№ 138
гр. Благоевград, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, СЕДМИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Румяна Бакалова
при участието на секретаря Теофания Лазова
като разгледа докладваното от Румяна Бакалова Гражданско дело №
20201200101396 по описа за 2020 година
Предявен е иск от Ил. К. гражданка на О.к. В. и С.И. ,насочен против О.Б..
В исковата молба се твърди, че ищцата Ил. К. е пристигнала в България
следобяд на 17 декември 2015 г. със своите двама сина Т. К. и Д. К. на ски
почивка. Посочва, че към 17,15 часа са отишли до супермаркет „Карфур“,
като са вървели към супермаркета по лявата страна на пътя, представляващ
улица „Явор“, гледайки с лице супермаркета, посока запад-изток. Пазарували
са и са излезли от супермаркета, като са пресекли пътя и са вървели по моста
на река Глазне, с ориентир на посоката изток-запад.Твърди, че е било тъмно,
но си спомня, че е виждала ръба на края на моста, но не е могла да види
нататък. Мислела е, че има плавен преход за излизане след моста.Посочва, че
е вървяла по моста като двамата й сина са вървели от дясно на нея и след
като е стигнала края на моста е стъпила след неговия край, но кракът й
пропадна в нещо, което описва като дупка по пътната настилка, не е успяла
да балансира и е паднала напред в дупката. Като се е ударила на дъното,
ханша й от лявата страна и горната част на лявото й бедро са се ударили в
ръба на металното покритие, което смята, че е покритие на шахта за
електричество или отводнителна шахта.Посочва, че е имало ремонтни
дейности по паважа, с извършване на изкопни работи и въпреки това мястото
не е било оградено, нито е имало някакви обозначителни знаци или табели
1
сочещи опасността и в тъмното изкопа е бил невидим.
Ищцата си спомня, че се е чувствала много шокирана след падането,
почти мигновенно е последвало остра болка. Синовете й си спомнят, че са се
опитвали да я изправят, но тя е изпитвала прекалено силна болка, за да се
изправи. След няколко минути синовете й са успели да я изправят и ищцата
се е подпирала на тях с десния крак. Тогава си спомня, че е погледнала надолу
и е видяла положението на левия й крак да стои някак си неправилно и е
казала на синовете й, че мисли, че си е счупила бедрото.Полицейска кола е
пристигна в този момент и двамата полицейски служители са повикали
бърза помощ. Линейката е пристигнала след 10-15 минути и ищцата е била
откарана в районната болница в Банско. В болницата в Банско са й направили
рентгенова снимка на лявата бедрена кост и са й дадоха морфин за болката.
След това е линейка е била прехвърлена в МБАЛ -Благоевград, , тъй като
болницата в Банско е била прекадено малка да се справи с такава сериозна
травма.
Твърди, че е била диагностицирана с фрактурирана лява тазобедрена
кост, изискваща смяна на лявата тазобедрена става, докато е в България.
Посочва, че след като са я репатрирали в О.к. е била допълнително
диагностицирана с фрактура на лявата бедрена кост (фемур).Причинената при
падането болка е била силно изразен характер; намалявала е много бавно с
времето, а претърпените страдания са били силно изразени, поради
невъзможност за самостоятелно обслужване и придвижване през дългия
период на възстановяване, поради обездвижването и постоперативните
усложнения.Целият период на лечение е бил съпроводен със сериозни болки
и приемане на медикаменти.На 19.12.2015 г. в болницата в гр. Благоевград е
претърпяла операцията, препоръчана от местния лекар, състояща се от смяна
на лява тазобедрена става.
В последствие е била транспортирана със самолет обратно в О.к. на 25.
12.2015 г., където е взета с линейка от летището на Манчестър и е била
отведена в Болнца Лейгьн в Крю, където е била приета в ортопедичното
отделение за една нощ и след това е изписана у дома на 26.12.2015 г. с план
да бъде третирана с физиотерапия и стандартна рехабилитация след смяна на
тазобедрената става.
По- късно в ранните часове на 06.01.2016 г. се е обърнала леко в леглото
2
и бедрената кост се е изместила и на 06.01.2016 г. е получила усложнения,
изразени в изместване на бедрената кост. Също така, по това време от раната
е започнало да секретира течност и и отново е била приета в болница и
бедрената кост е била наместена (върната в ставата) под упойка, но ищцата е
продължила да усеща тазобедрената става нестабилна. Била е прегледана от
лекаря г-н Кази, който препоръчал ревизионна операция поради
комбинацията от предполагаема инфекция и нестабилност в резултат на
неправилното подравняване на имплантите. В резултат на това е била
извършена нова операция на 08.01.2016 г. и й е направена нова смяна на
тазобедрената става от типа, който по принцип е предназначен само за
временно ползване. В костния цимент са поставени допълнителни
антибиотици.
Твърди, че през март 2016 г. е получила разрешение от лекар й да
продължи с колоезденето, което е практикувала, преди процесния инцидент и
травма, но когато е откопчавала обувката си от педала, през март 2016 г., е
получила следващо усложнение, при което бедрената кост се измести отново
и е била приета в болница за наместване на костта под обща упойка.
През май 2016 г. е била прегледана в болница Райтингтън от друг ортопед
- г-н Уин Джоунс - за второ становище. Той препоръча втори етап процедура
с костна присадка, която оказва влияние върху укрепването на горната част на
лявата бедрена кост.
Твърди се, че с това си неправомерно поведение ответната страна е
причинила на ищцата имуществени и неимуществени вреди, като общия
размер на причинените й имуществени и/или неимуществени вреди е 268 125
лева, от които 246 571,64 лева имуществени вреди и 21 553,36 лева
неимуществени вреди.
С оглед обстоятелството, че деянието, с което на ищцата е причинена
вредата е извършено на 17 декември 2015 г., то от този момент върху
посочените суми следва да бъде начислена и законна лихва, която моли да
бъде присъдена.
Посочва се, че съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС, вр. с чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОС, вр.
с пар. 7, т. 4 ПЗР ЗМСМА улиците, в рамките на населеното място, които не
са част от републиканската пътна мрежа, представляват публична общинска
собственост. Общината е длъжна да управлява предоставената и собственост,
3
в т.ч. улиците в рамките на населеното място, в интерес на населението и с
грижата на добър стопанин - чл. 140 КРБ и чл. 11, ал. 1 ЗОС.
Процесният тротоар на моста е собственост на О.Б., тъй като е част от
общински път. Съгласно чл.8, ал.З от Закона за пътищата - “Общинските
пътища са публична общинска собственост.“ Според чл.30, ал.4 от ЗП
изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения,
тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези,
осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в
границите на урбанизираните територии се организират от съответната
община, а съгласно чл. 31 от ЗП е предвидено, че ремонтът и поддържането
на общинските пътища се осъществяват от общините.
Когато по силата на чл. 8 ЗНА, общинският съвет е възложил с наредба
задълженията си за поддържане на чистотата на територията на съответната
община на трети лица, каквито са специализирани предприятия, работещи по
договор с общината и собствениците и ползвателите на имоти на територията
на общината, то за вреди от техни противоправни действия или бездействия,
отговорността е на общината - обективна, безвиновна, гаранционно-
обезпечителна отговорност по чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД.
Задълженията на О.Б., са залегнали и в разпоредбата на чл. 167, ал. 1 от
ЗДвП, която задължава лицата, които стопанисват пътя с цялата му
инфраструктура, включително тротоарите, да го поддържат в изправно
състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него, като ал. 2 на
същия член регламентира правомощията на кметовете на общините във
връзка със създаването на служби за контрол, които да следят за състоянието
и изправността на пътната настилка в населените места.
Дължимата грижа в полза на териториалната общност включва както
изграждане, ремонт и поддържане на улиците, така и полагане на грижи за
чистотата им, в т.ч. снегопочистване и осигуряването на безопасно
придвижване на пешеходци и возила.
Полученото травматично увреждане твърди,че е в резултат на падане на
неподдържан в нормално състояние и/или необезопасен тротоар от
собственика, поради което следва и е справедливо да се ангажира
отговорността му за заплащане на дължимо обезщетение за непозволено
увреждане, предизвикано от неправомерно поведение /бездействие/ на
4
служители на О.Б.. Бездействието на ответника е във връзка с възложени по
силата на закон задължения за обезопасяване на процесния тротоар.
В резултат на непозволеното увреждане на ищцата са причинени следните
имуществени вреди:
Имуществени вреди:
-Загуба на печалба (загуба на трудово възнаграждение от работодател и/или
разликата в размера в дохода, който би получила, ако не се е случил
процесния инцидент и поето травмиране и този, който е получила след
инцидента) в размер на 54059.49 лева левова равностойност на 25051,67
английски паунда за периода от 01.01.2016 г. до 31.08.2018 г.
-Подръжка за лични грижи (разходи за грижи положени спрямо ищцата през
време на периода на възстановяване ) в размер на 9700.99 лв. левова
равностойност на 4495,53 английски паунда.
Пояснява,че поради естеството на уврежданията ищцата е имала нужда от
помощ по отношение на много аспекти от личния живот, тази помощ е
осигурена от сина й Д. К., който живее с ищцата по същото време. За
изчислението на тези вреди е използвана точкова система на плащане на
местната администрация. Тази ставка се използва, тъй като задълженията
обикновено отразяват тези на семейството, предоставящо грижи в собствения
дом. Описанието на работата е следното: ,Домашни задължения (например
почистване, готвене и измиване); физически задачи, свързани с домашни
грижи (например, обличане, измиване и хранене); и социални задължения
(например, говорене с клиенти, съдействие на клиентите да поддържат
контакт със семейството, приятелите и общността, съдействие за пазаруване и
отдих), насочени към създаването на благоприятна домашна атмосфера,
където клиентите могат да постигнат максимална независимост. Твърди се,
че в резултат на инцидента ищцата не е в състояние да продължи
извършването на задачи по поддържане на домакинство, градинарство или
декориране. Ищцата трябва да разчита на безвъзмездна помощ от
семейството и приятелите си или да плаща на професионалисти за
извършването на такива задачи, които преди е извършвала сама, и това сега се
явява допълнителен разход:“ -Услуги: 12647.0 лв. левова равностойност на
5860,76 английски паунда
-Пътни разходи във връзка с лечението: 2207.22 лв. левова
5
равностойност на 1022,85 английски паунда.В резултат на инцидента ищцата
има пътни разходи. В табличен вид в приложение са изброени броя на
пътуванията на ищцата до болниците Лейтън Крю и Райтън Уиган
- Други разходи: 863.49 лв. левова равностойност на 400,15 английски паунда
.Ищцата има следните разходи в резултат на инцидента:
Формуляр за претенция за пътуване до личния лекар;
2 ски пакети (1 възстановени) - €439.20;
Премия за застраховка за пътуване - повишена за смяна на
тазобедрената става.
- Лихва: 1004.57 лв. левова равностойност на 465,53 английски паунда
Данните, използвани за изчисляване на лихвата за специални щети за периода
от 17 декември 2015 г. до 31 декември 2018 г., се основават на таблиците за
лихви за телесни повреди, публикувани в Law Society Gazette от януари 2013
г.
- Бъдещо лечение: 16565.63 левова равностойност на 7676.67 английски
паунда.Ищцата ще се нуждае от допълнителна операция в бъдеще за смяна на
временната бедрена става. Ищцата претендира за същото ниво на грижа за
ревизионна хирургия и 2ра ревизионна хирургия, която е получавала в
миналото. Това се препоръчва в доклада, изготвен от Роджър М. Тилман
(наличен на стр. 66 от пакет оригинални и преведени докуменит), датата на
преглед е 20 юли 2017 г. Грижите, получени в миналото, са били следните
всеки ден през първите 3 месеца. Помощ за лягане и ставане от леглото - 20
минути, Помощ за къпане - 20 минути, Помощ за обличане - 20 минути,
Помощ за слизане и качване по стълбите - 20 минути, Помощ за приготвяне и
готвене на ястия -1 час, Помощ за почистване на къщата -1 час, Помощ за
пазаруване -1 час Обща дневна грижа = 4,32 на час.
Размера на тези грижи при бъдещо лечение се намират в табличен вид на (стр.
24 от преведени документи на английски)
-Бъдещи услуги за периода от : 84377.21 лв., левова равностойност на
39101,18 английски паунда
В резултат на възникването на инцидента ищцата не е в състояние да
продължи задачите по поддържане на домакинство, градинарство или
декориране. Ищцата трябва да разчита на безвъзмездна помощ от
6
семейството и приятелите си или да плаща на професионалисти за
извършването на такива задачи. Заявена е претенция в размер на 500,00
годишно за покриване на тези разходи. Сочи решение Крофтс срещу Мъртон
от 5 септември 2008 г. [2009] EWHC 3538 (QB), 2008 WL 3909372. Заявената
претенция е съобразено според ищцата със съдебната практика по отношение
на присъжданото възнаграждение в идентични случаи.
- Бъдещ транспорт (касаещ наложително купуване на кола с автоматична
скоростна кутия, вместо притежаваната досега с ръчна скоростна кутия):
11649.74 лв. левова равностойност на 5398,60 английски
паунда.Пояснява:Ищцата иска съвет от г-н Тилман (специалист) относно
безопасно шофиране и е уведомена, че ръчната кола вече не е подходяща, тъй
като сега тя изпитва затруднения при използването на съединителя.
Автоматичната алтернатива вече е по-безопасна и за предпочитане.
- Бъдещо лечение (оперативно):общо 52031.07, левова равностойност на
24 111,68 английски паунда.
Съгласно доклада , изготвен от Роджър М. Тилман - дата на прегледа 20 юли
2017 г. (наличен на стр. 66 от пакет оригинални и преведени документи)е
необходим Втори етап на ревизия на смяна на тазобедрена става. Общите
разходи за бъдещо лечение включват
-Втори етап на ревизия на смяна на тазобедрена става:34526.72 левова
равностойност на 16 000,00 английски паунда
-Консултации преди и след операция, образна диагностика и след
операция:2157.92 левова равностойност на 1 000,00 английски паунда
Процедура за 2-ра ревизия 15346.43 лв., левова равностойност на 7 111,68
английски паунда.
Общият размер на претендираното обезщетение на имуществените вреди е в
размер на 268 124,34 лв. представлявай обща цена на иска (двеста шестедесет
и осем хиляди сто двадесет и четири лева и тридесет и четири стотинки),
който се разделя както следва:
-245 107,34 лв. имуществени вреди (двеста четиридесет и пет хиляди сто и
седем лева и тридесет и четири стотинки) (левова равностойност на 113 585
английски паунда (06.01.2021 фиксинг на БНБ)
-23 017 лв. (двадесет и три хиляди и седемнадесет лева): неимуществени
7
вреди.
Отправено е искане до съда да се постанови решение, с което да се осъди
ответника О.Б. да заплати на Ил. К., родена на ****, гражданка на О.к. В. и
С.И., притежаваща паспорт №****, обезщетение за причинените й от
ответника вреди разпределени, както следва:
-Общият размер на претендираното обезщетение на имуществените вреди е в
размер на 245 107.34 лв. имуществени вреди (двеста четиридесет и пет хиляди
сто и седем лева и тридесет и четири стотинки ) (левова равностойност на 113
585 английски паунда (06.01.2021 фиксинг на БНБ) в размер на левовата
равностойност на 113 584.62 английски паунда
Имуществените вреди се състоят конкретно в следното:
-Загуба на печалба в размер на 54059.49 лв.: левова равностойност на 25
051,67 английски паунда: за периодаот01.01.2016 до 31.08.2018г.
-Подръжка за лични грижи в размер на 9700.99 лв. левова равностойност на
4495,53 английски паунда
-Услуги: 12647.0 лв. левова равностойност на 5860,76 английски паунда
-Пътни разходи: 2207.22 лв. левова равностойност на 1022,85 английски
паунда
-Други разходи: 863.49 левова равностойност на 400,15 английски паунда
-Лихва: 1004.57 лв. левова равностойност на 465,53 английски паунда
-Бъдещо лечение: 16565.63 левова равностойност на 7676.67 английски
паунда
-Бъдещи услуги : 84377.21 лв., левова равностойност на 39101,18 английски
паунда
-Бъдещ транспорт: 11649.74 лв. левова равностойност на 5398,60 английски
паунда
Бъдещо лечение (втори етап на ревизия на смяна на тазобедрена става) :общо
52031.07 , левова равностойност на 24 111,68 английски паунда
-неимуществени вреди за претърпени болки и страдания в размер на 23 017
лв. (двадесет и три хиляди и седемнадесет лева) : неимуществени вреди
Общият претендирай размер на обезщетение включващ имуществени и
неимуществени вреди е равен на:
8
268 124,34 лв. представлява обща цена на иска (двеста шестедесет и осем
хиляди сто двадесет и четири лева и тридесет и четири стотинки), ведно със
законната лихва върху посочените суми от датата : 17.12.2015г. - деня на
увреждането, до завеждане на исковата молба, а както и законната лихва от
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението.
Претендират се сторените по делото разноски.
При условията на евентуалност, ако иска по отношение на
имуществените вреди не бъде уважен изцяло моли, по отношението на
неуважената част да бъде увеличена частта на иска за неимуществени вреди.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника О.Б.,
с който оспорват изпяло депозираната искова молба и изложените в същата
твърдения. Оспорват се предявените искове, както по основание, така и
размер.
Счита исковата молба за нередовна в частта, в която е предявен иск за
мораторна лихва. Счита, че начина, по който ищцата е предявила иска си, не
отговаря на изискванията на чл.127 ГПК. Твърди, че предявена исковата
молба е неясна и ограничава правото на защита на ищеца.
Счита исковата молба за недопустима, поради липса на пасивна
процесуална легитимация за ответника, тъй като ищцата твърди, че
ответникът О.Б. й е причинила вреди, които следва да заплати. На стр.З от
исковата молба ищцата сама посочва механизма на причиняване на травмата,
довело в последствие и до настоящата й претенция. Ищцата посочва
следното: „Не успях да балансирам и паднах напред в дупката. Като се ударих
на дъното, ханша ми от лявата страна и горната част на лявото бедро се
удариха в ръба на метално покритие, което смятам че е покритие на шахта за
електричество или отводнителна шахта“.
От представените от ищеца снимки (които оспорваме, като
автентичност) е видно, че няма „дупка“ след моста. Видно е, че между моста
и шахтата е улицата, на която нивото е по-ниско от това на изградените мост
и шахта. Въпросната шахта, в която се е ударила ищцата и която е
причинителя на травмата, е собственост на „ЧЕЗ Разпределение България“
АД.
9
Ответникът твърди, че шахтата не е собственост на О.Б..
Според твърденията на ищцата с предявения иск се претендира
обезщетяването на вреди, претърпени след и впоследствие на извършената в
"МБАЛ - Благоевград" АД - гр. Благоевград операция. Ищцата заявява на
стр.5 от ИМ, че последващите операции и медицински грижи са били в
следствие на „неправилно подравняване на имплантите“ още при първата
операция. В този смисъл дори хипотетично да приемем, че вредите са
причинени от травмата получена от удара в шахтата, то имуществените вреди
следва да са само до размера на изразходваните средства за първата операция,
които не са предмет на настоящата претенция. В случай, че тази операция е
неуспешна поради „неправилно подравняване на имплантите“, то
претенциите на ищцата следва да бъдат насочени към болничното заведение
или към екипа извършил операцията, но не и към общината.
Предвид изложеното по-горе счита, че за О.Б. не е налице пасивна
процесуална легитимация по така предявения иск, поради тези съображения,
счита предявения иск за недопустим.
Твърди се, че освен недопустима, исковата молба е и неоснователна.
На първо място оспорват наличието на кумулативно изискуемите
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане: виновно
противоправно поведение, вреди и причинно-следствена връзка между
противоправното поведение и вредите.
Оспорват твърдението, че е налице неправомерно поведение,
изразяващо се в бездействие на служители на О.Б. във връзка със
задълженията на общината да поддържа общинските пътища. Исковата молба
съдържа твърдения за наличие на дупка в тротоара, в която ищцата е паднала.
Следва да се поясни, че на мястото, където е станало събитието, не е имало
дупка. Касае се за края на моста и настилка след моста, като денивелацията
между тях е с нивото на стъпало от около 15 см. Предвид конструкцията на
повечето подобни съоръжения, може да се очаква в края на моста да има
слизане на друго ниво. Точно такъв е и настоящия случай - след края на моста
се слиза на по-ниско ниво, като разликата между двете нива е в допустим
размер от около 15 см., който позволява нормалното преминаване от нивото
на моста на нивото след моста. Отделно от това твърди, че тази част на града
е много добре осветена и ако ищцата е гледала пътя, по който върви, то няма
10
как да се удари във въпросната шахта. В състояние на невнимание човек
може да падне и на съвсем прав и равен участък.
Твърди се, че е налице случайно събитие, за което ответната община не
следва да носи отговорност. В подкрепа на това твърдение се излага
обстоятелството, че вървелите с нея две момчета по същото време и на
същото място не са се ударили в шахтата. Освен това от изграждането на
моста през 2006 г. и изграждането на шахтата през 2008 г. до настоящия
момент няма нито един подобен инцидент на това място с друг гражданин.
Шахтата и разстоянието от нея до моста се виждат ясно, както през деня така
и през нощта.
На следващо място по иск за обезщетение в тежест на ищеца е да
докаже пълно наличието на вреди. В случая твърдените вреди са абсолютно
недоказани. Липсва дори медицинската документация във връзка с
претърпяната първа операция.
Посочва се, че Списъкът на специални щети и бъдещи загуби на ищцата,
както и приложените към него документи изглежда да е съставен от ищцата,
т.к. в края му тя се е подписала като декларира верността на изложените
факти. Следователно по естеството си този списък представлява писмена
декларация на ищцата, в която същата твърди изгодни за себе си факти. На
представените документи липсват дати, име на получател, издател, подпис,
печат и т.н. Освен това имуществени са тези вреди, които могат да бъдат
финансово оценени — това са преки разходи, парични загуби или
нереализиран сигурен приход. В случая ищцата претендира възстановяване на
разходи, които самата тя признава, че не е направила.
Възстановяването, както лекуващите лекари са констатирали, е протичало
безпроблемно. Само два месеца след втората операция ищцата е добре, движи
се и понася напълно теглото си без никакви помощни средства, възстановява
колоезденето си и дори изминава 200 км. с колелото си за един уикенд. Няма
причина да се твърди, че ищцата не е била в състояние да се върне на
работното си място. Според твърденията на самата ищца тя се е върнала на
работа през месец юни 2016г. - шест месеца след последната й операция.
Работила е два месеца и впоследствие е взела решение да се пенсионира.
Имуществените вреди, изразяващи се в пропуснати ползи поради по-ранно
пенсиониране на ищцата са резултат от собственото решение на същата да
11
„подаде оставка“. Следователно пропуснати ползи в този смисъл не могат да
се разглеждат като пряко произтичащи от злополуката.
Посочва се, че от приложената кореспонденция с лекуващи лекари не става
ясно какво е наложило поставяне на временна става в операцията, проведена
на 8.01.2016 г., а не на постоянна такава. Не става ясно кой е платил
разходите за тази операция и каква е причината да не се очаква плащане за
втория етап. Не става ясно защо към момента все още не е предприета втората
операция, макар да се твърди, че същата е трябвало да се осъществи през
есента на 2016 г.
Отделно от всичко посочено всички лекуващи лекари в представената
кореспонденция излагат становища, че ищцата е добре, движи се и понася
напълно теглото си без никакви помощни средства. Това напълно
задоволително състояние на ищцата е постигнато към дата 9.03.2016 г. само
два месеца и половина след злополуката.
Посочено е, че ищцата претендира разходи за платена премия по
застрахователна полица, която била повишена, поради смяната на
тазобедрената става. Самата полица макар да е посочено, че е представена,
липсва по делото.
Оспорва се твърдението, че вредите представляват пряка и
непосредствена последица от претърпения инцидент. За да се ангажира
отговорността за вреди по чл. 49 ЗЗД, по делото следва да бъдат установени
всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане -
действие или бездействие, които са причинили вреда и причинно-
следствената връзка между противоправното поведение и настъпилия
вредоносен резултат.
Липсва и причинно-следствена връзка с инцидента, т.к. тази връзка е
прекъсната от намесата на трето лице - "МБАЛ - Благоевград" АД - гр.
Благоевград, която със своите действия е станала причина да се наложи
следваща операция, съответно да се забави оздравителния процес.
Предвид липсата на причинно-следствена връзка между увреждането и
твърдените в исковата последици, предявените искове за имуществени и
неимуществени вреди се явяват неоснователни и недоказани.
Твърди се, че искът за неимуществени вреди е недоказан и
12
неоснователен. В исковата молба единствения текст относно тази претенция
гласи „неимуществените вреди се изразяват в претърпени болки и страдания.“
Липсват каквито и да било доказателства от значение за реално претърпени
от ищцата неимуществени вреди (болки и страдания). Поддържа,че следва да
се има предвид, че ищцата е имала интензивни болки в областта на таза много
преди настъпване на злополуката. През 1999 г. има данни за засягане на
глезена и крака от остеоартроза, която представлява дегенеративно
заболяване на ставите, свързано с промени в ставния хрущял. През 2008г.,
пренебрегвайки съветите на лекарите, ищцата е започнала интензивни
тренировки във фитнес зала, като самата тя споделя, че болковите й
симптоми много вероятно са се усложнили от това. През 2013 г. отново има
данни, че ищцата е посещавала лекари, поради болки в краката. Констатирано
е, че по това време ищцата спортува умерено, но способността да спортува е
намаляла поради болките. След претърпяването на злополучния инцидент,
ищцата отново не е положила достатъчно грижи за възстановяването си и е
предприела колоездене твърде скоро след втората операция - преди да са
изминали поне три месеца от нея.
Ако въпреки изложеното съдът приеме, че са налице неимуществени
вреди, които подлежат на обезщетяване, ответникът моли да се има предвид и
вината на ищцата за настъпване на вредоносното събитие и обезщетението да
се намали съразмерно със степента на вината.
На следващо място се оспорва размера на щетите, като твърдят, че дори
да има такива, размера на същите е в пъти по-малък от твърденията на ищеца.
Твърди се, че нито имуществените, нито неимуществените вреди са в този
размер.
На трето място се твърди, че въпросните щети са удовлетворени, тъй
като ищцата има надлежно сключена застраховка. Всички разноски по
нейното лечение и операции са били за сметка на застрахователната
компания. Ето защо ищцата няма право да иска обезщетяването на едни и
същи вреди два пъти.
На четвърто място се оспорва твърдението на ищцата на стр.З от
исковата молба, че в момента на инцидента е имало „много ограничено
осветление“. Въпросната шахта собственост на ЧЕЗ се намира в най-
оживената част на гр. Банско, а именно до ски лифта. Там има 24 часа в
13
денонощието силно осветление, което прави видимостта почти същата както
в светлата част на деня.
На пето място се твърди, че има съпричиняване от страна на ищцата. Тази
част на града е много добре осветена и в случай, че ищцата е гледала пътя, то
е нямала да се удари във въпросната шахта. Освен изложеното, ищцата сама
заявява, че е с диагноза „левкимия“, както и други предходни заболявания,
като считам че последиците от тези заболявания също може да са повлияли
при загубата на баланс, както и при последващото по-трудно възстановяване
и лечение от удара в шахтата. Друго обстоятелство допринесло за по-
трудното възстановяване е и колоезденето, което е продължила да практикува
ищцата, въпреки че все още не е била напълно възстановена. Вината на
ищцата в случая се състои в това, че след като вредата е настъпила, тя не е
взела необходимите мерки, за да я намали или ограничи. При твърдените
увреждания ищцата е следвало да се грижи за своето лекуване и
възстановяване и да не предприема колоездене преди да са преминали поне
три месеца от последната операция.
Моли да се отхвърли изцяло предявените искове срещу О.Б., като
недопустими и неоснователни.
Моля да бъдат присъдени всички направени по делото разноски.
Ищцата Ил. К. чрез пълномощника си адв. Ш. е депозирала молба за
изменение на иска по отношение на претенцията за неимуществени вреди,
внесена е дължимата се ДТ и съдът е допуснал изменението на иска като
претенцията за неимуществени вреди се счита предявена за сумата от 119
787,53 лева.
Във връзка с увеличението на претенцията за неимуществени вреди,от
страна на О.Б. е направено възражение,че за допълнителната част от
претенцията под форма на увеличение на иска следва да се приеме,че е
погасена по давност.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните,
приема за установена следната фактическа обстановка:
От представените и приети като писмени доказателства по делото
14
медицинска документация от МБАЛ „Благоевград“ АД – История на
заболяването № 13698/17.12.2015 г.; Фиш за имунохематологично
изследване; Лист за предоперативна анестезиологина консултация и
преценка; Етапна или Предоперативна Епикриза № 13698/17.12.2015 г.;
Оперативен протокол от 19.12.2015 г.; Клинико-рентгенологичен минимум от
25.12.2015 г.; Формуляр за вложени медицински иззелия, стойността на които
се заплаща от НЗОК извън цената на клиничната пътека; Епикриза; Резултати
от клинична лаборатория; Резултати от образно изследване; Терапевтичен
лист и Реанимационни листя, се установява естеството на причинената
травма, а именно: Пациентката е на легло, палапаторна болезненост в
областта на левия трохантер на лява бедрена кост, ходилото е във външна
ротация, активни и пасивни движения в лявата ТБС са невъзможни, поради
наличие на болков синдром,което е наложило да се вземе решение за
извършване на оперативно лечение – тотална смяна на тазобедрена става.
От представените и приети по делото писмени доказателства,
приложени към исковата молба, а именно Медицински доклад от г-н Роджър
М.Тилман; Медицински доклад от г-н Кази-ортопед-травматолог и
Медицински доклад от г-н Джунс –ортопед-травматолог, се установява, че
ищцата е претърпяла сериозни наранявания, в резултат на тежко падане
поради дефектна настилка, докато е била на ски-ваканция в България на
17.12.2015 г. На 19.12.2015 г. е претърпяла операция, препоръчана й от лекар,
състояща се от смяна на лява тазобедрена става. След операцията постига
задоволителен напредък, въпреки че има значителна болка и не е в състояние
да седне за какъвто и да е период от време. На 25.12.2015 г. ищцата К. е
транспортирана със самолет в О.к., взета е с линейка от летището и е приета в
ортопедично отделение за една нощ и след това е изписана на 26.12.2015 г. с
план да бъде третирана с физиотерапия и стандартна рехабилитация след
смяна на тазобедрена става. На 06.01.2016 г. ищцата се обръща в леглото и
бедрената кост се измества, от раната също започва да секретира течност,
което налага К. да бъде приета отново в болницата и бедрената кост да бъде
наместена /върната в ставата/ под упойка. Ищцата е прегледана от лекар,
който препоръчва ревизионна операция, поради комбинацията от
предполагаема инфекция и нестабилност, в резултат от неправилното
подравняване на имплантите. На 08.01.2016 г. е извършена операция и има
поставена нова смяна на тазобедрената става от типа, който по принцип е
15
предназначен само за временно ползване, в костния цимент са поставени
допълнителни антибиотици. През месец Март 2016 г. ищцата се е справяла
добре и е получила разрешение от нейния лекар да продължи с колоезденето,
но докато откопчава обувката си от педала, бедрената кост се измества и К. е
приета в болница за наместване на костта под обща упойка. През месеца Май
2016 г. ищцата е прегледана от друг ортопед за второ становище, който
препоръчва втори етап от процедура, с костна присадка, която оказва влияние
върху укрепването на горната част на лявата бедрена кост. Ищцата решава, че
ще забави този втори етап, тъй като се справя доста добре с временната си
смяна на тазобедрената става и не се чувства готова да премине през по-
нататъшна голяма операция, освен ако нее е абсолютно необходимо.
По делото са представени и приети като доказателства от ответната О.Б.
Разрешение за строеж № 145/11.06.2007 г., Заповед № 01-102/12.05.2008 г. и
Схема.
От заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза,
което съдът възприема изцяло като компетентно и пълно се установява, че
пострадалата ищца вследствие на описания в исковата молба инцидент е
получила субкапитална фрактура на лявата бедрена кост, като посочва, че
описаната в исковата молба травма отговаря на директния механизъм за
получаване на фрактура на бедрената шийка – директен удар в областта на
трохантера. Посочва, че Субкапиталната фрактура на лявата бедрена кост е
най-вероятно резултат от удара в областта на трохантерния масив в металната
шахта. Вещото лице дава заключение, че към настоящ момент лечебният
процес при ищцата Ил. К. е завършен. Посочва, че в следствие претърпяната
травма Ил. К. ще бъде с намален функционален капацитет на левия долен
крайник, като обемът на движение в лявата тазобедрена става ще бъде
намален. Посочва, че възможността за каране на велосипед с интензитет,
какъвто е имала преди травмата ще бъде невъзможен. Сочи, че натоварване
като колоездене на 200 метра е недопустимо за пациент, на когото е
извършена алопластика преди два месеца и че в голяма степен това
нарушение на режима на ищцата е довело до последващи усложнения, които
същата твърди, че е получила. Посочва, че възстановяването на ищцата след
последната операция, извършена през 2020 г. се очаква да е в рамките на шест
месеца, но физическия капацитет не може да се върне на нивото от преди
травмата. Експертът посочва че от тук нататък състоянието й може да се
16
подобри чрез рехабилитация за възстановяване на атрофиралата мускулатура
и обемът на движение. Посочва, че през м. Юни 2016 г. ищцата е
диагностицирана с хронична лимфоцитна левкимия, което би могло да окаже
влияние върху процеса на възстановяване.
По делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза,
която според съда е изготвена компетентно от вещото лице, съобразно
неговата компетенция и представените по делото доказателства. Тъй като
експерта посочва, че като доказателствени материали, носещи икономическа
информация и служещи за изчисления на загубена печалба и направени
разходи са приложени по делото платежни ведомости от „Altrincham College
Of Art“ за изплатени месечни възнаграждения, разписка за платени ски
пакети, формуляр за претенция за пътуване до личен лекар и карта на
заплатите на учителите на съюза на учителите NASUWT, както и таблица с
валутни курсове, съдът кредитира изводите на вещото лице само в тази част
на експертизата.
В останалата част изводите на експерта се обосновават единствено
приемайки използваната методология, наличните данни и цитирани
източници в приложения „Списък на специални щети и бъдещи загуби на
ищцата“ към исковата молба, които обаче не са подкрепени с доказателства,
годни да се извлече икономическа информация за направените разходи,
поради което и съдът няма да кредитира заключението в тази му част.
Приетата в последното съдебно заседание методология,която трябва да се
използва за изчисляване на вреди е с неизвестен източник ,не може да се
счете за надлежно доказателство ,по което да се пресмятат вреди претърпени
и бъдещи .
Това,което вещото лице установява по представените от ищцата
документи е загуба на печалба - Ищцата е получила по-малко плащания в
периода от 01.01.2016 г. до 31.08.2018 г. в размер на 25 051,68 GBP
равняващи се на 54 059,52 лева ползвайки фиксирания курс на 1 GBP/1 BGN
на БНБ от 06.01.2021 г.- от ведомостите; Други разходи - Формуляр за
претенция за пътуване до личен лекар в размер на 30,00 GBP – приложена
разписка за извършено плащане; 2 ски пакета / 1 възрастен/ в размер на
319,15 GBP – приложена разписка за сумата в размер на 658,80 EUR за три
ски пакета; премия за застраховка за пътуване 51,00 GBP или общо
17
извършените разходи по тази точка са в размер на 400,15 GBP равняващи се
на 863,49 лева.
За изясняване на обстоятелството по делото, съдът е допуснал
ангажиране на гласни доказателства от страните.
От показанията на свидетеля Т.В. се установява, че към датата на
инцидента м. Декември е бил служител в РУ - Банско като охрана обществен
ред. Посочва, че като патрул при обща обиколка в града са видели на ул.
Найден Геров на моста на реката две лица да се суетят, едно от лицата е
било от женски пол и е изпитвало болка и не е могла да се движи. Посочва, че
жената не е била българка, а е говорила английски език, като същия не си
спомням дали е била в шахтата или до самата дупка. Посочва, че на самия
край на моста е имало отвор, който не е бил обезопасен, изкоп, шахта. Било е
изкопано ката шахта нещо, но не е било обезопасено и като се минава на
пешеходната зона , веднага е започвал този изкоп или шахта. Посочва, че са
й помогнали да се качи в линейката, както и че с нея е бил нейния син.
Свидетелят твърди, че зоната е осветена, но не може да си спомни в този
момент до каква степен е била осветена. Посочва, че е било като на мрак си,
било е зимно време, но се е виждало, като сочи, че отстрани има и хотели, и
реклами, но самият мост не е осветен. Посочва, че е по-ниско нивото от
самия мост, но в конкретния момент е имало ремонтна дейност, било е
разкопано и ситуацията е била доста опасна, не е било обезопасено добре.
Посочва, че е било отворено, било си е дупка, която е била отворена.
Твърди, че както е самата пешеходна алея, която е циментирана и като
свършва, почва дупка без някакво междинно преминаване, свършваше моста
и веднага след него е дупката. Посочва, че тогава за пръв път са видели
тази дупка, не са я забелязали преди инцидента, когато са били на дежурната
смяна са минавали от там. Свидетелят твърди, че тази дупка е
незабележима, от колата е трудно забележима, нивото е различно и като се
идва от тази страна, тъй като тази дупка е по-ниско, не се вижда. Свидетелят
посочва, че не знае за други сигнали за пострадали лица от тази дупка на ул.
Найден Геров.
В своите показания свидетеля М.Д. посочва, че работи в О.Б.,
инвеститорски контрол към отдел ТСУ, като и през 2015 г. е бил на същата
длъжност. Твърди, че към 2015 г. е изградена бетонова настилка пешеходна,
18
като сега покритието е каменна настилка. Осветление има както на самия
мост, така и мостът е разположен в близост до начална станция на кабинковия
лифт и е най-осветения. Към 2015 г. осветлението е било същото. Твърди, че
в непосредствена близост до моста е разположена шахта, собственост на
ЧЕЗ, с размери приблизително 1,40 м., покрита с полимер бетонови капаци.
Разстоянието от шахтата до началото на моста е приблизително 50 см, като
качването на самия мост представлява стъпало, приблизително 20 см. като е
разделена и е изградена рампа за инвалидни колички или за детски колички.
Сочи, че и и към 2015 г. е имало изградена рампа. Твърди, че ремонтни
работи към 2015 г. по моста не е имало. Посочва, че шахтата е собственост на
ЧЕЗ и не си спомня да е имало ремонти работи, както и да е обезопасявано,
нито да е имало дупка или изкоп. Твърди, че не са получавали сигнали за
опасности, както и че за конкретната шахта не може да каже дали са правили
предписания. Не може да отговори дали може да се види тази денивелация с
просто око.
По делото са разпитани в качеството на свидетели синовете на ищцата Т.
П. К. и Д. Д.Е. К., които са и преки очевидци на инцидента. В своите
показания същите посочва, че през м. Декември 2015 г., заедно с майка им И.
са дошли на ски- ваканция в гр. Банско. Пристигнали са в гр. Банско след
обяд, настанили са се в хотела и след настаняването им са отишли да се
разходят из града и на пазар, което е било около 15,00 – 16,00 часа. Когато са
напазарували са тръгнали обратно към мястото, където са се били
настанили. Посочват, че е било тъмно като са се прибирали. По пътя майка
им е пропаднала в някаква дупка, която не е била обозначена, не е била
оградена, не е била осветена и изобщо не се е виждала. Майка им е вървяла
първа в последователност от тях тримата, така че тя се е спънала и паднала,
пропадна в тази дука, а те двамата са вървели след нея така, че не се успели
да паднат. Твърдят, че около 1 метър е била дълбока дупката, като в самата
дупка е имало метална решетка и майка им се е ударила на нея. Твърдят, че
когато майка им е паднала в дупката си е ударила левия хълбок, бедрената
кост върху някаква метална решетка, която е била вътре в дупката. Посочват,
че ищцата е изпитвала ужасна болка, не е могла да стане и да се движи.
Двамата се успели да я хванат от двете й страни, а тя се е подпирала на
десния си крак и така са успели да я извадят от дупката. Свидетелите
посочват, че ищцата веднага е откарана с линейка в болница, като й е
19
направена една операция в гр. Благоевград. Твърдят, че майка им се е
прибрала на 25.12.2015 г. и веднага е отишла в болница в Англия, където е
установена още една фрактура, която не е била установена в болницата в гр.
Благоевград. Месец Януари 2016 г., била изписана от болницата. Посочват,
че е имала нужда от помощ, не е могла да шофира сама, не е могла да се
движи самостоятелно, да пазарува, да извършва обичайните си дейности,
така че цялото семейство е било ангажирано да й помага в нейното
възстановяване.
Посочват, че физическите й страдания са продължили няколко години,
защото операцията на бедрена става се оказала, че е частично успешна. След
около седмица през Януари 2016 г. след като беше изписана от болницата,
ставата й се е дислоцирала, което било изключително болезнено и е
трябвало да викнат линейка, и да я върнат обратно в болницата. Болката,
която е изпитвала наложило отново болнично лечение и даване на
обезболяващи. Посочват, че след това повторно влизане ищцата имала
нужда за помощ с обичайните дейности, които се извършват – къпане,
готвене, чистене, ходене. Майка им е много активен човек и много страдала
от това, че не може да кара колело. Това беше нейна психическа травма така
да се каже. През Април 2016 г. отново майка им претърпя травма на ставата и
отново трябвало цялото семейство да й помага, и това й причинило отново
физически и психически дискомфорт и страдания. Сочат, че физическото й
състояние било такова, че тя е трябвало да ходи до болница много пъти,
защото проблема със ставата бил доста сериозен. Трябвало е да има
последващи операции на бедрото и физически самото възстановяване било
много трудно, много дълъг е бил процеса на възстановяване. Посочват, че тя
не е могла сама да се справи и това изисквало помощта на семейството.
Твърдят, че след няколко операции, които е претърпяла ищцата може да се
движи самостоятелно, може да кара колело, но след инцидента не може да
кара толкова продължително, колкото преди. Може да кара и кола.
Що се отнася до душевното й състояние, свидетелите посочват, че тя се е
опитвала да се възстанови душевно и да се върне към състоянието, което е
била преди инцидента, защото се е наложило да разчита до голяма степен на
помощ на нейното семейство и поради усложненията, които са се получили
след операцията по време на нейното възстановяване, изискващи
допълнителни усилия. Това всичко било допълнително натоварване върху
20
нея и върху нейната психика. Също било много травмиращо за цялото
семейство и за нея включително.
По делото е допуснат разпит на ищцата по реда на чл. 176 от ГПК, в
който ищцата Ил. К. чрез видеовръзка чрез Скайп, заявява, че двете
операции в Ангиля били безплатни, защото Националната здравно-
осигурителна система е такава, че операциите са безплатни, както и прегледи
от лекар, и манипулации, това е поето от здравната система. Твърди, че е
получила само около 150 паунд компенсация за остатъка от пакета, който не е
могла да ползва и нищо друго не е получила от застрахователя като
компенсация. Посочва, че не е получила обезщетение за инцидента от
застрахователя.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
За възникване правото на деликтно обезщетение е необходимо да се
докажат предпоставките на чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД,което е и правното
основание на иска. Предпоставките са: 1) противоправно деяние, изразяващо
се в действие или бездействие; 2) реално настъпила и претърпяна вреда; 3)
причинна връзка между деянието и настъпилата вреда; 4)вина на делинквента,
като съгласно нормата на чл.45,ал.2 ЗЗД вината се предполага до доказване на
противното.
Когато се твърди виновното поведение да е бездействие, какъвто е
конкретният случай, за да бъде то противоправно е необходимо да
съществува правна норма, която да задължава деликвента да действа по
определен начин.
Улиците, прилежащите им тротоари и мостове се намират на
територията на О.Б. и са със статут на публична общинска собственост по
смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 3 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ -
имоти, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от
местно значение, определени от общинския съвет, а разпоредбата на чл. 11
ЗОС вменява в тежест на собственика /ответник по иска/ задължението да
управлява общинските имоти в интерес на населението съобразно
21
разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Съгласно чл. 16 ЗОбС
поддържането на имотите и вещите общинска собственост се извършват от
лицата, на които са предоставени за управление. Общинските пътища,
какъвто е в случая процесният път,находящ се в застроената част на
гр.Банско/по обяснение на свидетелите/, на който е станал инцидентът, са
публична общинска собственост съгласно чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата, и
ремонтът и поддържането им се осъществява от общините – чл. 31 от закона.
Той е трябвало да се управлява с грижата на добър стопанин. Съгласно чл. 30,
ал. 2 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи, строителните площадки в урбанизирани територии,
включително изкопите за изпълнение или ремонт на подземни мрежи и
съоръжения, се ограждат с временни плътни огради съгласно изискванията на
съответната общинска администрация и се сигнализират със съответните
знаци и табели, а при необходимост – и със светлинни сигнали. Според чл.
31, ал. 3 от същата наредба, за преминаването на пешеходци над изкопи се
използват обезопасени проходни мостчета, които се осветяват през тъмната
част от денонощието.
При горното съдът намира, че ответната община противоправно е
бездействала като не е извършила или организирала своевременно
обезопасяването на шахтата или сигнализирането й,дори и тя да е във връзка
със съоръжения на ЧЕЗ.Възможно шахтата да е била отворена във връзка с
ремонт,а е възможно капакът да е отместен от неизвестни лица.Това не е
установено по делото,но с оглед посочване на горните разпоредби е
установено неправомерно бездействие на ответника. От материалите по
делото безспорно се установи, че увреждането на ищцата в следствие на
инцидента е в пряка причинна връзка с бездействието на ответната община,
изразяващо се в неполагане грижи на добър стопанин за обезопасяването на
шахта. Неоснователно е възражението за съпричиняване.Тенденциозно се
използва от ответника израза в исковата молба „ не успях да балансирам и
паднах напред в дупката“.Преди това ищцата пояснява,че кракът й е
пропаднал в шахтата,при което естествено е,че не може да балансира. Според
съда шахтата не е била обезопасена със светлини.Доколко е било тъмно,съдът
кредитира показанията на св.В. ,незаинтересован от изхода на спора,според
който видимостта не е била голяма и шахтата е оставала незабележима.Съдът
22
не кредитира показанията на св.Друнчилов,тъй като са пристрастни,с оглед
това,че е служител при ответника. твърди, че има съпричиняване от страна на
ищцата. Ответникът навежда аргументи, че тази част на града е много добре
осветена и в случай, че ищцата е гледала пътя, то е нямала да се удари във
въпросната шахта. Освен изложеното, ищцата сама заявява, че е с диагноза
„левкимия“, както и други предходни заболявания, като счита, че
последиците от тези заболявания също може да са повлияли при загубата на
баланс, както и при последващото по-трудно възстановяване и лечение от
удара в шахтата. Друго обстоятелство допринесло за по-трудното
възстановяване, според ответника, е и колоезденето, което е продължила да
практикува ищцата, въпреки че все още не е била напълно възстановена.
Твърди, че вината на ищцата в случая се състои в това, че след като вредата е
настъпила, тя не е взела необходимите мерки, за да я намали или ограничи.
При твърдените увреждания ищцата е следвало да се грижи за своето
лекуване и възстановяване и да не предприема колоездене преди да са
преминали поне три месеца от последната операция.
Настъпилите вреди за ищцата се доказаха от представените по делото
писмени доказателства, извършената съдебно-медицинска експертиза и от
разпита на свидетелите, двама от тях очевидци на инцидента. Свидетелите
Т.В., Т. П. К. и Д. Д.Е. К. са категорични относно посочените факти за
необезопасената шахта, нейното местонахождение, пропадането на ищцата в
нея, получено увреждане, както и последствията от това.
Вината на ответника по аргумент от чл.45 ЗЗД се предполага до
доказване на противното,но обратно доказване по делото не е извършено.
С оглед на гореизложеното, съдът приема за установено по безспорен и
категоричен начин, че са налице всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане, а именно: деяние, протвоправност на деянието,
вина, причинна връзка и вреди, Ответникът е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил на ищеца със своето противоправно деяние.
Поради изложеното съдът счита, че така предявеният иск за обезщетение за
причинени неимуществени вреди се явява основателен спрямо ответника.Във
връзка с твърдението на ответника, че е налице случайно събитие, за което
ответната община не следва да носи отговорност. В подкрепа на това
твърдение ответникът излага обстоятелството, че вървелите с нея две
23
момчета по същото време и на същото място не са се ударили в шахтата.
Освен това от изграждането на моста през 2006 г. и изграждането на шахтата
през 2008 г. до настоящия момент няма нито един подобен инцидент на това
място с друг гражданин. Шахтата и разстоянието от нея до моста се виждат
ясно, както през деня така и през нощта.Анализирайки определенията за
непреодолима сила, дадени и в ТЗ, и в Конвенцията на ООН за договорите за
международна продажба на стоки, и в Закона за автомобилните превози, ВКС
заявява: „От тази нормативна уредба следва, че не само събитието трябва да е
непредвидено и непредотвратимо, но трябва да са непредвидени и
непредотвратими и неговите последици, тоест – самото
увреждане“.Наличието на шахта,която не е обезопасена по правилата,които
трябва да спази ответника и пропадането в нея не може да се приеме за
случайно събитие.
Ответникът се позовава, че има съпричиняване от страна на ищцата,като
навежда аргументи, че тази част на града е много добре осветена и в случай,
че ищцата е гледала пътя, то е нямала да се удари във въпросната шахта.
Освен изложеното, ищцата сама заявява, че е с диагноза „левкимия“, както и
други предходни заболявания, като счита, че последиците от тези
заболявания също може да са повлияли при загубата на баланс, както и при
последващото по-трудно възстановяване и лечение от удара в шахтата. Друго
обстоятелство допринесло за по-трудното възстановяване, според ответника,
е и колоезденето, което е продължила да практикува ищцата, въпреки че все
още не е била напълно възстановена. Твърди, че вината на ищцата в случая се
състои в това, че след като вредата е настъпила, тя не е взела необходимите
мерки, за да я намали или ограничи. При твърдените увреждания ищцата е
следвало да се грижи за своето лекуване и възстановяване и да не предприема
колоездене преди да са преминали поне три месеца от последната операция.
Съдът като съобрази посоченото в медицинският доклад на г-н Роджър
М. Тилман –консултант- ортопедичен хирург, че по данни на ищцата, същата
преди инцидента е била запален и много активен член на велосипеден клуб и
през м. Август 2015 г. е изминала стотици километри на благотворителна
обиколка, както и че е била физически активна – ходила е на танци, карала е
ски,а след инцидента ищцата е предпазлива и внимателна. В края на Март
лекарят й казал, че е доволен от възстановяването й и че може да почне да
шофира, както и че може да започне да кара колело, ако желае. Ищцата е
24
започнала да шофира, като първо се е ограничавала до кратки пътувания и
тъй като сее справила добре е решила да опита и колоездене. С оглед на това
съдът не намира основание да приеме съпричиняване,защото карането на
колело е по препоръка на медицинско лице,а вторичните увреждания са в
резултат на първоначалното увреждане .Не е установено заболяването
левкемия да е в причинна връзка с падането в шахтата.
По отношение на другото възражение за съпричиняване, направено от
страна на ответника, че тази част на града е много добре осветена и в случай,
че ищцата е гледала пътя, то е нямала да се удари във въпросната шахта,
съдът намира, че в случая не може да се очаква ищцата да знае за състоянието
на шахтата и да я заобиколи.
С оглед на изложеното съдът намира, че не е налице съпричиняване от
страна на ищцата за настъпилия вредоносен резултат от претърпения
инцидент.
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Съгласно константната съдебна практика,
справедливостта не е абстрактна категория или субективна - в зависимост от
разбиранията и критериите на преценяващия. Във всеки случай преценката
следва да се основава на всички обстоятелства, имащи значение за размера на
вредите. Като взе предвид обсъдените по-горе доказателства, съдът намира,
че на ищцата са причинени увреждания, имащи характера на средна телесна
повреда – счупването на тазобедрена става, предизвикало трайно затруднение
на движението на крайника. Това увреждане, с оглед спецификата му изисква
продължителен период на възстановяване и е свързано с много болки,
страдания, значителни затруднения, неудобства и физически и психически
неразположения за ищцата, като за обезщетяването на претърпените вреди
съдът счита, че следва да присъди парично обезщетение от 50000 лева - с
оглед наличието на остатъчни оплаквания след причиненото увреждане и
влияние върху субективните физически и психически усещания на
ищцата,чиято ваканция се е провалила,ведно със законната лихва от деня на
увреждането.За да определи този размер съдът взе предвид и възрастта на
ищцата,при която такива увреждания отшумяват по трудно,както и това ,че по
данни на експертизата,подвижността на ставата няма да се възстанови
напълно. Ответникът е направил възражение,че увеличението,което е
25
направено от ищцата на 04.10.2021г. по отношение на иска за неимуществени
вреди на сумата от 119 787.53 лв. е погасено по давност.Съдът намира,че
възражението е неоснователно,позовавайки се на мотивите на ТР №
3/2016,ОСГТК ВКС цитирано от настоящия съд „Счита се, че искът е
предявен за цялото субективно материално право, респективно за пълния
размер на вземането при парични притезания, когато ищецът не е посочил, че
предявява иска като частичен.Ако от събраните по делото доказателства се
установява, че спорното право /вземането/ е в по-голям размер от заявения с
исковата молба, това обстоятелство не дава основание за извод, че
предявеният иск е частичен.Разпоредбата на чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. 1
ГПК предоставя право на ищеца до приключване на съдебното дирене в
първата инстанция да измени размера на предявения иск. В тази хипотеза
след изменение на размера на иска спорното право продължава да се
претендира на същото основание и със същото съдържание, като промяната е
само по отношение на размера. Давността за вземането, включително и за
увеличената част, е прекъсната с исковата молба и е спряла да тече докато
трае исковият процес, защото пред съда е заявено цялото спорно право,без да
е посочено, че се предявява частичен иск.“
Що се касае до претенцията за имуществени вреди ,съдът намира,че следва
да се присъдят само установените вреди по заключението на съдебно
счетоводната експертиза: вещото лице установява по представените от
ищцата документи загуба на печалба - Ищцата е получила по-малко
плащания в периода от 01.01.2016 г. до 31.08.2018 г. от възнаграждението си
в размер на 25 051,68 GBP равняващи се на 54 059,52 лева ползвайки
фиксирания курс на 1 GBP/1 BGN на БНБ от 06.01.2021 г.- от ведомостите;
Други разходи - Формуляр за претенция за пътуване до личен лекар в размер
на 30,00 GBP – приложена разписка за извършено плащане; 2 ски пакета / 1
възрастен/ в размер на 319,15 GBP – приложена разписка за сумата в размер
на 658,80 EUR за три ски пакета; премия за застраховка за пътуване 51,00
GBP или общо извършените разходи по тази точка са в размер на 400,15 GBP
равняващи се на 863,49 лева.
Относно бъдещи вреди за разходи за операции,бъдещи услуги ,изчисляване
на помощта,която са оказали синовете й и помощ от други лица ,без
определяне точен размер на вредата или че такава е настъпила или със
сигурност ще настъпи,съдът намира иска за неоснователен.
26
Ответната страна е направила възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение.Съдът не намира основание да го намали,тъй
като делото е с фактическа и правна сложност,особено що се касае до
установяване на размера на исковата претенция за пълномощника на
ищцата,на която лежи доказателствената тежест.Отделно се касае до два
обективно съединени иска,всеки с цена над 100000лв.,при което изчисление
възнаграждението от 13980.18 лв.не надвишава съществено сбора на
минималните възнаграждения за всеки отделен иск.
По изложените съображения, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА О.Б. да заплати на Ил. К. родена на ****г.,гражданка на О.к.
В. и С.И. сумата от 50 000 лв.,представляваща обезщетение за неимуществени
вреди,претърпени в резултат на злополука на дата 17.12.2015г. в
гр.Банско,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 17.12.2015г.
до окончателното й изплащане,както и сумите от 25051.68 GВР ,равняващи
се на 54059.52 лв. за разлика във възнаграждението й за периода от 01.01.2016
г. до 31.08.2018 г,други разходи - формуляр за претенция за пътуване до
личен лекар в размер на 30,00 ,2 ски пакета в размер на 319,15 GBP; премия
за застраховка за пътуване 51,00 GBP или общо извършените разходи по тази
точка са в размер на 400,15 GBP равняващи се на 863,49 лева,ведно със
законната лихва върху тези суми,считано от 17.12.2015г. до окончателното им
изплащане,както и разноски в размер на 15 488 лв..
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди над уважения размер до
претендирания от 119 787.53 лв,както и иска за имуществени вреди над
размера на уважената част до претендираната от 113 584.62 английски
паунда,равностойни на 246 571.64 лв.
ОСЪЖДА Ил. К. родена на ****г.,гражданка на О.к. В. и С.И. да
заплати на О.Б. сумата от 6269.30 лв. разноски,съобразно отхвърлената част
от иска.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
27
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
28