчика не дерогира задължението на получателя да плати дължимия като част от цената на услугата ДДС.
Възложителят
по договор за изработка дължи заплащане на възнаграждение, считано от приемане
на поръчаното. За частта от
възнаграждението обаче, съставляващо ДДС, изискуемостта настъпва в различен
момент. За получателя
на доставката /възложител по договор за изработка/ дължимостта на ДДС
настъпва от момента на получаване на данъчния документ, отразяването му от доставчика в дневника за продажбите, респ.
начисляване на данъка като задължение към бюджета и/или плащането му.
Ето защо,възражението на ответника,че не е настъпила изискуемостта на
възнаграждението,поради неиздаване на данъчната фактура се отнася само за
претендираната част от възнаграждение в размер на дължимото ДДС,но не и за
частта от възнаграждението за извършената услуга.
По изложените съображения,предявеният иск за заплащане на дължимото
остатъчно възнаграждение по договора в
размер на 39 200 лв. главница,ведно със законната лихва върху
сумата от датата на завеждане на исковата молба, е основателен и следва да се уважи,но искът
за заплащане на дължимото ДДС от 7 840 лв. върху незаплатена част от цената по договор за услуга от 07.06.2012 г. е неоснователен и следва да се отхвърли.
Основателен и доказан,с оглед заключението на вещото лице по приетата
икономическа експертиза е и акцесорният
иск за сумата от 10 747,91 лв. обезщетение за забавено
плащане на главницата за периода 12.04.2013 г. до датата на завеждане на
исковата молба,ведно със законната лихва
върху сумата от датата на завеждане на исковата молба.
В тази връзка следва да се разгледа
направеното от ответника възражение за прихващане ,със стойността на договорената
неустойка за забавено изпълнение по чл.9,ал.1 от Договора,но не повече от
стойността на цената на договора,считано от изтичане на срока за изпълнение
07.07.2012 г. до датата на съставяне
на ППП на 11.04.2013 г. в размер на 2 940 лв.,както и за сумата от
5 880 лв. ,представляваща неустойка за лошо и некачествено изпълнение в
размер на 10 % по силата на чл.10 от Договора.
Сам в исковата молба ищецът
твърди,че е предал изработеният проект на 11.04.2013 г.,а това е дълго след
договореният в чл.3 от Договора
от 07.06.2012 г.
срок от тридесет календарни дни
от подписването му или 07.07.2012
г.Същата дата е посочена и представения приемно-предавателен протокол.По делото
не се е спорило,че изработеното е прието на друга дата.С оглед на това следва
да се приеме за безспорно доказано по делото,че изпълнителят е бил в забава
относно договорения срок,поради което дължи и договорената неустойка по
чл.9,ал.1 от Договора за забавено изпълнение,в
размер на 2 940 лв.
Установи се от заключението на вещото
лице,че към момента на подаването в МОСВ и ОПОС, изработеният проект е страдал
от посочените от УО на ОПОС недостатъци,както и че и към настоящият момент има
такива,макар и несъществени.Следователно сме изправени пред предвиденото в
чл.10 от Договора лошо изпълнение,за
което е предвидена неустойка от 10 % или възражението в размер на
5 880 лв. е основателно.
Тъй като не е
направено възражение за прекомерност на договорените неустойки,направените възражения за прихващане от ответника са основателни и
дължимите неустойки следва да бъдат
прихванати от дължимите на ищеца
суми.
Поради тези съображения , съдът намира ,че възраженията на
ответника по иска за прихващане са
основателни за сумите 2 240 лв. / неустойка за забавено изпълнение / и 5 880лв. неустойка за лошо
изпълнение/ и че има основание да се извърши
прихващане между тези вземания на ответника и вземането на ищеца за
неизплатената част от договореното в договора за изработка възнаграждение, в резултат на което
остава дължима само сумата 30 380 лв., вместо
претендираната с исковата молба – 39 200 лв. ,като иска се отхвърли поради извършено прихващане с
дължимите неустойки иска за главница ,до
претендирания размер от 39 000 лв..
Тъй като е направено искане и от двете от страни за присъждане на
разноски,съдът дължи произнасяне по разноските.Ответникът е направил и
възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от 5 980
лв.
Ищецът е доказал разноски в размер на 2 742,27 лв. за държавна такса
и вещи лица и адвокатско възнаграждение от 5 980 лв.Съдът намира за
основателно възражението за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар и
с оглед фактическата и правна сложност по делото , го намалява до сумата от
2 200 лв.,каквато претендира и ответника.
На основание чл.781ал.1 от ГПК ответникът му дължи съразмерно на отхвърлената част от иска разноски в размер на
4 320,35 лв.
Ответникът е доказал разноски в размер на 450
лв. за вещи лица и 2 200 лв. за
адвокатски хонорар, от които в съответствие с отхвърлената част от
исковете ищецът следва да му
заплати сумата от 496,87 лв.
Като се води от
гореизложеното,Добрички окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА О. Ш. да заплати на «*** ЕООД ЕИК -*** ,гр.С.
сумата от 30 380 лв. дължимо остатъчно
възнаграждение по договора,ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба,КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска до предявеният размер
от 39 200 лв.,поради
допуснато извършване на съдебно прихващане с дължимата от ищеца неустойка за забавено
изпълнение от 2 240 лв. и неустойката за лошо изпълнение от 5 880
лв..
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от «*** ЕООД ЕИК -*** ,гр.С. срещу О. Ш., иск за сумата от 7 840 лв. ДДС незаплатена
част от цената по договор за услуга от
07.06.2012 г.
ОСЪЖДА О. Ш. да заплати на «*** ЕООД ЕИК -***
,гр.С. сумата от 10 747,91 лв. обезщетение за
забавено плащане на главницата за периода 12.04.2012 г. до датата на завеждане
на исковата молба 22.12.2015 г.,ведно със законната лихва върху сумата от
завеждане на исковата молба 22.12.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА О. Ш. да заплати на «*** ЕООД ЕИК -*** ,гр.С. съдебно
деловодни разноски в размер на 4 320,35 лв.
ОСЪЖДА «*** ЕООД ЕИК -*** ,гр.С. да заплати на О. Ш., съдебно деловодни
разноски в размер на 496,87 лв. в съответствие с
отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Варненски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Окръжен съдия: