Решение по дело №3318/2020 на Районен съд - Перник

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 260714 / 11.6.2021г.

 

гр. Перник, 11.06.2021 г.

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - Гражданска колегия, в открито заседание на 11.05.2021 г.,  6-ти състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Д МАТЕЕВА

 

при секретаря А Стоева

 като разгледа гр.дело № 3318 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявен иск от

Хараламбос Г.Т. ***,

чрез процесуалния си представител адв. Е.К. САК

 срещу

Е.Д. ***,

с който ищеца моли съда да осъди ответницата да му заплати

сумата  2 400,00 лв., представляваща месечен наем за периода 01.07.2018 г. - 30.06.2020 г., / или 24 месеца по 200лв./

ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба08.07.2020г. до окончателното изплащане на сумата

тъй като ответницата използва целия съсобствен на страните по делото имот.

 

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника по делото, с който ответницата не оспорва, че имота е съсобствен между страните. Оспорва исковата претенция като неоснователна и недоказана, тъй като твърди, че твърдението, че не предоставя имота за ползване от ответника не е вярно. Посочва, че претендираната наемна цена е значително завишена

 

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

 

От фактическа страна се установява:

 

Безспорно по делото е, а и се установява от представените, че страните по делото са бивши съпрузи, брака между които е сключен на 25.12.2000 г., и е прекратен с решение № 1092/04.11.2013 г., постановено по гр.д. № 4026/2012 г. на ПРС, влязло в сила на 26.11.2014 г.

 

С решение № 1092/04.11.2013 г., постановено по гр.д. № 4026/2012 г. на ПРС, за семейното жилище на страните е посочена едноетажна полумасивна жилищна сграда, находяща се в с., общ., построена в парцел ІV-1034,1035, в кв. 29 по плана на селото.

 Семейното жилище е предоставено за ползване от ищеца по делото Х.с Г.Т..

 

С решението е постановено, че придобитото по време на брака недвижимо имущество остава в обикновена дялова съсобственост между съпрузите.

 

Видно от НА № 10, том І, рег. № 234 от 15.01.2001 г., Е.Д.Т. е закупила недвижим имот, апартамент № 64, находящ се в гр., ул. “”, бл., вх. , ет..

 

Видно от нотариална покана, Х. Г.Т. е изпратил до Е.Д.Т. покана последната да освободи две стаи или една стая и кухнята от апартамента, находящ се в гр., ул. “”, бл., вх. , ет. ап. , до 17.06.2014 г., за да може да ползва съсобствеността си.

В случай, че не бъде сторено това, ответницата е уведомена, че следва да счита поканата като начален срок за наемни отношения между двамата, като заявява, че желае тя да му плаща сумата от 200,00 лв. за ползването на собствеността му.

 

Видно от констативен протокол от 17.06.2014 г., изготвена от помощник нотариус, ответницата не е предприела действия по освобождаване на част от жилището.

Отразено е, че 17.06.2014 г. е начална дата на договор за наем между страните, при който Х. Г.Т. е наемодател, а Е.Д.Т. наемател, като месечния наем ще бъде в размер на 200,00 лв.

 

По делото се събраха гласни доказателства, като бяха разпитани свидетелите

 

От показанията на свидетелите на ищеца се установява, че били поканени от Х. Г.Т. да  отидат с него до процесния апартамент. Като отишли двамата там, ищецът не могъл да си отключи входната врата,

Ответницата  не допускала ищеца да влезе в апартамента.

Знаят, че ищецът  има вещи в апартамента.

Свидетелите на ищеца  посочват, че в апартамента към настоящия момент живее ответницата, а ищецът живее в къща в с..

 

От друга страна, свидетелите на ответницата категорично обясняват, че : ответницата се грижи за ищеца при здравословни проблеми и болничен престой, същият има достъп до своята част от жилището, а свидетелите му  твърдят обстоятелства, които не кореспондират с действителното положение / дори не знаят отличителни белези на входната врата на ап./

 

От правна страна се установява следното:

 

Предмет на разглеждани е предявен от Х. Г.Т. иск, с който ищеца моли съда да осъди ответницата да му заплати сумата от 2 400,00 лв., представляваща месечен наем за периода, тъй като ответницата използва целия съсобствен на страните по делото имот.

 

Ищецът твърди, че между страните е налице сключен договор за наем на процесния имот, който е съсобствен между тях, тъй като след отправена покана за освобождаване на половината от имота, ответницата не се отзовала, поради което между страните възникнали наемни взаимоотношения. Съдът намира така предявения иск за неоснователен. Съдът счита, че между страните не са налице наемни взаимоотношения по смисъла на чл. 232 ГПК.

 

Наемът е договор, при който наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят - да му плати определена цена. Договорът е двустранен, възмезден, консенсуален, неформален договор. Сключването на такъв договор изисква съгласие за сключването му, като предмета на съгласието следва да е именно, че наемодателя ще отдаде на наемателя определена вещ, движима или недвижима срещу насрещна престация била то в пари или други вещи.

Т.е., основното  е постигане на съгласие между страните по договора, че ще бъде сключен такъв.в конкретния случай, съдът намира, че такова съгласие не е постигнато между страните по делото, като ответницата не е обвързана със сключването на такъв договор.

 

Ищецът претендира сумата, поради възникването на наемните правоотношения с това, че е отправил  НОТАРИАЛНА покана до ответница да освободи две стаи или една стая и кухнята от апартамента, находящ се в гр., ул. “”, бл. , вх. , ет., ап. , до 17.06.2014 г., за да може да ползва съсобствеността си.

 

Посочил е в поканата, че случай, че не бъде сторено това, ответницата следва да счита поканата като начален срок за наемни отношения между двамата, като заявява, че желае тя да му плаща сумата от 200,00 лв. за ползването на собствеността му.

Изготвен е констативен протокол от 17.06.2014 г., от помощник нотариус, от който се установява, че ответницата не е предприела действия по освобождаване на част от жилището.

Отразено е, че 17.06.2014 г. е начална дата на договор за наем между страните, при който Х. Г.Т. е наемодател, а Е.Д.Т. наемател, като месечния наем ще бъде в размер на 200,00 лв.

 

 Този констативен протокол  обаче не може да се счита за сключен между страните договор за наем.

 

Както бе посочено по-горе, следва да е налице съгласие и на двете страни за сключване на такъв договор : то да е изрично заявено и от двете страните,и да е удостоверено с подписите на двете страни по договора. Договорът за наем е неформален и може да бъде сключен и в устна форма, но такава уговорка между страните по делото, не се доказва от ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване за установи наличието на такова съглашение между двамата.

 Освен това,  договора е обективиран в писмена форма, когато са налице подписите и на двете страни по договора.

 

Не може да се възприеме тезата, че с конклудентни действия ответницата се е съгласила да заплаща наемна цена на неползващия съсобственик.

 От една страна такова твърдение не е въведено в исковата молба, а от друга, съгласието следва да е изрично, а не изразено с конклудентни действия.

 

От това, че ответницата ползва цялата съсобствена вещ произтичат други права за съсобственика, който е лишен по някакъв начин от ползването на общата вещ.

Това са правата произтичащи от  чл. 31, ал.2 ЗС.

 

 Съдът следва да разгледа иска и  като предявен на основание чл. 31, ал.2 ЗС.

 

Обезщетението, което може да се претендира на основание чл. 31, ал.2 ЗС за това, че един съсобственик е лишен от правото да ползва имота се равнява на средната наемна цена на имота, но това не прави обезщетението, възнаграждение, за възникнали между страните договорни отношения между страните.

 

Претенцията по чл. 31, ал.2 ЗС представлява обезщетение и има обезщетителен характер

 Претенцията по чл. 232 ЗЗД, има възнаградителен характер и представлява възнаграждение за това, че един собственик съзнателно и доброволно се е лишил от правото да ползва дадена вещ в полза на друго лице, което да му заплаща това възнаграждение.

 

Приемайки, че претенцията е по чл.31 ал.2 ЗС , с оглед събраните по делото доказателства, и по-конкретно свидетелските показания, събрани по делото, се установи, че ищецът не е лишен от възможността да ползва общата вещ.

 

Напротив, същият е разполагал с ключ за имота, като на същия му е бил предоставен постоянен достъп до него.

 Обстоятелството, че ответницата му е правела скандали, при всяко посещение в имота, не променя факта, че ищецът е имал достъп до имота.

 Лишаването от ползване се характеризира с това, че един съсобственик използва съсобствената вещ за лично ползване.

 

 Лично ползване по смисъла на чл. 31 ал.2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове.

 Претенцията за обезщетение по чл. 31, ал.2 от ЗС  е основателна когато неползващ съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия съсобственик и въпреки това последния или член на неговото семейство продължава пряко и непосредствено да си служи с цялата обща вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване на свои /лични или на семейството си/ потребности, без да зачита конкурентните права на друг съсобственик.

 

Установи се по делото, че ищецът е отправил писмена покана до ответницата да освободи две стаи или стая и кухня, за да може ищецът да ги ползва, но не се доказа, че ответницата не зачита конкурентните права на ищеца по съсобствения имот.

 От свидетелските показания /дори от свидетелите разпитани по искане на ищеца/ се установи, че в процесния имот ищецът има багаж, достъп до който има по всяко време, тъй като разполага с ключ от имота.

Освен това, не се установи ответницата да е възпрепятствала достъпа на ищеца до имота, дори напротив, когато тя е била в апартамента, той също е могъл да го използва.

Предвид изложеното, предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. 

 

По разноските:

С оглед изхода на делото, в полза на ищеца разноски не се дължат.

С оглед изхода на делото, в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер 600 лв. за платен адвокатски хонорар, съобразно представения договор за правна защита и съдействие.

13лв. за препис от решение

 

Предвид изложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТВЪРЛЯ предявения иск от Х. Г.Т. ***,

чрез процесуалния си представител адв. Е.К. САК

 срещу

Е.Д. ***,

с който ищеца моли съда да осъди ответницата да му заплати

сумата  2 400,00 лв., представляваща месечен наем за периода 01.07.2018 г. - 30.06.2020 г., / или 24 месеца по 200лв./

ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба 08.07.2020г. до окончателното изплащане на сумата

тъй като ответницата използва целия съсобствен на страните по делото имот- апартамент нах. се гр., ул. “”, бл. , вх.  ет., ап.

 

 

ОСЪЖДА Х. Г.Т. *** да заплати на Е.Д. ***  РАЗНОСКИ :

сумата 600 лв.,  за адвокатско възнаграждение и 13лв. за препис от решение.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжния съд в двуседмичен срок от връчването.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: